Присъда по дело №2061/2017 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№           година                                                                                                   Гр. София   

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни  две хиляди и осемнадесета година  в следния състав:

 

Председател:		МИНА МУМДЖИЕВА
Съдебни заседатели:		М.Ц. Д.Н.
Секретар	ВИКТОРИЯ И.
Прокурор	ДРАГОМИР ЯНЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия председателя

Наказателно НОХД 2061 по описа за 2017г. въз основа на закона и доказателствата по делото

 

                                                               П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата И.К.С. –Б. гражданка, родена на ***г***, със средно образование, неосъждана, разведена, адрес ***, с ЕГН – ********** за НЕВИНОВНА в това да е причинила на Ц.С.Г. смърт по непредпазливост в следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, а именно за това на 15.08.2011 г. в ж.к. „*********да  е  нанесла на Г. побой, да  я  е удряла със свити в юмруци ръце, захващала и притискала с ръце, при което да е причинила на Г. разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в *** ***и това увреждане да е в пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка с причинените вследствие на нанесения побой травматични мекотъканни увреждания, както и в причинно – следствена връзка със смъртта на Ц.С.Г.,  настъпила на 29.08.2011 г., поради което и на основание чл. 304 НПК я ОПРАВДАВА по обвинението за извършено  престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения на основание чл. 45 ЗЗД от Е.Г.М. граждански иск срещу подсъдимата в  размер на 25 000 лева, представляващ претендирано обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 29.08.2011г. до окончателно погасяване на задължението.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения на основание чл. 45 ЗЗД от Д.Г.Г. граждански иск срещу подсъдимата в  размер на 25 000 лева, представляващ претендирано обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 29.08.2011г. до окончателно погасяване на задължението.

 

На основание чл. 190, ал.1 НПК разноските по делото в размер на 2 245,1 лева, направени в досъдебното производство и 5 296,60 лева, направени в производството пред първоинстанционния съд следва да останат в тежест на държавата.  

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

 

                                                                                                            2.                                         

                       ( с особено мнение на съдебен заседател Д.Н.)

 

 

МОТИВИ по НОХД 2061/2017г. по описа на СГС, НО, 10 състав

 

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен срещу И.К.С. по чл. 124, ал. 1, пр.2  от НК за това, че причинила на Ц.С.Г. смърт по непредпазливост в следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда – за това, че на 15.08.2011 г. в ж.к. „*********нанесла на Г. побой, като я удряла със свити в юмруци ръце, захващала я и я притискала с ръце, при което причинила на Г. разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в мастна емболия, която е в пряка и непрекъсната причинно - следствена връзка с причинените вследствие на нанесения побой травматични мекотъканни увреждания, в резултат на което на 29.08.2011 г. Ц.С.Г. починала.

Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Твърди, че същото е доказано въз основа на показанията на свидетелите, които възприели пострадалата с видими следи от побой. Поддържа се становището, че единственото лице, което е могло да нанесе побой, е подсъдимата И.С., както и че обвинението се доказва от СМЕ на труп. Прокурорът предлага на съда да приеме, че настъпилата мастна емболия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Повереникът поддържа становището, изразено от прокурора. Към аргументите за осъждането на подсъдимата повереникът добавя и довод за фактите, преразказани от св. Д. Г. относно реакцията на пострадалата, за съдържанието на показанията, дадени от полицейските служители, за впечатленията на лекаря от спешната медицинска помощ. Поддържа се становището, че въз основа на показания, дадени от д-р Г. и д-р П., е установено наличието на причинно – следствена връзка между деянието на пострадалата и съставомерния общественоопасен резултат. Навежда се довод, че впечатленията на тези свидетели са били трайни и са се основавали на непосредствен контакт с пострадалото лице. Повереникът предлага на съда да се довери на дадените от св. Г. и св. П. показания, както и на съдебно-медицинските заключения, изготвени в досъдебното производство. Предлага се въз основа на така изброените доказателства съдът да приеме, че Цв. Г. е починала от  мастна емболия. Повереникът посочва, че дори и в последната петорна СМЕ експертиза е установила, че за пострадалата са били полагани грижи, като се изразява становище, че се касае именно за грижите, които лично е извършвала св. Д.Г. – дъщеря на пострадалата. Излагат се подробни съображения в подкрепа на искането съдът да уважи предявените граждански искове.

Частните обвинители поддържат становището на повереника.

Защитникът предлага на съда да постанови оправдателна присъда. Акцентира се върху обстоятелството, че подсъдимата професионално и в период, значително предхождащ инкриминирания, по занятие е полагала грижи за възрастни хора срещу заплащане. Твърди се, че в процеса на нейната практика не е бил констатиран нито един инцидент. Защитата посочва, че не оспорва факта на 15.08.2011г. пострадалата да е била открита в дома си в присъствието на подсъдимата с множество кръвонасядания по лицето и крайниците, но се твърди, че няма категорични данни същите да са били причинени именно от подсъдимата. Защитникът предлага като самостоятелно основание за оправдаването на подсъдимата факта, че мастната емболия, дори и да се констатира такава, не е причинена при пряк умисъл. Защитата пледира, че пряко биха могли да бъдат причинени единствено травматичните  увреждания, за които се твърди, че не съдържат медикобиологичните признаци на средна телесна повреда. На следващо място като основание за оправдаването на подсъдимата се изтъква довод, че мастната емболия не е доказана по несъмнен и безспорен начин. Предлага се съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани гражданските искове.

Подсъдимата в лична защита твърди, че не е извършила деянието, за което е предадена на съд.

В последната си дума моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди становищата на страните  и доказателствата по делото, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

Подсъдимата И.К.С. е Б. гражданка, родена на ***г***, със средно образование, неосъждана, разведена, адрес - гр. София, ж.к. "*********вх.1, ет.*, с ЕГН – **********.

Преди инкриминирания период пострадалата Ц.С.Г. (с  ЕГН **********) живяла  известно време в провинцията, но в последните години от живота си – от началото на 2009г. започнала да изпитва затруднения  и не можела  да се обслужва сама във връзка с настъпила деменция (установено от писмени доказателства, цитирани на стр. 26 от петорна СМЕ). Във връзка с  периодичните прегледи, които били осигурявани на Ц.Г.било констатирано „разстройство на личността и поведението в зряла възраст“ (установено от амбулаторен лист от 02.12.2009г.), „смесена корова и подкорова съдова деменция“ (установено от амбулаторен лист от 10.12.2009г.). Влошаването на здравето при пострадалата довело и до невъзможност да разпознава близките си. Спрямо Цв. Г. било предприето лечение в МУ- София, Клиника по неврология, УБ „Александровска", с диагноза „*********(MMSE=10). Болест на *********. *********от дегенеративен тип...". От началото на 2011 г. пострадалата започнала да страда и от халюцинационни аури в контекста на напреднала деменция от смесен /съдов и дегенеративен/ тип. До месец август 2011 г. Цв. Г. многократно била преглеждана в болнични заведения. Към 15.08.2011 г. в резултат на описаните по-горе заболявания пострадалата вече не разполагала с възможност да се ориентира в обстановката около себе си. В този период Цв. Г. продължавала да страда от тежка деменция ( установено от СМЕ на труп, от петорна СМЕ, както и от показанията на св. Д.Г. - л.73, том 1, СП). Междувременно за Цв. Г. полагали грижи нейните близки – св. Д.Г. (дъщеря), св. Е.М. (син), св. Р.Г. (съпруг на св. Д.Г.), които за целта осигурили жилище и денонощно обслужване на пострадалата от нает домашен помощник срещу заплащане.  Текучеството сред ангажираните с обгрижването на Цв. Г. лица било голямо с оглед тежестта на нейните заболявания.

Междувременно св. А.В. оказвала системна помощ в дейността на фирма ЕТ „Ю.-Ф.“, регистрирана на името на нейните родители с предмет на дейност – посредничество при осигуряване на домашен помощник за домакинството на възрастни и болни хора. Св. В. се познавала със св. Д.Г. като клиент на посочената фирма от неустановен период от време преди инкриминирания. Св. А. В. се познавала и с подсъдимата от периода 2010г. – 2011г. (л.89, СП, СГС). Основните впечатления на св. А. В., както и на нейната майка – Ф.В. за личността на подсъдимата, били свързани с полагани от подсъдимата грижи за възрастния баща на А. В. (л.121, СП). Във връзка с този ангажимент на подсъдимата не били регистрирани оплаквания.

На 25.07.2011г. св. Д.Г. сключила договор за посредничество със св. А.В. в качеството ѝ на представител на фирма „Ю.-Ф.“, по силата на който посочената фирма следвало да осигури лице, което да сключи договор със св. Д.Г. за предоставянето на услуги като домашен помощник на възрастната Цв. Г. срещу възнаграждение – месечна минимална работна заплата за 24 часов работен ден. Във връзка с изпълнение на договора св. В. първоначално предложила сключването на договор с Е.О., която обаче поради собствената си напреднала възраст  не успявала  физически да се справя със задълженията на домашен помощник (установено от показанията на св. Д.Г. - л.76, СП). Договорните отношения с Е.О. били прекратени по  настояване на св. Д. Г., след като при неустановени обстоятелства Е.О. изпуснала тялото на Цв. Г. при опит да я заведе до тоалетна и св. Г. узнала за това (установено от показанията на св. Р.Г.–л.96 от СП). В хода на проведеното наказателно производство Е.О. починала през 2013г. (установено с акт за смърт от 18.12.2013г.).

Следващата възможност, която била осигурена от св. А.В., била свързана с предлаганите от подсъдимата И.С. услуги. Така от неустановена дата от началото на август  2011г. до 15.08.2011г. грижите за Ц.Г.които изисквали 24 – часово обслужване, били поверени на подсъдимата И.С.. Тя била предварително препоръчана от св. А.В. във връзка именно във връзка с предходните ангажименти на подсъдимата, свързани с обгрижването  на възрастния баща на тази свидетелка (л. 89, СП).

 На неустановена дата в първата половина на август 2011г. до инкриминираната дата на подсъдимата била предоставена за ползване стая от жилището на пострадалата Ц.Г.Така подсъдимата и пострадалата обитавали в посочения период в едно общо домакинство  - жилище на адрес - гр.София, в ж.к. „***********. До 14.08.2011г. подсъдимата се грижела за Ц.Г.като периодично апартаментът бил посещаван от свидетелите Д.Г., Р.Г. и св. Е.М.. До инкриминираната дата близките на Цв. Г. приемали без забележки начина, по който подсъдимата поддържала жилището, както и личната хигиена на Ц.Г.Оплаквания, свързани с поддържането на общата хигиена, не били регистрирани и във връзка с предходни ангажименти на подсъдимата (установено от показанията на св. Ф.В. – л.121, СП).

Към средата на август 2011г. състоянието на Цв. Г. не позволявало да осъществява словесна комуникация, както и да се обслужва сама. С оглед тежестта на заболяванията си пострадалата не можела сама да удовлетворява физиологичните и хигиенните си нужди, както и да се придвижва самостоятелно без чужда помощ. При различните си посещения в жилището на Цв. Г. св. Р.Г. възприел непосредствено трудното ѝ придвижване, водещо на моменти до блъскане на краката ѝ в мебели. Поддържането на личната хигиена на Ц.Г.свързано с придвижването ѝ до сервизни помещения, било възможно само с чужда помощ и изисквало значителни усилия, включително за  осигуряване  равновесно положение на  пострадалата, а именно чрез  захват от страна на придружаващото я лице в областта на мишница и предмишница (л.95 от СП). Така при неустановени обстоятелства и в неустановен период от време от края на юли 2011г. до 15.11.2011г. на пострадалата били причинени:

-         кръвонасядане с размери от 0,8/0,6 до 1,5/1 см на обща площ 10/2 см по  задната повърхност на дясната мишница, в горната ѝ трета;

-         множество кръвонасядания с овална форма, заемащи площ 7/4,5 см  по външната повърхност на лявата мишница в средната и долната трета (в СМЕ на труп те са описани с бледожълтеникав цвят).

-         кръвонасядане с размера 1,5/1 см срединно на дясното бедро;

-         кръвонасядане с размери 4/2 см в долната трета на дясното бедро (в СМЕ на труп е описано с жълтеникав цвят с бледозеленикава периферия.)

До последното посещение на св. Д.Г. на 14.08.2011г. подсъдимата И.С. осигурявала необходимата хигиена и в домакинството на пострадалата (установено от показанията на св. Р.Г.–л.95, СП).

Последното посещение на св. Д.Г. преди инкриминираната дата се състояло на 14.08.2011г.  в неустановен час. И в този случай те не установили необичайни проблеми, т.е. различни от известните вече, произтичащи от тежкото общо здравословно състояние на Ц.Г.При последното си посещение преди инкриминираната дата свидетелите Г. не установили и необичайни проблеми, свързани със състоянието на апартамента на пострадалата. По време на престоя си св. Д.Г. възприела лежащо болната си майка, т.е. в състояние, което не позволявало към този момент да добие пряка представа за състоянието на нейните крайници.  Св. Д.Г. си тръгнала от жилището  в ж.к. „Илинден“ на посочената по-горе дата около 18:30– 19:00 часа, без към този момент да констатира видими травматични увреждания по лицето на своята майка.

В периода след това и при неустановени обстоятелства, подсъдимата осигурила достъп до жилището на неустановено/ни лице/лица, които пребивавали там в неустановен интервал от време в  периода след 19:00 часа на 14.08.2011г. до неустановен час на 15.08.2011г. преди края на установения работен ден (около 17:00 часа). В този период домакинството на Цв. Г. било обърнато в пълен безпорядък, бил внесен концентриран алкохол, извадени множество чинии и чаши от оборудването в кухнята, част от тях впоследствие били открити счупени, друга част – оставени на различни места от жилището с остатъци от храна и концентриран алкохол. В същия период от време жилището на пострадалата било превърнато и в място на активно тютюнопушене, след което в него били захвърлени безразборно множество фасове от цигари, както и стъпкани пакети с храна (установено от показанията на св. А.В. – л.89-л.91, СП, от показанията на св. Е.М. –л.85, СП, от показанията на св. Д.Г.–л.74, СП, от показанията на св. Р.Г. – л.94, СП).

           Така на 14.08.2011г.,  след като било прекратено посещението на св. Д.Г. ***, т.е. от неустановен час на 14.08.2011г. след 19:00 часа до неустановен час на 15.08.2011г. (понеделник), преди края на обичайното работно време,  при неустановени обстоятелства и при неизяснено участие на подсъдимата или на друго/и лице/а, допуснати от нея в жилището в ж.к. „Илинден“,  на  Цв. Г. били причинени:

-                     кръвонасядане на челото отляво в областта на лявата вежда и над нея;

-                     кръвонасядане на клепачите на двете очи;

-                     кръвонасядане в областта на двете скули;

-                     разкъсно-контузна рана по долно-вътрешния орбитален ръб на дясната орбита;

-                     кръвонасядания на лицето в областта на двата долночелюстни ъгли и на брадичката.

          Медико-биологичните признаци на така причинените телесни увреждания реализират признаци на лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 НК и чл. 129 НК (установено от разпит на ВЛ, изготвили петорна СМЕ).

          В същия период от време  след 19.00 часа на 14.08.2011г.  срещу 15.08.2011г. подсъдимата употребила концентриран алкохол в приблизително количество между 100-150 грама. По този начин подсъдимата се привела в състояние на лека към средна степен на алкохолно опиване и в това състояние легнала на един от ъгловите дивани, които се намирали в стаята, отредена за ползване от пострадалата. В неустановен момент на 15.08.2011г. неустановеното/ните лице/лица напуснали жилището на пострадалата Ц.Г.като  оставили отключени входната врата и решетката пред нея.

На 15.08.2011г. св. Д.Г. решила обичайно да телефонира на подсъдимата, но не получила отговор на многократните си повиквания.  Това обстоятелство ѝ причинило чувство на безпокойство и след като свършило работното ѝ време заедно със съпруга си – св. Р.Г., се отправила към жилището на своята майка. Там свидетелите Г. установили, че входните врати са отключени, а видимо от апартамента не се долавя присъствие на обитатели. В стаята, отредена за обитаване от Ц.Г.свидетелите Г. открили на единия ъглов диван подсъдимата, завита през глава, в неадекватно състояние, а на другия диван, поставен до гардероб и с гръб към вратата – своята майка Ц.Г.която била в безпомощно състояние и с видими травматични увреждания по главата така, както са описани по-горе (установено от показанията на св. Р.Г. – л.93, СП). Свидетелите Г. били шокирани от състоянието на Ц.Г.от състоянието на подсъдимата, както и от пълния хаос в обстановката, описан по-горе. С общи усилия те преместили тялото на Цв. Г. от дивана на леглото,  където обичайно Цв. Г. била обгрижвана и се опитали да установят словесен контакт с подсъдимата. Техните опити в тази насока останали безуспешни, тъй като подсъдимата изглеждала видимо повлияна от упойващи вещества. Св. Г. телефонирала на своя брат (св. Е.М.) с искане дойде незабавно в дома на пострадалата. Св. М. се отзовал. По-късно, влизайки в жилището, установил, че липсват следи от взлом по входната врата. Тялото на своята майка (свито и в безпомощно състояние) възприел на обичайното местоположение – в леглото, отредено за ползване от нея  (л.85, СП). По такъв начин възприели местонахождението на пострадалата в жилището и пристигналите по-късно след него полицейски служители Б.Д. и А.К., както и свидетелите св. А.В. и майката на св. А. В. – св.  Ф.В.. Свидетелите, пристигнали на местопроизшествието след св. Д.Г. и св. Р.Г., възприели видими кръвонасядания и следи от външни кръвоизливи по лицето на пострадалата Ц.Г.особено в областта на очите (установено от показанията на св. М. – л.88, СП, от показанията на св. А. В. – л.89, СП, както и от прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от същата свидетелка в ДП – л.92, СП, от показанията на св. Ф.В. – л. 122, СП). Те на свой ред, също били шокирани от състоянието на жилището на пострадалата, в което безразборно били разхвърляни счупени чаши, отворени бутилки, някои от които съдържащи известно количество концентриран алкохол, загорели съдове (установено от показанията на св. Ф. В. – л.122, СП), с фасове и боклуци (съгласно показанията на св. А. В. – л. 89, л.91, СП и прочетените на основание чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от същата свидетелка в ДП – л.92, СП), св. Е.М. – л.85, СП,  показанията на полицейския служител Б.Д. – л.126, СП).

Св. Д. Г. сигнализирала система „112“ ( установено от прочетените показания на основание чл. 281, ал.5 НПК показания, дадени от св. Г. в ДП–л. 83, СП, от показанията на св. Р. Г. – л.94, СП). След обработване на сигнала в жилището на пострадалата бил изпратен автопатрул в състав свидетелите Б.Д. и А.К., които пристигнали на адреса след 19:00 часа (установено от съчетания анализ на дадените от св. Д. Г. показания в СП и прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени в ДП от св. К. (л.125, СП). Полицейските служители установили на място и лекар от ЦСМП – доктор М.. Изпратеният екип за оказване на спешна медицинска помощ по настояване на близките на пострадалата предприел стъпки за настаняването на пострадалата в лечебно заведение (установено от показанията на св. М. – л.130, СП). Подсъдимата била задържана от полицейските служители за срок от 24 часа.

В лечебното заведение Ц. Г. била прегледана от съдебен лекар, който констатирал нараняванията ѝ. Били назначени изследвания, като резултатите от образната диагностика не установили счупване на кости. От УМБАЛСМ  „Пирогов" изписали Г. същата нощ и децата ѝ я прибрали у дома. По – късно до настъпването на смъртта на Цв. Г. за нея се грижела друга жена – Н.Ж..

На 29.08.2011 г. Ц.С.Г. починала, като непосредствена причина за смъртта била гнойна ******с абсцедиращ характер, настъпила в резултат от вдишване на хранително съдържимо, в резултат на залежаването ѝ и непровеждане на необходимото интензивно лечение ( т.3 от заключение на петорна СМЕ –л.501, СП). Тежкото увреждане, свързано с белодробното възпаление, довело до смъртта на пострадалата, не било лекувано адекватно при единствено възможното съответстващо на тежестта на заболяването лечение,  а именно в стационарна форма в лечебно заведение със специализирано отделение за белодробни заболявания.     

В причинно – следствена връзка със смъртта на Ц. Г.  били и тежките възрастови промени в миокарда и кръвоносната система, свързани с дегенаративни промени в мускула на сърцето и дългогодишна хронична сърдечно – съдова недостатъчност, довели до увреждане на черния дроб и бъбреците (т.4 от петорна СМЕ – л.501, СП).

По случая били образувани две досъдебни производства: по пр.пр. 1400/2012г. по описа на СРП за престъпление по чл. 129, ал.1 НК, по пр.пр. 41515/2011г. на СГП за престъпление по чл.124, ал.1 НК, като с постановление на СГП от 03.01.2014г. е иззето делото, образувано по описа на СРП и след обединяване на материалите наказателното производство е продължило по пр.пр. с № 1400/2011г. на СГП.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на гласните доказателства, събрани с показанията на свидетелите: Д.Г. – дъщеря на починалата  Цв. Г. (л.73-л.84 от СП); Е.М. – син на починалата Цв. Г. (л.84 – л.88 СП); св. Р.Г. – зет на починалата Цв. Г. (л. 93-л.97, СП); св. А.В. ( л.89 - 92, СП), както и въз основа на прочетената на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК част от  показанията, дадени от същата свидетелка в досъдебното производство в протокол за разпит от 19.03.2012г.;  св. Ф.В. ( л.121 – л. 124, СП);  прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК  показания, дадени от св. А.К. (полицейски служител) в досъдебното производство в протокол за разпит от 16.08.2011г., както и в протокол за разпит от 29.08.2012г. (л.125, л.126, СП); показанията на св. Б.Д. (л.127, СП), както и от прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК  показания, дадени от Б.Д. в ДП (л.128, СП); св. М. М. – лекар от ЦСМ, оказал първа помощ на пострадалата на инкриминираната дата (л.129, л.130, СП); Н.Ж. (л.244 -  л.246, СП); св. Г.М. ( л.246, СП); св. С.Б. ( л.247, СП); св. Г.П. (лекар психиатър, консултирал пострадалата) – л. 396-л.398, СП; св. Д.Г. ( личен лекар на пострадалата) – л.399, СП.

Относими към предмета на доказване са писмени доказателства и  протоколи, удостоверяващи провеждането на процесуално-следствени действия, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие от 30.08.2011г. ( л.3, л.4, том 1 от ДП); протокол от  31.08.2011г. по СХЕ № А-505/2011г., удостоверяващ анализ на кръвна проба, взета от трупа, като не се доказва наличие на етилов алкохол (л.8, том 1 от ДП); протокол от 17.09.2011г. по  СХЕ 448/2011г., удостоверяващ химическо изследване на кръвна проба, взета от трупа на пострадалата, при което не се доказва наличие на синтетични и опиеви наркотични вещества (л.9, том 1 от ДП); платежни документи, удостоверяващи факта на заплатени от св. Д.Г. парични суми в полза на  ЕТ „Ю.Ф.“ ( л.21, том 1, ДП), копие от визитна картичка на ЕТ „Ю.Ф.“ с отбелязване за предмет на дейност, свързан със социално посредничество; договор за посредничество, сключен на 25.07.2011г. без отбелязване на лични данни за възложител, както  и на подпис за възложител с отбелязване на първа страница на мобилен номер и името „Е.О.“ (л. 23-л.26, том 1 от ДП); договор за посредничество от 16.08.2011г., сключен между фирма „Ю.Ф.“ и  св. Н.Ж. (л.27-л.29, том 1 от ДП), писмени доказателства, удостоверяващи извършени прегледи и назначено лечение спрямо пострадалата от нейния личен лекар – д-р Д. Г., който е допуснат и разпитан като свидетел по делото ( л.334- л. 351, СП). Съгласно амбулаторен лист  № 5018/ 18.08.2011г., при посочен час на амбулаторен преглед свидетелят Г. е отразил в графа „придружаващи заболявания и усложнения“ – „счупване на черепа и лицевите кости“ (л.351, том 1, СП).

Писмени доказателства, относими към причините за смъртта на пострадалата са: ксерокопие на оригинален журнал от 111-ти спешен неврохирургичен кабинет, отразяващ преглед на Ц.С.Г. (л.40– л.43, том 1 от ДП). От неговото съдържание е видно, че постъпването на пострадалата в УМБАЛСМ „Пирогов“ датира от 15.08.2011г., като е отбелязан и  точен час на регистрация (21:40 часа). На следващо място от съществено значение за решаване на основния спорен въпрос, свързан с причините за настъпилата смърт, е  медицинско направление изх. № 39/16.02.2012г., издадено от д-р П. по отношение на Ц. Г., в което  около шест месеца след инкриминирания период (и значително след смъртта на пострадалата от края на август 2011г.) е отбелязано, че пострадалата е била лекувана от халюциногенни аури в контекста на напреднала деменция от смесен тип, но след 15.08.2011г. състоянието ѝ рязко се влошило. В същия документ св. П. вписала  предположение за връзка на обострено психично състояние с получени травми (л.45, том 1 от ДП). Относимо към същия въпрос е и медицинско направление изх. № 24/10.01.2012, издадено от св. Д.Г., който е удостоверил с този документ, че Цв. Г. е била негова пациентка, записана в практиката на 29.11.2009г., която е страдала от мозъчно-съдова болест, вписана е консултация с психиатър, прогресивно влошаване на състоянието след 15.08., влажни хрипове на 28.08. (л.46, том 1 от ДП).

На следващо място относимо към въпросите, обсъждани в съдебно-медицинските експертизи,  са следните писмени доказателства: експертно решение № 0985 от 068 зас. /04.05.2010г. на ТЕЛК  с отбелязване на водеща диагноза „мултиинфарктна деменция“ (л. 88, том 1 от ДП). В посоченото решение е посочено право  на помощни средства от вида на тоалетен стол, инвалидна количка, антидекубитален дюшек и др. ( л.88, том 1 от ДП), удостоверение за психоневрологично изследване от 12.04.2010г.  с диагноза „болест на *********“ (л.94, л.95, том 1 от ДП), етапна епикриза за периода от 07.12.2010г. до 12.04.2010г. с диагноза „ *********от дегенеративен тип“ (л.96, том 1 от СП), СМУ № 233/2011г., удостоверяващо проведен на 17.08.2011г. преглед от ВЛ П.К. по отношение на освидетелстваната Ц.Г.в което са описани подробно кръвонасядания по челото, лява вежда, клепачите на двете очи, дясна и лява скули, ляв и десен долночелюстен ъгъл, на брадичката, на горните и долните крайници, разкъсно-контузна рана на долен клепач на дясно око. Съгласно издаденото СМУ описаните в него увреждания могат да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети, както и от удар с  ръка (при побой) – л.97, том 1 от ДП; писмени доказателства, удостоверяващи прегледи на 15.08.2011г. с диагнози, поставени на латиница (л.98-л.100, том 1 от ДП); медицинско направление от 18.08.2011г. за отпускане на помощни средства от вида на изброените в експертно решение № 0985 от 068 зас. /04.05.2010г. на ТЕЛК (л.101, том 1 от ДП); медицинска документация, удостоверяваща амбулаторни прегледи при личния лекар на Цв. Г. – д-р Д.Г. ( л.335-л.351, СП); два броя рецепти, удостоверяващи предписани лекарства за Цв. Г. от консултиращия я лекар психиатър д-р П. – л.390, л.391, СП, заверен препис – извлечение от амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет, започната на 14.08.2011г., завършена на 20.08.2011г., водена при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ (л. 503-л. 508, СП).

Съдът намира, че писмените доказателства, приложени на л.102-л.104, том 1 от ДП, имат значение преди всичко като изходна база за изготвените СМЕ относно историята на заболяванията, от които Цв. Г. е страдала през инкриминирания период. И това е така, тъй като датите на издаването им са отдалечени значително (с месеци) от инкриминирания период (л.103, л.104, том 1 от ДП).

Снимковият материал, приложен на л.105, том 1 от ДП, следва да се преценява във връзка с показанията на св. Д.Г., толкова доколкото от тази свидетелка се твърди, че тя лично е проявила инициатива да фотографира своята майка и да обективира с конкретни доказателства нейното актуално състояние към инкриминирания период.

Фактите, по които не се спори между страните, са свързани с ангажимента на подсъдимата да полага грижа за Ц.Г.с периода, в който ѝ е бил осигурен достъп до жилището в ж.к. „Илинден“, с факта, че е била ангажирана чрез агенция, в която са работели свидетелите А.В.  и Ф.В.. Безспорно установени са фактите относно периода, в който подсъдимата е пребивала в жилището на Цв. Г. (от неустановена дата в първата половина на август 2011г.), относно състоянието на подсъдимата към 15.08.2011г., обусловено от повлияване от алкохол, относно външните признаци на здравословно неразположение, видими по лицето на  Цв. Г. на същата дата и относно състоянието на жилището в ж.к. „Илинден“, обитавано от нея към инкриминирания период.  

По несъмнен начин се установи, че на 15.08.2011г. подсъдимата е била в състояние на алкохолно опиване – средна степен (установено от показанията на св. Д. Г. –л. 79, СП, от показанията на св. Е.Г. – л.85, СП, от заключение на СПЕ (л.109-л.117, том 1 ДП), която е приета без възражения от страните в СП (л.244, СП), от разпита на ВЛ К.М.).

По несъмнен начин се установява и състоянието на Цв. Г. към момента, в който е била открита от нейната дъщеря – положена на диван, напълно неконтактна, с описаните по - горе кръвонасядания по лицето (установено от прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК показания на Д. Г. – л.83, СП).

Не е спорен и въпросът за правния статус на подсъдимата, която към момента на деянието е неосъждана и е била реабилитирана за наложено административно наказание по НАХД 111/1994г., по което е било постановено решение № 117/23.03.1995г. на РС – гр. Лом, в сила от 23.03.1995г. 

Общите допирни точки между защитата и обвинението обаче се изчерпват с изложеното до тук.

Обвинението е инкриминирало травматична генеза на застрашаващо живота състояние, свързано с мастна емболия, свързано с нанесен върху пострадалата побой. Късната мастна емболия се явява и инкриминираната средна телесна повреда, за която се твърди, че е причинена пряко чрез побой от подсъдимата спрямо пострадалото лице. Инкриминиран е и по-тежък общественоопасен резултат – причиняване на смъртта на пострадалата по непредпазливост.

С оглед фактическите и юридическите признаци на обвинението за престъпление по чл.124, ал.1, пр.2 НК спорните въпроси, релевантни за изхода на делото са: кога и с  какви действия е засегната телесната неприкосновеност на пострадалата; установено ли е по несъмнен начин авторството на деяние, свързано с причиняване на кръвонасяданията, описани в СМУ, изд. на 17.08.2011г. от д-р П. К.; какви са медико-биологичните признаци на увреждането, описано на стр.1 от ОА, причинено пряко от удари и/или  при натиск с твърд тъп предмет; била ли е причинена на пострадалата описаната в обвинителния акт средна телесна повреда, а  именно разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в мастна емболия; установява ли се от обективна и субективна страна причинно-следствена връзка между инкриминираните на стр. 1 от ОА действия, свързани с въздействие върху телесния интегритет на пострадалата с твърд тъп предмет  и  леталния изход.  

Въз основа на събрания и проверен от съда доказателствен материал се извличат  отговори, от които произтичат няколко  различни самостоятелни основания за оправдаване на подсъдимата. Отделно от това фактите, установени от доказателствения материал, дават основание за извод, че конструкцията на обвинението поначало е изградена върху  редица  предположения: първото – за това, че следите от побой датират именно от 15.08.2011г.; второто - за това, че подсъдимата не е допускала никого до жилището на пострадалата. Аргументи в тази насока се извличат от анализа на доказателствата съобразно тяхната относимост към релевантни за изхода на делото факти, както следва:

Доказателства относно периода, в който подсъдимата изпълнявала функциите на домашен помощник в жилището на пострадалата.

Констатират се редица несъответствия между голяма част от фактическите твърдения, на които се изгражда обвинението и действителното съдържание на доказателствения материал. Едно от тях е свързано с твърдението в обвинителния акт за връзка на изпълняваните от подсъдимата договорни задължения  с периода от 26.07.2011г. до 14/15.08.2011г.  Източник на доказателства за началото на периода, в който подсъдимата започнала да изпълнява задължението си да се грижи за Ц.Г.са показанията на св. Д. Г.. Писмени доказателства за изясняване на това обстоятелство липсват. В разказа си пред съда св. Д. Г. твърди, че ангажиментите на подсъдимата датират от втори/трети август 2011г. По делото като писмени доказателства са приобщени два броя  договора за посредничество, бланков образец, в които е оставено свободно място за вписване на страните по договора. Първият е договор, с отбелязана в него дата  25.07.2011г. (л. 23-л.26, том 1 от ДП). В този екземпляр липсват данни за  възложител, подпис за възложител, а  единствено данни и  подпис за посредник, а именно – фирма „Ю.Ф.“, представлявана от неустановено лице. По същество с този договор се предвижда посредничество на посочената фирма за осигуряването на личен асистент за възрастна жена, чиято самоличност също не е посочена в договора. На първа страница от договора е вписан мобилен номер и името „Е.О.“. С оглед показанията на св. В. и св. Д.Г. договорът би могъл да бъде отнесен до св. Г. в качеството ѝ на възложител. Същият обаче въз основа на своето съдържание не  може да бъде обвързан с личността на подсъдимата.

Във втория  договор за посредничество с посочена в него дата 16.08.2011г., т.е. след инкриминираната дата са вписани имената на св. Н.Ж.  в качеството ѝ на изпълнител по него, а в качеството на посредник – посочената по-горе фирма. Аналогичен договор, отнесен до личността на подсъдимата, по делото липсва. Следователно единственият източник на доказателства за точния момент, в който подс. С. е започнала да изпълнява своите задължения, се явяват показанията на св. Д. Г., без същевременно да е налице обективна възможност тяхната достоверност да бъде проверена с писмени доказателства. Не е налице възможност проверка да се извърши и от независим източник на гласни доказателства. Установено е, че непосредствено преди подсъдимата функцията на домашен помощник е била изпълнявана от Е.О.. В хода на проведеното наказателно производство Е.О. е починала през 2013г. (установено с акт за смърт от 18.12.2013г.). С нейно участие не е бил проведен разпит пред съдия. Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт през 2017г., поради което разпит на Е. О. в съдебното производство за точния момент, в който е била освободена от изпълнение на задълженията си да обслужва пострадалата по договор с ЕТ „Ю.-Ф.“, обективно не би могъл да бъде проведен. По изложените съображения съдът прие за установено, че подсъдимата е била ангажирана с фактическо изпълнение на функциите домашен помощник от неустановена дата през първата половина на август 2011г. до инкриминираната с обвинителния акт дата.  

Съгласно внесения обвинителен акт  неправомерно въздействие върху телесния интегритет на пострадалата е извършено от подсъдимата именно на 15.08.2011г. С оглед показанията на св. Д. Г., че последното ѝ посещение в дома на пострадалата е било на 14.08.2011г. и си е тръгнала не по-късно от 19:00 часа, както и с оглед  липсата на очевидци, които да са пребивавали в жилището на пострадалата след този час, не може да се изключи съмнението, че съответни увреждащи лицето на пострадалата действия чрез удари с ръка или с твърд тъп предмет, независимо кой е техният автор, биха могли да бъдат причинени и на 14.08.2011г. след 19:00 часа. И това е така, тъй като нито един от  свидетелите не се установи да е присъствал на местопроизшествието в периода след последното посещение на св. Д.Г. на 14.08.2011г. в апартамента на пострадалата до инкриминирания период на 15.08.2011г. Останалите кръвонасядания, открити по крайниците и рамото на пострадалата, биха могли да бъдат причинени и в периода преди 14.08.2011г., тъй като първото освидетелстване от съдебен лекар е извършено на  17.08.2011г. От прокуратурата не са предприети действия за изменение на обвинението с оглед разширяване на инкриминирания период, поради което и съдът не би могъл да се произнесе на базата на събрания доказателствен материал. Отделно от това съдът не би могъл  да постанови осъдителна присъда, основана на предположението, че на 14.08.2011г. след 19:00 часа подсъдимата е останала сама с пострадалата в обитаваното от тях жилище.

Анализът на доказателствата за автора на действията, с които е засегнат телесния интегритет на пострадалата показва  следното.

Като преки действия на неправомерно въздействие, довели до описаната в ОА  средна телесна повреда „мастна емболия“, обвинението е инкриминирало побой чрез нанасяне на удари със свити в юмруци ръце, захващане и притискане с ръце.  При липсата на преки доказателства за обстоятелствата, при които е била засегната телесната неприкосновеност на пострадалата, както и доказателства за периода от време, в който се е случило това, задължението да ангажира косвени доказателства също е в тежест на обвинението. Като такива при съдебните прения се изтъква фактът подсъдимата е била сама с пострадалата в жилището в ж.к. „Илинден“ в инкриминирания период, както и че именно в този период е бил нанесен побой над пострадалата.

Между страните не се спори за възможния механизъм на въздействие, довел до причиняване на описаните в СМЕ на труп кръвонасядания, а именно  чрез твърди тъпи предмети. С уточнението, че по делото не са установени очевидци на действия, увреждащи травматично здравето на пострадалата, са обособени три групи гласни доказателства. В рамките на първата група свидетели се констатират показания на такива, в които се съдържат предположения, че подсъдимата единствена е разполагала с достъп до пострадалата и е отговорна за констатираните хематоми (св. Д. Г.). В тази част нейните показания са преразказани в прочетените показания на полицейския служител – св. А.К. (л.125, СП), както и частично в показанията на св. М. М. – лекар от ЦСП (л.129, СП). Важно е да се посочи, че по арг. от чл. 303, ал.1 НПК осъдителна присъда не може да се основава на предположения, в т.ч. на предположенията, които се съдържат в свидетелските показания. Ето защо тази група гласни доказателства не може да се ползва в подкрепа на обвинителната теза при решаване на въпроса за автора на деянието.

 Във втора група свидетелски показания са описани фактите, които свидетелите са възприели, без да се коментира възможен автор на деяние, свързано със засягане телесната неприкосновеност на Цв. Г. (св. Р. Г., св. Ф.В., полицейския служител Б.Д.). В тази връзка посочената група доказателства не носят информационна стойност за времето и начина на изпълнение на конкретно деяние, довело до кръвонасяданията, описани подробно в СМЕ на труп, както и относно неговия автор.  

В трета група гласни доказателства се твърди, че въпросът за възможното авторство на деянието може да намери разрешение чрез самопризнания на подсъдимата, възприети от свидетели по делото, като в тази група се обособяват такива, от които се ползва защитата (св. Гр. М., С.Б.) и такива, от които се ползва обвинението (Д. Г., А. К., Б. Д.). Св. Гр. М. разказа на съда, че подсъдимата споделила пред нея за нападение от неустановени лица в жилището, в което е пребивавала пострадалата и в което самата подсъдима изпълнявала задълженията си по договора със св. Д. Г.. Свидетелите Д. Г. – лично пред съда (л. 79, СП), А. К., Б. Д. – последните двама в прочетените показания на осн. чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т. 2 НПК (л.126, л.128, СП) са заявили, че подсъдимата е признала пред тях за „два шамара“. Показанията на изброените свидетели имат една обща характеристика -  в тях са преразказани обяснения на подсъдимата с твърдението, че са направени пред тях, т.е. извън процеса на събиране на доказателства в наказателното производство.    

Отделно от това показанията на свидетелите М., Б., Г., К., Д. са производни доказателства за възможен автор на деянието при липсата на преки доказателства, относими към  изясняването на същия въпрос. Отделното обсъждане на тази група доказателства поставя два въпроса. Първият е свързан с обстоятелството, че липсват първични доказателства за фактите, разказани от тях, тъй като самата подсъдима е упражнила правото си да не дава обяснения. Вторият въпрос е свързан с последиците от особеното процесуално качество на подсъдимата, които ѝ дават възможност да прави изявления, които да се ползват като доказателства, но по специален ред, предвиден в разпоредбата на чл.277 НПК (пряко и непосредствено пред състава на съда)  и чл. 279 НПК (чрез прочитане на обяснения, които е дала в ДП при наличието на съответни предпоставки за това). В настоящия случай предпоставките на чл. 279 НПК не са били налице, тъй като подсъдимата е дала обяснения в ДП в протокол за разпит от 29.01.2015г., но не и в присъствието на защитник, каквото е изискването на чл. 279, ал.2 НПК (л.88, том 2 ДП). В следващ разпит подсъдимата е направила изявления в присъствието на защитник, но изрично е заявила, че ще упражни правото си да не дава обяснения (л.113, том 2 ДП). Такава е била нейната позиция и в производството пред съда. Следователно по делото не са събрани гласни доказателства чрез обяснения на подсъдимата и по реда на чл. 277 НПК.

От ограничението, предвидено в разпоредбата на чл.277 НПК и чл.279  НПК, което урежда случаите, в които обвиняем/подсъдим може да прави изявления, които да се ползват като годен източник на доказателства, не следва да се прави изключение независимо дали то засяга оценката на показания, дадени от свидетели на защитата (Гр. М., Ст. Б.) или обвинителни гласни доказателства (Д. Г., А. К., Б. Д.). Застъпване на обратното становище би довело до заобикаляне на забраната по чл.103, ал.3 НПК като лиши от всякаква процесуална стойност отказа на обвиняем/подсъдим да дава обяснения. Отделно от това показанията на св. Гр. М. в частта, в която е преразказала изявления на подсъдимата за определени  факти и обстоятелства, както и показанията на св. Б. за споделеното му от св. М., следва да бъдат изключени от доказателствения материал, независимо че тези свидетели  са  посочени именно от защитата. Обвинението също се е позовало на твърдения за изявления на подсъдимата, направени пред други свидетели, от които на свой ред иска да се ползва, за да подкрепи обвинителната теза (Д. Г., А. К., Б. Д.). Пренебрегването на процесуалния ред по чл.277 НПК и чл. 279 НПК за приобщаване на доказателства чрез обяснения на обвиняем/подсъдим само за свидетели на защитата би довело до драстично нарушение на принципа по чл.12, ал.2 НПК, тъй като обясненията на обвиняем/подсъдим поначало освен средство за защита са и средство за събиране на доказателства. Следователно ограничението по чл. 277 НПК, чл. 279 НПК за случаите, в които изявленията на обвиняем/подсъдим представляват годен източник на доказателства, следва да се прилага еднакво във всички случаи при оценката на гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетели, в които се твърди, че обвиняем/подсъдим е признал пред тях определени факти и обстоятелства, независимо дали съответните свидетелски показания обосновават обвинителната теза или са дадени в интерес на защитата.

Показанията на св. Гр. М. и Ст. Б. за осъществено насилствено нападение през инкриминирания период над подсъдимата и пострадалата в апартамента в ж.к. „Илинден“ следва да бъдат изключени и на друго основание, а именно с  оглед тяхната недостоверност. Показанията на тази група свидетели в частта относно оказано насилие от непознати за подсъдимата лица са недостоверни  поради факта, че са изолирани от останалите проверени от съда доказателства. От показанията на св. Д. Г. се установява по несъмнен начин, че по входните вратите към апартамента не са констатирани следи от взлом, подсъдимата не е била освидетелствана за причинени охлузвания по лицето, за каквито твърдят св. М. и св. Б., както и не е била освидетелствана за друг вид телесни повреди. От свидетелските показания непротиворечиво се установява, че подсъдимата  не е потърсила помощ  във връзка с оказано над нея насилие дори и от  полицейските служители К. и Д. към момента на извършената от тях проверка.  От доказателствения материал не се установява подсъдимата да е търсила помощ и от  свидетелите Г., М., А. В., Ф. В.,  както и да е потърсила медицинска помощ   от  д-р М., включена в екипа на ЦСП, който на инкриминираната дата посетил дома на пострадалата в ж.к. „Илинден“.  В показанията на нито един свидетел не се споменава и за опит на подсъдимата да регистрира  сигнал в система „112“. Отделно от това от доказателствата по делото не се установява  мотив за нападение в дома на две възрастни жени – нито користен, свързан с отнемането на вещи, нито друг мотив.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че фактите за оказано над подсъдимата насилие на инкриминираната дата като оправдание за състоянието на пострадалата и на нейното жилище, не се извличат от  събрания и проверен от съда доказателствен материал. Описаното в показанията на свидетелите Г., Е. М., свидетелите В. психическо състояние на подсъдимата се явява абсолютно несъответно на обичайното състояние на уплаха и тревога след оказано насилие. Наред с това  лансираната от свидетелите  Гр. М. и Ст. Б. версия не дава логичен отговор и на въпроса за доколко застрашаваща  подсъдимата  е възприела употребата на сила, съпроводена според свидетелите и с отнемането на лични вещи, след като непосредствено след това тя е била в състояние да легне и спокойно да заспи (л. 246, л. 247, СП).

 

Съдът приема за установено, че тезата за осъществено нападение от неустановени по делото лица в дома на Ц.Г.е формирана за целите на защитата на подсъдимата. Същевременно недостоверният в нея елемент за оказано насилие е  обусловен от отказа на подсъдимата да коментира непрестижни за нейната личност факти, установени от други доказателствени източници, т. напр. своето състояние на обикновено алкохолно опиване  средна степен. От друга страна обаче фактът, че подсъдимата следва своя интерес да не разкрива обстоятелства, при които евентуално е нарушила поетото пред св. Г. задължение с грижата на добър стопанин да охранява живота и здравето на пострадалата, включително и като не допуска непознати за нея лица в жилището, в които е поела функциите като личен асистент, няма самостоятелен принос за изясняване на авторството на деянието с оглед установената в НПК доказателствена тежест.  

Съдът констатира, че по делото са събрани доказателства, от чието съдържание се формира непреодоляно от обвинителните доказателства съмнение, че подсъдимата в неустановен час след 19:00 часа на 14.08.2011г. е допуснала доброволно в жилището на пострадалата едно или повече неустановени по делото лица, като съвместно с тях до неустановен час на 15.08.2011г. е употребявала концентриран алкохол. В тази връзка е релевантно и съмнението за възможна съпричастност на неустановено лице към причиняването на кръвонасядания, инкриминирани с обвинителния акт. Вярно е, че подсъдимата не е оказала съдействие за изясняване на делото чрез разкриване самоличността на лицата, на които вероятно е осигурила в нарушение на договорните си отношения с близките на пострадалата достъп до жилището в ж.к. „Илинден“. По арг. от чл.103, ал.2 НПК обаче подсъдимата не е длъжна да доказва своята невинност, респективно – тя няма и не е имала задължението да обясни на съда кои обстоятелства са довели до необичайната обстановка в жилището, открита от свидетелите на 15.08.2011г.

Фактът, че на инкриминираната в обвинителния акт дата - 15.08.2011г. с  достъп до Ц. Г. е разполагала именно подсъдимата, е безспорно установен, но не е достатъчен, за да се приеме, че тя е единствено възможен автор на престъпление срещу личността на пострадалата. Св. Г. разказа на съда, че след този период от време, за да може да бъде изпълняван договорът за гледане на възрастната жена, е предоставила доброволно ключ от решетката към входната врата на жилището, от входната врата, както и  ключ за достъп до общите части на блока, но подсъдимата не е била подлагана на постоянен денонощен контрол.  Следователно връзката на подсъдимата с жилището на пострадалата не е достатъчна за постановяване на осъдителна присъда.

    

Съмнението за доброволно оказан от подсъдимата достъп на неустановени лица до жилището на пострадалата през инкриминирания период се извежда от гласните доказателства за състоянието входните врати към жилището на пострадалата в момента на пристигането на свидетелите Г.. Съдът прие за установено, че те са били открити  без следи от взлом и в отключено състояние (л.78 СП). Този въпрос подлежи на изясняване чрез отделно обсъждане на показанията, дадени от  Е. М.  и св. Д.Г.. Св. Д. Г. разказа на съда, че жилището на нейната майка е било оборудвано с входна врата и решетка към нея. Св. М. допълва, че става дума за монтирана касова брава, която се отключва касов ключ (л.86 от СП). Показанията на свидетелите Д.Г. и Р.Г. са в пълен синхрон при възпроизвеждане на факта, че на 15.08.2011г. семейство Г. са открили и двете преградни врати към жилището отключени, без следи от взлом (л.78, СП). В тази част показанията на св. Г. влизат в съществено противоречие единствено  с прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т. 1 НПК показания на св. Е.М., дадени от него в досъдебното производство. В тях св. М. съобщава за факт с контролно значение – за първите впечатления на св. Г. от състоянието на местопроизшествието. Този свидетел е разказал, че в разговор по телефон със св. Г. на инкриминираната дата тя му споделила, че е заварила входните врати на апартамента в ж.к. „Илинден“ заключени с ключ отвътре, което не ѝ позволило да влезе в жилището и едва след продължително  позвъняване, била допусната от подсъдимата (л.88 СП).  След прочитане тези показания се поддържат от свидетеля М.. Съдът прие за установено, че  свидетелят М.  в съдебното производство няма ясен спомен за разговора, който е провел със своята сестра и становището му относно прочетените показания е продиктувано изцяло поради респект от процедурата, в която е участвал пред разследващ орган. Съдът, след като отчете посочените противоречия в гласните доказателства относно състоянието на входните врати на апартамента, в който е живеела пострадалата към инкриминираната дата, прие с доверие показанията на св. Г., дадени непосредствено пред настоящия съдебен състав, а именно, че е заварила отключен апартамента на своята майка. Аргумент за този извод се извежда от характера им на преки свидетелски показания за този факт, които е недопустимо да бъдат подменени с производни доказателства, каквито са прочетените показания на св. М..

От друга страна фактът, че входните врати на жилището, в което се е намирала пострадалата, на инкриминираната дата са били открити в отключено състояние от нейните близки, дава основание за извод, че не е съществувала никаква обективна пречка за неустановени по делото лица свободно да проникнат в него и свободно да го напуснат. Не е преодоляно и съмнението, че от такива лица е бил осъществен по-продължителен престой в жилището – не в рамките на минути, а  от порядъка на часове с оглед обективно необходимото време за привеждането му в пълен хаос, описан подробно в показанията на свидетелите.

Така на следващо място съмнението за допуснати от подсъдимата неустановени лица в жилището на пострадалата се извежда от гласните доказателства за изключително тежките поражения върху хигиената в него.

Фактът на шокираща занемареност в домакинството на пострадалата към инкриминираната дата  се обосновава от показанията на всички свидетели, посетили жилището ѝ на 15.08.2011г., т. напр. източник на доказателства за състоянието на жилището в ж.к. „Илинден“, когато е било посетено от свидетелите Г., са показанията на независим от изхода на делото свидетел – А.В.. Твърдението на св. В., че почти всички съдове от кухненското обзавеждане са били извадени и изцапани, кореспондира с прочетените на основание чл.281, ал. 4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, които тази свидетелка е дала в досъдебното производство. Особено висока доказателствена стойност за обстановката в жилището на пострадалата в момента, в който е била открита на 15.08.2011г., имат показанията на св. М. М. (лекар от ЦСП), която също е независим свидетел, напълно отдалечен от интересите на обвинението и на защитата (л.129, СП). Достоверни са и показанията на св. Н.Ж., която разказа на съда, че е била ангажирана след инкриминирания период като помощник в жилището на пострадалата, за да го изчисти. Св. Ж. не е член от семейството на частните обвинители, не се установи изобщо да се познава и с членове от  семейството на подсъдимата.  Следователно липсват каквито и да е обективни предпоставки, които да окажат влияние и  върху нейните свидетелски показания.

 Изключение са показанията на полицейските служители, в които спомен за състоянието на жилището не е възпроизведен. От друга страна обаче с оглед изпълняваната от тях по занятие дейност, свързана с опазване на обществения ред, липсата на съхранен спомен за състоянието на посетено от тях местопроизшествие е  напълно обяснима.  

           На следващо място съмнението за доброволно оказан от подсъдимата достъп на неустановени по делото лица до жилището на пострадалата през инкриминирания период, чието вероятно участие в побой над нея не се изключва, се обосновава и от доказателствата за състоянието на подсъдимата по същото време-в сънно състояние и повлияна от алкохол, при това в средна степен. Свидетелите Г. разказаха в производството пред съда, че са открили подсъдимата при отключени входни врати, завита през глава на единия от ъгловите дивани, т.е. липсват каквито и да е обективни данни в обстановката, в която свидетелите са заварили подсъдимата, тя да е положила усилия да се укрие, както и усилия да избегне наказателна отговорност чрез заличаване на следи от престъплението, чрез укриване на ВД или по друг начин. В посочения смисъл се обосновава извод, както от преки гласни доказателства - показанията на св. Д. Г.– л.74, л.78 СП; показанията на св. Р.Г. – л.93 СП, така  и от производни доказателства - показания на св. Е.М. (л.86, СП).

Фактът, че жилището на пострадалата  към инкриминирания период е било открито отключено от нейните близки, а по вратите не са били установени следи от взлом, фактът на пълен безпорядък в домакинството на пострадалата, наличието на множество търкалящи се бутилки, някои от тях съдържащи все още течност от алкохол, извадени множество чинии и чаши, значително над необходимия брой за обслужването на две лица, обосновава съмнението, че на 14 срещу 15.08.2011г. вероятно в апартамента са пребивавали доброволно допуснати от подсъдимата неустановени по делото лица, които заедно с нея са употребявали алкохол. Извод в тази насока се обосновава и от заключението на СПЕ, която приема, че през инкриминирания период подсъдимата е била в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. От разпита на ВЛ психиатър – К.М. в производството пред съда се установи, че за привеждане в това състояние подсъдимата следва да е употребила около 100 гр. концентриран алкохол (л.243, СП). От друга страна свидетелите са разказали за празни бутилки с алкохол, чиито обем значително надвишава количеството, което според ВЛ М. е било достатъчно за постигане на съответното алкохолно повлияване, с което е била открита подсъдимата, т. напр. св. М. съобщава за празна бутилка от водка в кухнята, както и за втора бутилка в стаята на пострадалата с наличен алкохол от около 200 грама (л.86, СП).

           Съмнението, че подсъдимата на 14.08.2011г. срещу 15.08.2011г. е допуснала до пострадалата неустановени по делото лица, се извлича косвено и от показанията, които е дала св. Д.Г. в частта им, че нито на 14.08.2011г., нито пък по-рано била впечатлена от нещо необичайно в жилището на майка си, поддържано до този момент именно от подсъдимата. Следователно настъпилият на инкриминираната дата хаос в домакинството на пострадалата, поверено на подсъдимата, не е бил очакваното от свидетелите Г. ниво на изпълнение на нейните задължения. С оглед изложеното показанията на свидетелите Г. се явяват източник на доказателства, че в периода до 14.08.2011г. подсъдимата е поддържала достатъчно добре домакинството на пострадалата, т.е. до степен, която не е изисквала предприемането на постъпки за прекратяване на договорните отношения между нея и св. Г..

         Въз основа на изложеното съдът приема за установено, че шокиращият безпорядък в жилището на пострадалата – търкалящи се фасове, бутилки от алкохол и др., открит за първи път от св. Г. на 15.08.2018г., косвено навежда за необичайни събития, които са оказали влияние не само върху обстановката в дома на Ц.Г.но и върху поведението на самата подсъдима. Липсват обаче каквито и да е преки или косвени доказателства, че промяната в поведението на подсъдимата е надхвърлила очевидните признаци на злоупотреба с алкохол, а именно, че е намерила израз и в актове на агресия.

            Забраната присъдата да се основава на предположения не може да се приложи в случаите на оправдателна присъда, когато са изчерпани допустимите и възможни процесуално следствени действия. Настоящият случай  е точно такъв. Обвинението е пропуснало необратимо възможността да реализира своите задължения с оглед установената в чл.103, ал.1 НПК доказателствена тежест като осигури своевременно изземване от местопроизшествието на веществени доказателства и биологични следи, които след съответно експертно изследване биха могли да потвърдят или да изключат връзката на трети лица, различни от подсъдимата и близките на пострадалата с мястото, където обвинението твърди, че е било извършено престъпление срещу личността на пострадалата Ц.Г.Без съмнение фактическата обстановка, която описват свидетелите Г., св. Е. М., свидетелите В., св. М. М., св. Н.Ж. разкрива, че на местопроизшествието към 15.08.2011г. са били налични множество веществени доказателства, които обичайно съдържат биологични следи (фасове, бутилки с алкохол, кухненски съдове с остатъци от храна). Въпреки твърденията на св. Г. за нанесен побой, довел до тежко влошаване здравето на пострадалото лице, за които свидетелства и св. М., полицейските служители К. и Д.  са изчерпали своето участие при разкриване на случая със задържането на подсъдимата по ЗМВР, без никакви данни към този момент да е била сигнализирана  и осигурена дежурна група за оглед, да са иззети ВД и биологични следи, да са снети данни от съседи за необичаен шум от жилището на пострадалата или данни за лица, които свободно влизат или излизат от там.  Съпоставката на СМУ 233/2011г. (л.449, том 2 СП, л.97, том 1 от ДП) с протокол за оглед на местопроизшествие от 30.08.2011г. (л.3, л.4, том 1 от ДП), както и с показанията на св. Н.Ж. (л.244, л.245, СП) дава основание за извод, че  освидетелстването на пострадалата от съдебен лекар е станало значително след инкриминираната дата именно по настояване на св. Ж., която поела грижите за пострадалата след подсъдимата. Това обстоятелство е установено от показанията на самата Н.Ж., която  сподели пред съда, че е имала опасения, че може  да  ѝ бъде вменена отговорност за причиняването на видимите кръвонасядания  по тялото на пострадалата.

          Така общата оценка на събраните доказателства показва, че ефективни действия, свързани със запазване на местопроизшествието, са били проведени едва 15 дни след инкриминираната дата и то след като св. Ж. по настояване на св. Д. Г. разчистила жилището от всички вещи, останали от безразборната консумация на храна, цигари и алкохол в жилището на пострадалата. Следователно обвинението срещу подсъдимата, което се базира на тезата, че именно тя е разполагала с  изключителен достъп до пострадалата в инкриминирания период и оставайки насаме с нея, нанесла инкриминирания побой, вместо в съответствие с принципа за разкриване на обективната истина да потърси опора в щателно експертно изследване на ВД и/или биологични следи, намиращи се към 15.08.2011г. в изобилие на местопроизшествието, недопустимо се позовава на още  едно предположение и то на такова, което парадоксално изхожда от добри характеристични данни именно за подсъдимата- предположението, че тя добросъвестно и в съответствие с етичните правила не е допускала никого в жилището на пострадалата.

         Принципът за разкриване на обективната истина е нарушен в досъдебното производство не само в контекста на фатално пропуснатата възможност за провеждане на процесуално-следствени действия с неотложен характер, но и на такива, за чието извършване прокуратурата е разполагала със срок от три години. Съгласно Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 входящите повиквания в центровете 112 се записват автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 от същия закон данните в този електронен регистър се съхраняват три години. В настоящия случай в показанията на св. Г. се съдържат данни, че именно тя е сигнализирала на 15.08.2011г. оператор от система 112. С оглед лимитираните срокове за съхранение на такава информация обаче показанията ѝ в тази част не могат да бъдат проверени. По същите причини не биха могли да се проверят и твърденията на обвинението, че подсъдимата не е  сигнализирала оператор от система 112 за проблем. С оглед изложеното, непълнотата на доказателствата, свързана с липсата на процесуална активност от органите на ДП да изискат своевременно информация за постъпили сигнали в система 112 към тази дата, остава  непреодолима.

         С посочените доводи съдът намира, че разгърнатата в обвинителния акт теза е неубедителна. На базата на неопровергано от обвинението съмнение, че на 14 срещу 15.08.2011г. в жилището на пострадалата са пребивавали и други лица освен подсъдимата, възможният механизъм на причиняване на кръвонасядания чрез контакт с твърд тъп предмет по лицето и тялото на пострадалата не може категорично да бъде обвързан с конкретен автор. По думите на св. Д. Г. подсъдимата отчаяно се е нуждаела от възложената ѝ работа поради липса на доходи. В тази връзка затрудненията при извличането на мотив  именно тя да нанесе  побой, стават още по-осезаеми, още повече при липсата на конкретен отговор по този въпрос, предложен  в обвинителната теза.

Ето защо съдът приема за установено, че в настоящия случай не са събрани годни преки или производни гласни доказателства за  конкретен автор на деянието, в т.ч. и за подсъдимата.

Доказателствената непълнота, свързана с липсата на обективно проведено разследване при провеждане на процесуално-следствени действия с неотложен характер изключва възможността тя да бъде компенсирана с процесуалната активност на съда. Ето защо съдът приема за установено, че съмнението за евентуална съпричастност на неустановено лице към инкриминирания в обвинителния акт побой, не е опровергано от обвинителните доказателства, като едновременно с това са изчерпани възможните способи за събиране на доказателства.

От анализа на доказателствата за характера на действията, с които е засегнат телесния интегритет на пострадалата,  се установява следното.

Инкриминираните от обвинението действия, представляващи побой, са целенасочени удари с ръце, свити в юмрук в главата (в лицевата част) на пострадалата, силни захващания  с пръсти по мишницата  и предмишницата, удари с юмруци по лявото рамо, дясна мишница и двете бедра (стр. 1 от ОА).  От разпита на вещите лица се установява единствено, че се касае за механизъм за въздействие с  твърд тъп предмет, като  травмите обективно биха могли да бъдат причинени и с ръце ( л.523, СП).

От съдебно медицинските експертизи се установи по несъмнен начин, че възможният механизъм на причиняване на кръвонасядания са контакт с твърд тъп предмет (установено от разпит на вещите лица, изготвили СМЕ - л.523, СП, с което са потвърдени първоначалните данни в СМУ № 233/2011г.- л.97, том 1 от ДП).  При решаването на въпроса за възможния механизъм на причиняване отново е от значение фактът, че очевидци на цялостния бит на пострадалата в процеса на оказваната от подсъдимата грижа липсват.

Описаните от обвинението следи от травматично въздействие върху пострадалата следва да се обособят в две групи в зависимост от това кога са констатирани. В първата група са кръвонасяданията по лицето на пострадалата, които са били възприети от нейните близки за първи път на 15.08.2011г. Локализацията им е по видими участъци и без съмнение са били причинени в периода след 19:00 часа на 14.08.2011г., т.е. след последното посещение на св. Д.Г.. Въздействието на тази група следи от телесни увреждания  върху психиката на свидетелите Г. и св. М. е било травмиращо и именно по повод тези наранявания според свидетелските показания е бил подаден сигнал до система 112. Несъмнено тази група кръвонасядания е била открита в момент, в който подсъдимата все още е била обвързана с обгрижването на пострадалата. С оглед изложеното по-горе, макар и обстоятелствата,  при които са били причинени кръвонасяданията по лицето на пострадалата, да остават неизяснени, поне част от периода на травмиране може би могъл да се свърже с инкриминирания период от време.

Във втората група следи от травматично въздействие следва да се обособят локализираните по рамото, горните и долните крайници на пострадалата. Моментът на тяхното причиняване изобщо не може да се обвърже категорично с инкриминирания период от време. И това е така, тъй като този вид кръвонасядания са били документирани за първи път два дена след инкриминираната дата - на 17.08.2011г.  по повод освидетелстването на Цв. Г. от съдебен лекар – ВЛ П. К. – обстоятелство, което е отразено  в посоченото по-горе СМУ. Късното освидетелстване на пострадалата- едва на 17.08.2011г., т.е. след освобождаването на подсъдимата от нейните задължения още на 15.08.2011г., поставя допълнителен проблем пред обосноваване на обвинителната теза, тъй като разширява възможния период на травматично въздействие и след тази дата, т.е.  и в период, който подсъдимата не е била ангажирана като домашен помощник в семейството на свидетелите Г.. Отделно от това от фактическа страна не е преодоляно съмнението за това кръвонасяданията по крайниците  и рамото на пострадалата да са съществували и към 14.08.2011г. или преди това. Извод в тази насока се обосновава от уточненията на св. Д. Г., че при последното ѝ посещение в апартамента (14.08.2011г.), в който била настанена нейната майка -  в ж.к. „Илинден“, не е констатирала нищо смущаващо. По-съществено е обаче уточнението на св. Д. Г., че на 14.08.2011г. е възприела майка си будна, положена на легло, както и че от този факт произтичала нейната вътрешна увереност, че възрастната жена се чувства добре. (л.78, СП). Няма данни към този момент св. Г. да е възприела цялостно състоянието на своята майка. Следователно, въз основа на дадените от св. Г. показания единственият категоричен извод е, че Цв. Г. е получила по неустановен механизъм кръвонасядания в различни части на главата в периода след последното посещение на св. Г. на 14.08.2011г. след 19:00 часа до  около 19:00 часа на следващия ден. Същевременно времето и начинът на получаване на инкриминираните кръвонасядания по рамото и крайниците на пострадалата  е неустановено до такава степен, че би могло да се свърже както с периода, в който за пострадалата се е грижела Е.О., така и с периода, в който тези задължения са били възложени на св. Н.Ж..  

Обособяването на две групи кръвонасядания в зависимост от тяхната локализация е от съществено значение и с оглед разпита на вещите лица И.Л. и П.К., изготвили СМЕ на труп  № 683/2011г., която е приета без възражения от страните в съдебното производство  (12-л.17, том 1 от ДП, л.288, СП). В разпита си пред съда вещото лице К. посочва, че кръвонасяданията в областта на челото и скулите, независимо от това доколко са визуално шокиращи,  не са детерминирали развитието на мастна емболия. Според уточненията, направени от вещото лице късна мастна емболия  е получена от втората условно обособена група кръвонасядания, а именно от множеството кръвонасядания по горните и долните крайници на пострадалата (л.287, СП). Причиняването на тази група увреждания обаче не може да се свърже с виновно извършено деяние от подсъдимата не само с оглед неустановеност на времето, в което са били получени, но и поради възможния механизъм на получаването им, който или категорично насочва към евентуално виновно поведение на друго лице, различно от подсъдимата, или защото поначало изключва прекия умисъл.  

            Извод в тази насока се обосновава от съдържанието на гласните доказателства, от които се установява възможно  причиняване на кръвонасядания по крайниците и рамото на пострадалата при падане от собствен ръст, но не и в периода, в който е била ангажирана подсъдимата.

            На базата на събраните доказателства не се установява пострадалата да е падала от собствен ръст нито поради умишлено въздействие срещу нейната телесна неприкосновеност от страна на подсъдимата, нито поради небрежност. Аргументи в тази насока се извеждат от отделното обсъждане на дадените от свидетелите Г. и св. М. показания. От съществено значение е въпросът в какво състояние  е била открита пострадалата на инкриминираната дата от свидетелите Г.. В една част от гласните доказателства (непосредствено дадените от св. Д. Г. показания пред настоящия съдебен състав) се твърди, че тялото на пострадалата е било открито на пода в една от стаите до гардероб (л.74 от СП). Св. Р.Г. заявява, че пострадалата е била открита  свита върху диван, находящ се до гардероб (л.93, СП).

Това противоречие не може да намери разрешение в протоколите за оглед и оценката на разположението на мебелите в стаята, където е била открита пострадалата на инкриминираната дата, тъй като единственият оглед на местопроизшествие е проведен на 30.08.2011г. (л.3, л.4, том 3 от ДП). Същият е непълен, тъй като неговата цел е била свързана с изследване състоянието на трупа на починалата на 29.08.2011г. Ц.Г.Отделно от това датата на провеждане на оглед на местопроизшествие е значително отдалечена от инкриминираната дата. Това обстоятелство, както и фактът, че жилището неизменно е било обитавано след 15.08.2011г. до 30.08.2011г. практически изключва да е било запазено местопроизшествието, за което разказват свидетелите Г., включително и в частта относно разположението на мебелите в стаята на пострадалата към инкриминираната дата.  

Съдът прие за установено от фактическа страна, че свидетелите Г. са открили пострадалата на диван в нейната стая и с общи усилия са преместили тялото от дивана на леглото, където обичайно била обгрижвана. Съдът счита, че противоречията в показанията на свидетелите Г. намират разрешение в полза на фактите, които се възпроизвеждат в показанията на св. Р.Г.. Всички свидетели – близки на Цв. Г. (Д.Г., Е.М., Р.Г.), без изключение разказаха колко хармонични са били техните отношения с нея. От разказа им стана ясно, че тези отношения са били изграждани с емоционална топлина и взаимна грижа в продължение на години. Св. Е.М. също потвърждава, че е възприел своята майка, поставена на легло (л.85, СП). От друга страна той разказва, че е пристигнал на инкриминираната дата в жилището на пострадалата по-късно, едва след получено телефонно обаждане от своята сестра – св. Д.Г.. Ето защо съдът счита, че е важна съпоставката на първите впечатления, които са добили свидетелите Г., тъй като от съчетания анализ на техните показания се установи по несъмнен начин, че именно те са пристигнали първи в жилището на инкриминираната дата (приблизително около 19.00 часа), както и че са местили тялото на пострадалата (св. Д.Г. - л.85, СП, св. Р.Г. – л.93, СП).

Оценката на цялостното изложение в разказа на свидетеля Р.Г. навежда за превес на мисловното центриране над емоционалното. Аргумент в тази насока е наличието на по-ясно изразена хронологична линия, описанието на детайли, без това да е свързано с допълнителни и уточняващи въпроси. Аргумент за стремеж на този свидетел да се придържа преди всичко към обективната истина се извежда и от описанието на факти, които могат да послужат като аргумент на защитата (т. напр. относно конкретните причини, поради които св. Д.Г. прекратила договорните си отношения с Е.О. (домашен помощник в период преди да бъде ангажирана подсъдимата) – инцидент, свързан с изпускане тялото на пострадалата в банята и последващото откриване на синини по тялото ѝ – л.96, СП). Именно тези детайли навеждат за възможен механизъм на причиняване на част от инкриминираните кръвонасядания по тялото на Цв. Г. и преди инкриминираната дата, т.е. на тези,  които не са били видими при последното посещение на свидетелите Г. на 14.08.2011г. и са описани подробно в съдебно-медицинските експертизи. За случая, свързан с Е.О., подсъдимата не следва да носи отговорност, още повече, че пострадалата не е била освидетелствана от съдебен лекар към момента, в който подсъдимата е започнала фактически да изпълнява своите задължения като личен асистент на Ц.Г.което хронологично съвпада с времето след освобождаването на О. от същия ангажимент. Отделно от това описанието на инцидента, свързан  с пострадалата и Е.О., не следва да се преценява като случайна реплика в показанията на св. Р. Г.. И това е така, тъй като този факт е възпроизведен многократно в различни части от неговия разказ.

Противоречието между показанията на св. Д. Г. и Р. Г. при изясняване на въпроса дали подсъдимата е отговорна за евентуално настъпило на 15.08.2011г. падане на пострадалата от собствен ръст намира разрешение и чрез процесуалната техника на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК, с която са приобщени частично показания, дадени от св. Г. в досъдебното производство (л.83, СП). В този случай не е приложима забраната на чл. 281, ал.8 НПК. Св. Г. е потвърдила прочетените показания, включително и в частта, че  на 15.08.2011г. е установила своята майка, положена на легло. С оглед изложеното не се доказва подсъдимата да е участвала в каквито и да е действия, свързани с умишлено или непредпазливо извеждане на пострадалата от равновесие, респективно не е доказано виновно поведение на подсъдимата, свързано с травмиране на пострадалата с действия, довели до повалянето ѝ на пода.

В гласните доказателства се съдържат и други данни за въздействие с твърди тъпи предмети върху крайниците на пострадалата по начин, различен от описания в обвинителния акт.  Извод в тази насока отново се обосновава от показанията на св. Р. Г.. Съдът цени високо достоверността на показанията на  този свидетел, тъй като в тях е дадено подробно описание на обстоятелствата, при които на пострадалата е била оказвана чужда помощ. Свидетелят Р. Г. разказа, че пострадалата е влачела краката си, блъскала се е в мебелите в жилището, когато жените са полагали физически усилия да опазят нейното равновесие, като я държат за ръцете (л.95, СП).  От разпита на вещите лица, изготвили петорна СМЕ  в производството пред съда, се установи, че поради особената анатомична особеност на човешкото тяло в областта на крайниците, лицето, торса, раменния пояс, долните крайници, където телесната повърхност е заоблена, кръвонасяданията, локализирани там, също придобиват специфична кръгловата форма или отпечатък от удряща или притискаща повърхност (л.524, СП). С оглед изложеното съдът приема за установено, че показанията, дадени от  св. Р. Г., кореспондират  с разпита на вещите лица, изготвили СМЕ в частта относно  възможния механизъм на причиняване на кръвонасядания по задната повърхност на дясната мишница, в горната ѝ трета, както и по външната повърхност на лявата мишница в средната и долната трета, а именно чрез притискане при захват или при повдигане на пострадалата, или при полагането ѝ върху легло. Описаното в показанията на св. Р. Г. травматично въздействие върху крайниците на пострадалата, съпровождащи трудностите при нейното обгрижване, самонараняване чрез удрянето им в изпъкнали повърхности на мебели в жилището дава аргумент и за друг възможен механизъм на причиняване на втората условно обособена група от телесни увреждания, локализирани по крайниците на пострадалата, който също е различен от механизма на увреждане, поддържан от обвинението.  

 Несъмнено установена е близката емоционална връзка, която е била изградена между св. Р. Г. и  пострадалата - свидетелят разказва за това каква храна е обичала Ц.Г.колко всеотдайна е била в грижите си за своите внуци (л.93, л.94, СП). Емоционалното отразяване на случая в разказа на този свидетел обаче не повлиява по никакъв начин желанието му да се придържа към обективната истина, тъй като градира постепенно към края на неговия разказ, но по друг повод – във връзка с  описанието на начина, по който е възприел смъртта на Цв. Г. ( л.97, СП). Ето защо съдът приема за установено, че за разлика от показанията на св. Д.Г., в които надделява бурното емоционално преживяване на случая, в процесуално участие на св. Р. Г. в производството пред съда като цяло доминира логическата и мисловната дейност, насочена към детайлно и хронологично изложение на фактите. Аргумент за този извод е и фактът, че св. Р.Г. е описал най-съществените и значими външни признаци, относими към физиката на Е.О. (жената, която е полагала грижи за пострадалата непосредствено преди това задължение да бъде възложено на подсъдимата) в контекста са трудностите, които тази жена е изпитвала при изпълнение на договорните си задължения – „доста възрастна, доста пълна“. В противовес на това обстоятелство разказът на св. Д.Г. е емоционално центриран, в значителна степен по-малко хронологично подреден, като и по този въпрос  в него не се откриват конкретни детайли (т. напр. пак по същия проблем, свързан с освобождаването на Е.О. св. Г. твърди, че е било невъзможно тя самата да полага грижа за „две баби“). При описанието на Е.О. в показанията си св. Г. се ограничава с констатацията „неподвижна“, като  конкретиката по този въпрос приключва до тук  (л.76, СП).

Същият контраст между показанията на св. Д.Г. и св. Р.Г. на базата на мисловно и емоционално отразяване на случая се откроява и при описанието на обичайната практика на св. Д. Г. да се обажда по два три пъти на ден на подсъдимата, включително и с обичайно установените часови интервали– първо около 8-9 часа, след това в обедните часове и около 3-4 часа следобед. В този смисъл са показанията на св. Р.Г. (л.93, СП). Св. Г. е посочила, че е ходела всеки ден при своята майка и обаждането по телефон се отнася само до инкриминираната дата (л.77 от СП). От друга страна св. Р.Г. е разказал за обичайна практика на многократни позвънявания, което в значителна степен кореспондира тъкмо с твърденията на св. Г., че в началото на август 2015г. е била изключително ангажирана с различни „обвързаности“ и за да се информира за състоянието на своята майка, е разчитала основно на разговорите по телефон.

Във връзка с изложените по-горе съображения съдът прие, че в конкретния случай субективното емоционално преживяване на случая от страна на св. Р.Г. се е отразило в по-малка степен върху структурирането на показанията му в сравнение с това, което се констатира при св. Д.Г.. С този аргумент съдът като отчете противоречията в техните показания дали са открили пострадалата на пода или в лежащо положение на един от диваните в стая на нейното жилище, прие с доверие именно показанията на св. Р. Г., в които се твърди, че пострадалата е била открита от свидетелите Г., положена върху диван, в една и съща стая с подсъдимата, която по същото време се е намирала  на другия ъглов диван.

Съдът намира, че е от съществено значение обстоятелството къде на инкриминираната дата е била открита от своите близки пострадалата – дали в безпомощно състояние на пода, индиректно сочещо за падане или поваляне от собствен ръст или обезопасена на диван. Това обстоятелство, локализацията на кръвонасяданията по лицето и тялото на пострадалата, спецификата на оказваната помощ в домакинството са все факти с контролно значение за оценката на механизма, по който е било обективно възможно  причиняването на инкриминираните телесни увреждания, още повече в конктекста на обвинителните доказателства при разпит на част от експертите, участвали при изготвянето на СМЕ, които навеждат доводи за възможна пряка травматична генеза на мастната емболия от разтърсващ синдром.  

Въз основа на изложеното по-горе съдът приема за установено, че до 14.08.2011г. подсъдимата е изпълнявала добре своите задължения да обслужва пострадалата. До този момент тя е изпълнявала добре и задълженията си да поддържа жилището като домашен помощник. Въпреки затрудненията такива усилия съобразно своите възможности е полагала преди това и Е.О., а след 15.08.2011г. и св. Н.Ж.. Установено е по несъмнен начин, че по тялото на пострадалата не са открити декубитални рани, свързани с продължително обездвижване. Във връзка с така изяснените обстоятелства съдът приема за установено, че дори и в критичния момент, в който подсъдимата в нарушение на очакваното от нея поведение на добър стопанин вероятно е допуснала неустановено/и лице/а в жилището в ж.к. „Илинден“, няма обективни данни Цв. Г. умишлено да е била съборена и малтретирана на пода.

На следващо място от съвкупната преценка на гласните доказателства е видно, че свидетелите Г. на инкриминираната дата са били шокирани от кръвонасяданията по лицето на Ц.Г.от състоянието на подсъдимата, свързано с алкохолно повлияване, както и от пълния хаос и занемареност на жилището. И трите изброени обстоятелства с оглед последните впечатления на свидетелите Г., които датират от 14.08.2011г., се явяват  новоустановени на следващия ден – само един ден след това. Без съмнение посочените обстоятелства са  били напълно необичайни за изградените до този момент отношения между близките на пострадалата и подсъдимата. Ако се приеме противното, остава без отговор въпросът защо при евентуална системност на опасно за пострадалата поведение подсъдимата не е била поканена да напусне работата си по сключения със св. Д. Г. договор по-рано, т.е. преди 15.08.2011г. Въпросът за системна небрежност обаче изобщо не е поставен, нито в показанията на свидетелите Г., нито в показанията на св. Е. М..  

 С оглед изложеното съдът намира, че обвинението не дава  убедителен отговор как се обосновава субективният състав на престъпление срещу личността на пострадалата, още повече при смесена форма на вина, която включва пряк умисъл да се причини телесна повреда, от която по непредпазливост да последва смърт. Доказателствената съвкупност не дава възможност да се изясни какви биха могли да бъдат възможните мотиви на подсъдимата умишлено да причини телесна повреда на възрастна жена, още повече, че съгласно показанията на св. Д. Г. подсъдимата е изпитвала осезаема нужда от възложената ѝ работа, за да си осигури средства за препитание. Обвинението следваше да даде убедителен отговор и на въпроса какъв е източникът, провокирал промяната в нейното поведение, дали съществува фактическа връзка между трите новоустановени на 15.08.2011г. обстоятелства (кръвонасяданията по лицето на пострадалата, хаосът в домакинството и алкохолното повлияване на подсъдимата) или съвпадението им е случайно.

При собствена оценка на доказателствения материал съдът намира, че изброените по-горе обстоятелства, а  именно: състоянието на алкохолно опиване  на подсъдимата, безпорядъка в жилището, в което тя е била открита на 15.08.2011г.  и шокиращите травми по лицето на пострадалата са настъпили успоредно във времето за периода след последното посещение на св. Д. Г. в жилището на пострадалата на 14.08.2011г.  и поради това се намират във фактическа връзка помежду си. Не е преодоляно съмнението, че тази фактическа връзка е обусловена от настъпването на необичайно  събитие, което е оказало влияние едновременно върху  обстановката в жилището на пострадалата, върху нейния здравен статус и върху поведението на подсъдимата, свързано със злоупотреба с алкохол. Но дори и при наличието на фактическа връзка между посочените обстоятелства не се извежда фактология, в рамките на която да се разкрива по несъмнен начин извършено от подсъдимата съставомерно деяние по чл. 124, ал.1 НК или на друго престъпление, предвидено в НК. И това е така, тъй като не е опровергано съмнението за причиняване на кръвонасяданията по рамото и по крайниците на пострадалата в процеса на полагани от Е.О. и подсъдимата усилия да обслужват хигиената ѝ, както и да я подпомагат при  придвижване до различни сервизни помещения в апартамента. На следващо място това е така, тъй като дори и да се предположи, че именно подсъдимата е причинила умишлено чрез удар с твърд тъп предмет откритите по лицето на пострадалата кръвонасядания и че те са причинени именно на 15.08.2011г., точно тази група телесни увреждания няма отношение към генерирането  на инкриминираната от обвинението късна мастна емболия ( установено по несъмнен начин от разпит на вещото лице П. К. по повод на защитата на СМЕ на труп (л.287, СП), както и от петорната СМЕ, назначена от съда).

Следващият спорен въпрос, чието разрешение самостоятелно води до постановяване на оправдателна присъда, е дали инкриминираната от обвинението средна телесна повреда – късна мастна емболия е общественоопасният резултат, действително настъпил от обективна страна, както и какви са причините за настъпилата смърт.

Обвинението е инкриминирало факта на умишлено нанесена средна телесна повреда, а именно разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в мастна емболия, като се твърди, че по непредпазливост е причинена смърт, тъй като леталният изход според обвинението е настъпил в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с мекотъканните увреждания. 

От съществено значение е въпросът какво е било здравословното състояние на пострадалата към момента, в който грижите за нея били поверени на подсъдимата. Твърдението в обвинителния акт (стр. 1 от ОА), че към 14.08.2011г.  и най-вече до 15.08.2011 г. Цв. Г. била в сравнително добро общо състояние, като само периодично проявявала признаци на неадекватност, не кореспондира с доказателствения материал – нито с писмените доказателства, посочени по-горе, нито с приетите по делото съдебно – медицински експертизи, нито с действителното съдържание на гласните доказателства. Посочената в ОА констатация за сравнително добро общо състояние на пострадалата категорично не съответства на прочетените показания, дадени от св. Д. Г. в досъдебното производство. В протокол за разпит от 10.01.2012г. в ДП св. Г. е заявила, че на 14.08.2011г. Цв. Г. била в добро състояние, но с уточнението, че  доколкото това било възможно предвид заболяването -  „напреднала фаза на деменция“ до степен на невъзможност да познае близките си (л.82, СП).

Източник на доказателства за здравословното състояние на пострадалата през август 2011г. са и показанията на св. Р. Г., Е. Д., Н. Ж., заключенията на СМЕ, приети от съда, писмените доказателства, обсъдени в тези заключения, изброени подробно от л. 54-л.56, том 1 от ДП, както и на стр. 3- стр. 8 от петорна СМЕ. От изброените източници на доказателства следва да се заключи, че в периода, в който подсъдимата е била ангажирана да работи като личен асистент, Цв. Г. е била в много тежко здравословно състояние, обусловено от хронични и нелечими дегенеративни заболявания - напреднала форма на деменция, генерализирана атеросклероза, исхемична болест на сърцето (установено още в ДП - от заключение на СМЕ на труп –л.15, том 2). Посочената експертиза е констатирала и двустранна бронхопневмония, без обаче да е изследвала генезата на това заболяване, както и началният момент, от който то е започнало да се развива.  

Съдът прие за установено, че телосложението на пострадалата е било със слабо изразено общо охранване. Това обстоятелство е установено от СМЕ на труп (л.12, том 1), от документацията, цитирана в петорна СМЕ (СМУ 233/2011г. –л.449, том 2 СП), от показанията на св. Д.Г., която разказа на съда, че нейната майка Ц. Г. е била „много слаба, буквално „изядена от болестта“. Фактът, че освидетелстваната Цв. Г. е била с много слабо общо охранване (кахексия), е отразен и в издаденото от ВЛ К. СМУ 233/2011г. Тази констатация се поддържа също така в СМЕ на труп, изготвена в досъдебното производство, а отделно от това и в петорна СМЕ, която е приета към материалите по делото в съдебното производство.

От разпита на вещите лица, изготвили петорна СМЕ, се установи, че пострадалата не е имала виждане и ориентация за обстановката около себе си (л.524, СП, ІІ том). От показанията на св. Д. Г. се изяснява, че още в края на юли 2011г. здравословното състояние на Цв. Г. не е позволявало да се обслужва сама (физиологичните ѝ нужди били обслужвани с памперс), както и  че не ѝ е позволявало сама да се придвижва безопасно (л.76, СП). Косвени данни в тази насока се извличат и от съдържанието на приложените по делото договори за посредничество, по които страна е  ЕТ „Ю.Ф.“, в които като задължение на личния асистент се описва „смяна на памперс“.

Съдът констатира, че и свидетелските показания са еднопосочни при възпроизвеждане на факти, свързани с тежкото здравословно състояние на Цв. Г. през август 2011г. Несъмнено се установи, че на инкриминираната дата свидетелите са я възприели в безпомощно състояние, неконтактна, със следи от кръвонасядания по лицето. С оглед уточненията, направени от ВЛ П. К., че тъкмо  травмите по лицето, визуализирани с кръвонасядания, не са детерминирали мастна емболия, съдът намира, че противоречията между показанията на св. Г., която възпроизвежда факта на  кръвонасядане по двете очи на пострадалата (л.83, СП) и показанията на св. Е.М., който твърди, че е възприел травма на лявото око ( л.88 от СП), не са от съществено значение.

           Във връзка с всичко изложено по-горе съдът приема за установено, че един от основните спорни въпроси  се отнася до причината за настъпилата смърт.

Заключението за травматична генеза на смъртта е било формулирано  в  самостоятелно изготвено от ВЛ А. заключение на СМЕ (л.70 –л.78, том 2 от ДП), както и в тройна СМЕ № 43/2012г., изготвена с участието на вещите лица д-р С.Х., д-р Д.Н., д-р А.А.  (л. 51-л.62, том 1 от ДП). Така посочените експертизи следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като заключенията по тях се базират изцяло на преразказани писмени данни, като възпроизвеждат становища, изразени вече от други експерти. Те не се основават на пряко изследване на иззетия хистологичен материал и по същество представляват преразказ на други доказателствени източници -  на констатациите в СМЕ на труп и писмените доказателства по делото. С посочените аргументи съдът приема, че те не дават самостоятелен и обоснован отговор на един от основните въпроси от значение за изхода на делото – дали е хистологично доказана инкриминираната от обвинението средна телесна повреда - мастната емболия.

           Изразената при разпит на вещите лица А. А. и Д. Н. позиция за травматична генеза на настъпилата смърт във връзка с късна мастна емболия и произхода на това заболяване от механично въздействие по тялото на пострадалата, се аргументира с доверие към становището на вещите лица И.Л. и П.К., формулирано в СМЕ на труп № 683/2011г. (л.12-л.17, том 1 от делото), както и с липсата на поставена задача да извършат преоценка на тази  експертиза (л.290, СП).  Същевременно при възлагане на повторно пряко изследване на хистологичните препарати вещите лица д-р Д.Н. и д-р А.А.  не се явиха в производството пред съда, за да защитят експертизите, изготвени с тяхно участие, като депозираха своя отвод. По същество този отвод обективира отказа на д-р Д.Н. и д-р А.А.  да участват в допълнителен анализ  на хистологичните препарати, както и отказ да участват при обсъждане на въпроси от значение за приемане към материалите по делото на съответните заключения, в изготвянето на които са съпричастни. (л.389 СП).  

           Посочените по-горе заключения не са подкрепени и от вещото лице, определено от съда след замяна на починалия експерт от състава на експертизата – д-р Ст. Х.. С оглед настъпилата смърт на д-р С.Х., вещото лице в състава на тройната експертиза е заменено с доц. Г. (л.190, л.191, 1 том от СП), която е приподписала заключението на тройната СМЕ с особено мнение и  е изложила подробни писмени съображения за това (л.355-л.384, СП).

           Така възможният отговор относно причината за настъпилата смърт се извежда от съпоставката на останалите СМЕ от ДП и СП, които са приети към материалите по делото и представляват годен за оценка доказателствен материал, а именно от съпоставката между СМЕ на труп, изготвена в досъдебното производство в състав от вещите лица д-р И.Л. и д-р П.К. и петорна СМЕ в състав: доц. М.Г.,  д-р И.Л. и д-р П.К. – съдебни лекари; д-р М.Т. (специалист по вътрешни болести и пневмология (белодробни болести), д-р П.Р. (специалист по образна диагностика). Възможният отговор се извежда и от изявленията на всички разпитани в съдебното производство вещи лица, независимо от липсата на последващо тяхно участие при защита и/или приемането на изготвените в досъдебното производство заключения. Възможен отговор на въпроса дали на пострадалата е  била причинена мастна емболия се базира и на възраженията, изразени пред съда от д-р А. и д-р Н. срещу доводите в особеното мнение на ВЛ Г..

             Към  източниците на доказателства за травматична генеза на смъртта, обусловена от средна телесна повреда, представляваща мастна емболия, следва да се отнесат изявленията на вещите лица А. А., Д. Н. в производството пред съда (л.290 -  л.298, СП).

В тази група доказателства  частично следва да се отнесе и СМЕ на труп от ДП (л. 12-л.17, том 1 от ДП). От една страна тази експертиза дава аргументи в подкрепа на обвинителната теза за наличието на травматична генеза на смъртта. В заключителната част на СМЕ на труп се  твърди, че на фона на настъпилата мастна емболия като „предразполагащ фактор“ паралелно се е развила вирусна бронхопневмония. Твърди се водещото значение на мастна емболия за настъпване на смъртта с оглед снижаване на имунната защита и развила се на фона на снижения имунитет бронхопневмония, механизмът на получаване на късна мастна емболия чрез удари по крайниците и рамото на пострадалата и последвало от това размачкване на тъкани, както и по механизъм на разтрисане на тялото. Отделно от това заключението, че единственият възможен произход на възпалителния процес на белия дроб е мастна емболия, е аргументирано от липсата на декубитални рани.

           Към обвинителните доказателства за настъпила мастна емболия следва да се отнесат и част от изявленията на вещите лица П. К. и И. Л., дадени при защита на това заключение в съдебното производство (л.284-л.288, СП), показанията на св. Д.Г. (личен лекар на пострадалата) – л. 278-л. 282, СП, л. 399, л.400, СП, издадени от него документи, удостоверяващи амбулаторен преглед (амбулаторен лист № 5018/18.08.2011г. -  л.351, СП, медицинско направление изх. № 24/10.01.2012г. – л. 46,  том 1  от ДП); частично– показанията на св. Г.П. – лекуващ пострадалата психиатър (л.396 – л.398, СП)  и издадени от нея  документи, както следва – медицинско направление  изх. № 39/16.02.2012г. (л.45, том 1  ДП).

           Към източниците на доказателства, които изключват пострадалата да е получила мастна емболия, като обосновават болестна причина за настъпилата смърт, са заключение на петорна СМЕ, в която участват специалист по образна диагностика, специалист – пулмолог, вещите лица, извършили първоначалното изследване на хистологични препарати за нуждите на СМЕ на труп от ДП – д-р И.Л. и д-р П.К. и доц. Г.. Към тази група доказателства следва да се отнесат  разпитът на ВЛ д-р Г., проведен във връзка с изразеното от нея особено мнение към тройна СМЕ от ДП, писменото становище, предоставено в съда на основание чл. 150, ал.2 НПК след замяната на починалото ВЛ д-р С.Х., заверен препис – извлечение от амбулаторна книга на неврохирургичен кабинет, започната на 14.08.2011г. и завършена на 20.08.2011г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ (л. 503 - л. 508, СП), материалите, удостоверяващи резултати от образна диагностика на пострадалата, получени от проведени изследвания в УМБАЛСАМ „Пирогов“ (л.440, СП). Същевременно  част от акцентите в СМЕ на труп с оглед уточненията на вещите лица при разпит в производството пред съда, също дават опора на защитата, а именно - за изключително слабата охраненост на пострадалата до степен, в която се констатира „кахексия“ и  за  неотносимост на кръвонасяданията по лицето на пострадалата към евентуална генеза на мастна емболия ( установено от разпита на ВЛ д-р П.К.).

            Съпоставката на обвинителните и оправдаващите подсъдимата доказателства е наложителна, тъй като съдът дължи  мотивиран отговор на следните въпроси:

1.      какви са обективните находки, които могат да послужат да диагностициране на настъпила  мастна емболия в мозъка;

2.       какъв е възможният механизъм на причиняване на мастна емболия;

3.      какво е значението на общото състояние на пострадалата за евентуално настъпване на късна мастна емболия в мозъка с оглед напредналата ѝ възраст и данните за кахексия (болестно отслабване);

4.      какви данни се установяват от резултатите, получени  при изследване на пострадалата с  образна диагностика и какво е тяхното значение за диагностициране на късна мастна емболия;

5.      на какви данни се базира необходимостта от ревизия на първоначалното изследване на хистологичните препарати;

6.      какви данни са получени от повторното изследване на хистологичните препарати при СМЕ на труп;

7.      дали и как отговорите на изброените по-горе въпроси оказват влияние върху крайното заключение за причинена мастна емболия и  каква е причината за настъпилата смърт.

Съвкупната преценка на обвинителните и оправдаващите подсъдимата доказателства дава основание за извод, че между тях по някои от изброените по-горе въпроси се констатира  разнопосочен отговор, а по друга част от изброените по-горе въпроси в обвинителните доказателства изобщо не се съдържа отговор или се съдържа непълен, т.е. неубедителен отговор. На следващо място съпоставката на обвинителните и оправдаващите подсъдимата доказателства показва, че отговорът на първите два от очертаните по-горе въпроси неизбежно рефлектира и върху отговорите на останалите.

Относно обективните находки, които следва да са налице, за да се диагностицира  късна мастна емболия в мозъка.

            По този въпрос показанията на свидетелите д-р Г., д-р П.  и медицинската документация, издадена от тях, не носят информационна стойност. От наблюдението, осъществявано от д-р П., се установява, че методиката, използвана от нея, е ангажирана с терапията на други заболявания, различни от мастна емболия (л. 396-л.398, СП). Важно е да се посочи, че в издадената от д-р Г. документация, също не се съдържат данни за специфичните за мастна емболия точковидни кръвоизливи по кожата на пострадалата.  В съпоставка с изложеното СМЕ на труп № 683/2011г. от ДП е заключила, че хистологичното изследване показва наличие на мастна емболия в мозъка (стр.5 от заключението). От друга страна конкретно описание на болестни изменения, специфични за увреждане в мозъка в резултат на настъпила мастна емболия, не са описани в обстоятелствената част на това заключение, нито са подкрепени с доказателства за резултати от микроскопско изследване. В това заключение липсва и информация каква обективна находка са търсили вещите лица, съответно - открили, за да обосноват заключението за настъпила мастна емболия. В състава на СМЕ на труп са включени вещите д-р И.Л. и д-р П.К. – специалисти по съдебна медицина. От разпита на вещото лице Л. се установи, че нито едно от вещите лица не е специалист – патолог, но при оценката на хистологията изготвилите СМЕ на труп вещи лица твърдят, че са се консултирали с колеги патолози – неустановени по делото (л. 285, СП). Данни за участието на неустановени лица от патологията на КСМД при анализа на хистологичните препарати, т.е. на лица, които не са включени в състава на съответната експертиза, се съдържат и в разпита на вещото лице А. по повод на експертизите, в които той е участвал (л.290, СП). В тази връзка възниква съмнението на кои експертни становища всъщност се базира СМЕ на труп, самостоятелно изготвената от ВЛ д-р А. експертиза, както и тройната СМЕ от досъдебното производство – на тези, които са формирали вещите лица, включени в състава на експертизите със съответен акт на органите на досъдебното производство или на становища, които са изразили други експерти (вероятно патолози), т.е. становища на лица, които остават неизвестни както за органите на досъдебното производство, така и за съда. В този смисъл при изготвяне на тройна СМЕ  и СМЕ на труп от ДП е допуснато нарушение на чл. 150, ал.2 от НПК, тъй като в съвещанието на експертите очевидно са участвали и такива, на които не е било възложено да изразяват становище пред съответния компетентен орган.  

          Отделно от това констатацията за мастна емболия в СМЕ на труп, изготвена в ДП,  се базира изцяло върху анализа на хистологичните препарати, който не е обоснован убедително в тази експертиза с описание на конкретна клинична картина. Описание на конкретните признаци на мастна емболия, с които би следвало да се отличава трупната находка, иззета именно за целенасочено изследване на мастна емболия, не се съдържа  нито в СМЕ на труп, назначена в ДП,  нито в разпита на вещите лица д-р А. А. и д-р Д. Н.. Следователно обвинителните доказателства в частта относно  първия поставен по-горе  въпрос не предлагат конкретен отговор. Отделно от това се установяват и данни за съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с процеса  на събиране на доказателства, които са отстраними само по реда на чл. 153 НПК, което всъщност е и един от основните аргументи на съда за назначаването на петорна СМЕ в разширен състав.

           Сред доказателствата, които изключват  диагнозата мастна емболия, е именно заключението на назначената от съда петорна СМЕ. В състава на експертизата участва вещо лице със специалност и като патолог – доц. Г.. В състава на тази експертиза са участвали и вещите лица д-р И.Л. и д-р П.К., изготвили СМЕ на труп в ДП, с което е дадена възможност на обвинението при евентуална необоснованост на особеното мнение, изразено от вещото лице доц. Г., да  потърси опора в мнозинство с участието на експерти, които до момента не са били ангажирани със становище по случая. Петорната СМЕ обаче с единодушие на вещите лица и след повторно изследване на хистологичните препарати е заключила, че липсват обективни данни на пострадалата да е била причинена мастна емболия. Въз основа на заключението, дадено от назначената от съда петорна СМЕ и във връзка с допълнително поставени от съда въпроси се установи, че  мастната емболия в мозъка следва да се обективира с точковидни кръвоизливи около кръвоносните съдове (пунктирани, точковидни кръвоизливи в мозъчната тъкан), които обаче не се установяват в настоящия случай – т. 1 от заключителната част на петорна СМЕ (л.501, СП). Петорната СМЕ, както и проведената кореспонденция между съда КСМД  дава и конкретен отговор на въпроса защо не се установяват.

          На първо място това е така с оглед загадъчното изчезване на препаратите, иззети от трупа на пострадалата, които са били оцветени със Судан ІІІ и които целенасочено са били иззети  и оцветени именно по този начин, за да послужат при изследване тъкмо за евентуално  настъпила мастна емболия.

За да заключи наличието на късна мастна емболия, СМЕ на труп се е позовала на допълнителните изследвания, свързани с изземването на късчета от вътрешни органи на пострадалата за хистологично изследване, от които съгласно заключението на СМЕ били изготвени 12 броя предметни стъкла при оцветяване с Хемалаум – Еозин ( ХЕ) и 3 броя с  оцветяване Судан ІІІ (за търсене на мастна емболия) - стр.15, том 1 от ДП. От проведената кореспонденция с КСМД, както и от извлечението от регистъра на Хистологичната лаборатория при КСМД, съдържащ отбелязваните дати, на които са получени хистологичните препарати за мастна емболия и Хемалаум – Еозин на труп по СМЕ № 683/30.08.2011г. е  видно, че в  Хистологичната лаборатория се водят на отчет като предадени на д-р Л. 5 броя препарати с оцветяване Судан ІІІ (предадени на 15.09.2011г.), както и 12 броя препарати с оцветяване (ХЕ), предадени на същия лекар на 21.09.2011г. (л.198, л.199, л.223, л. 232, том 1 от СП). От разпит на ВЛ д-р И.Л. в производството пред съда се установи, че препаратите са били върнати от него в Хистологичната лаборатория  на КСМД, но това обстоятелство през 2011г. не се е удостоверявало изрично с подпис (л.287, том 1 от СП). Твърденията на вещото лице не са опровергани от останалия доказателствен материал по делото. Напротив, липсата на хистологичните препарати, оцветени със Судан ІІІ от архива на Хистологичната лаборатория при КСМД е потвърдено и от разпита на вещите лица д-р Ал. А. и д-р Д. Н., като са изказани предположения за връзка на това обстоятелство с мащабни ремонтни дейности (л.290, л. 291, СП).

По делото не се изясни и въпросът защо в СМЕ на труп е отбелязано изготвянето на 3 броя препарати с оцветяване Судан ІІІ, а в Хистологичната лаборатория на КСМД по СМЕ на труп № 683/2011г. се водят на отчет 5 броя  препарати с оцветяване Судан ІІІ (л.223, СП, 1 том). Не се изясни и въпросът къде са понастоящем въпросните препарати с оцветяване Судан ІІІ, които имат значение тъкмо за изследването на мастна емболия, защо не се откриват в Хистологичната лаборатория на КСМД, кога и при какви обстоятелства са изчезнали от там. С оглед установената доказателствена тежест, както и поради обстоятелството, че подсъдимата не е длъжна да доказва своята невинност, последиците от липсата на посочените хистологични препарати, свързани тъкмо с  доказването, че пострадалата е получила мастна емболия в мозъка, засягат обосноваността на обвинението.

           На второ място пунктирани, точковидни кръвоизливи в мозъка не се доказват и поради резултата от ревизията на запазените към настоящия момент хистологични препарати, изготвени от взети трупни материали при аутопсията на Ц.Г.оцветени с хематоксилин и еозин, които са били подложени на допълнително  микроскопско изследване, при това удостоверено с приложен към петорна СМЕ снимков материал  (л. 474, л. 477- л.480, СП). От разпита на вещите лица в производството пред съда се изясни, че  установяване на малките кръгли кръвоизливи в конкретния случай може да се изследва и без оцветяване със Судан ІІІ или с друг оцветител, тъй като те имат свой собствен морфологичен израз. В настоящия случай са изследвани именно хистологични препарати от мозък. От разпита на вещите лица в СП се установи, че повторното изследване на хистологичните препарати не е дало информация за счупени кости, за изменение по кожата, които в случаите на мастна емболия са демонстративни и могат да бъдат забелязани и без използването на технически средства (микроскоп).

         С оглед изложеното по-горе съдът изгради своите изводи на базата на така обоснованата аргументация в заключението на петорната СМЕ, като съобрази, че описваните от вещите лица  специфични изменения по кожата във вид на  точковидни кръвоизливи, които се наблюдават при мастна емболия, не са описани в СМЕ на труп (л.526, СП). Отделно от това на твърденията в петорната СМЕ за изискуемата клинична картина при диагностицирането на мастна емболия, в обвинителните доказтелства не са противопоставени конкретни доводи за друг морфологичен израз на заболяването.

           Отговорът на въпроса за обективните находки, които могат да послужат за извличане на информация за настъпила мастна емболия в мозъка, е свързан и с друг вторичен въпрос: какво е развитието във времето на късната мастна емболия и дали същото рефлектира неизбежно и върху други органи и системи, различни от мозъка на засегнато от късна мастна емболия лице. От разпита на ВЛ Г. се установи, че при СМЕ на труп не са констатирани точковидни кръвоизливи по лигавиците на очите, по кожата и в подмишничните ямки, които също са признак при наличието на такова засягане на здравето (л.403, СП). Срещу тези аргументи също  не са противопоставени други становища при приемането на петорната СМЕ, поради което и те остават неопровергани.

           От разпита на ВЛ доц. Г.  се установи, че настъпването на мастната емболия в мозъка е процес, който се предхожда неизбежно от подобно засягане на белия дроб, което в настоящия случай също не се доказва (л.291, СП, л. 359, СП).

          На следващо място при разпит на същото вещо лице се застъпва становище, че размачкването на подкожна тлъстина и включването на мастни капки в кръвния ток би довело още в първите 24 часа след деянието, а именно по време на престоя на пострадалата в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ до тежки дихателни смущения. Такива обаче не са констатирани (л. 293, СП). Напротив, след кратък престой в това лечебно заведение пострадалата е била изписана.

          Във връзка със защита на различно мнение относно тройна СМЕ от ДП, депозирано в съда на основание чл. 150, ал.2 НПК, вещото лице доц. Г. е посочила, че белодробната мастна емболия задължително се проявява с дихателни смущения от два до десет часа след засягането, но не и след 15 дни. В настоящия случай обаче изминалият период от време от инкриминираната дата до  дигностицирането на затруднения в дишането е тъкмо около 15 дни (л. 403, СП). Така изразеното становище, изразено при защитата на петорната СМЕ, не е опровергано от друг  експерт, включен в състава на тази експертиза. Тъкмо напротив, то е потвърдено изрично в разпита на ВЛ д-р М.Т., която притежава тясна специализация в областта на пулмологията.

          От друга страна становището, че мастната емболия задължително първо поразява  белия дроб, който служи като „филтър“, но  в  настоящия случай при изследване на хистологията в белия дроб на пострадалата не е описана мастна емболия, се съдържа и  в обвинителни доказателства (в разпита на ВЛ д-р Д. Н. (л.294, СП). Дори и да се приеме становището в доказателства, които принципно дават опора на обвинението (разпита на д-р Н.), че липсата на открита мастна емболия в белия дроб при СМЕ на труп в досъдебното производство се дължи на „техническа причина“ (л.294, СП), отново остава без отговор въпросът защо пострадалата не е била диагностицирана в УМБАЛСМ „Пирогов“ с дихателни смущения, още повече с оглед разясненията на ВЛ д-р А., че мастната емболия в белия дроб неизбежно води до редуциране на кръвооросяването в този орган и затруднява неговото функциониране (л.295, СП). На следващо място във връзка с уточненията на д-р Н. за „техническа причина“, която не е открила признаци на мастна емболия в белия дроб, задълбочават още повече нерешения за обвинението проблем, свързан с непреодоляна доказателствена тежест. И това е така,  тъй като защитата няма задължението да ангажира доказателства, че ако съответната „техническа причина“ не е била налице, то пак не би се установила мастна емболия в белия дроб.

           Отделно от всичко изложено съдът констатира, че обвинителните доказателства са изключително колебливи, в частта, в която засягат въпроса за  съпътстващите мастната емболия в мозъка увреждания в други органи и системи. Т. напр. при разпит на ВЛ д-р Д. Н. се установи,  че необратимо е пропусната възможността да се съберат обективни данни за евентуално настъпила мастна емболия при аутопсионна находка чрез дълбоки прорези по гърба и крайниците. Целта на подобно изследване според ВЛ д-р Д. Н., което в настоящия случай, не е било проведено, е установяването на увреждания на подкожната тлъстина, ако има такава, травматични джобове или дълбоки кръвонасядания, които според ВЛ Н. биха могли да бъдат източник на усложнение от вида на късната мастна емболия (л. 296, СП). Така към затрудненията за обосноваването на обвинителната теза към вероятни  технически причини, препятствали проявата на такъв резултат при изследване хистологията на белия дроб, се добавят и непълни аутопсионни изследвания, които няма как да бъдат извършени към настоящия момент.  

             При отговор на  въпроса какъв е възможният механизъм на причиняване на мастна емболия съдът съобрази следното.

При разпит на ВЛ И.Л. по повод защитата на СМЕ на труп се застъпва механизъм на получаване на мастна емболия  в резултат на размачкана  подкожна мастна тъкан (л. 285, СП). Изложените по - горе доводи, изведени от разпита на ВЛ Н., че аутопсионната находка е непълна поради липсата на дълбоки прорези по гърба и крайниците, дават отговор и на този въпрос. Обективно в настоящия случай не се доказва размачкана подкожна тлъстина и дълбоки кръвонасядания, които самостоятелно да доведат до механична причина за настъпването на мастна емболия. Отделно от това всички СМЕ, без изключение, както и СМУ, с което пострадалата е била освидетелствана за първи път на   17.08.2011г от д-р П.К., сочат, че се касае за кахектизирал възрастен човек, който практически не притежава подкожна мастна тъкан. Ето защо съдът приема за установено, че този механизъм на причиняване на инкриминираната средна телесна повреда, не е установен от събрания доказателствен материал.

На следващо място, от разпита на вещите лица И.Л., А. А., Д. Н. се приема като възможен и друг механизъм, водещ до причиняване на мастна емболия, а  именно общо сътресение на тялото (л.285, л. 293, л. 296, СП). Приема се, че разтърсване на тялото до степен да доведе до  мастна емболия, може да се получи и  при падане от собствен ръст (от разпита на ВЛ д-р А. –л.296, СП). Принципната възможност при възрастен човек с изключително слаба степен на охраненост да настъпи мастна емболия при разтърсване не се приема от ВЛ Г..

Така във връзка с особеното мнение на ВЛ д-р Г. се очертава и друг механизъм на причиняване на мастна емболия. Касае се за последователно отстоявана  позиция,  както по повод изразеното особено мнение към тройната СМЕ от ДП ( л. 383, СП), така и при защитата на заключението на петорната СМЕ (при разпит от 19.06.2018г.). Като цяло именно това становище, първоначално изразено в особеното мнение от ВЛ Г., се поддържа и в петорната СМЕ. В него се застъпва разбирането, че при кахектизирал възрастен човек мастна емболия може да бъде получена само при счупване на тръбестите кости, т.е. на костите, които изграждат крайниците (л.523, СП) или при счупване  на множество плоски кости, каквито са ребрата и гръдната кост (л. 524, СП).  В настоящия случай, дори и да се приеме като изолирано твърдението на ВЛ Г., въпреки, че по повод на това становище особено мнение от останалите вещи лица, включени в състава на СМЕ, не е изразено, липсват каквито и да е доказателства пострадалата да е била подлагана на разтърсващ синдром, още повече именно с действия на подсъдимата, било то при директен удар, било то при падане от собствен ръст. Извод в тази насока се обосновава от изложените на стр. 26 - стр. 30 от мотивите аргументи, че в периода, в който подсъдимата е имала обективен достъп до пострадалата, не е установен очевидец на травмиране, било то от умишлени действия, било във връзка с  небрежност, довела до разтърсващ синдром при падане.  Относими в тази насока са и изложените вече аргументи, че пострадалата на инкриминираната дата е била открита от свидетелите Г. положена върху диван. Следователно и на инкриминираната дата няма данни пострадалата да е преживяла разтърсващ синдром при падане от собствен ръст  (стр. 26 - стр.30 от мотивите).

На въпроса какво е значението на общото състояние на пострадалата за евентуално настъпване на късна мастна емболия в мозъка с оглед напредналата ѝ възраст и данните за кахексия (болестно отслабване) .

Този въпрос не е бил обсъждан в СМЕ на труп, респективно и в останалата част от обвинителните доказателства, събрани чрез разпит на вещи лица. На същия обаче е даден конкретен отговор в заключението на петорната СМЕ, която е констатирала, че пострадалата е страдала от множество хронични заболявания – атеросклероза, засегнала централната нервна система, дегенеративни промени на миокарда, като същите категорично не се намират в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. От същата експертиза се установи, че при наличието на кахексия механично въздействие, което може да доведе  до мастна емболия, е само такова, което причинява счупване на тръбести кости или на множество плоски кости. Този извод е защитен убедително в заключението на петорна СМЕ с аргумента, че при кахексия липсва друг източник на микроемболи, какъвто самостоятелно може да бъде подкожната тлъстина.  

По въпроса какви данни се установяват от резултатите, получени  при изследване на пострадалата с образна диагностика и какво е тяхното значение за диагностициране на късна мастна емболия.

           Съдът базира своите изводи на застъпеното в петорна СМЕ становище, че единствено възможната генеза на мастна емболия при кахектизирал възрастен човек е свързана със счупване на кости, при това на тръбести кости или множество плоски кости. Това становище е обосновано убедително от разпита на вещите лица, изготвили тази експертиза в производството пред съда, както и от  цитирана в него научна литература, която се е занимавала с патогенезата на  мастната емболия – чрез механични или биохимични механизми (стр. 29- стр.31, СП). СМЕ на труп от ДП и петорната СМЕ, назначена от съда в съдебното производство, опровергават категорично констатациите на св. П. и д-р Г. в издадени от тях документи за наличието на счупени кости при пострадалата. Отделно от това при непосредствен разпит на св. П. в производството пред съда се установи, че свидетелката в случай на удостоверяване за счупени кости при пострадалата, е  пренесла в тях съдържанието на други документи, за които обаче не изложи никакви конкретни данни при разпит пред съда с аргумента, че не е съхранила спомен за това обстоятелство (л. 436-л.439, СП).

 Съдът намира, че описаният от ВЛ д-р Н. механизъм на настъпване на мастна емболия от мастна тъкан, която се намира в костите, при липсата на фрактури е неясен (л. 296, СП). Възможен механизъм на въздействие, водещо до мастна емболия,  чрез механично или биохимично въздействие от здрави кости само чрез разстърсващ синдром, не е потвърден и от заключението на петорната СМЕ (том втори от делото).

В настоящия случай образната диагностика, назначена във връзка с настаняването на пострадалата на лечение в УМБАЛСАМ „Н. И. Пирогов“ още на инкриминираната дата, за което са представени доказателства от повереника на ЧО, категорично изключва извод за счупени кости. Това обстоятелство се установява също от заключението на петорната СМЕ, както и от разпита на ВЛ П. Р. (специалист по образна диагностика).  Констатира се изключително съществено противоречие между поставената от св. Д.Г. – личен лекар на пострадалата - диагноза „счупване на черепа и лицевите кости“ (амбулаторен лист  № 5018/ 18.08.2011г., при посочен час на амбулаторен преглед 10:36 часа –л.351, СП) и експертизата, на която обвинението се позовава–СМЕ на труп. Обективната трупна находка, описана в това заключение е описана така: „костите на черепната основа и черепния покрив са здрави“ –л.13, том 1  от ДП;  „костите на гръдния кош и раменния пояс са здрави“ (л.14, том 1 от ДП); „костите на гръбначния стълб и таза са здрави“ (л. 15, том 1 от ДП). Съдът счита, че методиката за  изследване на счупени кости,  която се използва  при аутопсия на труп,  предполага по-големи възможности отколкото допустимите методи за изследване при амбулаторен преглед от личния лекар, поради което съдът изгради изводите по този въпрос на базата на заключението  на СМЕ на труп. Твърдението за счупени кости не е защитено убедително и при разпит на св. Д. Г., който посочи пред съда, че е имал съмнения за счупени кости и поставил такава диагноза по анамнезни данни.

По въпроса съществувала ли е необходимост от ревизия на първоначалното изследване на хистологичните препарати, с оглед тяхната оценка в СМЕ на труп.

            При решаването на този въпрос съдът е съобразил наличието на две експертни становища, изразени от вещи лица, които са разпитани по делото. Първото становище по същество е за необходимост от допълнително микроскопско изследване на тази част от хистологичните препарати, които към настоящия момент все още се съхраняват с Хистологичната лаборатория на КСМД, а  именно – на 12 броя хистологични препарати в предметно стъкло с оцветяване ХЕ.  То  е било отстоявано последователно от ВЛ доц. М. Г., а първоначално е било поддържано и от вещите лица д-р Д. Н. и д-р А. с аргумента, че „ще бъде от полза“ и „ ще обогати морфологичната находка на болестните процеси и изменения“ ( л.292, СП).

Впоследствие д-р Н. и д-р А. са застъпили друго становище, а именно, че допълнителното изследване на запазените хистологични препарати, оцветени с ХЕ, нито може да докаже мастна емболия, нито да я изключи с аргумента,  че след случаите на травматично увреждане белият дроб се явява първият филтър за отлагане на мастни капки, но същите след неговото преодоляване се разпространяват в целия организъм (л.294, СП). Това становище в по-късен момент вече е било поддържано категорично, а именно в постъпилия в деловодството на съда самоотвод, депозиран от вещите лица д-р А. и д-р Н. с аргумента, че повторното изследване на препаратите не би могло да докаже липсата или наличието на установената при аутопсия мастна емболия. С този аргумент посочените вещи лица са отказали да участват в подобно допълнително изследване на все още запазените хистологични препарати.

Второто становище, а именно за необходимост от повторно хистологично изследване е застъпено от ВЛ д-р М. Г. с аргументи, че под микроскопско изследване те биха могли да дадат по-точна информация относно причините за настъпилата смърт.

Настоящият състав на съда прие за установено, че допълнителното изследване на запазените в Хистологичната лаборатория на КСМД 12 бр. препарати ХЕ е  обективно необходимо, тъй като то би могло да даде яснота каква е генезата на двустранната бронхопневмония, отбелязана без противоречия  от вещите лица, като част от усложненията в здравето на пострадалата, довели до смърт, кога е настъпило това увреждане на здравето,  засегнало нормалното функциониране на белия дроб и дали същото се е развило независимо или напротив, тъкмо поради настъпила мастна емболия. Толкова, доколкото липсата на декубитални рани е аргумент в обвинителните доказателства, че генезата на тази ******произтича именно от  мастна емболия, тъй като според вещите лица в резултат на отлагане на мастни капки се стига  до снижаване на кръвооросяването на белия дроб до критично ниво (от разпита на ВЛ А.), респективно и до снижаване на съпротивителните  сили на организма срещу вдишани микроорганизми, съдът прие за установено, че допълнителното изследване на запазените хистологични препарати би могло да установи или изключи друга възможна причина за възпалителния процес, който се развил в белия дроб, т.е. на причина, различна от мастната емболия.

На следващо място съдът прие наличието на необходимост от такова допълнително изследване и поради факта, че противното становище не предлага конкретен аргумент за значението на изминалия петнадесет дневен срок от инкриминирания период, който обвинението свързва с нанесен побой, за  процеса на отлагане на мастни капки в белия дроб, както и аргумент защо затрудненията в дишането не са били открити нито в периода на проведено от пострадалата лечение в УМБАЛСАМ „Н.И. Пирогов“, когато е била настанена на инкриминираната дата, нито на 18.08.2011г., когато св. Д. Г. е осъществил амбулаторен преглед (л. 351, СП). Съдът счете, че в становището за неотносимост на допълнителното изследване на хистологичните препарати не се предлага  убедителен аргумент, който да обясни и възможна пречка за проява на отложени мастни капки в резултат на настъпила мастна емболия само в мозъка (с уточнението, че хистологичните препарати, относими тъкмо към изследването на мастна емболия в мозъка, оцветени със Судан ІІІ, липсват)  и напълно да не се прояви в друг орган на човешкото тяло,  а именно – в белия дроб.

По изложените съображения съдът назначи петорна СМЕ в разширен състав от вещи лица, специалисти в различни области на медицината, включително и в областта на пулмологията и образната диагностика, като постави и допълнителна задача, свързана с повторно изследване на хистологичните материали, иззети от трупа на пострадалата.

По въпроса какви данни са получени от повторното изследване на хистологичните препарати, иззети при СМЕ на труп.

На първо място категорично е отречено наличието на мастна емболия в мозъка, която би следвало да се обективира с наличието на точковидни кръвоизливи. Такива в настоящия случай не са констатирани.

Съдът намира, че данните,  получени от изследването на хистологичните препарати при СМЕ на труп, са от изключително съществено значение и за изясняване  генезата на развилата се при пострадалата бронхопневмония. От заключението на петорната СМЕ се установи, че съответните препарати са били разгледани под микроскоп. При описанието на препаратите, взети от белия дроб на пострадалата, е отразено наличие на „ тежък гнойно – деструктивен бронхиолит, на фона на хроничен бронхит …. Тежка застойна /фибринозно-гнойна/ пневмония с абсцедиране и конфлуиране, на места с прояви на аспирация – макрофарингеална реакция около частици с органичен характер“ (л.475, СП). В подкрепа на това становище към експертизата е приложен и снимков материал, чрез който вещите лица са визуализирали наличието на чужди частици в кухините на белия дроб, както  и огнище с абсцедирало гнойно възпаление в същия орган (сн. № 14 – л. 490, СП).

Така установените резултати от допълнителните изследвания на хистологичните препарати опровергават категорично първоначално изразеното от ВЛ д-р  П. К.  и  д-р И. Л. становище, както и становището на  д-р А. и д-р Н., че бронхопневмонията, от която е страдала Ц.Г.е могла да бъде причинена от вироза при контакт с близък човек на фона на снижен имунитет от настъпила мастна емболия (л. 285, СП). Посочените резултати дават аргумент и за извод, че възпалителният процес в белия дроб  е бил генериран от попадането на чужди частици в него при хранене или при прием на лекарства, който изключва убедително умисъл за причиняване на каквато и да е телесна повреда. Отделно от това от разпита на ВЛ Г. допълнително се установи, че предвид дементното състояние на пострадалата процесът на прием на лекарства и храна при нея е бил изключително затруднен, с което от друга страна се обяснява попадането на чужди частици (вероятно хранителни или частици от медикаменти)  в белите дробове.

Като обективни признаци на затруднено дишане именно във връзка с попаднали в белия дроб частици са установени и други данни - покачване на температурата и хъркащо дишане. Такива  са били открити при последния преглед на пострадалата, проведен от нейния  личен лекар– св. д-р Д.Г.. Извод в тази насока се обосновава и  от показанията на този свидетел, дадени от него във връзка с издадено  удостоверение изх. № 24/10.01.2012г. (л.46, том 1, л. 399, СП). Съчетаният анализ на издадените от св. Г. документи и данните, които свидетелят съобщава в разпит пред съда, дава основание за извод, че за първи път е чул влажни хрипове при преглед на пострадалата, който се е състоял на 28.08.2011г. Писмените данни, документирани в посоченото по-горе удостоверение, са потвърдени и при непосредствен разпит на св. Г. в производството пред съда (л. 280, СП). Подобни данни не са снети в предходното амбулаторно изследване от 18.08.2011г., т.е. три дена след инкриминираната дата. Това обстоятелство е допълнителен аргумент, че диагностицираната при СМЕ на труп ******е с аспирационен произход, както и че същата е генерирана от процес, който се е развил приблизително от около две седмици след инкриминираната дата.

Относно причините за настъпилата смърт.

В доказателствения материал, събран чрез експертни изследвания и разпит на вещите лица, липсват противоречия при извеждането на констатация, че лицеви травми или кръвонасядания по главата на пострадалата нямат никакво отношение към настъпването на мастна емболия (ВЛ д-р П. К. по повод защитата на СМЕ на труп – л.286, СП,   ВЛ д-р Г. при защитна на петорна СМЕ –л.525, СП).

Съгласно обвинителните доказателства Цв. Г. е страдала от двустранна бронхопневмония, исхемична болест на сърцето – дребноогнищна миокардиосклероза, генерализирана атеросклероза, хипертонични промени на бъбреците, сърдечна недостатъчност – мускатов черен дроб, мастна емболия на мозъка. Заключението на тази експертиза е приело, че в генезата на смъртта има участие мастна емболия и същата представлява предразполагащ фактор за развитието на възпалителен процес на белия дроб, а именно на двустранната бронхопневмония.  В този смисъл е заключението в СМЕ на труп № 683/2011г. (л.16, том 1 от ДП). В разпита на  ВЛ Н. се твърди, че първа по време се е развила мастната емболия и поради намалено кръвоснабдяване на белия дроб са намалели съпротивителните  сили на организма и така се е развила  ******(л.295, СП). Като водеща причина за смъртта ВЛ д-р К. (по повод защитата на СМЕ на труп) също е посочил настъпила мастна емболия. Основният  аргумент в тази част от доказателствата за развитие на ******от травматичен произход е липсата на декубитални рани, обективиращи залежаване и обездвижване (установено от разпита на ВЛ д-р Д. Н.– л. 295, СП).  

Отговорът на обсъдените по - горе въпроси, както и на обсъдените по-горе доказателствени източници, събрани за проверка на обвинителните доказателства, еднопосочно се свежда до факта на настъпила бронхопневмония, както и до липсата на данни за залежаване, но с едно съществено уточнение, а именно, че едновременното установяване на тези обстоятелства, не води непременно до извода, че бронхопневмонията, поразила белия дроб на пострадалата, е имала травматичен произход.

От заключението на петорната СМЕ се обосновава извод, че причината за настъпилата смърт е болестна и е свързана с вдишване на хранително съдържимо, а вероятно и на медикаменти, което довело до гнойна с абсцедиращ характер бронхопневмония. От разпита на вещите лица, участвали в петорна СМЕ, включително и от разпита на вещото лице специалист пулмолог (д-р М.Т.) се установи, че произходът на този вид ******също, както и тази, която по принцип се получава от обездвижване (хипостатична брохпневмония)  също не е травматичен. Съдът намира, че причинно – следственият процес на абцедираната ******е изяснен детайлно както в писменото заключение на петорната СМЕ, така и при разпит на вещите лица, които са участвали в нея. Въз основа на тази група доказателствени източници се установи, че леталният изход е свързан изключително с описания по-горе възпалителен процес на белия дроб, намерил обективна проява с натрупана гной, като в по-големи  количества тази гной довела до разпад на белодробната тъкан чрез некроза и до образуване на кухини (абцес). В този смисъл вещите лица, участвали в състава на петорната СМЕ, разясниха подробно  развитието на абцедираната бронхопневмония. Ето защо съдът приема за установено, че от проверения доказателствен материал са установява  и друго възможно обяснение за възникването на болестен възпалителен процес в белия дроб, без травматичен произход, който едновременно с това кореспондира с липсата на декубитални травми.

Особено съществено е уточнението на вещите лица, изготвили петорната СМЕ, че при вдишване на хранително съдържимо абцедираната ******може да се развие за период от 12 до 24 часа, най –много за два дни. От разпита на вещото лице пулмолог М.Т. се установи, че е напълно изключено усложненията от този вид ******да се проявят след изминал период от около две седмици, т.е. в периода, който обективно е изминал от инкриминираната дата до момента на настъпилата смърт (л. 526, л. 527, СП). Отделно от това се установи, че ако пострадалата е страдала и от мастна емболия, признаците на това заболяване не биха могли да изчезнат от белия дроб към края на август 2011г., независимо от изминалия период от време, считано от инкриминираната дата и е следвало да се проявят с дихателни затруднения още по време на престоя на пострадалата в УМБАЛСАМ „Н.И.Пирогов“, където е била настанена на инкриминираната дата.  

Така установената причина за смъртта на пострадалата самостоятелно изключва участието на подсъдимата в каквито и да е действия, с които да е причинила или ускорила болестния процес, свързан с бронхопневмония. Тъкмо напротив, данните за скоростта, с която настъпват усложнения в здравето в случаите на  абцедирана ******– за не повече от два дни след попадането на чужди частици в белия дроб, данните, че влажни хрипове са диагностицирани от личния лекар за първи път на 28.08.2011г., но не и при предходния преглед на 18.08.2011г., проведен само три дни  след инкриминираната дата, сочат, че моментът, в който е започнало развитието на абдецираната бронхопневмония, оказала се водеща причина за смъртта, е не по-рано от 26/27.08.2011г. В този период подсъдимата не е имала никакъв достъп до пострадалата, а за обгрижването ѝ към този момент е било отговорно друго лице - св. Н.Ж..

В тази връзка съдът дължи и отговор на въпроса била ли е наложителна хоспитализация на пострадалата във връзка с непосредствено застрашаващо живота състояние,  ако е била наложителна  – кога е следвало да се извърши и във връзка с какви оплаквания.

Първият момент, в който близките са поставили въпроса за хоспитализация, е свързан по време с инкриминираната дата. Констатират се противоречия в гласните доказателства относно реакцията на изпратения от ЦСП в дома на пострадалата лекар – д-р М.. От една страна по делото са налични гласни доказателства за това, че доктор М. изразила становище за следи от  побой (от прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. К. в ДП – л.125, СП). От друга страна от изявленията на самата св. М., дадени непосредствено пред съда, се установи, че именно по настояване на близките е предприела постъпки за настаняването на пострадалата на стационарно лечение (л.129, л.130, СП). Съдът приема с доверие преките свидетелски показания на д-р М.. Съпоставката на възпроизведените от нея факти с  показанията на св. Д. Г. дава основание за извод, че активни действия за хоспитализиране на пострадалата, без обективно да е съществувала необходимост от това,  са били извършени на 15.08.2011г. във връзка опасения на близките,  че пострадалата е получила счупване на кости по тялото или че е получила черепно-мозъчна травма. Такова увреждане в действителност не е било открито и след кратък престой Цв. Г. е  била изписана от УМБАЛСАМ „Н. И. Пирогов“.

Вторият момент, в който действително е съществувала нужда от хоспитализиране на пострадалата, но такова не е било извършено, се свързва с момента на констатация на влажни хрипове и затруднение на дишането към края на август 2011г. За предписано от личния лекар на 28.08.2011г. настаняване на пострадалата в лечебно заведение не се съдържат данни по делото. От разпита на ВЛ д-р М.Т. се установи, че възпалението на белия дроб, диагностицирано за първи път в края на август 2011г., не е било лекувано, още повече с отхрачващи инхалации  и  с подаването на допълнителен кислород, които обективно са могли да бъдат осигурени единствено при стационарна форма на лечение. Съгласно разясненията в съдебното производство относно заключението на петорната СМЕ възпалителният процес в белия дроб е бил толкова силно разпространен, че на фона на тежестта на дегенаративните промени в организма на пострадалата и евентуално проведено лечение не е било сигурен фактор за предотвратяване на леталния изход. Ето защо като съпричиняващ фактор за настъпилата смърт на пострадалата,  който обаче няма никакво отношение към функциите и задълженията на домашния помощник, каквато е била подсъдимата, макар и с не висока степен на съпричиняване, следва да се преценява и липсата на адекватно проведено лечение, нуждата от което е възникнала в края на август 2011г. Така друго самостоятелно основание за постановяване на оправдателна присъда е и фактът, че моментът на възникване на това застрашаващо живота на пострадалата състояние не може да се обвърже по време с престоя на подсъдимата в жилището, където се твърди, че е извършено престъпление.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

Подсъдимата И.С. е била привлечена в процесуалното качество на обвиняема за извършено от нея престъпление по чл.124, ал.1 НК – за това, че причинила на Ц.С.Г. смърт по непредпазливост в следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, тъй като на 15.08.2011 г. в ж.к. „*********нанесла на Г. побой, като я удряла със свити в юмруци ръце, захващала я и я притискала с ръце, при което причинила на Г. разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в мастна емболия, която обвинението е приела, че е в пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка с причинените вследствие на нанесения побой травматични мекотъканни увреждания, в резултат на което на 29.08.2011 г. Ц.С.Г. починала.

Не е осъществен обективният състав на това престъпление, свързан с умишлено причиняване на средна телесна повреда, респективно и на настъпила смърт по непредпазливост.

Съдът не се съгласява с обвинителната теза, че на 29.08.2011 г. Цв. Г. починала в следствие на развилата се мастна емболия, която според обвинението е  хистологично доказана, както и в резултат на настъпилите като последица усложнения - възпалителни изменения в белите дробове.

Тройната СМЕ от ДП, която вещи лица отказаха да защитят в съдебното производство, е обсъдила принципни въпроси, свързани с възможността кинетична енергия при по- възрастни индивиди да доведе в развитието на мастна емболия като пряк резултат от общо сътресение (разтрисане) на тялото. Този принципен въпрос обаче изобщо не е бил отнесен към спецификата на настоящия случай. От обективна страна се установи, че на пострадалата не е била причинена мастна емболия, тъй като единствено възможният механизъм на пряко причиняване на такова телесно увреждане при кахектизирал възрастен човек е свързан със счупване на кости, а при пострадалата счупени кости не са открити и това обстоятелство е установено категорично от СМЕ на труп. Противно на обвинителната теза съдът счита, че от обективна страна се установява болестна причина за смъртта, тъй като леталният изход е обусловен от абцедирана бронхопневмония, която категорично няма травматичен произход. Това заболяване обективно е в причинно-следствена връзка  с настъпването на  фактори, които са възникнали значително след инкриминираната дата. Такива фактори са попадането на чужди частици в белия дроб на пострадалата, които от друга страна са свързани с процесите на хранене и прием на лекарства на фона на тежко дегенеративно заболяване.

Несъмнено е установен фактът, че подсъдимата е била ангажирана от близките на починалата Ц. Г., за да обгрижва пострадалата във връзка с тежкото ѝ здравословно състояние, както и че на инкриминираната дата е била открита от свидетелите Г. сама в нейното жилище. Към този момент обаче в жилището са били открити и явни следи от предходно присъствие на неустановени по делото лица предвид състоянието на домакинството. Веществените доказателства, за които свидетелите разказват – множество съдове със следи от храна и алкохол, угарки от  фасове и др. не са били иззети и своевременно изследвани, за да изключат съмнението, че в жилището на пострадалата след 19:00 часа на 14.08.2011г. са пребивавали и други неустановени по делото лица, които евентуално биха могли да бъдат съпричастни към умишлено причинена телесна повреда.  

Несъмнено е установено, че два дни след инкриминираната дата в СМУ, изд. от д-р П. К., са били констатирани кръвонасядания по крайниците, рамото и лицето на пострадалата, като същите са описани подробно  на стр.1 от ОА. Експертните становища на всички разпитани по делото вещи лица са еднопосочни, че описаните увреждания от обективна страна са сигурен морфологичен признак за въздействие на твърди тъпи предмети. От друга страна обаче не се доказа по несъмнен и безспорен начин подсъдимата да е участвала в действия, довели до инкриминираните кръвонасядания, открити по лицето и крайниците на пострадалата, тъй като липсват преки доказателства за това, а веригата от косвени доказателства по изложените по-горе съображения за процесуално бездействие, относимо към 15.08.2011г., не води до единствено възможния извод за конкретен автор на деянието.  

Единствената група кръвонасядания, които по време на настъпване обхващат с висока убедителност освен времето след 19:00 часа на 14.08.2011г., но също така и инкриминирания период, са локализираните по лицето на пострадалата. Те обаче дори и според обвинителните доказателства нямат никакво отношение към евентуално настъпила мастна емболия, поради което установяването на техния автор е без каквото и да е значение за доказването на обвинителната теза.

Останалата група кръвонасядания, описани подробно на стр.1 от ОА, които са били локализирани по крайниците и рамото на пострадалата и хипотетично (ако се игнорира резултатът от повторните  хистологичните изследвания, описан в петорната СМЕ), биха могли да участват в генезата на мастна емболия. От друга страна те също не могат да дадат основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата нито за престъпление по чл.124, ал.1 НК, нито за друго  (по-леко наказуемо) престъпление, различно от това, за което е предадена на съд (т. напр. за престъпление по чл. 130, ал.1 НК, свързано с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК). И това е така, тъй като времето на настъпването им с оглед диагностицирането им за първи път на 17.08.2011г. не се свързва категорично с инкриминираната дата.

Отделно от това психическото отношение на дееца към настъпилия смъртен резултат се установява чрез изследване насоката и силата на извършеното действие, способа на извършването му, средствата, които са използвани за засягане на пострадалото лице, органите на човешкото тяло, които са пряко засегнати и причинените непосредствени наранявания. В настоящия случай по отношение на групата кръвонасядания по рамото и крайниците на пострадалата доказателствата по делото навеждат за възможен механизъм на получаване  във връзка с обичайни действия по обслужването на пострадалата – при повдигане на тялото, при захващане на рамото и ръцете ѝ в областта на мишниците и лявата предмишница, за да бъдат извършени действия по поддръжка на личната ѝ хигиена, както и при придвижване на пострадалата до сервизни помещения, свързано с влачене на краката и блъскането им по препятстващи пътя ѝ мебели, за каквото въздействие от твърди тъпи предмети се съдържат данни в показанията на св. Р. Г.. Интензитетът на засягане на крайниците с кръвонасядания не е висок, способът на евентуалното засягане е  при контакт на засегнатия участък от ръка или при блъскане в твърд тъп предмет. Така например обвинението е инкриминирало групирани характерни кръвонасядания по хода на горния ляв крайник, които отговарят да са причинени от неколкократни силни захвата с притискане с ръце, но не е отчело факта, че пострадалата не е могла да се придвижва сама без чужда помощ, както и че за опазване на равновесното ѝ положение обективно е било необходимо полагането на физически усилия при неизбежен контакт между натовареното с това задължение лице и крайниците на лицето, нуждаещо се от помощ. Следователно във връзка с причиняването на инкриминираните кръвонасядания, локализирани по крайниците и рамото на пострадалата, не се установява и субективният състав на евентуално извършено престъпление по чл. 124, ал.1 НК, нито на друго престъпление от общ характер.

Във връзка с групираните кръвонасядания по горните крайници на пострадалата по горните крайници и вероятното блъскане на долните ѝ крайници от препятствия по пътя във връзка с придвижването до сервизни помещения в жилището  е отрицателен и отговорът на въпроса дали подсъдимата или Н. Ж., или Е. О. са били длъжни и дали са били в състояние да предвидят, че в резултат на кръвонасядания, получени при захват, може да настъпи и по-тежък резултат, а именно смърт. Такъв извод не се обуславя нито по отношение на Е.О., която е изпитвала сероизни затруднения във връзка с изискваните от нея физически усилия, за да обслужва ефективно пострадалата, нито по отношение на подсъдимата. Предхождащото инкриминираната дата поведение на подсъдимата показва, че тя е изпълнявала достатъчно добре своите задължения до 14.08.2011г., за да удовлетвори изискванията на семейство Г.. Поведението на подсъдимата на инкриминираната дата също не дава основание за  формирано психическо отношение към причиняването на средна телесна повреда или на по-тежък общественоопасен престъпен резултат. С факта, че подсъдимата е подходила безотговорно, като се е поставила сама в състояние на висока степен на повлияване от алкохол,  тя  е извършила действия на увреждане спрямо собственото си здраве, но пряко това повлияване не е застрашило телесния интегритет  на пострадалата, за да обективира умисъл за причиняване на каквато и да е телесна повреда.

Евентуално приложение на материалния закон чрез осъждане на подсъдимата за по-леко наказуемото престъпление по чл. 130, ал.1 НК в настоящия  е изключено по две основни съображения. Първото е свързано със значението на изложените по-горе аргументи за липсата на осъществен субективен състав, а второто е свързано с процесуалната активност на страните, която принципно се изисква по арг. от чл. 287, ал.5 НПК. В настоящия случай по отношение на прокурора не се установяват  основанията на чл. 48 НПК, а частните обвинители не са поискали от съда да се произнесе за престъпление, което се преследва с частна тъжба.

Изводът, че не е осъществен обективният състав на престъпление по чл. 124, ал.1 НК се основава и на следните аргументи. Макар и финансовото обезпечаване на полаганите за пострадалата грижи да е било поето от свидетелите Г. и св. М., без съмнение след 25.07.2011г. фактическото изпълнение на обслужващите бита на пострадалата действия последователно се свежда до три лица - Е.О., подсъдимата и св. Н.  Ж.. Следователно извършването на действия в периода от 25.07.2011г. до момента на първото освидетелстване от съдебен лекар (17.08.2011г.), необходими за обслужване на пострадалата чрез поддържане на личната ѝ хигиена и удовлетворяване на физиологичните ѝ нужди, обективно се свързва последователно с всяко едно от тях. След провеждане на възможните процесуално-следствени действия не е установено кога във времето са настъпили кървонасяданията по крайниците и рамото на пострадалата и кое от всички лица, ангажирани с нейното обслужване в периода след 25.07.2011г., е отговорно за това. Отделно от това нито писмените, нито гласните доказателства съдържат еднозначен отговор за точния момент, в който подсъдимата е започнала фактически да изпълнява задълженията си в дома на Ц.Г.Договор, съставен  с нейно участие, не се открива в материалите по делото, поради което липсва възможност да бъдат проверени единствените гласни доказателства, които съдържат по-конкретни данни (показанията на св. Д. Г.).  Такава проверка в конкретния случай обаче е наложителна поради високото емоционално преживяване на случая тъкмо от св. Г..   

Без съмнение, от материалите по делото е установено, че по тялото на пострадалата въпреки тежкото ѝ здравословно състояние и високата степен на дегенеративни промени в организма, не са открити декубитални рани. Това обстоятелство дава основание за извод, че и трите изброени по-горе жени, ангажирани пряко с обгрижването на пострадалата в периода след 25.07.2011г., са имали отговорно отношение към тази част от своите задължения и са се отнасяли добросъвестно към своите ангажименти.  До 14.08.2011г. включително, по този въпрос не е било регистрирано оплакване и срещу подсъдимата.

Друг  съществен проблем при обосноваване на обвинителната теза е свързан не само с фактическите, но и с юридическите признаци на престъплението. Разпоредбата на  чл.124, ал.1 НК съдържа състав на типично за смесена форма на вина престъпление. И това е така, тъй като  субективната страна на престъплението обхваща две форми на вината - умисъл към по-близкия и по-лек резултат (телесната повреда) и непредпазливост към по отдалечения и по-тежък резултат (смъртта на пострадалото лице). В настоящия случай се твърди, че най-тежкият съставомерен общественоопасен резултат, какъвто е смъртта на пострадалата, обусловена от възпалителни изменения в белите дробове, е пряко свързан със средна телесна повреда (мастна емболия). Мастната емболия обаче не се твърди да е причинена пряко от деянието, изразяващо се във въздействие върху телесния интегритет на пострадалата с твърд тъп предмет, а се твърди и тя да е била причинена косвено от първоначално получени кръвонасядания по лицето и крайниците, довели до размачкване на подкожна мастна тъкан. Според мнозинството от експертите – съдебни лекари, участвали в петорна СМЕ,  прекият причинен от удари с твърд тъп предмет общественоопасен резутат, изразяващ се в кръвонасядания по лицето и крайниците на пострадалата, е телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК. При така описаните факти  се обосновава извод за прекъсване на причинно-следствената връзка между деянието, свързано с причиняване на лека телесна повреда и най-тежкия съставомерен престъпен резултат, какъвто е смъртта на пострадалата. Тези два резултата според обвинението от обективна страна се опосредстват от  средна телесна повреда.

Обвинителната теза се основава и на твърдението, че чрез пряко увреждащо въздействие, изразяващо се в  нанасянето на удари с твърд тъп предмет, са последвали кръвонасядания, съдържащи медико-биологични признаци на лека телесна повреда. Обвинителната теза се основава на фактология, при която инкриминираната средна телесна повреда се явява по-отдалечен във времето общественоопасен резултат, тъй като се твърди, че е настъпила след нахлуването на мастни емболи в кръвното русло в резултат на нанесения побой. От обективна страна се установи, че ако изобщо на пострадалото лице е причинено размачкване на подкожна мастна тъкан, то мастната емболия засяга  първия филтър с мастните емболи – белия дроб, като този процес протича  в период от около от два до десет часа. С оглед изложеното се извлича допълнителен аргумент, че от обективна страна при описания от обвинението механизъм на увреждащо въздействие настъпването на инкриминираната средна телесна повреда се опосредства от лека телесна повреда, обективирана в кръвонасядания, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 НК и чл.129 НК.  

За да се осъществи състав на престъпление по чл. 124, ал.1 НК, следва първият общественоопасен резултат да  е близък и непосредствен. Съставомерен близък непосредствено настъпил общественоопасен  резултат е съответна  телесна повреда, която може да е различна по тежест съгласно изброяването в посочения текст от НК ( тежка, средна, лека).  В настоящия случай обвинението е инкриминирало като близък и непосредствен резултат  мастната емболия, квалифицирана като средна телесна повреда. Като втори  съставомерен, но по-далечен общественоопасен резултат, обвинението е инкриминирало  смъртта на пострадалото лице. За да се осъществи изпълнителното деяние на престъпление по чл.124, ал.1 НК обаче, следва  съответните засягащи телесната неприкосновеност на пострадалото лице действия да са довели и до прекия, и до по-отдалечения във времето резултат.Причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е съставомерна, когато  последният  се опосредства от едно единствено междинно състояние на пострадалия (телесната повреда), която би могла да бъде лека (чл.124, ал.1, пр. 3 НК), средна (чл.124, ал.1, пр.2 НК) или тежка (чл. 124, ал.1, пр.1 НК). В настоящия случай се установи, че от обективна страна липсва връзка между смъртта на пострадалото лице  и  деянието, описано на стр.1 от ОА ( нанасянето на удари с твърд тъп предмет). И това е така, тъй като инкриминираният общественоопасен резултат – средната телесна повреда е причинен косвено от деянието, тъй като се опосредства от друг по-лек общественоопасен резултат – лека телесна повреда.

На следващо място възпалителните изменения в белодробния паренхим са инкриминирани като последица от нарушеното белодробно кръвообращение на фона на снижен имунитет, т.е. като втора косвено последвала във времето последица от инкриминираните кръвонасядания. Така конструкцията на обвинението, макар и в диспозитива на ОА да твърди  пряко причиняване на мастна емболия,  не съответства на действителното значение на събрания доказателствен материал за това кой е обективно възможният пряк източник на въздействие, водещ до мастна емболия, а именно - разтърсващ синдром или счупването на кости. Вместо това в обстоятелствената част на обвинителния акт ( стр.1 от ОА) е описано друг вид въздействие върху телесната неприкосновеност на пострадалата, но не такова, което води пряко до възникването на мастна емболия, а на такова, което е довело пряко до причиняване на телесна повреда, отговаряща по медикобиологични признаци на такава по чл.130 НК.

По изложените съображения съдът прие за установено, че в  обвинителната теза са заложени изначални непреодолими трудности, както при обосноваване на обективния състав на престъплението, така и пред обосноваването на вината на подсъдимата за настъпването на смъртта на пострадалата, която в настоящия случай се явява трети обществено опасен резултат, настъпил според обвинението след причиняването на кръвонасядания (лека телесна повреда) и след последвал втори по-тежък престъпен резултат  (средна телесна повреда) на фона на общо намаляване на имунитета и развитието на вирусна бронхопневмония. За да се осъществи състав на престъпление по чл.124, ал.1 НК обаче междинният резултат, причинен умишлено от дееца, водещ до най-тежкия съставомерен резултат (смъртта) следва да е една телесна повреда, а не две или повече различни по тежест телесни повреди, настъпили като верижна реакция от съответното неправомерно въздействие върху телесния интегритет на пострадалото лице.

От обективна страна се установи, че мастната емболия може да бъде причинена пряко само при разтърсващ синдром  и при счупване на кости,  а в случай на кахексия е възможен само вторият от изброените механизми.  Такъв механизъм на пряко причиняване на мастна емболия нито е инкриминиран по делото, нито е установен от обективна страна. Изложеното е друго самостоятелно основание за оправдаването на подсъдимата по обвинението, за което е предадена на съд.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимата не е осъществила състав на престъпление срещу личността на Цв. Г. нито от обективна, нито от субективна страна.

Единствената характерна черта в дейността на подсъдимата като личен асистент на пострадалата, която я отличава от случаите с полагани грижи от Е.О. и Н. Ж., е изключителна укоримост на факта, че тя е употребила значително количество алкохол на инкриминираната дата, че вероятно е допуснала в дома на пострадалата неустановени лица, напълно непознати за близките на Ц.Г.както и че е допуснала жилището на пострадалата в неустановен период от време на 14 срещу 15.08.2011г. да остане отключено, а домакинството да бъде занемарено до пълен хаос и безпорядък. При така установените обстоятелства пострадалата през неустановен период от време след 19:00 часа на 14.08.2011г. практически е била оставена без надзор, при това в напълно безпомощно състояние, което е застрашило непряко нейния телесен интегритет. Така установените факти обаче не осъществяват състав на престъпление, предвидено в НК. Те ангажират единствено моралната отговорност на подсъдимата и  въздействат отрицателно и върху оценката на обществото за нейните качества, свързани с изпълнението на задълженията ѝ като домашен асистент. Тази негативна оценка обаче, както и моралната укоримост на стореното от нея не може да бъде основание поведението на подсъдимата да бъде подложено на корекция чрез наказателна репресия.

По изложените съображения съдът на основание чл. 304 НПК постанови оправдателна присъда за извършено от нея престъпление по чл. 124, ал.1, пр.2 НК.

 

Във връзка с изхода на делото е безпредметно съдът да се произнася по въпросите, свързани с индивидуализация на наказанието.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И ПО РАЗНОСКИТЕ

 

Съдът  отхвърли като неоснователни предявените  на основание чл. 45 ЗЗД от Е.Г.М., както и от Д. Г.Г. граждански искове  срещу подсъдимата в  размер на по 25 000 лева, представляващи претендирано обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 29.08.2011г. до окончателно погасяване на задължението.

Предпоставките на  иск за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД са различни от тези, които обуславят възбуждане на наказателно преследване. За да бъде основателен този иск, следва да се установи, че е налице осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Противоправното деяние, вредата и причинната връзка между тях подлежат на установяване от гражданския ищец. Едва ако гражданският ищец е преодолял доказателствената тежест да установи посочените по-горе обстоятелства,  вината се предполага до доказване на противното.

Деянието на подсъдимата не представлява граждански деликт, тъй като  не са установени времето, авторът и начинът на изпълнение на конкретни действия, увреждащи телесния интегритет на пострадалата, които могат да се свържат с подсъдимата, а най-тежкият съставомерен престъпен резултат – смъртта на пострадалата е обусловен от болестна причина. Това обстоятелство самостоятелно изключва основания  да бъде  ангажирана   гражданската отговорност на подсъдимата.  С оглед изхода на делото на основание чл. 190, ал.1 НПК разноските по делото в размер на 2 245,1 лева, направени в досъдебното производство и 5 296,60 лева, направени в производството пред първоинстанционния съд следва да останат в тежест на държавата. 

            Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

                                                                                  /М.Ц./

 

 

 

                                                                                                                 2.

                                   / с особено мнение на съдебен заседател Д.Н./