Р Е
Ш Е Н
И Е №301
гр.Пловдив,06.03.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско
отделение ,І гр.състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и
осемнадесета година ,в състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 2314 по
описа за 2016г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, подадена от П.Г.С. ,ЕГН **********,***- адвокат С.Д. ,против Прокуратурата на
Република България, с адрес- гр. София, бул.”Витоша”№2 ,с която е предявен иск с правно
основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
В исковата молба са изложени обстоятелства,
че ищецът е млад мъж, трудово ангажиран със собствен семеен бизнес
,като управител на дружество „***”
ЕООД, ЕИК ******, което от години развивало дейност в сферата
на ***, утвърдило се с добро име в бранша в
пловдивски регион и притежавало значителен кадрови и технически потенциал в
сектора. В ежедневната му работа С. се ползвал с авторитет сред колеги и
граждани, като старателен и дисциплиниран ,а в личен
план бил добродушен човек и грижовен баща. Твърди се,че
на *** на *** се
случил инцидент, при който композиция от МПС с ДК № РВ 7436 ВХ с ремарке с ДК №
РВ 3370 ЕН, превозваща ***, попада в
съприкосновение с **** в ***, от
което последната се разрушила и част от нея удря преминаващата наблизо
пешеходка Г. В. Х. ,като причинява смъртта й. По-горе цитираните МПС и
ремарке са собственост на дружеството на ищеца „***”
ЕООД. Във връзка с инцидента Окръжна прокуратура- *** образувала досъдебно производство, по което в
качеството на обвиняеми били привлечени ищецът С. и управляващият товарния
автомобил-Ц.,за извършено при независимо съпричинителство
престъпление по чл. 123,ал. 2, вр.
ал. 1 от НК,като деянието е
осъществено чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, подробно описана в исковата
молба. Образувано било нохд № 720/2013г. по описа на ПОС,
като с Присъда №90/2014г., постановена на
14.11. 2014г., ищецът С. е напълно оправдан, а
съпроцесникът му Ц. – признат за виновен и осъден на 2 години
лишаване от свобода. От страна на ОП- *** е
подаден протест против
първоинстанционната присъда, по повод на което се развива внохд
№413/2015г. на ПАС. Въззивната инстанция потвърдила
оправдателната присъда спрямо ищеца С.. Прокуратурата протестирала и този акт, като в развилото се н.д.
№441/2016г. по описа на II-ро НО на ВКС оправдателната присъда отново
била потвърдена. Твърди се, че мотивите за оправдаване на С.
по повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение и на трите инстанции
били еднотипни- липса на осъществени деяния, изпълващи обективен и субективен
състав на престъплението по чл. 123 от НК. С
исковата молба подробно са изложени данни относно фактическата обстановка около
инцидента от *** и механизма на осъществяване на
престъплението от Ц., както и какви са съображенията съдът да достигне до
заключението, че ищецът С. нито е извършил престъплението по чл. 123 от НК,
нито е нарушил
нормите на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, чл. 5, ал. 1, т. 2, чл.
8, ал. 2, чл. 17, чл. 11, т. 2, предл. първо, чл. 11, т. 4 и чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2011г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки превозни
средства,касаещи упражняването на правно регламентираната дейност. Ищецът сочи,
че до повдигане на коментираното обвинение, същият нито е имал някакви прояви
от криминален характер, нито е бил санкциониран от страна на органите на
властта.Твърди се,че наказателното производство продължило 4 години и се
отразило „силно негативно” на здравето и личния живот на С., който развил
болестно състояние, провокирано от изживения силен и продължителен стрес, като
понастоящем същият страда от остра форма на придобита епилепсия, която
препятства обикновения му живот и изпълнението на служебните му ангажименти. В
хода на наказателния процес ищецът бил принуден несправедливо да търпи
последиците от обвинението и в морален план ,поради присъствието по време на
делото на наследниците на пострадалата, насажданото му от държавното обвинение
чувство за вина за смъртта на едно човешко същество и настояването от страна на
ответната Прокуратура за ефективното му осъждане на 5 години лишаване от
свобода. По повод обвинението С. твърди, че е бил призоваван
и разпитван от полицията, изследван е от назначени от полицията психиатри,
участвал е в множество процедури, което станало известно на близките и колегите
му. Сочи се още, че процесът бил медийно отразен от журналистически
екипи, които присъствали на съдебните заседания, което, освен че притискало
психически ищеца, се отразило негативно на бизнеса му и търговския имидж на
дружеството му . В резултат на всичко по-горе описано , от позитивен човек с философска нагласа към
живота, позитивни морални ценности и доверие към държавата, ищецът С. се
превърнал в обезверен човек, който изгубил смисъла на битието си и вярата в
семейството, обществото и държавата, а всички старания и успехи в личен и
предприемачески план се обезсмислили предвид перспективата от ефективното му
осъждане на лишаване от свобода. При така изложените твърдения относно
фактическата обстановка,ищецът счита,че е осъществен
фактическият състав за реализиране на отговорността на Прокуратурата, поради
което претендира обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в изпитан срам и унижение пред познати,
приятели, колеги, накърнено самочувствие, авторитет в обществото, преживян
стрес, притеснение и неудобство за това,
че е бил обвинен в извършването на престъпление, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски, включително 2 000лв. адвокатско възнаграждение.
