Р Е Ш Е Н И Е
№435
от 28.06.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на тридесет
и първи май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа дело № 286/2022 г. по описа
на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1-
ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка
с чл. 145 Р чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано
е по жалба на С.М.С. срещу Решение №
1012-26-146-1/28.03.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № **********-2140-26-231/25.02.2022 г. на
ръководителя на гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ -Хасково.
Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно издадено. Твърди, че
неправилно времето на редовната военна служба - 01.12.1973 г. Р 12.12.1975 г.,
не се зачита за действителен стаж, като безспорно бил доказан стаж повече от 15
години. Обективирано е искане за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с
него разпореждане, както и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят - С.М.С.,
редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, адв. Ч., поддържа
изложеното в жалбата. Незаконосъобразно било отказано отпускането на лична
пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО. Неправилно била приложена разпоредбата на ¤ 1, ал.
1, т. 12 ДР на КСО. Сочи, че съгласно ¤ 9 КСО и чл. 81 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите времето на военна служба следва да се зачете
като действителен стаж. Моли решението да бъде отменено, а преписката Р върната
за ново произнасяне от административния орган. Претендира разноски.
Ответникът
Р Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез
процесуалния си представител, юриск. З., моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди, че случаят на жалбоподателя не попада в обхвата на
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО. Акцентира, че стажът за военна служба е
зачетен като осигурителен, но не и като действителен съгласно легалната
дефиниция на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд - Хасково, като
обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С.М.С. е подал заявление с
вх. № 2113-26-94/01.02.2022 г. по описа на ТП на НОИ Р Хасково за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи, удостоверяващи
осигурителен стаж.
С
Разпореждане № **********-2140-26-231/25.02.2022 г. ръководителят на гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ РХасково е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия Р 01.02.2022 г., С.М.С.
има навършена възраст - 67 г., 01 м. и 12 дни, и осигурителен стаж, положен за
периода от 01.12.1973 г. до 17.01.2020 г. с прекъсване, както следва Р 05 г., 11
м. и 09 дни от втора категория труд, 09 г., 05 м. и 25 дни от трета категория
труд, осигурителен стаж на наборна военна служба Р 02 г., 00 м. и 12 дни.
Посочено е, че действителният осигурителен стаж е 13 г., 04 м. и 22 дни, тъй
като зачетеният стаж за времето на наборна военна служба от 01.12.1973 г. до
12.12.1975 г. не е действителен осигурителен стаж по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т.
12 ДР КСО.
Разпореждането
е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ Р Хасково, с
жалба вх. № 1012-26-146/11.03.2022 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково,
депозирана в указания по чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО едномесечен срок.
С
Решение № 1012-26-146-1/28.03.2022 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково, е
отхвърлил жалбата на С.М.С. срещу Разпореждане
№ **********-2140-26-231/25.02.2022 г. на ръководителя на гПенсионно
осигуряванеТ при ТП на НОИ -Хасково. Сочи се, че лицето не отговаря на
изискванията по чл. 68, ал. 1-ал. 2 КСО Р към датата на подаване на заявлението
за пенсия няма осигурителен стаж от 39 г. 02 м. Изложени са подробни
съображения, че времето с продължителност от 02 г., 00 м. и 12 дни /наборна
военна служба от 01.12.1973 г. до 12.12.1975 г./ не е действителен осигурителен
стаж по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО. Формиран е извод, че С.М.С. няма право на пенсия и по
условията на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението
няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има - 13 г., 04 м. и 22 дни.
Решение
№ 1012-26-146-1/28.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Р Хасково, е връчено на
жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител, на 31.03.2022 г., видно
от отразяването в известието за доставяне /л. 22/.
При така установеното
от фактическа страна, Административен съд - Хасково обуславя следните правни
изводи:
Жалбата
е ДОПУСТИМА. Насочена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и
засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се
посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно
производство Р решението на ръководителя на съответното териториално поделение
на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване
по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. гаТ КСО на
основание чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, Решение №
1012-26-146-1/28.03.2022 г. е издадено от компетентен административен орган - Директора
на ТП на НОИ Р Хасково /л. 20/, в установената писмена форма /чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване
на неговата нищожност, съответно отмяна, по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във
връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, на основание чл.
68, ал. 1-3 КСО лицето по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ Р л. 21, е
отказало с разпореждане отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на С.М.С.. Разпореждането е
оспорено от г-н С. по
административен ред Р пред ръководителя на ТП на НОИ Р Хасково, в установения
по чл. 117, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 2, б. гаТ КСО срок. Спазен е и
срокът за произнасяне от Директора на ТП на НОИ Р Хасково, съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 3 КСО. Обсъдени са подробно възраженията на С.М.С.. Формира се извод, че не са
допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да
ограничават правото на защита на лицето - С.М.С.,
инициирало производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, съгласно чл. 69б,
ал. 2 КСО глицата, които са работили 15 години при условията на втора категория
труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст
до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за
мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възрастТ. В конкретния случай тази разпоредба не е
приложима, тъй като жалбоподателят не доказва, че е работил 15 години при
условията на втора категория труд.
Съгласно
чл. 68, ал. 1 КСО /в редакцията в сила от 01.01.2016 г./ право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива от мъжете при навършване на възраст 63
години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца, като от 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година, както следва до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се
увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна
година до достигане на 65-годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с
ал. 1 КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен
стаж 40 години за мъжете. Към датата на подаване на заявлението за придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст Р 01.02.2022 г., С.М.С. е следвало да има навършени 64
г. и 05 м. и придобит осигурителен стаж 39 г. и 02 м. В случая, обаче, към дата
01.02.2022 г. г-н С. има навършена
възраст 67 г., 01 м. и 12 дни, но няма осигурителен стаж от 39 г. 02 м. Не е
спорно, че същият има осигурителен стаж от 16 г., 10 м. и 29 дни, след
превръщане на осигурителния стаж от втора категория в осигурителен стаж от
първа категория съгласно чл. 104 КСО.
Съгласно
чл. 68, ал. 3 КСО гв случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възрастТ. За да бъде придобито право на пенсия на основание чл. 68, ал. 3 КСО
заявителят следва да има навършена възраст от 66 г. и 10 м. и придобит действителен
осигурителен стаж 15 години. Към дата 01.02.2022 г. С.М.С. има навършена възраст 67 г., 01 м. и 12 дни, като е спорен
въпросът има ли 15 г. действителен осигурителен стаж. Според административният
орган г-н С. има 13 г., 04 м. и 22
дни действителен осигурителен стаж, тъй като при изчисляване на осигурителния
стаж по чл. 68, ал. 3 КСО не се прилага разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж, а от осигурителния стаж е премахнат периодът
от 01.12.1973 г. до 12.12.1975 г. Р наборна военна служба, тъй като същият не
бил действителен стаж съгласно ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.
Съгласно
легалната дефиниция, посочена в ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО, гдействителен стажТ е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноскиТ. Според чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба, който стаж в разпоредбата на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж се определя от трета категория.
Съгласно
¤ 9, ал. 1 ПЗР КСО гвремето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодексТ. Съгласно чл. 81,
изречение Първо от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм. в сила
от 01.01.2000 г./ гзачита се за трудов стаж от III категория изслужената
наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род
войски съгласно действащото законодателствоТ. Съгласно приложимата за казуса
редакция на чл. 3 във връзка с чл. 9 и чл. 24 от Закона за всеобщата военна
служба в Народна Република България /отм., в сила от 28.02 1996 г./ наборната
военна служба /вкл. през периода 1973-1975 г./ е била действителна и
задължителна за мъжете, т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо
по волята на дадено лице препятствие същото да полага друг вид труд по трудово или
приравнено нему правоотношение.
С.М.С. е отслужил редовна
/наборна/ военна служба през периода от 01.12.1973 г. до 12.12.1975 г., който период
следва да му бъде зачетен за действителен осигурителен стаж от трета категория
по смисъла на ¤ 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО и като такъв да бъде включен в общия
сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Компетентните административни органи неправилно са приели, че жалбоподателят
има само 13 г., 04 м. и 22 дни действителен осигурителен стаж, и в противоречие
с материалния закон са отказали отпускането на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Установява се в хода на настоящото съдебно производство, че С.М.С. има повече от 15 години
действителен осигурителен стаж, поради което и същият е придобил право на
пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО.
Извод: Решение №
1012-26-146-1/28.03.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, и потвърденото
с него Разпореждане № **********-2140-26-231/25.02.2022 г. на ръководителя на
гПенсионно осигуряванеТ при ТП на НОИ РХасково, следва да бъдат отменени на
основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146,
т. 4 АПК, а преписката Р върната за ново произнасяне от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ
РХасково.
