О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 803 20.04.2021г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, XXII-ри състав, на двадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в закрито заседание в следния състав:
Съдия: Яна Колева
като разгледа адм.д. №2420 по описа за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), вр. с чл. 144 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
молба на „Профилактика рехабилитация и отдих“ (ПРО) ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, ул. „Ангел Кънчев“ №
2 чрез пълномощник М.Т., с искане за изменение в частта за разноските на
Решение №320 от 01.03.2021г. по адм. дело № 2420/2020г. по описа на
Административен съд Бургас. В молбата се иска да бъде осъден да заплати още
40лв.-държавна такса; да бъде осъден ответникът да заплати на „ПРО“ ЕАД
юрисконсултско възнаграждение в размера определен в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
минималния размер от 900лв. или при условията на евентуалност да се присъди
размер на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.24 от НЗПП в размер на
200лв. и на последно място да се присъдят направените командировъчни разходи в
размер на 153, 94лв.
Препис от молбата
е връчен на насрещната страна, която счита че молбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение. Счита, че делото не се отличава с фактическа
сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение е правилно определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Съдът, в настоящия
му състав, като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
искането за процесуално допустимо, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
За решението жалбоподателят
е уведомен на 15.03.2021г. Следователно в хипотезата на чл. 248, ал.1, предл. 2 от ГПК, в настоящия
случай искането по чл. 248 от ГПК следва да бъде направено най-късно
до 29.03.2021 г.
Съдът счита, че
искането за изменение на решението в частта за разноските е подадено от надлежна страна, в установения от
закона срок, поради което е допустимо за разглеждане.
Молбата е частично
основателна.
В съответствие с
горното, като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция, на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът е присъдил в полза на жалбоподателя сумата от
110,00 лева, от които 10,00 лева заплатената държавна такса и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Процесуалният
представител на дружеството жалбоподател е формулирал искане за присъждане на
разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочено е, че субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, указваща реда за определяне на юрисконсултското възнаграждение –
по определен по чл. 37 от Закона за правната помощ е противоконституционна и
като такава не следва да се прилага. По повод така формулираното искане,
настоящия съдебен състав намира за нужно да отбележи, че обявяване
противоконституционността на дадена законова норма, в т.ч. и на чл. 78, ал. 8
от ГПК е правомощие единствено и само на Конституционния съд на Република
България, поради което настоящия съдебен състав не притежава правомощия да се
произнесе по този въпрос, а напротив е длъжен да приложи законовата разпоредба
в актуалната й редакция. В този смисъл лишено от законова опора е искането за определяне на юрисконсултско възнаграждение в размера по чл.8, ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 900лв.
По отношение искането
за увеличаване на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, определено
на основание чл.24 от НЗПП в размер на 100лв., съдът съобрази, че делото не се
отличава с правна и фактическа сложност, проведено е едно съдебно заседание, в
което не са разпитвани свидетели, представени са писмени бележки, в които
основният акцент са разноските, поради което счита, че е неоснователно искането
за увеличаване на размера от 100лв. на 200лв..
По отношение на искането за
заплащане на разноски в размер на 153,94лв., представляваща дневни и пътни
разходи за командировка на процесуалния представител на жалбоподателя съдът се
е мотивирал в постановения съдебен акт и не са
възникнали обстоятелства, както и не са представени доказателства за
промяна на този извод, поради което и в тази част Съдът счита, че молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че искането за изменение
в частта по отношение на заплатената държавна такса е основателно. Първоначално
е внесена държавна такса от 10лв., като след указания на съда в съдебно
заседание са доплатени 40лв. до изискуемия размер от 50лв. При надлежно
направено искане в съдебно заседание, съдът счита, че ответникът- Агенцията по
геодезия, картография и кадастър – София, следва да бъде осъдена да заплати на
„Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД допълнително сумата от 40лв.
Така
мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение №320 от
01.03.2021г. по адм.д. №2420/2020г., в частта по отношение на разноските като:
ОСЪЖДА Агенцията по геодезия,
картография и кадастър – София, да заплати на „Профилактика, рехабилитация и
отдих” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
Столична община, район „Средец”, ул. „Ангел Кънчев” № 2, представлявано от Х.
Г. Р., сумата от 40,00 лева,
представляваща държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД за изменение в
частта за разноските на Решение №148 от 04.02.2019г. по адм. дело № 1417/2018г.
по описа на Административен съд Бургас, в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: