Р Е Ш Е Н И Е № 275
Гр. Сливен, 19.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 320 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Ж.Ч.Р., ЕГН **********, с адрес
*** срещу Решение № 65/05.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е оставена без уважение жалба вх. № 7270/21.07.2022 г., подадена от Ж.Ч.Р.
в частта, с която се оспорва Разпореждане за разпределение на суми с изх. №
С-220020-125-0029784/01.02.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Бургас.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на административния акт. Твърди се, че разпореждането за разпределение на
сумата в размер на 18 590,78 лв. е неправилно, поради несеквестируемостта
на постъпилите по банковата сметка суми. Упражнявала дейност като з. п. и
сумите, постъпили по банковите й сметки в „Б. Д.“ АД и „О.“ АД били несеквестируеми, доколкото представлявали плащане на помощ
със средства от държавния бюджет и от европейските фондове – подпомагане по
конкретни мерки, постъпили по сметките с платец ДФ „Земеделие“ – РА. Обстоятелството,
че тези суми са субсидии не се оспорвало в атакуваното административно решение,
но неправилно било прието, че з. п. не е „нефинансово предприятие“ по смисъла
на ЗДБ на РБ. Счита за неправилен извода на ответния орган, че ЗДБ и Регламент
(ЕС) № 1306/2013 г., уреждащи същата материя в предходен времеви период, не
въвеждат допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии,
извън нормата на чл. 213 от ДОПК. Отхвърля и извода на административния орган, че
след превеждане на средствата по банковата сметка на жалбоподателя от ДФ
„Земеделие“ тези средства изгубват публичния си характер и върху същите може да
се насочи принудително изпълнение, доколкото липсва подобна забрана в
нормативен акт. Сочи в конкретика постъпили по банкова сметка ***в „Б. Д.“ АД
суми по схеми и мерки в периода от 24.03.2020 г. до 28.01.2022 г., които счита
за несеквестируеми, като представляващи целево
подпомагане за дейността на з. п. от републиканския бюджет и от фондове на ЕС,
поради което и неправилно са разпределени от публичния изпълнител по изп. д. № *********/2021 г. на ТД на НАП. Позовава се на
разпоредбата на чл. 96 от ЗДБРБ за 2020 г., чл. 99 от ЗДБРБ за 2021 г. и чл.
100 от ЗДБРБ за 2022 г., както и на чл. 4 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 г. на
ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 г. и § 1 т. 1 от ДР на ЗПЗП, в които била
дадена легална дефиниция на понятията земеделски стопанин и з. п.. Касаело се
за публично целево финансиране по см. на § 1 т. 50 от ДР на ЗПЗП, като съгласно
чл. 17а от ЗПЗП средствата, отпуснати от европейските фондове са публични
финансови средства, а РА води отделно счетоводство за всички разплащания, които
се финансират от европейските фондове съгласно законодателството на ЕС. Моли
съда да отмени атакуваното административно решение. Претендира разноски в
производството.
В с.з. оспорващата страна Ж.Ч.Р., редовно и своевременно призована, не се
явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. А. С. ***, която поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. По делото се установило, че внесените през
процесния период сума са внесени на АТМ и после – нареждани към различни
разплащания на физическото лице, т.е. не са останали в сметката и върху тях не
може да се изпълнява. Идентичен бил и случаят с внесените на 27.04.2016 г. суми
на АТМ по сметката на физическото лице, които в същия ден са били наредени от
името на дружество „В. 2000“ с у. Ж.Ч.Р. за депозит за участие в публична
продан на изпълнително дело на ЧСИ П. Г.. Счита за логично, че тези средства са
внесени и си стоят по сметката на физическото лице и върху тях може да се
проведе принудително изпълнение. Т.е. сметката била използвана само за
осъществяване на банковата операция. Намира още, че в хода на административното
производство са допуснати и съществени процесуални нарушения, като съобщението
за доброволно изпълнение не било връчено на длъжника, а публичният изпълнител
няма право да пристъпи към принудително изпълнение ако задълженото лице не се
възползва от 7- дневния срок за доброволно изпълнение поради неуведомяване. На
16.06.2022 г. след приключване на изпълнителното производство Р. получила чрез
упълномощено лице съобщението за доброволно изпълнение, разпореждането за
присъединяване, за изпълнение и за прекратяване на изпълнителното дело. Моли
съда за отмяна на акта, с претенция за разноски.
