№ 1380
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20221110215349 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. М. против наказателно постановление
/НП/ № 21-4332-022815/ 09.11.2021 г., издадено от началник сектор към
СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.11
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.100, ал.4, т.1
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв.; на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП - глоба в размер на 20
лв.
В жалбата подробно се релевират доводи за това, че обжалваното НП е
неправилно и незаконосъобразно. Иска се съдът да отмени обжалваното НП;
алтернативно, се изтъква маловажност на случая.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява и
поддържа жалбата. Пледира за отмяна на НП по аргументи, наведени с
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за
установено следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо
интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установи следното :
На 22.10.2021 г. около 07.55 ч. в гр. София на бул. „Ботевградско шосе”,
с посока на движение от магазин „Джъмбо“ към с.Яна, жалбоподателят
управлявал товарен автомобил „М.” с рег. № ******, регистриран на името на
М. Ц.. Проверяващите извършили констатация, от една страна, за това, че
водачът допуска поставянето на предмети, материали и вещества върху
табелите с регистрационен номер, като задната регистрационна табела не се
вижда поради товара и отворените врати на МПС; от друга, че той носи акт за
нарушение по ЗДвП с изтекъл срок и представя изтекъл акт серия GA №
374486/ 13.03.2021 г.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 115643 от 22.10.2021 г., връчен на
същата дата, като в графа „обяснения, възражения“ жалбоподателят писмено
е отразил, че не е извършил описаното нарушение. На 22.10.2021 г. той е
депозирал и подробни писмени възражения срещу акта.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което на основание
чл.183, ал.4, т.11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на
чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50
лв.; на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП -
глоба в размер на 20 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля Н.
Е. и писмени – АУАН, акт серия GA № 374486/ 13.03.2021 г., писмени
възражения от жалбоподателя срещу акта, писмо ОПП-СДВР, копие от
справка-картон на водача, докладна записка, заповеди за компетентност,
както и от останалите материали по делото.
В съдебно заседание свидетелят Е. поддържа констатациите по АУАН и
съдът цени показанията му като последователни и логични. Съдът кредитира
писмените доказателства по делото, съобрани и приобщени по предвидения в
закона ред.
2
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, тоест
дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1
от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и
задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл.13, чл.107, ал.2 и чл.
313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма.
Спазени са законоустановените срокове по чл.34 от ЗАНН. Касателно
компетентността на наказващия орган - началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция”-СДВР - по издаване на атакуваното наказателно
постановление: същата следва по силата на длъжностно качество и
правомощията, делегирани с приложена по делото заповед. Същевременно
материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН се
явява доказана по делото, доколкото в заповед за компетентност, изискана
служебно от съда и приложена по делото, фигурира името на съставителя на
АУАН.
По първи пункт на административното обвинение:
Съгласно нормата на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП, „Водачът на моторното
превозно средство е длъжен да поддържа: … табелите с регистрационния
номер чисти и да не допуска поставянето върху тях на никакви предмети,
материали и вещества. С наказателното постановление на жалбоподателя се
вменява да е допуснал задната регистрационна табела на автомобила да не се
вижда поради товара /не се уточнява какъв именно товар се визира и как и с
какво той е замърсявал табелата/ и отворените врати на МПС /отново без
конкретика по отношение на главния факт на доказване/. Разпитан в съдебно
заседание, св.Е. заявява обаче, че върху регистрационните табели не е имало
нищо поставено и те не виждали еединствено поради отворените врати на
автомобила. В тази връзка, алогично е, жалбоподателят като водач на МПС да
се е движил с отворени врати, от една страна, от друга - тези отворени врати
3
да са имали отношение към чистотата на табелата и към поставянето върху
нея на предмети, материали и вещества по начин, правещ нечетлив или
закриващ регистрационния номер. За пълнота на изложението, наказанието се
установява да е определено в законоустановен вид и размер.
По изложените съображения съдът намира, че нарушението не се явява
доказано от обективна страна и наказателното постановление следва да бъде
отменено в тази му част.
По втори пункт на административното обвинение:
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП, при съставяне на акт
за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на
водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от закона, а именно:
наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. Актът за нарушението
заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Видно от
събраните по делото доказателства, при извършената проверка на 22.10.2021
г. от водача е бил иззет АУАН серия GA № 374486 от 13.03.2021 г., тоест
налице е срок, значително надвишаващ предвидения в закона едномесечен
срок за неговата валидност като заместващ талона документ. Задължението
на жалбоподателя произтича от самия закон, затова несъмнено, след като е
управлявал моторното превозно средство с акт за установяване на
административно нарушение с изтекъл едномесечен срок от датата на
неговото съставяне, жалбоподателят като водач на МПС е бил в нарушение на
сочената норма, поради което отговорността му е била ангажирана
законосъобразно (в този смисъл и Решение № 716 от 09.02.2022 г. по адм. д.
№ 7881/2021 г. по описа на АССГ ). Административнонаказващият орган
правилно е определил и наложил санкцията за този вид нарушение в размер
на 20 лева. Разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП регламентира абсолютен размер
на наказание, поради което то не подлежи на последваща редукция. На
следващо място, в показанията си разпитаният свидетел по делото заяви, че
не си спомня за друго нарушение, като изрази предположение, че такова би
могло да е: „че носи акт за нарушение с изтекъл срок“ /цитат/. Отделно от
това, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване
4
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а според алинея 3 на същия член при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него. В този смисъл няма пречка актът да бъде подписан само от един
свидетел /както е в процесния случай/, но единствено в хипотезата, когато
същият е бил свидетел – присъствал е при извършване или установяване на
нарушението. Във всички останали случаи, когато свидетелят е само свидетел
на съставянето на акта, но не и свидетел, присъствал при извършване или
установяване на нарушението, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, актът се
съставя задължително в присъствието на двама свидетели, като това изрично
се отбелязва в него. В настоящия казус като свидетел в акта е отбелязано само
лицето П. З. П., като не е вписано изрично, дали последният е бил свидетел
при съставяне на акта или свидетел при извършване/ установяване на
нарушението, като така е допуснато съществено процесуално нарушение. Не
на последно място, в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, и в акта, и в наказателното постановление непълно и неясно е
посочен съществен реквизит на административно нарушение: мястото на
извършването му. Пестеливото описание на обстоятелството, къде са
извършени претендираните нарушения - в гр. София на бул. „Ботевградско
шосе”, с посока на движение от магазин „Джъмбо“ към с.Яна - не
конкретизира надлежно мястото, тъй като ноторно известно е, че става въпрос
за дълъг участък от пътя и не става ясно, къде именно е станало това. Така
жалбоподателят е бил лишен от възможността да разбере точното място на
осъществяване на нарушенията, за да реализира адекватно правото си на
защита.
Визираните по-горе съществени процесуални нарушения при съставяне
на АУАН и издаване на НП както поотделно, така и в тяхната съвкупност
представляват основание за отмяна на НП, затова е безпредметно
обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Предвид изложеното по-горе, наказателното постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-022815/ 09.11.2021 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция”-СДВР, с
което на основание чл.183, ал.4, т.11 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 50 лв.; на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговоро изготвяне на
основанията, поредвидени в НПК и пореда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6