Допълнителни съображения по спора
са развити в писмени бележки на адвокат Д.-пълномощник на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК от Прокуратурата на Република
България е депозиран отговор на исковата молба ,в който е изразено становище за неоснователност на
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се и акцесорната претенция за присъждане
на лихва върху търсеното обезщетение. Съображенията на
ответника са, че няма доказателства оправдателната присъда да е влязла в сила,
както и че заявеният размер на обезщетението е прекомерно завишен и несъобразен
с критерия за обезщетяване по справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД и с икономическите условия в страната. Според
ответника, липсват твърдения и доказателства да е приложена мярка за
процесуална принуда спрямо ищеца, а наказа-телното производство – досъдебна
фаза и три съдебни инстанции
е протекло в разумни срокове. Наред с това обвиняем било още едно
лице – Ц.,
чието процесуално поведение също било от значение за общата продължителност на
наказателния процес. Твърди се още, че приложената медицинска документация не
установява какво е било здравословното състояние на ищеца преди привличането му
като обвиняем, както и не установява наличието на връзка между процесното
обвинение и настъпилото влошаване на здравето на С..
Не били ангажирани доказателства и за търпените неимуществени вреди, относно
твърдяното медийно отразяване на процеса, в случай че то съдържа изявления на
органи на Прокуратурата;липсвали доказателства за
участието на ищеца в множество процедури, свързани с наказателното
производство. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, като счита размера на адвокатското възнаграждение
за завишен с оглед минималния размер, предвиден в Наредба №1/ 2004г., и предвид това, че делото не се отличавало с
фактическа и правна сложност.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност ,намира следното:
Установява
се от приетите по делото материали по досъдебно производство №164/2012г. по
описа на сектор „ПП“-гр.*** , че с постановление от ***г., ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.123,ал.2,вр. ал.1 от НК-за това
,че на *** в гр.*** ,като управител на „***“ЕООД , ***, при независимо
съпричинителство със С. Г. Ц., управляващ моторно превозно средство- товарен
автомобил „Мерцедес 3213 Актрос“ с рег.№РВ 7436 ВХ с ремарке за товарен
автомобил „Шварц-мюлер ТУ 30 80“ с рег.№ РВ 3370 ЕН, чрез действия, които
спадат към правно регламентирана дейност ,представляваща източник на повишена
опасност-движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, която
дейност той няма право да упражнява ,е нарушил чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.5,ал.1,т.2,
чл.8,ал.2, чл.17, чл.11, т.1,т.2, т.4 и чл.15,ал.3 от Наредба №11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и /или тежки превозни средства, при
което по непредпазливост е причинил смъртта на Г. В. Х., ЕГН**********. С
постановление от *** по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение
„подписка“. По повод внесен от Окръжна прокуратура- *** обвинителен акт е
образувано нохд №720/2013г. на ПОС ,като с постановената по това дело присъда
№90/14.11.2014г. подсъдимият П.С. е признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.123,ал.2 вр. с ал.1
от НК. Срещу присъдата е депозиран протест от ОП-*** и е образувано внохд
№413/2015г. на ПАС ,по което с решение №20/ 25.01.2016г. присъдата в
оправдателната й част е потвърдена. Последвал е протест на прокурор от АП-***,
във връзка с който се е развило производството по н.д. №441/2016г., като с
решение №129/10.08.2016г. ВКС е оставил в сила решението на ПАС по внохд№413/2015г.
Видно е от представените разпечатки от Интернет страниците на
електронни издания ,съотв. със заглавия -”***“ и “***“,че воденото срещу П.С. наказателно производство е
било отразявано в пресата.
По
делото е допусната СПЕ ,с вещи лица психиатри-д-р М.П. и д-р Р.Д., от чието заключение
,депозирано на 24.04.2017г., се установява, че ищецът не се води на диспансерно
наблюдение в „ЦПЗ- Пловдив” ,не е получавал психиатрична помощ в заведението, той
е психично здрав. Посочено е в заключението , че повдигнатото обвинение и
проведеното разследване в периода ***-2016г. са причинили на ищеца неудоволствени изживявания.
Психичното му състояние не е излизало извън рамките на едно ситуативно
обусловено тревожно състояние, съпроводено с общ дискомфорт, което не представлява
психично заболяване. Представените по делото документи доказват наличието на
заболяване *** епилепсия, което е преценено ,че е с давност от детска възраст, като
за обсъждания период от време не е документирана временна или трайна неработоспособност,
и няма основание същото да се свърже категорично с воденото против ищеца
наказателно производство. При поставяне на диагнозата са ползвани анамнезни
данни за детството ,когато припадъчното състояние не е обективизирано ,преценка
е правена и до момента само в амбулаторни условия. Според експертите ,общата
реакция на ищеца е свързана със спецификите на неговата личност, ценностната му
система ,честолюбие и чувствителност.
По
повод оспорване заключението на СПЕ ,по делото е назначена комплексна съдебно-
неврологична и психологична експертиза ,с участие на вещо лице невролог - д-р А.А. и вещо лице- психолог- Д.В. .Според
заключението на повторната експертиза от 30.01.2018г. ,П.С. е преживял стрес
като явление ,настъпило в резултат на необикновено ,продължително дразнене,
което изисква от организма напрежение. Негативните преживявания при ищеца са се
отразили на емоционално ,професионално и социално ниво. На ниво личност са
налице невротични оплаквания, нестабилна самооценка, преживяване на интензивни
чувства на позор ,обида; на професионално ниво -същият е преживял чувство на
унижение и уронване престижа на името му, злепоставяне и накърняване на
усещането му за чест и достойнство. Отразено е в заключението ,че по време на
воденото наказателно производство ищецът е получил 2-3 припадъка със загуба на
съзнание и падане на земята и няколко частични припадъка .Според вещите лица
,може да се приеме, че зачестилите пристъпи на епилептичното заболяване при П.С.
са вследствие на преживяния стрес, по повод повдигнатите му обвинения и
разследването в периода ***-2016г. В заключението е посочено ,че ищецът е
преживял психотравмиращо събитие ,което се преодолява и до момента с
компенсаторните възможности на личността да се справя с неудоволствени
изживявания, с натрупания до момента социален опит за общуване с хора ,а също и
с подкрепата на семеен и приятелски кръг.
Съдът
кредитира изцяло заключението на повторната комплексна експертиза, тъй като е
обективно ,компетентно изготвено и неоспорено от страните ,а и е основано на
представената по делото медицинска документация и на извършените от експертите неврологичен
преглед и психологично изследване на ищеца.
Представени са и са приети по делото, като писмени
доказателства, амбулаторни
листове, издадени в
периода 08.05.2014г.-18.08.2015г. , от които е видно ,че ищецът се е
консултирал с лекар-невролог, който е посочил в тях като основна диагноза- припадък /синкоп/ и колапс,диференциална
диагноза-епилепсия.
В подкрепа на твърденията за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконното обвинение в
престъпление, по делото са ангажирани гласни доказателства-изслушани са
показанията на свидетелите А.Г.С.,брат на ищеца, и В. Х. С. ,съпруга на ищеца.
Свидетелят А.С. твърди ,че
инцидентът с пострадалата жена станал в деня ,в който изписвали новороденото дете
на брат му от болницата. След случилото се П. се затворил в себе си ,загубил
желание да работи ,не искал да контактува с никого, избягвал да излиза от къщи
и странял от хората, страхувал се от неудобни въпроси. Когато го привлекли като
обвиняем ,той „рухнал”, постоянно се самообвинявал, страхувал се да не влезе в
затвора ,казвал ,че няма да може да се радва на децата си. В работата си станал
много сприхав ,раздразнителен, започнал да се кара с работниците и с клиентите
,не можел да провежда нормален разговор. Свидетелят сочи, че в бизнеса си никога
не са имали подобен инцидент ,брат му бил много стриктен и отговорен. Освен
това твърди, че информация по повод наказателното производство била огласена в
медиите, което допълнително увеличавало негативните изживявания на ищеца. По
време на съдебния процес същият получил сериозен пристъп ,впоследствие разбрали
,че е болен от епилепсия, а преди това П. бил напълно здрав. Понастоящем ищецът
посещавал постоянно невролог и приемал предписаните му лекарства.
Свидетелката В. С. заявява, че била
в болница за раждане на второто си дете ,когато станал инцидентът с починалата
жена, научила за случилото се от информационните емисии. Ищецът бил много
притеснен ,разтревожен, емоционално съсипан, спрял да комуникира с близките си,
не успели да празнуват раждането на детето. Свидетелката сочи ,че ,докато
траели разследването и съдебната фаза на производството ,съпругът й бил
стресиран и отчаян, не бил в състояние да мисли за семейството, пропуснал
първите думи и крачки на малкото си дете, а и развитието му до около тригодишна
възраст. Твърди ,че преди инцидента ищецът бил щастлив ,много по-емоционален ,а
след това не виждал смисъл в нищо. Влошило се и здравословното му състояние, първоначално
не можел да спи и да се храни ,после се разболял от епилепсия, първият припадък
получил по времето ,когато му повдигнали обвинението .Свидетелката заявява ,че
познава ищеца от *** и твърди ,че до 2014г. същият не е имал припадъци. След
приключване на делата той не се е възстановил напълно от преживяното ,все още бил под стрес, постоянно
приемал лекарства.
С оглед установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение
за неимуществени вреди е частично основателен.
Съгласно чл.2 от ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граж-дани, от разследващите органи
,прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези.
Отговорността на държавата има обективен характер. Според чл.4 от ЗОДОВ , обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди,които
са пряка и непосредствена последица от увреждането ,независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице .
В случая се претендира ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Р България за обезщетяване на претърпени от
ищеца неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в извършване на
престъпление ,по което същият е оправдан -чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Фактическият състав на посочената
разпоредба предполага доказване от страна на ищеца на следните предпоставки- незаконно
обвинение в извършено престъпление, претърпени вреди ,както и причинна връзка
между повдигнатото неоснователно обви-нение и вредните последици.
По делото не е спорно ,а и се
установи от приетите материали, съдържащи се в ДП №164/2012г. и нохд№720/2013г. на ПОС, че против П.С. е образувано наказателно производство и
му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.123,ал.2 вр. с
ал.1 от НК ,за което
същият е оправдан с влязла в сила на 10.08.2016г. присъда. С оглед на това действията
,предхождащи оправдаването на ищеца -по образуване и провеждане на досъдебното
производство ,които се извършват под ръководството и надзора на Прокуратурата
,както и действията по изготвяне на обвинителния акт, внасянето му в съда и поддържане
на обвинението, следва да се определят като незаконни.
Наличието
на останалите два правно-релевантни факта за хипотезата на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ-претърпяването от ищеца на неимуществени вреди и причинната им връзка с
въведените в процеса действия и актове на Прокуратурата се установиха от показанията
на разпитаните свидетели А. С. и В. С., които, преценени с оглед нормата на
чл.172 от ГПК, съдът кредитира, като непротиворечиви , взаимно допълващи се и
отразяващи непосредствените им възприятия от поведението и състоянието на
ищеца. Те потвърждават описаните в исковата молба ,като претърпени от П.С.
,негативни изживявания- тревоги, напрежение, стрес, притеснение от обстоятелството, че е обвинен в
престъпление, което не е извършил. Установяват, че промени са настъпили както в
личността, така и в начина на живот на ищеца. От общителен ,емоционален,
щастлив човек ,той станал нервен ,сприхав, затворил се в себе си, изолирал се от близки и познати ,ограничил
социалните си контакти ,дори отказвал да участва в живота на семейството си. Доказа се
и че воденото срещу
ищеца наказателно производство е било огласено в медиите, станало е достояние
на широк кръг от хора ,което допълнително е утежнило отрицателните му преживявания
,довело е до злепоставянето му в обществото и сред познатите му .
Освен
това,от приетото заключение на
комплексната съдебно-неврологична и психологична експертиза се
установи, че повдигнатото обвинение и проведеното наказателно
производство ,макар да не са предизвикали появата на епилептичното заболяване
при ищеца, са причинили стрес ,вследствие на който са зачестили пристъ-пите на констатираното
заболяване.