В
тази посока е и константната съдебна практика: Решение № 2401 от 15.03.2022 г.
по адм. д. № 10914/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 1733 от 23.02.2022 г. по
адм. д. № 9956/2021 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 4313 от 09.05.2022 г. по адм.
д. № 778/2022 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 4900 от 20.05.2022 г. по адм. д. №
1392/2022 г., VІ отд. на ВАС.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 120, ал. 2 КСО, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски - държавна такса и адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 5 ГПК
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде
уважено, тъй като делото не е правна и фактическа сложност, като същото
приключва в едно съдебно заседание. Размерът на уговореното и платено в брой
адвокатско възнаграждение /л. 27/ следва да бъде намален до минимално
установения с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по КСО без
определен материален интерес Р 350 лева. Разноските в общ размер от 360 /триста
и шестдесет/ лева следва да бъдат заплатени от Националния осигурителен
институт по аргумент от чл. 33, ал. 2 КСО.
Съдът
не споделя доводите, че в съдебното производство е допустимо присъждане на
разноски за осъществено процесуално представителство в административното
производство по чл. 117 КСО. В АПК липсва разпоредба, която да урежда
заплащането на разноските, направени в хода на административното обжалване на
оспорения акт. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК се съдържа в дял Трети
гПроизводства пред съдТ, поради което е неприложима в производствата, водени
пред административния орган или пред по-горестоящия нему орган, когато актът е
оспорен по административен ред при спазване на чл. 148 АПК. Съгласно чл. 59,
ал. 2, т. 6 АПК част от съдържанието на индивидуалния административен акт е
разпореждане относно разноските. Съгласно принципа гдостъпност, публичност и
прозрачностТ, въведен с чл. 12, ал. 3 АПК, гпо производствата по този кодекс не
се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е
предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на
административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодексТ.
С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО се посочва начинът за определяне размера
на дължимите на жалбоподателя разноски при уважаване на жалбата му от
съответния административен съд, доколкото въз основа на систематичното
тълкуване на чл. 120, ал. 1 и ал. 2 КСО се констатира, че присъждането на
разноски се предвижда в съдебното производство по делото, образувано пред този
съд по подадената по чл. 118, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 3 КСО жалба /Така
вж. Определение № 3012 от 08.03.2021 г. по адм. д. № 371/2021 г., VІ отд. на
ВАС/. Предвид това и с оглед утвърденото в съдебната практика, че липсва
процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с
обжалването по административен ред, както и че този законодателен пропуск не
може да се запълни с прилагането на чл. 143 АПК по аналогия, тъй като тя касае
понасянето на разноските, направени в съдебното производство, се формира извод,
че единственият път за жалбоподателя да възстанови направените разноски при
обжалването на актовете по административен ред е да потърси правата си по общия
исков ред /Така вж. Решение № 6250 от 26.05.2021 г. по адм. д. № 11650/2020 г.,
ІІІ отд. на ВАС, Решение № 763 от 16.01.2020 г. по адм. д. № 3642/2019 г., ІІІ
отд. на ВАС/. гДопълнителен аргумент в подкрепа на извода, че разноски не се
присъждат от съда в съдебното производство, когато са сторени в предхождащото
го административно производство, е и съдържанието на разпоредбите на чл. 71 от ГПК,
в които законодателят е използвал термина гделотоТ. Предметният обхват на
материалното субективно право е ограничен до разходи, извършени във връзка с
висящо съдебно производство /Така вж. Определение № 5040 от 27.05.2022 г. по
адм. д. № 3827/2022 г., VІ отд. на ВАС/.
Така мотивиран и на основание чл.
118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, чл.
143, ал. 1 АПК и чл. 120, ал. 2 КСО, Административен
съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1012-26-146-1/28.03.2022 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт - Хасково, и потвърденото с него Разпореждане
№ **********-2140-26-231/25.02.2022 г. на ръководителя на гПенсионно осигуряванеТ
при Териториално поделение на Националния осигурителен институт РХасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в
Териториално поделение на Националния осигурителен институт Р Хасково, за ново
произнасяне по заявлението на С.М.С.,
с вх. № 2113-26-94/01.02.2022 г. по описа на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт Р Хасково, съобразно задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, КАТО ОПРЕДЕЛЯ 1-месечен /едномесечен/
срок за това, считано от влизането в сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Националния осигурителен
институт, със седалище в гр. София, да заплати на С.М.С., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: