РЕШЕНИЕ
№ 6839
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110159074 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.79,вр.чл.82 от ЗЗД от
„фирма“ООД,ЕИК (номер),със седалище и адрес на управление (град),
(улица),представлявано от К.Й.,против В. Ж. ИВ.,ЕГН **********,с адрес
(град), (улица),с искане за осъждане на ответницата да заплати сумата от
18468,25 лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че на 04.10.2019 г. между страните е
сключен договор за наем като ответницата И.,като наемодател,се задължила
да предостави фактическата власт върху два обекта – магазин ** и магазин **
на ищеца,като наемател,за временно възмездно ползване за срок от една
година. В исковата молба се сочи,че ответницата се е задължила да
предостави на ищеца обектите изпразнени до щендери,съблекални и
оборудване в срок до 30.10.2019 г.,но не е изпълнила своите договорни
задължения и обектите не са били предадени в състояние,което да позволява
ползването им от наемателя,тъй като магазин ** е фактически и
функционално обединен с други обекти и наемодателката не е предприела
действия по обособяването му в самостоятелен обект,а магазин ** също е
обединен с магазин **,без да има преградна стена помежду им. Ищецът
сочи,че уговорената наемна цена възлиза на 25000 лева,от които е заплатил
сумата от 18468,25 лева общо,а именно 12500 лева при сключване на
договора за наем,а впоследствие чрез „фирма“АД – 500 лева на 11.09.2020
г.,493,15 лева на 15.09.2020 г. и 4975,10 лева на 15.09.2020 г. В исковата
молба се поддържа,че ответницата не е изпълнила задълженията си да
предаде обектите по договора за наем,при което и при съобразяване изтичане
срока на договора за наем паричната сума от 18468,25 лева подлежи на
възстановяване. Ищецът моли съда да уважи исковата претенция.
1
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв със
становище,че делото следва да бъде разгледано от СГС по реда на
разглеждане на търговските спорове,твърди се,че исковата молба е
нередовна,защото липсват твърдения на ищеца дали е ползвал
магазините,предмет на договора за наем,по съществото на спора ответницата
твърди,че исковата претенция е неоснователна – твърди се,че ответницата е
предоставила на ищеца магазин ** и още един магазин,който в договора е
погрешно записан като магазин **. Ответницата сочи,че не би могла да
отдаде под наем магазин **,защото за този магазин е сключила договор с
друго лице още през 2010 г. Ответницата оспорва твърдението,че магазините
не са предадени като твърди,че предишните наематели са предали на
законния представител на ищцовото дружество фактическата власт върху
двата магазина,твърди се,че ищецът е реализирал фактическа власт върху
двата магазина за целия период на договора и не е заплатил цялата дължима
наемна цена,твърди се,че е сключен и втори договор за наем за периода от
2020 до 2021 г.,а въпреки изтичането на срока на този договор отказва да
предаде владението върху двата обекта. Ответната страна моли съда да
отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
С договор за наем,сключен на 04.10.2019 г. между В. Ж. ИВ.,като
наемодател,и „фирма“ООД,като наемател,страните са постигнали съгласие да
бъдат обвързани от правоотношение,според което наемодателката се
задължава да предостави фактическата власт върху магазини № ** и
**,находящи се в гр.(град),за срок от една година,считано от 04.10.2019 г.,а
наемателят приема да заплати наемна цена от 25000 лева,платима на две
вноски – 12500 лева при сключване на договора и втора вноска – в размер от
12500 лева в срок до 12.07.2020 г.
Видно от разписка,съставена на 04.10.2019 г.,В.И. удостоверява
получаване на сумата от 12500 лева като първа вноска по договор за
наем,както и се съгласява на 30.10.2019 г. магазините да бъдат предадени на
собственика с ключовете и изпразнени до щендери,съблекални,оборудване.
Приети са разписки от 11.09.2020 г. – за сумата от 500 лева,от
15.09.2020 г. – за сумата от 493,15 лева,от 15.09.2020 г. – за сумата от 4975,10
лева с наредител КР. Ж. Й. и получател В. Ж. ИВ..
С влязло в сила решение на 23.06.2021 г.,постановено по гражд.дело №
35/2021 г. по описа на РС Н. са отхвърлени исковете,предявени от В. Ж. ИВ.
против „фирма“ООД с правно основание чл.232,ал.2 от ЗЗД за сумите от
19031,75 лева главница по договор за наем от 04.10.2019 г. и 1209,25 лева
мораторна лихва за периода 04.10.2019 г. до 19.11.2020 г.
Установява се от нотариални актове от 29.06.2006 г.,че В. Ж. ИВ. се
легитимира като собственица на магазин ** и магазин **.
Приети са два договора за безвъзмездно послужване,сключени на
22.06.2010 г.,съгласно които Д. К. предоставя на В.И. за ползване за 10
години магазин **,а В.И. предоставя на Д. К. за ползване за 10 години
2
магазин **.
Представен е договор за наем,сключен на 04.10.2020 г. между В. Ж. ИВ.
и „фирма“ООД за магазин ** и магазин **.
В обяснения,дадени по реда на чл.176 от ГПК,законният представител
на „фирма“ООД К.Й. е казал,че не са му предадени ключове на 30.10.2019
г.,не е ползвал магазините нито в периода 04.10.2019 г. до 04.10.2020 г.,нито в
периода 04.10.2020 г. до 04.10.2021 г.,не е държал ключове от
магазина,съответно не е предал такива на собственика.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката Г. се установява,че знае,че В. има голям магазин – около 50
кв.м. в гр.Н.,който представлява обединяване на два магазина,единият от
които В. заменила с друг магазин преди около 10 години,свидетелката е
казала,че през м.октомври 2019 г. магазинът е предаден на Кр.,който започнал
да прави ремонт,според свидетелката нейната снаха е предала ключовете на
Кр. Разпитана в съдебно заседание,свидетелката Мл. е казала,че знае,че В.
притежава два магазина в (град) и свидетелката трябвало да занесе приемо-
предавателен протокол на 30.10.2019 г.,но наемателят отказал да подпише
протокола. Свидетелката Мл. не е видяла да са предадени ключовете от
магазина,но предполага,че са предадени от предишните
наематели,свидетелката не е посещавала магазина в периода между м.10.2019
г. и м.10.2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.79,вр.чл.82 от ЗЗД е
обусловено от провеждането на доказване,че е възникнало договорно
правоотношение,едната страна по договора е допуснала неизпълнение на свое
договорно задължение,при което другата страна има право на обезщетение за
вреди – за претърпяна загуба или пропусната полза. Страните не спорят,а и от
доказателствата по делото се установява,че между страните е сключен
договор на 04.10.2019 г. за наем на два обекта – магазини,което означава,че за
страната наемодател е настъпило задължение да предаде фактическата власт
върху наетите магазини,а за страната наемател е възникнало задължение да
заплаща наемната цена в съответствие с уговореното в договора за наем. Не
се спори между страните,а и от представените по делото доказателства се
установява,че ищцовото дружество е заплатило изцяло първата вноска – в
размер на 12500 лева,платима при сключване на договора,за което е
представена разписка,неоспорена от ответницата И.,както и частично е
изплатена втората вноска като с разписки са преведени суми в общ размер от
5968,25 лева,т.е. общо заплатената наемна цена е в размер от 18468,25 лева.
Задължението за заплащане на уговорената наемна цена възниква със
сключване на договора за наем,страната наемател дължи изпълнение на
задължението за заплащане на наемна цена. В тази насока съдът намира,че
следва да бъде отчетено,че ответницата И. не отрича факта на плащане на
паричните суми,а напротив признава,че е получила плащане,но счита,че
плащането е извършено предвид ползването на магазините. Договорът за
наем е двустранен консенсуален договор,т.е. поражда задължения за всяка от
страните – за наемателя да заплати наемната цена,а за наемодателя да
предостави фактическата власт върху наетия обект. Договорните задължения
3
следва да бъдат изпълнявани добросъвестно,а за да бъде изпълнението точно
е необходимо да бъдат спазени постигнатите уговорки при сключване на
договора,защото договорът има силата на закон за сключилите го страни. В
настоящия случай според представения договор за наем предаването на имота
от наемодателя на наемателя е трябвало да бъде реализирано със съставяне на
приемо-предавателен протокол – чл.3 от договора за наем. Страните не
спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че ответницата И. не е
предала двата магазина,за които е сключен договорът за наем,в която насока
съвкупният анализ на доказателствата сочи,че ответницата не реализира
фактическа власт върху един от магазините,за които е сключен договорът за
наем,защото този магазин е предоставен за ползване на трето неучастващо по
делото лице. Както беше посочено,всяка от страните е длъжна да изпълнява
точно своите договорни задължения,което означава,че ако страната
наемодател се е задължила да предостави посочени в договора за наем
магазини,точното изпълнение означава да бъде предадена фактическата власт
именно върху тези магазини. Предвид това,че самата ответницата излага
твърдения,че не би могла да предаде фактическата власт върху един от
магазините,защото фактическа власт върху същия реализира друго лице на
основание сключен с ответницата договор за безвъзмездно
ползване,безспорно е,че ответницата е допуснала неизпълнение на своите
договорни задължения,възникнали по договора за наем,респективно отговаря
пред насрещната на договорното правоотношение страна за обезвреда. Макар
ответницата И. да излага твърдения,че ищцовото дружество е ползвало
съседен магазин и е било наясно кои точно помещения ответницата отдава
под наем,тези доводи не променят извода на съда за основателност на
исковата претенция – всяка от страните е длъжна да изпълни договора,така
както е уговорено между страните,а в конкретния случай договорът изрично
сочи два магазина,които е следвало да бъдат предоставени за временно
възмездно ползване,респективно при допуснато от ответницата неизпълнение
на задължението да предаде посочените в договора за наем магазини
ответницата отговаря пред ищцовото дружество за вреди. Софийският
районен съд приема,че исковата претенция за сумата от 18468,25 лева
обезщетение вследствие допуснато неизпълнение на договорно задължение
подлежи изцяло на уважаване. За да счете,че искът за възстановяване на
наемната цена,предявен от ищцовото дружество против ответницата И.
подлежи на уважаване съдът взе предвид,че е представено влязло в сила
решение,с което е отхвърлена искова претенция по чл.232,ал.2 от
ЗЗД,предявена от В.И. против „фирма“ООД,която искова претенция е
предявена за заплащане на наемна цена по процесния договор за наем.
Влязлото в сила съдебно решение е задължително за съдилищата,както и за
страните по делото като съществува забрана за пререшаемост на правния
спор,разрешен с влязло в сила съдебно решение. Предвид това,че по предявен
иск от наемодателя спрямо наемателя за заплащане на наемна цена е
възприето,че искът за заплащане на наемна цена е неоснователен,т.е. отречена
е дължимост на наемната цена,то предявеният в настоящото производство иск
за присъждане на заплатената по време на действие на договора наемна цена
от наемателя подлежи на уважаване. След като с влязло в сила съдебно
решение е отречено вземането на наемодателката за наемна цена,което
съдебно решение е задължително за страните,то заплатената наемна цена
4
представлява претърпяна загуба за наемателя,а искът за присъждане на
сумата от 18468,25 лева подлежи на уважаване.
При този изход на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съдебноделоводни разноски в размер от 1838,73 лева – заплатена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ж. ИВ.,ЕГН **********,с адрес (град), (улица) да заплати
на основание чл.79 от ЗЗД,вр.чл.82 от ЗЗД на „фирма“ООД,ЕИК (номер),със
седалище и адрес на управление (град), (улица),представлявано от К.Й.,
сумата от 18468,25 лева ( осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и осем
лева двадесет и пет стотинки ) – обезщетение за вреди от договорно
неизпълнение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 15.10.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА В. Ж. ИВ.,ЕГН **********,с адрес (град), (улица) да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „фирма“ООД,ЕИК
(номер),със седалище и адрес на управление (град), (улица),представлявано от
К.Й., сумата от 1838,73 лева ( хиляда осемстотин тридесет и осем лева
седемдесет и три стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5