Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.01.2019 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая П.,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1605 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ/.
Образувано е по предявен от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д. Ш. и П. Д., чрез адв. Д.М., срещу Д.Р.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, частичен положителен
установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 64 554,75 швейцарски франка, представляваща частично дължима главница в общ размер от
103 093,33 швейцарски франка за периода от 03.02.2015 год. до 08.08.2017 год. по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в съда – 11.08.2017 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за която сума е издадена Заповед № 6940 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.08.2017 год. по ч.гр.д №
11742/2017 год. на Варненски районен съд.
Ищецът твърди, че на 29.11.2007 год. между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ и Д.Р.К.
е сключен Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в
равностойност на 70 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро
към деня на усвояване на кредита, а именно 118 338 швейцарски франка, с
краен срок на погасяване 300 месеца. Сочи, че между страните е уговорена
годишна лихва в размер на БЛП на банката плюс надбавка от 1.65 пункта,
наказателна лихва при просрочие и такси. Излага, че е уговорено погасяването на
кредита да се извършва в швейцарски франкове, като при неизпълнение на вноска
банката може да го обяви за изцяло предсрочно изискуем. Твърди, че с нотариална
покана от 30.05.2017 год. връчена на 03.07.2017 год. при условията на чл. 47 ГПК предсрочната изискуемост е обявена на длъжника, като след тази дата не са
последвали плащания. Излага, че предвид неизпълнението на задължението е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение само за част от
главницата в размер на 64 554,75 швейцарски франка, като към този момент
са били налице 31 непогасени вноски за лихва и главница, считано от 03.02.2015
год. до 08.08.2017 год., а именно 103 093.33 швейцарски франка главница,
18 414,98 швейцарски франка възнаградителна лихва за периода 03.02.2015
год. – 03.07.2017 год., 2 480,19 швейцарски франка наказателна лихва за
периода 03.02.2015 год. – 08.08.2017 год., 1 301,57 швейцарски франка
банкови такси за периода 05.02.2015 год. – 08.08.2017 год. и 127,20 лв. банкови
такси за периода 11.07.2017 год. – 08.08.2017 год. Твърди, че заповедният съд
му е издал заповед за незабавно изпълнение за частта от главницата в размер на
64 554,75, срещу която е подадено възражение от длъжника, което обосновава
интереса му от предявяване на настоящия установителен иск. Моли за уважаване на
иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д.Р.К. депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че банката е прехвърлила вземанията си с договор за цесия на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, като впоследствие с нов договор за цесия ищецът отново е станал титуляр на вземанията, но вече правата му се уреждат по силата на този договор и не притежава качеството банка, което се изисква за използване на облекчената процедура по чл. 417 ГПК. По същество оспорва настъпването на предсрочната изискуемост по кредита, доколкото изявлението на кредитора за обявяването и́ не е достигнало до длъжника. Оспорва размера на исковата претенция. Позовава се на влязло в сила решение по в.т.д. № 70/2017 год. на ВОС, с което са приети за неравноправни редица клаузи по договора свързани с размера на дължимите лихви и за поемане на валутния риск. Сочи, че с решението е прието, че валутата по кредита следва да бъде евро, а не швейцарски франкове. Релевира редица пороци обосноваващи нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и на исковата молба. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания като сочи, че иска е допустим. Твърди, че договорите за цесия не са относими към легитимацията на ищеца по настоящото дело. Излага, че длъжникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост независимо от отсъствието му от страната. Сочи, че цитирането от длъжника решение е в противоречие с практиката на СЕС, защото погасяването по кредита следа да става във валутата уговорена в него и исковете за курсови разлики са неоснователни. Излага, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и исковата молба са редовни.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа оспорванията си в отговора.
С определение №
1942/01.06.2018 год., съдът е приел за съвместно разглеждане в производство предявения
от Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.К.,
срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д., насрещен установителен иск за приемане установено между страните,
че долупосочените клаузи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL
31067/29.11.2007 год., а именно:
-
чл. 1, ал. 1 – Банката
предоставя на Кредитополучателя кредит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 70 000 евро (седемдесет хиляди
евро) по търговски курс „купува“ за швейцарски франк към евро на ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД в деня на усвояване на кредита…;
-
чл. 1, ал. 3 – В деня на
усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към настоящия договор,
представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарски франк на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, както и
конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове;
-
чл. 2, ал. 1 – Разрешеният
кредит се усвоява по блокирана сметка на Кредитополучателя Д.Р.К. в швейцарски
франкове IBAN … ***вията на ал. 3 и 4;
-
чл. 2, ал. 3 – Усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от
банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарски франк към евро на Банката
за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в
Банката сметка на Кредитополучателя IBAN… ***. С подписването на настоящия
договор Кредитополучателя дава своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава Банката за служебното извършване на горните действия;
-
чл.3, ал.1 – „За усвоения кредит
Кредитополучателя дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от Базовият
лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД за жилищни кредити в шв.франкове
/БЛП/, валиден да съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка от 1.65 пункта. Към момента на сключване на настоящият договор БЛП на
на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД е в размер на 4.5 %
-
чл. 3, ал. 5 – Действащият
Базов лихвен процент на Банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
Кредитополучателя за новия размер на Базовия лихвен процент за жилищни кредити
и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят;
-
чл. 21, ал. 1 –
Кредитополучателят има право да поиска от Банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за
услугата се съгласява да заплати съответната комисионна, съгласно действащата
към датата на превалутирането Тарифа на Банката.
-
чл. 23, ал. 1 –
Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарски франк
към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може
да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит.
-
чл. 23, ал. 2 –
Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този
договор, както и че е съгласен с настъпването им,
са неравноправни, съответно нищожни,
поради уговарянето им във вреда на потребителя, на основание чл. 146 ЗЗП.
Ищецът твърди, че е потребител по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год. Сочи, че клаузите от него са
изготвени едностранно от банката и не е имал възможност да влияе върху тях. Излага,
че за срока на договора размера на договорената възнаградителна лихва се е
увеличил многократно. Цитира редица клаузи от договора, като твърди, че същите
са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Подробно посочва, че банката няма право да
прехвърля валутния риск на потребителя, че отказва да приеме плащане в
предоставената валута - евро, че не му е предоставена ясна и цялостна
информация относно последиците от сключването на договора, че носи риска
свързан с обменния курс, че има възможност да се откаже от договора без да
търпи санкции и др. Сочи, че договорът за кредит е сключен при липса на
съгласие относно размера на отпуснатите швейцарски франкове, доколкото ищецът
не е подписвал Приложение № 1 и е уговорен единствено размера на отпуснатата
сума в евро. Твърди, че умишлено в въведен в заблуждение от търговеца да избере
точно този кредитен продукт за отпускане на швейцарски франкове при по-ниска
лихва без да бъде предупреден за очакваните съществени изменения в курса, които
утежняват положението му. Сочи, че в тази връзка му е предоставена рекламна
брошура, която изтъква предимството на този тип кредитиране без да посочва
рисковете. Излага, че банката си е запазила правото едностранно да увеличава
цената на кредита без да е посочено в договора на базата на какви фактори се
променя БЛП, поради което тази клауза също се явява неравноправна, съобразно
практиката на СЕС и ВКС. Във връзка с изложеното предявява установителен иск за
приемане за установена неравноправността, съответно нищожността на чл. 1, ал.
1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл.3, ал.5, чл. 21,
ал. 1, чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год. и
моли за присъждане на разноски.
В срок, ответникът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че има влязло в сила решение по в.т.д. № 70/2017 год. на ВОС с идентичен предмет. Отделно сочи, че искът поставя за разглеждане клаузите за определяне на лихвените проценти, а главния иск е предявен единствено за дължимата главница. Излага по основателността, че по договора е предвидено погасяването да става във валутата на кредита – швейцарски франкове, която е имала стабилен курс към датата на сключването му. Подробно обяснява за възможността за промяна в курсовете, които не са фиксирани. Сочи, че банката не е действала недобросъвестно, че посочените в договора клаузи са ясни, че увеличаването на франка е нямало как да бъде предвидено, за да се оповести на клиента. По отношение на формирането размера на възнаградителната лихва, сочи, че това обстоятелство е ясно и разбираемо посочено в договора и се влияе от обективни фактори, поради което не се нарушават правата на потребителя.
С допълнителна искова молба, ищецът е изразил становище за неоснователност на направените от ответника оспорвания като допълнително сочи, че съобразно практиката на СЕС клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен следва да може да бъде разбрана от потребителя, както от формална и граматическа гледна точка, така и по отношение конкретния и́ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е уговорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици на подобна клауза върху финансовите му задължения.
С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа
оспорванията си в отговора, като твърди, че валутният риск е обяснен на
потребителя по ясен и разбираем начин в договора.
В о.с.з., ищецът,
чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
В о.с.з.,
ответникът, чрез пълномощника си, оспорва иска и моли за отхвърлянето му,
респективно за уважаване на предявените такива досежно неравноправността на
клаузите.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 1942/01.06.2018 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните правни и фактически изводи:
Предявеният
от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Д.Р.К.
иск черпи правно си основание в чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК.
Естеството
му възлага в тежест на ищцовата страна, при условие на главно и пълно
доказване, да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
страните по делото, с характера на договор за кредит за покупка на недвижим
имот, изпълнение на поетите от ищеца
задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем и размера на претендираното вземане по отделни пера.
Заявителят
Юробанк България” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 2 ГПК с вх.№ 45769/11.08.2017 год., въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 11742/2017
год. по описа на ВРС-35 състав. С разпореждане № 40426/29.08.2017 год.
заповедният съд е уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение № 6940/29.08.2017
год., с която е осъдил длъжникът К. да заплатии на кредитора „Юробанк България”
АД сумата от 64 554.75 швейцарски франка, представляваща честично дължима
главница, в общ размер на 103 093.33 швейцарски франка, за периода
03.02.2015 год. до 08.08.2017 год. по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 31067/29.11.2007 год., ведно с Приложение № 1 от
29.11.2017 год. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението – 11.08.2017 год. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски в заповедното производство.
Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта.
Заповедният съд е приел, че възражението е подадено в рамките на законовия
двуседмичен срок и е указал на кредитора да предяви иск по чл. 422 ГПК. В
указания от заповедния съд едномесечен срок заявителят е предявил иск за
установяване на вземането – предмет на настоящото произнасяне.
По същество не се спори между
страните, а и от представените доказателства се установява, че наличието на
сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
31067/29.11.2007 год., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове в равностойност на 70
000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро към деня на усвояване на
кредита със срок за погасяване 300 месеца
Ищецът обосновава претенцията си за
дължимост на сумата /главница/ на настъпила, на основание чл.19 от Договора,
към 03.07.2017 год. предсрочна изискуемост поради неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 03.02.2015 год. Съдът приема, че от външна страна е налице
валидна облигационна връзка между страните по делото, като относно факта на
сключването на договора не е налице спор между страните.
Съгласно т. 18 от ТР №
4/2013 год., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването по смисъла
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Правомощието на банката обаче да
обяви кредита за предсрочно изискуем е нейно право, като то не поражда
последици автоматично с факта на неплащане на погасителна вноска, а настъпва
когато банката реши да се възползва от него и да го упражни, за което действие
се съди от отправено волеизявление до длъжника, било чрез изпращане на
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост или инкорпорирано в исковата
молба изявление при предявен осъдителен иск за вземането. Предвид
разрешението в горецитираното тълкувателно решение обаче, когато банката реши
да се възползва от облекчения ред за снабдяване с изпълнителен лист, предвиден
в заповедното производство /чл. 417, т. 2 ГПК/, е необходимо волеизявлението за
обявяване на предсрочната изискуемост да е обявено на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Банката е изпратила на
кредитополучателя нотариална покана с рег. № 987/2017 год., с което на
основание чл.19 от договора обявява предсрочната изискуемост на кредита в общ
размер от 122 919.81 швейцарски франка, поради непогасяване на формирани
просрочия и неизпълнение на условията по договор за кредит като кани кредитора
в седемдневен срок от получаването на поканата да погаси изцяло задълженията
си. Видно, същата е адресирана
до длъжника К. ***, който адрес е посочен като адрес за кореспонденция в сключения
между страните договор и съвпада с посочения постоянен и нестоящ адрес на
лицето.
От представената по делото разписка се
установява също така, че нотариусът е посетил адреса на длъжника три пъти /на
30.05.2017 год., на 08.06.2017 год. и на 21.06.2017 год./, като последният не е
открит и на трите дати. Залепено е уведомление на входната врата на
кооперацията и е пуснат екземпляр в пощенската кутия, като поради неявяването
на адресата до 03.07.2017 год., е приложена фикцията чл.47, ал.7, вр.ал.5 от ГПК за връчване на нотариалната покана чрез залепяне на уведомление.
Съгласно съдебната практика /напр.
решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д.№ 2072/2015 г., I т.о. на ВКС/, в
производството по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, при
оспорване на връчването на документа, преценката за редовността на връчването
се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при
тълкуване на договорните клаузи.
Доколкото, законодателят не предписва
конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен
в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл
да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в договора
относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и
съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на
негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус /чл.50 ЗННД/ или от
частен съдебен изпълнител /чл.43 ЗЧСИ/. При връчване по възлагане в посочените
случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като е налице и постоянна
практика на ВКС по приложението на чл.50 ЗННД - определение № 857 от
09.12.2011 г. по ч. т. дело № 623/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 141 от
02.02.2010 г. по ч. т. дело № 496/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.
Именно на връчване по възлагане от
нотариус се позовава и заявителя, като няма
спор, че уведомление на банката, че
обявява кредита за предсрочно изискуем, не е връчено лично на кредитополучателя
и е приложена фикцията на чл.47, ал.7 ГПК. При това положение, за да бъде
установена редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени
конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на предвидените в
конкретната розпоредба предпоставки.
Тук,
съдът съобразява и решение по дело С-327/10 от 17.11.11 год., според
което при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд
трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. За надлежното
уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да
направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от
обстоятелствата при всеки конкретен случай /изрично - решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/.
В
контекста на настоящия спор, при липса на осъществено фактическо връчване на
постоянния адрес на длъжника и при липса на опит същият да бъде уведомен чрез
изпращане на волеизявлението на кредитора на негов съдебен адресат в хипотезата
на чл.40 ГПК и в лицето на адв.К.- явила се пред нотариуса, посочила
местонахождението на лицето извън страната и представила доказателства за това
пред нотариуса, следва да се приеме, че удостоверяването е ненадлежно. Това е
така, тъй като според правилото на чл. 40 ГПК, страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в страната. Действително, наличието на съдебен адресат не
означава забрана за връчване на съобщенията по делото на адресата или на друго
лице, освен посоченото като съдебен адресат, нито ограничава дадените в ГПК
възможности връчването да бъде извършено чрез друго лице, включително по
правилата на чл. 46 ГПК. При невъзможност обаче уведомлението на бъде връчено
на лицето или на друго, съгласило се да го приеме, респективно при наличните
данни за евентуален съдебен адресат на лицето или негов пълномощник на лицето,
кредиторът е длъжен да предприеме действия по връчване на уведомлението на
съдебния адресат или пълномощник на длъжника. Доклокото, в случая кредиторът
лишава длъжника от преимуществото на срока, целта на изпращаното уведомление е
фактическото му узнаване от длъжника, а не формалното удостоверяване на предпоставките
на закона. По този начин, кредиторът е лишил длъжника и от предоставения срок за доброволно
изпълнение, поради което и неправилно е приложил последиците от бездействието на
длъжника в срока за доброволно изпълнение.
А
изводът, че в конкретния случай кредиторът не е положил усилия
за откриване на длъжника се формира и поради следното:
Видно
е от сезирането на заповедния съд, както и от настоящата искова молба, че
Банката се позовава на настъпила още към 03.02.2015 год. предсрочна изискуемост
на кредита, която тя е обявила на 03.07.2017 год.
Видно е също
така, а и това е прието за установено между страните, че същите са такива и по
гр.д. № 1506/2015 год. по описа на ВРС – 8-ми състав, образувано по иск на Д.К.,
чрез адв.М.К. срещу „Юробанк България“ АД с правно основание чл. 34, вр. чл. 55 ЗЗД.
От материалите по посоченото дело се установява също така, че исковата молба,
въз основа на която е образувано производството по посоченото дело, е
депозирана във ВРС на 10.02.2015 год., като препис от същата е връчен на
ответника на 29.04.2015 год. В хода на цялото производство, както пред първа
инстанция, така и пред въззивна, ищецът е бил представляван от адв.К., като
именно същата е обективирала искане за спиране на делото по взаимно съгласие
поради възможността за постигане на спогодба с насрещната страна, което искане
на ищеца е било удоволетворено от съда с оглед обективираното от ответника
/Банката/ съгласие за това – определение № 13289/17.11.2015 год.
