№ 41441
гр. София, 19.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20221110142645 по описа за 2022 година
С разпореждане от 31.08.2023 г., връчено на 05.09.2023 г. на заявителя е указано в
едномесечен срок от съобщението да представи доказателства, че е предявил иск относно
вземането за възнаградителна лихва и лихва за забава по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение.
В указания срок заявителят не е предявил иск, с оглед на което заповедта за изпълнение
следва да бъде обезсилена.
С възражението по чл. 414а ГПК длъжникът е направил искане за присъждане на разноски.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е
установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2
ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда в полза
адвоката.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноски.
С обезсилване на издадената заповед за изпълнение се слага край на заповедното
производство, поради което и по аргумент от нормата на чл.81 ГПК съдът дължи
произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.
В случая в подаденото от длъжника чрез пълномощник възражение своевременно е
направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА за
предоставена безплатна правна защита.
Обезсилването на заповедта за изпълнение е основание да се приеме, че заявителят следва да
понесе последицата на чл.78, ал.4 ГПК, според която ответникът има право на разноски при
прекратяване на делото.
1
В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството по причина, която не е
пряко свързана с процесуалното поведение на длъжника, а именно – поради непредявяване в
срока по чл.415 ГПК на иск за установяване съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение.
С оглед изложеното в полза на процесуалния представител на длъжника следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за
заповедното производство.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на определяне от съда,
който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума (в посочения
смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на възражение по чл.414 ГПК,
не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на
основание §1 от ДР на Наредбата възнаграждението на пълномощника на длъжника следва
да бъде определено по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените
действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е безспорно. Това
производство е формално и започва с отправеното до съда искане за издаване на заповед за
изпълнение по образец, утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на
образци за заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство.
Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника се изпраща и бланка за възражение,
съдържаща указания за попълването й. Обосноваване на възражението не се изисква
съгласно нормата на чл.414, ал.1 ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е
съпроводено с твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва
да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл –
решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д. № 9639/2020 г. на СГС , II Д състав, решение №
1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от
16.06.2022 г. по в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020
г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г. по гр. д. №
10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част относно разноските за
заповедното производство, определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по
на СГС, II A състав, определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС,
XII състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на договора за
правна защита (20.09.2022 г.) – преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в размер на сумата от
50 лв.
С оглед изложеното определението следва да се допълни, като в полза на адв. Г. се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на сумата от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2022
г., издадена по ч. гр.д. 42645/2022 по описа на СРС, 178 състав, издадена в полза на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД срещу И. К. Г., в частта относно
сумата от 43,68 лв. - договорна лева за периода 30.06.2019 г. - 30.09.2019 г., и относно
сумата от 168,16 лв. - мораторна лихва за периода 01.07.2019 г. - 05.08.2022 г., на
основание чл. 415, ал. 5 от ГПК.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на адв. С. Л. Г., на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита в размер на сумата от 50 /петдесет/ лв.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението
с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3