№ 15176
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110143410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т” ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване спрямо ответницата Ю. Т. А., че дължи на ищеца сумата от 1 679,54 лв., от
които 1 444,74 лв. – главница, представляваща стойност неизплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.08.2023 г. до изплащане
на вземането, 205,12 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 21.07.2023 г., както и
суми за дялово разпределение: 24,32 лв. – главница за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 5,36 лв. - лихва за периода от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, било налице облигационно отношение,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответницата топлинна енергия, като последната не е заплатила дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за
който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата, чрез назначения особен представител адв.
Х., е подала отговор на исковата молба. Оспорват съдържанието и констатациите на
приложените писмени доказателства и навежда твърдения за липса на дата и подпис на
същите. Оспорва метода на изчисление на количеството на реално доставената от ищеца и
потребена от ответницата топлинна енергия. Прави възражение за изтекла тригодишна
давност за всички вземания преди 03.08.2020 г. Навеждат се твърдения за липса на
доказателства, отнасящи се до наличието на облигационни отношения между страните.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач „Х“ ЕООД, конституирано на страна на ищцовото
дружеството, не представя становище по основателността на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
1
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 43684/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца
следните суми: 1 444,74 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период 01.05.2020г. до 30,04.2022г., ведно със законната лихва за период от
03.08.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 205,12 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021г. до 21.07.2023г, 24,32 лв – цена на предоставена услуга за
дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от
03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 5,36 лв. - лихва за
периода от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл. 47 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК,
ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложения към исковата молба нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане №..., и Препис извлечение от акт за смърт на Д С М,
издаден на 24.06.2025г. от Столична община, Район П, се установява, че Ю. Т. А. се
легитимира като собственик на апартамент №..., находящ се в гр. С..... По делото не са
представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи
разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.
По делото е представена молба-декларация вх. №.../07.10.2002г., с която ответникът е
заявил искане да бъде открита партида за топлоснабдения имот на негово име.
Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С..., в
който е обективирано решение за сключване на договор с „Х“ ЕООД за извършване на
услугата „топлинно счетоводство“.
По делото е представен и приет като доказателство договор за индивидуално
отчитане и топлоразпределение от 07.10.2002 г., с който Етажна собственост с адрес гр. С...
и „Х“ ЕООД са постигнали съгласие дружеството да извърши монтаж на индивидуални
топлинни разпределители, както и дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата етажна собственост.
По делото са приети общи условия на "Т" ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
По делото са приети представени от третото лице-помагач документи, касаещи
отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
настоящия спор.
Съгласно приетото заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е
изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и
сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от
ищеца и от фирмата за дялово разпределение. Сумите за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани
от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ответникът не е
осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет. Фирмата за
дялово разпределение е посещавала имота по време на годишния отчет, като по време на
отчетите са попълнени констативни протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в
имота има едно отоплително тяло, един топлоразпределител, щранг лира за отопление, като
в имота не се ползва топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла
изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела.
ТЕ за общи части и ТЕ за топла вода не са начислявани. Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са
извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за
топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за процесния периода е в
размер на 1 444,74 лева. Вещото лице е установило, че за периода 2019 г. – 2020г. ищецът не
2
е имал сключен договор с фирма за извършване на метрологични проверки на уредите за
търговско измерване в АС /топломери и водомери/, като на 22.05.2021г. е издадено
свидетелство за проверка №С1-1009-3 от АРТТЕСТ-Б за съответствие, както и последващо
свидетелство за проверка №С1-...8-1 от АРТТЕСТ-Б от 07.09.2023г.
От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия е в размер на 1 469,06
лева.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. В закона не е
предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни
общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз
основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че
през процесния период ответникът е притежавал собствеността върху процесния
топлоснабден имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът
има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
3
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Х“ ЕООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недоказаност на
количеството реално доставената от ищеца и потребена от ответницата топлинна енергия.
От събраните доказателства по делото – представените писмени документи от третото лице
помагач и приетото заключение по изготвената СТЕ, заедно с дадените уточнения от вещото
лице в ОСЗ, се установява, че фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване, като в изравнителните сметки се съдържат данни
за потребена ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота, отдадена от
отоплителните тела. Отразените данни са извлечени от топломера в АС в топлоснабдения
имот посредством електронно устройство и са предоставени надлежно на ищцовото
дружество, поради което за съда не възниква съмнение относно съответствието на
извлечените данни и остойностеното количество на реално потребена топлинна енергия от
ищеца за процесния период.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В процесния случай от приетата съдебно-техническа експертиза се установява за
периода 2019 г. – 2020 г. ищецът не е имал сключен договор с фирма за извършване на
метрологични проверки на уредите за търговски измерване в АС, като едва на 22.05.2021г. за
СТИ се установяват налични данни за извършена метрологична проверка. Съгласно
Наредбата за средствата за измерване които подлежат на метрологичен контрол
периодичността на извършване на задължителна метрологична проверка е на всеки две
години. От събраните доказателства по делото се установява, че за процесния топломер не
са налични данни за осъществяване метрологична проверка за периода 2019г. – 2020г., т. е. за
част от процесния период от 01.05.2020г. – 21.05.2021г. топлинната енергия е била отчитана
по топломер с изтекъл срок на метрологична проверка. Следователно по делото не е
установено топломерът да отговаря на изискванията на Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, за част от исковия период. От тук съдът приема,
че за посочената част от исковия период ищцовото дружество е отчитало потребената в
топлоснабдения имот топлинна енергия в условията на нормативно нарушение и
посредством СТИ с неустановена техническа годност. При това положение следва да се
приеме, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване количеството
потребена през периода 01.05.2020г. – 21.05.2021г. топлинна енергия.
Като съобрази, че претендираните суми за посочения период за цена на предоставена
топлинна енергия възлиза на 586,25 лв., съдът намира, че посочената сума следва да се
приспадне от общо дължимата сума от 1 444,74 лв. за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.,
при което остават дължими от 858,49 лв. От тук следва че исковата претенция подлежи на
уважаване единствено за сумата от 858,49 лв., дължима за периода от 22.05.2021г. до
30.04.2022г.
Сума за дялово разпределение се дължи за периода от 22.05.2021г. до 30.04.2024г.,
като съгласно приетата ССчЕ възнаграждението за дялово разпределение за сочения период
възлиза общо на 11,62 лева, до която сума следва да се уважи искът.
При така изложените мотиви съдът не следва да обсъжда направеното възражение за
изтекъл срок на погасителна давност доколкото релевираният давностен период съвпада с
исковия период, за който съдът приема, че не се доказа дължимостта на част от
4
претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 15.09.2021г., т.е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение. Неоснователно е възражението
на ответника, че лихва не се дължи, тъй като длъжникът изпада в забава от след изтичане на
тридесет дни от публикуване на кредитното известие на интернет страницата на
дружеството. Както се спомена по-горе изискуемостта съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г.
настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се дължат сумите за топлинна
енергия, независимо от уведомяването на длъжника. Основателността на претендираната
главница обуславя и основателността на акцесорното вземане за мораторната лихва,
дължима за времето на забавата. Лихва се дължи единствено върху сумите за ТЕ за периода
22.05.2021г. до 30.04.2022г. Дължимата лихва, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК е 81,61
лв., до която сума следва да се уважи искът.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). От тук съдът приема че искът с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 5,36 лева – начислена мораторна лихва
върху дължимата цена за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера
на уважените претенции. В случая направените от него разноски в заповедното
производство са в размер на 83,59 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъди сумата от 47,64 лв. – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
исковото производство в размер на 1 133,59 лева: 33,59 – платена държавна такса в исковото
производство, 400 лева – възнаграждение особен представител, 300 лева – депозит за СТЕ,
300 лева – депозит за ССчЕ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди
сумата от 646,15 лева – разноски в исковото производство.
Ответникът е представляван от особен представител в настоящото производство и
заплащане на разноски в негова полза не се следва.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. С..., срещу Ю. Т. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..., ап. ..., обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С..., ап. ..., с абон. № ...: сумата от 858,49 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва за период от 03.08.2023г. до изплащане на
вземането; сумата от 81,61 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г.
до 21.07.2023г.; сумата от 11,62 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
5
разпределение за период от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от
03.08.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43684/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата
над 858,49 лева до пълния предявен размер от 1 444,74 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., иска с
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД да разликата над 81,61 лева до пълния предявен
размер от 205,12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до
21.07.2023г., както и иска с основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 5,36 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г. върху цена на
извършена услуга дялово разпределение, като КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ю. Т. А., ЕГН: **********, да заплати на „Т” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 47,64 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, и сумата в размер на 646,15 лева, представляваща разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на "Х“ ЕООД, като трето лице-помагач, на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6