Решение по дело №404/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 267
Дата: 28 юни 2024 г. (в сила от 17 юли 2024 г.)
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20241320200404
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. В., 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200404 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Г.“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Т.Т.“, № 66,
представлявано от управителя П. Г. Р., против Наказателно постановление №
05-2400006 от 28.02.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
със седалище - В. , с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413,
ал. 2 от КТ – „Имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за
извършено административно нарушение по 281, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 13,
ал. 2 от Наредба № РД – 07.-02 от 16.12.2009г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд / обн. ДВ бл. 102, от 22.12.2009г./.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в
с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
1
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
При извършена проверка по документи на "Г." ЕООД, състояла се на
19.12.2023 г. в Дирекция "Инспекция по труда" със седалище В. по повод
пострадало лице по време на работа - К.М.А., който на 13.12.2023 г. около
13:00 часа на обект: Сервиз за гуми, гр. В., местност "Алимана" №11, е
извършвал ремонт на гума на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона с
размери 315/80 R22,5, като при напомпването на същата посредством
компресор модел AGRE 7_106.5 НЗ, с производствено щампован номер
№79567Т, гумата се пука/гърми, в следствие, на което същата отскача и удря
г-н Ангелов в главата и той получава субарахноиден кръвоизлив, не са
представени изискваните с призовката (на основание чл.45, ал.1 от АПК) от
15.12.2023 г. документи от преминати обучения на лицето К.Ц.К. - общ
работник - гумаджия, нает по трудов договор № 009/28.05.2020г., чиято
работа е свързана с използване /на съдове с повишена опасност под налягане -
компресори за напомпване на гуми и машини за монтаж и демонтаж на тежки
гуми/, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения
или е заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора,
независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж
по същата или друга професия и на които освен инструктаж на работното
място се провежда и обучение по правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд. С това е нарушил: чл.281, ал.2 от Кодекс на
труда във връзка с чл.13, ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд /обн. ДВ. бр. 102/22.12,2009 г./.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля В. П. Ц. и
административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
2
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН
също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Привилегирования състав по чл. 415в от КТ, урежда отговорността за
маловажни нарушения на трудовото законодателство, като са предвидени
диференцирани наказания, като в посочените случаи работодателят се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Налице са аргументи за
приложимост на привилегирования състав по чл. 415в КТ в хипотезите на
всички установени по КТ нарушения, в т. ч. и тези по чл. 413, ал. 2 от КТ,
при наличието на определените в закона предпоставки. Анализът на
разпоредбите, както и систематичното и граматическото им тълкуване
налагат извода ,че в случаите, в които бъде установено,че са налице
визираните от законодателя кумулативно дадени предпоставки по чл.415 в от
КТ, конкретното нарушение да бъде прието за маловажно
,административнонаказващият орган следва да приложи именно
отговорността по този текст, като съобрази размера на налаганата санкция с
3
много по-ниските граници,установени от привилегирования състав на тази
разпоредба. От изявлението на процесуалния представител на ответната
страна в с.з. е видно, че жалбоподателят е отстранил допуснатото нарушение
веднага чрез представяне на изисканите доказателства с причовката до него
от АНО при издаване на ПАМ и от него не са настъпили вредни последици за
работниците. Чрез преквалификацията на деянието в настоящето
производство , след като очевидно са налице предпоставките по чл. 415в от
КТ за квалифицирането му като „маловажно”, няма да се влоши положението
на нарушителя, тъй като на последния ще бъде наложено по-лекото наказание
от това което му е наложено чрез атакуваното НП.
По изложените по-горе съображения и предвид наличието на изрично
уредено от чл. 63 ЗАНН правомощие за изменение на наказателното
постановление, при решаване на въпроса по същество, настоящият състав на
съдът може и следва да измени наказателното постановление при установена
"маловажност" по смисъла на чл. 415в от КТ, като съобрази размера на
наложената парична санкция. Съдът може в случаите, в които отговорността
на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на
административно нарушение, ако се установят предпоставките за
приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като
приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание. Видно
от разпоредбата на чл. 415в от КТ предвижда имуществена санкция в размер
от 100 до 300 лева. При извършената проверка е прието ,че вината за
допуснатото нарушение е от страна на техническия ръководите, съгласно
издадената заповед за това, който е допуснал нарушението, но видно от
приложените в делото доказателства в последствие веднага го е отстранил.
При служебна проверка на АУАН и НП не се констатират,извън
релевираните, допуснати съществени нарушения на ЗАНН, накърняващи
правото на защита на жалбоподателя и представляващи основания за отмяна
на атакуваното постановление. При определянето на размера на
административното наказание не са взети предвид всички обстоятелства,
имащи значение за това и преди всичко обстоятелството, че жалбоподателят
не е наказван по административен ред за нарушения по КТ, което е в тежест
на АНО да установи и докаже това,нарушинието не се отличава с от
обикновените от този вид, жалбоподателят веднага го е отстранил, поради
което съдът счита, че размера на наложеното наказание следва да се намали
4
до минималното, предвидено от закона.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде изменено в частта му относно наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр.
с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 05-2400006 от 28.02.2024г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище - В. , с което на
жалбоподателя „Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „Т.Т.“, № 66, представлявано от управителя П. Г. Р. е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и 416, ал.
5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ – „Имуществена санкция” в размер на
2000 /две хиляди/ лв. за извършено административно нарушение по 281, ал. 1
от КТ, във вр. с чл. 13, ал. 2 от Наредба № РД – 07-02 от 16.12.2009г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд / обн. ДВ бл. 102, от 22.12.2009г./, като на
основание чл. 415 в от КТ го намалява до размер на предвидения за това
минимум от 100/сто/лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Г.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. „Т.Т.“, № 66, представлявано от управителя П.
Г. Р., на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от
ЗАНН, да заплати на, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща
направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен
по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6