О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-13 състав в закрито съдебно заседание на 21.6.2016 г. в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 3415 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 248 ГПК.
Инициирано е по искане от името на „Ю.Б.“ АД с искане да
бъде изменено постановеното решение в частта за разноските. Навежда се довод за
изразена воля, че ищецът няма причина да очаква възстановяване на направените
разноски, поради което счита постановения диспозитив за резултат на фактическа
грешка. Същевременно сочи, че направените разноски превишават размера на
определените с решението като се претендира решението да бъде изменено като в
тежест на „Б.п.“ ЕАД бъде възложена сумата 17 678,97 лв.
В
отговор по молбата от името на ищеца в производството – „Б.п.“ ЕАД, е застъпена
теза, че правилно с оглед събраните доказателства с решението е признато
вземане на ищеца срещу ответника. Оспорва да са налице предпоставките за
освобождаване от отговорност на ответника за сторените разноски с довод, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е заплатил
договорените суми. Счита, че по делото не е доказана изискуемост и ликвивидност
на вземането на „Ю.Б.“ АД за причинени вреди на клиенти на банката изключва
противопоставеното вземане.
Нормата
на чл. 248 ГПК утвърждава специфичен ред за ревизиране на съдебния акт в
частта, касаеща самостоятелно от правна гледна точка вземане за разноски без да
утвърждава рамките на преоценка. Искането е предявено от страна в процеса, в
указания от закона преклузивен срок като е налице и процесуалната предпоставка
за упражняването му – представен списък за очакваните разноски до приключване
на устните състезания.
Съдът
констатира, че в мотивите към решението е изразена воля, която не намира
отражение в диспозитива на постановения акт.
Законът
утвърждава като граница на отговорността за обезвреда негативния резултат в
патримониума на правоимащата в правоотношението страна, доколкото съставлява
пряка и непосредствена последица от неосъществено дължимо поведение. В тази
насока и длъжникът е освободен от отговорност за вреди, които кредиторът би
могъл да си спести, полагайки грижата на добрия стопанин – арг. от чл. 83 ал. 2 ЗЗД. Няма разумна причина това общовалидно правило в разменните отношения да
бъде пренебрегнато при института на отговорността за разноски.
Както
е посочено и в мотивите към решението спорът по делото е провокиран
непосредствено не от ответника, отказал да изпълни търсената в процеса сума, позовавайки
се на възражение за прихващане. Предпочитанието на ищеца да инициира съдебен
процес, пренебрегвайки необосновано извънсъдебно противопоставеното му
възражение се явява пряката и непосредствена причина за завеждане на делото.
Настоящият състав
счита, че липсата на реално изпълнение при доказано в съдебен процес възражение
за прихващане не се включва в понятието „дал повод“ по смисъла на чл. 78 ал. 2 ГПК. Нормата на чл. 57 ал. 2 от Конституцията на Република България лишава от
значение формално признато право, когато се упражнява било с цел да бъде
увреден чужд интерес (злоупотреба), било по начин, ограничаващ ефекта на
правото до увреждане на чужд, принципно защитен интерес. Действително законът
извлича погасителния ефект на възражението за прихващане от ликвидността на
противопоставеното вземане вместо изпълнение, а според съдебната практика
оспорването препятства той да настъпи преди да влезе в сила съдебното решение,
с което бива установено. Ето защо оспорването само по себе си препятства
принципно признатия от закона погасителен ефект на изявлението, а следователно
пряко рефлектира върху зачетен от правния ред интерес на длъжника вместо реално
изпълнение да освободи своя кредитор от негово еднородно задължение. От тази
гледна точка освен, отказът за реално изпълнение при извънсъдебно заявено
възражение за прихващане не се явява укоримо поведение. Същевременно необоснованото
от правна гледна точка възражение, ограничено до момента, при който да настъпи
погасителния ефект сочи на упражняване на право, увреждащо чужд зачетен от
правния ред интерес. Ето защо настоящият състав не намира причина да счита, че
повдигнатия в процеса спор за основанието на вземането, обуславя утвърден от
правния ред интерес за ищеца, който да бъде възмезден.
Законът обвързва
съда да разреши въпроса за отговорността за разноски с оглед приетия изход от
спора със съдебното решение. От тази гледна точка и процесуално недопустимо е
преразглеждането му в рамките на настоящото производство. Несъгласието на
страна в процеса със заета позиция по съществото на спора предпоставя
възможност да бъде отнесен пред въззивната инстанция, която и на собствено
основание е овластена да пререши въпроса за отговорността за разноски в случай,
че стигне до различен извод за изхода от спора. Ето защо и при приетата с
решението основателност на противопоставеното възражение за прихващане,
наведените в отговора възражения за недоказаност не подлежат на обсъждане.
По изложените
съображения настоящият състав не намира основание да ревизира обективираната с
решението воля, че ищецът дължи да понесе както непосредствено сторените от
него разноски, така и дължи да възмезди ответника за предизвиканите с
предявената претенция разноски. Изготвената експертиза е обусловена от повдигнат
спор по фактите, което обуславя и така направения разход като предизвикан от
необоснованото от правна гледна точка поведение на ищеца. Това налага допълване
на постановеното решение в частта по разноските чрез присъждане и на сумата
1250,00 лв.
Мотивиран от
изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК решение № 335 от 11.02.2016 г. както следва:
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 2 ГПК „Б.П.“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:*** сумата 17678,97 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
Определението може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – гр. С. в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: