Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1533 22.04. 2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 8312 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М.И.Н., ЕГН ********** ***
против П.Д. К., ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплати сумата
от 5038,66 лв. - главница, представляваща дадена в заем сума на 20.09.2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ –
23.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че срещу ответникът било
образувано изп. дело № **** г. по описа на ****, като взискател по това изп.
дело бил „ДСК Банк“ ЕАД, което впоследствие било заместено от „Агенция за
събиране на вземания“ АД. Ответникът дължал 5038,66 лв. по това дело, като бил
насрочен и опис на движими вещи в жилището на длъжника, в което към този момент
живеел и ищецът. Ищецът бил помолен устно от ответника да плати вместо него посочената по горе сума,
като поел задължение да му възстанови заемната сума най – късно до един месец.
Ищецът на 20.09.2017 г. платила дълга на ответника, но той и до настоящия
момент не му е върнал заетата сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си
представител – **** Л. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск по основание и размер.
Исковете са родово и местно подсъдни на Пловдивски
районен съд, поради което са процесуално допустими.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII-ти гр. състав, след като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч. гр. дело № 7752/2016г. на III гр. състав на Районен съд – Пловдив, се установява, че
срещу ответника по настоящото дело – П.Д.К., в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 13.06.2016г., съгласно които длъжникът К.
следва да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД, следните суми: сумата от
3964,54 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ****** от
09.07.2014г., сумата от 1549, 78 лева, представляваща редовна лихва за периода
от 26.06.2015г. до 08.06.2016г., сумата от 4,40 лева – санкционна лихва за
периода от 26.06.2015г. до 08.06.2016г., 156,79 лева – такси, законна лихва
върху главницата, считано от 08.06.2016г. до изплащане на вземането, както и
деловодни разноски в размер на 113,51 лева внесена ДТ и сумата от 428,64 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на горепосоченият изпълнителен лист, при
*****, рег. № ****, с район на действие Пловдивски окръжен съд, е образувано
изпълнително дело № ***** срещу ответника П.К.. Заверен препис от
изпълнителното дело е приложен в настоящото производство. От изпълнителното
дело се установява, че многократно са извършвани справки от страна на ****и са
правени опити за връчване на съответните книжа на длъжника. От справките е
видно, че постоянния, както и настоящият адрес на ответника по делото, съвпадат
с адреса на ищеца. В тази връзка, на 01.09.2017г. съобщение за насрочен опис на
движимо имущество на адреса на длъжника е получен от ищеца по настоящото дело –
М.И.Н..
От представените по делото писмени доказателства от
ищеца, както и от приложеното изпълнително дело по описа на ***** се
установява, че с банков превод от 20.09.2017г.
ищецът М.Н. е превел по сметка на **** сумата от 5038,66 лева,
представляваща общ размер на дълга на ответника П.К. по изпълнителното дело.
Като основание на извършеното плащане е посочено „ДЕЛО *****-П.Д.К.“.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът
достигна до следните правни изводи:
При
разпределение на доказателствената тежест в доклада по делото, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже наличието на заемно правоотношение, както и
реалното предаване на процесната сума.
За
да е налице валидно сключен договор за заема, трябва да са спазени следните
предпоставки, произтичащи от характера на договора, а именно – да е налице съгласие между страните за сключване
на договор за заем и реално предаване на заемната сума, предвид реалния
характер на договора. За да се приеме, че има действително сключен договор за
заем, то следва освен предаването на сумата да бъде изследван и въпроса относно
постигнатите договорености между страните и съвпадение на тяхната воля за
сключване на договор за заем.
От
приложените по делото писмени доказателства (извлечение от банковата сметка на
ищеца, както и от преписа на ИД ****. на *****) безспорно се установи , че е
било налице плащане от страна на ищеца М.И.Н. за погасяване на дълг по
изпълнително дело, длъжник по който е ответникът П.К.. В този смисъл, съдът
намира, че е налице една от предпоставките за възникване на заемно
правоотношение, а именно – сумата е реално предадена, макар и не лично на
ответника, а посредством погасяване на негово задължение.
За
да уважи предявеният иск, съдът трябва да изследва и постигнатото съгласие
между страните. Действително самото предаване на сумата завършва фактическия
състав на договора за заем – преди да бъде дадена сумата не е налице заемно
правоотношение, а обещанието за даване в заем не поражда правни последици. Това
обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е сме изправени пред договор за
заем. Законодателят не е създал презумпция, съгласно която предаването на
определена сума пари между правните субекти, да води до извод, че е сключен
договор за заем. На още по-малко основание, съдът може да презумира подобен
факт, дори и в хипотезите, когато е налице бездействие от страна на ответника и
същият не взема участие в правния спор. Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже
основанието на сключения договор при пълно и главно доказване.
По
настоящото дело, съдът намира, че ищецът не успя да докаже при условията на
пълно и главно доказване сключването на договор за заем с ответника.
Основанията, на база които едно лице може да плати чуждо задължение, респ. да
даде определена парична сума на даден субект,
са крайно разнообразни – с дарствено намерение, в изпълнение на
задължение от възникнало преди това правоотношение между страните, заем и т.н.
В този смисъл, не може да се направи обосновано предположение, че основанието
на плащането е заемно правоотношение, при все, че по делото няма никакви
събрани доказателства в този смисъл. Налице са единствено писмени
доказателства, удостоверяващи предаването на сумата (банково извлечение и
препис от ИД), но за наличието на постигнато съгласие за сключване на договор
за заем, както и за връщане на процесната сума от ответника, няма никакви
обективни данни, освен твърденията на ищеца, описани в исковата молба и молбата
за отстраняване на нередовности към нея.
Ето
защо, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Предвид акцесорния характер на иска за присъждане на
законна лихва, същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора, направените по делото разноски,
остават в тежест на ищеца. Предвид факта, че ответника не е направил разноски в
производството, то такива не му се дължат.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.Н., ЕГН ********** *** против П.Д.
К., ЕГН ********** *** иск за осъждане на последния да заплати сумата от
5038,66 лева (пет хиляди тридесет и осем лева и 66 ст.), представляваща дадена
в заем сума на 20.09.2017г., както и акцесорният иск за присъждане на законна
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2018г. до
погасяване на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
На особения представител на ответника П.Д. К.-****
М.Н.Л.–., да се изплати внесения депозит
за особен представител.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Н. Стоянов
Вярно с оригинала!
Р.Ц.