№ 121
гр. Б. , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200501416 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т. ЕООД,
чрез процесуален представител, срещу Решение № 906791/14.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 2132/2019г., по описа на Районен съд - Б., в частите с
които предявените искове са уважени, ответникът е осъден са заплати
държавна такса и възнаграждение за вещото лице в полза на съда, както и
разноски в полза на ищеца. В жалбата се сочи, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените
правила, както и е необосновано. Конкретно се сочи, че е нарушена
разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, като в тази връзка съдът неправилно е
приел, че е налице средна степен на съпричиняване на вредите от страна на
работника, поради което обезщетението следва да бъде намалено с 1/2.
Доколкото обаче вредоносният резултат е причинен преимуществено от
ищеца, то е следвало да се приеме процент на съпричиняване с повече от
80%. Твърди се, че от ангажираните пред районния съд доказателства се
установявало, че пострадалият по време на инцидента е бил обут с чехли, не е
използвал стълба, бил е агресивен и не е изпълнявал задълженията си по
трудов договор с необходимата грижа и внимание. Възразява се по отношение
на това, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е
определено по справедливост. Ищецът не е изпитвал твърдените в исковата
молба болки и страдания, за което в жалбата се излагат конкретни доводи. В
резултат на трудовата злополука на пострадалия не е била причинена
1
временна неработоспособност извън тази по епикризата, в която насока са
ангажираните по делото доказателства. На следващо място се сочи, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно. Налице са
вреди, които са обезщетени от застрахователя. Неоснователна била и
претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като по
делото не било установено посочените разходи да са направени във връзка с
процесния инцидент, както и в претендирания с исковата молба размер.
Неправилно съдът не е намалил обезщетението с полученото от работника
застрахователно обезщетение по реда на чл. 200, ал. 4 КТ. Прави се искане за
отмЯ. на актувания акт в обжалваните му части и отхвърляне на предявените
искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна
на въззиваемия.
Районен съд - Б. е сезиран с искове по чл. 200, ал. 1 КТ от ищеца К. С.
М. против ответника Т. ЕООД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 1062,20 лв., причинени в резултат на трудова злополука от
дата 06.08.2016г. Съдът е уважил частично искoвете като е присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със
законната лихва, и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1002,60
лв., като за разликите над посочените суми предявените искове са
отхвърлени. Решението на първата инстанция се обжалва в частта, с която
предявените искове са уважени, както и в частта за заплащане на разноски,
държавна такса и възнаграждение за вещото лице от страна на работодателя.
Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства, назначена е и съдебно-медицинска експертиза, от които се
установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че ищецът е работил при ответника по трудов
договор от 2013г. на длъжността „шофьор на товарен автомобил“, кактo и
това, че трудовото правоотношение е прекратено на 27.03.2017г.
Не е спорно и това, че на 06.08.2016г. по време на работа ищецът е
претърпял трудова злополука, причинена при оборудване на полуремарке на
товарния автомобил /слагане на обезопасителен колан/, при което се е
подхлъзнал и паднал. В резултат на това е получил травматично увреждане –
счупване на пета на десния крак. Злополуката е призната за трудова, видно от
Разпореждане № 043/17.08.2016г. на ТП Б. към НОИ.
Видно от издадена епикриза от отделение по ортопедия и
травматология към МБАЛ П. АД гр. Б. работникът е постъпил за лечение в
посоченото лечебно заведение на 10.08.2016г., извършена е операция,
предвид констатираното счупване, като на 19.08.2016г. е изписан в добро
общо и локално съС.ие с поставена гипсова шина за срок от пет седмици.
Издаден е болничен лист за временна нетрудоспособност за срок от 40 дни.
2
Впоследствие са издавани още болнични листове, като общо календарните
дни на отпуск по болест са 180 дни, т.е до 05.02.2017г. Представени са и
писмени документи от НОИ, с които се установява, че е разпоредено С. М. да
възстанови недобросъвестно получени обезщетения за труд в размер на общо
856,61 лв., включващи главница и лихви, тъй като са констатирани влизания и
излизания от страната, с което нарушил режима, определен от здравните
органи.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че
ищецът е предявил искова молба за заплащане на трудови възнаграждения от
работодателя за периода 2014г. – 27.03.2017г., както и командировъчни.
Впоследствие по отношение на исковата претенция за заплащане на трудови
възнаграждения е направен отказ, като производството по делото в тази част е
прекратено. С решение, постановено по гр. дело № 2045/2017г. по описа на
Районен съд - Б. работодателят е осъден да заплати на ищеца командировъчни
дневни пари за периода 10.08.2016г.- 05.07.2017г. в размер на 2651,72 лв.
Представена е справка от ГДГП, видно от която за ищеца са
регистрирани задгранични пътувания за периода, в който същият е бил в
отпуск по болест, като е посочено, че е излизал от Република България за
Гърция с товарен автомобил Мерцедес, влекач /собственост на ответника/, и
лек автомобил, конкретно за периода септември 2016г. – 2017г.
Видно от книга за проведен инструктаж на ищеца е проведен такъв на
29.07.2016г.
Видно от удостоверение от ДЗИ Общо застраховане в полза на ищеца е
заплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка трудова
злополука, сключена с работодателя в размер на 46,30 лв.
Представени са медицински документи от МБАЛ Д., което лечебно
заведение е посетено от ищеца в деня на трудовата злополука. При
първоначалния медицински преглед е констатирана травма на глезена, както и
това, че лицето не може да стъпва на крака. Представени са и медицински
документи от МБАЛ П. Б., съдържащи история на заболяването.
Пред районния съд са ангажирани гласни доказателства.
В качеството на свидетели на ищцовата страна са разпитани И.П., Я.
М.а и В. М., които са съответно племенница, съпруга и син на ищеца.
Св. П. сочи, че на 06.08.2016г. станала злополуката, на 08.08.2016г.
ищецът се прибрал в Б., като кракът му бил силно издут. На 09.09.2016г. го
водили на изследвания и на следващия ден бил приет за оперативно лечение в
болница в Б.. Операцията била извършена на 15.08.2016г., тъй като трябвало
да спадне оттока. След интервенцията не е могъл да се обслужва сам, а е
трябвало някой поС.но да се грижи за него. Правили му периодично
превръзки, ходил и на физиотерапия. След това му извадили и пироните,
което било и втората операция. Вечер не могъл да спи от болки, поС.но
3
вземал хапчета. След инцидента е пътувал с шефа си до Гърция, за да го
ориентира по пътя, тъй като преди това само ищецът е ходил да разнася
товари. При пътуванията в Гърция е бил с патерици, тъй като бил с шина и
пирони. С шината бил три -четири месеца, а с пироните повече от година.
Ищецът споделил, че по време на инцидента е бил с обувки, не с чехли и при
укрепване на товара се е счупила металната част, където се закрепват дъските
и затова е паднал. И към настоящия момент К. изпитва болки в крака, които
няма да отшумят за цял живот.
Св. Я. М.а посочва, че злополуката се случила на 06.08.2016г., на
08.09.2016г. съпругът се прибрал в Б., а на 15.08.2016г. му била направена
операция на крака. След операцията грижите за болния били поети от
свидетелката. И към настоящия момент съпругът не може да ходи добре,
боли го крака и все още му се подува. След инцидента година и повече не е
могъл да работи, единствено е пътувал с шефовете му като придружител. Към
настоящия момент работи като шофьор на товарен автомобил в друга фирма.
Св. В. М. посочва, че злополуката станала през месец август 2016г.,
счупил се държача на дъските на ремаркето, при което ищецът паднал и си
счупил петата. Споделил му, че по това време е бил с работни обувки. След
два дни се прибрал в Б., закаран бил в болница и на 15.08. му била направена
операция. След престоя в болница се прибрал в къщи и грижи за него
полагала съпругата му. Боляло го, имал и пирони. Баща му е придружавал
шефовете си при пътуванията в Гърция, за да им показва пътя. По това време
ходил с патерици и това продължило около 2-3 месеца. Сега понякога отново
го боли крака. Претърпял и втора операция при изваждането на пироните.
След като напуснал работа в ответното дружество започнал друга работа
отново като шофьор.
На страната на дружеството - работодател са разпитани като свидетели
В.И., който работи в ответното дружество и е съпруг на управителката, М.Й.
– снаха на управителя на ответното дружество и Д.И., който работи в
ответното дружество и е син на управителката.
Свидетелите В.И., М.Й. и Д.И. дават еднопосочни показания, които се
изразяват в следното: трудовата злополука станал на 06.08.2016г. Ищецът се
обадил по телефона на управителката, за да съобщи за инцидента. Търговецът
на плодове закарал ищеца до болницата в гр. Д., там му направили преглед и
казали, че трябва да се направи снимка, защото се оплаква от болка в крака.
Още същата вечер свидетелите тръгнали, за да приберат товарния автомобил
с натоварената стока и пострадалия работник. Последният бил настанен в
хотел. Търговецът, чиито плодове били натоварени от ищеца на камиона
казал, че изобщо не е доволен от него. През цялото време шофьорът бил
нервен и когато е паднал, бил с джапанки. Едната джапанка била намерена
при камиона. По време на инцидента не е използвал стълба, а такава имало.
На 07.08. тръгнали да се прибират за Б., К. се оплаквал от болка в петата като
от боцкане. Качил се в камиона, тъй като било по-удобно, отколкото в леката
кола. Разтоварили стоката в София вечерта, след което тръгнали за Б.. В
4
болницата в Б. му била извършена операция, след това си стоял в къщи, тъй
като бил болничен за период от шест месеца. По това време обаче пътувал със
свидетеля В.И. до Гърция, за да му показва пътя. При пътуванията бил с
гипсиран крак и патерици, но се чувствал добре.
Пред районния съд е изслушана съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от в.л. С., който сочи, че на 15.08.2016г. по отношение на ищеца
била извършена операция в областта на петата на десния крак, поставена била
гипсова шина за 5 седмици, а на 20.08.2018г. била извършена и втора
интервенция за изваждане на пироните. Получената травма – счупване на
дясна петна кост с разместване на костните фрагменти се определя като
средна телесна повреда, като това счупване е възможно да се получи при
падане от височина около три метра, както е описано в исковата молба. За
периода от счупването на петата до 5 - 7 дни след операцията, т.е за период от
около две седмици, е търпял значителни болки и страдания, а за период 4 - 6
месеца са налице умерени до слаби болки, които затрудняват нормалното
ходене и извършване на физическа работа. Към настоящия момент е видно, че
петната кост е зараснала при лека деформация и ищецът съобщава за леки
болки при натоварване или при студено време. Вещото лице посочва, че това
с какви обувки е бил обут ищецът е от съществено значение за тежестта на
травмата. Ако е бил обут с подходящи обувки тя ще бъде значително по-лека,
ако е бил бос травмата би била значително по-тежка. В о.с.з. обяснява, че при
падане от около три метра е нормално да счупи и петната кост, независимо с
какви обувки е бил обут. Последствията от такава травма остават за цял
живот, един месец след инцидента ищецът не е бил в съС.ие да работи, да
кара кола, или да извършва друга физическа работа.
Въз основа на така установеното от правна страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За уважаването им ищецът следва да докаже следните факти: трудово
правоотношение между ищеца и ответника; установена с акт по чл. 60, ал. 1
от КСО трудова злополука; вреди; причинена временна нетрудоспособност и
причинно - следствена връзка между вредата и трудовата злополука.
По делото не е спорно, че към дата 06.08.2016г. К.М. е бил в трудово
правоотношение с „Т.“ ЕООД и е изпълнявал длъжността шофьор на товарен
автомобил. Не е спорно и това, че инцидентът от дата 06.08.2016г. е признат
за трудова злополука. В тази връзка е представено и разпореждане №
043/17.08.2016г. на длъжностно лице на НОИ - Териториално поделение Б.,
видно от което на осн. чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната от осигурителя „Т.“
ЕООД злополука, станала с К. С. М., е приета за трудова по смисъла на чл. 55,
ал. 1 КСО.
Предвид гореизложеното са изпълнени първите две предпоставки за
уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ.
5
Установени са в спора и твърдените от ищеца неимуществени вреди от
трудовата злополука, изразяващи се в причинени болки, в момента на
злополуката и в периода по време и след оперативната интервенция. Те се
доказват от показанията на свидетелите М., М.а и П., които сочат че ищецът е
изпитвал силни болки в началото, за един продължителен период от време се
е възстановявал, понастоящем също изпитва болки. Докато е бил в гипсова
шина за него грижи е полагала съпругата му.
Експертът, изготвил съдебно - медицинската експертиза, също
поддържа, че М. е търпял значителни болки и страдания за период от около
две седмици след инцидента, след което за период от около 4 - 6 месеца
болките са били умерени до слаби. Към настоящия момент също е възможно
да изпитва болки при студено време и при физическо натоварване.
Вредите за ищеца от трудовата злополука са се изразили и в
невъзможността да се обслужва сам в периода около и след операцията, което
му е причинило значително неудобство, защото обичайните ежедневни
грижи, свързани с личната хигиена са обслужвани от съпругата му.
Категорично е доказана и причинно - следствената връзка между
трудовата злополука, реализирана чрез падане от камиона и получената
травма – счупване на петата на десния крак. Вещото лице в заключението си
сочи, че счупването на петна кост е типична травма при падане от високо.
При условията на пълно и главно доказване се установи, че трудовата
злополука е причинила на работника временна нетрудоспособност. Същата е
констатирана с обсъдените във фактическата обстановка болнични листове и
е била за периода 10.08.2016г. - 05.02.2017г. Действително по делото се
установи, че за посочения период ищецът не е бил изцяло на домашен режим,
а е подпомагал работодателя си в дейността му по превозване на товари извън
границите на Република България. В тази връзка са ангажираните по делото
справка за задгранични пътувания, искова молба за заплащане на
командировъчни, решение на съда, както и показанията на всички разпитани
по делото свидетели.
Определянето на размера на паричното обезщетение за причинени
неимуществени вреди по чл. 200 КТ следва да бъде съобразено с критерия за
справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД. Справедливото обезщетение в казуса,
отчитащо стандарта на живот в страната към моментна на причиняване на
вредите, вида и интензитета на болките и страданията на ищеца, периода на
изпитването им и възстановяването му обосновават присъждане на
обезщетение в размер на 10 000 лв., както е приел и районният съд.
В случая все пак се касае за травма - средна телесна повреда, при която
за период от около две седмици ищецът е изпитвал значителни болки и
страдания, претърпял е две операции – едната непосредствено след
инцидента, а другата за изваждане на пироните. За период от пет седмици е
бил с гипсова шина и това е възпрепятствало възможността да се придвижва
6
свободно, както и да се обслужва сам изцяло.
Категорично не може да се сподели доводът на жалбоподателят, че
обезщетение в горния размер е завишено, тъй като то държи сметка за
големия интензитет на болките непосредствено след травмата, по време и
след операцията, както и 4 - 6 месеца след това, вкл. и обстоятелството, че
понастоящем при студено време и при физическо натоварване също са
налице болки, макар и леки. Вещото лице в обясненията си в о.с.з. посочва, че
последствията при една такава травма остават за цял живот.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК работодателят е направил
възражение, че пострадалият работник е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност при осъществяване на трудовите си
функции на „шофьор на товарен автомобил“. Тежестта да докаже това
възражението е на работодателя. Районният съд е намерил това възражение за
основателно, приемайки, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
инцидента като неговият принос е определен на 50 %. Въззивният съд
споделя изводите на първата инстанция за проявена груба небрежност, както
и определения процент съпричиняване.
Съгласно практиката на ВКС, грубата небрежност представлява
неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност, при подобни условия. ВКС разяснява, че когато при
трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност
/липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила за работа и безопасност/, отговорността на
работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя
от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с
оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и
критериите за намаляване на обезщетението.
По делото се установи, че при настъпване на трудовата злополука
ищецът е бил обут с чехли /джапанки/. В тази връзка се кредитират
показанията на свидетелите, доведени от ответната страна, тъй като те са
видели ищеца след инцидента, обут с една чехла, а другата е била намерена в
непосредствена близост до камиона. Заключението на вещото лице също е в
насока, че по време на инцидента ищецът е бил обут с чехли, тъй като според
експерта обстоятелството с какво е бил обут работникът е от съществено
значение за причинената травма. В случая счупването на петна кост на десния
крак, е сериозна травма, което предполага обстоятелството, че ищецът не е
бил обут с подходящи обувки.
Ищецът е бил запознат с представените по делото Общите правила за
безопасност и здраве при работа и спазване на трудовото законодателство. В
същите изрично е посочено, че работникът е следвало да използва специално
работно облекло и обувки. Такива са били осигурени от страна на
работодателя, за което показания дадоха разпитаните свидетели на страната
на ответника. Отделно от това работникът е изпълнявал длъжността шофьор
7
на товарен автомобил за период три години преди инцидента, т.е имал е
нужния опит и при полагане на необходимата грижа, изразяваща се в носене
на подходящи обувки при шофиране, както и при товаро-разтоварна дейност,
злополуката не би настъпила, респ. последиците от нея биха били по-леки.
При това положение съдът намира, че пострадалият е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат с 50 % и справедливото обезщетение за
причинените неимуществени вреди следва да е в размер на 5000 лв., както е
приел и районният съд.
По отношение на присъденото обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 1002,60 лв. пред районния съд са ангажирани писмени
доказателства, видно от които във връзка с процесната трудова злополука и
причиненото увреждане ищецът е направил разходи за закупуване на
силиконови стелки, калкенарна плака, спонгилозен винт, потребителски
такси, киршерови игли, в размер на общо 1002,60 лв. Вещото лице посочва в
заключението си, че всичко това е свързано с процесната травма. Ето защо
сочените вреди настоящата съдебна инстанция също намира, че са пряка и
непосредствена последици от увреждането при трудовата злополука. При
присъждане на това обезщетение обаче районният съд неправилно не е
редуцирал същото, прилагайки разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ, след като е
приел че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат с
50 %. При проявена груба небрежност в разпоредбата на чл. 201, ал. 1 КТ
законодателят е включил редуциране на обезщетението както за
неимуществени, така и за имуществени вреди. При това положение
дължимото обезщетение за причинени имуществени вреди следва да се
редуцира на 501,30 лв.
На следващо място районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.
200, ал. 4 КТ, съгласно която дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. По делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че в полза на работника е заплатена
сума по сключен застрахователен договор по задължителна застраховка
трудова злополука в размер на 46,30 лв. Цитираната разпоредба и
възраженията на ответника в тази насока не са съобразени от първата
инстанция, предвид на което дължимите обезщетения, както за имуществени,
така и за неимуществени вреди ще следва да се редуцират с посочената сума,
заплатена като застрахователно обезщетение. При това положение и след
прилагане на разпоредбите на чл. 201, ал. 2 и чл. 200, ал. 4 КТ предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
основателен за сумата 4976,85 лв., а искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за сумата в размер на 478,15 лв.
Ето защо ще следва решението на първата инстанция да се отмени в
частите, с които работодателят е осъден да заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди за разликата над 4976,85 лв. и за имуществени вреди за
разликата над 478,15 лв., като вместо това се отхвърлят предявените искове за
8
посочените разлики.
В останалата част съдебният акт на първата инстанция, с който е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 4976,85 лв.,
ведно със законната лихва, и обезщетение за имуществени вреди за сумата от
478,15 лв. е правилно и ще следва да бъде потвърдено.
С оглед частичната основателност на жалбата съдебното решение ще
следва да бъде отменено и в частите, с които „Т. ЕООД е осъдено са заплати
на ищеца разноски по делото за разликата над 357,51 лв.; в полза на съда
държавна такса за разликата над 218,20 лв. и разноски за вещото лице за
разликата над 147,94 лв. В останалата част съдебният акт за разноските и
таксите в обжалваната му част е правилен и следва да се потвърди.
Разноски за настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат,
доколкото такива не са поискани от страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 906791/14.08.2020г., постановено по гр.д. №
2132/2019г. на Районен съд - Б. в частите, с които: е уважен искът за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата
над 4976,85 лв. до уважения размер от 5000 лв.; е уважен искът за заплащане
на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 478,15 лв.
до уважения размер от 1002,60 лв.; „Т. ЕООД е осъдено да заплати държавна
такса в полза на Районен съд - Б. за разликата над 218,20 лв., възнаграждение
за вещото лице за разликата над 147,94 лв. и разноски в полза на К. С. М. за
разликата над 357,51 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, исковете на К. С. М., с ЕГН
**********, с адрес: с. П., Община С., против „Т.” ЕООД, с ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ж.к. „З.” № 27, ет. 3, ап. 8, за
заплащане на обезщетения от трудова злополука от дата 06.08.2016г. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания, за разликата над 4976,85 лв. до уважения размер от 5000 лв. и за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разноски за
консумативи, лекарства и такси за разликата над 478,15 лв. до 1002,60 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останала му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10