О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 07.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на девети юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско
дело № 1066 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба №38571/30.05.2019г., на
„Профи Кредит България” ЕООД, гр. София против Разпореждане
№ 19073/25.04.2019 г. на ВРС по ч.гр.д.
№ 4894/2019 г. по описа на същия съд, в частта, в която е отхвърлено заявление
с вх. № 23231/29.03.2019 г., подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.
София, за издаване на заповед за изпълнение срещу П.Л.П., ЕГН ********** с адрес ***. Варненчик, бл. 218, вх. 1, ет
4, ап. 14, за сумата 1512.18 лв., представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
Жалбоподателят счита разпореждането за
незаконосъобразно. Поддържат се доводи за валидност на Споразумението за
предоставяне на допълнителен пакет услуги, доколкото същото е резултат от
свободната воля и индивидуалното желание на кредитополучателя, без това да е
поставяно като задължително условие за сключването на договора за кредит.
Предоставените допълнителни услуги гарантират спокойствието на длъжника.
Възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за
възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит. Касае се за
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Разходите на потребителя
за уговорените допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по
кредита, тъй като закупуването им не е задължително, съответно не следва да се
отчитат при изчисляването на ГПР. Кредитополучателят не се е възползвал от
предоставената му в Общите условия възможност да се откаже от договора без
неустойка. Моли за отмяна на разпореждането в атакуваната му част и издаване на
заповед за изпълнение и за горната претенция.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът
констатира следното:
Производството по ч.гр.д. № 4894/2019 г. на Районен съд Варна, е образувано по
заявление на „Профи Кредит България” ЕООД,
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника П.Л.П., ЕГН **********, за следните суми: сумата 1623.56 лв., представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № **********/22.05.2018 г., сключен между „Профи Кредит
България” ЕООД и П.Л.П., сумата от 1113.79
лв. договорно възнаграждение за периода от
11.11.2017г. до 10.11.2020г.; сумата 1512.18
лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги, сумата от 7,31
лева законна лихва за периода 11.12.2017г. до 22.05.2018г. ведно със законна
лихва от датата на подаване на
заявлението – 29.03.2019г. до изплащане на задължението.
Според съдържащото се в т.12 от заявлението описание
на задължението за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер
на 1512.18 лева, страните по
договора за кредит са подписали споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи възнаграждение, което
става изискуемо с подписването му. Според кредитора страните са се съгласили
задължението да се разсрочи за срока на договора на равни месечни вноски,
платими на падежа на анюитетите.
В уточнителна молба вх. № 29321/22.04.2019 г.
кредиторът е уточнил, че сключването на това споразумение е опционално и зависи
от волята на потребителя, както и от желанието му искането за кредит да бъде
разгледано в най-кратки срокове, желание да има възможност да отлага плащане на
вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падеж и
да получава лесно допълнителни парични суми.
Частната жалба е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от
легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Заповедното производство е уредено като строго
формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна
процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Според
приложимата редакция на разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва
да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба. Следователно
заявителят следва да посочи всички обстоятелства, касаещи индивидуализацията на
вземането и в частност неговото възникване, съществуване и изискуемост. Целта
на производството не е установяване на самото вземане, а единствено проверка
дали същото е спорно, поради което изискването за неговата индивидуализация е
от съществено значение за защитата на длъжника, който въз основа на конкретно
изложените в заявлението факти следва да прецени дали да оспори вземането.
В
настоящия случай досежно претендираната
сума в размер на 1512.18 лева
отсъства надлежна индивидуализация по основание и размер. Доколкото възникването на
вземането за възнаграждение се обуславя от изправност на кредитора, твърдения в
тази насока следва да се съдържат в заявлението, за да се приеме, че същото е
редовно. В случая отсъстват твърдения
дали услугите са реално предоставени, кога и какви фактически действия е
извършил кредиторът в изпълнение на договора. Заявено е, че зависи от волята на
потребителя и от желанието му да има възможност да отлага плащане, намалява
размер на месечни вноски, бързо да получава допълнителни суми, но не става ясно
за кои от тези услуги потребителят е заявил желание, респективно е получил
насрещна престация. Нещо повече, както и самият въззивник признава, стойността на
допълнителния пакет не се дължи заради предоставяне на услугите в него, а
заради предоставяне на „възможността“ кредитополучателят да поиска някоя от
изброените услуги. Не са наведени твърдения за уговорено задължение за
кредитора да измени договора при поискване от длъжника, поради което липсва
яснота в какво конкретно се изразява насрещната престация, още повече, че възможността
да се поиска изменение на договора съществува и без да е изрично уговорена и
обвързана със заплащане. Отделно от това
липсва яснота относно начина на формиране на пакета от услуги и алгоритъма за
калкулиране на сумата, защото не е извършена конкретизация по пера за размера
на възнаграждението за всяка от услугите, предмет на уговорка по допълнителното
споразумение.
По изложените съображения съставът на въззивния съд
приема, че в нередовната му част заявлението подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е
постановил законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
19073/25.04.2019 г. на ВРС по ч.гр.д. № 4894/2019 г. по описа на същия
съд, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 23231/29.03.2019 г.,
подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, за издаване на заповед за
изпълнение срещу П.Л.П., ЕГН **********
с адрес ***. Варненчик, бл. 218, вх. 1, ет 4, ап. 14, за сумата 1512.18 лв., представляваща възнаграждение за закупен допълнителен
пакет услуги.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.