Изложените по-горе обстоятелства,
установени чрез коментираните гласни и писмени доказателства и заключението на
комплексната СНПЕ, водят на извод, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника за репариране на
посочените неимуществени вреди, претърпени от ищеца.
При определяне размера на
дължимото обезщетение,съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост
,визирани в чл.52 от ЗЗД, и да отчете установените обстоятелства досежно
характера и вида на претърпените вреди, тежестта на обвине-нието, продължителността
на наказателното производство.
В случая се установи ,че срещу
ищеца е водено наказателното производство в продължение на около три години и
половина ,през който период той е изпитвал притеснение ,тревоги ,страх да не бъде осъден
,стрес ,несигурност от развитието на производството ,отчаяние ,като
интензитетът на отрицателните емоции е довел и до ограничаване на социалните му
контакти. При
определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и обстоятелство, че
наказателният процес срещу П.С. е бил предмет на коментари в средствата за
масова информация, което несъмнено е засегнало доброто му име и авторитета му в
обществото, злепоставило го е пред близките и приятелите ,допринесло е за
накърняване на репутацията му в по-висока степен. От значение е и че
наказателното производство се е провело по време ,когато ищецът е бил в активен
етап от професионалното и личностното си развитие, че същият не е осъждан и се
е ползвал с добро име в обществото. При преценка размера на обезщетението трябва да се отчете още, че престъплението, за което е повдигнато и поддържано обвинение е „тежко” по см.на чл.93,т.7 от НК ,че продължителността на наказателното
преследване не е надхвърлила пределите за „разумен срок“, както и че по отношение на обвиняемия е наложена най-леката
мярка за неотклонение „подписка”. Освен това се доказа, че обвинението в извършване на
престъпление е рефлектирало негативно върху здравословното състояние на ищеца, отрицателните
емоции и влошеното нервно-психическо състояние, преживеният стрес са довели до
зачестяване проявите на установеното заболяване -епилепсия. Съобразявайки така
установените обстоятелства,съдът намира ,че за справедливото
обезщетяване на реално претърпените от ищеца вреди следва да се присъди сума от
12000лв., за която искът се явява основателен и ще се уважи. За разликата до
пълния предявен размер от 50000лв. заявената претенция ще се отхвърли ,тъй като
не се установиха в настоящото производство всички претендирани вреди по вид и
интензитет. Липсват доказателства за наличие на сериозни и трайни отражения
върху психиката на ищеца извън обичайните такива неблагоприятни емоционални
изживявания на човек, поставен в подобно положение. Няма данни, че по причина
на наказателното производство е бил затруднен бизнесът му ,ищецът е продължил
работа в същата фирма и е изпълнявал задълженията си.
Върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва ,считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда-21.09.2016г. до окончателното
му изплащане –така ,както е поискано в исковата молба.
Заявено е
от ищеца искане за присъждане на разноски ,като от представените по делото
доказателства се установява ,че са направени такива в размер на 410лв.- 10лв. -за
заплатена държавна такса и 400лв.- депозит за вещи лица. Макар в исковата молба
ищецът да е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
2000лв. ,а ответникът да е направил възражение ,на основание чл.78,ал.5 ГПК ,за
прекомерност на същото ,по делото липсват доказателства да е бил уговорен и
заплатен адвокатски хонорар в посочения размер ,при което не са налице
основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо, с оглед изхода на
правния спор и съгласно разпоредбата на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, ще се присъдят на
ищеца разноски в размер на 106лв. ,изчислени съобразно уважената част на иска.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на П.Г.С. ,ЕГН **********,***-
адвокат С.Д., сумата от 12000 /дванадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на
престъпление по чл.123, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за
което е признат за
невинен и оправдан с присъда №90/ 14.11. 2014г. ,постановена по нохд №720/2013г. на Окръжен съд-Пловдив ,влязла в сила
на 10.08.2016г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение ,считано
от 21.09.2016г./датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното
му изплащане ,като в останалата част, над уважения размер от 12000лв. до пълния
претендиран размер от 50000лв., ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.С. , ЕГН **********, иск за обезщетение за
неимуществени вреди , като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр.София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на П.Г.С. ,ЕГН **********,***-
адвокат С.Д., сумата от 106 лв. -разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: