№ 7645
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110149956 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от Г. СТ. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул."..." № ..., ет.1, офис 6, адв. И.Н. срещу „Т С” ЕАД отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за установяване, че не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение сумата от 584,25 лева – главница за потребена топлинна енергия
за периода м.04.2014 г. – м.04.2016 г. и сумата 7,53 лева - лихва за периода 15.09.2014 г. –
10.11.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 66389/2016 г. по описа
на СРС, 58 с-в, поради погасяването на тези вземания по давност.
Ответникът оспорва предявените искове по подробно изложени съображения.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че ответникът е придобил вземанията по
изпълнителен лист от 06.04.2017 г. по ч. гр. д. № 66389/2016 г. по описа на СРС, 58 с-в.
Следователно установено по делото е, че в полза на ответника са възникнали оспорените
1
вземания.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на
която на 06.04.2017 г. е издаден изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед, поради
неподаване на възражение в срока по чл. 414 ГПК, прекъсва давността по отношение на
заявеното вземане по силата на чл. 116, б. "а" ЗЗД, доколкото е налице презумирано
признаване на вземането поради липса на оспорване. Заповедта за изпълнение се ползва със
стабилитет и повече спор между същите страни на същото основание е недопустим.
Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед на силата на пресъдено
нещо, както и имат за последица поставяне на началото на обща петгодишна давност.
Следователно влязлата в сила заповед за изпълнение е прекъснала давността и нова давност
за вземанията е започнала да тече от датата на влизане в сила на заповедта. По делото
липсват данни за датата, на която заповедта за изпълнение е връчена на ищеца, поради което
за най- късна дата на влизане в сила на заповедта следва да се приеме датата на издаване на
изпълнителния лист на 06.04.2017 г. От тази дата давността е прекъсната.
След тази дата, давността е прекъсната с молбата въз основа на която е образувано
изпълнително дело № ..., с която на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено проучване на
имущественото състояние на длъжника. Следа тази дата давността е прекъсвана
многократно с налагане на възбрана на 11.09.2017 г.; насрочване на опис и оценка на
12.07.2019 г.; с молба на взискателя от 30.07.2019 г. с искане за прилагане на определени
способи; с насрочване на опис на 23.07.2021 г. От тази дата до настоящия момент не са
изтекли пет години, а изпълнителното дело не е перемирано, което отделно от това е
ирелевантно за погасителната давност.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент вземането не е погасено по давност и
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Относно разноските в производството: При този изход на спора на ответника следва да се
присъдят разноски за производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. СТ. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул."..." № ..., ет.1, офис 6, адв. И.Н. срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „...“ № ..., отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез
принудително изпълнение сумата 584,25 лева – главница за потребена топлинна енергия за
периода м.04.2014 г. – м.04.2016 г. и сумата 7,53 лева - лихва за периода 15.09.2014 г. –
10.11.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 66389/2016 г. по описа
на СРС, 58 с-в.
2
ОСЪЖДА Г. СТ. Й., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул."..." № ..., ет.1, офис
6, адв. И.Н. да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „...“ № ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3