Определение по дело №57279/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 март 2025 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20241110157279
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13680
гр. София, 23.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110157279 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 14 831,86 лв.,
представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. май 2043 г. – м. юли
2024 г., дължими по трудов договор от 03.11.2023 г., който считано от 03.07.2024 г. е
прекратен, от която: 2 054,12 лв. – за м. май 2024 г. (частично), 11 854,12 лв. – за м. юни 2024
г. и 923,62 лв. – за м. юли 2024 г.
- с правно основание чл. 221 КТ за заплащане на сумата от 4 176,00 лв.,
представляваща обезщетение, дължимо поради прекратяване на трудов договор от
03.11.2023 г. от страна на ищеца, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;
- с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 21 123,83 лв.,
представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. май 2043 г. – м. юли
2024 г., дължими за периода м. юли 2024 г. – м. септември 2024 г., дължими по трудов
договор от 15.07.2024 г., който считано от 09.09.2024 г. е прекратен, от която: 7 033,57 лв. –
за м. юли 2024 г., 11 854,13 лв. – за м. август 2024 г. и 2 236,13 лв. – за м. септември 2024 г.
- с правно основание чл. 224 КТ за заплащане на сумата от 12 319,20 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 работни
дни за 2024 г., дължимо по трудов договор от 15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2024 г. до
окончателното им заплащане.
Ищецът П. Г. Х. е бил в трудово правоотношение с ответника „*** по силата на трудов
договор от 03.11.2023 г., в рамките на който изпълнява длъжността „***** при уговорен
размер на месечната работна заплата, включваща два компонента – 11 600 лв. – основна
заплата допълнително трудово възнаграждение за трудов и професионален опит от 0,6 % от
основната месечна работна заплата за всяка година трудов стаж и професионален опит на
същата, сходна или със същия характер длъжност или професия при пълно работно време от
8 часа на ден и 40 часа седмично. Поддържа, че поради забавяне изплащането на трудовите
възнаграждения за м. март, м. април, м. май и м. юни 2024 г., на 01.07.2024 г. е отправил до
работодателя заявление за напускане, поради което считано от 03.07.2024 г. трудовият му
договор е бил прекратен, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Заявява, че неплатено е
останало трудовото му възнаграждение за периода м. март, април, май и юни 2024 г., като
1
този факт е констатиран с протокол за извършена проверка № ПР 241960/23.07.2024 г. на
дирекция „Инспекция по труда“, въз основа на който са издадени задължителни предписания
за тяхното заплащане в срок до 12.08.2024 г. Твърди, че в изпълнение ан същите са
заплатени дължимите суми за м. март, април и частично за м. май 2024 г., но неплатено
останало трудовото възнаграждение за м. май (частично), юни и юли 2024 г., равняващи се
на сумата от общо 19 007,86 лв., от която: 2 054,12 лв. – заплата за м. май 2024 г. (частично),
11 854,12 лв. – заплата за м. юни 2024 г. и 5 099,62 лв. – заплата за м. юли 2024 г. (923,62 лв.)
и обезщетение по чл. 221 КТ (4 176,00 лв.). Впоследствие между същите страни е сключен
нов трудов договор от 15.07.2024 г. със същите параметри, по който също са останали
неплатени суми за трудово възнаграждение за м. юли, м. август и м. септември 2024 г. и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г., поради което той също е бил
прекратен на 09.09.2024 г. на същото основание, като неплатено по него е останало
трудовото възнаграждение за м. юли, м. август и м. септември 2024 г., равняващи се на
сумата от общо 33 443,03 лв., от която: 7 033,57 лв. – заплата за м. юли 2024 г., 11 854,13 лв.
– заплата за м. август 2024 г. и 14 555,33 лв. – заплата за м. септември 2024 г. (2 236,13 лв.) и
обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни за 2024 г. (12
319,20 лв.), чието заплащане претендира. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** не е подал отговор на исковата молба.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ
В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника
и е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение,
размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период и падежа на
вземанията. В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му, както и да докаже плащане на посочените от него суми
в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да установи прекратяване на трудовото правоотношение на
основание, което изисква предизвестие, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е докаже спазване на срока на предизвестието в случай, че
твърди такова.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да установи прекратяване на трудовото правоотношение, без
значение на основанието за прекратяване, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец.
В тежест на ответника е докаже ползването на отпуска за процесния период или
изплащане на обезщетението за неползването му.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. По искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна
експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси, съдът ще се произнесе в
откритото съдебно заседание след предоставяне на възможност за становище на ответника.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК на ищеца следва да бъдат дадени указания в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи банкова сметка или друг начин
на плащане.
Следва да се насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
2
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане.
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебносчетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.05.2025 г. от
11:10 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ.
При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е
в половин размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3