Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
01.11.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
05.10.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали
|
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
98 |
по
описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
С.Ш.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощника му - адвокат С.Ф.М. от
АК-***, с
адрес на призоваване -
***, против
Решение №131 от 14.06.2022 год., постановено по АНД
№337/2022 год. по описа на Районен
съд – Кърджали, с която е потвърдено наказателно постановление
№21-1300-001457 от 21.09.2021 год.,
издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата, че счита
обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че
от доказателствата по делото не се установява да е осъществил административното
нарушение, за което е издадено процесното наказателно
постановление на началник група сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР -
Кърджали. Сочи,
че районният съд е потвърдил наказателното постановление при съображения за
неговата материална и процесуална законосъобразност, като е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила и че по съществото на спора, съдът направил извод, че въз
основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен и
несъмнен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършеното от С.Ш.К. административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за което на последния е наложено предвиденото наказание, определено в
размер, съответстващ на тежестта на извършеното нарушение. Касаторът
счита, че необосновано съставът на Районен съд - Кърджали е приел, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е доказано по несъмнен начин. В тази връзка твърди, че съставеният АУАН не
кореспондира с установената фактическа обстановка и че са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето му, както и при издаването на наказателно
постановление №21-1300-001457 от 21.09.2021 год. на началник група в сектор
„Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, а именно - изписано било друго
място на извършване на нарушението. Сочи, че в съставения АУАН и в наказателно
постановление №21-1300-001457 от 21.09.2021 год., издадено от началник група в сектор
„Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали било записано, че на 02.09.2021
год., в 15:10 часа, в ***, на ул.„***”, като водач на лек автомобил „Опел Корса”, с peг.№***, при
обстоятелства: до „***”, в посока към ***, управлява лек автомобил „Опел”, като
на кръстовището с ул.„***” преминава на червен сигнал на светофарната уредба. Касаторът сочи, че видно от свидетелските показания на актосъставителя, нарушението е извършено на друго място, а
именно - на пешеходния светофар, който бил разположен между *** и ***, като там
свидетелят С. видял на около 50 метра пред него лек автомобил марка „Опел Корса”, с рег.№***, който преминал на червен сигнал.
Касаторът намира в жалбата, че следва
да се отбележи, че по силата на чл.14, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН и
съгласно разрешението, дадено в Постановление №10/1973 год. на Пленума на ВС, в
съдебното производство съдържащите се в АУАН фактически констатации нямат обвързваща
доказателствена сила и че действително няма пречка да
бъде зачетена доказателствената стойност на АУАН като
официален свидетелстващ документ, съставен по надлежния ред от компетентно
длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, но в случая, предвид
направеното от санкционираното лице оспорване на възприетите като съставомерни факти и обстоятелства, това не е достатъчно за
обосноваване на правния извод за извършено от С.Ш.К. нарушение, при описаната в
АУАН фактическа обстановка, вкл. и по отношение на мястото на извършване на
нарушението. Твърди се, че ако и да се касае за погрешно посочване в съставения
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление на
мястото/адреса/ на извършване на твърдяното съставомерно
деяние, в случая тази грешка представлява фактическа такава, имащи за последица
фактическа необоснованост на административно наказателното обвинение за
извършеното от С.Ш.К. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Сочи се, че административните
наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до
ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно
поведение на определено лице, като именно с оглед този им характер,
законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането
на отговорността и в този смисъл, всяко формално нарушение на изискванията за
индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното
постановление.
Касаторът твърди, не на последно
място, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН и това било така, тъй като в случая, и актосъставителят,
и свидетелят по акта, не били очевидци на нарушението и поради това актосъставителят следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но това
не било сторено. Счита, че при така установената фактическа обстановка, липсата
на втори свидетел се явявала допуснато съществено нарушение на административнонаказателната процедура, което било
основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Касаторът смита, че като не е
обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на
делото, съдът формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на
АПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било
основание за отмяна на постановения съдебен акт. С оглед на изложеното, с
жалбата моли съда да отмени обжалваното Решение №131 от 14.06.2022 год.,
постановено по АНД №337/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали/без да укаже какво, да стори съдът с процесното наказателно постановление/, както и моли да
осъди ответника, да заплати в полза на касатора направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът С.Ш.К. от ***, не се явява, представлява се
от редовно
упълномощения му
представител - адв.С.М. от АК-***, който
заявява, че поддържа касационната жалба по изложените
в нея съображения. Моли
съда да отмени обжалваното
решение по съображенията, изложени в касационната жалба и да бъдат присъдени на касатора направените по
делото разноски. Подробни съображения
излага в писмена защита, която представя в
съдебно заседание.
Ответникът по касация - началник група
в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, редовно призован, не се явява, не
се представлява и не изразява становище по кадационната
жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали намирам подадената
касационна жалба за неоснователна, а обжалвания съдебен акт - за правилен и обоснован. Счита, че в същия е изложена фактическата обстановка, която изцяло кореспондира с фактите, установени в административнонаказателното производство
и подкрепени от доказателствата, събрани по делото. Счита
също, че при съставянето
на АУАН не са допуснати нарушения
и правилно било изяснено
мястото на извършване на нарушението, какхо и счита, че не са допуснати
нарушения на разпоредбата
на чл.40,
ал.3 от ЗАНН при
съставянето на АУАН. С оглед
на тези съображения
предлага настоящата инстанция да остави
в сила обжалвания съдебен акт.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество,
касационната
жалба е
ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №131
от 14.06.2022 год., постановено
по АНД
№337/2022 год. по описа на Кърджалийския
районен
съд, е потвърдено наказателно
постановление №21-1300-001457 от 21.09.2021 год.,
издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с
което, на касатора С.Ш.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер на 100/сто/
лева и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 8/осем/ контролни
точки, за извършено виновно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Със същото решение
Районен съд – Кърджали е осъдил С.Ш.К., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали сумата в размер на
80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
За
да постанови решението си, след анализа на събраните по делото доказателства, Кърджалийският
районен съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 02.09.2021 год., свидетелят
Г. С. бил на работа като служител в ОДМВР – Кърджали и около 15:00 часа
изпълнявал служебните си задължения като патрулирал със служебен автомобил,
движейки се по ул.„***” в *** в посока от *** към ***. Приближавайки
светофарната уредба по тази улица, която била разположена между *** и ***,
свидетелят С. видял на около 50 метра пред него лек автомобил, марка „Опел Корса”, с рег.№***, който преминал на червен сигнал. Поради
това полицейският служител Г. С. продължил да се движи след това моторно
превозно средство и на следващият светофар, разположен на кръстовището на
ул.„***” с ул.„***”, той спрял до него, спуснал прозореца на автомобила,
показал служебната си карта и помолил водача да спре на паркинга пред *** в
града. Последният спрял на указаното му място, при което свидетелят С.
установил самоличността на водача, а именно С.Ш.К., както и му обяснил, че е
преминал на червен сигнал на светофарната уредба, с което извършил нарушение на
ЗДвП, след което повикан служител от сектор „Пътна полиция” - Кърджали, който да вземе отношение. На място
пристигнал свидетелят И. Г., който, по показания, дадени му от колегата Г. С.,
съставил на место акт за установяване на административно нарушение по чл.6,
т.1, пр.2 от ЗДвП, който водачът К. отказал да подпише, което било удостоверено с подписа на друг
свидетел. Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Първоинстанционният съд е приел
установеното нарушение за безспорно доказано предвид събраните по делото
доказателства, а именно гласните такива - свидетелските показания на И. Г. и Г.
С., както и от писмените - акта за установяване на административно нарушение,
чиято доказателствена сила на основание чл.189, ал.2
от ЗДвП, според съда, не била оборена, а самият той бил редовно съставен, при
спазване на процедурата за това, уредена в ЗАНН. Съдът е посочил, че по делото
е разпитан и свидетелят С. Х., на показанията на който обаче не е дал вяра, тъй
като същият посочил, че се е возел на инкриминираната дата в лек автомобил,
марка „Фолксваген Пасат”, с рег.№***, който бил различен от установения по време
на извършване на административното нарушение, за което бил санкциониран
жалбоподателят.
При
така възприетото от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел
най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 14-дневен срок, видно от обжалваното
наказателно постановление, което било връчено лично на жалбоподателя на
25.03.2022 год., а жалбата била подадена до административнонаказващия
орган на датата 28.03.2022 година.
На
следващо място съдът е посочил, че нарушеният текст на чл.6, ал.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата вменява
задължение за водачите на МПС да съобразяват поведението си на пътя със
светлинните сигнали, а чл.183, ал.5, т.1 от същия закон предвижда, че се
наказва с глоба 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който
не разрешава преминаването. Районният съд е отбелязъл,
че преди да се произнесе е съобразил, че в чл.189, ал.2 от ЗДвП е създадена оборима презумпция за доказателствената
сила на съставените актове за установяване на административно нарушение. Приел
е, че освен това, по делото било установено от свидетелските показания на Г. С.,
че именно нарушителят е управлявал лекия автомобил на инкриминираната дата и поради
това е приел за установено, че извършеното деяние е доказано и е осъществявано
от обективна и субективна страна. Посочил е, че освен това, наказващият орган бил
наложил наказанието глоба в единствено възможния предвиден размер. Предвид тези мотиви,
районният съд е извел и извода, че следва наказателното постановление да бъде
потвърдено, като е отбелязъл, че като последица от
този изход на наказателното постановление (!?) /вероятно се има предвид изхода от обжалването на
наказателното постановление/ се явявало и потвърждаване на отнетите 8 контролни
точки, на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.13 от
Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012
год.
Решаващият
състав на районния съд, при извършената служебна проверка, не е констатирал да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон в хода па административнонаказателното
производство, като е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган и съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Според районния съд, от изложените в акта
и наказателното постановление факти ставало ясно, какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не
било налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му, както и че даденото описание на констатираното нарушение
и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Районният съд е приел,
че не се установило да е допуснато процесуално нарушение при съставянето на
акта, тъй като той бил подписан от съставителя и от един от свидетелите, посочени
в него, както изисквал чл.43, ал.1 от ЗАНН, както и била изпълнена процедурата
на чл.43, ал.2 от ЗАНН, тъй като в случая нарушителят отказал да подпише акта,
което било удостоверено чрез подписа на един свидетел, с име и адрес. Решаващият
състав на Кърджалийския районен съд не е приел, че е допуснато процесуално
нарушение при изписването на мястото на нарушението, защото било безспорно по
делото, че то е извършено на ул.„***” в ***, което било посочено и в АУАН, и в наказателното постановление,
като било вярно, че в тях било вписано и кръстовището с ул.„***”, за което се
установило, че не е мястото на нарушението, но това по никакъв начин не
опорочавало производството, тъй като освен всичко друго, според съда, жалбоподателят
К. бил наясно на което точно място е извършил нарушение на Закона за движението
по пътищата, за което е санкциониран.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за разноски, районният съд е приел, че на основание чл.63д, ал.4,
във вр. с ал.1 от
ЗАНН,
следва на административнонаказващия
орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП и че по
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Съдът е отбелязъл,
че в случая, по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, но че същият е изготвил и депозирал писмена
защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в минималния размер от 80 лева и че доколкото издателят на НП е в структурата на
Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата,
в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва
да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба,
т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното
пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящият
касационен състав споделя възприетата от въззивния
съд фактическа обстановка, която безспорно се установява и доказва от събраните
и приобщени в хода на въззивното производство писмени
и гласни доказателства, но не споделя направените въз основа на нея правни
изводи, обусловили и крайния, постановен с обжалваното решение, резултат.
Настоящият състав на
съда споделя напълно довода на касатора,
че при съставявнето
на АУАН и при издаването на процесното наказателно постановление
са допуснати
съществени процесуални
нарушения, които обуславят
незаконосъобразност на същото. Съгласно разпоредбата
на чл.183,
ал.5, т.1 ЗДвП/Нова, ДВ, бр.60 от
2012 г., в сила от
7.08.2012 г./
наказва се с глоба 100 лева водач,
който преминава при сигнал на
светофара, който не разрешава преминаването,
като с обжалваното НП
е наложено административно наказание на посоченото правно
основание.
В
АУАН сер.GA №459115
от 02.09.2021 год., съставен от *** И. В. Г., против касатора
К., в обстоятелствената част на същия е описано, че „на 02.09.2021 год., в
15:10 часа, К. е управлявал посочения лек автомобил в ***, по ул.„***”, до „***”
в посока към ***, като на кръстовището с ул.„***” преминава на червен сигнал на
светофарната уредба”, като така описаното е квалифицирано като нарушение на
чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП. При връчването на така
съставения АУАН, соченото за нарушител лице – касаторът
К., е заявил, че има възражения и е отказал да подпише акта, което е
удостоверено с подписа на един свидетел, с посочени три имена. Въз основа на
този АУАН, от началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали е издадено и процесното наказателно постановление №21-1300-001457 от
21.09.2021 год., в което деянието е описано по абсолютно същия начин, т.е. като
място на твърдяното за извършено нарушение отново е посочено кръстовището на
ул.„***” с ул.„***” в ***, на което касаторът
преминал с управлявания от него лек автомобил, при червен сигнал на
светофарната уредба. Към изпратената на районния съд административнонаказателна
преписка след подаването на жалбата е приложена докладна записка с
Рег.№1300р-1902 от 29.02.2022 год. до началника на сектор „Пътна полиция” –
Кърджали, изготвена от актосъставителя - *** И. В. Г.,
в която същият е посочил, че при съставянето на АУАН на водача С.К. от ***, в
текстовата част бил допуснал техническа грешка при описанието на точното място
на нарушението, а именно – ставало дума за светофарната уредба срещу *** и „да
се имало предвид, че ул.„***” била в посоката, в която се движел водачът.”. От
тази докладна записка, а и от показанията на актосъставителя,
дадени в съдебно заседание пред районния съд, става ясно, че същият не е
присъствал на място при извършване на твърдяното нарушение, същият не е
очевидец на извършеното нарушение, т.е. не е възприел пряко и неспосредствено факта на извършване на нарушението, в т.ч.
и конкретното място на извършване. От показанията му става ясно, че актът е
съставен от него единствено въз основа на сведения и данни, дадени му от друг
полицейски служител – Г. В. С., *** в ОДМВР – Кърджали, вписан като свидетел в
акта. В показанията си актосъставителят И. Г. е
заявил, че от обясненията на колегата му останал с впечатление, че
преминаването на червен сигнал на светофарната уредба се е случило на
кръстовището на ул.„***” и ул.„***” и така го описал в акта, а впоследствие
разбрал, че това станало на друга светофарна уредба, а именно – на пешеходните
светофари към *** на ул.„***”. В показанията си свидетелят Г. е заявил също, че
поради негова техническа грешка е посочено друго място на нарушението, поради
което бил написал докладна записка за тази своя грешка.
Тук
следва да се посочи, че тази докладна записка „е написана” от актосъставителя повече от шест месеца след издаването на процесното наказателно постановление – същото е издадено на
21.09.2021 год., а докладната записка е с регистрационен индекс на сектор
„Пътна полиция” – Кърджали от 29.03.2022 год. и едва след като срещу това
наказателно постановление вече е била депозирана жалба до районния съд, на
датата 28.03.2022 год., в която жалбоподателят С.К. е описал цялата ситуация,
вкл. и от къде е преминал с управлявания от него лек автомобил и къде и как е
бил спрян от цивилен полицейски служител, за който става ясно, че е свидетелят,
вписан в така съставения АУАН - Г. В. С.
Горните
обстоятелства се потвърждават и от писмените обяснения с рег.№130000-3300 от
29.03.2022 год. на сектор „Пътна полиция” - Кърджали, дадени от свидетеля Г. С.,
а и от показанията му, дадени в съдебно заседание пред районния съд. В тези
показания същият твърди, че е възприел как лек автомобил „Опел Корса”, с цитирания регистрационен номер, преминал на
червен сигнал на пешеходния светофар, който бил разположен на ул.„***” и свързвал
*** с *** в град Кърджали. В показанията си е обяснил как е сигнализирал на
водача на този лек автомобил да спре, че същият е спрял след кръстовището на
ул.„***” и ул.„***”, както и че водачът не е бил сам в автомобила, а е имало и
още едно лице. В показанията си свидетелят е посочил, че водачът при съставянето
на акт е възразил, че не е преминал на червен сигнал и е заявил, че е преминал
при смяна на сигнала от зелено на жълто. Свидетелят отново е посочил в
показанията си, че не става дума за светофарната уредба на кръстовището на
ул.„***” с ул.„***”, а за пешеходен светофар на ул.„***”, между *** и ***. Независимо
от това обаче, свидетелят Г. С., вписан като такъв и в съставения АУАН, се е
подписал в същия, без да реагира по някакъв начин, че като място на извършване
на конкретното нарушение е посочено кръстовището на ул.„***” с ул.„***” в ***,
а не твърдяното него, друго място в град Кърджали.
Съгласно чл.42, ал.1,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното
постановление,
следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на
нарушението. Дори и да е налице в
случая точно посочване на
датата на твърдяното
нарушение - 02.09.2021 год., то и в съставения АУАН, и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, не е посочено правилното място, на което
се твърди да е извършеното соченото административно нарушение на чл.6, т.1,
предл.2 от ЗДвП и за което на касатора е наложено
административно наказание. Така,
едва в съдебната фаза на административнонаказателното
производство, в представените по преписката докладна записка и писмени
обяснения от актосъставителя и от свидетеля по акта, цитирани
по-горе, съответно и в показанията на двамата, дадени в съдебно заседание, се
сочи съвсем друго място на извършване на нарушението, а не посоченото в акта и
в обжалваното наказателно постановление. При това положение, настоящият
касационен състав не възприема извода на решаващия състав на районния съд, че
при съставянето на АУАН и издаването въз основа на него на процесното
наказателно постановление не били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или поне съдът не бил констатирал такива и че нарушението
било пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, като били посочени времето, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено. Както бе обосновано и по-горе, и в АУАН, и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, е посочено конкретното място на
извършване на твърдяното нарушение, но това място е посочено категорично невярно,
а това от своя стана сочи, обратно на възприетото от районния съд, а именно - че
са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
извънсъдебната фаза на производството. В обжалваното решение, при описанието на
възприетата фактическа обстановка, районният съд също е описал място на
извършване на твърдяното нарушение на чл.6, т.1, предл.2
от ЗДвП, различно от това, описано в съставения АУАН и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление, но независимо от това е приел, че не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на наказаното лице. От изложеното се налага и изводът, също
противно на възприетото от районния съд, че доказателствената
сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП, на съставения АУАН е оборена и тя в случая е
оборена от показанията както на самия актосъставител,
така и от показанията на свидетеля по акта, а и от представените по изпратената
в съда преписка, докладна записка от 29.03.2022 год. и писмени обяснения от
29.03.2022 год., дадени съответно от актосъставителя
и от свидетеля по акта. От всички тях става ясно, че дори и да е било извършено
нарушение на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП, то не е било
извършено на посоченото в АУАН и в наказателното постановление място, а на
друго, съвсем различно място. По разбиране на настоящия касационен състав, в
случаите, когато става дума за нарушения по ЗДвП и по-конкретно – за нарушения
на правилата за движение по пътищата, каквато нарушение се твърди да е извършил
касаторът, мястото на извършване трябва да е посочено
точно и конкретно както в АУАН, така и в наказателното постановление. Правната
последица от неизпълнение на изискванията на ЗАНН относно посочване на мястото
на извършване на нарушението, респ. при непосочване на това място или посочване
на грешно място, т.е. на място, където нарушението не е извършено, ще бъде
отмяна на такова наказателно постановление, изцяло или отчасти по отношение на
нарушение, което не е прецизирано от гледна точка на място на извършване, като
процесуално незаконосъобразно.
Във
връзка с горното, настоящият състав на касационната инстанция категорично не
споделя и виждането на решаващия състав на Кърджалийския районен съд, който не
приема, че било допуснато процесуално нарушение при посочване мястото на
нарушението, защото било безспорно по делото, че то било извършено на ул.„***”
в ***, което
било посочено и в АУАН, и в наказателното постановление, като било вярно, че в
тях било вписано и кръстовището с ул.„***”, за което се установило, че не е
мястото на нарушението, но това по никакъв начин не опорочавало производството,
тъй като освен всичко друго, жалбоподателят К. бил наясно на което точно място
е извършил нарушение на Закона за движението по пътищата, за което е
санкциониран. Както бе посочено и по-горе, в АУАН и в НП се твърди касаторът да е преминал с управлявания от него лек
автомобил на червен сигнал на светофарна уредба през кръстовището, образувано
от ул.„***” с ул.„***” в град Кърджали, докато впоследствие, в съдебната фаза
на производството, от актосъставителя и от свидетеля
по акта се твърди, че това било станало на друга светофарна уредба, която била
пешеходен светофар, а не на кръстовище, регулирано със светофарна уредба. Да се
възприеме виждането на решаващия състав на Кърджалийския районен съд на
практика означава да се приеме, че без значение на кое място в град Кърджали, където
движението е регулирано със светофарна уредба - било то кръстовище или
пешеходна пътека с пешеходен светофар, е извършено едно конкретно нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, в АУАН да може да се вписва произволно друго място в град
Кърджали, движението на което също се регулира със светофарна уредба. Ясно е,
че едно татова виждане няма как да се възприеме, като е ясно в крайна сметка,
че налагането на административни наказания е форма на държавна принуда и тези
наказания са репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на
задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице, като именно с
оглед този им характер, законодателят е предвидил строго формални процесуални
правила за реализирането на отговорността, регламентирани в ЗАНН и в този
смисъл, всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на
извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и следва да води
до неговата отмяна от съда.
От
всичко изложено по-горе следва, че в конкретния случай, при издаването на процесното наказателно постановление, в административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обосновано по-горе, а при това
положение, Районен съд - Кърджали, в съответствие с правомощието си по чл.63,
ал.3, т.2, във вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, с решението
по делото е следвало да отмени това наказателно постановление. След като с
обжалваното решение районният съд го е потвърдил, той е приложил неправилно
материалния закон,
от което следва, че по отношение на същото е налице касационното основание за
отмяната му по чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2, предл.1/първо/ от НПК.
С
оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира жалбата на С.Ш.К. от ***, подадена чрез адв.С.М. от АК-***, с наведените в нея оплаквания и доводи,
за основателна и доказана, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода,
че атакуваното в настоящото производство решение на Кърджалийския
районен съд, като
неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде
отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на
спора, с което процесното наказателно постановление,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, следва да бъде отменено, като незаконосъборазно
издадено.
При този изход на делото и предвид своевременното направеното в подадената касационна жалба, както и в представената
в съдебно заседание писмена защита, искане за присъждане на направените
деловодни разноски, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на
касатора С.Ш.К. от ***, следва да се присъдят направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции, представляващи изплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева с ДДС, съгласно приложения
по първоинстанционното дело договор за правна защита
и съдействие №*** от *** год./на л.20, стр.2 от делото/ и изплатеното в брой адвокатско възнаграждение за съдебното производство
пред касационната инстанция, възлизащо в размер на 380.00/триста и осемдесет/
лева с ДДС, съгласно представения Договор №*** от *** год. и пълномощно към
него от същата дата/л.13/. Предвид липсата на направено
възражение за прекомерност на тези адвокатски възнаграждения пред настоящата
съдебна инстанция, същите следва да бъдат присъдени в полза на касатора в пълния им претендиран и
съответно доказан размер. За дължимите на касатора С.Ш.К. деловодни разноски,
сторени в хода на съдебното административнонаказателно производство, следва
да бъде осъдено
юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, към структурата
на която принадлежи административнонаказващия
орган – началник група
в сектор „Пътна полиция”
– Кърджали към Областна дирекция на МВР – Кърджали, издал незаконосъобразното наказателно
постановление.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.2/второ/, във вр. с чл.222,
ал.1 от АПК и във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №131 от 14.06.2022 год., постановено
по АНД №337/2022 год. по описа
на Районен
съд – Кърджали и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №21-1300-001457 от 21.09.2021 год.,
издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с
което, на С.Ш.К.,
с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***,
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер
на 100/сто/ лева и на основание Наредба №Із-2539 на МВР, са му отнети 8/осем/
контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Ш.К., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер
на 880.00/осемстотин и осемдесет/ лева, представляваща направени деловодни разноски в производството, за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.