Р Е Ш Е Н И Е №
49
гр.Кюстендил, 13.03.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари
през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА – СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на
прокурора Марияна Сиракова, като разгледа
докладваното от съдия Стойчева КАНД №
5 по описа за 2023год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
„Т.– Б.д.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, чрез процесуалния си представител юрк В.
Г., обжалва решение № 300 от 11.11.2022г. на Районен съд – Дупница по АНД № 716/2022г., с което е изменено
Наказателно постановление № 6/18.01.2022г., издадено от директора на РИОСВ –
София. Релевира се касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане се обосновава с доводи за недоказаност на
процесното административно
нарушение. Прави се искане за отмяна на решението и за отмяна на
НП.
В съдебно
заседание, оплакванията в жалбата се поддържат от пълномощника на касатора юрк В. Г. с представено писмено становище.
Допълнително са наведени доводи за нарушения при описание на деянието, както и
твърдения, че същото не е съставомерно, доколкото е доказана аварийна ситуация.
Ответникът - Регионална инспекция по
околната среда и водите – София, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.
Административният съд,
извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.
чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема
за неоснователна.
Предмет на въззивно оспорване е Наказателно постановление № 6/18.01.2022г., издадено
от директора на
дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощен
да изпълнява правомощията на директор на РИОСВ – София, с
което за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС, на основание
чл.164, ал.1 от ЗООС на „Т.Б.д.“ АД е наложена имуществена санкция в
размер на 129 000,00лв.
От приетите по делото доказателства
районният съд е установил от фактическата страна на спора, че „Т.Б.д.“ АД има издадено
Комплексно разрешително № 45-Н4/09.04.2019г.
от Изпълнителна агенция по околната среда, за експлоатация на горивна
инсталация за производство на електрическа енергия и на инсталация за
производство на водород, като съгласно условие 9.9.6. от КР, на притежателя на
разрешителното се разрешава отвеждане на отпадъчните газове от Енергиен котел №
1, Енергиен котел № 2 и Енергиен котел № 3 към изпускателно устройство /ИУ/ № 1
единствено при преходни режими на работа на инсталацията или авария на сероочистващата
инсталация /СОИ/. По постъпил сигнал в РИОСВ – София за замърсяване на
атмосферния въздух с „черен пушек от
високия комин на територията на дружеството“, на 21.06.2021г. е извършена
проверка от служители на инспекцията, резултатите от която са обективирани в КП № ККФОС-СЙ-32/21.06.2021г.
Видно е, от справка от информационната
система „Елекон“, че ЕК № 2 е в експлоатация с 162 MW
електрическа мощност, а при извършения обход на производствената площадка е
установено, че отпадъчните газове от дейността на работещия ЕК № 2,
непречистени посредством СОИ, са насочени за изпускане от ИУ № 1. Констатираното количество димни газове през ИУ
№1 за периода от 14,00ч на 21.06.2021г.
е в диапазона от 938 225 Nm3/h до
1 006 853 Nm3/h, съгласно данните в справка за
непрекъснатите измервания. Сочи се, че според отразеното в дневника на дежурния
инженер на смяна, на процесната дата няма описани аварийни
ситуации, настъпили с горивната инсталация и прилежащите й съоръжения и не са
налице преходни режими на работа на
инсталацията или авария на СОИ. Горните
факти са квалифицирани като неизпълнение от дружеството в качеството на оператор
на горивна инсталация за производство на електрическа енергия, на изискванията на чл.123в, т.2 от ЗООС и конкретно на условие 9.2.6. от издаденото КР №
45-Н4/2019г., според което се разрешава
отпадъчните газове от Енергиен котел № 1, № 2 и № 3 да
се отвеждат към изпускателно устройство
/ИУ/ № 1 единствено при преходни режими
на работа на инсталацията или авария на сероочистващата инсталация /СОИ/.
Въз основа на обстоятелствата по КП
е съставен АУАН № 141/20.07.2021г. и е издадено оспореното НП, с което АНО е
приел, че на 21.06.2021г. на площадката
на ТЕЦ Бобов дол, находяща се в с. Големо село, дружеството като оператор на
горивна инсталация не е изпълнило условията на т.9.2.6. от издаденото КР, което
съставлява неизпълнение на изискванията на чл.123в,т.2 от ЗООС.
В производството пред районния съд са разпитани
длъжностните лица при АНО, които са
извърши проверката и които с показанията си
потвърждават констатациите в АУАН, като описват подробно релевантните за
спора факти. По делото са представени от нарушителя копия от Дневник за наряди
с данни за ремонти на СОИ -1 на
07.06.2021г. и на 23.06.2021г. и писмо от 18.06.2021г. на изп. директор
на „Т.Б.д.“ АД, с което се уведомява директора на РИОСВ – София, че на
18.06.2021г. стартира трети етап от проект „Авариен ремонт и реконструкция на
опорна конструкция на металния комин към СОИ 1“.
При тези фактически установявания съдът е приел от
правна страна компетентност на актосъставителя и наказващия орган, редовност на
АУАН и НП и доказаност на нарушението, но
поради несъответствие с
критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН при
определяне размера на наложената санкция,
е намалил същия до законовия минимум от
10 000,00лв. Съдът е отрекъл
наличието на обстоятелства, предвидени в процесното условие от КР, а именно
авария на СОИ, при които отпада отговорността на дружеството. По посочените
правни доводи съдът е изменил НП.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е
правилно, поради което касационната
инстанция го оставя в сила. Съображенията за това са следните:
Правните изводи на районния съд са съобразени с
доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е
събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателствени
средства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от
значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната
инстанция изцяло възприема. Не се установява релевираното
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Неоснователно
касаторът счита, че обвинението не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. От проверката на съдържанието на
АУАН и НП, което съдът е възпроизвел коректно по-горе в решението, е видно, че
е налице ясно и безпротиворечиво описание на
противоправното деяние с всички
елементи от обективната страна на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС.
Неоснователно
е възражението на касатора и за недоказано деяние. В рамките на проведеното съдебно производство,
в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с
чл.168 от ЗООС и въз основа на годни доказателствени средства, съдът е
установил обективната истина по спора. Съставомерността на нарушението и
неговата доказаност са правилно констатирани с оглед на редовно събраните
доказателства в процеса. От писмените и
гласни доказателствени средства се установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на
релевираното деяние. Същото е под формата на бездействие във връзка с
изискванията по чл.123в, т.2 от ЗООС,
който предвижда задължение за оператора на инсталация да изпълнява условията
в комплексното разрешително. В случая се
доказва неизпълнение на условието по издаденото на касатора КР за отвеждане на отпадъчните газове от Енергиен котел № 2 към ИУ № 1 единствено при преходни режими на
работа на инсталацията или авария на СОИ. Горните изводи следват от данните в
Констативния протокол от проверката на 21.06.2021г. в
битието му на официален писмен документ, чиято доказателствена сила не е оборена в рамките на съдебното
производство по делото на районния съд. Показанията на разпитаните свидетели
потвърждават констатациите в протокола. Конкретното съдържание на нарушеното
задължение по условието от КР е доказано посредством представеното копие от КР.
В своята съвкупност приобщените пред районния съд писмени и гласни
доказателствени средства установяват неизпълнение от дружеството на
задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, съотв.
състава на нарушението по чл.164, ал.1 от ЗООС.
Неоснователни са доводите на касатора за несъставомерност
на деянието поради наличие на обстоятелства за отпадане на отговорността, а
именно авария на СОИ, при която се
допуска отвеждането на отпадъчните
газове от ЕК № 2 към ИУ № 1. Твърденията в горния смисъл са
недоказани. В Дневника за наряди, копия от който са приложени по делото, няма данни за аварийна ситуация на процесната
дата на нарушението, а от писмото до РИОСВ – София е видно, че се изпълнява трети етап от проект за авариен ремонт на
комина към СОИ 1, което дисквалифицира ситуацията като авария, настъпила в дена
на проверката. Безспорно
е, че доказаното деяние осъществява признаците на релевираното административно нарушение. Обосновани са
изводите на районния съд и във връзка с критериите за определяне размера на наложената имуществена санкция, с
оглед на което правилно е изменено оспореното НП.
Предвид изложеното касационната
инстанция счита въззивното решение за обосновано
и правилно, като на осн. чл.221, ал.2 от АПК го оставя в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 300/11.11.2022г.
на Районен съд - Дупница, постановено по
АНД № 716/2022г.
Решението не може
да се обжалва.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи.
Председател: Членове: 1. 2.