№ 976
гр. София, 29.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100902055 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени от “К.М.” ООД, ЕИК ****,
против Н.А.П. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 100 000 лева, представляваща неоснователно
получена от ответника държавна такса по силата на решение за продължаване
срока на издаден лиценз по Закона за хазарта № 000030-972/26.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 100 000 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба (19.10.2021 г.) до окончателното й плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че е търговско дружество с предмет
на дейност: организиране на хазартни игри (след получаване на лиценз).
Твърди, че на 21.07.2020 г. е подал в бившата Държавна комисия по хазарта
искане за продължаване срока на издаден лиценз по чл. 36, ал. 1 от ЗХ за
организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 10 години за
игрална зала в гр. София, бул. “****.
Твърди, че съгласно §86, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗХ (обн. ДВ, бр.69/2020г.,
изм. и доп. ДВ, бр.11/2021г., в сила от 09.02.2021г.) образуваните и
неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за
издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз и др. се
довършват при досегашните изисквания в 9-месечен срок от влизането в сила
на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за
произнасяне. Съгласно §81, ал.4 и ал.5 от същия закон, активите, пасивите,
архивът, както и другите права и задължения на закритата Държавна Комисия
по хазарта преминават към Националната агенция по приходите. Твърди, че
на 26.03.2021 г. е издаден от НАП горепосочения лиценз. Твърди, че във
връзка с искането са определени и изцяло платени от ищеца следните
държавни такси: 25 000 лева по чл.30, ал. 1 от ЗХ във връзка с чл.З, ал. 1, т. 1,
б. “а” от ЗХ и 100 000 лева държавни такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ.
Твърди, че държавните такси по тарифата, приета от Министерски съвет
по предложение на министъра на финансите, следва да са платени, за да се
разгледа подаденото искане за лиценза съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗХ. Твърди,
1
че поради това ищецът е платил изцяло определените държавни такси от
25 000 лева и от 100 000 лева.
Твърди, че не е дължима таксата от 100 000 лева по чл. 30, ал.6 от ЗХ,
тъй като ответникът е приложил новата редакция на чл. 30 от ЗХ (ДВ, бр.
14/17.02.2021 г.. в сила от 17.02.2021 г.), която урежда две взаимно
изключващи се хипотези за събиране на държавни такси, които освен това
били и неприложими за “К.М.” ООД по силата на §86, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗХ,
обн. ДВ, бр.69/2020 г., изм. и доп. ДВ, бр. 11/2021 г., в сила от 09.02,2021 г.).
Ищецът твърди, че по този начин ответникът се е обогатил
неоснователно и таксата от 100 000 лева е получена от него неоснователно.
Твърди, че няма разлика между таксата по ал. 6 и тази по ал. 1 на чл. 30 от ЗХ
вр. с чл. 3, ал. 1 от ТТЗХ, като и за двете такси услугата, която органът
предоставя е издаване на лиценз и при пренебрегване на ал. 7 от чл. 30 от ЗХ,
която санирала това дублиране, държавата в лицето на изпълнителния
директор на НАП неправомерно е събрала две различни такси за една и съща
административна услуга. Твърди, че освен това сумата по т.3.2 от решението
на НАП е недължимо платена, както на основание чл.30, ал.5 от ЗХ (ред. ДВ,
бр.14/18.02.2020г.), така и по сега действащия чл. 30, ал.7 от ЗХ, който
предвижда, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък но
ЗКПО, се събират само таксите по ал. 1, т.е. дължими били само таксите по т.
1 от съответните решения.
Претенцията на ищеца, предвид изложените твърдения в исковата
молба, касае плащането на държавна такса към НАП по ЗХ, което се твърди
да е станало без основание, т.е. незаконосъобразно, връщането на платеното,
ведно със законната лихва върху платената такса. С оглед на това следва да се
обсъди въпроса за характера на таксите по Закона за хазарта и дейността на
НАП по събирането им.
Дейността по събирането на държавните такси по ЗХ, по естеството си
представляващи публични държавни вземания, се характеризира като
административна (от вида материално-техническа), т.е. такава, основаваща се
на власт и подчинение, а не като правоотношение между равнопоставени
субекти. След като вземането на едната страна по правоотношението (на НАП
по ЗХ) е публично-правно, то не може да се приеме, че вземането на другата
страна (на ползващия лиценза) е гражданско-правно. Следователно
отношенията между страните следва да се третират по еднакъв начин, като
такива с административно-правен характер.
Съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗХ, недължимо платени или събрани куми по
ал. 1 – 3 (т.е. и държавни такси по чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от закона) и подлежащи
на възстановяване се прихващат и възстановяват по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс.
Дори и да се приеме, че гореописаната разпоредба не обхваща
държавната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, то следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл. 162 от ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК,
публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установено
по основание със закон, а такива са и държавните такси по ЗХ.
2
В глава двадесета на ДОПК е уреден редът за събиране и установяване
на публичните държавни вземания, каквито са и държавните такси по ЗХ.
Съгласно чл. 163, ал. 1 и 2 от ДОПК, установяването на публичните държавни
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а
ако не е предвиден ред в закона, то се установява по основание и размер с акт
за публично вземане, който се издава по реда, предвиден в
Административнопроцесуалния кодекс.
В ДОПК е предвиден и специален ред за възстановяване на недължимо
платени или събрани суми пред органа по приходите, което се извършва по
реда на чл. 129 и сл. от ДОПК. Следователно законодателят е предвидил
административна процедура по възстановяване на недължимо платени такси.
Ако в рамките на същата не бъде удовлетворено лицето, поискало
възстановяване на недължимите суми, актът на органа по приходите подлежи
на обжалване по административен ред и съответно съдебен ред по АПК пред
административния съд. Настоящото дело не може да бъде изпратено по
компетентност на административния съд, тъй като няма данни да е проведена
разписаната процедура по чл. 92, ал. 4 от ЗХ, респективно по чл. 129 и сл. от
ДОПК.
С оглед на горното възстановяването на неоснователно събрани
държавни такси по ЗХ не следва да се претендира по общия исков ред и на
плоскостта на института на неоснователното обогатяване, а по специалния
ред по ДОПК или съответно обезщетяване по АПК. Следователно защитата
на ищеца не е по гражданскоправен ред.
По изложените съображения настоящият състав намира, че предявените
искове по чл. 55, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явяват
недопустими. На основание чл. 130, изр. първо от ГПК исковата молба следва
да бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 22332/19.10.2021 г., подадена от “К.М.”
ООД, ЕИК ****, против Н.А.П., заедно с приложенията, на основание чл. 130,
изр. първо от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 2055 по описа за
2021 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3