№ 99
гр. гр.Несебър, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20222150100336 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс
„Ш.С.У.“ с адрес в гр. С.В., местност „Ю.П.П.“, представлявано от
управителя М. А., е предявил искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от
ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска ответникът М.В.В. с БУЛСТАТ
175945***, гражданка на Руската Федерация, родена на 08.07.19**г. в
Иркутска област - Русия, с адрес в Република България: гр. С.В., м. „Ю.П.П.",
ул. „Л." № 4, комплекс Ш. „С.У.", ет. 3, студио S401, S402, да бъде осъдена да
заплати в негова полза сумата от 3157.20 евро, дължима такса поддръжка за
2019г., 2020г. и 2021г. (по 1052,40 евро за всяка от годините), за собствените
имоти - студио S401 с идентификатор № *****.*.**.*.** и студио № S402 е
с идентификатор № 11538.*.**.*.**, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 661,02 евро, от които 318,38,40 евро върху
дължимата главница за 2019г. за периода 02.04.2019г. - 25.03.2022г., 211,37
евро - върху дължимата главница за 2020г. за периода 02.04.2020г. -
25.03.2022г. и 131,27 евро върху дължимата главница за 2021г. за периода
01.01.2021г. - 25.03.2022г.
Ищецът твърди, че на 21.07.2010г. ответницата е придобила
собствеността върху студио S401 с идентификатор № *****.*.**.*.** и
студио № S402 е с идентификатор № 11538.*.**.*.** в процесната сграда.
Излага, че етажната собственост осигурява качествена поддръжка и
управление на общите части, включително по-интензивно през релевантния
1
период. Развиват се съображения в тази насока. Сочи се, че с решения на
общото събрание на етажната собственост (от 17.06.2016г. и 15.06.2020г.) е
определен размер на такса за управление и поддръжка за всеки един
собственик на имот, като за ответницата таксата е по 1054,40 евро годишно –
общо за двата обекта в сградата. Навежда се, че таксата се дължи ежегодно до
01.04 за 2019г. и 2020г., когато след проведеното общо събрание на
15.06.2020г. е определен срок до 31.12 на предходната година - за следващата
- 2021г. Сочи се, че ответницата не е заплатила таксите за 2019г., 2020г. и
2021г. - въпреки многобройните опити и покани. С тези доводи от съда се
иска да уважи претенциите. Претендират се разноски, сторени от ищеца в
производството.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата М.В.В., чрез особения й
представител, е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се
оспорват. На първо място се сочи, че ищецът не разполага с активна
процесуална легитимация. Твърди се, че не е приложен писмен договор с
нотариална заверка на подписите, сключен между инвеститора и
собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост и вписан в
Агенция по вписванията. Излагат се съображения, че комплекс Ш. „С.У." има
белези на жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
ЗУЕС съгласно чл. 2 от ЗУЕС. Навежда се, че взетите решения на общите
събрания от 17.06.2016г. и на 15.06.2020г. са нищожни. На следващо място се
акцентира върху войната срещу Украйна, започнала на 24.02.2022г. и
последиците от нея. Сочи се, че ответницата не би могла да извърши превод
на претендираните суми, както и че значително се е затруднила възможността
за пътуване на руските граждани. Твърди се, че е налице непреодолима сила,
дори и да се приеме, че ищцовата претенция е основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна
страна:
По предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 38, ал. 1 от
ЗУЕС е да докаже, че ответницата е собственик за процесния период на
студио S401 с идентификатор № *****.*.**.*.** и студио № S402 е с
идентификатор № 11538.*.**.*.**, разположени в комплекс „Ш.С.У.“ с адрес
в гр. С.В., местност „Ю.П.П.“, който се намира в режим на етажна
собственост. Следва да докаже, че с влезли в сила решения на общото
събрание в етажната собственост от 17.06.2016г. и 15.06.2020г. са определени
такси, дължими от етажните собственици за посочените в исковата молба
периоди. В негова тежест е да докаже размера на претенцията си, както и че е
настъпила изискуемостта на вземането. При доказването на тези факти в
доказателствена тежест на ответницата е да докаже погасяване на вземането
или другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си.
От нотариален акт №**, ТОМ**, рег. №****, дело № 2040 от
21.07.2010г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 35 - л. 36 от делото)
ответницата е придобила собствеността върху S401 с идентификатор №
2
*****.*.**.*.** и студио № S402 е с идентификатор № 11538.*.**.*.**,
находящи се в жилищна структура за сезонно ползване „С.У.“. От
нотариалния акт се установява, че студио S401 е с обща площ от 43,85 кв.м., а
студио S402 е с обща площ от 43,85 кв.м. Общата площ да двата собствени на
ответницата обекти е 87,7 кв.м. Собствеността на двата обекта не е и спорна
между страните по делото.
Видно от протокол (на л. 7 - л. 17 от делото) на 17.06.2016г. било
проведено общо събрание на етажната собственост на сграда комплекс Ш.
„С.У.“. По т. 6 от дневния ред общото събрание на етажната собственост
взело решение да се определи такса от 12 евро на кв. м. площ с вкл. ДДС на
година. Било взето и решение таксата да се заплаща ежегодно до 01.04. По
делото не се твърди (и не се установява) решението да е отменяно по
надлежен ред. Т.е. посоченото решение е годен акт, с който са определени
разходи за етажните собственици по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС.
Наред с това на 15.06.2020г. било проведено и друго общо събрание на
етажната собственост (обективирано в протокол на л. 18 - л. 26 от делото). По
т. 4 общото събрание взело решение за заплащане на ежегодна такса в размер
на 12 евро за всеки кв. м. площ, платима ежегодно до 31.12. на предходната
година, като с решението по т. 4.2.2 било прието, че такава такса за пръв път
следва да се плати до 30.12.2020г. за такса за 2021г. Посоченото решение
също е влязло в сила и е годен акт по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС (с оглед
липсата на данни за оспорването и отмяната му).
В съдебната си практика върховната инстанция (Решение № 39 от
19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС) е имала повод
да се произнесе в насока, че Етажната собственост се управлява от общото
събрание на етажните собственици чрез решения, които се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени за постигане на определена цел. При решенията на етажната
собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките.
Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за
всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против,
за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат
етажни собственици или обитатели. Следователно за собствениците в
етажната собственост е възникнало задължение да направят съответните
вноски съобразно гласуваното от общото събрание. По делото се установи, че
решенията на общото събрание са влезли в сила. Както вече беше посочено,
възраженията за незаконност на тези решения не следва да се обсъжда в
настоящото производство, тъй като с оглед задължителната практика на ВКС,
за допустимост на атакуването им следва да е спазен преклузивният срок,
предвиден в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Практиката на ВКС е задължителна, като
последователно се споделя от състави на Окръжен съд Бургас - Определение
№ I-2337 от 29.11.2018г. по ч.в.гр.д. № 1765/2018г. по описа на Окръжен съд
Бургас, Определение № V-1403 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 1011/2018г. по
описа на Окръжен съд Бургас, Определение № V-2229 от 15.11.2018г. по
3
ч.гр.д. № 1636/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Решение № III-129 от
16.11.2018г. по в.гр.д. № 1314/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас.
Впрочем това становище се застъпва както в най-актуалната, така и в по‐
стара практика на ВКС - Решение № 569 от 20.11.2009г. по гр. дело №
4357/2008г. по описа на II гр. о. на ВКС и Определение № 472 от 10.10.2018г.
по ч.гр.д. № 3504/2018г. по описа на IV гр. о. на ВКС.
Налага се изводът, че практиката на ВКС е задължителна и постоянна и
не допуска инцидентно позоваване на нищожност на решения на ОС, след
като не е проведено успешно производство по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС за отмяна
на решенията. Поради тази причина всички възражения, насочени срещу
законността на решенията (при липса на доказателства същите да са оспорени
в предвидения срок и да са отменени по надлежния ред) не следва да бъдат
разглеждани в настоящото производство.
Не намират опора постановките на съдебната практика и възраженията,
че сградата не може да се управлява от общо събрание поради смесения й тип
и поради факта, че е от „затворен тип“. От една страна, дори и да се установи,
че сградата е със смесено предназначение, за момента няма друг нормативен
акт (освен ЗУЕС), който да урежда правоотношенията, възникващи в сграда в
режим на етажна собственост, поради което „смесен тип“ на сградата не е
основание за неприложимост на ЗУЕС. Освен това дори и да се приеме, че
комплексът е от „затворен тип“, то не се доказва договори да са сключени с
всички собственици (в частност с ответницата). В съдебната практика е
възприето, че в подобни случаи няма пречка управлението да се осъществява
чрез органи на управление на сградата - в подобен смисъл решение № 87 от
9.03.2012 г. по гр.д. № 1115/2011 г., II г.о. на ВКС.
Съдът не споделя и възраженията на ответната страна за наличие на
непреодолима сила, която да пречи на изпълнението на взетите решение. В
тази връзка следва да се вземе предвид, че исковата претенция е свързана със
задължения, които са възникнали преди започването на военните действия
между Украйна и Русия и преди налагането на ограничителни мерки от
страните от ЕС по отношение на гражданите на Руската Федерация. Ноторно
известен е фактът, че т.нат. „военна операция“ на Русия в Украйна започна на
24.02.2022г. – след настъпване на падежа на процесните вземания.
С оглед посоченото по-горе съдът намира, че таксите за трите периода
се дължат. Претенцията на ищеца се основава на влезли в сила решения на
общото събрание на етажната собственост, които са годно основание за
събиране на вземания по смисъла на чл. 38 ЗУЕС, поради което соченото в
отговора на исковата молба отклонение от чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС не следва да
бъде обсъждано. Това е така, тъй като след влизането им в сила решенията на
общото събрание са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези, които са гласували против, за не участвалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Следователно за собствениците в етажната собственост е
възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно
гласуваното от общото събрание в предвидените срокове и след като
4
решенията не са отменени поради противоречие с чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС,
същите представляват стабилен акт по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, по
силата на който етажната собственост може да събира съответните суми.
От всичко гореизложено следва изводът, че за 2019г., 2020г. (до 01.04 на
съответната година) и за 2021г. (до 31.12.2020г.) за ответницата са
възникнали задължения да заплати по 12 евро годишно на кв. м. от
притежаваната от нея площ. Както се установи по делото тя е собственик на
S401 с идентификатор № *****.*.**.*.** и студио № S402 е с идентификатор
№ 11538.*.**.*.**, находящи се в жилищна структура за сезонно ползване
„С.У.“ с обща площ от 87.7 кв. м. (видно от цитирания нотариален акт).
Следователно за всяка от годините 2019г., 2020г. и 2021 за нея е възникнало
задължение да заплащат по 1054,40 евро годишно към етажната собственост.
Падежът на задълженията за 2019г. и 2020г. е настъпил на 01.04.2019г. и
01.04.2020г. (с оглед изричните решения на общи събрания на етажната
собственост), а на това за 2021г. - на 31.12.2020г. С оглед всичко изложено до
тук, съдът намира, че предявените искове за главница следва да бъдат
уважени изцяло за сумата от 3157.20 евро - дължима такса поддръжка за
2019г., 2020г. и 2021г. (по 1054,40 евро за всяка от годините).
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането
на ответниците в забава за периодите 02.04.2019г. - 25.03.2022г., 02.04.2020г.
- 25.03.2022г. и 01.01.2021г. - 25.03.2022г.
Доказа се наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в
забава за посочените периоди (с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗУЕС и
изричните падежи, приети в решенията на общото събрание на етажната
собственост).
Дължимата лихва за периода 02.04.2019г. - 25.03.2022г. е в размер на
311,04 евро, тъй като за периода 13.03.2020г. - 08.04.2020г. не следва да се
начислява лихва за забава (арг. от чл. 6 от действалия за този период Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., според който до отмяната
на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, включително лихви). Тук е моментът
да се посочи, че считано от 09.04.2020г. е започнала действие нова редакция
на чл. 6 от този закон, която изключва начисляването на лихви само в
правоотношения, касаещи задължения на частноправни субекти, длъжници по
договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и
други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от
други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг,
а договорът, предмет на настоящото дело, не попада в този обхват.
По силата на същите правила за 02.04.2020г. - 25.03.2022г. се дължи
лихва в размер на 209,70 евро. Ето защо исковете за лихва следва да бъдат
уважени до посочените размери и отхвърлени до пълните предявени размери
5
- 318,38 евро за периода 02.04.2019г. - 25.03.2022г. и 211,37 евро - за периода
02.04.2020г. - 20.03.2022г. (както и отхвърлени за периода 13.03.2020г. -
08.04.2020г., респ. 02.04.2020г. - 08.04.2020г. за втората претенция).
По разноските:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете. От ищеца се претендират сумата
от 1046 лв. - платено възнаграждение за адвокат, сумата от 298,71 лв. -
държавна такса, 705 лв. - депозит за особен представител. Съразмерно на
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
2060,84 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.В.В. с БУЛСТАТ 175945***, гражданка на Руската
Федерация, родена на 08.07.19**г. в Иркутска област - Русия, с адрес в
Република България: гр. С.В., м. „Ю.П.П.", ул. „Л." № 4, комплекс Ш. „С.У.",
ет. 3, студио S401, S402, да заплати на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с
адрес в гр. С.В., местност „Ю.П.П.“, сумата от 3 157.20 (три хиляди сто
петдесет и седем евро и двадесет евроцента) евро - дължими такси
поддръжка за 2019г., 2020г. и 2021г. (по 1054,40 евро за всяка от годините),
приети с решение на общото събрание на етажната собственост от
17.06.2016г. (за таксите за 2019г. и 2020г.) и решение на общото събрание на
етажната собственост 15.06.2020г. (за таксата за 2021г.), ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба -
29.03.2022г., до окончателното плащане
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД М.В.В. с БУЛСТАТ
175945***, гражданка на Руската Федерация, родена на 08.07.19**г. в
Иркутска област - Русия, с адрес в Република България: гр. С.В., м. „Ю.П.П.",
ул. „Л." № 4, комплекс Ш. „С.У.", ет. 3, студио S401, S402, да заплати на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с
адрес в гр. С.В., местност „Ю.П.П., сумата от 311,04 евро, представляваща
дължима лихва върху главница за 2019г. за периодите 02.04.2019г. -
12.03.2020г. и 09.04.2020г. - 25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 318,38 евро, както и за периода от 13.03.2020г. до
08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД М.В.В. с БУЛСТАТ
175945***, гражданка на Руската Федерация, родена на 08.07.19**г. в
Иркутска област - Русия, с адрес в Република България: гр. С.В., м. „Ю.П.П.",
ул. „Л." № 4, комплекс Ш. „С.У.", ет. 3, студио S401, S402, да заплати на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с
адрес в гр. С.В., местност „Ю.П.П., сумата от 209,70 евро, представляваща
лихва върху главница за 2020г., дължима за периода 09.04.2020г. -
6
25.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер
от 211,37 евро, както и за периода от 02.04.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД М.В.В. с БУЛСТАТ
175945***, гражданка на Руската Федерация, родена на 08.07.19**г. в
Иркутска област - Русия, с адрес в Република България: гр. С.В., м. „Ю.П.П.",
ул. „Л." № 4, комплекс Ш. „С.У.", ет. 3, студио S401, S402, да заплати на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с
адрес в гр. С.В., местност „Ю.П.П., сумата от 131,27 евро, представляваща
лихва върху главницата за 2021г., дължима за периода 01.01.2021г. -
25.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.В.В. с БУЛСТАТ
175945***, гражданка на Руската Федерация, родена на 08.07.19**г. в
Иркутска област - Русия, с адрес в Република България: гр. С.В., м. „Ю.П.П.",
ул. „Л." № 4, комплекс Ш. „С.У.", ет. 3, студио S401, S402, да заплати на
Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „Ш.С.У.“ с
адрес в гр. С.В., местност „Ю.П.П., сумата от 2 060,84 лв., представляваща
сторените в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7