Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.Хасково, 30.07.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд шести граждански състав, на четиринадесети юни двадесетет и първа
година, в открито заседание, в състав:
СЪДИЯ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар: Р. Гигелова
като разгледа докладваното от
съдията Серафимова
гр.дело.№
627 по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Гр. дело № 627/2019г. е образувано по подадена
искова молба, с вх. № 8591/16.09.2019 г. от М.Д.Д., с ЕГН **********,***,чрез адв. Н.Г.Н.,***, като пълномощник на ищцата против „Братя Пилеви“
ООД, със седалище и адрес на управление *****.С исковата молба се претендира сума в размер на
50 000 лв., представляващи претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.Д.Д.,***,
ведно със законната лихва, считано от
19.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД
В исковата молба ищцата твърди,че е живяла на семейни
начала с В.Д.Д.,който е работил като шофьор в ответното
дружество.Двамата имали дъщеря - К.В.Д., родена на *** г. в гр.
Хасково. В.Д.Д. починал на 19.09.2014 г.
по време на работа, превозвайки товар с пшеница от с.Коняво, Кюстендилска
община към ****, Община
Хасково, като управлявал товарен автомобил с рег.№*****, собственост на ответника. Починал в района на комплекс „Черната котка“, находящ
се на изхода от гр. София.
С Решение № 242/05.04.2018 г.,по адм. д. № 1172/2017 г. Административен съд - Хасково не
приел злополуката за трудова,
като това решение било потвърдено с Решение № 2841/26.02.2019
г. по адм.
д. № 7201/2018 г. по описа на Върховен административен съд.Според ищцата по административното дело
по несъмнен начин е
установено наличието на
трудово правоотношение между пострадалия В.Д.Д. и ответника, като по делото имало и медицински документи, видно от които пострадалият е бил клинично здрав. В.Д.
извършвал превози на товари, което
ставало по нареждане на ответника,чието задължение било да организира изследвания съобразно правилата на чл. 16, т.1 и т.2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, и носел отговорност за здравето
и сигурността на лицата, работещи в интерес на работодателя.Налице била причинна връзка между действията на работодателя,
гарантиращ за здравето на пострадалия и настъпилата смърт в изпълнение на
възложената му работа,съгласно разпоредбите от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ / и
от Кодекса на труда, уреждащи задълженията на ответника във връзка с
възлагането на работа на работника - шофьор при ответника - В.Д.Д..
Ищцата твърди,че на основание чл. 16, т. 6 и т. 7 от ЗЗБУТ, работодателят е бил длъжен да осъществява ефективен контрол
за извършваната работа,без риск за здравето и по безопасен начин, като в случая
работодателят гарантирал, че пострадалият е клинично здрав,тъй като последният
неколкократно бил на медицински прегледи при
лекар, назначени от ответника.От наличните медицински
документи за прегледи на пострадалия безспорно било
установено, че са
извършени всички действия гарантиращи, че работникът е клинично здрав и може да
изпълнява възложената работа.В резултат на смъртта на В.Д.Д.,
работил като шофьор в ответното дружество, ищцата претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в страдание от загубата на спътника си в
живота.Претендира вреди в резултат на
смъртта на човека, с когото е живяла на
семейни начала и с когото имат малолетна дъщеря и се посочва, че тези
неимуществени вреди са настъпили по вина на ответника.Според ищцата правният интерес от предявяване на
настоящия иск и образуване на настоящото производство произтича от
обстоятелството, че с пострадалия В.Д.Д. са живели на семейни начала в гр.
Хасково,който се е
грижил не само за роденото дете К.В.Д., но и за нея. / В Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС бил посочен кръга на роднините, които имат право на неимуществени вреди,
които подлежат на обезщетяване/.
Поддържа се становището, че възложителят на работата
носи деликтна отговорност и не следва да е налице извършен деликт от лицето на
което е възложена работата.Предявен бил и иск
от името и за сметка на малолетната дъщеря срещу същия ответник, на същото
правно основание по
който било образувано гр. дело
№ 1093/2019 г. по описа на РС – Хасково.В изпълнение на разпореждане №
979/28.10.2019 г. по
делото са представени и писмени доказателства
- Експертно решение №
1092/194/08.12.2015 г. на НЕЛК; Експертно решение № 0561/110/27.06.2016 г. на
НЕЛК; Експертно решение № 1490/126/18.08.2017 г. на ТЕЛК - Хасково; Експертно
решение № 941/051/21.03.2016 г. на ТЕЛК - Хасково; Експертно решение № 0110/024/11.02.2015
г. на НЕЛК; Експертно решение № 3006/188/03.12.2014 г. на ТЕЛК - Хасково;
Заповед № ТЗ-44-8/04.11.2014 г. на НОИ, ТП - Хасково; Писмо изх. №
ТЗ-44-5/22.10.2014 г. на НОИ, ТП – Хасково до Регионална картотека на
медицинската експертиза, гр. Хасково; Договор от 06.12.2013 г. между „Братя
Пилеви“ ООД, ***** и Служба
по трудова медицина „Марчела 90-Т“ ООД – гр. Хасково; Товарителница сер.
№ 402399/18.09.2014 г. с получател „Спектър Комс“ ООД, гр. Кюстендил;
Медицинска бележка амб. № 179/20.01.2014 г. на В.Д.Д., издадена от ЕТ „Д-р
Атанас Марашев - АИППМП“, ****; Справка за извършените на В.Д.Д. прегледи в
първичната извънболнична медицинска помощ и специализираната извънболнична
медицинска помощ за периода от 01.01.2010 г. до 19.09.2014 г.; Справка за
извършените на В.Д.Д. медико-диагностични дейности за периода от 01.01.2010 г.
до 19.09.2014 г.; Справка за изписаните на В.Д.Д. лекарства за домашно лечение
и медицински изделия за периода от 01.01.2010 г. до 19.09.2014 г.; Справка за болничната медицинска помощ,
оказана на В.Д.Д. за периода от 01.01.2010 г. до 19.09.2014 г.; Трудов договор
№ 5/29.06.2012 г. между „Братя Пилеви“ ООД, ***** и В.Д.Д.;
Допълнително споразумение № 19/02.01.2014 г. към Трудов договор №5/29.06.2012
г. между „Братя Пилеви“ ООД, ***** и В.Д.Д.; Длъжностна характеристика за длъжност:
шофьор товарен автомобил - 12 и повече тона във фирма „Братя Пилеви“ ООД, ***** от 29.06.2012 г.; Служебна бележка от 29.06.2011 г.
на В.Д.Д., издадена от д-р Матеева.По делото
е представена служебна бележка от „Райфайзенбанк България“ АД от 07.10.2019 г.,
в която е посочена сметка на ищцата М.Д.Д..
В молба с вх.№ 10661/11.11.2019 г. се твърди,че по време на смъртта на пострадалия, същият е изпълнявал задълженията си, като е превозвал
зърно от Кооперация в Кюстендилска област до
седалището на ответника в ****, Хасковска област,като пострадалият е имал всички правомощия да изпълнява задълженията си като
шофьор, работещ при ответника.На пострадалия Д.,
респективно на наследниците му, били причинени вреди при и по повод изпълнение на
работата му от лицето, което му е възложило
работата.
Ищццата претендира от съда да постанови
решение, с което на основание
чл. 49 от ЗЗД,да
осъди ответника,да й заплати сумата от 50 000 лв.,представляващи
неимуществени вреди, в резултат на деликтна отговорност на ответника, като се
твърди, че ищцата е носител на активната процесуална легитимация спрямо
дружеството в качеството му на лице, за което пострадалият В.Д.Д. се е грижил
на база съвместно съжителство с него, за
периода от момента на смъртта на В.Д.Д. до момента на депозиране на процесната
искова молба, ведно със законната
лихва, считано от 19.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТВЕТНИКЪТ - “Братя Пилеви“ ООД, ******* ,чрез процесуалния
си представител оспорва предявения иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД като неоснователен и моли съда да постанови
решение,с което искът да бъде
отхвърлен.Претендират присъждане в полза на дружеството на направентите по
делото разноски, съгласно договор за правна защита и съдействие.
Не
се оспорва от страна на ответника,че с починалия на 19.09.2014 г. В.Д. са били
в трудови правоотношения. С трудов договор В.Д. бил назначен в ответното дружество като водач на
товарен автомобил, на пълно работно време и с неограничен срок.Видно от представания по делото пътен лист №567264/18.09.2014 г., с
два броя товарителници, на на 18.09.2014 г. В.Д. е отпътувал с товарен
автомобил с рег.№***** за гр.Кюстендил, натоварен
с грисово брашно, доставяно на “Спектър
Комс“ООД.На следващият ден с натоварена пшеница от с.Коняво,Кюстендилска област
В.Д. тръгнал за *****.На изхода на
гр.София, комплекс „Черна котка“ спрял за почивка в бистро “Роси“.След като седнал на масата,не
след дълго, Д. изпаднал в безсъзнание,и пристигналият на място екип на “Бърза помощ“ установил само смъртта му.
Поддържа се становище,че извършванйки работата с коаято е бил
натоварен от работодателя ответник,В.Д. не е
действал протовоправно и виновно, поради което за „Братя Пилеви“ ООД като работодател
не е възнкнила отговоронстта по чл.49 от ЗЗД във
времето определено за извършване на
възложената работа.
В.Д.
е причинил вреди на ищцата с която е
живял на семейни начала, която действително търпи неимуществени вреди с
действие, което по характера си не съставлява изпълнение на работата,която му е
възложена от ответника. В.Д. починал не по време на работа която му е била
възложена – да достави грисово брашно за
фирма „Спектър Комс“ ООД, гр.Кюстендил на 18.09.2014 г. и доставката на пшеница за
„Братя Пилеви“ ООД на 19.09.2014 г., а седнал на масата в бистро „Роси“, за да
се нахрани.Причината за настъпилата смърт
е остра сърдечно-съдова недостатъчност- нетравматично увреждане, видно
от съобщението за смърт № 681/20.09.2014
г. и съдебно-медицинската експретиза на труп изготвена от доц.д -р
Н. Станчев от УМБАЛ „Алексансровска- КСМД“ гр.София.
Ответникът оспорва твърдението в исковата
молба,че смъртта на В.Д. се дължи на
огромното физическо натоварване,на което е бил подложен от възложителя на работата,като твърди,че
товаренето и разтоварването на стоката от камиона се е извършвало от получателя й ,а не от шофьора на камиона.Дружеството - работодател
спазило всички изисквания на Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, за да осигури такива здравословни и безопасни условия на труд на В.Д.Д.. От
приложените два броя книги за начален и периодичен инструктаж на работниците и
служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана било
видно, че Д. редовно преминава такъв инструктаж и е бил застрахован. Работодателят „Братя Пилеви“ ООД имал сключен договор със Служба по трудова медицина и била извършена оценка на риска на работното място – шофьор на товарен автомобил. Поддържа се също,
товаренето и разтоварването на стоката се извършвало от получателя й, а не от
шофьора на камиона.
СЪДЪТ, след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, намира
следното:
Страните не спорят и е безспорно установено по делото от писмените доказателства,че В.Д. е работел в
ответното дружество “Братя Пилеви“ ООД, по силата на трудов договор №5/29.06.2012
г. и слючено към него допълнително
споразумение №19/02.01.2014 г.,като е изпълнявал длъжността “шофьор, товарен
автомобил“.Видно от приетата като писмено доказателство длъжностна
характеристика,основните задължения на водача на товарен автомобил -12 и повече
тона са свързани с безопасното и законосъборазно водене на МПС, отговорност на
изправността му и техническата му съобразност, полагане на грижи на товара и
доставянето му до местоназначението.В т.8 на длъжностната характеристика е
посочено,че се изпълняват и други конкретни задачи,възложени от ръководителя,
по изпълнение на длъжността.От
приетата по делото служебна
бележка, издадена на 07.12.2012 г. по отношение на В.Д. не са установявани
медицински противопоказания по Наредба №3 на МЗ за постъпването му на работа
като шофьор при “Братя Пилеви“ ООД.Проведен му е бил начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на 29.06.2012 г.,като е минавал
редовно и периодичен инструктаж по безопасност,хигиена на труда и
противопожарна охрана съобразно изискванията на всеки три месеца, като
последният е проведен на 03.07.2014 г. По делото са представени Инструкция за безопасност
и здраве при управление на автомобил за периодичен инструктаж на три месеца, програма
за начален инструктаж по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, карта на работното място относно шофьор на товарен автомобил, план
за действие по осигуряване безопасни условия на труд в ответното дружеството.
От приетия по делото пътен лист №567264/18.09.2014
г. издаден от З. Д. П. за МПС“Ивеко Нео“ *****, с водач В.Д.,първи водач и
втори водач М. И., се установява,че автомобилът е излезнал от гаража на 18.09.2014
г. в 16.20 часа и се е прибрал на 19.09.2014 г. в 23.45 часа за извършване на
превоз на товари по маршрут с.Конуш-Кюстендил-с.Конуш. В представените по делото товарителници за този превоз
подробно са отразени данните за превоза : превозвача-“Братя Пилеви“ ООД и получателя на
товара “Спектър комс“ ООД- Кюстендил-40 тона грис в едната посока и че изпращач
в обратната посока е Р. И.,с.Коняво,а получател е ответното дружество на
21 440 кг. пшеница.
“Братя Пилеви“ ООД са собственици на товарен
автомобил “Ивеко“,***** и на полуремарке “Панав“,*******,видно от представените
по делото свидетелства за регистрация.Дружеството е застраховано по групова
застраховка “Злополука“ за периода 23.04.2014 г. – 22.04.2015 г., с приложен
списък на застрахованите лица,общо 48 на брой,сред които и В.Д.Д.,под №46.
С решение №2871/26.02.2019
г. по адм.дело №7201/2018 г. Върховен административен съд е оставил в сила
решение №242/05.IV.2018 г. по адм.дело №1172/2017
г. на Административен съд- Хасково,с което е отхвърлена жалбата на М.Д. ***, в качеството и на майка и
законен представител на малолетното дете К.В.Д., като законен наследник на В.Д.Д.
/починал/, против решение №1012-26-252-2/17.10.2017г., издадено от директора на
ТП на НОИ - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М.Д., в качеството на
законен представител на К.Д.срещу Разпореждане № ТЗ-44#14/11.09.2017г. на
длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което декларираната от осигурителя
“Братя Пилеви" ООД, ***** злополука с вх. № ТЗ-44/23.09.2014г. на ТП на
НОИ - гр. Хасково, не е приета за трудова злополука, на основание влязло в сила
експертно решение №1490/18.08.2017г. на ТЕЛК - Хасково. В решението на Върховен
административен съд се приема, че
смъртта на В.Д. е настъпила от заболяване, което не е внезапно увреждане на
здравето му, поради което не е налице хипотезата на чл.55 ал.I от КСО, а и същата няма причинна връзка с изпълняваната
от него работа, и злополуката станала с В.Д. на 19.09.2014 г., не е трудова.
Видно от заключението на назначената по делото
по искане на ищцата съдебно медицинска експертиза по
работоспособността изготвена от инж.Р.М.С. обследването на
оценката на риска се изготвя на база на изследване на трудовия процес на всяка
една работна трудова дейност. Вещото лице не е намерило достатъчно доказателства за
наличие на фактора динамично натоварване. Според вещото лице няма конкретни
данни и достатъчно доказателства за извършвани товаро-разтоварни дейности
от страна на водача на товарния автомобил -колко килограма, къде е
разтоварвал, как е разтоварвал, без значение дори и по чии указания
ги извършвал. За да се
приеме, че е имало товаро-разтоварни дейности е необходимо най-малко да има
свидетелски показания на някой от фирмата или негов колега, който е бил на мястото
и е казал - да, ние разтоварвахме или той разтоварва.
Вещото лице не счита като достатъчно обосновано доказателство
свидетелските показания на майката на ищцата, за да каже, че е
имало товаро-разтоварни дейности от страна на водача на
товарния автомобил.В пътния лист е посочено с колко тона товар е
бил натоварен автомобилът управляван от Валентин, за конкретния ден и на тръгване от гр. Хасково.
От направената
проверка в ДАИ,вещото лице е установило, че В.Д. е спиран, но не имал
проблеми с режимите на труд и почивка, с Наредбата,
която регламентира каква трябва да бъде продължителността на шофиране и
продължителността на почивките. Използвано било дигитално
устройство, което разчита времето на шофиране и времето
на почивки на
водача. Кабината на автомобила е с размери 2 метра широчина, 2 метра дълбочина и 68
см и зад седалките има свободно разстояние,
което е легло с дюшек, фабрично произведено. Автомобилът отговаря на ергономичните характеристики за почивка в него, тъй като в него има парно и
климатик.
Видно от заключението на назаначената съдебно-техническа експретиза за разтичане на
дигиталната карнта на водача В.Д.Д.,б.ж., издадена на 20.12.2013 г., със срок на валидност до
19.12.2018 г. курса на 18. И 19.09.2014 г. с пътен лист №
567264/18.09.2014 г. е провеждан без
съществени нарушения на реграментиращите документи ,а товара съгласно наличните
документи по делото е в нормите.Необходимата 45 минутна пауза вероятно не е попусната нарочно от водача.В
заключението се посочва,че по - старият тип тахографи отчитат на дисплея само
времето в режим „шофиране“, а то не е
превишило 4 ч. и 30 м.. След 2014 година към него се добавя и времето в режим
„друга работа и затова програмата го
отчита като нарушение.
Видно от заключението на назначената по
делото с определение от 01.02.2021г.,по
искане на ищцата съдебно-медицинска експертиза по работоспособността, изготвена от инж.Р.М.С.
след запознаване със заключението
на съдебно-техническата експертиза,на базата на
разписаното в злъжностната характеристика на лицето В.Д.Д.,без т.8 от
разд.втори Основни длъжности задължения,
практически е невъзможно да се определи реалното физичеко
динамично натоварване на В.Д..Физическото му натоварване е само
статично,т.е ангажираните мускули на
работника ,по време на работа са напрежение поради поддържане на определана ралотна поза. В картата на работното
място / Заповед № 1674.3/26.03.2012 г./ на звено № 4 „Транспорт“ този риск е
оценен като второ ниво и това съответства на първа степен физическо натоварване. Същата степен
се определя и ако се приложи Наредбата
за комплексно оценяване условията на
труд.
По искане на страните съдът допусна до разпит
свидетелите Л. Н. Д.,майка на ищцата и М.И., шофьор в
ответното дружество.
Свид. Д.,майка на ищцата,установява
пред съда,че починалият В.Д. и дъщеря й М.Д. са живеели 4 години на съпружески
начала,като от тази връзка се родила К. Д..Д. полагал много грижи и за майката
и за детето,като за него била принцеската му.Били нормално щастливо семейство.Д.
работел в ответното дружество като водач на товарно МПС.При осъществяване на
процесния курс на 18.09 -19.09.2014 г. свидетелката отишла при дъщеря си, за да
й помага. В нейно присъствие Д. се обаждал няколко пъти първия ден и накрая
разбрали,че товара е разтоварен.Свидетелката имала информация от Валенитн,че той като шофьор често се налагало
да разтоварва стоката която превозва.Според свидетелката и при този курс В.Д. е
разтоварил сам превозвания товар.
Нощувал в камиона ,а на сутринта механично
натоварил количеството жито и тръгнал за гр.София.Към 16.00 часа спрял да
обядва на изхода на гр.София,когато му станало лошо,припаднал и починал.
Свид.М. Н. И., който работи в
ответното дружество от 20.03.2006г. като шофьор установява,че В.е осъществил процесния курс през 2014 г. с влекач и закачена за него
гондола/ремарке/.Ремаркето имало опция за самосваляне на товара.Тази гондола се
товарела 15-22 тона,като в конкретния случай се превозвало брашно.Такива
курсове до фирмата получател в гр.Кюстендил осъществявал и свидетеля. Брашното
било в чували.Както в с.Конуш,така и при получателя товара се натоварвал и
разтоварвал от работници,като нямало практика водачите на МПС да участват в
този процес.В.Д. е товарил обратно за с.Конуш зърно, което се товарело насипно
с фадрома или челен товарач, а разтоварването ставало с вдигане на
гондолата,като всичко било механизирано.Шофьорът не участвал в дейностите
по товарене и разтоварване,а участвал при разтоварнате
дотолкова ,доколкото управлява камиона,като вдига коша на камиона с помощта на
помпа. При двудневните и по –дългите курсове,водачите спели в кабините на
камионите, които били оборудвани за това.След смъртта на Д. именно И. отишъл до
“Църна маца“ край гр.София и прибрал управлявания камион от починалия.В.Д. бил в
много добри отношения с работодателите и колегите си.Във фирмата редовно бил
провеждан инструктаж.
Въз основа на гореустановените факти и обстоятелства, съдът
достига до следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.49 от ЗЗД
срещу „Братя Пилеви“ ООД, *********е за
сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищцата М.
Д. Д. неимуществени вреди от
смъртта на В.Д.Д.,***, ведно със законната лихва от настъпването на смъртта на В.Д.,бж. - 19.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата е неоснователен.
В тежест на ищцата по делото е при условията на пълно и главно доказване да
установи и да докаже претендираните субективни права произтичащи от
твърденията й в исковата молба, че
смъртта на В.Д. е настъпила при и по повод изпълнението на служебните му задължения като водач на товарно МПС при
ответното дружество и отговорността на ответното дружество уредена в чл.49 от ЗЗД ,която е обусловена от
установяване на хипотезата на чл.45 от ЗЗД по отношение на твърдяното от
ищцата основание за претендирани неимуществени вреди.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД която има обезпечително-гаранционна функция не произтича от вината на
възложилия работата,
а настъпва след като натовареното лице
при или по повод изпълнението на възложената работа причини виновно вреди на
пострадалия.Вредите следва да са причинени от
лице на което ответникът е
възложил работата, да са причинени при
или по повод изпълнението на възложената работа и работникът на когото е възложена работата да
има вина за причинените вреди.
Отговорността уредена в
чл.49 от ЗЗД и търсена от “Братя Пилеви“
ООД за виновни действия от длъжностни лица от състава на дружеството довели до
смъртта на В.Д. и оттук до основание за заявените пред съда неимуществени вреди
не е установена поради липсата на деликт.Деликтът обосновава,както
отговорността по чл.45 от ЗЗД,така и отговорността на ответното дружество уредена в чл.49 от ЗЗД, която е функция
на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД.
Безспорно е установо по делото ,че ищцата М.Д.Д.
е е живяла на семейни начала с В.Д.Д., който е работил
като шофьор в ответното дружество. От фактическото си съжителство
двамата имат дъщеря - К.В.Д., родена на *** г. в гр.
Хасково. В.Д.Д. е починал
на 19.09.2014 г. по време на работа, превозвайки товар с пшеница от с.Коняво,
Кюстендилска община към ****, Община Хасково, като управлявал товарен автомобил с рег.№*****, собственост на ответника. Починал е в района на
комплекс „Черната котка“, находящ се на изхода от гр. София. Действително в рамките на
трудовите си задължения Д. е изпълнил поставената му задача относно възложените
му курсове по доставка на товари, като на връщане при осъществена почивка на
излизане от гр.София е починал.Наличните трудови правоотношения между Д.,като
работник, и ответното дружество,като работодател също са безспорни.
С Решение № 242/05.04.2018г.,по адм. д. № 1172/2017 г. Административен съд - Хасково не е приел злополуката за трудова, като това решение е потвърдено с Решение № 2841/26.02.2019 г. по адм. д.
№ 7201/2018 г. по описа на Върховен административен съд.
Твърденията на ищцата, че смъртта е
настъпила при и по повод изпълнението на служебните задължения на Д. като водач
на товарно МПС при ответното дружество, действал по разпореждане на неговите
органи на управление,респ. длъжностни лица на същото относно осъществяване на
обсъдените два курса за доставка на стоки не се
доказава от събраните по делото доказателства. В хода на съдебното производството не се установи,че
смъртта на Д. е резултат на противоправно виновно деяние,за което отговорност следва да носи ответното дружество, или
конкретни длъжностни лица. Установено е по делото,че смъртта не е настъпила
в резултат на деликт,а поради обективни фактори от здравословно естество
на починалия,стоящи извън отговорността на “Братя Пилеви“ ООД.
Проведеното административно
производство,по което има влязло в сила решение на ВАС, с което е оставено в
сила решението на АС-Хасково, изключва
приложението на чл.200 от КТ.И ВАС- София и АС-Хасково приемат в
решенията си ,че смъртта на В.Д. е настъпила от заболяване, което не е внезапно
увреждане на здравето му, поради което не е налице хипотезата на чл.55 ал.1 от КСО,а и смъртта на В.Д. не е в причинна
връзка с изпълняваната от него работа.Поради това и злополуката,станала с В.Д. на 19.09.2014 г. не е трудова.Съгласно
чл.302 от ГПК, гражданският съд е обвързан от тези съдебни актове и следва да
приеме,че административният акт Решение №1012-26-252-2/17.10.2017г., издадено
от директора на ТП на НОИ - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М.Д.,
в качеството на законен представител на К.Д.срещу Разпореждане №
ТЗ-44#14/11.09.2017г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което
декларираната от осигурителя “Братя Пилеви" ООД, **** злополука с вх. №
ТЗ-44/23.09.2014г. на ТП на НОИ - гр. Хасково, не е приета за трудова на
основание влязло в сила експертно решение №1490/18.08.2017г. на ТЕЛК – Хасково,
е валиден и законосъобразен.
С оглед изложеното по делото не
следва да се обсъждат и елементите на фактическия състав на чл.200 от КТ.От
събраните по делото доказателства не може да се изведе наличие на деликт,който
да е настъпил от действия на органи и длъжностни лица от състава на ответното
дружество,за което същото да носи отговорност.Липсата на деликт по чл.45 от ЗЗД
изключва отговорността по чл.49 от ЗЗД като е ирелевантно дали вредата е
настъпила при или по повод на изпълнение на възложена от ответника работа.
По делото е установено ,че
в качеството си на водач на МПС, В.Д. е бил надлежно инструктиран и периодично,а и първоначално.Предвид длъжностната
характеристика на Д., показанията на
свидетеля Марин Илчев и от другите доказателства по делото, изцяло се
опровергават твърденията на ищцовата страна,че при осъществяване на двата курса
за Кюстендил и обратно до с.Конуш,целият товар възлизащ на няколко тона/според
пътните документи обсъдени по-горе/ бил разтоварен при получателя и в
последствие-пратката за с.Конуш била отново натоварена само от Д.,при което
същият бил подложен на изключително физическо натоварване,обусловило и
настъпилата му смърт по-късно.В хода на производството не се установи по
никакъв начин от една страна управителят,или длъжностно лице от състава на
ответното дружество писмено или устно да е разпореждало на В.Д., да върши нещо
извън длъжностната му характеристика, като водач на товарно МПС, вкл. и да
извършва товаро-разтоварна дейност на превозваната от него стока. От друга
страна няма доказателства и самият Д. да е проявил инициатива в тази насока и
да вършел това по свое решение.Свид. Илчев установява,че водачите на МПС при
ответното дружество никога не са участвали в товаро-разтоварните дейности при
доставяне и приемане на стоката.При товарене в базата на “Братя Пилеви“ ООД
винаги се използвала техника и други работници, а при доставяне на адресат-също,
вкл. и при получателя в гр.Кюстендил. Отделно от това от показаниаята на свид. Илчев
установява,че конкретното товарно МПС,ползвано от В.Д. за въпросните курсове
имало гондола, която самосваляла превозвания товар. В тази връзка показанията на свид.Лидия Д. не следва да се
кредитират. Последната няма преки впечатления за обстоятелствата за които
свидетелства ,като за конкретния курс изразява по скоро мнение и е
заинтересувана по делото. Показанията й са изолирани и не корпеспондират с останалия
доказетелствен материал,както и със заключенията на назначените по делото експертизи, които съдът приема като обективни
и безпристрастни. Чисто житейски според съда е трудно осъществимо при
пристигането си в гр.Кюстендил В.Д.,след проведен курс до там с начало 16.20
часа, сам да разтовари отразените в документацията 40 тона грисово брашно,и на
следващия ден да натовари 21 440
кг. пшеница.Самият получател и изпращач на стоката не би имал интерес да чака сам човек да товари и разтоварва
стоките,тъй като би отнело много време и същият не би имал интерес от това като
търговец.Както се посочи по-горе няма спор относно мястото и времето на смъртта
на Д. по делото – при връщане от с.Коняво с натоварената пшеница при отдих в
района на комплекс “Черната котка“ на изхода на гр.София на 19.09.2014
г.Причината за настъпилата смърт обаче
няма никаква връзка с изпълняваната от Д. работа. Съобразно приетото в
административното производство същата е настъпила от заболяване,което не е
внезапно увреждане на здравето му,поради което не е налице хипотезата на чл.55
ал.I от КСО,а и няма причинна връзка
с изпълняваната от него работа.В режима на чл.302 от ГПК настоящия съд е
обвързан с тези изводи,както се обсъди по-горе. Следва да се има предвид и че видно
от доказателствата по делото “Братя Пилеви“ ООД е изпълнявало всички изисквания
по отношение на трудовата медицина, вкл. и спрямо В.Д.,който е бил и
застрахован.В тази насока длъжностните лица от състава на същото са действали добросъвестно
и в съответствие с предписанията на закона,като са нямали данни или
препоръки,че здравословното състояние на Д. е пречка да осъществява трудовите
си функции.Той също е действал добросъвестно и в строго съблюдаване на
изискванията за вършене на трудовата си функция.
С оглед изложеното няма спор,че ищцата е претърпяла и
търпи неимуществени вреди от смъртта на В.Д., но тези вреди не попадат в
отговорността на ответното дружество “Братя Пилеви“ ООД.
Предвид гореизложените
съображения предявяният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД като неоснователен
и недоказан следва да се отхвърли. Неоснователна предвид акцесорния й характер
и съобразно изхода на делото по главния
иск е и претенцията по чл.86 от ЗЗД ,върху сумата от 50 000 лева
представляващи обезщетение за неимуществени вреди,считано от 19.09.2014 г до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК и
с оглед изхода на делото, в полза на ответното другжество следва да се присъдат
направените по делото разноски в размер на 2000,00 лева – за адвокатско
възнаграждание.
Мотивиран така,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Д.Д., с ЕГН
**********,*** против “Братя Пилеви“ ООД, с ЕИК ******************иск с
правно основание чл.49 от ЗЗД за изплащане на сумата от 50 000 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата на 19.09.2014 г.
смърт на В.Д.Д.,***, ведно със законната
лихва от 19.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.Д.Д., с ЕГН **********,*** на основание чл.78,ал.3 от ГПК
да заплати на “Братя Пилеви“ ООД, с ЕИК ******************направените по делото
разноски в размер на 2000,00 лева – за
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: