Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…./…………………………2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
мл. съдия ТАНЯ КУНЕВА
при секретар Елка
Иванова,
като
разгледа докладваното от мл. съдия
Кунева
въззивно гр.д. № 727 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №
20024/19.03.2019 г. на Община Варна - район „Одесос“ чрез Г, С, Н,в качеството
му на кмет на район „Одесос“, против Решение № 829/28.02.2019 г., постановено
по гр.д. № 15203/2018 г. по описа на ВРС, 50-ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на Н.А.Н., ЕГН **********,
сумата от 2712
лв., представляваща разликата между изплатеното от работодателя
обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение при придобито от
служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 3 основни
месечни заплати и дължимото такова в размер на 6 месечни заплати, тъй като
служителят е работил в същата администрация през последните 10 години, на
основание чл. 106, ал. 3, изр. второ ЗДСл, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска – 05.10.2018 г. до окончателното
й изплащане.
В жалбата се излага,
че решението на ВРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Намира, че първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка на развилите
се отношения между страните като приел, че трудовото му правоотношение се е
трансформирало в служебно такова. Настоява, че служителят не е преназначен на
друга длъжност по служебно правоотношение, а се касае за нововъзникнало служебно
правоотношение след провеждане на конкурс за длъжността „главен инженер“.
Счита, че е налице неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 106,
ал. 3 от ЗДСл, в т.ч. измененията към нея. Подчертава, че придобитият трудов
стаж не може да се прибавя към стажа, придобит от държавния служител при
преценка относно правото му на възнаградително плащане, полагащо се при
прекратяване на служебното правоотношение при придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на
претенцията. Претендира разноски.
В открито съдебно
заседание въззивникът чрез процесуален представител юрисконсулт К. поддържа
изложените в жалбата оплаквания срещу решението на ВРС и настоява за неговата
отмяна. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
по жалбата страна
Н.Н., чрез адв. Д., в която се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Намира, че заявените оплаквания са неоснователни, тъй като в случая са
налице предпоставките на чл. 106, ал.3, изр.2 от ЗДСл за извършване на работа в
една и съща администрация. Настоява, че даденото от първоинстанционния съд
тълкуване съответства на разума и целите на закона, включително измененията към
него. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание въззиваемия чрез
адв. Д. моли за потвърждаване на решението, като излага аргументи за проявена
лоялност от страна на служителя, поради което следва същият да се третира еднакво
с останалите служители.
За да се
произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
В исковата молба ищецът твърди, че между него
и ответника било налице служебно правоотношение, по което заемал длъжност
„главен инженер“, прекратено със Заповед №
03-0/08.08.2018 г., което било прекратено въз основа на заявление от ищеца,
поради придобито право на пенсия. Твърди, че със заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение незаконосъобразно и било определено и изплатено обезщетение
в размер на три основни месечни заплати, на основание чл. 106, ал. 3, изр.
първо ЗДСл. Следвало е да и бъде
определено обезщетение по чл. 106, ал. 3, предл. второ ЗДСл и да и се изплатят
шест основни месечни заплати, тъй като към момента на прекратяването е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е работил в същата администрация през последните 10
години. Сочи, че по силата на Трудов
договор № 2/10.01.2005 г. е започнал работа при ответника като „Главен
специалист“ Участъков техник „Незаконно строителство“ в Район „Одесос“, с
допълнително споразумение от 01.04.2005 г. е бил преназначен в същата
администрация на длъжност „Младши специалист БКС“, а на 22.02.2006 г. бил
преназначен отново в същата администрация на длъжност „Главен експерт БКС“. Излага,
че със заповед № 48/04.01.2012 г. на кмета на Район „Одесос“ на основание чл.
16а, чл. 9, ал. 1 и чл. 12 ЗДСл трудовото му правоотношение било трансформирано
в служебно и бил назначен за държавен служител на длъжността „Главен инженер“ в
Дирекция „Устройство на територията“, която изпълнявал до 09.08.2018 г., когато
служебното правоотношение било прекратено по подаденото от него заявление. Сочи,
че размерът на основната му месечна заплата е 904 лв. и с фиш за заплати от м.
август 2018 г. му било изплатено обезщетение при пенсиониране в размер на 2712
лв. Моли за уважаване на претенцията му.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника Община Варна – Район „Одесос“, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението на ищеца за
трансформиране на трудовото му правоотношение в служебно такова. Настоява, че в
случая се касае за прекратяване на трудово правоотношение и възникване на друго
– служебно такова по предвидения в ЗДСл ред на съвсем ново основание – след
проведена конкурсна процедура. Аргументира това становище с твърденията, че
трудовото правоотношение на ищеца било прекратено със Заповед № 1 от 03.01.2012
г. по взаимно съгласие на страните, а на 04.01.2012 г. ищецът бил назначен като
държавен служител на вакантната длъжност
„Главен инженер“ при непълно работно време, като служебното му правоотношение
било прекратено със Заповед № 5-О/31.10.2012 г. по подадена от него молба от
същата дата. На 01.11.2012 г. ищецът бил назначен на длъжност „Главен инженер“
в Район „Одесос“ – Община Варна след проведена конкурсна процедура за тази
длъжност. Намира, че придобитият предходен трудов стаж не може да се прибавя
към стажа, придобит от държавния служител по силата на ЗДСл при преценка
относно правото му на възнаградително плащане, полагащо му се при прекратяване
на служебното му правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 106, ал. 3 от ЗДСл. Претендира отхвърляне на иска.
ВОС, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и страна:
Установената и от
първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните, а
именно:
Не е спорно между
страните, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява,
че на 10.01.2005 г. въззиваемият е бил назначен на длъжност „Главен специалист
Участъков техник „Незаконно строителство“ в Община Варна – Район „Одесос“,
съгласно трудов договор № 2/10.01.2005 г.
Видно от
допълнително споразумение от 01.04.2005 г. Н. е преназначен на длъжност „Младши
специалист „БКС“, а считано от 21.02.2006 г. – на длъжност „Главен експерт
„БКС“, съгласно допълнително споразумение от същата дата.
От заявление с вх. № Д1-9400-Н-8/28.12.2011 г. се
установява, че ищецът е поискал да бъде преназначен на длъжността „Главен
инженер“ в Община Варна – Район „Одесос“, като върху същото с резолюция от
28.12.2011 г. е обективирано одобрение от работодателя.
На 28.12.2011 г. е подадена молба до кмета на Район
„Одесос“ – Община Варна от Н., с която се моли да бъде освободен от заеманата
от него длъжност „Главен експерт БКС“ в Дирекция „Устройство на територията“,
поради преминаване на друга работа, считано от 04.01.2012 г., върху която също
е положена резолюция с текст „одобрявам“ от 29.12.2011 г.
Видно от Заповед № 1/03.01.2012 г. трудовото
правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие, считано от
04.01.2012 г. и на основание чл. 16а ЗДСл Н. е назначен като държавен служител
на длъжност „Главен инженер“ на структурно звено – дирекция „Устройство на
територията“ в Община Варна – Район „Одесос“ при непълно работно време.
От представения по делото протокол № ОД 04.02-05 от
30.10.2012 г. се установява, че въз основа на проведена конкурсна процедура за
длъжността „Главен инженер“ в Дирекция „УТ“ при Район „Одесос“ – Община Варна
ищецът Н. е класиран за тази длъжност.
Въз основа на молба, депозирана от ищеца, същият е
освободен от заеманата от него длъжност на непълно работно време, считано от
01.11.2012 г. и на същата дата със Заповед № 52/31.10.2012 г., издадена от
кмета на Район „Одесос“ е назначен на длъжността, за която е класиран - „Главен
инженер“ в Дирекция „УТ“ при Район „Одесос“ – Община Варна.
От заявление от 09.07.2018 г. се установява, че Н. е
уведомил работодателя си, че е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и желае да прекрати служебното си правоотношение с администрацията на
Район „Одесос“ на основание чл. 105, ал. 1, вр. чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл.
Видно от Заповед № 03-О/08.08.2018 г., издадена от
кмета на Район „Одесос“ служебното правоотношение между страните е прекратено
на 09.08.2018 г.
Предвид така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал. 1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до тълкуването
и прилагането на разпоредбата на чл. 106 от ЗДСл.
За основателността на претенцията за
заплащане на обезщетение по чл.106, ал. 3, изр.второ от ЗДСл в размер на 6
месечни основни заплати, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
и главно доказване наличие на следните предпоставки: че е изпълнявал задължения
по служебно правоотношение съществувало между него и въззивника или е работил
като държавен служител в същата администрация през последните 10 години; че
това правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, като към момента на
прекратяването е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно трайната
съдебна практика разпоредбата на чл.106, ал.3 от ЗДСл е със социална насоченост
и има за цел да овъзмезди служителя за проявената от него лоялност към
работодателя, като дължимото обезщетение се определя според продължителността
на престирането на труда. В изречение второ на цитираната разпоредба не е
дефинирано понятието „същата администрация“, но тълкувайки закона се достига до
извода, че служителят следва да е положил труд при този работодател, независимо
в коя негова административна структура е това. С изменението на чл. 106, ал. 3
от ЗДСл се цели да се уеднакви правното положение на лицата, работили по
служебно правоотношение с тези, заемали длъжности по трудово правоотношение. Противното
би съставлявало неравностойно третиране на лицата, полагащи труд при един и същ
работодател, което не съответства на духа и целите на закона.
В настоящия случай
трудовото правоотношение на въззиваемия Н. *** е възникнало на 11.01.2005 г.,
заемайки длъжността „главен специалист“, „Незаконни строежи“. Обстоятелството,
че на 04.01.2012 г. същият е бил назначен на длъжност „главен инженер“, след
което въз основа на конкурс от 01.11.2012 г. е започнал да упражнява дейността
си по служебно правоотношение, не изключва факта, че служителят полага труд при
същия работодател - в същата администрация по смисъла на закона. Обезщетението
по чл. 106, ал. 3 от ЗДС е предвидено за тези лица, които както се коментира
по-горе са проявили коректност и лоялност към работодателя и са останали в
администрацията. Неоправдано е изключването на обезщетение само защото Н. е
назначен по служебно правоотношение в същата администрация, имайки предвид че
ако не бе заел длъжността „главен инженер“, при пенсионирането си той би
получил по-високо обезщетение по реда на чл. 222, ал.3 от КТ. Служителят Н. не
е преминавал в друга администрация - в периода от 11.01.2005 г. до 09.08.2018
г. е полагал труд в Община Варна, Район Одесос без прекъсване. Обстоятелството,
че от 11.01.2005 г. до 03.01.2012 г. ищецът е работил по трудово правоотношение
в администрацията и непосредствено след прекратяване на трудовото му
правоотношение е възникнало служебното такова в същата администрация в периода
от 04.01.2012 г. до 09.08.2018 г. не съставлява ново различно основание, което
да изключи приложението на чл. 106, ал. 3 от ЗДСл, както твърди въззивника.
По изложените
съображения съдът намира, че прослуженото от въззиваемия време в администрацията
на Район Одесос, Община Варна надхвърля 10 години, и към момента на
прекратяване на служебното правоотношение същият е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради което искът за заплащане на разликата между
изплатеното и действително дължимото обезщетение е основателен и следва да се
уважи. Изплатеното на ищцата обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение е в размер на три основни месечни възнаграждения от по 904 лв., или общо 2712 лева, поради което въззивникът
дължи заплащане на разликата, възлизаща на сумата от 2712 лева. С оглед направеното
искане и основателността на главната претенция, следва да се присъди ведно със
законната лихва считано от предявяване на исковата молба 05.10.2018 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Поради съвпадане на крайните изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено изцяло.
Съобразно изхода от спора и направеното от въззиваемия
искане следва да бъде му присъдена сумата от 400 лева, представляваща сторените
пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за
което са представени доказателства (л.27).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 829/28.02.2019 г., постановено по гр.д. № 15203/2018 г. по описа на ВРС,
50-ти състав.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА – РАЙОН
„ОДЕСОС“, с адрес гр. Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 30, да заплати на Н.А.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, СО „Ваялар“, р-н „Приморски“, ул. „2-ра“ № 267, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.