МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 275 ОТ 20.09.2019г.ПО
НОХД № 243/
2019г.
ПО ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС.
Подсъдимият А.А.Д.,
ЕГН **********, роден на ***г***, адрес за
призоваване: *******, е предаден на съд по реда на чл.247 ал.1 т.1 НПК за това,
1.
че на 24.07.2016 г. около 19,40 ч в гр. Карнобат, на ул. „Й. Й., управлявал моторно
превозно средство-лек автомобил марка „Мерцедес” модел ”ЦЛК
” с per. № UL 42 А и
нарушил правилата за движение, по чл. 16, ал.1, чл.
25, ал. 1 и чл. 116 от Закона за
движение по пътищата, в резултат на което умишлено причинил смъртта на намиращата
се на пътното платно М.А.Д., ЕГН **********, починала
по-късно същия ден, което представлява престъпление по чл.342, ал.3, б.”в”, вр. ал.1, от НК, вр. с чл. 16, ал.1, т.1, вр. чл.25, ал. 1, вр. чл.116 от
2. и
за това, че на същата дата, по същото време и място, при условията на реална
съвкупност с престъплението по т.1, управлявал
моторно превозно средство-лек автомобил марка „Мерцедес” модел ”ЦЛК ” с per. №
UL 42 А, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,88
на хиляда, установено по надлежния ред-с техническо средство тип „Дрегер Алкотест 7410+“, с фабричен №ARSM 0094 ,
което представлява престъпление по чл.343б, ал.1, вр. чл.23, НК.
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение констатира, че описаната фактическа обстановка в
обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя напълно от доказателствата
по делото. Правните квалификации са законосъобразни и деянията са съставомерни. Обръща внимание, че подсъдимият, преди да
осъществи деянието по чл.342, ал.3,
б.”в”, вр. ал.1, от НК, е
бил на празненството и е знаел, че празнуващите не пропускат автомобили по
улицата, както и обстоятелството, че от доказателствата се установяват ,
налични няколко различни маршрута от дома му до мястото, за което по негови
твърдения е тръгнал с колата , но независимо от това е избрал единствения
маршрут , който минава по улицата където е било празненството. Следващият
акцент на прокурора, пак по повод на това деяние, е свързан с обстоятелството,
че при конкретната фактическа обстановка, подсъдимия е нямал техническа
възможност да заобиколи пострадалата. Прокурорът изразява съмнения относно
показанията на свидетелите Д., Д. и П. / съответно родители и
съпруга на подсъдимия /, изтъквайки основания за това, съпоставяйки ги с
останалите доказателства по делото. Относно субективните признаци на деянията,
представителят на обвинението приема, че първото е осъществено при евентуален
умисъл, а второто при пряк умисъл.
Относно наказанията , които следва да се наложат на подсъдимия, прокурорът
намира, че за деянието по чл. чл.342, ал.3, б.”в”, вр. ал.1, от НК, справедливо наказание е 18 години лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, както и да бъде лишен
завинаги от права по чл.37 т.7 НК. За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК предлага две години лишаване от свобода ефективно. На
основание чл. 23 НК да се наложи общо наказание в размер на най- тежкото. Наред с наказанието лишаване от свобода, моли да бъде наложено и
комулативно предвиденото наказание „Глоба“ в размер на 800 лева.
Поверениците на частните обвинители
се присъединяват към становището на прокуратурата, като отделно анализират
подробно доказателствата по делото. Относно наказанието – предлагат да е в
максималния размер за първото обвинение, тъй като липсват каквито и да са
смекчаващи вината обстоятелства. Отделно се предлага при определяне на общо
наказание да приложи чл.24 от НК.
Частните обвинители изразяват
съгласие с казаното от поверениците.
Защитата синтезира разбирането си за
доказаната фактическа обстановка , по повод на субективните признаци на
престъплението по чл.342, ал.3, б.”в”,
вр. ал.1 от НК, което е
различно от това на прокуратурата и частните обвинители.
Счита, че се касае за непредпазливо деяние по чл. 343 НК. Акцентира на това, че
липсва мотив у подсъдимия за извършване на престъплението, както и че по време
на деянието е бил под стрес в резултат на нападение срещу него. Оспорват се
определени елементи от фактическата обстановка като недоказани. Твърди се , че
липсват доказателства свързани с това, че подсъдимата в момента на прегазването
е била в непосредствена близост пред автомобила и, че подсъдимия е възприел
пострадалата при потеглянето.
Подсъдимият изразява съгласие с казаното от
защитата . Разкайва се и съжалява за стореното. Позовава се на близките
роднински отношения с пострадалата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
II
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият живеел на в гр. Карнобат на ул.
„М.“ №**. По време на инкриминираните деяния ползвал
/ управлявал / лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „ СLK / ЦЛК /230 компресор“ с германски
регистрационни номера UL 42 A. Автомобилът по документи
бил собственост на М. Д. от гр. Карнобат ул. „А.“ №**
/ л.137-146 д.п./.
В следобедните часове на 24 юли 2016г.*** , в участъка между улиците „М.“ и „А.“, в близост
до местно заведение, собственост на т.нар. И. „К.“,
се провеждали две отделни празненства, на различни фамилии от ромски етнос. В
съответствие с традициите и емоционалните нагласи на празнуващите при такива
случаи, гостите се веселели на уличното платно, като танцували под съпровод на
музика. Част от празнуващите били употребили алкохол. Пак в съответствие със специфичните
им разбирания присъщи на етноса , и отношение към регламентираните нормите на
поведение, празнуващите не пропускали по уличното платно моторни превозни
средства, в това число и автобус на градския транспорт. Наред с участниците в
празненствата, в района имало и много други граждани , които били зрители. По
това време подсъдимия се намирал в близост да основните празнуващи като зрител,
употребявал алкохол и наблюдавал случващото се. Съдът счита, че подсъдимият, в
съответствие с психоемоционалните си характерови нагласи и под въздействието на изпитото
количество алкохол, решил да се
противопостави на действията на част от празнуващите и по конкретно на обстоятелството,
че не пропускали по уличното платно моторни превозни средства и да демонстрира
превъзходството си над тях. Прибрал се у дома , помолил баща си да го придружи
и тръгнал с посочения по горе лек автомобил, към мястото където празнували ромските фамилии.
