Р
Е Ш Е
Н И Е №149
гр.Кюстендил, 28.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Административен съдия: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№545/2020г. по описа на КАС, за
да се произнесе взе предвид:
А.Д.И., изтърпяващ мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в затвора гр.Бобов дол е предявил иск с правно основание чл.284, ал.1
от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, за заплащане на сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода
28.09.2020г. до 26.11.2020г., настъпили в резултат на неосигуряване на
възможност за медицинско обслужване /непревеждане от служителите на затвора за
осъществяване на контролни прегледи на 28.09.2020г. и 05.10.2020г. в МБАЛ
„Св.Иван Рилски 2003“ гр.Дупница/ – нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Не се
претендират разноски.
Ответникът ГД „ИН“ – София чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се претендират
разноски.
Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за недоказаност
на иска и отхвърляне на същия.
Кюстендилският административен съд
след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът А.Д.И. *** по наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“ /срав. справка л.55/.
Във връзка със спорните фактически
обстоятелства по делото и за установяване на здравословното състояние на ищеца
са приети писмени доказателства – епикризи от 2016г., 2019г., 01.10.2020г. и
20.09.2020г. – последната не е представена в МЦ на затвора, медицински справки,
справка за хранителен режим и медицинска бележка за диетично хранене за диета
№9, извадка от книгата за болнични прегледи от външни специалисти за дати
27.05.2020г., 16.09.2020г. и 01.10.2020г., докладни записки, разпореждане на
КРС по ПНОХД №1408/2019г. за разрешаване превеждане на подсъдимия с конвой за
преглед и лечение в МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“ гр.Дупница, заповед №
П-576/16.09.2020г. за настаняване в МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“ гр.Дупница, ЕР
на ТЕЛК от 21.10.2020г., изследвания. От всички тях се установява, че ищецът е
със заболяване „Улцеро-хеморагичен колит“ с давност от 2011г. и определено
терапевтично лечение. Във връзка със заболяването му и друго такова – захарен
диабет, е назначен диетичен режим с диета №9.
На 05.06.2019г. е настанен в
болнично заведение СБАЛЛС – София с цел стадиране на ХУХК и определяне на
лечение. Изписан е на 17.07.2019г. с назначена терапия с медикаменти. На 27.05.2020г.
е направена ехография на коремни органи, а на 02.10.2020г. е извършен преглед
от ендокринолог и очен лекар по повод явяване на ТЕЛК. Представен е на ТЕЛК на
21.10.2020г., като е издадено ЕР на ТЕЛК №2197/21.10.2020г. През септември
2020г. е хиспитализиран в МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“ гр.Дупница по повод
зачестили оплаквания в областта на корема и изхождания с кръв и слуз. Изписан е
на 20.09.2020г. с предписана терапия и назначени контролни прегледи на
28.09.2020г. и 05.10.2020г.
Видно от извадка от книга за
болнични прегледи от външни специалисти ищецът е преглеждан на 27.05.2020г.,
16.09.2020г. и 01.10.2020г. В МЦ към затвора е преглеждан на 24.09.2020г. и
05.10.2020г.
Назначена и приета като
доказателство по делото е съдебно-медицинска експертиза с вх.№2451/18.05.2021г.
на в.л. Д-р К.С.. От изложеното в нея се установява, че А.Д. е с
„Улцеро-хеморагичен колит“ с хронично персистиращо или рецидивиращо протичане в
лека форма, с давност от 10 години, което е автоимунно заболяване. По време на
престоя си в затвора лицето е хоспитализирано два пъти – пролет и есен, в
периодите на обостряне на заболяването и са провеждани лабораторни и
ендоскопски изследвания. През останалия период от време лицето е проследявано
от общопрактикуващ лекар. От прегледа на документацията и от клиничния преглед
на ищеца вещото лице прави извод, че задържания не е имал тежки форми на
екзацербация – масивна ректохеморагия, токсичен мегаколон или илеусни прояви,
както и съпътстващи заболяването усложнения. Лечението е провеждано правилно, а
назначената му диета е съобразена със захарния диабет и колита. През периода от
септември 2020г. до момента на изготвяне на експертизата заболяването е имало
благоприятен ход и е с подобрения. Вещото лице сочи, че контролните прегледи
биха били наложителни, ако състоянието на лицето се влошава – обстоятелство,
което не се установява от медицинската документация и от личния преглед на
ищеца.
Събрани са гласни доказателства,
които обаче неустановяват факти и обстоятелства във връзка с влошено
здравословно състояние на ищеца от заболяването колит.
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран
субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд
/по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/. Разгледан по същество е неоснователен, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3, т.е. отговорността се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1/,
както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни
средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които
уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност /чл.3, ал.2/.
Основателността на иска за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките
- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. В разглеждания
случай вредите се претендират като причинени от бездействие на администрацията към
затвора гр.Бобов дол и от другите специализирани медицински органи – твърди се,
че ищецът не е преведен на контролни прегледи на 28.09.2020г. и 05.10.2020г. в
МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“ гр.Дупница, т.е. от бездействие, с което се нарушава
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Съдът счита, че с оглед събрания
доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явява недоказан. Съгласно практиката на Съда по правата на човека,
чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява
наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването
от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са
гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че
изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява
форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия
режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за
бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на
тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл.3
от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към
лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“.
Съгласно чл.129, ал.1 от ЗИНЗС и чл.2, ал.1 от Наредба №2/22.03.2010г. за условията
и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, медицинското
обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в
специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. При
изпълнение на наказанието лишаване от свобода и на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода и задържаните /чл.128, ал.1 от ЗИНЗС/. Съдът приема за безспорно установено, че за посочения исков период от
28.09.2020г. до 26.11.2020г. ищецът е имал установени заболяванията „Улцеро-хеморагичен колит“ и „Захарен диабет“. Анализът на писмените доказателства
– извадка от книга за прегледи от външни специалисти, медицинското досие в
затвора, епикризи от 2016г., 2019г. и
2020г., ведно с констатациите на вещото лице, обективирани в заключение
вх.№2451/18.05.2021г., доказват, че по отношение на А.Д.И. е налице
своевременно провеждано медицинско обслужване във връзка със заболяването „Улцеро-хеморагичен колит“. Експертизата, която съдът
кредитира като обективна, установява, че по
време на престоя си в затвора лицето е хоспитализирано два пъти – в периодите
на обостряне на заболяването, като са провеждани лабораторни и ендоскопски
изследвания. През останалия период от време задържаният е проследяван от
общопрактикуващ лекар. От документацията и от клиничния преглед на ищеца вещото
лице прави извод, че задържания не е имал тежки форми на екзацербация – масивна
ректохеморагия, токсичен мегаколон или илеусни прояви, както и съпътстващи
заболяването усложнения. Лечението е провеждано правилно, а назначената му
диета е съобразена със захарния диабет и колита. През периода от септември
2020г. до момента на изготвяне на експертизата заболяването е имало
благоприятен ход и е с подобрения. В този смисъл съдът споделя извода на вещото
лице сочи, че контролните прегледи на 28.09.2020г. и 05.10.2020г. не са били наложителни, доколкото не е доказано влошаване
състоянието на И. след хоспитализацията му в МБАЛ „Св.Иван Рилски 2003“
гр.Дупница. Извършени са прегледи в МЦ на затвора на 24.09.2020г. и на
05.10.2020г., които не установяват влошено здравословно състояние и
необходимост от преглед от специалист. Т.е. не се доказва нарушение на закона във връзка с
правото на задържания по мярка за неотклонение „задържане под стража“ на медицинско
обслужване. Извършените лечебни мероприятия от медицинските специалисти в
затвора гр.Бобов дол и външни такива установяват отсъствието на първата
предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС - бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона, което пък от своя страна
изключва и настъпването на другата предпоставка - вреди.
Изложеното
от съда обуславя крайния извод за неоснователност на иска, респ. за
отхвърлянето му.
С оглед изхода от правния спор и на
основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС съдът ще осъди ищеца да плати разноски в полза
на Кюстендилски административен съд в размер 1167.20 лв., представляващи
възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното и на основание чл.203
и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А.Д.И., изтърпяващ мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в затвора гр.Бобов дол иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, за заплащане на сумата
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
периода 28.09.2020г. до 26.11.2020г., настъпили в резултат на неосигуряване на
възможност за медицинско обслужване /непревеждане от служителите на затвора за
осъществяване на контролни прегледи на 28.09.2020г. и 05.10.2020г. в МБАЛ
„Св.Иван Рилски 2003“ гр.Дупница/ – нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА А.Д.И., ЕГН********** изтърпяващ
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в затвора гр.Бобов дол да заплати
на Кюстендилски административен съд разноски в размер на 1167.20 лв. /хиляда
сто шестдесет и седем лв. и двадесет
ст./.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на
Кюстендилски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: