Решение по дело №12271/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 13.05.2021г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  пети май  две хиляди двадесет и първа   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 12271 по описа за 2020 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.262 КТ  и чл.285 КТ  и чл.86 ЗЗД от Л.П.Ц. срещу „М.”ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо  852.71 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода  07.03.2018г. до 11.02.2019г., както и обезщетение  за забава в плащането на възнагражденията в размер на 207.29 лева за периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г., както и сумата от 308 лева, представляваща стойността на полагаща се храна за отработени от него 154 дни за периода 12.03.2018г. до 11.02.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -30.09.2020г. до окончателното изплащане.

Ищецът излага, че по силата на сключен трудов договор с ответното дружество на 07.03.2018г. бил назначен на длъжността „ охранител“ с характер невъоръжена охрана с работно време 8-часов работен ден с продължителност на работни процес 5 дни в седмицата, при основна заплата в размер на 510 лева. До прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът работил с поставени месечни поименни графици за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган по разпореждане на работодателя. Излага, че за исковия период 07.03.2018г. до 11.02.2019г. за всеки месец е получавал трудово възнаграждение в размер на 510 лева, платимо до 30-то число на следващия месец.

Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си да начисли и заплати трудово възнаграждение за положен извънреден труд за   периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г. Претендира заплащане на труд положен по график за работа на смени по 12 часа : дневни – от 07.00 ч. до 19.00 ч. и нощни – от 19.00 ч. до 07.00 ч. на следващия ден, като поредността на смените била : дневна смяна, нощна смяна и два почивни дни.

Твърди, че не са му изплатени суми за храна в размер на лева на ден съгласно чл.285 КТ и Наредба №11/2006г. В тази връзка сочи, че има отработени 154 дни за процесния период.

В  срока по чл.131 ГПК   ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност  на исковете.

Сочи се, че първият работен ден на ищеца е бил на 12.03.2018г.

Не се оспорва, че е бил сключен трудов договор между страните.

Излага се, че съгласно чл.5 от трудовия договор ищецът се е съгласил да работи при пълно работно време на смени, по график и при сумирано отчитане на работното време. Със Заповед №ЗД010-0045/17.01.2018г. на управителя на дружеството било установено сумирано изчисляване на работното време на основание чл.142 КТ с период на отчитане четири месеца, като били посочени и съответните периоди на отчитане, на смени при норма с 12 часа продължителност на смяната и два последователни почивни дни. За конкретния обект, на който полагал труд ищеца работили общо пет лица, като с оглед на разпределението на работата и за спазване на сумарно изчисляване на работното време, същите полагали труд, така че да няма надвишаване на месечната норма и за да се избегне полагане на извънреден труд.  Твърди се, че работодателят надлежно е отчел реално отработеното от ищеца време и съответно заплатил дължимото му трудово възнаграждение в срока за плащане. Служителите на длъжност ‚невъоръжена охрана“ работели на смени по от 12 часа, обичайно по схемата дневна смяна- нощна смяна- два почивни дни, като за този обект бил установен и по-дълъг период на почивка между смените за част от месеците, с цел спазване на нормативната уредба и избягване полагане на извънредния труд. Били съставяни месечни графици за работа  с предварителна информация за графика и смените на лицата, както и таблици за отчитане явяването и неявяването на работа.

Оспорва се изцяло претенцията на ищеца за заплащане на положен от него труд, както и изчисленията дадени в исковата молба. Сочи се, че изчисленията са напълно погрешни и в противоречие с нормативните разпоредби при сумирано изчисляване на работното време и били направени при норма 8 часа продължителност на работната смяна без да е отчетен факта, че в дружеството е въведено сумарно изчисляване на работно време.

Оспорва се ищецът да е престирал труд, така както е посочил в исковата молба, за месец ноември 2018г. Твърди се, че през този месец той е ползвал своя годишен отпуск в периода 13.11.2018г. – 04.12.2018г., което било видно от Таблицата за отчитането и явяването и фиша за работна заплата. Същото се отнасяло и за месец декември 2018г. Твърди се, че на 01.12.2018г. ищецът не е бил на смяна и не е полагал труд, а за 03.12.2018г. и 04.12.2018г. бил в отпуск. Не бил полагал труд и на 05.12.2018г.

