Р Е Ш
Е Н И Е
№ 25.02.2020 г. град Айтос
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски
районен съд граждански
състав
На
тринадесети февруари
две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Районен съдия:
Таня Спасова
с
участието на секретаря Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдията Спасова гражданско
дело № 1140 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е по реда на чл.310, ал.1 от ГПК - образувано по искова молба на Л.И.Р.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Т.Х. и З.К., против
Областна дирекция на МВР-Б., Булстат ***, със седалище и адрес на управление
гр. Б., ***, представлявано от Директора, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и по
чл.86 ЗЗД.
Поддържа се, че
ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ към група „Охранителна полиция“ в
РУ-Руен, като за периода от 01.12.2016 г. до 15.10.2019 г. същият е положил
общо 2 000 часа нощен труд, който следва да се преизчислен с коефицент за нощен
труд 1, 143 по Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /8 часа дневен труд се равняват на 7 часа нощен труд/,
съответно възлиза на 2 286 часа и на ищеца следва да се плати сумата от 1 716
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 286 часа за целия процесен период, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефицент 1, 143. Претендира се и
законната лихва върху сумата по главницата.
В срока за отговор от
ответната страна такъв е получен, като се оспорва исковата претенция като
неоснователна по основание и размер. Поддържа се, че на ищеца са платени всички
суми, включващи плащания на месечното възнаграждение, за извънреден труд и
нощен труд. Твърди се, че не се прилага коефициентът по Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата, а действалата към процесния период
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В тази наредба
липсвал текст, който урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент,
което било нормотворческо решение на министъра на вътрешните работи, действащо
от влизане в сила на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., като съотношението
между дневен и нощен труд било като 1 към 1 /8 часа нощен труд, равни на 8 часа
дневен труд/, а не както по Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се
равняват на 8 часа дневен труд.
Като взе пред вид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, от фактическа и правна страна съдът намира следното:
В исковата молба и
след направеното изменение по чл.214 от ГПК в съдебно заседание от 13.02.2020
г. ищецът, предявил срещу Областна дирекция на МВР-Б., иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата от
1 691, 18 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от 246, 39 часа, представляващо разликата между
заплатен извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1, 143, за
периода от 01.12.2016 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
По делото няма спор, че за периода от 01.12.2016
г. до 15.10.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност както следва: старши
полицай в група “Охранителна полиция“ при РУ – Руен на ОД на МВР-Б. и това е
видно от приложеното удостоверение на л.12
от делото.
Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и
приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е
специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта, а отработеното работно време
се е изчислявало сумарно, а това се установява и от заключението на вещото лице
В..
Спорен въпрос по
делото е алгоритъмът на изчисляване на положените часове труд, респективно дължи
ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се
заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
По делото са
приети като писмени доказателства заповеди № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. и
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г., ведно със заповедите за нейното изменение,
платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд.
От заключението
на вещото лице В. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по
делото като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за процесния
период от време: 01.12.2016 г. - 15.10.2019 г., ищецът положил общо 1 723 часа нощен труд.
Положеният нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1, 143 за превръщането
му в дневен такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд приравнени с
коефициент 1, 143, се равняват на 1 969,
39 часа. Разликата между двете величини е 246, 39 часа положен извънреден труд,
за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 1 691, 18 лева, което
не е било платено.
Според нормата
на чл. 187, ал. 9
от ЗМВР,
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния
период от 01.12.2016 г. до 15.10.2019 г. са действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната
разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен нощен труд за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
в сила от 01.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. дело
№ 5450/2016 г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ
бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016
г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407,
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1, 143, което
обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като
такава би била противоконституционна и би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители – по отношение
заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа
или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване
на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалните
им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7
часа за първия.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1, 143 се явява доказана по своето основание – за времето от 01.12.2016
г. до 15.10.2019 г. е приложима субсидиарно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Както стана ясно, от заключението на вещото
лице е видно, че нощният труд, преизчислен с коефициент 1, 143, е 1 969, 39
часа. Разликата от 246, 39 часа не е начислена и не е платена. Установява се и
че дължимото трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено
съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1 691, 18 лева.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер. Ето защо исковата
претенция следва да се уважи като основателна и доказана.
На
основание чл.78, ал.1 о ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 350 лева за
адвокатско възнаграждение, за което е приложен договор за правна защита и
съдействие на л.70 от делото.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда 235, 65 лева, от
които държавна такса в размер на 67, 65 лева и 168 лева
за възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР–Б., Булстат ***, с адрес: гр. Б., ул. "***" *** да
заплати на Л.И.Р. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Х. и адв. З.К., сумата 1 691, 18 /хиляда
шестстотин деветдесет и един лева и 18 ст./ лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 246, 39 часа, получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143 за
периода от 01.12.2016 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.12.2019
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР –Б., Булстат ***, с адрес: гр. Б., ул. "***" *** да
заплати на Л.И.Р. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Х. и адв. З.К., сумата от 350 /триста и
петдесет/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –Б.,
Булстат ***, с адрес: гр. Б., ул. "***" *** да заплати по сметка на
РС-Айтос сумата от 235, 65 /двеста тридесет и пет лева и 65 ст./ лева, от които
държавна такса в размер на 67, 65 лева и 168 лева
за възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Районен
съдия:……………………………