В с.з. административният орган Директор на ТД на НАП - Бургас, редовно
и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Срещу оспорващата в настоящото съдебно производство било образувано
изпълнително дело № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП – Бургас относно
публични задължения на Ж.Ч.Р., прекратено с Разпореждане изх. №
С220020-035-0015446/02.02.2022 г. На същата дата с Постановления изх. №
С220020-024 – 0003116 и С220020-024-0003119 публичният изпълнител отменил
наложените запори върху банковите сметки на длъжника в „Б. Д.“ АД и „О.“ АД. С
Разпореждане изх. № С220020-125-0030760/02.02.2022 г. същият орган разпоредил
разпределение на плащането в размер на 18 590,78 лв., постъпило на
01.02.2022 г., като разпределил сума в размер на 8 066,02 лв. за
погасяване на задължения по Ревизионен акт №
Р-02002019004871-091-001/31.08.2020 г. за задължения за данък върху доходите на
физическите лица, здравно осигуряване и глоба по наказателно постановление.
Видно от писмо рег. № 1056757, изх. № 17-10-013360/01.02.2022 г. на експерт от
„Б. Д.“ АД, горепосочената сума е преведена по изпълнителното дело като
изпълнение по наложен запор върху средства по банкова сметка ***на Ж.Ч.Р.,
наложен на 02.06.2020 г. Съгласно това писмо, всички преведени по запора
средства в размер на 18 590,78 лв. са постъпили по сметката на длъжника с
наредител ДФ „Земеделие“ и с основание „ПНДЖ1 2021, Мярка 13, СЕПП 2021.
Заявена била молба от банката – наредител, че в случай на преценка, че преведените
в изпълнение на запора средства не подлежат на принудително изпълнение, то
същите да бъдат възстановени по сметката на длъжника.
Съгласно писмо изх. № 230-ОП3/*********/31.01.2022 г. на „О.“ АД, на
същата дата към ТД на НАП – Бургас е излъчен превод на част от дължимата сума в
размер на 10 525,00 лв. С Разпореждане изх. № С220020-125-0029784/01.02.2022
г. на публичен изпълнител тази сума била разпределена за погасяване на публични
задължения по Ревизионен акт № Ревизионен акт № Р-02002019004871-091-001/31.08.2020
г. за задължения за данък върху доходите на физическите лица, здравно
осигуряване и глоба по наказателно постановление.
С вх. № 7136/17.06.2022 г. Ж.Ч.Р. депозирала пред ТД на НАП – Бургас
Искане за възстановяване на недължимо събрана сума в размер та 10 524,76
лв. На 05.07.2022 г. бил постановен Акт за прихващане или възстановяване №
П-02002022117107-004-001, с който инспектор по приходите постановил
възстановяване на сума от 10 424,76 лв. за периода 01.01.2021 г. –
30.06.2022 г. Съгласно този акт, на 01.02.2022 г. по банков път са постъпили
18 590,78 лв., като са разпределени 8 166,02 лв., а остатъкът от
10 424,76 лв. е неразпределен.
На 21.06.2022 г. настоящият оспорващ Ж.Ч.Р. подала пред директора на ТД
на НАП – Бургас жалба вх. № 7270 срещу Разпореждане изх.
№ С220020-125-0029784/01.02.2022 г. за
разпределение на плащане по изпълнителното дело, Разпореждане изх. №
С220020-125-0030760/02.02.2022 г. за разпределение на плащане по изпълнителното
дело и Разпореждане изх. № С220020-035-0015446/02.02.2022 г. за прекратяване на
производството по принудително изпълнение. В жалбата било заявено, че
разпорежданията за разпределение на суми са незаконосъобразни поради
несеквестируемост на сумите, постъпили в банковата сметка. Всички суми,
постъпили по банковите сметки в „Б. Д.“ АД и „О.“ АД представлявали плащане на
помощ със средства от държавния бюджет и от европейските фондове за подпомагане
по конкретни мерки с наредител ДФ „Земеделие“ – РА.
Като доказателство към жалбата Р. представила извлечения от д. б. с. в
цитираните б. и., както и Регистрационна карта на з. п.. Изразила твърдение, че
от незаконосъобразността на двете разпореждания за разпределение на суми
произтича и незаконосъобразността на разпореждането за прекратяване на
изпълнителното производство.
По постъпилата жалба сезираният административен орган Директор на ТД на
НАП – Бургас постановил Решение № 65/05.07.2022 г., с което оставил без
уважение същата в частта, с която се атакува Разпореждане изх. №
С220020-125-0029784/01.02.2022 г. за разпределение на плащане по изпълнително
дело № *********/2021 г. Решението било връчено на неговия адресат, чрез
упълномощен представител, на 03.08.2022 г., видно от приложеното по преписката
известие за доставяне.
Към доказателствата са приобщени цитираните по – горе извлечения от
банкови сметки, като от извлечението за движение на парични средства по процесната банкова сметка *** Ж.Ч.Р., издадено от „Б. Д.“
ЕАД се установява следното: за периода от 01.01.2020 г. до 02.02.2022 г. по
сметката са постъпили преводи с наредител ДФ „Земеделие“, както и са извършени
вноски на АТМ и превод на средства за участие в публична продан, обявена от
ЧСИ. Видно от Регистрационна карта на з. п., Ж.Ч.Р. е регистрирана като такъв с
№ 67338 на 29.03.2012 г.
По делото е назначена, извършена и приета като неоспорена съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като изготвена компетентно и
безпристрастно и съответна на останалия, събран по делото доказателствен
материал. Съгласно експертното заключение, на 27.04.2021 г. по сметката на
оспорващата Р. в Б... са внесени парични суми на АТМ в размер на 5 800,00
лв., с които от сметката са наредени преводи в полза на ЧСИ П. Г. в размер на
5 630,40 лв., които да послужат като депозити за участие в публична продан
на недвижими имоти; участник в търга е „В. 2000“ ЕООД с е. с. на капитала Ж.Р.;
сумата по депозита е възстановена, след като дружеството не е определено за
купувач. Сравнителният анализ между двете извлечения показва, че те са регистър
за извършените операции по една и съща банкова сметка, но за различни периоди
от време. Едното извлечение е генерирано само за операции по к. на сметката,
т.е. постъпленията по нея, а второто включва всички операции по сметката за
зададения период. По тази причина в извлечението, генерирано само за
постъпленията липсват наредените преводи на 27.04.2021 г. Експертът извършва
подробен анализ на движението но банковата сметка, в т.ч. плащания и постъпления
в периода 09.08.2019 г. – 09.08.2022 г. по дати, основание за тяхното извършване и
наредител (получател). В частта постъпления сумите за цитирания период и техния
източник са, както следва: 3 566,00 лв. внесени от титуляра
на сметката на каса и АТМ и 88 985,79 лева постъпили средства с наредител
ДФ „Земеделие“ по различни схеми и мерки, както следва: ФД 2018, СМлК пл 2019, СЕПП, Мярка 13,СПП
2019, Зелени 2019, Натура 2000, СЕПП 2020, ФД 2019, ПНДЖ1 2020, СМКЮ 2020, СЕПП
2020, ПНДЖ1 2021, Ковид мярка ЕПЖ ДПЖ Пч ПиЗ, СЕПП 2021, ПНДЖ1 2021,
СПП 2021, СПК 2021, Зелени 2021, Мярка 12 и СЕПП 2021.
По доказателствата е приложено и банково извлечение от сметката на Р.,
обслужвана в „О.“ АД, от което се установява, че постъпленията по същата са
изцяло с произход плащания от ДФ „Земеделие“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими
и допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от
лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от материално, териториално и персонално
компетентен орган по смисъла на чл. 267 от ДОПК, в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което
го прави валиден акт. Решението е издадено в производство по обжалване на
Разпореждане за разпределение на постъпили суми с изх. № С220020-125-0030760/02.02.2022
г., постановено от публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас, ИРМ Сливен, във
връзка с изпълнително дело № *********/2021 г. по описа на ТД на НАП – Бургас.
Решението е издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката
писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия
орган.
Като издадено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и
предметна форма и съдържание, съдът приема оспореното решение като валидно и
постановено при спазване на съществените административнопроизводствени
правила. Макар валиден и процесуално законосъобразен, атакуваният
административен акт се преценява от настоящата съдебна инстанция като
постановен в нарушение на материалния закон в частта досежно постъпващите по процесната банкова сметка на дружеството суми с наредител ДФ „Земеделие“ и при установено противоречие
между мотиви и диспозитив. Съображенията на съда в тази насока са следните:
По делото няма спор, че жалбоподателят Ж.Ч.Р. е длъжник по изпълнението
и същата има качеството на з. с. по смисъла на чл. 7 от ЗПЗП, тъй като
доказателствата в тази насока са безспорни. В това й качество същата е заявител
и б. по схеми и мерки за директни плащания с бенефициент – наредител ДФ "Земеделие"
като акредитирана разплащателна агенция по чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП. Видно от
доказателствата по административната преписка и в частност представените
банкови извлечения, суми, съставляващи помощи по схеми и мерки за подпомагане
на з. п. със средства на Европейския съюз по Регламент (ЕС) № 1306/2013 г.
постъпват с наредител ДФЗ – РА по открити банкови сметки в „О.“ АД и „Б. Д.“ АД
с титуляр Р..
В мотивната част на оспореното решение се
сочи, че доколкото жалбата е подадена срещу три акта, предмет на разглеждане в
това административно производство е разпореждане за разпределение на плащане изх.
№ С220020-125-0030760/02.02.2022 г., но съгласно диспозитива на акта, оставена е
без уважение жалбата на настоящия жалбоподател срещу разпореждане за разпределение
на плащане изх. № С220020-125-0029784/01.02.2022 г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, постановено по изп. д.
№ *********/2021 г., с което постъпила сума в размер на 10 525,00 лв. по
запор, наложен върху банкова сметка ***в „О.“ АД е отнесена за погасяване на
публични задължения по РА – данък върху доходите на физическите лица и здравно
осигуряване. Видно от мотивите на решението, предмет на обсъждане по отношение
на неговата законосъобразност е разпореждане за разпределение на плащане изх. №
С220020-125-0030760/02.02.2022 г. В тази насока са и събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, които оборват изложените в обстоятелствената
част на акта мотиви, съображения и доводи.
Видно от Разпореждане изх. № С220020-125-0030760/02.02.2022 г, по
наложена от публичния изпълнител обезпечителна мярка - запор на банкова сметка ***в
„Б. Д.“ АД на 01.02.2022 г. по изпълнителното дело е постъпил банков превод в
размер на 18 590,78 лв. По преписката е представено подробно банково
извлечение от тази сметка, обследвано и от вещото лице за периода от 09.08.2019
г. до 09.08.2022 г. Според тези доказателства, в част постъпления, такива са
извършвани като преводи с наредител ДФ „Земеделие“ по схеми и мерки за
подпомагане и като лични вноски на средства от титуляра.
От значение за производството, с оглед обхвата на съдебния контрол, са
постъпленията по съответната сметка с оглед техния характер и източника на тези
финансови средства. В контекста на правния спор административният орган се
домогва да докаже, че постъпилите целеви помощи по схеми и мерки за подпомагане
не са разходвани по предназначение, поради което и не могат да се приемат като несеквестируеми, т.е. чрез косвени доказателства да обори
законовата презумпция за несеквестируемост на постъпилите по сметката по този
ред финансови средства. В тази връзка следва да се отбележи, че начинът на
разходване на целевите помощи от ДФЗ не може да бъде предмет на контрол нито от
настоящия ответник, нито от съда в хода на настоящото съдебно производство.
Въпросът дали получените от ДФЗ средства са разходвани по предназначение или
не, не е в компетентността на директора на ТД на НАП, а на контролните органи
на фонда – РА. Още по – малко в настоящото съдебно производство, предвид
неговите характер, предмет на оспорване и съответно - предмет на доказване.
Т.е. извършените от коментираната банкова сметка тегления или наредени плащания
от страна на нейния титуляр от една страна не могат да бъдат предмет на контрол
в производство по чл. 266 и сл. от ДОПК и от друга - липсва пряка връзка между
същите и относимите
към процесния случай материалноправни разпоредби. Ирелевантен
към настоящия правен спор е въпросът кога и в какъв размер са извършвани
разплащания от тази банкова сметка, към кого са нареждани парични преводи и на
какво основание. Плащанията по схеми и мерки за директни плащания се извършват в
одобрения размер, в определен срок и се оповестяват, бенефициер
на тези плащания е земеделският стопанин, а Държавен фонд "Земеделие"
е акредитираната разплащателна агенция, която управлява и контролира плащанията
на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното
с тях национално съфинансиране. Въпреки това, предвид обстоятелството, че
въпросът на административния орган е допуснат от съда като задача към
експертизата, то следва да се отбележи, че съобразно заключението на същата, за
лични разплащания, несвързани с дейността като земеделски стопанин не са
разходвани средства, постъпили от ДФЗ. В тази връзка е и заявеният от вещото
лице извод, че няма как да се установи дали изтеглените суми в брой на АТМ са
използвани за разплащания, свързани с дейността на търговеца на з. п. или за
лични нужди, тъй като в качеството си на физическо лице, макар и земеделски
стопанин, жалбоподателката не попада в определението
за предприятие и не е задължена да води счетоводство и не е задължително да има
документална обоснованост на извършените разходи за дейността.
От представените по делото извлечения и приетата като неоспорена
съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като безпристрастно и
компетентно изготвена и базирана на подробен анализ на годни и неоспорими като
информация писмени доказателствени средства, до датата на превода по запорното съобщение – 1.02.2022 г., извършен от Б...,
личните вноски от титуляра по сметката са в общ
размер на 3 566,00 лв., като последната такава вноска е извършена на
8.12.2021 г. в размер на 15,00 лв. В последващият период от тази дата до
1.02.2022 г. са извършени тегления на суми в размер на 16 000,00 лв. (в
тази сума не се включват комунални плащания и такива към кредитори), значително
надвишаващ вноските, извършени от Р.. Т.е. внесените лични средства са били разходвани
от титуляра към тази дата. Свободната, разполагаема
сума към 01.02.2022 г. по сметката е съставлявала единствено средства,
постъпили от ДФ „Земеделие“, което се потвърждава и от изрично заявеното в
писмо изх. № 17-10-013360/01.02.2022 г. Съгласно съдържанието на това писмо,
изготвено от банката – наредител на паричния превод към НАП, същата изрично
информира ТД на НАП, че „всички от преведените по запора средства в размер на
18 590,78 лв. са постъпили по сметката на длъжника в наредител ДФ „Земеделие“
и с основание „ПНДЖ1 2021, Мярка 13, СЕПП 2021“. В това писмо е вписано и
следното изявление: „В случай, че при отчитане на правилата за несеквестируемост
по отношение на преведените в изпълнение на запора средства от ДФ „Земеделие“
прецените, че те не подлежат на принудително изпълнение, молим средствата да
бъдат възстановени по сметката на длъжника“. Видно от извлечението и направения
в табличен вид финансов анализ на експертизата, за периода от м. април 2021 г.
до 01.02.2022 г. по процесната банкова сметка ***,
т.е. такива, извършени от титуляра Р. в общ размер на
3 565,00 лв. и 31 282,58 лв. постъпили плащания с наредител ДФ
„Земеделие“ по конкретно посочени основания – ПНДЖ1 2021, Ковид
мярка ЕПЖ ДПЖ Пч ПиЗ, СЕПП
2021, Мярка 13, което подкрепя информацията в писмото от „Б. Д.“ АД относно
характера и източника на преведените на 01.02.2022 г. средства по наложения
запор.
Съгласно чл. 100
ал. 1 от Закона за държавния бюджет на РБългария за
2022 г., целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, като
съобразно ал. 2, средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица. Понятието „нефинансово предприятие“ е въведено със ЗБКД (отм. ДВ, бр.
52/1.07.1997 г.) и съобразно § 2 от ДР на закона, това е лице, което не е
банка, инвестиционен фонд, застрахователно или лизингово дружество или лице по
чл. 1 ал. 4 (лице, извършващо банкова дейност). В сега действащия Закон за
банките и кредитните институции е възприето аналогичното като съдържание и
смисъл понятие „предприятие от финансовия сектор“, което според т. 38 от ДР на
ЗКИ е понятие по смисъла на чл. 4 § 1 т. 27 от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета. Съгласно тази разпоредба, „предприятие от
финансовия сектор" означава някое от следните: а) институция; б) финансова
институция; в) предприятие за спомагателни услуги, включено в консолидираното
финансово състояние на дадена институция; г) застрахователно предприятие; д)
застрахователно предприятие от трета държава; е) презастрахователно
предприятие; ж) презастрахователно предприятие от трета държава; ▼Попр.
с C2 з)
застрахователен холдинг съгласно определението в член 212, параграф 1, буква е)
от Директива 2009/138/ЕО; к) предприятие, изключено от обхвата на Директива
2009/138/ЕО в съответствие с член 4 от нея; л) предприятие от трета държава с
основна дейност, сравнима с дейността на който и да е от субектите, посочени в
букви а)—к). Следователно, нормата на чл. 100 ал. 1 от ЗБД на РБългария за 2022 г., действаща към момента на налагане на
процесната обезпечителна мярка, въвежда изискване за несеквестируемост на
посочените в същата средства, а настоящият жалбоподател категорично попада в
нейния обхват, доколкото съставлява нефинансово предприятие по смисъла на
цитираните по – горе разпоредби. На следващо място, по делото е доказано по
безспорен начин, че същият е з. п. по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съобразно който законов
текст, към това качество се приобщават физически и юридически лица, които
произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска
продукция. По силата на чл. 1 от ЗПЗП, държавата подпомага земеделските
стопани, включително земеделските производители; включително чрез прилагането
на мерки за стимулиране на износа и за регулиране на вноса и износа на
земеделски продукти; прилагането на схемите за директни плащания в съответствие
с Общата селскостопанска политика на Европейския съюз; прилагането на мерките
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., както и
на мерките и подмерките от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г. по чл. 21, параграф 1, букви
"а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, 33 и 34 от Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
(ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.). Подпомагането се извършва пряко от
Разплащателната агенция, акредитирана по силата на чл. 2б от ЗПЗП с
компетентност да извършва всички плащания на територията на страната от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и от Европейския фонд за морско дело и
рибарство.
Съгласно чл. 17а от ЗПЗП, средствата,
отпуснати от европейските фондове, са публични финансови средства, като Разплащателната
агенция води отделно счетоводство за всички разплащания, които се финансират от
европейските фондове съгласно законодателството на Европейския съюз. Идентична
регламентация по повод характера на средствата от еврофондовете
като публични е въведена и с § 1 т. 50 от ДР на ЗПЗП, в която е дадена легална
дефиниция на понятието „публично финансиране“, а именно: средства, предоставени
от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз, независимо от органа,
който ги предоставя. Следователно, предоставяните чрез държавни институции по
силата на горепосочените норми европейски средства за субсидиране на дейности в
земеделието са не само публични средства, но и целеви такива -
директни плащания на земеделски стопани в рамките на Общата
селскостопанска политика на ЕС, осъществявано чрез влагане на средства по
различни схеми и мерки на Общността. Ето защо настоящата съдебна инстанция
приема, че средствата, предоставяни чрез ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция
като публични по своя характер и целеви – субсидиране на дейност на нефинансово
предприятие (з. п.) попадат в обхвата на средствата, регламентирани в чл. 100
ал. 1 от Закона за държавния бюджет на РБългария за
2022 г. Същите, по силата на ал. 2 са несеквестируеми,
т.е. същите не могат да служат за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания на трети лица. От доказателствата в
процесния случай се установява, че оспорващата страна Ж.Ч.Р. е регистрирана
като з. п. в ДФ „Земеделие“, а по заявената от нея във фонда банкова сметка в***
„Б. Д.“ АД постъпват и публични по смисъла на горните разпоредби средства с
наредител ДФ „Земеделие“, с обявени основания за превода – мерки и схеми ПНДЖ1
2021, Ковид мярка ЕПЖ ДПЖ Пч
ПиЗ, СЕПП 2021 и Мярка 13, което налага извода за
незаконосъобразност на наложения в тази б. запор досежно
постъпващите от ДФ „Земеделие“ суми, съставляващи целево финансово
подпомагане.
Несеквестируемостта
по същество е забрана за кредитора да се удовлетвори от точно определени
имуществени права и имущество на длъжника. Разпоредбите на чл. 213 ал. 1 от ДОПК, съответно - чл. 442 от ГПК и чл. 133 от Закона за задълженията и
договорите установяват принципа за пълна секвестируемост
на имуществото на длъжника, но съставляват общи правила, от които по силата на специален
закон може да бъде въведено изрично изключение. Такова е цитираната по – горе норма
на чл. 100 ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
и тя намира пълно приложение по отношение на държавните субсидии, които се
отпускат на земеделските производители, а тези средства не могат да се
използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични
такива. Целта на субсидираното финансиране е именно подпомагане на земеделските
производители, като преведените в тази връзка и на това основание суми от
Държавен фонд "Земеделие", съставляват целево финансиране, чиято
функция не може да се променя по волята на публичния изпълнител. Финансовата
помощ от Европейския съюз за земеделските стопани, финансирани от Европейския
земеделски фонд за развитите на селските райони, като нефинансови предприятия,
не се предоставя целево от държавния бюджет, а от ЕС. Независимо от това,
режимът е идентичен, тъй като финансовата помощ от ЕС се предоставя с оглед
качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени
определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС, а за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите
интереси на ЕС се осъществяват мониторинг и оценка. Плащането се извършва в
пълен размер, в определен срок и се оповестява, като бенефициер
на това плащане е земеделският стопанин, а Държавен фонд "Земеделие"
е акредитирана разплащателна агенция, която управлява и контролира плащанията
на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното
с тях национално съфинансиране. Възникналите в тази връзка правоотношения са
нормирани с императиви, които овластяват бенефициера
да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Именно предвид това,
че тези средства се предоставят целево, същите е регламентират в специален
режим и са несеквестируеми.
Едновременно с
горното, съдът констатира допуснати и други нарушения при издаване на
оспореното административно решение. Видно от същото и от представената
административна преписка, липсват данни относно датата на образуване на
изпълнителното дело (с цел коректно проследяване на паричните потоци в
банкирането и съответно – точно определяне на контролираният период), а
наличните такива са противоречиви. В атакуваното решение е вписано, че
изпълнителното дело е образувано на 15.03.2012 г., но видно от съставяните в
хода на изпълнителното производство от публичния изпълнител документи, обективиращи извършени действия по принудителното
изпълнение, делото е № ********* по
описа за 2021 г., като събраните суми са разпределяне с посочено основание
Ревизионен акт № Р-02002019004871-091-001/31.08.2020 г. Не без значение е и
обстоятелството, че в мотивната част на акта е
разгледано по законосъобразност разпореждане за разпределение на плащане в
размер на 18590,78 лв., заведено с изх. № С220020-125-0030760/02.02.2022 г., а
в своя диспозитив ответният административен орган оставя без уважение жалбата
срещу разпореждане с различни номер и предмет. Гореобсъденият
предмет на разглеждане в хода на административното производство, касаещ
изпълнение на наложен запор върху средства в банкова сметка ***в „Б. Д.“ АД е
изяснен в хода на настоящото съдебно такова с активното процесуално участие на
страните, но това не променя факта на липсата на прецизност при формиране
действителната воля на ответния административен орган. След справка в
деловодната система на съда и с оглед провеждане на валидно и допустимо
производство, е установено, че жалбата в нейната част срещу разпореждане изх. №
С220020-125-0029784/01.02.2022 г. е разгледана в Решение № 64/05.07.2022 г.,
чиято законосъобразност е предмет на оспорване в производство по адм.д. № 319/2022 г. по описа на Административен съд –
Сливен.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че по приложената преписка, съдържаща
документи от изпълнителното дело, в същото липсват данни, че публичният
изпълнител е изпълнил задължението си по чл. 196 ал. 2 от ДОПК, а именно – да
изпрати на длъжника препис от постановлението за налагане на обезпечителната
мярка – запор върху банкова сметка ***в „Б. Д.“ АД. Във връзка с връчването на
съобщенията по изпълнителното дело са приложени единствено известия за
доставяне, изготвени от куриерска служба с отбелязване „непотърсена“, като
липсват доказателства за изпълнение на указания в чл. 28 и чл. 32 от ДОПК
процесуален ред, в който са нормирани няколко и последователни възможности за
действие. Невръчването, респ. неуведомяването за прилагане на процесната
обезпечителна мярка е препятствало длъжника Р. да реализира правото си на
защита по чл. 197 от с.к., с което своевременно да се реши въпросът за
произхода на средствата по банковата сметка в Б.... Въпреки това, както бе
посочено по – горе, характерът и източникът на тези средства (основанието за
извършените парични преводи и наредителят ДФ „Земеделие“) са били ясно указани
при изпълнението на запорното съобщение в
придружителното писмо от „Б. Д.“ АД с изх. № 17-10-013360/01.02.2022 г. Според
съдържанието на същото: „всички от преведените по запора средства в размер на
18 590,78 лв. са постъпили по сметката на длъжника с наредител
ДФ „Земеделие“ и с основание „ПНДЖ1 2021, Мярка 13, СЕПП 2021“, като е вписано
и следното изявление: „В случай, че при отчитане на правилата за
несеквестируемост по отношение на преведените в изпълнение на запора средства
от ДФ „Земеделие“ прецените, че те не подлежат на принудително изпълнение,
молим средствата да бъдат възстановени по сметката на длъжника“.
Предвид горното
процесното Решение № 65/05.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с
което е оставена без уважение жалба вх. № 7270/21.07.2022 г., подадена от Ж.Ч.Р.
в частта, с която се оспорва Разпореждане за разпределение на суми с изх. №
С-220020-125-0029784/01.02.2022 г. (по същество - Разпореждане за разпределение
на суми с изх. № С-220020-125-0030760/02.02.2022 г.), издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Бургас следва
да бъде отменено, както и да бъде отменено цитираното разпореждане.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 161 ал. 1 предл. първо от ДОПК, предвид своевременно
предявената от оспорващата страна претенция за присъждане на разноските в
производството, същата следва да бъде уважена. Действително извършените такива
са в общ размер на 485,00 (четиристотин осемдесет и пет) лева, от които 10,00 (десет)
лева внесена държавна такса, 375,00 (триста седемдесет и пет) лева заплатено в
брой адвокатско възнаграждение и 100,00 (сто) лева внесен депозит за
експертиза. Същите следва да е възложат в тежест на ответния административен
орган.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
65/05.07.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без
уважение жалба вх. № 7270/21.07.2022 г., подадена от Ж.Ч.Р. в частта, с която
се оспорва Разпореждане за разпределение на суми с изх. №
С-220020-125-0029784/01.02.2022 г. (по същество - Разпореждане за разпределение
на суми с изх. № С-220020-125-0030760/02.02.2022 г.),
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас.
ОТМЕНЯ Разпореждане
с изх. № С-220020-125-0030760/02.02.2022 г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, постановено по изп.
дело № *********/2021 г.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на Ж.Ч.Р., ЕГН **********,
с адрес *** разноски в размер на 485 (четиристотин осемдесет и пет ) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Решението да се
съобщи на страните на основание чл. 138 ал. 3 от АПК.
Административен
съдия: