№ 99
гр. Пазарджик, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20255220200184 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. В. В., с ЕГН- **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „***“ №2, ет.2, против Електронен фиш Серия К № 10239852
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50.00 (петдесет) лева.
В бланкетната жалба се сочи, че ЕФ е незаконосъобразен поради
допуснати СПН, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редно призован и не
изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено
становище по същество от надлежно упълномощен от него пълномощник, в
което се излагат подробни аргументи в подкрепа на искането за отмяна на ЕФ
като неправилен и незаконосъобразен. Направено е и искане за присъждане на
разноски и възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
За въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик не се явява в съдебно
заседание представител. По делото е депозирано писмено становище по
1
същество от процесуалния представител, в което са изложени доводи за
законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото
потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със
становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания
адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид
изложеното в същата и становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 12.10.2024 г., в 17:01
часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Стефан Стамболов“ №19, е управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил с 65 км/час, при максимално
допустима за движение в населено място скорост от 50 км/час. Скоростта била
заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна
радарна система ARH САМ S1 с № 120сd11. Системата отчела движение със
скорост именно от 65 км/час, т.е. превишение на скоростта от 15 км/час, но от
това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със
скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението от 12 км/час или установена стойност на скоростта 62 км/час.
По този начин бил нарушен чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
Последният е връчен на жалбоподателя чрез ССЕВ на 15.01.2025 г., видно от
отразеното в справка от АИС- АНД (л.13). Жалбата против ЕФ е депозирана
чрез ОДМВР- Пазарджик до съда лично от наказаното лице и входирана в
деловодството на ОД на 28.01.2025 г. (виж отразеното на печат от
регистратура върху жалбата на л.3). Затова и съдът я намира за процесуално
допустима като подадена в законоустановения срок от лице
активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства-
снимки от АТСС и снимка на АТСС към Протокол за използване на АТСС,
2
които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място, съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на
защита на санкционираното лице, нито визираните в становището на
пълномощника на въззивника, нито други такива при извършената от съда
служебна проверка.
ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Съдът не споделя направеното в
жалбата и становището на пълномощника на въззивника възражение за
допуснати СПН свързани обобщено с неспазване на процедурата по издаване
на ЕФ, неговите реквизити и субект на нарушението.
На първо място съдът намира, че съдържанието на ЕФ съответства на
изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, разписваща задължителните
реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения
от Министъра на вътрешните работи образец. Или иначе казано атакуваният
ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, данни за управляваното МПС- вид, марка, модел и
регистрационен номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство в случая ползвател на ПС,
описание на нарушението, в това число е посочена разрешената стойност на
скоростта, както и установената стойност на скоростта и превишението, като
изрично е отбелязано, че същите са образувани след отчетен толеранс от
минус 3 км/час от измерената скорост. В ЕФ е са отразени и нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното
й заплащане.
Не може да бъде споделено и възражението за неяснота в описанието на
нарушението, изразяваща се в това, че не ставало ясно кое е точното място на
извършване на нарушението. Видно от ЕФ е, че е засечено движение на
цитираното МПС, управлявано от жалбоподателя с превишена скорост в гр.
Пазарджик, на бул. „Ст. Стамболов“ №19, от което посочено обстоятелство е
несъмнено кое е мястото на нарушението.
3
На следващо място, не се споделя от съда и възражението, че липсвало в
ЕФ пълно описание на използваното АТСС. Напротив в санкционния акт е
посочен модел и номер на АТСС, а към АНП са приложени и надлежни
доказателства относно неговата техническа изправност и преминат
метрологичен контрол. Освен това данни за АТСС в ЕФ, съответстват напълно
и с посочените в Протокола за използването му, а също така в противовес на
направените възражения в становището относно неяснота от кое АТСС за
направени снимките на засеченото движение на процесното МПС, видно от
същите в долния десен ъгъл автоматично освен номер на снимката се отразява
и номера на АТСС, с което тя е направена. За това и съдът не споделя и това
възражение на пълномощника на въззивника.
Следва да се посочи и това, че въпреки че в описанието на нарушението
не е посочено изрично, че е засечено движение на цитираното МПС, то
отбелязаните факти, че е установено нарушение с АТСС, че е измервана
скорост на МПС, с което е извършено нарушение за скорост, както и
посочените установени стойности на скоростта и на превишението на
скоростта, водят до несъмнения извод, че посоченото МПС е било
управлявано и че се е движело, след като е била засичана скорост на същото с
АТСС.
По-нататък в становището на пълномощника на жалбоподателя се сочат
и други допуснати според него СПН в производството, които опорочавали
издадения ЕФ, а именно не била спазена процедурата относно използване на
АТСС изготвения протокол за това, който бил ненадлежно съставен, които
според настоящия съдебен състав са неоснователни.
Използването на АТСС става по определен ред и условия, съгласно
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г. за условията и реда за използване на
АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи на основание чл.165 ал.3 от ЗДвП. В
настоящия случай при използването на АТСС са били спазени изискванията
на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е Протокол за използване
на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата (л.10). Видно от същия е, че
съдържа всички необходими реквизити по Наредбата, а именно посочено е
мястото на контрол- гр. Пазарджик, бул. „Стефан Стамболов“ №19 и посока
на движение на контролираните МПС- насочено към кръгово кръстовище с ул.
4
„Пловдивска“. Посочено е какво е ограничението на скоростта, а именно-
общо за населено място- 50 км/час, режим на измерване- стационарен, посока
на задействане- в двете посоки, начало и край на работния работа на АТСС-
15:00 ч.- 18:30 часа, броя на регистрираните нарушения- 53, като протоколът е
изготвен и подписан от служителя при Сектор ПП- оператор на системата,
проверен от съответния ПИ и регистриран. Затова и съдът счита, че
възражението за непопълване на протокола с нужните реквизити и липсата на
посочване на данни за полицейският служител- оперирал със системата и
поставил начало и край на работния процес са неоснователни. Неоснователно
е и възражението, че не били представени надлежни доказателства за този
полицейски служител за това, че е компетентен да борави със системата.
Според съда това не е необходимо. Служебно известно на съда е, че само
преминалите обучение и квалифицирани полицейски служители могат да
боравят с АТСС, още повече, че служителят вписан в протокола е от състава
на Сектор ПП, извършващ пътен контрол.
Следва да се каже и това, че при заснемането с мобилна радарна
система, какъвто е настоящият случай, контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и
край на работния процес, а когато става дума за стационарна система,
участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може
посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и
края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в
работата на същото. В този смисъл, съгласно промените в разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията,
установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш. Поради
тази причина в случая е неприложима забраната на чл.39 ал.4 от ЗАНН.
Вярно е, че в Протокола от оператора на системата не е попълнено
полето относно разположението и настройката на АТСС съгласно
изискванията за обслужване на производителя, както и че не е посочил номер
на първото и номер на последното изображение ( в какъвто смисъл са
направени възражения в писменото становище), но този пропуск не може да
бъде приет за процесуално нарушение, което съществено да опорочава
5
съставения протокол и да нарушава правото на защита на санкционираното
лице. Видно е, че в по-долната графа са посочени име и фамилия на
полицейския служител и същият се е подписал. Освен това всички съществени
реквизити на протокола, касаещи процесното нарушение са били отразени
правилно, тъй като съответстват на данните от снимките от АТСС, а по
отношение и на разположението на АТСС и на посочените GPS-координати на
всяка една от снимките, е налице съответствие.
Непосочването на номера на първото и номера на последното заснето
нарушение, също не опорочава съставения протокол, тъй като времето на
заснемане на нарушението (отразено върху снимките от АТСС) съвпада с
отразения времеви период на работен режим на АТСС отразен в протокола,
като всички останали данни в него съответстват на изготвените снимки и
снимката на разположение на АТСС (л.11).
При експлоатацията на АТСС е спазено и изискването на чл.10 ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2014 г., като към Протокола за използване на
АТСС е приложена снимка на разположението на уреда за контрол (л.11), като
видно от отразените данни на същата, тя е изготвена на 12.10.2024 г. в 15:27
часа, т.е. в началото на работния режим на АТСС и преди да бъде заснето
процесното нарушение. От тази снимка и изготвените от АТСС снимки на
заснетия автомобил, става ясно, че на процесната дата, място и време е
заснето именно управляваното от жалбоподателя МПС.
По-нататък, нарушението, както се посочи и по-горе е установено и
заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 № 120сd11q вписана под №
5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на
одобрението до 07.09.2027 г., видно от Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване издадено от Български институт по метрология (л.14). От
същото, както и от Протокол за проверка на АТСС (л.15) се установява, че
използваната мобилна система, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена съобразно нормативните изисквания, като към датата
на констатиране на нарушението е минала периодична техническа проверка. С
оглед на това посочената мобилна автоматизирана система представлява
стационарно АТСС по смисъла на §6 т.65 бук. „б“ от ЗДвП.
На следващо място съдът не споделя и възражението, че не били спазени
6
разпоредбите на чл.6 ал.1, чл.8 и чл.11 от Наредбата, като не ставало ясно дали
мястото за контрол е определено на база посочените в наредбата показатели;
не ставало ясно къде е разположен знака, с който е въведено ограничението на
скоростта и от там дали АТСС е била правилно разположена и в съответен
режим на засичане на движение и скорост, попадащо в обхвата на действие на
знака и че след като е използвано мобилно АТСС, разположено в ПС, не била
реализирана съобразно закона процедурата по санкциониране на нарушителя,
а именно чрез съставяне на АУАН. Всички тези възражения са несъстоятелни.
Мястото за контрол е определено по съответния ред и в съответствие със
законовите разпоредби, а видно от снимката за разположение и протокола за
използване на АТСС, е че мястото отговаря на всички изисквания разписани в
наредбата.
На следващо място, възражението за неяснота относно разположение на
знака ограничаващ скоростта на движение, не би било направено, ако бе
направен внимателен прочит на ЕФ, в който изрично е посочено, че в участъка
на засичане на движенията и скоростта на преминаващите в двете посоки
МПС разрешената стойност на скоростта е 50- км/час, т.е. установената от
ЗДвП скорост за движение в населени места, каквото безспорно е гр.
Пазарджик и посочения път- бул. „Ст. Стамболов“. Тоест в конкретния
участък от пътя няма въведено ограничение на скоростта със знак В26. Ето
защо и съдът не намира за необходимо да обсъжда останалите изложени
аргументи във връзка с това възражение, тъй като те не са относими към
предмета на делото.
Неоснователно е и другото възражение, а именно че в случая е следвало
да бъде съставен АУАН. Видно от посочените по-горе данни, отразени в
Протокола за използване на АТСС е, че режимът на засичане е бил
стационарен, а не в движение. Това се потвърждава и от снимката на
разположение на АТСС и от направените от системата снимки на засеченото
движение на автомобила.
Не се споделя от съда и възражението, че в ЕФ не била посочена
разписаната в чл.189 ал.6 от ЗДвП възможност за подаване на писмено
възражение срещу ЕФ. Това е така, тъй като посочената процедура не се
съдържа в задължителните реквизити, които законът е посочил в разпоредбата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП като задължително съдържание на ЕФ. Това е
7
възможност, уредена в закона с посочената разпоредба, с която нарушителят,
ако желае може да се запознае и евентуално да реализира.
В настоящия казус с оглед на приложимата посочена по-горе наредба,
редът за засичане скоростта на МПС и производството за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.
По изложените съображения, съдът счита, че в процесния случай,
нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство съгласно
разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗДвП във вр. с §6 т.65 от ДР на ЗДвП, при
спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015
г. на министъра на вътрешните работи.
По същество съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение
от страна на жалбоподателката по чл.182 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП във вр.
с чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.188 ал.1 от НК в качеството му на ползвател на
МПС- лек автомобил „***“ с рег. № ***. Вярно е, че той не е собственик на
МПС, но е негов ползвател на асн. Договор за лизинг с предмет именно
посоченото МПС със собственика на МПС- лизингодател- „ОББ „Интерлийз“
ЕАД- клон Пазарджик. Това обстоятелство е отразено и в службата по
регистрация- СПП- ОДМВР- Пазарджик и е налично в информационната
система, видно от справка за собственост и регистрация на ПС на л.4 от
делото. При това положение щом е налице яснота кой е ползвателя на МПС,
но се обезсмисля възможността ЕФ да се издаде срещу дружеството-
лизингодател собственик на МПС, което така или иначе в тази ситуация ще
подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП и ще представи декларация и
СУМПС на ползвателя на МПС в лицето на жалбоподателя. Ето защо и съдът
не споделя направените от въззивника чрез пълномощника му в писменото
становище възражения, че ЕФ е следвало да се издаде на собственика-
цитираното по-горе дружество. Тук е мястото да се отбележи, че
жалбоподателят не оспорва факта, че той е ползвател на процесното МПС и че
той го е управлявал на посочената дата и място в ЕФ, а възразява, че не е
собственик на МПС.
По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената
8
от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189
ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия,
от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя,
а той директно е обжалвал фиша пред съда чрез ОДМВР- Пазарджик.
Декларация не е била подадена от него и с жалбата. Поради това правилно е
бил санкциониран в качеството му на управляващ МПС.
Съдът намира за неоснователно и възражението относно това, че не била
доказана вина на жалбоподателя за извършване на нарушението, така както
разписва чл.6 от ЗАНН. Жалбоподателят обаче не държи сметка за това, че в
случая санкционният акт е издаден в една специална процедура- по
санкциониране с ЕФ по ЗДвП, а не с АУАН по ЗАНН, като законодателят в
този случай не се интересува от виновността на санкционираното лице.
Аргумент в тази насока е чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Тоест съответната
териториална структура на МВР натоварена с издаването на ЕФ не е длъжна
да събира доказателства относно това кой е бил водач на МПС и съответно
дали санкционираното с ЕФ лице- собственик/или ползвател, както е в случая,
е извършило нарушението и то виновно.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на
нарушението в лицето на жалбоподателя е безспорно доказано.
На следващо място, посоченото в ЕФ място на нарушението съответства
на отразеното място за контрол и в Протокола за използване на АТСС, и на
данните от снимките изготвени от АТСС, както и снимка на разположението
на АТСС към протокола за неговото използване. Посоченото в протокола
място за контрол съответства на GPS- координатите визирани на снимките от
АТСС. Самата видео-система за контрол, съгласно техническите си
характеристики, разполага с GPS- приемник, с който с точност се определят
географските координати на констатираното нарушение и предоставя
възможност тези координати да се установи на коя част от пътя съответстват.
В случая в ЕФ е посочено мястото съответстващо на географските координати
отразени от АТСС. Изготвената снимка на разположението на АТСС
съответства на тези координати, както и на отразеното в протокола.
По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки,
9
придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са
напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж
Ръководство за работа със СПУКС).
Визираните реквизити в долната част на фотоса напълно съответстват на
възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.
Засичани са били приближаващите се и отдалечаващите се автомобили (така
както е отразено и в Протокол за използване на АТСС). Отчетената скорост е
на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е
насочена и е засякла автомобила, движещ по бул. „Стефан Стамболов“ в
посока приближаващо се към АТСС, т.е. от кръговото кръстовище с ул.
„Пловдивска“ към кръгово кръстовище на бул. „България“, а видно от
фотосите точно там се движи процесния автомобил (виж снимки от АТСС към
ЕФ). От снимките се установява, че в момента на засичане на движението на
процесния автомобил по булеварда в съседната лента и в лентата на засечения
автомобил, не се движи и друг лек автомобил. Освен това системата от
процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и
принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе
стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни
средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата,
като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има
съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с
възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели,
придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа
на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил
е регистрираната отчетена скорост.
Процесното техническото средство, както се посочи по-горе е одобрен
тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на
нарушението е било технически изправно, при използването му са били
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР. Изготвен е
Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10 ал.1 от Наредбата.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява
осъществен състав на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която предвижда
10
забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно
средство да превишават установени стойности на скоростта, като за населено
място тази стойност е 50 км/час съгласно същия член. При установяване на
скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 км/час от измерената
скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото
средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал,
отчетената скорост на движение на МПС от 65 км/час, съответства на
описаната в ЕФ скорост от 62 км/час или превишение на скоростта с 12 км/час.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен от закона размер, съответен на
стойността на превишението на скоростта. Поради твърдо определения в
закона размер на глобата, а именно 50.00 лева за превишение от 11 до 20
км/час.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че атакуваният ЕФ
следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.
При този изход на делото основателна е претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В процеса последната е представлявана от юрисконсулт,
надлежно упълномощен от директора на ОДМВР- Пазарджик да представлява
дирекцията- структурното звено на МВР, издало обжалвания ЕФ. Искането е
направено своевременно в хода на съдебното производство, преди обявяване
на делото за решаване. На основание чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик. С
оглед разпоредбата на чл.63д ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно
заседание, без участие на юрисконсулта, от който е представено кратко
аргументирано писмено становище. Поради това и съдът счита, че следва да
присъди минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултското
11
възнаграждение, а именно 80 лева.
Пак с оглед изхода на делото неоснователна е претенцията на въззивника
за присъждане на разноски в негова полза, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение, поради което същата следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и
ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 10239852 издаден от
ОД на МВР- Пазарджик, с който на Т. В. В., с ЕГН- **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. „***“ №2, ет.2, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1
т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50.00 (петдесет) лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА Т. В. В., с ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик, ул. „***“
№2, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик,
представлявана от директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на въззивника за присъждане
на разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12