МОТИВИ: Срещу подсъдимата Т.Н.Н. ***
предявено обвинение за престъпление по чл. 212 ал.1,във връзка с чл.26,ал.1 от НК, за това, че че през периода 21.11.1996 година - 31.10.2004 година в град Ловеч,
при условията на продължавано престъпление, чрез използуване
пред РУ”СО”-Ловеч на документи с невярно
съдържание - Експертно решение № 0353/12.02.1997 година на ТЕЛК - Ловеч и Експертно решение №2683/02.12.1998 год. на ТЕЛК-Ловеч получила без правно
основание суми от пенсионните фондове на НОИ - София в размер на 5058.74 лева, с намерение
противозаконно да ги присвои.
С оглед направените пълни самопризнания
от подсъдимата Н. по повдигнатото й обвинение по чл.371,т.2 от НПК и одобреното
от съда съгласие да не се събират доказателства за обстоятелствата изложени в
обв.акт,съдът е разгледал и решил делото по реда на съкратено съдебно
следствие.
РУСО-Ловеч,редовно призовани не изпращат представител.С писмена молба е
предявен граждански иск от НОИ-София,чрез РУСО-Ловеч срещу подсъдимата Н. за
имуществени вреди в размер на 5058,74 лева,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 21.11.1996 до
окончателното й изплащане,който в с.з. е приет за съвместно разглеждане ведно с
наказателното производство,като по отношение на лихвата е приет,считано от
31.10.2004 год.,тъй като се касае за продължавано престъпление и НОИ-София е
конституиран като гр.ищец в процеса чрез РУСО-Ловеч.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимата, като счита, че от събраните доказателства по
делото и самопризнанията на подсъдимата се установява фактическата обстановка
приета в обвинителния акт и че подсъдимата е извършила престъплението,за което
е предаден на съд.Моли да бъде постановена осъдителна присъда,като й бъде
наложено наказание при условията на чл.58а,във връзка с чл.55,ал.1,т.2,б.”б”и
чл.2,ал.2 от НК глоба в размер на 300 лева,която да заплати в полза на
държавата.По отношение на гражданския иск излага,че същият следва да бъде
уважен в претендирания размер,ведно със законната лихва,считано от 31.10.2004
год.
Подсъдимата Н.,редовно призована се явява лично и с адв.М.,признава се за
виновна,прави пълни самопризнания по чл.371,т.2 от НПК и съжалява за
извършеното.Защитникът й излага,че подзащитната му признава вината си и
проявява критично отношение,поради което моли съда да й наложи наказанието
предложено от прокурора.По отношение на гражданския иск счита,че същият е
основателен по отношение на главницата,но относно лихвата е погасен по давност.
От събраните по време на
досъдебното производство доказателства, от направеното от подсъдимата самопризнание относно
изложените в обв.акт обстоятелства и съгласието й да не се събират доказателства за
тези факти,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Т.Н.Н. ***,била без образование
и имала 21 трудов стаж,през който работела като дояч и свиневъд в
животновъдството.От 1997 год.била пенсионер.
С разпореждане
на РУСО-Ловеч на подс.Н. била отпусната социална пенсия за инвалидност от
21.11.1996 год.въз основа на представеното от нея ЕР №0353/12.02.1997 год.на
ТЕЛК-Ловеч,според което на същата била определена инвалид втора група,с
диагноза:”Есенциална хипертония/Морбус хипертоникус ІІ в стадий умерена
степен.Състояние след миокардитис виралис.Тромбоемболия пулмониум.Пристъпи от
надкамерна параксизмална тахикардия.Пълна аритмия СН 1 ФК/.Срокът на
инвалидност бил определен до 01.02.1999 год.В анамнезата и мотивите на
посоченото решение,било вписано,че на 21.11.1996 год.е постъпила по спешност в
Първо вътрешно отделение-Ловеч,където след консулт било установено,че се касае за вирусен
маскардит с ритъмни нарушения-пристъпи от пълна аритмия.
През 1998
год.,поради изтичане срока на инвалидност,подсъдимата представила в РУСО-Ловеч
и ЕР№2683/02.12.1998 год.на ТЕЛК-Ловеч,според което същата била определена като
“инвалид втора група по СТНПС точка 25,като била посочена диагноза “Остеопорози
и сродни състояния./Дисплазия на двете тазобедрени стави.Напреднала двустранна
коксартроза ІІІ степен с ендопротезав ляво-септември 1997 год. и в
дясно-октомври 1998 год.Затруднена походка.Морбус хипертоникус ІІ стадий в
умерена степен.Стабилна стенокардия КН степен.Състояние след миокардитис
виралис.Тромбеемболия пулмониум.Пристъпи от надкамерна параксизмална
тахикардия.В анамнезата и мотивите на същото било вписано,че през месец
септември на 1997 год. и месец октомври на 1998 год. в КЕП-Етрополе на Н. е
било извършено ендопротезиране на лява и дясна какса.
Въз основа на
така представеното решение,с разпореждане на РУСО-Ловеч на подсъдимата била
отпусната пенсия от 01.01.1999 год.пожизнено за втора група
инвалидност.Пенсията получавала до 31.10.2004 год.,когато била спряна поради
сезиране на НЕЛК.
От данните по
делото се установява,че към момента на изготвяне на експертните решения,подс.Н.
не е страдала от посочените в тях заболявания.При извършена проверка в
МБАЛ-Ловеч било установено,че през м.ноември1996 год. същата не е била на
лечение в посоченото отделение,както и че няма издавана болнична документация
на нейно име.От направена справка в МБАЛ-ОТО-гр.Етрополе било установено,че Н.
не е постъпвала за лечение и не е била оперирана в атделението по ортопедия и
травматология през периода м.септември 1997 год.-м.октомври 1998 год.От
показанията на д-р Л.М.-личен лекар на подсъдимата от 2000 год.е установено,че същата не се е
водела на диспансеризация с конкретно заболяване,рецептурна книжка не й е
издавана.Основно го е посещавала по повод хипертонична болест,за която обаче не
й е предписвал лечение.Св.М. е заявил,че не е бил уведомен от подсъдимата за
издадените й от ТЕЛК-Ловеч експертни решения,както и че не е в течение същата
да страда от посочените тях заболявания.От събраните писмени доказателства било
установено,че подсъдимата няма медицинско досие в РЦЗ-Ловеч.
От така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимата Т.Н.Н.
е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 212, ал. 1,във връзка с чл.26,ал.1 от НК, като през периода 21.11.1996 година - 31.10.2004 година в град Ловеч,
при условията на продължавано престъпление, чрез използуване
пред РУ”СО”-Ловеч на документи с невярно
съдържание - Експертно решение № 0353/12.02.1997 година на ТЕЛК - Ловеч и Експертно решение №2683/02.12.1998 год. на ТЕЛК-Ловеч получила без правно
основание суми от пенсионните фондове на НОИ - София в размер на 5058.74 лева, с намерение противозаконно
да ги присвои.
Настоящата инстанция намира, че подсъдимата е автор на посоченото
деяние,като съобрази направените пълни самопризнания и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.Подсъдимата е осъществила изпълнителното
деяние, чрез действие като чрез използване на документи с невярно съдържание- Експертно решение № 0353/12.02.1997 година на ТЕЛК - Ловеч и Експертно решение №2683/02.12.1998 год. на ТЕЛК-Ловеч,получила без правно основание чуждо движимо имущество-суми от пенсионните
фондове на НОИ-София в размер на 5058,74 лева, с намерение за присвояване. За
да е налице отговорност по чл. 212, ал.1 от НК, деецът трябва да е осъществил и
трите елемента от състава на този текст, а именно: първо да е използвал
документ с невярно съдържание, неистински
или преправен документ, второ, да е получено държавно, кооперативно или
друго обществено имущество без правно основание и, трето деецът да има
намерение да присвои това имущество. В конкретния случай подсъдимата е
използвала описаните документи с невярно съдържание, като ги е представила пред
лице в чиято фактическа власт се намира
имуществото – НОИ – София, чиято собственост е имуществото предмет на
посегателство.Вторият елемент е получаването лично от подсъдимата на посочената
сума под формата на периодични плащания - пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.Видно от писмените доказателства именно след представянето от
подсъдимата в РУСО – Ловеч на цитираните документи с невярно съдържание и
заявление за отпускане на пенсия на подсъдимата е била отпусната социална пенсия за инвалидност , която й е била
изплащана до 31.10.2004 год. Обстоятелството, че подсъдимата не само, че е
имала намерение да присвои чуждото имущество, а и че го е присвоила е
потвърдено и от самата нея в с.з.,т.е.имуществото предмет на посегателство е
преминало във фактическата власт на подсъдимата,с което престъплението по чл.
212, ал.1 от НК е довършено.
За съставомерността на деянието по чл. 212, ал.1 от НК е без значение дали
деецът лично е участвал в съставянето на документа, дали той е съставен по
престъпен начин или не. Достатъчно е този, който използва документа, да
съзнава, че той е с невярно съдържание и че няма правно основание, въз основа
на което да получи общественото имущество. От събраните по делото писмени
доказателства и самопризнанията на подсъдимата дадени в съдебно заседание,
съдът намира, че подсъдимата е използвала въпросните експертни решения,съзнавайки,че
те са с невярно съдържание, и че няма правно основание въз основа на което да
получи общественото имущество.
Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че използваните от
подсъдимата документи /Експертно решение № 0353/12.02.1997 година на ТЕЛК - Ловеч и Експертно решение №2683/02.12.1998 год. на ТЕЛК-Ловеч/са с невярно съдържание.От писмо №2582/08.04.2010 год. на МБАЛ-Ловеч е видно,че
подс.Н. не е постъпвала на лечение,а от писмо №234/07.04.2010 год.на
МБАЛ-Етрополе е видно,че подс.Н. не е
лекувана в посочото здравно заведение и не е оперирана в отделението по
ортопедия и травматология през периода септември 1997 год. и октомври 1998
год.От показанията на личния й лекар- д-р М. е установено,че подсъдимата не го
е информирала за посочените експертните решения и заболявания. Видно от
писмените доказателства по делото Н. няма медицинско досие в РЦЗ-Ловеч,а от
направената справка в РЗОК-Ловеч се установява,че няма заверена рецептурна
книжка и не е получавала лекарства от НЗОК.
С оглед на това,че
подсъдимата е извършила деянията,които осъществяват
поотделно един същи състав на едно и също престъпление,извършени са през
непродължителен период от време,при една и съща обстановка и еднородност на
вината деянието е квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК – съзнавала е обществено опасния характер на
деянието, предвиждала е неговите обществено опасни последици и е искала тяхното
настъпване. Подсъдимата е съзнавала, че използва документи с невярно съдържание
и че отсъства основание за разпореждане с имуществото, предвиждала е
заблуждението на измаменото лице, както и акта на имуществено разпореждане като
следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждо имущество.
Във волево отношение подсъдимата е имала за цел да получи фактическата власт
върху имуществения предмет на престъплението.
Стойността на полученото чуждо имущество от подсъдимата Н. се установява от
приложеното по делото писмо от НОИ – София – РУСО – гр. Ловеч с Изх.№ **********/23.03.2010
год. Предвид на изложените
съображения, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимата Н. за виновна и я осъди.
Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от писмените
доказателства по делото и направените самопризнания от подсъдимата.
Причини за извършване на
престъплението, съдът намира в желанието
на подсъдимата да се облагодетелствува по неправомерен начин.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът съобрази като
смекчаващи вината обстоятелства: признаване на вината, проявеното критично
отношение от страна на подсъдимата към извършеното,направените пълни самопризнания,чистото
съдебно минало,семейното и имотно състояние на подсъдимата,поради което и с
оглед разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК,при условията на чл.58а и
чл.55,ал.1,т.2,б.”б” и чл.2,ал.2 от НК й наложи наказание глоба в размер на 300
лева,която да заплати в полза на държавата,по сметка бюджета на съдебната
власт.
Съдът намира,че така наложеното
наказание на подсъдимата Н. е справедливо,че съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца, както и,че чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
В съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл.
52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за имуществени вреди от НОИ – София – РУСО гр. Ловеч, срещу подсъдимата Н. за сумата от 5058,74,
представляваща обещетение за
имуществени вреди- стойността на неправомерно
получената от Н. пенсия за
инвалидност, ведно със законната лихва,
начиная от 31.10.2004 год. до окончателното й изплащане,като
основателен и доказан до този размер , като
прие, че подсъдимата с виновното си противоправно поведение е осъществила фактическия
състав на непозволеното увреждане и между виновното и противоправно поведение
на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка
причинна връзка. Стойността на нанесените имуществени вреди се установява от приложеното
по делото писмо от НОИ – София – РУСО – гр. Ловеч с Изх. №**********/23.03.2010 год.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: