Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260078 24.11.2020 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …..……..........……………........................……………......
състав
на единадесети ноември …..……………………………..… две
хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ТОДОР
ХАДЖИЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… Д* Х. . .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………………………. .....................................................………….…….......
като разгледа докладваното от ..................................председателя.
...…..................…..………….
В гр. дело № 808......... по описа за 2020 год., ………....................…………….....................….
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на И.Г.И. от гр. Харманли.
С Решение № 118 от 30.07.2020 г., постановено по гр.д. № 1033 по
описа за 2019 г., Районен съд Харманли е
осъдил И.Г.И. от гр. Х* да заплати на Гаранционен фонд гр. София сумата от 794,89 лв.,
представляваща платено от ГФ по щета № 11-0593/09.10.2014 г. обезщетение за
причинени имуществени вреди при ПТП, настъпило на 08.10.2014 г. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.10.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 350 лв. направени в производството разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал
въззивникът И.Г.И. от гр. Х*, който чрез особения си представител адв. Х. обжалва в
срок. Твърди, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно,
поради неправилно приложение на
материалния закон. Твърди,че ищецът в първоинстанционното производство не
установил основанието, въз основа на което претендира заплащане на платеното от
него обезщетение , както и че не били основания ангажиране на регресна
отговорност. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
решението на първоинстанционния съд и отхвърли предявения иск.
В срок е постъпил писмен отговор от адв.
М., пълномощник на ГФ гр. София, с който оспорва подадената въззивна жалба.
Счита,че постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и моли то
да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната
инстанция разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното :
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество
е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно и
следва да бъде потвърдено. Въззиваемият претендира заплащане на разноски за
въззивното производство. Искането за заплащане на разноски е направено
своевременно, но не са представени доказателства за направени такива в
производството, поради което и не следва да бъдат присъждани разноски за
въззивната инстанция. Представените доказателства и списък касаят разноските,
направени в производството пред районния съд, които са присъдени с атакуваното
решение.
РС Харманли е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.288 ал.12 от КЗ /отм./ за сумата от 794,89 лв. и
чл.86 от ЗЗД – за заплащане на следващата се законна
лихва върху тази сума, считано от 08.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основан на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод,че предявеният главен иск с правно основание чл. 288 ал.12 от КЗ /отм./, както и обективно съединения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, са основателни и доказани изцяло, поради което и е уважил същите. Направените от решаващия съд изводи са правилни и на основание чл.272 се споделят от настоящият съдебен състав.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на
съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни.
Неоснователно е направеното възражение,
че не е ясно основанието въз основа на което се претиндира заплащане на
обезщетението, както и че не са налице основания за ангажиране отговорността на
ответника И.И.. Разпоредбата на чл. 288
ал.12 от КЗ (отм.), регламентира правото на ГФ да встъпи в правата на
третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил съответното обезщетение,
срещу прекия причинител на щетата. Това право е аналогично на регресното право
на суброгиралия се застраховател, като то произтича от самия закон. Съгласно чл.288 ал.1 т.2, б. „а“ ГФ изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „ ГО“ на автомобилистите, ако ПТП е
настъпило на територията на Р България,
причинено е от МПС, което обичайно се намира на територията на Р
България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „ ГО“ на автомобилистите. Безспорно установено
в производството е,че ПТП е настъпило на
08.10.2014 г. и че виновен за произшествието е ответникът И.Г.И.. Безспорно
също така е установено и че той е управлявал увреждащия автомобил без да има сключена задължителна
застраховка „ ГО“ на автомобилистите. Без значение е дали този автомобил е
лична собственост на ответника И. или на трето лице, т.като всяко лице,
собственик на МПС или ползващ такова,
следва да има сключена валидна застраховка „ ГО“/ по арг. на чл.257 ал.1 и 2 и
чл.250 от КЗ отм./. И след като ответникът
е управлявал автомобил, за който не е имало валидно сключена застраховка
„ ГО“, то той следва да репарира причинените при произшествието вреди. Безспорно
също така е, че ищецът ГФ гр. София е заплатило на увреденото лице обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди в размер на 794,89 лв. / техническа
експертиза от 10.10.2014 г. – л.9 и
преводно нареждане от 09.02.2015 г. – л.38/. Извършеното плащане не е
оспорено от страна на ответника И.. Или – налице са всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 118 от 30.07.2020 г. на РС
Харманли, постановено по гр.д. № 1033 по описа на съда за 2019 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/