Р Е Ш Е
Н И Е
№15 24.01.2018 год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета
год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ Р.
при секретаря Пенка Маринова и
с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева касационно
административно дело №550 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с §4к ал.7 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи и §19 от ЗИД АПК / ДВ бр. 39 от 2011г/.
Образувано е
по касационна жалба на Т.Н.Т. против Решение №554/13.06.2017г., постановено по
гр. д.№2101/2016г. по описа на РС Стара Загора. С обжалваното решение е
отхвърлено искането на касатора за прогласяване нищожност на Заповед №10-00-865/14.08.2015г.,
с която Кмета на община Стара Загора нарежда да се възстанови правото на
собственост на наследниците на Т.Н.Т. върху 31/431ид.части от новообразуван
имот с №415, кадастрален район 258 в местност „Съборената кюприя”, землище
на гр. Стара Загора с площ 431кв.м., при
граници и съседи: имот 258.13, имот №258.414,имот №258.18,имот 0258.9502, имот
№258.322. Заповедта е издадена на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28а
ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти за местност „Съборената кюприя”, землище на
град Стара Загора, одобрен със Заповед №329/15.04.2003г. на Областен управител
на област Стара Загора, Решение по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ №51932 на ОСЗГ гр.
Стара Загора по заявление №50169 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №984/10.04.2014г.
За да
отхвърли искането на Т. за обявяване нищожността на Заповед №10-00-865/14.08.2014г.
на Кмета на община Стара Загора, съдът е приел, че административния акт е
издаден в надлежната писмена форма, има номер, дата и място на издаване,
наименование на органа, подпис на длъжностното лице и печат на учреждението.
Издадена е от компетентен административен орган – Кмета на общината по
местонахождение на имота,, в кръга на неговата законова компетентност по
смисъла на чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ и §4к ал.7 и §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Следователно заповедта не се явява нищожна по смисъла на закона. Видно от
материалите по административната преписка при самото издаване на заповедта има
данни за допуснати материални и процедурни нарушения, посочени подробно в
самата жалба и в писмената защита на жалбоподателя, които биха довели до
нейната незаконосъобразност, ако заповедта е атакувана в преклузивния 14-дневен
срок, считано от датата на връчването й на един от наследниците – А.Н., но това
не е направено.
С
касационната жалба са изложени подробни съображения, обосноваващи релевираното
основание за материална незаконосъобразност на съдебния акт, а именно съдът е
следвало да констатира нищожността на административния акт като постановен при
особено съществени нарушения на административно производствените и материално
правни разпоредби на ЗСПЗЗ.
Твърди се,
че влезлия в сила план на новообразуваните имоти само идентифицира онези, за
които са приключили процедурите по преобразуване на прекратеното право на
ползване в право на собственост, поради което при възстановяване правото на
собственост върху земеделската земя, органа в лицето на Кмета на общината е бил
длъжен да изследва наличието на предпоставките за придобиване право на собственост
от бившите ползуватели и само ако са налице доказателства за тяхното
съществуване да признае правото на собственост. Следващия довод, на който
най-вече се основава искането за обявяване нищожността на атакувания
административен акт е, че материално правните разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не
допускат възникване на съсобственост между бивш ползувател и собствениците на
земеделска земя върху новообразуваните имоти.
От съда се
иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да бъде прогласена нищожността
на Заповед № 10-00-865/14.08.2014г. на Кмета на община Стара Загора и да се
присъдят разноските пред всички съдебни инстанции.
Ответника
Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител пледира за
оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноските по делото.
Заинтересованата
страна А.Я.Н. не се явява и не се представлява.
Заинтересована
страна С.С.Р. не се явява, представлява се от особен представител адвокат Ц.,
който поддържа становище за липса на основание за прогласяване нищожността на
атакувания административния акт, въпреки създаденото правно положение, което
противоречи на ЗСПЗЗ, но представлява порок водещ до незаконосъобразност, за
чието претендиране сроковете за изтекли.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба по доводите изложени от адвокат Ц. и предлага на съда да
остави в сила въззивното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Кмета на община Стара Загора се
е развило служебно след влизане в сила на ПНИ за местността „Съборената
кюприя”, землище на град Стара Загора, одобрен със Заповед №329/15.04.2003г. на
Областен управител на област Стара Загора и въз основа на скица
№984/10.04.2014г., представляваща извадка от графичната и текстовата му част, според
които С.С.Р. е записан като собственик на 400/431ид.ч. въз основа на квитанция
№809/30.09.1994г. издадена от Община Стара Загора, а Т.Н.Т. като собственик на
31/431ид.ч. на основание Решение на ПК №51932/1992г. с отбелязване в регистъра,
но не и в скицата, че се прилага §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно вписаната в
регистъра забележка за тези 31/431ид.ч. бившия ползувател С. следва заплати на
собственика Т. сумата, представляваща пазарна оценка, определена по реда на § 31 от ПМС № 234
от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ
(ДВ, бр. 113/1999 г., изм. бр. 44/2001 г.), от Кмета на общината. След заплащане на тази цена и по разпореждане на
чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, бившия ползвател има правото да му бъде издадена
заповед с правно основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на
собственост върху целия имот, включително и за частта над размера, предоставен
за ползване. Съгласно §4з ал.1 и ал.2 изречение първо от ПЗР на ЗСПЗЗ,
собствениците на земеделска земя възстановяват правото си на собственост върху
разликата над площта предоставена за ползване, ако е възможно образуването от
една или повече съседни разлики на нов имот с площ не по-малка от 250 кв.м. Разликите,
от които не може да се образува нов имот остават в имота на ползувателя – т.нар.
четвърти ред и способ за трансформация на правото на ползване в право на
собственост. Съгласно §31 ал.5 § 31 от ПМС № 234
от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, след изтичане на срока, в който ползвателя може да поиска оценка на
придадената земя, бившия собственик може да поиска оценка на разликата,
придадена към имота на ползвателя, след което да се снабди и с изпълнителен
лист срещу длъжника въз основа на влязлата в сила оценка. Следователно ЗСПЗЗЗ и
ППЗСПЗЗ не допускат възникване на съсобственост по силата на ПНИ, нито по
силата на заповед за възстановяване/придобиване право на собственост, дори и
след изтичане на сроковете за снабдяване с оценка и за нейното плащане. В случая липсват доказателства за проведено
производство по оценка на 31/431ид.ч. от процесния имот, което сочи на липса на
условията по чл.28а от ППЗСПЗЗ за издаване на заповед за признаване право на
собственост върху целия имот в полза на бившия ползвател, каквото няма и данни
да е постановена. По аргумент от §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28 ал.7 от
ППЗСПЗЗ и §31 ал.5 от ПЗР § 31 от ПМС № 234
от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ към ПМС, с изтичането на сроковете за оценка на придадената земя по искане
на бившия ползвател, за собственика на земеделската земя възниква правото той
да поиска извършването й, а след влизането й в сила да се снабди с изпълнителен
лист срещу бившия ползвател. В скица №984/10.04.2014г., представляваща извадка
от графичната и текстова част на ПНИ за имот 258.415, не е записано, че Р. е
собственик на целия имот с площ от 431кв.м., което от своя страна да сочи на
несъответствие между съдържанието на оспорената заповед и предвиденото с плана
на новообразуваните имоти. Съобразявайки се с удостовереното от официалния
документ съдържание на предхождащия стабилен административен акт, Кмета на
община Стара Загора е наредил възстановяване правото на собственост на
наследниците на Т.Н.Т. върху 31/431кв.м. от имот №258.415, местност „Съборената
кюприя”, землище на Стара Загора с посочване на всички индивидуализиращи данни
по ПНИ, съгласно изискването на чл.28а ал.1 от ППЗЗСПЗЗ. Следователно
съсобственост е възникнала с отреждане на общ имот 258.415 за бившия ползвател
и собственика на земеделската земя, защото възстановяването на собствеността
върху имотите се извършва с ПНИ, скица от който се прилага към заповедите по
§4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чието съдържание трябва да съответства на
записванията относно собствеността в регистъра към този план.
Възражението за незаконосъобразно
записване на правата на собственост в регистъра на ПНИ, конкретно на право на
собственост върху 31 кв.м. вместо върху 431 кв.м. е неотносимо към валидността
и законосъобразността на заповед с правно основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
тъй като нейното съдържание трябва да съответства на съдържанието на влезлия в
сила предходен акт от многофазното производство по възстановяване/придобиване
право на собственост върху земи, представляващи територии по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
и в този смисъл е постоянната и безпротиворечива практика на ВАС на РБ. Всички
доводи против валидността на акта, изложени от касатора в настоящото и
въззивното производство сочат на възникнал спор за собственост, след одобряване
на ПНИ, който не може да бъде разрешен в процедурата по издаване на заповед за
признаване/придобиване право на собственост в хипотезата на §4к ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. За касатора съществува възможност да установи собственическите си права
по гражданско правен път, след което да поиска изменение на регистъра на ПНИ,
но не и да иска да бъде установено, че е собственик на целия новообразуван имот
в последната фаза на производството по реституция на земеделската му земя. Със
заповедта за възстановяване право на собственост не може да се променя
съдържанието на плана на новообразуваните имоти, част от който са и
записванията на данните за собствеността върху имотите.
Претенцията за нищожност на
заповедта за възстановяване право на собственост може да бъде успешно заявена
само в случай на липса на компетентност на органа, на форма и на пълно
несъответствие между нейното съдържание и съдържанието на ПНИ досежно имота и
лицата, върху който и за които се признават/придобиват собственически права.
Настоящата инстанция дължи отговор на възражението за нередовно
съобщаване на оспорения административен акт, като следва да се каже, че по
силата на чл.14 от ППЗСПЗЗ действията в производствата по възстановяване
правото на собственост, извършени от един наследник ползват всички наследници,
като въз основа на тази разпоредба се е формирала безпротиворечива практика, че
редовното съобщаване на актовете по ЗСПЗЗ на един от наследниците слага
началото на сроковете за оспорването им по отношение на всички заинтересовани
лица, имащи качеството на наследници на собственика на земеделската земя.
Оспорената заповед е редовно връчена срещу разписка на съпругата на Н.Т.Н.– син
на починалия собственик Т.Н.Т., а именно А.Я.Н.. Последната като съпруга на Н.Т.Н.,
починал на 15.10.2010г. след своите родители се явява наследник, и съответно в
това й качество е призована за участие в административното производство и по
делото като заинтересована страна. Същата е майка на жалбоподателя Т.Н.Т. –
внук на собственика на земеделската земя, поради което удостовереното по делото
редовно връчване поставя началото на срока за оспорване на административния акт
от всички наследници. Извън казаното, жалбоподателя и касатор в настоящото
производство не сочи доказателства за обективна невъзможност да узнае и оспори
акта в законовия 14-дневен срок, съответно за момента, в който му е съобщено
неговото съдържание, поради което заявената липса на доказателства за лично
връчване на заповедта не е факт, от който може да черпи доводи за спазен срок
за предявяване на основания за нейната незаконосъобразност.
Заявената
от представителя на ответника претенция за заплащане на възнаграждение за
юрисконсулт е основателна по аргумент от чл. 78 ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК,
поради което за размера му приложение намират разпоредбите на чл.37 от ЗПП вр.
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Искането
на особения представител за определяне на възнаграждение в размер на 500лв. на
основание чл.8 ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е неоснователно. Съгласно чл. 47 ал.6 от ГПК вр. с чл.144 от АПК
възнаграждението на особения представител на отсъстващата страна се определя
според фактическата и правна сложност на делото, каквато липсва в настоящия
случай, и може да бъде под минималния за съответния вид работа, но не по-малко
от една втора от него. Определеното възнаграждение в размер на 300лв. за
настоящата инстанция е повече от половината от 500лв., колкото е минималното
възнаграждение по Наредба №1/2004г., а
общия размер за двете инстанции е равен на 600лв., което е повече от половината
от минималния размер за двуинстанционно съдебно производство от административен
характер.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №554/13.06.2017г.,
постановено по гр.д.№2101/2016г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. ЕГН:********** ***
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв/ сто/.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.