Решение по дело №865/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.215 ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. К. У., [ЕГН], от [населено място], район „Централен“, [улица], против Заповед № РДЦ-25-201/13.03.2025 г. на кмета на район „Централен“ при общ. Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Стоманена конструкция на тераса на трети етаж на жилищна сграда с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], [улица].

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена процесната заповед като незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изцяло фактическите констатации на органа и се поддържа, че постройката е изпълнена преди 2001 г., от която са останали само винкели и следва да бъде определена като търпим строеж, което обстоятелство не е съобразено при издаване на процесната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозирана е молба от последния, с която поддържа жалбата и представя нотариално заверена декларация за установяване на времето на построяване на процесния навес и неговата търпимост.

Ответникът – кмет на район „Централен“ при общ. Пловдив, редовно призован, не се явява,и не изпраща представител.

Административен съд - Пловдив, Първо отделение, І състав, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок по чл.149 ал.1 от АПК от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт, имаща право и интерес от обжалването.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С оспорената заповед на основание чл.225а ал.1 във връзка с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, състоящ се от: „Стоманена конструкция на тераса на трети етаж на жилищна сграда с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], [улица].

Строежът следва да бъде премахнат от собственика му: М. К. У. с адрес: [населено място], [улица].

Заповедта е издадена след извършена проверка от служители по строителството в район „Централен“ при общ. Пловдив, след подаден сигнал от М. П. Ж., които са съставили Констативен акт /КА/ № 58 от 12.12.2024 г.

При проверката е установено, че в имот с КИ: 56784.523.2072.1, находящ се в [населено място], [улица], собственост на М. У., има незаконен строеж, с възложител М. У., представляващ извършени монтажни работи, които представляват заварени различни стоманени профили /квадратна тръба 50/50 мм; профил 45/45 мм/ вертикално по парапета на терасата. Монтажът е непрофесионално изпълнен и без каквато и да е плановост, без чертежи и без конструктивни изчисления; монтираните профили са частично и без логична последователност, извършени през 2024 г.

Строежът е определен като V /пета / категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.“а“ от ЗУТ.

Констатирано е, че същият е изпълнен без одобрен проект или становище и ситуационна скица; без протоколи по правилника за капитално строителство и/или Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство и без разрешение на строеж в нарушение на чл.147 ал.1 във връзка с чл.148 ал.1 от ЗУТ.

Установено е, че имотът е собственост на М. К. У. по силата на [нотариален акт], том 2, рег. № 2314, дело № 225 от 2002, издаден от С. З. – нотариус с район на действия – Пловдивски районен съд, с рег. № 179. Не се формира спор относно собствеността на имота.

КА е редовно връчен на Учков и от същия е постъпило възражение.

Последвало е издаването на процесната Заповед № РДЦ-25-201/13.03.2025 г. на кмета на район „Централен“ при общ. Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, състоящ се от: „Стоманена конструкция на тераса на трети етаж на жилищна сграда с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], [улица]. Административният орган се е позовал на констатациите, залегнали в КА № 58 от 12.12.2025 г. В мотивите на заповедта е посочено, че на терасата на третия етаж са изпълнени различни заварени стоманени профили вертикално по парапета на терасата. Профилите представляват – квадратна тръба 50/50 мм и профил 45/45 мм

Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, тъй като са установени нарушения на изискванията на чл.148 ал.1 във връзка с чл.148 ал.4 от ЗУТ, поради липсата, както на одобрен инвестиционен проект, така и поради липсата на разрешение за строеж.

По делото е приета административната преписка. Относно годината на извършване на строежа жалбоподателят твърди, че строителството е извършено преди 2001 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, с оглед препращането от чл.213 от ЗУТ, по смисъла на чл.168 ал.1 от АПК във връзка с чл.146 от АПК, формира следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на район „Централен“ при общ. Пловдив, предвид и приложената по административната преписка Заповед № 24 ОА-964/24.04.2024 г. на кмета на общ. Пловдив, и след спазване на процедурата по чл. 225а от ЗУТ. Процесният строеж е пета категория, за които строежи компетентен орган да издаде заповед за премахването им, в случаите, когато се касае за незаконен строеж, е именно кметът на общината.

Видно е, че оспорената заповед е издадена въз основа на констатациите в Констативен акт № 58/12.12.2024 г.

Процесната заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма.

Не е спорен въпроса, че за осъщественото строителство липсва строително разрешение.

Основният спорен въпрос по делото е дали обектът е търпим строеж и дали стоманената конструкция попада в хипотезите на чл.147 и чл.151 от ЗУТ, за които не се изисква наличие на одобрен проект и разрешение за строеж.

При издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна /страни/ да участва пълноценно в административното производство. Уведомявана е своевременно за всички действия по движението на преписката, констативният акт е надлежно съобщен на жалбоподателя по реда на § 4 от ДР на ЗУТ и чрез М. У. на 27.12.2025 г. Депозираното от него възражение е обсъдено, като е прието за неоснователно и това обстоятелство е посочено в оспорената заповед.

Проведената процедура от администрацията на район "Централен" при общ. Пловдив е изцяло в съгласие с предписанията на закона - извършени са всички действия за събиране необходимия за произнасяне по същество доказателствен материал – извършена е проверка на място, съставен е констативен акт в режима на чл.225а ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е предвидено от специалния закон на чл.225а ал.2 ЗУТ доказателство /огледен протокол/ за съществуването и вида на строежа. В случая, актът е редовно съставен, подписан е от извършилите проверката, съобщен е по надлежния ред. Констативният акт е императивна процесуална предпоставка за законосъобразен фактически състав на крайния акт на процедурата по ЗУТ - заповедта за премахване на строеж, която в случая е изпълнена. Констатациите по КА следва да се оборят от жалбоподателите в хода на съдебното производство.

Съдът намира, че констатациите на административния орган не се обориха в хода на съдебното производство. Нормата на чл.148 ал.1 от ЗУТ забранява съществуването на строежи, които не са разрешени съобразно изискванията на закона. Наличието на предвидените по закон строителни книжа е абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства, че процесният строеж – „Стоманена конструкция на тераса на трети етаж на жилищна сграда с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], [улица], представлява строеж пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 б.“а“ от ЗУТ, изпълнен е без разрешение за строеж. От своя страна, нормата на чл.148 ал.4 от ЗУТ указва, че разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект

От представените по делото доказателства, по безспорен начин се установява, че строежът не може да бъде причислен към категорията на търпим такъв, предвид вида на строежа през годините – 2012, 2015, 2018 и 2022 г., т. е. същият е изграден след 31.03.2001 г., поради което не попада в приложното поле нито на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ, нито в това на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИЗУТ.

В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че с обнародването на ЗУТ в ДВ, бр.1 от 02.01.2001 г., е в сила §16 от ПР на ЗУТ и се въвеждат понятията "допустим" и "търпим" строеж относно строежи, изградени без строителни книжа в определени от закона времеви периоди. Възможностите за обявяване на строеж в режим на търпимост са предвидени в ЗУТ и неколкократните му изменения и допълнения.

Законът с всички негови изменения и допълнения съдържа две разпоредби, касаещи режим на търпимост - §16 ал.1 от ПР на ЗУТ за строежи, изградени до 07.04.1987 г. /в сила от 02.01.2001 г., обн., ДВ, бр.1 от 02.01.2001 г / и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ за строежи, изградени без строителни книжа преди 31.03.2001 г. /в сила от 26.11.2012 г., обн., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г./.

"Търпими строежи" - Строежи, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване.

•§16 ал.1 от ПР на ЗУТ за строежи, изградени до 07.04.1987 г. /в сила от 02.01.2001 г. обн., ДВ, бр.1 от 2001 г. /, които са "допустими" и могат да бъдат определени като 'Търпим строеж". Разпоредбата дава легално определение на понятието "търпим строеж". На това основание може да бъде издадено Удостоверение за търпимост;

•§127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, обн., ДВ, бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г. за строежи, изградени без строителни книжа преди 31.03.2001 г., които са "допустими" и могат да бъдат определени като *Търпим строеж". На това основание може да бъде издадено Удостоверение за търпимост.

Според твърденията на жалбоподателя, процесният строеж е осъществен преди 2001 г., и попадат във времевия диапазон на двата посочени по-горе законови текста.

Констатациите на административния орган обаче са, че монтажните работи са извършени през 2024 г. и същите не се обориха в настоящото съдебно производство, независимо от представената по делото нотариално заверена декларация от Н. Д. Г.. Други доказателствени искания от страна на жалбоподателя в тази насока не са направени.

След като на процесната тераса са изпълнени монтажни работи, представляващи различни стоманени профили, вертикално разположени по парапета на терасата; същите са частични и без конструктивни изчисления; без плановост, то налице е изпълнено строителство, представляващо преустройство на „съществуващ“ преди време навес, чрез поставяне на тръбите и профилите, което е през 2024 г., т. е. след 2001 г. Същевременно, по административната преписка липсват данни да са предприемани действия от страна на жаблбоподателя за издаване на удостоверение за търпимост. Както и не се излагат подобни твърдения и в настоящото съдебно производство.

В тази връзка, възражението на жалбоподателя, че преди години навесът е бил компрометиран и свален, защото съществувала опасност да падне и да удари някого, и че профилите са в режим на търпимост, настоящият състав на съда намира за неоснователно.

Посочи се вече, че търпими строежи по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, какъвто несъмнено не е процесната стоманена конструкция, могат да бъдат преустройвани, включително с промяна на предназначението, съгласно §53 ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2015 г., но тези дейности са допустими единствено въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за целта, съгласно §53, ал.3 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2015 г.

По делото не са представени доказателства, нито пък дори се твърди от страна на жалбоподателя, че са направени постъпки за изготвяне (и одобряване) на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж.

Ето защо, като изпълнен при липсата на одобрен инвестиционен проект, както и при липсата на издадено разрешение за строеж, разпореденият за премахване строеж е незаконен по смисъла на закона - чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, и кметът на район „Централен“ при общ.Пловдив, като е издал оспорената заповед за премахването му, е приложил материалния закон правилно.

Горното налага категоричния извод, че оспореният в настоящето съдебно производство административен акт е издаден без противоречие с материалноправни разпоредби.

Воден от горното Административен съд – Пловдив, I състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. У., [ЕГН], от [населено място], район „Централен“, [улица], против Заповед № РДЦ-25-201/13.03.2025 г. на кмета на район „Централен“ при общ. Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Стоманена конструкция на тераса на трети етаж на жилищна сграда с [идентификатор], с административен адрес: [населено място], [улица].

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.