П
Р О Т О К О Л
№
1028/17.12.2019
г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно
отделение
На седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.Г.
Л.Т.
Секретар: НЕЛИ ЙОВЧЕВА
Прокурор: АНТОН
КОНДОН
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
ПЕТКОВ
ЧНД № 1380 по
описа за 2019 година
На
именното повикване в 09.00 часа се
явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.Т.Г. ***.
Началникът на Затвора – Варна,
комисар Йордан Йорданов – редовно призован,
явява се лично.
Явява се адв. С.Д. ***, определен от ВАК по искане на съда.
Лишеният от свобода: Нямам против да ме защитава от адв.Стефанов.
Съдът, с оглед характера на производство,
счита, че следва да назначи на осъдения служебен защитник, който да представлява
неговите интереси и реализира процесуалните му права в настоящото дело, поради
което и на основание чл. 94, ал. 1, т. 6, пр.2 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. С.Д. *** за служебен защитник на л.св. Д.Т.Г. в настоящето производство.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля да се даде ход на делото.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ЗАТВОРА: Да се
даде ход на делото.
АДВ. СТЕФАНОВ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Страните заявиха, че
няма да сочат нови доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, съдебни
заседатели, аз считам, че направеното
предложение е неоснователно. Аргументите ми аз това са следните:
Считам, че от доказателствата, които
се съдържат в материалите по делото, безспорно се установява, че по време на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода Д.Т.Г.
системно е нарушавал установения ред, а също е оказвал отрицателно влияние
върху останалите лишени от свобода.
Считам обаче, че липсват доказателства, от които да се установява наличието на
третата кумулативно изискуема предпоставка по чл.68 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Г. да
представлява реална опасност за сигурността на другите лишени от свобода.
Предвид това, моля да оставите предложението
без уважение.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ЗАТВОРА: Уважаеми
г-н Председател, моля да уважите моето предложение. Мотивите си съм изложил
писмено. С оглед индивидуалната превенция, моля да съобразите факта, че поправителното
въздействие има за цел да приучи лишените от свобода към уважението на законите в Държавата. Такова въздействие не
може да бъде осигурено тогава, когато самото изпълнение е съпроводено със
закононарушение.
Предвид горното, моля да уважите
внесеното от мен предложение.
АДВ.
СТЕФАНОВ: Уважаеми
г-н съдия и съдебни заседатели, от представените по делото писмени доказателства
не е доказано, че подзащитния ми е извършил описаните в чл. 68, ал. 1 от ЗИНЗС
деяния, изразяващи се в грубо и системно нарушение на установения ред, които
влияят отрицателно върху останалите лишени от свобода и представляват реална
опасност за сигурността им. Тъй като тези деяния не са изброени алтернативно в
закона, то, за да се постанови замяна на режима, е необходимо всички те да са
налице. По делото е представена докладна записка от Инспектор Социални дейности
и възпитателна работа без да са приложени първичните доказателства, а именно
заповедите за налагане на отделни наказания. Докладната записка по естеството
си представлява описание и обобщаване на всички първични документи, по които
съдът би трябвало да се произнесе. Липсата на първичните доказателства не дава
възможност да се прецени кое точно е нарушението, кое е поведението, което може
да се квалифицира така. Разбира се, ние нямаме основание да се съмняваме в
истинността на отразеното в предложението от Началника на Затвора и останалите
документи. В крайна сметка от представените по делото документи не става ясно
как и по какъв начин осъденият представлява реална опасност за сигурността на
останалите лишени
от свобода.
Предвид казаното, моля да оставите без уважение предложението
за замяна на режима със следващия по-тежък в рамките на определения от съда първоначален
режим на основание чл. 68, ал.1, вр. чл.67, ал.1, т.2 т ЗИНЗС на осъдения Д.Т.Г..
Моля в този смисъл да бъде определението, което ще постановите.
Л.
СВ. Г.: Не се бия, не
тормозя никой, наркотици не продавам, с лихварство не се занимавам. Мисля, че
не съм толкова опасен, защото Затвора ври от наркотици. За 2 ламаринки бях наказан последния път от Инспектор
„социална дейност“ г-н Ташков, защото има личен мотив срещу мен. Може да
проверите, на 27.11 идваха от Вътрешна
сигурност да ме питат дали има корупция, г-н Ташков дали е корумпиран. Ето,
фактическия резултат – смяна на режима,
защото казах как седят нещата. Реално погледнато аз имам компромати,
имам 5 месеца и половина, да ме запечатат, няма проблем. Имам достатъчно
компромати и записи как вземат подкупни старшини и т.н. В затвора в момента ври
от наркотици. За наркотици не наказват, защото лапат парички.
Съдът
се оттегли на съвещание.
Съдебният
състав, след
съвещание, като взе предвид предложението на Началника на затвора, становищата
на страните, както и всички доказателства, приложени по делото, намери за
установено следното:
Постъпило е предложение от началника
на Затвора - Варна за замяна режима на изтърпяващия наказание Д.Т.Г. от
„строг“, определен му с определение по ЧНД № 4244/2018 г. по описа на РС –
Варна, на „специален“. За да мотивира това свое предложение е изтъкнато
поведението на лишения от свобода и наложените му дисциплинарни наказания. Становището
се поддържа от Началника на Затвора и в съд. заседание на изложените в него мотиви.
Представителят на ОП – Варна излага
становище, че не е налице третата изискуема от закона предпоставка, а именно л.св.
Г. да представлява реална опасност за сигурността на другите лишени от свобода,
с оглед на което счита, че предложението следва да бъде оставено без
уважение.
Защитата на осъдения счита, че не са
налице първични документи, от които да се прецени кое точно е нарушението,
както и поведението на л.св. Г..
Съдът намира, че
са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1 от ЗИНЗС за замяна на режима в
по-тежък, доколкото са налице достатъчно доказателства, че с поведението си лишеният от свобода Г. системно
и грубо е нарушавал установения ред в
местата за лишаване от свобода. Видно от становищата на Началника на Затвора и
Инспектор ИСДВР л.св. е проявявал деструктивно поведение, изразяващо се именно
в нарушаване на реда и дисциплината, несъвместимо с поведение на лишен от
свобода в МЛС. С деянията си е повлиял отрицателно върху останалите лишени от
свобода и е подкопал авторитета на пенитенциарната система. Към настоящият момент стойностите в
оценката на риска от рецидив се запазват високи, както по отношение на самия
лишен от свобода, другите лишени от свобода, така и по отношение на обществото, т.е. не са претърпели промяна.
Л.св. Г. е допуснал
петнадесет нарушения на дисциплината, за които е наказван със заповеди. Регистрираният регрес в поведението на
л.св. е безусловно свидетелство за незачитане на наложените ограничения и демонстрира
липса на мотивация за спиране на правонарушенията. Поведението му показва
социална незрялост и нежелание за преодоляване на дефицитите и зависимостите.
Деянията му се явяват категорично доказателство, че му липсват бариери за
самоконтрол и желание за промяна в
модела на мислене и поведение, желание за внасяне на коректив. Това е достатъчно основание да се предвиди
бъдещ риск за подобно действие и сериозни опасения във връзка със самоконтрола
и ново нарушаване на задълженията.
Липсата на промяна
в положителен аспект по отношение на първоначалната оценка на риска от рецидив,
отчетен като висок такъв и наблюдаващата се негативна тенденциозност в
поведението на л.св.Г., обективирано в системност на нарушаване на
установения ред, което оказва отрицитателно влияние върху останалите –обусляват
в съвкупност и наличието на третата кумулативна предпоставка, визирана от законодателя
в разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК. Това е така, доколкото регистрирания
регрес в цялостното поведение на л.св. предпоставя и повишаването на риска от рецидив и вреди. Многократните
наказания, наложени на л.св.Г. за извършените от същия нарушения на реда и
дисциплината, несъвместими с дължимото поведение на лишен от свобода в МЛС и
характеризиращи се с изключителен интензитет и идентичност, очертават поведение,
несъобразяващо се с наложен регламент, демонстриращо явно неуважение и липса на
респект към институцията и служебните авторитети. Подобно поведение оказва
безспорно негативно влияние и върху
останалите, като предвид характерните му посочени особености предпоставя от
една страна реална възможност да провокира или генерира такова и у другите
лишени от свобода, а така също индикира
за реална опасност и за бъдещи действия на лишения от свобода, насочени към нарушаване на
задълженията и установения ред. Отчитайки и обстоятелството, че сред
неразрешените вещи за държането на които са наложени наказания на лишения от
свобода има и такава релевиращи и към забранени вещества, а именно - игла от
спринцовка и доколкото всъщност индивидуалната сигурност представлява предпазване
от вреди, то и в този смисъл, предвид гореизложеното, поведението на л.св.Г. се
явява напълно реална опасност за сигурността, както на останалите, така и на самия
него и цялостния установен в МЛС ред, върху
които въздейства отрицателно. Фактът, че въпреки наложените му наказания л.св.Г. не
преустановява това свое негативно поведение говори, че същият не осъзнава
обществената опасност на деянията си, които
оказвайки и неблагоприятно влияние върху другите лишени от свобода, водят обективно
до затрудняване и постигането на целите визирани в чл. 36 от НК.
В този смисъл и съобразявайки високите стойности на
отчетения риск от вреди при лишения от свобода по отношение на обществото, самия
него, другите лишени от свобода и служителите, настоящия състав, счита, че
в конкретния случай са налице не само общите изисквания на
чл. 67, ал.1
от ЗИНЗС за промяна на режима в следващия по-тежък, но и всички
особени такива по чл. 68, ал.1 от ЗИНЗС.
Видно от поведението
си лишеният от свобода Д.Г., липсва осъзнато и искрено изявено желание за
промяна в начина на мислене, в начина на живот и обкръжението, като неправомерното поведение на осъдения
доказва, че наложените дисциплинарни наказания не са изиграли своята
превантивна роля, престоят на лишеният от свобода в МЛС не оказва своя
поправителен и превъзпитателен ефек и утежняване на положението му е резонно и
законосъобразно.
Установено е по
несъмнен начин, че осъденият системно е нарушил утвърдения ред, не се поправя, дава отрицателен пример на
останалите затворници, влияе им негативно, с което се създава реална опасност
за сигурността - на всички тях и на съотв. пенитенциарното заведение,
преклудиращо възможността за друг извод освен този, че изпълнението
на
наказанието следва да продължи при
засилен надзор и охрана, каквато възможност дава поставянето на лишения от
свобода на „специален“ режим.
С
оглед на изложеното и на основание чл. 68, ал.1 от ЗИНЗС и чл. 445 от НПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ЗАМЕНЯ режима
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на Д.Т.Г.,
ЕГН **********, от
„СТРОГ” на „СПЕЦИАЛЕН” за остатъка
от наложеното му общо наказание по ЧНД № 4244/2018 г. на PC - Варна.
Определението подлежи на обжалване или
протест по реда на Глава ХХII от НПК пред Апелативен съд – Варна, в 7-дневен
срок от днес.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
Затвора гр. Варна за сведение и изпълнение.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,
приключило в 09.15 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
СЕКРЕТАР: