№. 260037 / 17.2.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
17.02.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№. 2277 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „. –. С. Е., представлявано от К. В. Г. –. Изпълнителен директор твърди в исковата молба, че на 11.03.2019г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК вх. №. 3017829 срешу Й.Д.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx за сумата от 4056,72 лв., от които 3560,20 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури с №. **********/31.07.2016г., №. **********/31.07.2017г. и №. **********/31.07.2018г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г. до изплащане на вземането, и 448.36 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 27.02.2019г., както и сума за дялово разпределение в размер на 40,94 лева - главница за м.05.2015г., м.04.2018г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г. до изплащане на вземането, и 7,22 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.03.2016г. до 27.02.2019г., като претендира и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че с разпореждане, постановено по гр.дело №. 1548/2019г. по описа на РС - Монтана е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Със съобщение, получено от дружеството на 08.08.2019г., съдията докладчик по цитираното дело е указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу длъжника в едномесечен срок. С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявява иск за установяване на вземането ни за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу Й.Д.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx като клиенти на ТЕ за топлоснабден имот - xxxx за процесния период.
Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането са следните:
Ответницата, в качеството на ползвател на топлоснабдения имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №. 16-334/0б.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата е клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Твърди, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “. С. А. на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от “. С. Е. и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Поддържа, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли в сила действащите за процесния период ОУ. За последната в сила са били ОУ, одобрени с Решение №. ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., както и ОУ, одобрени с Решение №. ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В Раздел ХІ от ОУ от 2014 г. - „Заплащане на ТЕ”, чл.33, съответно чл.33, Раздел VІІІ от ОУ от 2008 г., са определени редът и срокът, по който купувачите на ТЕ /в т. ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. С ОУ от 2008 г. е установено, че това е в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответницата е изпадала в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху задължението. С ОУ от 2014 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2014 г. „. С. Е. начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 12.03.2014 г. (влизането в сила на ОУ от 2014 г.) дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-страница на „. С. Е..
Ищецът твърди също така, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период като не е погасила задълженията си. В изпълнение на разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма с “Н. И.” ООД. Сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ,,Н.” Е., в изпълнение на разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2, сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “. С. Е. по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Н.” Е. на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба №. 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването /издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./ и Наредба №. 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 173.04.2007 г./. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, които прилага като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от най-старото. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на Й.Д.Д. с ЕГН xxxxxxxxxx, че дължи на „. С. Е. сума в общ размер на 4056,72 лв., от които 3560,20 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури с №. **********/31.07.201бг., №. **********/31.07.2017г. и №. **********/31.07.2018г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г. до изплащане на вземането, и 448,36 лева –. мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 27.02.2019г., както и сума за дялово разпределение в размер на 40,94 лева - главница за м.05.2015г., м.04.2018г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г. до изплащане на вземането, и 7,22 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.03.2016г. до 27.02.2019г., като претендират и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Й.Д.Д. xxx не е представила писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
На основание чл.220 ГПК е допуснато като трето лице Ф. - “Н. И.”ООД със седалище и адрес на управление: гр. С., р. И. у. №. 1.Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение –. чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№. 1548/2019 година по описа на МРС.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 81,13 лева –. държавна такса и 50,00 лева –. юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 131,13 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 131,13 лева - реализирани в настоящото производство разноски /81,13 лева –. държавна такса и 50,00 лева –. юрисконсултско възнаграждение/.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „. –. С. Е., с XXXX , със седалище и адрес на управление: гр.С., р. К. с. у. №. 2. представлявано от К. В. Г. –. Изпълнителен директор към Й.Д.Д. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата в общ размер на 4 056,72 лева, от които 3 560,20 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2015г. до м.04.2018г., както и дължима сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури с №. **********/31.07.2016г., №. **********/31.07.2017г. и №. **********/31.07.2018г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г. до изплащане на вземането, сумата от 448,36 лева –. мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 27.02.2019г., както и сума за дялово разпределение в размер на 40,94 лева - главница за м.05.2015г., м.04.2018г., ведно със законната лихва от 11.03.2019г. до изплащане на вземането и сумата от 7,22 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 30.03.2016г. до 27.02.2019г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№. 1548/2019 година по описа на Районен съд –. Монтана.
ОСЪЖДА Й.Д.Д. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на „. –. С. Е., с XXXX , със седалище и адрес на управление: гр.С., р. К. с. у. №. 2. представлявано от К. В. Г. –. Изпълнителен директор сумата от 131,13 лева –. разноски в заповедното производство и 131,13 лева –. реализирани в настоящото производство разноски.
Решението е постановено с участие на третото лице Ф. - “Н. И.”ООД със седалище и адрес на управление: град С., р. И. у. №. 1.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :