Р
Е Ш Е Н И Е
№260068
09.03.2021г. гр.Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар:
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 1136 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на В.К.И.
с ЕГН *********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 4 против
Наказателно постановление № 20-0304-001812 от 05.10.2020г. на Началник Сектор
към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя И. са наложени административни
наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца за административно
нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено при съществени
нарушения на административно-производствените правила. При условията на
евентуалност излага становище за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят И.
не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
За РУ на МВР - гр.Несебър, в съдебно
заседание представител не се явява. Представят писмени и ангажират гласни
доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което
има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.09.2020г., в 22.10 часа, в
гр.Несебър, на кръстовището на ул.“Крайбрежна“ и ул.“Хемус“, органите по КАТ
спрели за проверка движещия се в посока ул.“Крайбрежна“ – ул.“Тервел“ лек
автомобил „Фолксваген Туарег“ с рег.№ ....., управляван от жалбоподателя И.. На
место водачът бил поканен да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Дръг
Тест 5000” за употреба на наркотични вещества или техните аналози, но същият
отказал. Отказал да даде и кръв за химически анализ. Отказал да получи и
издадения му талон за медицинско изследване № 0067860 /л.8/. Водачът отказал да
бъде тестван и с техническо средство за установяване употребата на алкохол. За
така установеното нарушение, на жалбоподателя Налбантов бил съставен АУАН, въз
основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството
пред настоящата инстанция. В жалбата си същият отрича да е извършил вменените му във вина административни нарушения. Сочи,
че в нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две хипотези на изпълнително
деяние, изписани и двете в обжалваното наказателно постановление, с което било
ограничено съществено правото му на защита, тъй като водило до невъзможност да
разбере за какво точно нарушение е санкциониран. Независимо от горното,
жалбоподателят счита, в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът в контекста на правомощията си
по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителя М.В.М. – младши автоконтрольор при РУ на
МВР-Несебър, присъствал при установяване на нарушението. Същият в показанията
си пред съда заявява, че на процесната дата били повикани от колегите им за
съдействие във връзка със спрян автомобил, водачът на който изглеждал във
видимо нетрезво състояние. При пристигане на место, акт.М. поканил водача на
автомобила да бъде тестван за употреба на алкохол, но същият отказал. Бил му
издаден талон за медицинско изследване, който същият отказал да получи и да
разпише, като отказал да даде кръв за анализ. След това водачът бил поканен да
бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техните аналози, но същият отново категорично отказал. Бил му издаден още един
талон за медицинско изследване, който водачът отново отказал да получи и да
разпише, както и да му бъдат взети кръвни проби за анализ. Установено било
също, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е преминал технически
преглед.
Съдът не
установи наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
за установяване на административното нарушение, съответно при издаване на
атакуваното наказателно постановление. Същите
са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност, при
спазване на административно-производствените правила. Установените от
контролните органи административно нарушение е описано ясно и съответства на
посочената за нарушена административно-наказателна разпоредба. Предвид на това,
съдът намира за неоснователни и недоказани изложените в жалбата твърдения за
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при
съставянето на АУАН, съответно при издаване на обжалваното наказателно
постановление. Събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивират
съда да приеме, че на процесната дата – 13.09.2020г..,
жалбоподателят И. безспорно е
нарушил визираната в наказателното постановление разпоредба на чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДвП, поради което е бил законосъобразно санкциониран.
Що се отнася до наложените на
жалбоподателя И. административни
наказания, съдът, като взе предвид, че същите са определени в предвидения от
закона фиксиран размер, счита, че съответстват на характера и степента на
обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдействат в
максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции,
залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
– изцяло потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0304-001812 от 05.10.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ Несебър,
с което на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на В.К.И.
с ЕГН *********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис 4, са наложени
административни наказания – глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца за
административно нарушение по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: