Р Е Ш Е Н И Е
№ 85/9.6.2022 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, ІI касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести май 2022г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ СТОЯНОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
при секретар Кр. Юрукова-Стоянова
прокурор Рени Лефтерова
Като разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 81 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно анд
№ 81/2022г. е образувано по жалба на НАП, чрез
процесуален представител гл. юрисконсулт Д. К. против Решение № 59/15.03.2022г. постановено по анд № 20222330200049
по описа за
2022г. на Ямболския районен съд.
С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № 581136-F608429/15.10.2021г., издадено от
и.д. началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС на „ЛУКОЙЛ -БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за
нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон – касационни отменителни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН. Твърди се, че решаващият
състав на ЯРС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е приел, че АУАН е съставен
след изтичане на предвидения в тази разпоредба давностен
срок за наказателно преследване. Сочи се също така, че по смисъла на сочения
нормативен текст, терминът откриване на нарушителя/нарушението означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице,
което е отговорно за противоправното деяние,
осъществяващо състав на административно нарушение, вкл. всички елементи от обективна и субективна страна на конкретното деяние, а
не съществуването на възможност това да бъде сторено. Твърди се
също така, че неправилно ЯРС е приел, че в обстоятелствената част на
АУАН и в издаденото въз основа на него НП са описани две нарушения - неподаване
на данни по електронен път с квалифициран електронен подпис и неподаване на
данни в НАП за получена доставка на горива, чрез наличната в обекта ЕСФП.
Прави се искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното
постановление, с присъждане на направените по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни
инстанции.
В
съдебно заседание касаторът редовно призован изпраща
процесуален представител гл. юрисконсулт
Д. К., която поддържа жалбата и направеното искане.
Ответникът по касация - редовно призован, изпраща процесуален представител юрисконсулт Г., който пледира за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт, по подробни съображения изложени в отговор на касационната жалба. Сочи че, оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски в настоящето производство.
Представителят
на ЯОП изразява становище за основателност на подадената жалба. Сочи, че противно на приетото от първоинстанционния съд, не е изтекъл предвидения в чл.34
ал.1 от ЗАНН давностен срок, тъй като същият започва да тече от датата на
приключване на проверката, когато за контролния орган има яснота относно
нарушението и нарушителя, а не от датата на подаване данните за доставката. Счита,
че решението на ЯРС следва да бъде отменено, а делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Настоящият съдебен състав извършвайки
касационна проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата
касационни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието му с
материалния закон, установи следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от страна, която има право и интерес да
обжалва и в срока по чл.211 от АПК. Разгледана по същество се преценява като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 59/15.03.2022г. постановено по анд № 20222330200049
по описа за
2022г. на Ямболския районен съд с което
е отменено
Наказателно постановление № 581136-F608429/15.10.2021г., издадено от и.д.
началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС на „ЛУКОЙЛ -БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за
нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС във връзка с чл.59а, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г.
За да постанови
своя съдебен акт ЯРС е приел за установено от
фактическа страна, че на 08.04.2021г. е извършена проверка от служители
на ГДФК в търговски обект - бензиностанция
ТК Б 006, находяща се в гр.Ямбол, ***, стопанисван от
„Лукойл България“ ЕООД, при която е установено, че в същия е въведено в
експлоатация и се използва фискално устройство, с изградена и работеща
дистанционна връзка с НАП електронна система с фискална памет/ЕСФП/, модел
KONTO BENZ QR със свидетелство от Българския институт по метрология
176FS/12.06.2019 год. и свързан към НАП фискално устройство DATECS FP 2000 с инд. № DT 91496 с номер на фискална памет 02791496,
регистрирано в НАП с № 4270353. След извършена проверка в информационните
масиви на НАП - програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“,
се установява, че „Лукойл България“ ЕООД в качеството си на данъчно задължено
лице - получател по доставки на течни горива, съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС не
е изпратило съобщение за доставка на гориво на датата на получаването и в
обекта по следния акцизен данъчен документ/АДД с уникален контролен номер /УКН/
0000000005648876/06.11.2020 год. - доставка на 5475,95 литра пропан - бутан. Данни за процесната
доставка на полученото количество гориво са изпратени към НАП на 09.11.2020
год. За констатираното нарушение на чл.118, ал.10, вр. с чл.59а, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г., на
18.04.2021г. на дружеството е съставен АУАН, а на 15.10.2021 год. е издадено атакуваното наказателно постановление, което е
връчено на 30.11.2021 год.
При така установена фактическа обстановка
ЯРС е счел от процесуално правна страна, че в административно наказателното
производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в това, че АУАН е съставен извън срока по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В подкрепа на този извод първоинстанционния
съдебен състав е посочил че, процесното нарушение е
извършено на 06.11.2020 г., когато е получено горивото и на която дата
дружеството е било длъжно да подаде по електронен път в НАП данни за
доставката, вместо на 09.11.2020 г. Според ЯРС именно на последната дата
органите по приходите са узнали за бездействието на дружеството и точно от тази дата е
започнал да тече и тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който срок изтича
на 09.02.2021 г. При това положение, след като АУАН е съставен на 18.04.2021 г.
(повече от два месеца след изтичане на
въпросния срок), първоинстанционният съд е приел, че
е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е опорочило цялата
образувана преписка и издаденото НП се явява незаконосъбразно.
Според ЯРС е налице и друго процесуално нарушение, тъй като в обстоятелствената
част на АУАН и в наказателното постановление е отразено, че задълженото лице не е изпълнило
задължението си да подаде данни в НАП за получена доставка на гориво, чрез
наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие, като по този начин са
описани две нарушения - неподаване на данни по електронен път с квалифициран електронен подпис и неподаване на данни
в НАП за получена доставка на гориво, чрез наличната в обекта ЕСФП.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Настоящият касационен състав счита, че същото е постановено при
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила,
поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд по следните съображения:
По делото няма спор, че административното нарушение е извършено на
датата, когато е получена доставката на гориво – 06.11.2020 г., на която дата е
следвало дружеството да подаде данни по електронен път в НАП за получената
доставка. Безспорно от доказателствата се установява също, че нарушението е
констатирано най-рано на 09.11.2020 г. – датата, на която санкционираното
дружество е подало в НАП информация за получената доставка на гориво. Не може
да бъде споделено обаче становището, че органите на данъчната администрация са
разполагали с достатъчно данни за извършеното нарушение още към 09.11.2020 г.,
когато са подадени данните за доставката в НАП. Нормата на чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН постановява, че не се образува
административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са
изтекли две години от извършване на данъчно нарушение. Критерият за преценяване
момента на откриване на нарушителя е обективен - това е моментът, в който оправомощените да образуват административнонаказателно
производство органи са констатирали наличието на данни за извършено
административно нарушение. Тези данни в конкретния случай са станали известни
именно в хода на извършената проверка, а не в по-ранен момент. В този смисъл
настоящата инстанция счита, че с пълни и достатъчно данни за признаците на нарушението
и нарушителя контролните органи са могли да разполагат, а и обективно са
разполагали, едва след извършената проверка, поради което и началният момент,
от който започва да тече три месечният срок, предвиден в чл. 34, ал. 1, изр.
второ, предл. 1 от ЗАНН, е моментът на приключване на
инициираната проверка. С оглед на това, за момент на откриване на нарушителя по
смисъла на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН следва да се приеме не датата, на
която действително са подадени в НАП данни за доставката (09.11.2020 г.), както
погрешно е възприел ЯРС, а датата на приключване на проверката – 08.04.2021 г.,
за извършването на която е съставен Протокол сер. АА
№ 0049791, надлежно приобщен към доказателствения
материал и наличен в кориците на делото. АУАН № F608429
е съставен в присъствието на упълномощен представител дружеството на 18.04.2021 г., т.е. в разписания в нормата
на чл. 34, ал. 1, изр. второ, предл. 1 от ЗАНН давностен срок, поради което изводите на първоинстанционния съд за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, опорочило цялата образувана преписка, въз основа на
което заключение почива и изводът за незаконосъобразност на издаденото НП, се
явяват неправилни и необосновани. В подкрепа на този извод на ЯАС следва да се
посочи ТР № 4/29.03.2021г. по тълк.дело № 3/2019г. на
ОСС от I и II колегия на ВАС. Действително същото е
постановено във връзка с прилагането на конкретна норма от Закона за защита на
потребителите, но в мотивите му изрично е посочено, че по смисъла на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на
административно нарушение, а не
съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране
на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя,
съответно административнонаказващия орган.
Основателен е и другия довод на касатора, че неправилно състава на ЯРС е
приел, че в обстоятелствената част на АУАН и в издаденото въз основа на него НП
са описани две нарушения - неподаване на данни по електронен път с квалифициран
електронен подпис и неподаване на данни в НАП за получена доставка на горива,
чрез наличната в обекта ЕСФП. Съгласно чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП
данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД)
и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.
Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества
горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на
освободени доставки от лицензиран складодържател,
регистриран по Закона за
акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки
за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци,
въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен
документ. Видно от ал.3, т.1 на същия текст обаче, лице по ал. 1 - получател по
доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване
на полученото гориво с изключение на
случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто в случая е и
обекта на „ЛУКОЙЛ -БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
В обжалваното съдебно решение не са
изложени мотиви по съществото на спора. Единственото основание за отмяната на
НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и НП, което не се споделя от настоящата инстанция. Липсата на мотиви по
съществото на спора съставлява процесуално нарушение от категорията на
абсолютните и само по себе си е основание за отмяна на решението по смисъла на
чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
В случая произнасянето по същество
от настоящата инстанция е недопустимо, тъй като касационното производство
решава спора за законосъобразността на постановеното от районния съд решение.
ЯРС не е обсъдил изцяло правилността и законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление и не се е произнесъл по въпросите относно извършеното
нарушение, поради което произнасянето по тези въпроси от касационната инстанция
би довело до лишаване на страните от една инстанция по установяване и преценка
на фактите.
Доколкото в настоящото производство
е направено искане от касатора за присъждане на
направени разноски, то на основание чл. 226, ал. 3 от АПК по това искане следва да се произнесе първоинстанционният
съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на
основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, ЯАС, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 59/15.03.2022г. постановено по анд № 20222330200049 по описа за 2022г. на Районен съд
– Ямбол.
ВРЪЩА делото на
Районен съд – Ямбол за ново разглеждане от друг състав съгласно задължителните
указания, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2.
/п/ не се чете