РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Петрич, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20221230100065 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „А1 Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.“ №
1, ЕИК ***, твърди, че между него (като доставчик) и ответника (като абонат) е бил
сключен Договор с № ********* (с ID № М5536029 и с партиден № *********) от
06.02.2017 г., с предмет предоставяне на мобилни услуги. Заявява, че в рамките на
посоченото правоотношение, в периода от 23.12.2020 г. до 22.06.2021 г., е предоставил
на абоната такъв вид услуги на обща стойност от 159,86 лв. Поддържа, че поради
неплащането в срок на това задължение е настъпило прекратяване на сделката.
Изтъква, че в тази връзка се дължи и част от уговорената неустойка, чийто непогасен
остатък понастоящем е 2 лв. Посочва, че визираните вземания попадат в обхвата на
Заповедта по чл. 410 ГПК с № 643/13.12.2021 г. по ч. гр. д. № 1740/21 г. на Районен съд
– гр. П., срещу която ответната страна (като длъжник в заповедната процедура) е
възразила по чл. 414 от същия кодекс. Иска постановяване на неприсъствено решение,
с което дължимостта им да бъде призната за установена, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
13.12.2021 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „Е. Е.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г.
Д.“ № **, ЕИК ***, не е взел становище по ищцовите претенции.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото:
Искането на ищеца за неприсъствено решение е основателно.
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК.
1
От тълкуването на тези разпоредби може да се заключи, че издаването на такова
решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени
предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана, с оглед вида на
делото; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е
явил в първото открито съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и
4/ предявеният иск да е вероятно основателен, на фона на обстоятелствата, твърдени в
исковата молба, и на представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на данните, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, конкретният казус, който има за облигационноправен характер,
не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на
института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за
постановяване на такъв вид решение, ако са налице и останалите предпоставки в тази
насока.
На второ място, на ответното дружество е бил връчен препис от исковата молба
и от приложенията й, като същото е било и редовно призовано за проведеното открито
заседание. Въпреки това, то не е представило отговор на исковата молба, не е взело
участие в откритото заседание, не е изразило становище и не е направило искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
На трето място, с разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е била
предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, по искане на ищеца може да бъде издадено неприсъствено решение.
На последно място, фактическите обстоятелства, отразени в исковата молба, и
ангажираните от ищеца писмени доказателства, съобразени с предпоставките за
уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават
основание да се приеме, че те се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239,
ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В обобщение на горното, се налага финалният извод, че в случая са изпълнени
законовите изисквания за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски на ищеца, съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13
г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските, дължими за заповедното и за исковото производство.
В този контекст деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:
- 310,33 лв. – общ размер за заповедното производство, определен на базата
на заплатената държавна такса (25 лв.) и платеното възнаграждение за адвокат (300
лв.), и
- 75 лв. – общ размер за исковото производство, формирани от внесената
държавна такса.
При разпределянето на отговорността за разноските е отчетено оттеглянето на
първоначално предявения иск за мораторната лихва, включена в заповедта за
изпълнение. Не е взет предвид обаче частичният отказ от претенцията за неустойката,
тъй като той се дължи на изпълнението от страна на ответника, направено в хода на
2
процеса, на едно от задълженията (за връщане на предоставено техническо
оборудване), до които се отнася тя.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК,
Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „Е. Е.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № **, ЕИК ***, дължи на „А1
Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.“ № 1, ЕИК ***, следните
суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410
ГПК с № 643/13.12.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 1740/21 г. на Районен съд – гр. П., а
именно:
- 159,86 лв. – главница, представляваща стойността на мобилни услуги,
предоставени от „А1 Б.“ ЕАД (като доставчик) на „Е. Е.“ ЕООД (като абонат), в
периода от 23.12.2020 г. до 22.06.2021 г., въз основа на сключения между тях Договор с
№ ********* (с ID № М5536029 и с партиден № *********) от 06.02.2017 г. за такъв
вид услуги, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2021 г. до погасяването, и
- 2 лв. – остатък от компенсаторната неустойка, дължима заради
прекратяването на цитирания договор, ведно със законната лихва, считано от
13.12.2021 г. до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е. Е.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № **, ЕИК ***, да заплати на „А1 Б.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „К.“ № 1, ЕИК ***, съдебни разноски,
както следва:
- 310,33 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1740/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 75 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 65/22 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-
месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да
поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото и да се
изпрати за прилагане по заповедното производство.
Съдия при Районен съд – Петрич:_______________________
3