Автомобила се управлявал от подсъдимия, а свидетеля А.Д.
– негов родител се намирал на предна дясна седалка. Впрочем този свидетел също
бил под влияние на алкохол. Съдът не приема за достоверна тезата на подсъдимия,
че причината да тръгне в установената по горе посока, е молба на своя роднина
да закупи лекарство от аптеката в града, която се намира в централната му част.
Това становище ще бъде обосновано в раздела за анализ на доказателствата.
Независимо от установената възможност, подсъдимият да избере няколко
равностойни и различни маршрути, за да стигне до твърдяната от него цел, той
избрал единствената посока , която
задължително преминава през празнуващото множество – ул. „Й.Й.“
в участъка между улици „А.“ и „М.“. Описаното се случило около 19,40 часа. По
това време празненството продължавало с неотслабваща сила и намеренията на
празнуващите относно превозните средства не били променени. Веселието се
записвало от нает видеооператор – свидетеля С.С.. Подсъдимият приближил множеството, където се намирали
и деца, в посока от страната на магазин „Г.“. Тъй
като случилото се е през месец юли –
навън било светло. В зоната на местопроизшествието уличното платно било с асфалто - бетоново покритие, двупосочно с по едно платно за
всяка посока, но със заличена хоризонтална маркировка. Общата ширина на
платното била 5,80 метра, ограничено с бордюри и тротоари.
Възприемайки автомобила на подсъдимия /
следва да се отбележи, че по това време в района не се е намирал друг автомобил
, който да се движил /, част от празнуващите решили да го спрат и да не му
позволят да премине. По горе беше посочено разположението на пътуващите в
автомобила. Свидетелят А.Д. се намирал на предна
дясна седалка със спуснат прозорец на вратата на автомобил. Към автомобила се
приближил свидетелят А.А. и предупредил двамата –
подсъдимия и А. Д. - да се върнат обратно, тъй като е възможен конфликт с празнуващите.
Предупреждение в този смисъл към подсъдимия и баща му отправил и свидетеля Х.И.. Независимо от това подсъдимият решил да осъществи
намерението си и да премине през множеството. Към свидетеля И. били отправени
от свидетеля Д. обидни реплики и псувни, а подсъдимия насочил рязко автомобила
към него. Свидетелят И. успял да отскочи на тротоара, за да се предпази, а
автомобила ударил предната си дясна гума на бордюра в дясно. От удара джантата
се деформирала и на цяло се изпуснал въздуха на гумата. В това време свидетелят
И. успял да удари свидетеля Д. с юмрук през предния десен прозорец на
автомобила. Възприемайки обстановката и действията на свидетеля И., подсъдимия
привел автомобила в движение в посока назад, изтегляйки се към средата на
пътното платно , като спрял на няколко метра, заемайки и част от лявата пътна лента. През цялото време
двигателят на автомобила работел. По същото, време на местопроизшествието в
присъстващото множество , което наблюдавало празненството, се намирала и
пострадалата М. А.Д. / У. / заедно с малолетния си
син. Тя възприела конфликтната ситуация и действията на подсъдимия. Решила да
се намеси и застанала в непосредствена близост пред автомобила / около неговата
среда, на не повече от метър разстояние /, който бил спрял по посочения по горе начин.
Целта била да убеди подсъдимия да се върне назад, като му говорила / с висок
тон / в този смисъл. Без конкретна
причина, която да е породена от
пострадалата или други лица, подсъдимия привел автомобила в движение и потеглил
напред. Пострадалата стоейки на местото си, в един момент поставила ръцете си
на предния капак на автомобила, но била съборена от него при движението му
напред. В резултат на това паднала на
пътното платно по гръб, по посока на движение на автомобила, който преминал над
нея, прегазвайки я по цялата си дължина с долната си част. Тъй като автомобила
бил с технически клиренс около 15 см.,
а в случая при пукната предна дясна гума това разстояние било намалено
значително / на около 10-12 см. /, пострадалата била буквално размазана върху пътното
платно. Гръдният й кош бил натрошен , като ребрата били счупени двустранно –
към гърба и гърдите. Нанесени били и множество други травми, в това число и
изгаряния, подробно описани в съдебно медицинската експертиза. Пострадалата
била с леко пълно телосложение и това допълнително затруднило движението на
автомобила напред, като гумите започнали да буксуват, а двигателя да се
форсира. Шума от буксуването бил чут от присъстващите. Придвижвайки се напред и
прегазвайки пострадалата, автомобилът развил скорост от 0 до 17 км.ч. , след което
продължил сред множеството и подсъдимия се отправил към дома си. Съдът счита, че след
прегазването , върху автомобила е извършена интервенция от присъстващите , като
било счупено задния обзорен прозорец с удар от вън навътре и пукнат предния
обзорен прозорец. Други поражения / освен падналите части от регистрационна
табела / върху автомобила не са установени.
Пострадалата останала на пътното платно, като
през цялото време била в съзнание и възприемала случващото се с нея. От
присъстващите била оказана първа помощ. Със случаен микробус била откарана до
болницата в Карнобат, от където с линейка била транспортирана до УМБАЛ Бургас.
По пътя пострадалата починала.
Междувременно около 20.00 часа в
дежурната част на РУП Карнобат било получено съобщение за произшествието. За
установяване на обстановката били изпратени полицейски служители – свидетелите И.Д., Х.Х. и И. В.. Свидетелите
запазили местопроизшествието, а след разговор с присъстващите установили и
автомобила и неговия водач. Посетили дома на подсъдимия и пред него на улицата
видели търсения автомобил. Предната му част била мокра, а по уличното платно
имало разлята вода, която все още се стичала по автомобила. На зададения от
свидетелите въпрос, кой е управлявал автомобила, подсъдимия отговорил
утвърдително. Тъй като той видимо бил пиян и миришел на алкохол, свидетелите го
отвели за проверка с „Дрегер 7410+“
с фабричен № ARSM 0094. Последната калибровка на апарата била на 16.03.2016г..
Проверката установила алкохол в издишания въздух от 2,88 промила. Изпълнено
било задължението на водача да се предложи талон за даване на кръвна проба, но
подсъдимия отказал такава проверка. За проверката на водача с „Дрегер „ бил съставен от свидетеля Д. АУАН № 064081.
II ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Доказателствата дали основание на
съда да приеме горната фактическа обстановка, обсъдени по отделно и в
съвкупност са следните:
Гласни доказателства.
Показанията на свидетелите са дадени
от очевидци , които са възприели фактическата обстановка изцяло и такива ,
които са възприели отделни нейни детайли.
Според съда има свидетели, които не
са се намирали на местопроизшествието и показанията им са недостоверни относно
фактическата обстановка свързана с инцидента. Такива са показанията на
свидетелите Ж.Х.П. – живееща на съпружески начала с
подсъдимия и Е.С.Д. – майка на подсъдимия. В
показанията на тези свидетели се установяват много вътрешни противоречия,
противоречия помежду им и такива с останалите доказателства по делото, които
дават основание на съда да изрази горното отношение. На първо място и двете
свидетелки твърдят, че подсъдимия не се е намирал предварително на
местопроизшествието, а бил в дома си. Това твърдение се опровергава от
свидетелски показания на свидетеля С.П., който е
видял подсъдимия в множеството при празнуващите , около 17.00
часа да пие бира. В един момент даже са се поздравили. По късно подсъдимия си е
тръгнал, а двадесет минути след това е възникнало произшествието. Показанията
на свидетеля П. се потвърждават от показанията на
свидетеля Х.И., прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК. Този свидетел също
е видял подсъдимия преди произшествието да употребява алкохол и да присъства на
празненството. Тъй като показанията на свидетелите са идентични за този факт,
съда ги приема за достоверни. На следващо място съдът приема, че двете
свидетелки не са били на местопроизшествието по време на възникването на
инцидента. Свидетелят Х.И. по прякор „Р.“, който е
очевидец твърди, че двете свидетелки не са се намирали около автомобила по това
време. В този смисъл са и показанията на свидетеля А.С.А..
Свидетелят Н.И.
също твърди, че двете свидетелки не са били на празненството. В показанията си този свидетел поддържа
становище , че не е удрял пострадалата с бутилка и , че изобщо в близост не е
имало хора с бутилки. В този смисъл са показанията на свидетелите А. и И.. Техните
твърдения се потвърждават от отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието,
от който се установява, че на уличното платно в района на местопроизшествието не
са открити стъкла от бутилки. Такива не са установени в купето, / поради
счупване на задното обзорно стъкло / при огледа на автомобила. Съдебно
медицинските експертизи установяват, че на пострадалата не е нанасян удар по главата
с бутилка по описания от свидетелките начин. Автотехническата експертиза също е
категорична в изводите си, че движението и прегазването са в посока напред, с
предната част на автомобила , а не в посока назад и прегазване със задната част
на автомобила, както твърдят свидетелките. Дори показанията на А.Д. са, че съпругата му и снаха му не са били на
празненството и не ги е видял там. Свидетелката П., в
показанията от досъдебното производство, прочетени по
предвидения процесуален ред твърди, че сама е отишла на празненството. В
съдебна зала се отрече от прочетената част , като твърдеше, че е била там със
свекърва си – свидетелката Е.Д., но независимо от
това съда не дава вяра на казаното от нея, по посочените по горе причини.
Свидетелят А.Д.
– баща на подсъдимия е бил в автомобила по време на произшествието. Съдът
намира показанията му в основната си част за повлияни от обстоятелството, че са
свързани с деяние осъществено от сина му и по тази причина недостоверни. Не
съответства на останалите доказателства отреченото от него , че автомобила е
управляван след употреба на алкохол от подсъдимия, описанието на движението на
автомобила при прегазването на жертвата, причината и начина на нанесените
поражения по автомобила. Впрочем свидетеля дава и показания, които отразяват до
известна степен действителната обстановка свързана с предвижването на
автомобила до местопроизшествието. Свидетелят
твърди, че практически е имало възможност да се мине по други улици . Колата е
била паркирана пред дома им в посока
обратна на тържеството.
Следващата група свидетели са лица
присъствали на местопроизшествието, но не са очевидци на прегазването. Техните
показания имат отношение, към основни факти свързани с това, че е имало
празненство на посочената дата, на което празнуващите са ограничавали
движението на МПС по улицата, че е станал инцидент с прегазена жена,
разположението на прегазената на пътното платно, че е прегазена от автомобил ,
като част от свидетелите посочват цвят и марка, но механизма на самото
прегазване не са в състояние да пресъздадат. Това са свидетелите В.П., К.М., С.С.,
В.Л., Н.И., А.Ч., Р.Ч. / неговите показания бяха
прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.5 пр.1 НПК /, С.П.. Показанията на тези свидетели имат още отношение и
към обстоятелството, че пострадалата през цялото време – от прегазването до
пренасянето в болницата е била в съзнание и е възприемала случващото се с нея.
Съдът приема показанията на тези свидетели за достоверни тъй като са в синхрон
помежду си, с останалите доказателства по делото и със заключенията на
съдебните експертизи.
Показанията на
свидетелите Илия Д., Х.Х. и И. В. –
полицейски служители при РУП Карнобат, отразяват изпълнението на служебните им
задължения във връзка с произшествието. Те не са извършвали действия свързани с
разследване или други процесуално следствени действия по повод на досъдебното производство и по тази причина показанията им
са годни от процесуална гледна точка. Съдът ги намира и за достоверни, тъй като
се подкрепят от показанията на
останалите свидетели и съставените служебни документи, в това число и АУАН№ 064081. Извършената проверка за наличие на алкохол в
дъха на подсъдимия съответства на процедурните правила. Установеното количество
алкохол съдът приема за доказано. Част от свидетелите твърдят, че подсъдимия е
бил под влияние на алкохол по време на инцидента и е употребявал алкохол още
преди това, като зрител на празненството / полицейските служители също са
установили това по външни белези на подсъдимия /, а използването на
техническото средство доказва и количествено този факт. Показанията на
свидетелите доказват и за друг важен факт, – че след инцидента подсъдимия и
близките му са направили опит да заличат биологични следи, като са измили
предната част на автомобила, а с нея е била ударена пострадалата. Важно е да се
отбележи и обстоятелството, че свидетелите Х.Х. и И.
В., при посещението си на дома на
подсъдимия, не са констатирали , че в момента там се консумира алкохол / с
оглед евентуална защитна теза, че подсъдимия е употребил алкохол след инцидента
/.
Свидетелите А. К. Д., Г.И.Д.
и А.С.К. , съответно родители и съпруг на
пострадалата отразяват наученото от тях за случилото се посредством други лице.
От тази гледна точка те не са очевидци, но показанията им съвпадат в основни
линии с действителното състояние на фактическата обстановка. Въпрос на
субективен израз е оценката , която свидетеля А.Д.
дава за манталитета и характера на семейството на подсъдимия и в частност за
него самия, като хора арогантни и високомерни. Отделно от това в показанията си
свидетелите твърдят, че основната причина подсъдимия да се върне сред
множеството с автомобила е желанието да покаже превъзходство и сила .
Независимо, че казаното е лична оценка, съдът намира показанията за достоверни
и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност -
факта на управление на автомобила от подсъдимия след употреба на
алкохол, мотивите да се върне с автомобил на мястото на инцидента и възможността
да се избере различен от конкретния маршрут безпрепятствено, за да се избегне
инцидента, ако целта е била посещение на аптека .
Основен източник на информация за механизма
на прегазване на пострадалата и за установяване на фактическата обстановка са показанията
на свидетелите Х.Е.И. по прякор „Р.“ и А.С.А.. Показанията на първият свидетел са свързани с
интервенция от страна на подсъдимия спрямо него, изразяваща се в опит да
го блъсне с автомобила по причина, че е бил спрян да не минава през множеството.
Следващата част от показанията на свидетеля са свързани с подробности от
местоположението на пострадалата , движението на автомобила, самото прегазване
и поведението на подсъдимия при осъществяване на деянието, възприетия шум от двигателя,
от буксуването на колелата на автомобила при прегазването на пострадалата.
Съдът приема показанията на свидетеля за достоверни , защото са синхронни с
показанията на останалите свидетели в отделни детайли и в цялост с показанията
на другия очевидец – свидетеля А.. Установените факти след извършване на оглед
на местопроизшествието, закрепени по предвидения процесуален ред и заключенията
на съдебно медицинската експертиза и съдебната автотехническа експертиза, също
са в подкрепа на казаното от този свидетел. Част от показанията на свидетеля,
касаещи обстоятелството, че подсъдимия е употребявал алкохол преди инцидента на
празненството и , че е бил там преди извършване на деянието, дадени в досъдебното производство, бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК. Свидетелят потвърди
прочетеното. Съдът приема тази част от показанията за достоверни , защото
се припокриват с останалите
доказателства по делото, посочени по горе. Съдът намира, че степента на
алкохолно опиянение на подсъдимия, не му е попречила да възприема реално
случващото се. Този извод се гради на обстоятелството, че казаното от свидетеля
И. се подкрепя от останалите доказателства и от показанията на свидетеля А. /
основно в частта за изпълнителното деяние /. Свидетелят А. установява основни
факти от предмета на доказване, свързани с местоположението на автомобила
преди, по време и след прегазване на пострадалата, движението му по пътното
платно, местоположението на пострадалата спрямо автомобила и пътното платно,
момента на прегазване, оказаната първа помощ на пострадала и факта, че тя през
цялото време е била в съзнание и е възприемала случващото се, мотивите,
подбудите за извършване на деянието, поведението на подсъдимия. Съдът приема показанията на този свидетел за
достоверни предвид синхрона им с останалия доказателствен материал.
Обясненията на подсъдимият не изясняват
фактическата обстановка в пълнота, тъй като той твърди , че не помни . Съдът
приема законово уреденото право на подсъдимия да не дава обяснения и тази
амнезия се оценява като израз на това право. Доколкото подсъдимия дава показания, че е бил преди
инцидента на празненството и е употребил алкохол , съдът приема тази част от
обясненията като истинна и в синхрон с останалите доказателства. Съдът не приема
като доказана тази част от обясненията, свързана с нападение върху личността на
подсъдимия, преди произшествието и в частност с описаната динамика и
интензитет. Те противоречат на показанията на всички свидетели по делото , като
нито един от тях не описва обстановката така както я възпроизвежда подсъдимия.
Експертизите по делото дават отговори на
въпросите поставени от съда и страните , като съда ги намира за обосновани и
правилни.
Вещото лице Б. е
изготвил техническа експертиза на приложеното ВДС , диск със запис на част от
инцидента след самото прегазване. Заключението е правилно и обосновано. Съдът
приема изводите на вещото лице.
Вещите лица Б. и К.
са изготвили съответно , химическа експертиза на трупна кръв на пострадалата и
ДНК експертиза, като заключенията не пораждат съмнения относно правилност и
обоснованост. Потвърждение
на извода за прегазване на пострадалата М. Д. е заключението на изготвената ДНК
експертиза / л.61-63 от ДП/,
която е изследвала произхода на червено-кафяви зацапвания в областта на задния
мост и вътрешната част на задната лява гума и резервоара на лекия автомобил и
биологичния материал, намерен върху отвеждащата тръба на газовата уредба на
същия. При изследване на обектите е определен ДНК профил на лице от женски пол,
който съвпада във всички генотипизирани локуси с ДНК профила на М. А.Д.
и е категорично доказателство, че кръвта
по марления тампон и човешката тъкан произхождат от
пострадалата Д..
Съдебно медицинската експертиза / основна и
допълнителна / установяват по безспорен начин факта на прегазване на
пострадалата , хода на прегазването , нараняванията на пострадалата , причините
за настъпване на смъртта, обстоятелството дали е възприемала болки и страдания,
както и извода , че по тялото липсват наранявания от удари с бутилки или други
предмети. Важно е да се отбележи, че вещото лице не е констатирало типични
увреждания по долните крайници свързани с удар от автомобила при неговото
движение напред, а само охлузвания, което говори, че тялото на пострадалата е
било в непосредствена близост пред автомобила и е било съборено на земята при
предвиждането му напред с малка скорост. Такова е становището и на вещото лице
от автотехническата експертиза. Съдът приема изводите за травматичната картина
установена от аутопсията на М. А.Д. и
изразяваща се в политравматизъм. Тежка
гръдна травма със счупване на гръдната кост. Двустранно счупване на ребрата
край гръдната кост с отваряне на гръдната кухина. Освен счупванията край
гръдната кост в ляво, ребрата са счупени още по две линии, в дясно освен край
гръдната кост са счупени и край гръбначния стълб. Контузия на белия дроб.
Разкъсване на черния дроб. Разкъсно контузна рана на главата. Счупване на лява
раменна кост. Множество повърхностни охлузвания с липса на повърхностния слой
кожа с по-дълбоки драскотини. Изгаряне повърхностния слой кожа по корема.
Непосредствената причина за смъртта на М. Д. е тежка гръдна травма, довела до
остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Смъртта не е настъпила веднага.
Уврежданията отговарят да са причинени от прегазване с притискане на гръдния
кош към терена. Разкъсаният черен дроб е от притискане към гръбначния стълб.
Съдът намира, че е на лице причинна връзка между изпълнителното деяние и
настъпилия вредоносен резултат, който впрочем по думите на вещото лице е бил
неизбежен. Важен е извода, че смъртта не е свързана с действията на оказалите
първа помощ на пострадала и преместването на тялото в автомобила.
Назначената съдебна психолого психиатрична експертиза,
по искане на защитата, категорично установява подсъдимия като вменяемо лице
преди, по време и след извършване на деянието. Изводите за характеровите
особености на подсъдимия, признаците и
степента на алкохолното му опиване, съдът приема също за правилни и обосновани.
Изводите свързани със психичното състояние в резултат на нападения срещу
неговата личност, съдът възприема като принципно научно издържани, но
необосновани на доказателствата. Както беше посочено по горе, съдът не намира
за доказано твърдението на подсъдими за нападение върху него преди и по време
на инцидента , в частност с твърдения интензитет и характер.
Съдебната автотехническа експертиза от досъдебната фаза на процеса беше развита и допълнена от
вещото лице в резултат на придобитите доказателства в съдебната фаза. Уточнено
беше становището на вещото лице, че изводите практически не се изменят от
обстоятелството дали пострадалата в момента на прегазване е било с ръце на
предния капак или не, при положение, че разстоянието до автомобила е
непроменено. Категорично е становището на вещото лице, че находките по делото, деформациите по автомобила и
данните от видеоклипа доказват, че е осъществено прегазване, като автомобилът е
минал еднократно през тялото, с предната към задната част. Това становище е
идентично с мнението на съдебния медик. Движението на автомобила е преценено от
вещото лице – напред в дясната лента , удар в
десния бордюр, от което се е спукала предна дясна гума. След това водачът
потеглил назад, навлязъл основно в лявата пътна лента и потеглил напред, където
възниква механизмът, на произшествието. Автомобилът не е навлизал върху левия
бордюр, което е видимо от видеофилма.
Описаната следа в огледния протокол е от предно ляво
колело, без гумата да бъде спукана на автомобила. Съдът намира този механизъм
за обоснован на доказателствата. Според вещото лице независимо в какво положение е била пострадалата, тя е
бил във видимата зона за водача, непосредствено пред погледа му и преди
потегляне е технически правилно той да се съобрази и да не извършва това
движение, което е опасност за участниците в движението. Важен е изводът, че ако
тялото е било подпряно на предния капак или на около метър - метър и половина пред
автомобила, към момента на потеглянето водачът няма техническа възможност да
заобиколи тялото безпрепятствено. В конкретната обстановка не може да се говори
за „опасна зона“, в която подсъдимият няма обективна възможност да избегне
прегазването. Вещото лице коментира също така , че според спецификата на
прегазването , подсъдимия като водач задължително ще установи възникването на този
факт. От тази позиция съдът не намира за обосновано изразеното становище, на
защитата, че подсъдимият при потеглянето не е видял пострадалата.
Относно второто деяние по
обвинението в престъпление по чл. 343“б“ ал.1 НК, съдът намира , че писмените доказателства по
делото и гласните такива , доказват, че е спазена процедурата по установяване
на алкохолното количество в кръвта на подсъдимия Установяването е резултат на
обективни показатели на техническо средство, като от субективните възприятия на
свидетелите.
Огледите на местопроизшествието и на
автомобила са проведени и документирани по предвидения процесуален ред и не
страдат от пороци, които да ги правят недопустими. При огледа на автомобила са
намерени биологични следи от пострадалата по долната му част. Иззети са по предвидения ред и са обект
на ДНК анализ. Те доказват обективно извода на прегазването.
Към делото са приложени справки и
документи доказващи правото на полицейските служители да извършат проверка на
подсъдимия за употреба на алкохол и правото им да работят с процесното
техническо средство „Дрегер“, както и неговата
техническа годност към момента на проверката.
На следващо място са събрани
документи доказващи липсата на правоспособност у водача да управлява МПС към
момента на деянията, както и проявите му като водач. За посочените документи
съдът изразява становище, че са годни писмени доказателства събрани по
предвидения процесуален ред.
Съдът изиска от Община Карнобат картов материал от района на произшествието, като в
придружителното писмо е отразено, че на инкриминираната дата не е имало никакви
обективни пречки / ремонти или ограничения по ЗДвП /
за избор на който и да е от множеството маршрути, извън този избран от
подсъдимия.
Доказателства за личността на
подсъдимия като водач на МПС са документи и установяват, че Д. е бил
наказван по административен ред за извършване на нарушения на правилата по
Закона за движение по пътищата многократно – с 21 наказателни постановления, от
които 17 влезли в сила, 3 изпратени за връчване и 1 регистрирано в системата на
КАТ. За нарушения на същия закон той е бил санкциониран с четири фиша. Едно от
извършените от подсъдимия Д. нарушения е по било по чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП, визиращо неправилно престрояване
или паркиране. Три пъти той е бил наказван за извършени нарушения на чл.179, ал.2 от ЗДвП, визиращ причиняване на пътнотранспортно произшествие
поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушения
на ал.1 на същия член. Спрямо подсъдимия е било
издадено и наказателно постановление за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, визиращ отказ
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или
за не изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози / справка за нарушител –
л.134-136 от делото /.
Спрямо подсъдимия Д. са налагани
принудителни административни мерки за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС / през 2011г., 2015г.
и 2016г./, като с последната ЗППАМ №16-0282-000078/13.05.2016г. временно е
отнето СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността във връзка с издадено наказателно
постановление №16-0282-000124/16.05.2016г., с което Д.
е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца/НП
е връчено на 24.08.2016г. – л.133
от ДП/.
III ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед описаната фактическа
обстановка и доказателствата, които я подкрепят, за съда се налага
непротиворечивия извод, че от обективна и субективна страна подсъдимия е
осъществил в реална съвкупност по чл.23 ал.1 НК / след прегазването подсъдимия е продължил да
управлява автомобила / две престъпления – по чл.342, ал.3, б.”в”, вр. ал.1, от НК, вр. с чл. 16, ал.1, т.1, вр. чл.25, ал. 1, вр. чл.116 от и по чл.343“б“ ал.1 от НК.
Престъплението по чл. по чл.342, ал.3, б.”в”, вр. ал.1, от НК, вр. с чл. 16, ал.1, т.1, вр. чл.25, ал. 1, вр. чл.116 от .
От обективна страна.
Категорично
е доказано, че подсъдимият е управлявал автомобила, с който е прегазил пострадалата.
Боравил е с приводите за управление на автомобила,
който е бил технически изправен. Това е сторено след употреба на алкохол 2,88
промила. Последното не е обективен признак от състава на престъплението, но е
от значение на субективната съставомерност на
деянието. Категорично е доказано също
така, че подсъдимия при управлението на автомобила „Мерцедес”
модел ”ЦЛК ” с per. № UL 42 А е прегазил пострадалата с предната към задната му
част . Деянието е осъществено на 24.07.2016 г. около 19,40 ч в гр. Карнобат,
на ул. „Й. Й.“. След осъществяване на деянието подсъдимия е напуснал / избягал от
/ местопроизшествието. От обективна страна това обстоятелство също е несъставомерно , но
има отношение към субективните признаци на престъплението. Управлявайки
автомобила, подсъдимият е нарушил
правилата за движението пътищата по чл. 16, ал.1, т.1, вр. чл.25, ал. 1, вр. чл.116 от .
Чл. 16.
(1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство
е забранено:
1. когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне;
Чл. 25. (1) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г.)
Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между
тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Чл. 116. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в
сила от 7.08.2012 г.) Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с
трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.
от ЗДвП.
Подсъдимият е извършил маневра,
потегляне на автомобила от спряло положение, с отклоняване от лявата към
дясната пътна лента, като преди това неправомерно го е разположил в лявата
лента / за насрещно движение /, при двулентов път, с
по една за всека посока и не се е убедил, че преди да започне посочената
маневра, няма да създаде опасност за участниците в движението, каквато е била
пострадалата на пътното платно. Извършил е маневрата без да се съобрази с положението
на пострадалата, като тя се е намирала срединно, пред
автомобила, права, в непосредствена близост, с опрени ръце на предния му капак,
с лице към него . Тъй като пострадалата е била участник в движението като пешеходка,
подсъдимият е бил длъжен да бъде внимателен и предпазлив към нея.
Деянието
е в причинна връзка с настъпилата смърт на прегазената М.А.Д.,
ЕГН **********, починала по-късно същия ден в резултат на травми несъвместими с
живота.
Причинната връзка между дадено деяние и определен престъпен резултат
съществува, щом като деянието е такава обективна предпоставка, без която
съобразно характера на развиващия се процес престъпните последици не биха
настъпили; когато то е едно от необходимите условия за вредоносните последици,
елемент от каузалния комплекс, който предизвиква предвидения в закона
общественоопасен резултат.
От субективна страна
Подсъдимият е нарушил правилата за
движение по пътищата умишлено, но от субективна страна отговорността му следва
да се оцени от гледна точка на престъпния резултат – смъртта на пострадалата.
По отношение на този резултат подсъдимият е действал при евентуален умисъл на
вината по смисъла на чл.11 ал.2 НК. Подсъдимият е съзнавал обществено опасният характер на деянието. Независимо , че е бил под влияние на алкохол,
степента на опиване не е била в такава проявна форма,
която да му попречи да разсъждава с разбиране за обстановката. Подсъдимия е
вменяем с нормално интелектуално нива. В определен момент от време е бил
правоспособен водач. Определено е разбирал, че живота е най ценното човешко
благо и обществото го гарантира с най строга правна регламентация. За съда няма
съмнение, че подсъдимия възприемайки пострадалата непосредствено пред автомобила
е разбирал, че потегляйки напред е нямал техническа възможност да я заобиколи,
а тя да се предпази и че неминуемо ще последва сблъсък с автомобила. От това
следва, че е предвиждал обществено опасните последици – евентуалната смърт на
пострадалата в резултат на нанесени травми от автомобила, като е допускал
тяхното настъпване.
Следва съда да разгледа мотивите и
подбудите довели подсъдимия до осъществяване на деянието. Като личност подсъдимия е определен от
назначената психолого психиатрична експертиза по следния начин : . „Стремеж
се към лидерство, потребност от признаване, жажда за постоянно внимание към
собствената персона, жажда за власт, похвала. Перспективата да не го забележат
го отчайва. Емоционално лабилен. Отличава се с повишен егоцентризъм, жажда за
възхищение, съчувствие, почитане, удивление. Стремежът към компания обикновено
е свързан с желанието да се наложи като лидер, да заема най-доброто, престижно
място. Често за да провери своята самоувереност сам предизвиква конфликти срещу
собствената си личност, но се защитава активно. Служи си с измама, като
обикновено лъже с невинно изражение и може лесно да заблуди околните. В душата
си не осъзнава, че лъже или го осъзнава повърхностно. при това не изпитват
угризения на съвестта. Радостните събития предизвикват у него картината на хипертимик: жажда за дейност, повишаване на комуникативните
способности, скачане от идея на идея; докато печалните събития го потискат,
забавят реакции и мислене, често се мени маниерът на общуване с другите хора,
които го обкръжават. На забележките
реагира с раздразнение, дори с гняв и грубост.“
Експертизата не е доказателство или доказателствено средство, тъй
като не установява факти от действителността, но с нея могат да се обяснят или
анализират отделни факти от обективната действителност:
-Такъв факт е поведението
на подсъдимия преди, по време и след деянието. Външен израз на това поведение е
употребата по време на празненството алкохол, който е в значително количество /
обикновено алкохолно опиване в тежка степен, според психиатричната експертиза /.
-Обективно установения факт на поведението на празнуващите , които
налагат волята си над останалите граждани желаещи да преминат през улицата,
като не ги допускат.
Тези обстоятелства са провокирали комплекса от характерови
особености на подсъдимия, посочени по горе, и той е решил да доминира над
множеството, като за целта е взел автомобила си и понеже е очаквал отпор, е
качил в колата и баща си – свидетеля Д. . Не го е спрял дори факта , че е бил
лишен от право да управлява автомобил. Алкохолът, както беше отбелязано, е
играл ролята на катализатор на решенията и действията на подсъдимия.
Тиражираната причина за покупка на лекарство,
поради която подсъдимия е насочил автомобила към множеството, съдът
намира за недостоверна. Възможностите за избор на друг маршрут без особено
затруднение , са били различни , равностойни и възможни, но подсъдимия
целенасочено е избрал този, който преминава през празнуващите. Очаквал е да да успее да се наложи над тях. Съдът счита, че
реакцията на отпор от страна на празнуващите в първия момент не е била с
описвания от подсъдимия, съпругата му и неговите родители интензитет.
Подсъдимият не се е намирал под такъв стрес, който да не му позволи да се
ориентира в обстановката. Целенасочения опит за прегазване на свидетеля Х.Е.И.,
говори в тази посока. Пострадалата е решила да спре подсъдимия, за да с е
избегнат конфликтите с празнуващите,
като е сторила това вербално, като му е казвала да се върне назад, както и с конклудентни действия / застанала е пред автомобила в
непосредствена близост /. Важно е да се отбележи, че по време на прегазването
пострадала не е предприела действия , които да дадат увереност на подсъдимия,
че има възможност тя сама да се предпази, от което деянието да се тълкува като
непредпазливо, при форма на вината небрежност. Това становище на съда е подкрепено от всички
доказателства по делото. Съда не споделя
мнението на защитата , че подсъдимия е гледал настрани по време на потеглянето
на автомобила и от това да следва, че деянието е извършено при форма на
вината непредпазливост. Както беше
посочено по горе не е съществувала причина изтъкната от защитата и свързана с
тежка агресия на празнуващите срещу подсъдимия, за такова поведение. Счупване
на задното обзорно стъкло и пукване на предното
се е развило след осъществяване на деянието от подсъдимия, което мнение
на съда е в съгласие и с доказателствата / свидетеля А., липсата на други
поражения по автомобила, които биха били неминуеми при хаотично нападение от
множество хора / и правилата на формалната житейска логика. Подсъдимият е
разбирал, че пострадалата няма шанс да оцелее при потегляне на автомобила
напред, но се е отнесъл с безразличие към тази възможност. Не го е спряло дори
обстоятелството, че тя му е близка роднина. Впрочем не се потвърди изтъкваното
от подсъдимия и неговите роднини, че с пострадалата са били в добри отношения.
В подкрепа на развитата теза от страна на съда е и поведението на подсъдимия,
непосредствено по време на прегазване на пострадала и след това. Установено
беше от вещото лице автотехнически експерт, че процеса на прегазване
категорично е бил възприет от подсъдимия, тъй като поведението на автомобила /
буксуване на гумите, форсиране на двигателя от препятствието, което е
представлявано тялото под него / не може да бъде пренебрегнато . Нямало е
никакви причини за това. Независимо от развитието на ситуацията, подсъдимия е
преминал над пострадалата с цялата дължина на автомобила, без да спре и след това
се е отдалечил в посока към дома си. Жертвата
е била премазана , като ефекта се е усилвал от спуканата предна дясна
гума и намаления клиренс на автомобила. При
първоначалната ниска скорост след потегляне - от нула до около 10 км.ч с която е започнало прегазването е било технически
възможно автомобила да спре и да се предотврати по нататъшното прегазване на
пострадалата, но това не е сторено от подсъдимия, което говори, че е упорствал
в намерението си. В този ред на разсъждения, следва да се изтъкне, че на
мястото на произшествието, в множеството е имало и деца, като действията на
подсъдимия са ги поставили в опасност, което обаче отново не го е възпряло.
След като подсъдимия е спрял колата пред дома си, незабавно са предприети
действия от него страна и роднините му да прикрият следите от престъплението,
като предната част на автомобила е измита с вода. Това обстоятелство има
непосредствено отношение към състоянието на подсъдимия и говори за целенасочени
действия, които изключват той да е бил под влияние на паника и силен стрес. Коментираното
обстоятелство, също така подкрепя и становището на съда, че амнезията, която се
демонстрира от подсъдимия в съдебно заседание и пред вещите лица психиатър и
психолог, е симулирана.
В
обобщение - съдът е достигнал до категоричния извод за евентуален умисъл, като проявна форма на вината , след като е взел предвид всички обективирани действия на подсъдимия и останалите обективни
доказателства по делото.
Престъплението по чл.343“б“ ал.1 от НК.
Доказателствата по делото водят до
категоричния извод , че деянието е осъществено от подсъдимия и е съставомерно от обективна и субективна страна.
От обективна страна на 24.07.2016 г. около 19,40 ч в гр. Карнобат,
на ул. „Й.Й., при условията на реална съвкупност с престъплението
по т.1, управлявал моторно превозно средство-лек
автомобил марка „Мерцедес” модел ”ЦЛК ” с per. № UL 42 А, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,88 на хиляда, установено по
надлежния ред-с техническо средство тип „Дрегер Алкотест 7410+“, с фабричен №ARSM 0094.
Подсъдимия е управлявал процесния автомобил , като това обстоятелство е безспорно.
Както беше посочено по горе , автомобила е изправен и подсъдимия е боравил с приводите му за управление. Това е станало в един период от
потеглянето от дома му , по време на деянието свързано с прегазване на
пострадалата и до окончателното спиране пред дома му. Факта на употреба на
алкохол също е доказан категорично. Процеса на доказване е извършен по надлежен
начин с техническо средство“ Дрегер“. Техническото
средство е било годно и изправно в момента на тестването, а полицейския
служител – свидетеля Д. е бил оторизиран да борави с него. Не се установяват
пороци при извършване на проверката и нейното документиране. Подсъдимия е
отказал кръвен тест и това е удостоверено. Показанията на част от свидетелите
също са в посока , че от външните признаци се установява, че подсъдимия е бил
под влияние на алкохол в инкриминираното време. Анализът на показанията на
техническото средство, направен от съдебната психологическа и психиатрична
експертиза говори за обикновено опиване в тежка степен.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал обществено
опасния характер на деянието и е предвиждал неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване. В
един момент подсъдимия е бил правоспособен водач и е запознат със законовата
забрана да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 промила.
Независимо от това е осъществил деянието още повече, че по това време е бил
лишен от право да управлява МПС.
Умисълът в случая се извлича от обективираните действия
на подсъдимия и останалите доказателства по делото посочени по горе.
IV. ПО НАКАЗАНИЯТА
Престъплението по чл. по чл.342, ал.3, б.”в”, вр. ал.1, от НК, вр. с чл. 16, ал.1, т.1, вр. чл.25, ал. 1, вр. чл.116 от .
Процесът
протече по общия ред. За съда не възниква задължение да преценя наказанието
според редуциращи размера норми. Преценката на съда не следва да е резултат от
просто аритметично съпоставяне на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, а следва да се даде определена оценка и на относителната тежест
на отделните обстоятелства в целия комплекс.
В
конкретния случай предвиденото от закона наказание е лишаване от свобода от
десет до двадесет години.
Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало / наложено
административно наказание порицание в сила от 12.10.2006г.
/ и младата възраст на подсъдимия, семейното му положение. Съдът счита, че
изразеното от подсъдимия съжаление и разкаяние е формално и не го отчита като
смекчаващо вината обстоятелство.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът прие следните:
Проявената
безцеремонност, бруталност , жестокост и упорита последователност при
осъществяване на деянието, както и проявеното безразличие към страданията на
жертвата, бягството от местопроизшествието. Високата степен на алкохолно
опиване по време на осъществяване на деянието. Проявената подобна агресивност
към друг присъстващ на местопроизшествието / което не е квалифицирано от
държавното обвинение като опит по същия текст от НК / и възможността от
деянието да бъдат засегнати и други лица в това число и деца. Проявената
абсолютна недисциплинираност като водач на МПС, доказана с подробно описаните
писмени доказателства, посочени в съответната част от мотивите.
Съдът
оценя като отегчаващо вината обстоятелство тежките страдания и мъки, които
пострадалата е изпитала от момента на прегазване до смъртта си, тъй като е
доказано, че е била в съзнание през цялото време и е възприемала и разбирала
случващото се с нея.
Съдът
намира отегчаващите вината обстоятелства като достатъчни не само в
количествения си превес, но и в своята относителна тежест в целия комплекс, да
го мотивират да наложи наказание лишаване от свобода в размер на седемнадесет
години.
На основание чл. 57, ал.1,
т.2, буква „а“ от ЗИНЗС, наказанието седемнадесет
години лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Съобразявайки императивната норма на чл. 342, ал. 4, вр. ал.3,
буква „в“ вр. чл. 37, ал. 1, т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия
А.А.Д. ЕГН ********** от право да управлява МПС завинаги.
Престъплението по чл.343“б“ ал.1 от НК.
За това
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до
три години и глоба от двеста до хиляда лева.
Това наказание съдът определи при баланс на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства . Смекчаващите вината
обстоятелства са същите посочени по горе, а отегчаващите са свързани с
проявлението на подсъдимия като недисциплиниран водач, многократно санкциониран
от органите на МВР. По посочените причини съдът наложи наказание лишаване от
свобода от две години, което на основание чл. 57, ал.3
от ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Съдът наложи и наказание
глоба в размер на 1000 лева. Това наказание е в пределен размер, тъй като
предишните финансови санкции явно не са оказали необходимия възпитателен ефект
спрямо подсъдимия. На основание чл. 343 г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подсъдимия А.А.Д.
от право да управлява МПС за срок от две
години, съобразявайки се и с обстоятелството , че размера на това наказание не
може да е по малък от срока на лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 НК след като
определи наказанията за всяко престъпление съдът наложи на подсъдимия А.А.Д. едно общо наказание в размера на най-тежкото седемнадесет
години лишаване от свобода.
На основание чл. 57, ал.1,
т.2 буква „а“ от ЗИНЗС, наложеното най-тежко
наказание седемнадесет години лишаване от свобода, съдът разпореди да се
изтърпи от подсъдимия Д. при първоначален „строг“ режим.
Съдът намира, че не се налага приложение на чл.24 от НК, тъй като счита, че най тежкото наложено
наказание е достатъчно да окаже превъзпитателен и поправителен ефект върху
подсъдимия.
На основание чл. 23, ал. 2, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК, съдът присъедини
към определеното най-тежко наказание на подсъдимия Д., наказанието „Лишаване от
право да управлява МПС „завинаги“.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът
присъедини към определеното най-тежко наказание на подсъдимия Д., наказанието
ГЛОБА в размер на 1000 / хиляда / лева.
По наказанията съдът не споделя становищата
на държавното обвинение и частните обвинители относно размера , по причини
описани в анализа по горе. Съдът счита, че генералната и специална превенция
биха се постигнали в размерите на определените от него наказания.
Веществените доказателства по делото, както
следва: част от рамка на регистрационна табела на МПС, парче от рамка на
МПС, като вещи без стойност, съдът
разпореди да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
Вещественото доказателство лек автомобил
„Мерцедес“, намиращ се на съхранение в РПУ - Карнобат с рег.
№ UL42 А, съдът
разпореди след влизане на присъдата в сила, да се върне на собственика.
На основание чл. 189 ал. 3 НПК, осъди
подсъдимия А.Д. да заплати разноските по делото общо
2501,28 /две хиляди петстотин и един лева, двадесет и
осем стотинки / от които 1354,28 лв по сметка на РДВР
– Бургас и 1147,00 по сметка на Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: