№ 132
гр. Ботевград, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря И.С.Т
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20221810200065 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Д. В. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., жк.”***”
№** ап.7, чрез упълномощения от него адв.Ж.Н. от САК е обжалвал в
законния срок наказателно постановление №*** от ***г., издадено от
Началника на РУ – гр.П., упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с
което за нарушение на чл.** ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200.00лева. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за
недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание адв.Н. поддържа жалбата и претендират
заплащане на разноски на осн. чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Въззивната страна – РУ - П., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
1
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН №**/***/***г.; заповед № ***/***г.; картон на НП
№***/***г.;справка за нарушител/водач; НП № ***/**/***г.; АУАН №
**/***/***г.; декларация от Д. В. Б.; протокол за ПТП № ******г.- заверени
копия, заверено копие на удостоверение „EYPATEK“ООД и събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите ХР. Т. Т. –
актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – П. , К. В. СТ. и Н.
ИВ. ОВЧ., се установява следната фактическа обстановка:
На ***г. около 00.40ч. св. ХР. Т. Т.- полицейски служител при РУ
– П. бил на работа и посетил участъка на път ІІІ-3009 в района на 3.450км. в
землището на гр.П., като повода за това бил получен сигнал за възникнало
ПТП между лек автомобил и животно – крава. При пристигането си на място
разговарял с намиращите се на мястото свидетели – очевидци К. В. СТ. и Н.
ИВ. ОВЧ., при което установил, че Д. В. Б. управлявал, при движението си по
пътя към гр.Етрополе с л.а „Шкода Кодиак“ с рег.№***, е ударил намиращата
се на платното за движение, оставена без надзор крава. Тогава св.Т., в
присъствието на свидетелите С. и О. съставил на Б. АУАН №**/***/***г за
това, че на ***г. в община П. на път ІІІ-3009 в района на 3.450км, управлява
л.а. „Шкода Кодиак“ с рег.№***, като се е движил с несъобразена скорост с
пътните условия, вследствие на което губи контрол над автомобила и блъска
домашно животно – крава, с което реализира ПТП. Актосъставителят
квалифицирал нарушението като такова по чл.** ал.2 от ЗДвП. Б. подписал
съставения АУАН, и получил препис от същия. Св. Т. съставил и протокол за
ПТрП, в който изготвил и съответна схема. Въз основа на съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №*** от ***г., от
Началника РУ - П..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите Т., С. и О., както и от писмените доказателства
по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът кредитира изцяло показанията, дадени от Т., С. и О., като
намира, че същите са логични, подробни и непротиворечиви както вътрешно
така и помежду си. От показанията на двамата свидетели е видно, че те не са
очевидци на твърдяното нарушение, както и че не са установили такива.
2
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, счита, че при издаването на атакуваното НП са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, непреодолими в съдебното производство, доколкото съставения
АУАН и издаденото въз основа на него НП противоречат на изискванията на
чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН не са описани в достатъчна
конкретика обстоятелствата, при които е извършено самото деяние, за да се
приеме, че въобще е налице нарушение на задължението на чл.** ал.2 от
ЗДвП и осъществилият се удар и повреди по двата автомобила са резултат на
управление на МПС с несъобразена скорост от страна на Й.. Настоящия
съдебен състав счита, че с оглед съдържанието на разпоредбата на чл.** ал.2
от ЗДвП и спецификата на конкретното задължение за водачите на МПС,
установено с нея, за да се установи, че това задължение е нарушено,
законодателят е придал по-голяма тежест на обективните елементи на
деянието и обстоятелствата при извършването му - какви са конкретните
пътни условия, самият механизъм на удара - местоположение на
автомобилите, участници в ПТрП, с цел преценка както на необходимата
скорост, за да се приеме същата за съобразена или несъобразена с
конкретните условия, така и с цел да се прецени дали препятствието е
"предвидимо" или не в конкретната ситуация, дали евентуалното ПТП е
поради несъобразена скорост или поради случайно събитие и т. н. Нищо от
това не е описано в необходими подробности в АУАН и НП- нито са
посочени конкретните пътни условия - не е описано местоположението на
двете МПС на платното за движение по време на възникналото ПТрП,
механизма на удара и т. н.
Съгласно разпоредбата на чл.** ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
3
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от
регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е
уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не
съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не
спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В
настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно
изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да
съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е
съобразена. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да
съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява
нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво
не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със
състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. ** ал. 2 от ЗДвП
фактори).
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща
отмяната му, тъй като обстоятелствата, при които нарушението е извършено
е сред основните елементи от императивния реквизит на НП по чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН, именно чрез който се лимитират пределите на
административното обвинение от фактическа страна, в рамките на
които (ведно с юридическото формулиране на административното обвинение
чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) се реализира, както правото
на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП
е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна, разглеждането по същество
е безпредметно.
Предвид изхода на спора и на осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ
бр. 94 от 29.11.2019 г. / на адв.Ж.М. Н. - Т. от САК с ЕГН**********, със
съдебен адрес гр.С., ул.“***“ №** ет.1 се дължат и следва да се заплатят
разноски в производството по делото. С молбата се претендира заплащане на
разноски за процесуално представителство по чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.3
4
пр.2 от Закона за адвокатурата.
Писмено от въззивната страна е направено възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е
представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е договорил
адвокатско възнаграждение с адв.Ж.М. Н. - Т. от САК по чл.38, ал.2 от ЗАдв,
вр. чл.38, ал.1, т.3 пр.2 което в случая следва да е в минималния размер,
определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- С. следва да заплати на
адв.Ж.М. Н. - Т. от САК с ЕГН**********, със съдебен адрес гр.С., ул.“***“
№** ет.1 разноски в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено
процесуално представителство в производството по а.н.дело № 65/2022г. пред
Районен съд Ботевград, с оглед направеното възражение от въз. страна, както
и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр.
ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г,
издадено от Началника на РУ – гр.П. упълномощен със заповед № *** от
***г. на МВР против Д. В. Б. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С.,
жк.”***” №** ап.7, като незаконосъбразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на адв.Ж.М. Н. - Т. от САК с
ЕГН**********, със съдебен адрес гр.С., ул.“***“ №** ет.1 разноски в
размер на 300,00 лв. /триста лева/ за осъществено процесуално
представителство в производството по а.н.дело № 65/2022г. пред Районен съд
Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5
6