Твърди се също, че след отчитането на съответния период от 4 месеца в случаите, когато за определен период ищецът имал извънреден труд, същият бил надлежно заплатен изцяло от работодателя.

Оспорва се претенцията за парична равностойност на безплатната храна. Излага се, че разпоредбите на Наредбата са неприложими по отношение на полагания от ищеца труд в дружеството, тъй като  работодателят не бил имал задължение за осигуряване на безплатна храна, тъй като характерът на работата, извършвана от ищеца не бил специфичен.  Твърди се, че работодателят е осигурявал на лицата, работещи на смени чай и кафета в изпълнение на задълженията си за осигуряване на ободряващи и тонизиращи напитки.       

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

По делото не е спорно, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответното дружество за периода 07.03.2018г. до 11.02.2019г., което се установява от представения трудов договор №427/07.03.2018г. и от представената справка за актуално състояние на трудови договори, издадена от НАП.

Ответникът е представил графици за отчитане явяването и неявяването на работа за процесния период, както и фишове за начислена и заплатена заплата, книга за инструктаж, правилник за вътрешния трудов ред на дружеството, приемо-предавателни протоколи за раздадени тонизиращи напитки за месеците ноември-декември 2018г.; октомври 2018г.; август и септември 2018г.; юни 2018г..

Свидетелят Хр. Йо. Ив. излага, че е бил служител в „М.“ЕООД –невъоръжена охрана и познава ищеца като колега. Сочи, че дневната смяна била от 09:00 ч. до 19:00 ч., а нощната смяна от 19:00 ч. до 07:00 ч. Имало  утвърден график, който се изготвял и подписвал от отговорника на всички охранители В. Р. Имало Книга за издаване и приемане на дежурството, която се разписвала и обикаляла всички обекти. Между двете смени се почивало два дни. В месеца се събирали около 15 смени, а когато в месеца имало 31 дена –ставали 16, а понякога ставали и 17 и то било по извънредна причина, ако някой е болен. Излага, че не са им давали храна, а в началото им давали кафе.

Свидетелят И. Ж. Ив. излага, че е служител на „М.“ЕООД на длъжност „инспектор“ регион Шумен, Разград, ТЪрговище, Силистра, а от 26.03.2021г. и за Варна и Добрич.през 2018г-2019г. не бил имал общо с Варненски регион с изключение на това, че познавал регионалния инспектор, защото работели заедно и получавали едни и същи указания, явявали се на събирания пред управителите в София. Сочи, че на всички обекти организацията на работата била една и съща – двусменен режим на работа от 08:00 ч. до 20:00 ч. и от 20:00ч. до 08:00 ч. според спецификата на работата били по 5 човека на пост. Излага, че по заповед на управителя графиците трябва да се изготвят от отговорника на групата за охрана на конкретния обект и да се утвърждават от регионалния инспектор. Графиците се изготвяли предварително до 20-то, 25-то число на  месеца. Не бил виждал графиците за работа за Варна за 2018г. било задължително да има Книга за предаване на обектите. На графиците за работа трябвало да се подпише всеки охранител, че се е запознал с графика и отдолу да се подпише от отговорника на групата. Ежедневно се извършвал инструктаж по мерки за безопасност за всеки застъпващ дежурство охранител. Излага, че ваучери за храна не са давани. Давали се ободряващи напитки според брой нощни смени.        

По делото е изготвена  ССчЕ, съобразно която за периода 12.03.2018г. до 11.02.2019г. по трудовия договор на  ищеца е начислено БТВ в размер на 6125.14 лева и НТВ в размер на 4 803.41 лева. За периода н.09.2017г. до м.08.2019г. при работодателя има открита Книга за отчитане на извънредния труд, като за този период ищецът не е вписан като работник, положил извънреден труд, респ. не му е начислявано възнаграждение за положен извънреден труд.  Съобразно Таблицата за отчитане явяването и не явяването на работа, изготвена от работодателя за периода 12.03.2018г. до 11.02.2019г. ищецът е положил извънреден труд след преизчисляване на нощните часове в дневни в размер на  53 часа, за което му се дължи възнаграждение в брутен размер -248.33 лева  и в нетен размер 192.70 лева; Съобразно твърденията на ищеца същият е положил извънреден труд след преизчисляване на нощните часове в дневни в размер на 231 часа, за което му се дължи възнаграждение в брутен размер 1098.88 лева и в нетен размер 852.71 лева. При първия вариант дължимата лихва за забава е в размер на 45.96 лева, а при втория 207.29 лева върху брутния размер от 1098.88 лева. При първия вариант ищецът е отработил 1734 часа при сумирано изчисляване на работното време при отработени 138 смени  в т.ч. 1656 часа, отработени по смени у прибавени нощни часове в дневни 78 часа. При втория вариант ищецът е отработил 1935 часа при сумирано изчисляване на работното време при отработени 154 смени в т.ч. 1848 часа по смени и прибавени приравнени нощни часове в дневни 231 часа.     

   Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е същества валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността заемал  длъжността „охранител” в ответното дружество за периода от 07.03.2018г. до 11.02.2019г.

По предявения иск с правно основание чл.262 КТ.

Положеният извънреден  труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от  50 на сто за работа през работните дни, 75 на сто за работа през почивните дни и 100 на сто за работа през дните на официалните празници.

Съобразно чл.9г от Наредба за работното време, почивките и отпуските отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд.

Работодателят  оспорва, че ищецът е полагал извънреден  труд. Видно от заключението на вещото лице в процесния период ищецът е полагал извънреден труд както по неговите твърдения, така и въз основа на графиците за полагане труд, представени от работодателя като разликата е в размера на положените часове извънреден труд.

Не се спори и от събраните доказателства се установява, че ищецът е полагал труд на 12 часови смени – дневна и нощна смяна с два дни почивка по предварително утвърден график при сумирано отчитане на работното време. Установява се също, че графикът е изготвян от отговорника на групата и е бил подписван от него и утвърждаван от регионалния инспектор. В обектите на работа е имало Книга за приемане и предаване на дежурство, в която всеки от охранителите се е подписвал при започване на смяната си. Тази книга не се съхранява от работодателя, тъй като бил изтекъл 18 месечния срок за съхранение по Закона за частната охранителна дейност.

В действителност съобразно чл.52, ал.7 ЗЧОД и във връзка с чл.13,ал.2, т.6 дневникът за приемане и предаване на смяната на екипите в обекта се съхранява до изтичане на 18 месеца след прекратяване на договора съответно след фактическото снемане на самоохраната. Твърденията на ответника, че договорът за охрана е прекратен през месец февруари 2019г, поради и което срокът за съхранение по ЗЧОД е изтекъл. Същевременно обаче е налице изискване при въведеното сумиране изчисляване на работното време съгласно чл.9 а от Наредба за работното време, почивките и отпуските графиците да се съхраняват в 3 годишен срок, като работниците и служителите следва да бъдат запознати предварително с тях. Липсват доказателства графиците, представени от ответника да са били сведени до знанието на ищеца.   Представеният от ответника график на работните смени е изготвен едностранно,  не обвързва ищеца, тъй като не съдържа негов подпис и не се ползва с материална доказателствена сила за фактите, установени с него. На работодателя  са дадени указания да представи книгата  за дежурствата на ищеца като са му указани и  последиците от неизпълнението. До приключване на производството по делото тази книга   не е представена,нито са представени графици, за които да е установено, че ищецът е запознат с тях, поради и което съдът на основание чл.161 ГПК приема, че ищецът е положил  труд в посочените в исковата молба периоди и часове и съобразно заключението на вещото лице по неговите твърдения. Съобразно заключението на вещото лице при твърденията на ищеца същият е положил извънреден труд след преизчисляване на нощните часове в дневни в размер на 231 часа, за което му се дължи възнаграждение в нетен размер 852.71 лева, поради и което претенцията следва да се уважи в цялост.

По предявения иск с правно основание чл.285 КТ.

На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер на организацията на труда работодателят следва да осигури безплатна храна и/или добавки към храната. Липсват доказателства на ищеца да е била осигурявана безплатна храна респ. да му е изплащана такава с оглед на чл.2,ал.2, т.2 от Наредба №11/21.12.2005г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея – при работа на 12- часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време, поради и което претенцията се явява основателна.

При липса на заповед на работодателя  по чл.7 от Наредбата, в която да се посочи вида и стойността на дължимата храна  размерът на стойността на дължимото следва да се определи по реда на чл.5 от Наредбата или два лева на ден. Съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ ищецът за процесния период е отработил общо 154 дни или дължимото е в размер на 308 лева.

По предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД.

Обезщетението за забава в плащането на парични суми съответства на размера на законната лихва. Същото е дължимо от датата на падежа до датата на исковата молба.

Видно от заключението на вещото лице /приложение №7/ падежните дати по четиримесечия са както следва за първото четиримесечие на 2018г. – 30.05.2018г. ; за второто четиримесечие на 2018г. 30.09.2018г.; за трето четиримесечие на 2018г. 30.01.2019г. и за първото четиримесечие на 2019г. – 29.04.2019г. или началната дата, от която се дължи обезщетението е 30.05.2018г.  

Съдът намира, че на ищеца  е дължимо обезщетение по чл.86 ЗЗД, което възлиза в размер 160.85 лева върху главницата от 852.71 лева за периода 30.05.2018г. до 29.09.2020г., като претенцията  следва да се отхвърли за разликата до  207.29 лева и за периода 07.03.2018г. до 29.05.2018г.  

   По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 416.40 лева- адвокатско  възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответника, на основание чл. 78,ал.1 ГПК. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид че същото е уговорено и изплатено за три кумулативно съединени иска в размерите по чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.   

На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати следващите се държавни такси по делото : в размер на  50 лева за предявения иск с правно основание чл.264 КТ, 50 лева за предявения иск с правно основание чл.285 КТ  и  38.80 лева за  предявения иск  с правно основание чл.86 ЗЗД, както и 289.82 лева за проведената ССчЕ, изплатени от бюджета на съда.

      

 Воден от горното  съд :

 

                                               Р  Е  Ш   И   :

                             

                  ОСЪЖДА  „М.“ЕООД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. Н. Н.  да заплати на Л.П.Ц., ЕГН: **********  сумата от 852.71/осемстотин петдесет и два лева и седемдесет и една ст./ лева, представляваща дължимо  възнаграждение в нетен размер за положен от ищеца  извънреден труд за периода месец март 2018г.  – месец  февруари 2019г., на основание чл.262 КТ, ведно ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -30.09.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 160.85/сто и шестдесет лева и осемдесет и пет ст./ лева, представляваща обезщетение за забава за периода 30.05.2018г. до 29.09.2020г., на основание чл.86 ЗЗД,  КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.86 ЗЗД за разликата до претендирания размер от 207.29 лева и за периода 07.03.2018г. до 29.05.2018г.  

                ОСЪЖДА  „М.“ЕООД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. Н. Н.  да заплати на Л.П.Ц., ЕГН: **********  сумата от 308 / триста и осем/ лева, представляваща стойността на дължимата безплатна храна за периода месец март 2018г.  –месец февруари 2019г. за отработени 154 дни, на основание чл.285 КТ,  ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска -30.09.2020г. до окончателното й изплащане.

           ОСЪЖДА  „М.“ЕООД, ЕИК: ** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. Н.в Н.  да заплати на Л.П.Ц., ЕГН: ********** сумата от 416.40 /четиристотин и шестнадесет лева и четиридесет ст./ лева, представляваща  реализираните разноски от ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

            ОСЪЖДА „М.“ЕООД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Н. Н. Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 428.62 /четиристотин двадесет и осем лева и шестдесет и две ст./ лева, представляваща дължима държавна такса и изплатен депозит за ССчЕ,  на основание чл.78,ал.6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на  обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред ВОС.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: