№ 205
гр. Варна , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901244 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по отрицателен установителен иск
предявен от БР. В. БР. с постоянен адрес: с. ***, обл. Варна, срещу АЛ. С. С.,
ЕГН **********, и Г. М. С., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес
гр.Варна, ул."**" № 47, за признаване за установено между страните по
делото, че БР. В. БР. не дължи на ответниците сумите по издадените в полза
на техния наследодател С. А. С. изпълнителни листи, а именно: - по
изпълнителен лист от 10.10.2003 г., издаден по гр.дело № 7724/2003г. по
описа на ВРС - XXVI състав, за сумата в размер на 58 100 лева – главница по
запис на заповед от 20.02.2002 г., ведно със законната лихва от 16.09.2003 г.
до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 1158 лева –
разноски по делото; - по изпълнителен лист от 30.09.2003 г., издаден по
гр.дело № 7725/2003 г. по описа на ВРС - XI състав, за сумата в размер на 12
666 лева – главница по запис на заповед от 15.01.2002 г., с падеж 04.05.2002
г.; и - по изпълнителен лист от 10.11.2003 г., издаден по гр.дело № 7725/2003
г. по описа на ВРС - XI състав, за законната лихва върху главницата от 12 666
лева, присъдена с Определение от 25.09.2003г. по гр.дело № 7725/2003г. по
описа на ВРС - 11 състав, считано от 16.09.2003г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 726,66 лева – разноски по делото;
1
поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
Ищецът твърди в исковата молба, че е осъден да заплати на С. А. С.
сумите по изпълнителните листи, описани по-горе. Сочи, че С. А. С. е
починал на 24.05.2015 г., като негови наследници са ответниците АЛ. С. С. и
Г. М. С..
Твърди, че всички вземания на взискателите по издадените
изпълнителни листи са погасени по давност „многократно“. Поддържа, че
задълженията по запис на заповед се погасяват с три годишна давност
съгласно чл. 537 във вр. с чл. 531 от ТЗ. Сочи, че два от изпълнителните
листи са издадени на 30.09.2003г., а третият на 10.11.2003 г., послужили като
основание за образуване на и.д. № 4324/2003г. и и.д. 4357/2003 г. И двете
дела били прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, т.е. поради т. нар.
"перемпция“ на 16.01.2013 г., при влязло в сила постановление за
прекратяване на 30.01.2013 г. Счита, че всички действия от образуването на
изпълнителите дела до датата на перемирането им са се обезсилили като от
датата на издаване на изпълнителните основания до повторното образуване на
изпълнителните дела (№ 235/2013 г.; № 236/2013 г. и № 237/2013 г.), са
изтекли около 10 години, при което погасителната давност е изтекла повече
от три пъти. Следващото перемиране на всички изпълнителни дела било
настъпило на 10.04.2017 г., при което с оглед обезсилването на изпълнителни
действия по новообразуваните дела от 2013 г. – до 2017 г. и изтекли нови 4
(четири) години, погасителната давност за събиране на вземанията отново
била настъпила.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са подали отговор на
исковата молба, в който сочат, че прекратяването на изпълнителните
производства на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК няма връзка с погасителната
давност на самото вземане. Считат, че ищецът следва да наведе твърдения във
връзка с прекъсване на давността в изпълнителните производства.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че вземанията на
ответниците произтичат от записи на заповед от 20.02.2002г. и, съответно, от
15.01.2002 г. с падеж 04.05.2002г. и се погасяват с тригодишна давност от
падежа. Излага правни аргументи относно правните последици на акта по
чл.242 ГПК (отм.) като обосновава, че разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не
2
намира приложение както и, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК
(отм.) не представлява предприемане на действие за принудително
изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в" ЗЗД и не прекъсва давността за
вземането.
Ответниците своевременно са подали отговор на допълнителната искова
молба, в който не оспорват, че въз основа на издадени от ВРС изпълнителни
листи по гр.д. № 7724/2003г. и гр.д. № 7725/2003г. по описа на ВРС
наследодателят им С. А. С., починал на 24.05.2015г., е инициирал
изпълнителните производства, описани в исковата молба, както и
прекратяването на изп.д. № 4234/2003г. и изп.д. № 4357/2003г. по описа на
ДСИ при ВРС, съответно на образуваните след това изп.д. № 235/2013г.,
изп.д № 236/2013г. и изп.д. № 237/2013г. по описа на ДСИ при ВРС на осн.
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Считат, че тригодишният давностен срок по чл.531, ал.1 от ТЗ е изтекъл
на 03.06.2016 г., от която дата универсалните правоприемници на кредитора
са загубили исковете по записите на заповед. Молят съдът да приеме това
изявление като признание на иска.
Молят, на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските по делото, включително
заплатеният от ответниците адвокатски хонорар, да бъдат възложени на
ищеца. Считат, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото. В
тази връзка излагат, че пред PC - Силистра по искова молба от 04.06.2020 г. е
образувано и висящо гр.д. № 526/2020г. с пр. осн. чл. 135 ЗЗД, с искане да
бъде обявен за относително недействителен по отношение на АЛ. С. С. и Г.
М. С. договор за покупко-продажба обективиран в н.а. № 112, том III, peг. №
4063, дело № 385 от 2019 г. на нотариус З. Н., с който ответникът БР. В. БР. е
прехвърлил на Р. В. Б.а собствената си ½ ид.ч. от недвижими имоти
придобити в режим на СИО с договор за доброволна делба от 19.08.2019 г. с
вх. № 3715/19.08.2019 г. в Служба вписания - гр. Силистра. Сочат, че
исковата претенция по гр.д. № 526/2020г. по описа на PC -Силистра с
пр.осн.чл.135 от ЗЗД се основава на твърдението, че А.С. и Румяна С. имат
качеството на кредитори на БР. В. БР. на основание процесните записи на
заповед от 20.02.2002г. и от 15.01.2001 г. Считат, че на осн. чл. 131, ал.2, т. 5
3
от ГПК ищецът в настоящото производство БР. В. БР. е следвало да направи
възражението си за изтекла погасителна давност именно във висящото исково
производство по гр.д. № 526/2020г. по описа на PC - Силистра. Поставят
въпроса налице ли е правен интерес от воденето на самостоятелен
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, при наличието на висящ
исков процес основан на същото облигационно правоотношение, като
навеждат доводи, че кредиторът не следва да носи задължението за разноски
в поредния исков процес.
В първото съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител е
поискал съдът да се произнесе с решение съобразно извършеното признание
на иска и моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът също моли съдът да постанови решение при признание на
иска и претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от
ГПК, с предмет отричане от ищеца правото на принудително изпълнение за
вземанията на ответника поради погасяването им по давност.
Предявените искове са допустими. Наличието на висящо дело пред PC -
Силистра по предявен от ответниците срещу ищеца иск с правно основание
чл.135 от ЗЗД не съставлява отрицателна процесуална предпоставка за
допустимост на настоящото производство, тъй като вземането на кредитора
не е предмет на Павловия иск.
От представените писмени доказателства се установява, че БР. В. БР. е
осъден да заплати на С. А. С. сумите, предмет на иска, както следва: - по
изпълнителен лист от 10.10.2003 г., издаден по гр.дело № 7724/2003г. по
описа на ВРС – 58 100 лева – главница по запис на заповед от 20.02.2002 г.,
ведно със законната лихва от 16.09.2003 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 1158 лева – разноски по делото; - по
изпълнителен лист от 30.09.2003 г., издаден по гр.дело № 7725/2003 г. по
описа на ВРС – 12 666 лева – главница по запис на заповед от 15.01.2002 г., с
падеж 04.05.2002 г.; и - по изпълнителен лист от 10.11.2003 г., издаден по
4
гр.дело № 7725/2003 г. по описа на ВРС – законната лихва върху главницата
от 12 666 лева, присъдена с Определение от 25.09.2003г. по гр.дело №
7725/2003г. по описа на ВРС, считано от 16.09.2003г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 726,66 лева – разноски по делото
Безспорни са изложените в исковата молба факти и обстоятелства
относно издадените в полза на С. А. С., починал на 24.05.2015г.,
изпълнителни листи срещу БР. В. БР., образуваните въз основа на тях
изпълнителни дела, както и прекратяването на същите на основание осн. чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК с изключение на висящите към момента изп. дело №
281/2019 и изп. дело 282/2019 г. по описа на ЧСИ З. Д..
Не е спорно, че ответниците са наследници на починалия С. А. С..
Претенцията се признава от ответника, а ищецът е поискал съдът да
постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
С оглед заявеното признание на иска съдът е прекратил съдебното
дирене и извършването на по-нататъшни действия по събирането и
преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, е
преустановено.
Признанието на иска не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от
ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е
брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение,
поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки
претенцията на това основание.
Това налага да се постанови съдебен акт, без да се изследва
основателността на иска и без съдът да прави собствени фактически и правни
изводи по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е
предявен.
Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, поради
което не излага мотиви по съществото на спора.
По направеното от ответната страна искане за присъждане на сторените
5
по делото разноски, съдът намира, че не са налице предпоставките за
прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая ответниците са предприели активни действия за събиране на
вземането като след перемиране на образуваните през 2003 и 2013 г.
изпълнителни дела са образувани и висящите към момента изпълнително
дело № 281/2019 и изпълнително дело 282/2019 г. по описа на ЧСИ З. Д..
Наред с това, на 04.06.2020 г. ответниците са предявили пред PC –
Силистра иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност по отношение на АЛ. С. С. и Г. М. С. на договор за
покупко-продажба от 2019 г., с който ответникът БР. В. БР. е прехвърлил на
Р. В. Б.а ½ ид.ч. от недвижими имоти придобити в режим на СИО с договор
за доброволна делба от 19.08.2019 г. В исковата молба е посочено, че Б.Б. е
длъжник на ищците С.и за вземанията, предмет на настоящото производство.
С тези си действия ответниците са дали повод за завеждане на
настоящото дело, тъй като са манифестирали твърдението си, че ищецът е
техен длъжник за описаните в исковата молба вземания.
Възражението, че БР. В. БР. е следвало да направи възражението си за
изтекла погасителна давност във висящото исково производство по гр.д. №
526/2020г. по описа на PC – Силистра е неоснователно. Съгласно
разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти
/предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а
потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си
сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда
(правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на
делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за
вземането)/. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено
със сила на пресъдено нещо.
В случая не се твърди, а и не се установява от представените писмени
6
доказателства – препис от искова молба и съдебно удостоверение, Павловият
иск, предмет на висящото пред РС – Силистра дело, да е обективно съединен
с иск за вземането, което е наложило ищецът да потърси защита на правата си
чрез предявяване на отрицателен установителен иск.
Ето защо, в полза на процесуалния представител на ищеца ще се
присъди сумата 2 722,21 лева адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 124,
ал.1 вр. чл. 439, ал. 2 от ГПК, че БР. В. БР., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. ***, обл. Варна, не дължи на АЛ. С. С., ЕГН **********, и Г. М. С.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна, ул."**" № 47, сумите по
издадените в полза на техния наследодател С. А. С. изпълнителни листи, а
именно: - по изпълнителен лист от 10.10.2003 г., издаден по гр.дело №
7724/2003г. по описа на ВРС - XXVI състав, за сумата в размер на 58 100 лева
– главница по запис на заповед от 20.02.2002 г., ведно със законната лихва от
16.09.2003 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от
1158 лева – разноски по делото; - по изпълнителен лист от 30.09.2003 г.,
издаден по гр.дело № 7725/2003 г. по описа на ВРС - XI състав, за сумата в
размер на 12 666 лева – главница по запис на заповед от 15.01.2002 г., с падеж
04.05.2002 г.; и - по изпълнителен лист от 10.11.2003 г., издаден по гр.дело №
7725/2003 г. по описа на ВРС - XI състав, за законната лихва върху
главницата от 12 666 лева, присъдена с Определение от 25.09.2003г. по
гр.дело № 7725/2003г. по описа на ВРС - 11 състав, считано от 16.09.2003г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 726,66 лева – разноски
по делото, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА АЛ. С. С., ЕГН **********, и Г. М. С., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Варна, ул."**" № 47, да заплатят на адвокат К. АНДР.
АНДР., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ № 55, ет. 2, офис 202, сумата 2 722,21 лева адвокатско
7
възнаграждение за оказана безплатна правна защита на основание чл. 78, ал.1
във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8