Р Е Ш
Е Н И Е
№ 431/28.06.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на трети юни две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 558 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от П.Г.К. с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Ищецът твърди, че на 10.01.2019 г., около 21:00 часа, в гр. Хасково по време на
движение по ул. "Дуган Хисар" на кръстовището с ул.
"Драгоман", З.Г. Д., в качеството на водач на лек автомобил "БМВ
316 И" с peг. № *****, при извършване маневра движение на заден ход, не се убедил, че пътят зад
превозното средство бил свободен, вследствие на което блъснал движещия се зад него лек автомобил "Рено Еспейс" с peг. № ****, собственост на П.Г.К.. За настъпилото
пътно-транспортно произшествие /ПТП/ бил съставен протокол за ПТП № 1705259/10.01.2019 г., в който било отразено, че спрямо
виновния водач З.Г. Д. било взето административно отношение за нарушаването на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДвП. Към датата на
настъпване на ПТП отговорността на същия
била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, полица № BG/30/118000421787, валидна от
30.01.2018 г. до 30.01.2019 г., издадена от ответното дружество. Ищецът
уведомил последното за настъпилото застрахователно събитие, за което било образувана
ликвидационна преписка по описа на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД.
За установяване на щетите по автомобила, ответникът извършил оглед на
увредените детайли и на 20.02.2019 г. превел по
банковата сметка на ищеца сумата 962,24 лв., представляваща стойността на определеното застрахователно обезщетение. Поддържа се, че с оглед
извършеното плащане ответникът признал основателността на претенцията на ищеца, като спорен
остава единствено размерът на дължимото обезщетение. Счита се, че то се явявало в занижен размер, тъй
като ищецът не могъл да възстанови всички причинени вреди по автомобила със
заплатената сума. След направено запитване в няколко автосервиза се установило,
че необходимата стойност за възстановяването на лекия му автомобил възлизала на 4 362,24 лв. Предвид изложеното се
иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на
ищеца сумата от 1 437,76 лв., представляваща претендираната разликата между дължимото и заплатеното обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.01.2019 г. в гр. Хасково, ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ответникът оспорва изцяло иска по основание и по размер. Признава,
че към датата на ПТП посоченият в исковата молба л.а. бил застрахован при него
по застраховка „Гражданска отговорност“, но се оспорват останалите изложени в
нея обстоятелства. Твърди се, че били налице съпричиняване от страна на водача
на увреденото МПС, който нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Изплатеното
застрахователно обезщетение в общ размер на 962,24 лв. било справедливо и
достатъчно по размер да репарира изцяло и напълно вредите на ищеца от процесното
ПТП, поради което се възразява срещу претендирания размер. Сочи се и че към
момента на ПТП МПС му било в експлоатация от 15 години, 9 месеца и 7 дни,
поради което би могъл да бъде ремонтиран в алтернативни на официалния
представител сервизи, по средно пазарни цени, както и с части втора употреба. Предвид
изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят на
ответника направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:
От представения Протокол за ПТП № 1705259 от 10.01.2019 г. се установява, че на същата дата, около 21:00 часа, в гр. Хасково, на кръстовището
между ул.
"Дуган Хисар" и ул. "Драгоман",
е реализирано описаното в исковата молба ПТП.
С Определение № 772/02.05.2019 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване, а и от представената
справка от интернет страницата на Гаранционен Фонд също
се установява, че към датата на ПТП
л.а. "БМВ 316 И" с peг. № X 3641 КН е бил
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
С уведомление от 11.01.2019 г. ищецът е уведомил ответното дружество за претърпения инцидент.
По делото са представени и Свидетелство № ********* на ищеца за
управление на МПС; Свидетелство за регистрация Част I № ********* относно
собствеността му върху лекия автомобил "Рено Еспейс" с peг. № ****; Удостоверение за
неговата техническа изправност; 2 бр. опис-заключения по щета № 0801-000221/2019-01 от 11.01.2019 г. и от 12.01.2019 г., в които са описани
щетите по автомобила му; Ликвидационен
акт по същата
щета; Извлечение от „Банка ДСК“ АД за изплатено застрахователно обезщетение от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на П.Г.К. в
размер на 962,24 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля З.Г. Д.
за обстоятелствата относно настъпването на ПТП.
Показанията му са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 03.06.2019 г. /л. 83 –л. 84 по делото/, като те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените
от страните правни доводи, основани на тях.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, тъй като са
последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират
на събраните по делото писмени доказателства, а и не се опровергават от други
такива.
От заключението на съдебно – автотехническа експертиза, което следва
да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните,
се установява, че при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: на 10.01.2019 г. ищецът е управлявал лек
автомобил марка "Рено", модел "Еспейс", с peг. № ****, като се е движил по
ул. "Дуган хисар" в посока юг - от кръстовището с бул.
"България" към ул. "Драгоман". Когато е достигнал до
кръстовището с ул. "Драгоман", е спрял на знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство.", а в това време в
кръстовището пред него се е намирал лек автомобил марка „БМВ“, модел „316i“ с водач З.Г. Д., който е потеглил назад и
със задната част на автомобила си е ударил предната част на лек автомобил марка
"Рено", модел "Еспейс", с peг. № *****. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
причинените вреди по лекия автомобил на ищеца. Тяхната стойност, вкл. разходите за нови части и труд за ремонт по средни пазарни цени към
датата на ПТП - 10.01.2019 г., възлизат на 4 316,00 лева с вкл. ДДС, като в случая е налице т. нар. икономически
тотал на автомобила, тъй като 80 % от средната му пазарна цена /действителната
му стойност в размер на 3200 лв./ е 2 560 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на л.а. марка "БМВ 316 И" с peг. № X 3641 КН, от което са настъпили твърдените имуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на горепосочения автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
На следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се
установяват
по категоричен начин елементите от фактическия състав на деликта. В тази
връзка най – напред следва да се отбележи, че представеният констативен
протокол за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е съставен от компетентно
длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради
което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните
в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия механизъм на произшествието,
тъй като ПТП не
е било реализирано в присъствието на съставителя му, следва да се има предвид, че
по делото са събрани преки доказателствени средства за обстоятелствата, при
които е бил увреден автомобила на ищеца. Кредитираните показания на разпитания свидетел – водач
на другия автомобил участвал в ПТП, напълно
съответстват на описаното в този протокол. При съпоставката на протокола за ПТП и свидетелските показания
с приетото експертно заключение, се стига до същия еднозначен извод за
причините за настъпването на ПТП, получените
щети по автомобила на ищеца и наличието на причинно-следствена
връзка между тях. Несъмнено е, че поведението на водача на автомобил "БМВ 316 И" с peг. № X 3641 КН е противоправно, тъй като е нарушил изискването на чл. 40,
ал. 1 ЗДвП, а
именно преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението, като следва да се приеме,
че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства,
оборващи законоустановената презумпция за вината му.
Както се посочи по-горе, настъпването на
претендираните имуществени вреди за ищеца се установява от събраните писмени доказателства и от приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза. От последното, изготвено от вещото лице въз
основа и на съставени от ответното дружество описи, съдът приема за доказано, че в случая действително е налице тотална щета по
смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ на МПС на ищеца, тъй като стойността на разходите за
необходимия му ремонт
надвишава неговата действителна стойност. Безспорно е, че при застраховка "Гражданска отговорност"
обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с този на делинквента, макар и да е лимитиран до
размера на застрахователната сума,
поради което се дължи обезщетение за всички преки и
непосредствени вреди, претърпени от увредения – чл.
51, ал. 1 ЗЗД. Следователно, принципът за пълна
обезвреда изисква обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието от преди увреждането. Когато обаче вещта е дотолкова увредена, че
разходите за ремонтирането й са близки до нейната пазарна стойност или я надвишават, става икономически нецелесъобразно да се
обезщетяват тези разходи, вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с
което увреденият би могъл да си купи вещ от същия вид и със същото качество. Ето защо в настоящата хипотеза при определяне размера на дължимото обезщетение следва да се изхожда от действителната стойност на
целия автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП, посочена в заключението на вещото лице Н.А., а именно сумата от 3 200 лв. Вън от всякакво
съмнение е обаче, а и се установява от представените материали по щета № 0801-000221/2019-01, че има запазени части от лек автомобил марка "Рено", модел
"Еспейс", с peг. № *****. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към Наредба №
24/08.03.2006
г. при тотална щета, когато са налице запазени части, размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност. Следователно 25% от действителната стойност е максималният размер на
намалението при налични запазени части. Поради това обезщетението в настоящия
случай е в размер на 75% от действителната стойност на автомобила на ищеца, а именно 2 400
лв., като от нея следва да се приспадне заплатената вече сума от ответника в размер на 962,24 лв.,
или остава дължима сума в претендирания размер от 1 437,76 лв. Тук е
уместно да се отбележи, че при изчисляване размера на
обезщетението не трябва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. В този смисъл са Решение
№ 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда
на чл. 290 ГПК.
Възраженията на ответника, в т.ч. за
съпричиняване от страна на ищеца, не могат да бъдат споделени, тъй като липсват
доказателства в тяхна подкрепа. Освен
това, по делото няма данни, от които да се направи извод, че пострадалият обективно е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване. Ето защо и съобразно правилото за разпределение
на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че тези
факти не са доказани по делото, а оттам и че не са се осъществили в обективната
действителност. А щом фактите не са се осъществили, не могат да възникнат и
техните правни последици.
Накрая, следва да се
отбележи и няма спор между страните, а и представеното уведомление от 10.01.2019 г. е видно, че
ищецът е заявил писмена застрахователна претенция до ответника, в отговор на която
последният му е платил на 20.02.2019 г. застрахователно обезщетение в размер на 962,24 лв.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на
отговорността
на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД спрямо П.Г.К..
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен за претендираната сума от 1 437,76
лв. /2 400 лв. - 962,24 лв./, която е дължима ведно с поисканата законна лихва от датата на предявяване
на исковата молба - 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и изричното искане на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено
на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 587,51 лв., съобразно
ангажираните доказателства за извършването им и представените списъци по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Г. М. Димитров" № 1, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на П.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***7, сумата
от 1 437,76 лева, представляваща разликата между дължимото и изплатеното обезщетение
за причинени имуществени
вреди на лек
автомобил "Рено Еспейс" с peг. № *****, в резултат на
ПТП на 10.01.2019 г. в гр. Хасково, извършено
от З.Г. Д. при управление на лек автомобил "БМВ 316 И" с
peг. № X 3641
КН, застрахован в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
в съда – 05.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Г. М.
Димитров" № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на П.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***7,
сумата от 587,51 лева, представляваща направени
разноски по делото.
Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: Банка ДСК, IBAN: ***, BIC: ***, тилуляр - П.Г.К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.