РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. Кюстендил, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520100838 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. Д. Ц., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, ул."***" * и съдебен адрес: гр.***, ул. "***" * -
адв. А. В., против "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Рачо Петков - Казанджията" 6,
представлявано от управителите си - Р. И. М. - Т. и Т. И. В., съдържаща искане
за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумите по изпълнителен лист от 22.12.2005г. издаден по ч.гр.д.№ 2033/2005г.
по описа на КРС, както следва: 1382.40 лева – главница, 102.19 лева,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 08.06.2005г. до
14.12.2005г., 17.56 лева, представляваща дължима наказателна лихва за
просрочена главница за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 15.12.2005г. до окончателното
погасяване на задължението. Претендират се и направените разноски.
В исковата молба и уточнителните такива към нея, се твърди, че въз
основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 2033/2005
г. по описа на Районен съд-Кюстендил и издаден изпълнителен листо
21.12.2005 г., ищцата била осъдена като съдлъжник солидарно с В. М. Л., ЕГН
**********, да заплати сума в общ размер на 1502,15 лева, представляваща
задължение към 14.12.2005 г. по договор за кредит от 31.03.2004 г., от които
1382.40 лева – главница, 102.19 лева - договорна лихва от 08.06.2005г. до
14.12.2005 г., 17.56 лева - наказателна лихва за просрочена главница за
периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от 15.12.2005 г. до окончателното погасяване на
задължението. Посочено е, че изпълнителният лист бил издаден в полза на
"Обединена българска банка" АД, като вземането произтичало от Договор за
потребителски кредит от 31.03.2004 г., а от 05.04.2017 г. до 31.03.2023 г.
кредиторите били бездействали.
За периода от 2005 г. до 23.02.2024 г. ищцата не била получавала
никакви съобщения за принудително изпълнение, когато била получила
покана за доброволно изпълнение от ЧСИ В. А., рег. № 742 и научила, че по
молба от 31.03.2023 г. на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу нея било
образувано изпълнително дело № 309/2023 г. по описа на посочения ЧСИ.
Сочи се, че в поканата било отбелязано, че общо дължимата от ищцата сума
възлизала на 5 284,36 лева, както и че й бил наложен запор върху пенсията,
трудовото възнаграждение, банковите сметки, възбрана върху недвижим имот
и бил насрочен опис на движими вещи на 12.03.2024 г.
На 04.04.2022 г. ищцата била получила уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, от което разбрала, че на 10.12.2007 г. бил сключен
договор за цесия между "„Обединена българска банка“ АД и "ЕОС Файнънс"
ООД. На същата дата, от посоченото уведомление, ищцата разбрала, че от
"ЕОС Файнънс" ООД били прехвърлени на "ЕОС Матрикс" ЕООД всички
нейни задължения, заедно с тези, произтичащи от договора за потребителски
кредит от 31.03.2004 г., сключен с „Обединена българска банка“ АД.
Ищцата счита, че не дължи процесните суми, тъй като
изпълнителният лист от 21.12.2005 г. бил предявен на ЧСИ през 2023 г. и била
изтекла погасителната давност по чл.110 от ЗЗД, като взискателите били
бездействали повече от десет години. Твърди, че от издаването на
изпълнителния лист до получаване на поканата за доброволно изпълнение
били изминали повече от 5 години, поради което била налице изтекла
погасителна давност.
С първоначалната искова молба е поискано от съда да признае за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в общ размер на
5284,36 лева, като с последваща молба от 22.04.2024, представляваща
уточнителна такава към исковата молба, е направен отказ от предявените
искове, свързани с такси и разноски по изпълнителното дело, а с молба от
17.05.2024 г. е формулирала нов петитум, в който е отправено искане съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество главница в размер на 1382.40 лева, договорна лихва в
размер на 102.19 лева, считано от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., наказателна
лихва за просрочена главница в размер на 17.56 лева, считано от 08.06.2005г.
до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.12.2005г. до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и
направените разноски.
С исковата молба е направено и особено искане за спиране на
принудителни действия по изпълнително дело 202374220400309 на ЧСИ В. А.
2
до решаване на делото в съда, което съдът e отхвърлил с Определение №
464/05.04.2024 г. по описа на КРС.
Ответната страна, чрез пълномощник, в срока по чл. 131 от ГПК
е депозирала писмен отговор, в който се заявява, че предявеният иск бил
допустим, но неоснователен, тъй като изложените от ищцата твърдения били
необосновани, недоказани и неправилни.
Твърди се, че на 31.03.2004 г. бил сключен договор за предоставяне на
потребителски кредит между В. М. Л. като кредитополучател и Р. Д. Ц. –
поръчител, от една страна, и „Обединена българска банка“ АД, като кредитор,
от друга страна. Поради неизпълнение на договорните задължения от
кредитополучателя, банката била инициирала процедура по събиране на
вземането си по принудителен ред, в резултат на което били издадени заповед
за изпълнение и процесния изпълнителен лист, въз основа на който
първоначално било образувано изпълнително дело № 61/2006 по описа на
ЧСИ Е. Х., рег. № 743, производството по което било прекратено на 25.08.2010
г. поради настъпила перемпция.
На 10.12.2007 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания
(цесия) между „Обединена българска банка“ АД като цедент и „ЕОС
Файнънс“ ООД като цесионер, по силата на който процесното вземане било
прехвърлено. Ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД придобило
вземането съгласно сключен договор за цесия с „ЕОС Файнънс“ ООД от
29.02.2016 г. Заявява се, че видно от исковата молба извършването на цесията
било достигнало до знанието на ищцата и било породило действие спрямо
нея, като на 07.04.2022 г. между "ЕОС Матрикс" ЕООД и ищцата било
подписано извънсъдебно споразумение за разсрочено изплащане на
процесното вземане, като споразумението било прекратено поради
неизпълнение на договорения погасителен план. Било образувано ново
изпълнително дело № 309/2023 г. по описа на ЧСИ В. А.-А., рег. № 742,
висящо към момента на депозиране на исковата молба.
В отговора са изложени подробни съображения относно това, че
установените със заповед за изпълнение, вземания се погасявали с пет
годишна давност от дата на влизане в сила на заповедта, която попадала в
приложното поле на чл.117, ал.2 от ЗЗД, както и че на ищеца била връчена
покана за дороволно изпълнение, което не се отричало и от него. Отделно от
това се сочи, че със сключеното извънсъдебно споразумение ищецът бил
признал процесното задължение по основание и размер, като съгласно чл.4,
ал.4 от споразумението ищцата е упражнила правото си на отказ от
последиците на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, настъпили до датата на подписването
му.
Твърди се, че изпълнително дело № 309/2023 г. било образувано
законосъобразно, предвид това, че нова давност е започнала да тече на
07.04.2022 г., когато било подписано споразумението с ищцата и в хода на
изпълнителното дело били извършени редица изпълнителни действия, като
3
погасителната давност била прекъсната на 31.01.2023 г. с входирането на
молба за образуване на изпълнително дело, а на 16.04.2024 г., на 20.05.2024 г.
и 21.06.2024 г. постъпили суми от принудително изпълнение и това били
последните изпълнителни действия, прекъснали погасителната давност.
С оглед гореизложеното, се иска съдът да отхвърли предявения иск
като неоснователен.
В условия на евентуалност, е направено и възражение за
прекомерност на претендираните разноски, като се иска присъждането им за
адв.хонорар да бъде в минимален размер, с посочване в решението на банкова
сметка, по която да бъдат преведени присъдените в полза на ищеца, разноски.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Не се възразява по представените доказателства, като е направено
искане за отхвърляне на особеното искане на ищеца.
Представени са писмени доказателства и се иска съдът да изиска и
приложи към настоящото дело изпълнително дело № 61/2006 по описа на
ЧСИ Е. Х., рег. № 743 и изпълнително дело № 309/2023 по описа на ЧСИ В.
А.-А., рег. № 742, за установяване на изложените в писмения отговор факти.
В проведените по делото открити съдебни заседания, ищцата редовно
призована, не се явява лично, представлява се от адв. В., която уточнява, че
ищцата е поръчител по Договор за потребителски кредит от 2004г., а не е
съдлъжник, както било посочено в исковата молба, сочи за наличие на
противоречия в изпълнителните дела, моли предявените искове да бъдат
уважени, представя списък с разноски.
Ответната дружество, редовно уведомено, не се представлява в
съдебните заседания.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
След цялостна преценка и задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, разгледан поотделно и в неговата съвкупност, и
като взе предвид изложените от страните доводите, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание по чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК за признаване на установено, че ищцата Р. Д. Ц., с ЕГН: **********, не
дължи на ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК: *********, сумите, както
следва: главница в размер н а 1382.40 лева, договорна лихва в размер на 102.19
лева, считано от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., наказателна лихва за просрочена
главница в размер на 17.56 лева, считано от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2005г. до
окончателното погасяване на задължението.
С оглед така предявените искове, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че в негова
тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдените от
4
него правопогасяващи факти и обстоятелствата, от които черпи правата си и в
този смисъл следва да установи правния си интерес, както и че е/са
образувано/и изпълнително/и дело/а, по което/които е длъжник и, че по
образуваните изпълнителни дела не са извършвани изпълнителни действия в
продължение на повече от две години, също и, че вземането/та, за което/които
е образувано изпълнително дело е/са погасено/и по давност.
Ответникът носи доказателствената тежест, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват, като следва да установи и
наличие на обстоятелства, респективно предприети действия, довели до
спиране или прекъсване на давността по отношение на процесното/те
вземане/ия.
Съдът е определил като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 31.03.2004 г. бил сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит между В. М. Л. и Р. Д. Ц., от една страна, и „Обединена
българска банка“ АД като кредитор, като в полза на „Обединена българска
банка“ АД бил издаден изпълнителен лист. Не се спори и, че било образувано
изпълнително дело № 309/2023 г. по описа на ЧСИ В.А. с рег. № 742, както и
че на ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение, а на
04.04.2022 г. същата е получила уведомление за извършено прехвърляне на
вземания, като ищцата е разбрала за сключен на 10.12.2007 г. Договор за цесия
между "Обединена българска банка" АД и "ЕОС Файнънс" ООД, както и че от
"ЕОС Файнънс" ООД всички нейни задължения са били прехвърлени на "ЕОС
Матрикс" ЕООД. Няма и спор, че по силата на процесния изпълнителен лист,
издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 2033/2005 г. по описа на РС-Кюстендил, ищцата е
осъдена да заплати на заявителя посочени в изпълнителния лист, суми.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 21.12.2005г.,
издаден по ч.гр.д.№2033/2005г. по описа на КРС (съгласно писмо изх. №
2033/09.04.2024г. от Служба „Архив“ към КРС, делото е унищожено с
Протокол за унищожаване №396 от 30.03.2011г. поради изтичане срока му на
съхранение) е, че В. М. Л. и Р. Д. Ц. са били осъдени да заплатят солидарно на
„Обединена българска банка“ АД, сумата от 1 502,15 лева, представляваща
задължение към 14.12.2005г. по Договор за кредит от 31.03.2004г., от които: 1
382,40 лева главница, 102,19 лева – договорна лихва дължима за периода от
08.06.2005г. до 14.12.2005г., 17,56 лева – наказателна лихва просрочени
главници от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 15.12.2005г. до окончателното погасяване на
задължението, както и разноски в производството в размер на 30,04 лева за
държавна такса и 150 лева адвокатско възнаграждение.
По делото е приложено копие на изп.д.№1058/2005г. по описа на
съдия изпълнител към КРС, образувано на 29.12.2005г., въз основа на
представения от взискателя изпълнителен лист от 21.12.2005г. по гр.д.№
2033/2005г. по описа на КРС. По молба на взискателя „Обединена българска
5
банка“ АД били предприети изпълнителни действия по налагане на заповед
върху трудовите възнаграждения на солидарните длъжници.
С молба от 16.05.2006г. /л.106 от делото/ банката взискател поискала
изп.д.№1058/2005г. по описа на СИС при КРС да бъде прехвърлено към ЧСИ
Е. Х., с рег.№743, район на действие ОС - Кюстендил, в следствие на което на
29.05.2006г. било образувано изп. д. № 20067430400061 по описа на ЧСИ Е.
Х., рег. № 743, с район на действие ОС – Кюстендил, копие от което е
представено и прието като писмено доказателство в настоящото
производство. Установява се още, че по молба на взискателя на Р. Ц. е бил
наложен запор на трудовото възнаграждение, като бил насрочен и опис на
29.11.2007г. на секвестируемите й вещи. С постановление от 25.08.2010г. изп.
д. № 20067430400061 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, с район на действие
ОС – Кюстендил било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
поради бездействие от страна на взискателя в продължение на две години.
От представените по делото доказателства е видно, че на 31.03.2023г.
по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД било образувано ново изп. д.
№20237420400309 по описа на ЧСИ В. А., рег.№742, с район на действие ОС-
Кюстендил за сумите по издадения изпълнителен лист от 21.12.2005г. по
ч.гр.д.№2033/2005г. по описа на КРС. По цитираното изпълнително дело на
ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение, като били
предприети и изпълнителни действия по налагане на запор върху пенсията й и
бил насрочен и опис на движимите вещи на имуществото в дома й на
12.03.2024г. От приложения по делото Договор за прехвърляне и продажба на
вземане от 10.12.2007г. сключен между „ЕОС Файнънс“ ООД и „Обединена
българска банка“ АД и доколкото бе прието за безспорно между страните, се
установява, че процесните вземания били цедирани на ЕОС „Файнънс“ ООД,
което от своя страна цедирало вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор
за цесия, влязъл в сила от 29.02.2016г.
По делото е представено и Споразумение за разсрочване на парично
задължение от 07.04.2022 г., сключено между Р. Ц. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД/л.
35-37/. По силата на същото ищцата е признала, че има задължение към
ответното дружество, което към 04.04.2022 г. възлиза на сумата в размер на
3 479,12 лева. Същото произтичало от Договор за кредит от 31.03.2004 г.,
сключен между Р. Ц. и "Обединена българска банка" АД, вземанията по който
са прехвърлени на "ЕОС Файнънс" ООД, което прехвърлило вземането на
ответното дружество.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства, като останалите, събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
С оглед наведените от ищеца твърдения и оспорвания, спорът по
делото се концентрира около това погасени ли са по давност процесните суми
6
и дали ищецът е извършил валиден отказ от настъпилата погасителна давност.
В исковата молба е посочен точно определен, конкретен период от
05.04.2007г. - до 31.03.2023г., дата на образуване на изпълнително дело
№20237420400309 по описа на ЧСИ В. А., рег.№742, с район на действие ОС-
Кюстендил, за който се твърди, че спрямо ищеца не са били извършвани годни
изпълнителни действия, поради което съдът следва да обсъди спирането и
прекъсването на давността от посочения от ищеца период.
Така съобразно чл. 116, б "в" от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение, а съгласно чл. 117,
ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС се прие, че указанията, дадени с ППВС № 3/1980г. следва
да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и
промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди
правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да "действа" (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да "не действа" (да не иска нови
изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие по принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното
дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
7
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
3/2020 г., ОСГТК се приема, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. За тях давността е започнала да тече от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
В настоящия случай изп.д.№1058/2005г. по описа на СИС при КРС
преобразувано в изп.д.№20067430400061 по описа на ЧСИ Е. Х., с рег.№743,
район на действие ОС - Кюстендил с предмет процесните вземания е
образувано преди приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС и е прекратено с постановление от 25.08.2010г.
от ЧСИ Е. Х. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липса на искане за
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Ето защо съдът приема, че давността за процесните вземания е
започнала да тече най-късно от 25.08.2010 г. – моментът на прекратяване на
изпълнителното дело, като същата е изтекла на 25.08.2015г. Изложеното
обуславя, че към датата на депозиране на исковата молба процесното вземане
на ответника срещу ищците- солидарни длъжници е погасено по давност.
Въпреки това следва да се съобразят и правните последици на
сключеното на 07.04.2022г. между Р. Ц. и ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД
Споразумение за разсрочване на парично задължение, с което ищцата е
признала задължението по основание и размер и упражнила отказ от
последиците по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД, настъпили до датата на споразумението
(чл. 4, ал. 4 от Споразумението). В тази връзка съдът намира следното:
Признание на вземането от длъжника по смисъла на чл. 116, б. а) от
ЗЗД е релевантно и поражда изгодните за кредитора правни последици -
прекъсване на давностния срок, ако то е направено в рамките на този
давностен срок. Съдът счита, че обективираната воля на длъжника и ищец по
настоящото производсвто в чл. 4 от процесното споразумене за признание на
задължението не поражда изгодни за ответника правни последици, тъй като
изявлението за признание на задължението е направено след като е изтекъл
давностният срок за паричното вземане. Необходимо е обаче признанието на
вземането на длъжника да се разграничи от отказа на длъжника от изтекла
давност, който поражда правни последици, ако е изтекъл давностния срок.
Според чл. 113 от ЗЗД валиден отказ от субективното право на погасителна
давност може да се направи само след изтичането й, като отказът е винаги
съзнавано волеизявление. Той може да бъде изричен и мълчалив, но от
съдържанието му трябва да може по несъмнен начин да се направи извод, че
длъжникът не желае да се ползва от последиците на погасителната давност
8
било относно цялото парично задължение, било само за част от него. По тези
причини не може да има валиден отказ от погасителна давност при
неиндивидуализирани по размер чрез тяхната стойност парични задължения.
Това е така, защото без такава определеност не може да има валидно изразена
воля за самото съдържание на задължението, за което е изтекла погасителната
давност /така Решение № 186 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ВКС, 4
ГО/.
Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните
уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат
неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради
недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на
постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни
действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се
подменя формираната и обективирана в договора. В случая, в депозираното
споразумение са индивидуализирани правопораждащите юридически факти
на вземането, а именно: Договор за кредит от 31.03.2004 г., сключен между Р.
Ц. като солидарен длъжник/поръчител и "Обединена Българска Банка" АД,
вземанията по който са прехвърлени на "ЕОС Файнънс" ООД, съгласно
Договор за прехвърляне и продажба на вземане от 10.12.2007г. сключен между
„ЕОС Файнънс“ ООД и „Обединена българска банка“ АД, като от своя страна
„ ЕОС Файнънс“ ООД, е цедирало вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с
договор за цесия, влязъл в сила от 29.02.2016г., като е посочен и общият
размер на задълженията дължими по договора за кредит, като в същото време
длъжникът е изразил воля, че упражнява правото на отказ от последиците на
погасителната давност по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД до момента на подписване
на споразумението – чл. 4, ал. 4. Ето защо тълкувайки волята на длъжника Р.
Ц. в сключеното между страните споразумение по правилата на чл. 20 от ЗЗД,
съдът намира, че е налице валиден и действителен отказ от давност по
смисъла на чл. 113 ЗЗД.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от споразумението не се
намира в обусловеност от разпоредбите на 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
споразумението и Приложение №1 към същото, които уреждат отношенията
между страните относно начина на погасяване на дължимите суми от
длъжника. Страните са постигнали съгласие сумата от 3479,12 лева да бъде
заплатена на 3 бр. месечни вноски в размер на по 1160 лева и последна вноска
в размер на 1159,12 лева в периода от 30.04.2022 г. до 30.06.2022 г. съобразно
погасителния план по споразумението, както и че преди падежа на последната
вноска кредиторът предоставя възможност на длъжника да предоговори
параметрите на споразумението за остатъка от дължимата сума. Съгласно чл.
5 от споразумението при забава на плащане или неплащане на дължимата
вноска, споразумението се прекратява автоматично, без да е необходимо
9
кредиторът да уведомява длъжника, като кредиторът възобновява действията
по принудителното събиране на вземането в пълния му размер, намален с
размера на извършените плащания след подписване на споразумението. Така
използваният в разпоредбата на чл. 5 от споразумението израз, че
споразумението се прекратява автоматично, следва да се тълкува само и
единствено в контекста на договореното разсрочено изпълнение на
задължението и условията, при които то настъпва, съответно в контекста на
неизпълнението на задължението на длъжника да заплаща дължимите вноски
по споразумението и поетото задължение от кредитора да не предприема
действия по принудително изпълнение за процесните вземания. Логическата и
правна връзка на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от една страна и чл.
4, ал. 4 от споразумението от друга може да се търси единствено в това, че
съществуването и изпълнението на първите е предоставено от признанието на
задълженията и от отказа от погасителна давност от страна на длъжника, а не
обратното. Ако отказ от погасителна давност не бе направен, то разпоредбите
на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от споразумението не биха имали правен смисъл,
тъй като давността погасява вземанията на кредитора. Ето защо съдът намира,
че при прилагането на последиците по чл. 5 от споразумението изявлението на
длъжника за отказ от погасителна давност до момента на сключването му не
отпада с обратна сила. Не се констатира наличието на порок на
споразумението, водещ до неговата нищожност поради противоречие със
закона, добрите нрави, липса на съгласие, основание и невъзможен предмет по
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Споразумението е подписано от длъжника, като
авторството на изявлението не беше оспорено, поради което същото е валидно
и го обвързва.
Ето защо макар да беше установено, че давността по отношение на
процесните суми е изтекла, то със споразумението от 07.04.2022 г. ищцата е
направила валиден отказ от нея за периода до момента на сключването му и
вземането се явява дължимо, освен това следва да се посочи и че към датата
на предявяване на настоящия иск -04.04.2024г. не е изтекъл нов петгодишен
давностен срок.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че така
предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, разноски
се дължат само на ответната страна. Ответникът има право да му се заплатят
направените разноски съобразно отхвърлената част на исковата претенция. В
настоящото производство последният е бил представляван от юрисконсулт,
поради което на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, с оглед ниската фактическа и правна
сложност на делото и обема от извършени процесуалния действия от
представителя на ответника, която сума следва да бъде възложена в тежест на
ищеца.
10
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Р. Д. Ц., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул."**" * и съдебен адрес: гр.***, ул. "****"
2 - адв. А. В. против ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. "Рачо Петков - Казанджията" 6,
представлявано от управителите си - Р. И. М.- Т. и Т. И. В., иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите по
изпълнителен лист от 22.12.2005г. издаден по ч.гр.д.№ 2033/2005г. по описа на
КРС, както следва: 1382.40 лева – главница, 102.19 лева, представляваща
договорна лихва, дължима за периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., 17.56
лева, представляваща дължима наказателна лихва за просрочена главница за
периода от 08.06.2005г. до 14.12.2005г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 15.12.2005г. до окончателното погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК, Р. Д. Ц., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул."**" * да заплати на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 100 /сто/ лева, разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11