и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345 от НПК и е образувано по частна жалба на Добри Щерев Добрев от гр. София, понастоящем в Сектор „Арести” към ОЗ „Изпълнение на наказанията”- Кърджали против определение на Кърджалийския районен съд, постановено по реда на чл. 309, ал.1 от НПК, след произнасяне на присъда от 07.02.2008 година по н.о.х.д. № 768/2007 година по описа на същия съд, с което определение е потвърдена мярката му за неотклонение задържане под стража, взета на досъдебното производство. Жалбодателят моли същата да бъде изменена в по-лека. Не излага съображения в подкрепа на искането си. Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 07.02.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 768/2007 година, Кърджалийският районен съд е признал Добри Щерев Добрев от гр. София за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 5, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б” от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „строг” режим на изтърпяването му на основание чл. 47, б.”б” от ЗИН. На основание чл. 59 от НК съдът е приспаднал от така наложеното наказание времето, през което спрямо Добри Щерев Добрев е била взета мярка за неотклонение задържане под стража за периода 01.07.1999 година до 29.01.2001 година и от 25.01.2008 година до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда Величко Николаев Петров от гр. Димитровград е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, 4 и 5, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.4 от НК, за което на основание чл. 55, ал.1, т.1, във вр. с чл.2, ал.2 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. След постановяване на присъдата, съдът по реда на чл. 309, ал.1 и ал.2 от НПК се е произнесъл по мерките за неотклонение, взети на досъдебното производство спрямо подсъдимите Добрев и Петров, като е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража” по отношение на първия подсъдим и „подписка” по отношение на втория, до влизане на присъдата в сила. За да потвърди мерките за неотклонение, съдът е преценил, че условията, при които са били взети, не са се променили, както и че подс. Добрев с присъдата е осъден на наказание лишаване от свобода, което следва да изтърпи, а осъждането на подс. Петров е условно, с отлагане изтърпяването на наложеното му наказание при условията на чл. 66, ал.1 от НК. При тези данни, съдът счита жалбата на подс. Добрев срещу определението на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 309, ал.1 от НПК след произнасяне на присъдата, за недопустима. Това е така по следните съображения: съобразно разпоредбата на чл. 309, ал.2 от НПК, когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона, като в този случай задържаният подсъдим се освобождава в съдебната зала. Посочено в ал.3 на чл. 309 от НПК е, че в тези случаи определението подлежи на обжалване и протестиране по реда на глава двадесет и втора. Последната урежда производството пред въззивната инстанция за проверка на определенията и разпорежданията, като посочените актове на съда в чл. 341, ал.1 от НПК се проверяват по общия въззивен ред за проверка на невлезлите в сила присъди, а по реда на глава двадесет и втора- в закрито заседание и в по-кратък срок- се проверяват определенията и разпорежданията, за които това е изрично предвидено. Т.е. определението по чл. 309, ал.2 от НПК, като такова от вида на изрично посочените актове на съда в ал.3 на същата разпоредба, подлежи на обжалване именно по реда на глава двадесет и втора от НПК. Това са случаите, при които подсъдимият с присъдата е бил освободен от наказателна отговорност, бил е осъден условно, бил е осъден на наказание, по-леко от лишаване от свобода, или е бил оправдан, и съдът е следвало с определението си по мярката за неотклонение да я е отмени или замени с най-леката, предвидена в закона. Само в тези случаи, в зависимост от произнасянето на съда, за подсъдимия или прокурора би бил налице правен интерес от обжалване, респ. протестиране на определението на съда. В настоящия казус не е налице нито една от хипотезите по чл. 309, ал.2 от НПК, при която съдът да е бил длъжен да отмени или замени мярката за неотклонение задържане под стража на подс. Добрев, тъй като го е осъдил на наказание лишаване от свобода и не е отложил изтърпяването му при условията на чл. 66, ал.1 от НК. В случаите, пи които подсъдимият е осъден на ефективно наказание лишаване от свобода, законодателят не е предвидил право на жалба или протест срещу определението на съда по мярката за неотклонение, произнесено по реда на чл. 309, ал.1 от НПК. При това положение, независимо, че с определението си първоинстанционният съд е определил срок, в който същото да може да бъде обжалвано или протестирано, поради изложените по-горе съображения, следва да се приеме, че частната жалба на подс. Добрев е недопустима, тъй като произнесеното определение на основание чл. 309, ал.1 от НПК е от категорията актове на съда, които не подлежат на обжалване отделно от присъдата нито по реда на глава двадесет и първа, нито по този на глава двадесет и втора от НПК. Ето защо, следва жалбата като недопустима да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено. Водим от изложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Добри Щерев Добрев от гр.София, ЕГН **********, понастоящем в Сектор „Арести” към ОЗ „Изпълнение на наказанията”- Кърджали. ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.н.д. № 48/2008 година по описа на Кърджалийския окръжен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|