Установява се също така, че с
подлежащо на предварително изпълнение съгласно чл.404 т.1 ГПК въззивно
осъдително решение № 363/31.05.2017 год., постановено по възз.т.дело 70/2017
год. по описа на ВОС, Банката е осъдена
да заплати на Д.Р.К. получена без основание сума от 8586.63 лв.,
изплатена за периода от 10.02.2010 год. до 10.02.2015 год., като завишена
стойност на погасителни вноски, поради превалутиране във франкове по курс към
внасянето им по първоначален погасителен план по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот №НL31067 от 29.11.2007 год., събрана въз основа на нищожно
неравноправно договаряне на поемане на валутен риск от потребителя, на осн. чл.
34 вр. 55 ал.1 пр. първо ЗЗД и чл. 146 ал.1 ЗЗП, ведно със законната лихва
върху тази суми, считано от датата на завеждане на исковата молба 10.02.2015
год. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на получените без
основание сума от 7811.48 швейцарски франка, изчислена като разлика
между действително платените договорни лихви и размера на лихвите, дължими по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот №НL31067 от 29.11.2007 год., ако
не е бил увеличаван размера на БЛП за периода от 10.02.2010 год. до 10.02.2015
год. и сума от 31.34 швейцарски франка, представляваща сбор от
надплатените годишни такси управление за периода от 01.01.2010 год. до 01.01.2015
год., ведно със законната лихва върху тази суми, считано от датата на завеждане
на исковата молба-10.02.2015 год. до окончателното й изплащане, за което
решение „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е уведомена на 09.06.2017 год.
Предприетото от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД връчване
на уведомлението за обявената предсрочна изискуемост на кредита е предприето
след постановяване на процесното решение и въпреки знанието за наличието на
пълномощник на длъжника във връзка с правоотношенията му с Банката по повод
процесния кредит връчване на последния не е предпприето. Последното е в
противоречие с принципите на дължимата грижа и изключва добросъвестността на
Банката, за да се приеме, че е налице осъществено изискването на закона /решение по дело С-327/10 от 17.11.11 год./.
Гореизложеното обосновава
извода, че спрямо длъжникът К. не
е налице редовно връчено уведомление, с което банката обявява кредита за
предсрочно изискуем. А както
е посочено в решение № 64/09.02.2015 год. по гр.д. № 5796/2014 год. на ВКС, IV
г.о., ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост не се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Не са налице основания за формиране на
противния извод и от последващото връчване на ПДИ на ответника, чрез адв.М.К. и заповед по образуваното въз основа на издадения
изпълнителен лист изпълнително производство. не променят формираните
по-горе изводи. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не
би могло да се счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна
изискуемост, доколкото волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем не се съдържа в заповедта. От друга страна, както бе
посочено по-горе, това обстоятелство е от значение за настъпване на
изискуемостта на задължението, но същото не е било удостоверено съгласно
чл.418, ал.3 ГПК преди издаване на заповедта. А след като уведомлението на
длъжника е елемент от фактическия състав за обявяването й, последващото такова
не би могло да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на
задължението.
Изложените по-горе доводи са
релевантни и относно уведомяването на
длъжника, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК. Както изрично е прието с решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д.№
362/2015г., II
т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, това уведомяване не може да
бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание
за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
Съвкупно, установи се по
делото, че преди подаване
на заявлението по чл.
417, т. 2 ГПК банката - кредитор не е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост и поради това, предявеният установителен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи и следното: На настоящия състав на
ВОС е известна противоречивата практика на ВКС, обективирана в решение № 139
от 05.11.2013г. по т. д. № 57/2012г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
15/09.05.2017г. по гр. д. № 60034/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., решение №
7/19.05.2017г. по гр. д. № 60053/2016г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 184 от
04.07.2017г. по т. дело № 60361/2016г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение №
246/31.05.2017г. по т. д. № 2406/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., относно въпроса дали е допустимо
предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
противоречива практика на ВКС, както и образуваното по релевантните въпроси
тълкувателно дело № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС, по което все още няма постановено решение. Към настоящия
момент съдът споделя практиката, съгласно която в хипотезата на ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост предявеният се явява изцяло неоснователен. В решение № 48/12.07.2017 год., постановено по гр.дело
N 61206/2016 год., ВКС – I г.о.
изрично е посочено: „Правото
на кредитната институция да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е
уредено в чл. 60 ЗКИ. Предпоставка за упражняването му е кредитът да е бил
обявен за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал. 2 ЗКИ става с изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Това волеизявление представлява упражняване на правото за
едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до
другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В заповедното
производство, както и по време на съдебното дирене няма позоваване на ищеца на
извлечението от счетоводните книги за настъпила настъпила изискуемост на част
от вземанията, извън предсрочната такава. Определянето от съда на размера на
падежираните вноски и дължимата лихва за тях, представлява изменение на иска и
произнасяне извън петитума и заявените обстоятелства в исковата молба. То
съставлява нарушение на диспозитивното начало в процеса.“
По предявения от Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. М.К., срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от
Д. Ш. и П. Д., установителен иск за приемане установено между страните, че чл.
1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 3, ал. 1, чл.3, ал.5,
чл. 21, ал. 1, чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2 от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., са неравноправни,
съответно нищожни, на основание чл. 146
ЗЗП:
Видно от сезиралата съда
молба, твърдейки да е потребител по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., твърденията за
неравноправност на посочените по-горе клаузи ищецът основава на твърденията, че
клаузите от него са изготвени едностранно от банката и не е имал възможност да
влияе върху тях, че банката е прехвърлила прехвърля валутния риск на
потребителя, че не му е предоставена ясна и цялостна информация относно
последиците от сключването на договора, че носи риска свързан с обменния курс и
че запазеното прано на Банката едностранно да увеличава цената на кредита без
да е посочено в договора на базата на какви фактори се променя БЛП, се явява
неравноправна.
Не е спорно между страните по делото, че същите са такива и по гр.д. № 1506/15г
по описа на ВРС, 8 с-в, по което с влязло в сила решение ”Юробанк
България” АД, е осъдена да заплати на Д.Р.К., получена без основание сума от
8586.63лв(осем хиляди петстотин осемдесет и шест лева и шестдесет и три
стотинки), изплатена за периода от 10.02.2010г. до 10.02.2015г., като завишена
стойност на погасителни вноски, поради превалутиране във франкове по курс към
внасянето им по първоначален погасителен план по Договор за кредит за покупка
на недвижим имот №НL31067 от 29.11.2007г., събрана въз основа на нищожно
неравноправно договаряне на поемане на валутен риск от потребителя, на осн. чл.
34 вр. 55 ал.1 пр. първо ЗЗД и чл. 146 ал.1 ЗЗП, ведно със законната лихва
върху тази суми, считано от датата на завеждане на исковата молба 10.02.2015г.
до окончателното й изплащане., както и получените без
основание сума от 7811.48 швейцарски франка, изчислена като разлика между
действително платените договорни лихви и размера на лихвите, дължими по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот №НL31067 от 29.11.2007г., ако не е бил
увеличаван размера на БЛП за периода от 10.02.2010г. до 10.02.2015г. и сума от
31.34 швейцарски франка, представляваща сбор от надплатените годишни такси
управление за периода от 01.01.2010г. до 01.01.2015г., ведно със законната
лихва върху тази суми, считано от датата на завеждане на исковата
молба-10.02.2015г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иск на потребителя Д.Р.К. за присъждане на горница над
8586.63лв до претендирани 20177лв, като получена без основание от ”Юробанк
България” АД сума, платена като разлика над погасителни вноски за период
01.01.2010г. до 10.02.2015г., определени в левова равностойност по фиксинга на
БНБ за швейцарския франк в деня на усвояване на кредита, начислени поради
курсова разлика въз основа на нищожно неравноправно договаряне на поемане на
валутен риск от потребителя.
Всяко необжалваемо решение независимо
от вида на иска и от изхода на делото, се ползва със сила на пресъдено нещо.
Така разпорежда нормата на чл.298 ГПК, която сочи, че решението влиза в сила
между същите страни, за същото искане и на същото основание. При преценката за
наличието или липсата на идентитет между две дела следва да се изходи от
техните субективни и обективни предели, която преценка, с оглед влязлото в сила
решение по гр.д. № 1506/2015 год. по описа на ВРС, сочи, че въпросът относно
неравноправността на отделни клаузи от договора е разрешен между страните. Това
е така, тъй като със СПН по горното дело е установено съществуване или
несъществуването на твърдяното или отричаното от ищеца спорно материално право
с белезите, които го индивидуализират /юридически факт, от който произтича,
съдържание, субекти и правно естество/, което означава, че предмет на делото са били правоотношенията между страните по повод Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL
31067/29.11.2007 год., включително неговата
действителност, а не само последиците от прекратяването му.
Касае се за проявено с посоченото
решение преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, която се отнася до фактите, които са релевантни за
съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно
признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на
която пораждат изгодни правни последици.
Ето защо, настоящият състав на ВОС
намира, че след като с постановения
по гр.д. № 1506/2015 год. на ВРС – 8 ми състав съдебен акт е създадена СПН
между страните, участвали и в него, относно правопораждащите факти /неравноправността
на клаузите,/ с оглед правилото на чл.299 ГПК, е
недопустимо същият да се пререшава отново.
Доколкото обаче предмет на настоящия
иск е неравноправност на конкретно посочени клаузи, настоящият състав следва да
прецени доколкото така изведени от текста на договора същите отговарят на
приетото с посоченото влъзло в сила решение.
В контекста на повдигнатия правен
спор, съдът намира за основателен иска за прогласяване неравноправността съгласно
чл. 143,
т. 2, предл. 1 от ЗЗП на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3 и чл.21, ал.1 от
Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 31067/29.11.2007 год., които клаузи на договора, тълкувани в своята
съвкупност, са подведими под извода на съда за недопустимо прехвърляне на
валутния риск върху потребителя.
Неравноправни съгласно чл. 143, т.10 ЗЗП, с оглед липсва индивидуално договаряне на особено
значим елемент от клаузата, позволяваща на банката да упражнява право да
обявява нов размер на БЛП и съответно да преизчислява вноските по първоначален
погасителен план, са и разпоредбите на чл.
3, ал. 1 и чл.3, ал.5 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год.
Неоснователно е
и искането по отношение на клаузите на
чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2 от
Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL 31067/29.11.2007 год., според които „кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството,
че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарски
франк към български лев или евро, както и превалутирането по чл. 21 от
договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2,
повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в
лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и
пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит“ и „кредитополучателят декларира, че
е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 21-23 от този договор, както и че е съгласен с
настъпването им“.
Легална дефиниция на понятието
неравноправна клауза се съдържа в чл. 143 ЗЗП, според който неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в
цитираната норма са изброени неизчерпателно отделни хипотези на неравноправни
клаузи. От даденото в закона примерно изброяване на хипотезите на
неравнопаравни клаузи е видно, че се касае за такива клаузи от договора, с
които се възлагат задължения на потребителя в противоречие със закона или
обективират отказ от права на потребителя, поставяйки го в неравностойно
положение с доставчика. Така цитираните разпоредби обаче видно имат
декларативен характер и биха били нищожни в хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД при
съзнавана липса на съгласие, каквото не се твърди. Ето защо, в тази част искът
следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед
изхода от спора и направеното от ответната страна искане, в полза на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 4 555 лева,
съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за реално
сторените такива.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д. Ш. и П. Д., чрез адв. Д.М., срещу Д.Р.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, частичен положителен
установителен иск по реда на чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 64 554,75 швейцарски франка, представляваща частично дължима главница в общ размер от
103 093,33 швейцарски франка за периода от 03.02.2015 год. до 08.08.2017
год. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год.,
на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 11.08.2017 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
която сума е издадена Заповед № 6940 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.08.2017 год. по ч.гр.д №
11742/2017 год. на Варненски районен съд, като
неоснователен.
ПРОГЛАСЯВА,
по иск на Д.Р.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. М.К., срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш.
и П. Д., НИЩОЖНОСТТА като неравноправни на
клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл.
2, ал. 1, чл. 2, ал. 3 и чл.21, ал.1 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 143, т.19 от
ЗЗП, поради недопустимо
прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и
чл.3, ал.5 от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., на основание на основание чл. 146, ал.1 чл. 143, т.10 ЗЗП,
с оглед липсва индивидуално договаряне на особено значим елемент от
клаузата, позволяваща на банката да упражнява право да обявява нов размер на
БЛП и съответно да преизчислява вноските по първоначален погасителен план, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за прогласяване нищожносттта
като неравноправни на клаузите на чл. 23,
ал. 1 и чл. 23, ал. 2 от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 31067/29.11.2007 год., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш.
и П. Д., чрез адв. Д.М., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 4 555 лева, представляващи сторени пред настоящата инстанция
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на
страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: