Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 27.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи март
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
участието на секретаря Н.С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 504 по описа за 2016 година на Провадийския районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от П.Д.П., ЕГН **********,
с адрес *** срещу С.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** с искане за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство деца Д. П. Д., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН ********** на бащата, определяне местожителството им при
бащата, определяне на режим на лични отношения между ответницата и децата и
осъждането ѝ да заплаща на децата месечна издръжка в размер на 110 лв. за
всяко едно от тях от подаване на исковата молба.
В законоустановеният срок
ответницата е подала срещу ищеца насрещен иск с искане на нея да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното им
съжителство с П. деца Д. П. Д., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН **********, определяне местожителството на децата при нея,
определяне на режим на лични отношения между бащата и децата и осъждането на
бащата да заплаща на децата месечна издръжка в размер на 110 лв. на всяко едно
от тях от влизане в сила на решението.
В
исковата молба ищецът заявява, че през 1999 год. заживял на семейни начала с
ответницата, от което съжителство имали две деца Д. П. Д., ЕГН ********** и Е. П.
Д., ЕГН **********. Страните живеели при родители на ищеца в гр.Д. и двамата
полагали грижи за децата си. През 2009 год. ответницата започнала
да напуска семейното жилище и отсъствала продължително време, без да
обясни къде е ходила. В нейно отсъствие грижите за децата се полагали изцяло от
ищеца. През 2010 год. ответницата окончателно напуснала семейното жилище като
грижите за децата били поети изцяло от ищеца, който разчитал и на помощта на
родителите си. През 2011 год.
ответницата сключила граждански брак с трето лице. След като напуснала
семейното жилище ответницата се дезинтересирала от децата си, не им изплащала
никаква издръжка, не им правела подаръци. Поучавала детските надбавки и не ги
ползвала за задоволяване на свои нужди.
Ищецът
иска съда да постанови решение, с
което да му предостави да упражняването на родителските права спрямо децата Д. П.
Д., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН **********, местожителството им да бъде
определено при него, ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на децата Д. П. Д., ЕГН ********** и
Е. П. Д., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител, в размер на
110 /сто и десет/ лева за всяко от тях, считано от датата на завеждане на
исковата молба, с падеж всяко десето число на месеца за който се дължи
издръжка, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на
законни основания за нейното прекратяване.
В
срока по чл. 131 ГПК, от редовно уведомената насрещна страна е постъпил писмен
отговор. В него
ответницата излага, че искът е допустим, но неоснователен. Действително страните били
във фактическа раздяла, причината за която била ежедневната употребата на
алкохол от ищеца, неполагане на грижи за семейството и постоянния физически
тормоз на който подложил ответницата в продължение на години. След
фактическата раздяла на страните детето Е.
останало да живее в дома на ищеца, но се отглеждало от майка му. Детето Д.
останало да живее при ответницата, но през 2013г. детето отишло на гости в дома
на ищеца и след това не пожела да се върне при майка си, тъй като била
настройвана против нея. Ответницата твърди, че не била прекъсвала
контактите си с децата си и винаги, когато е възможно се виждала с тях,
интересувала се от тях. За децата се грижела само майката на ищеца, той
употребявал алкохол системно и не полагал грижи за децата, не работил и нямал
доходи. След раздялата на страните ищецът живял с няколко жени, от едната имал
и дете. Ответницата искала да вземе децата при себе си, но била заплашвана.
Детските надбавки на децата оставяла в магазин и децата отивали да си ги вземат
от там. Купувала им дрехи и други вещи. През 2016г. ищецът искал да омъжи
дъщеря им Е., като ответницата сезирала Дирекция "Закрила на детето” .
Ответницата счита, че ищецът нямал родителски капацитет да упражнява контрол
върху децата от друга страня тя разполагала със средства и възможности да се
грижа за децата си съобразно техните нужди и потребности.
Предявен е насрещен иск в
закоустановеният срок от ответницата С.И.. В него тя въз основа на твърденията,
изложени в отговора на исковата молба, описани по-горе, иска съда да ѝ
предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Д.
П. Д., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН **********, да
бъде определено местоживеенето им в дома ѝ, находящ се в гр.Д. ул.” ***, да бъде определен режим на лични контакти с
другия родител: всяка първата и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. в
събота до 18ч. в неделя, и по един месец през лятото когато майката не ползва
платен годишен отпуск, както и по два дни за коледните, новогодишните и
великденските празници, ответника по насрещният иск да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 110лв. на всяко едно от децата считано от влизане
на решението в сила, чрез мен тяхната майка и законна представителка.
В срока по чл. 131 ГПК, от редовно уведомената
насрещна страна по насрещният иск е постъпил писмен отговор. В отговора се излага, че иска е допустим, но неоснователен. Децата не
желаели да живеят при майка си, между него и децата имало трайна емоционална
връзка. Ответникът по насрещният иск работил и във връзка с това отсъствам от
дома си.
В съдебно заседание ищецът чрез процесулания
си представител поддържа предявените искове, ответникът поддържа насрещният
иск.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: от Заверено копие на удостоверение за раждане на
Е. П. Д., изд. въз основа на акт за раждане № І-1495/18.10.1999 г.; Заверено
копие на удостоверение за раждане на Д. П. Д., изд. въз основа на акт за
раждане № 1321/03.08.2005 г. се
установява, че детето Е. П. Д. е родена на ***г. в гр. Варна от
родители С.Д.И. и П.Д.П.. Детето Д. П. Д. е родена на ***г. в гр. Варна от родители С.Д.И. и П.Д.П..
Видно
от изготвеният по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“
Провадия с вх. № 98/09.01.2017г. се установява, че към момента на изготвянето
му 06.01.2017г. децата Е. и Д. живеят с баща си. Основна грижа за тях била
полагана от него, като същият бил подпомаган в отглеждането на децата от
родителите си. Жилището, в което се отглеждали децата, било триетажна постройка
в добро техническо състояние. Децата имали самостоятелна стая, имало отлични
хигиенно-битови условия. Жилището, в
което живеела ответницата, било двуетажна постройка, като тя и съпругът ѝ
обитавали втория етаж, който се състоял от хол, спалня, кухня и коридор. В
момента правили баня. Бащата на децата работил сезонна работа в Слънчев Бряг. В
момента помагал във фирмата на баща си и месечно разполагал с доходи от 700 лв.
Бил подпомаган и от родителите си. Майката на децата била безработна и
регистрирана в ДБТ. Съпругът ѝ бил пенсионер по болест и получавал пенсия
в размер на 126.67 лв. Същият споделил, че работил без трудов договор и
доходите на семейството са различни всеки месец. Децата са в добри
взаимоотношения с роднините си имат изграден приятелски кръг, двете деца се
обучават в СУ “Св.Кл. Охридски“ в гр. Д., като Д. е в шести клас, а Е. – в
единадесети. Според заключението в социалният доклад към момента децата се
отглеждат при благоприятни за тях условия, осигурена им е сигурна и безопасна
среда, както и условия за развитието им.
Видно от показанията на св. С. П., св. А. А., св.Я. П. и
св.Я. Ж. се установява, че П. и И. са разделени от 2010 г., поради семейни проблеми и неразбирателство, С.И. е
напусната обитаваното от тях жилище. От съвместното им съжителство имат родени
две деца – Е. и Д.. След раздялата голямата дъщеря Е. Д. е останала да живее
при баща си, а малката Д. е живеела с майка си до 2012г., след което и тя е
отишла да живее заедно с баща си и сестра си Е.. Условията, при които живеели децата в дома на
баща си, били добри, в къщата имали отделна стая. Бащата бил подпомаган в
отглеждането на децата от майка си и баща си. Децата не се виждали с майка си
по тяхно желание и не се чували с нея по телефона. Съдът не кредитира
показанията на св.П., че майката се виждала с децата си три и повече пъти
годишно, тъй като това твърдение противоречи на всички останали събрани по
делото доказателства. Майката давала на децата си детските надбавки, които били
в общ размер от 64 лева месечно, които оставяла в магазина на св.Ж. всеки
месец, а от там ги вземали една от двете й дъщери. Не им правила подаръци,
рядко им давала други пари по празниците. П.П. работил лятно време в Слънчев
бряг от април месец до септември. В момента бил шофьор към фирмата на баща си. С.И.
работила със съпруга си Я. П. – евангелски пастор в строителството и живеела в
дома му. При нужда за отглеждането на децата можела да разчита на родителите
си.
От
обясненията на децата Е. Д. и Д. Д. се установява, че те живеят при баща си и
той се грижел за тях. С майка си не се виждали, децата възприемат, че са били
изоставени от майка си, защото тя избрала да бъде с друг мъж. На тях им било
трудно да го приемат. Децата твърдят, че като били малки, майка им ги биела и ги
тормозела, а съпругът ѝ имал други деца, с които Е. и Д. Д. не били в добри
отношения. Децата живеели добре с баща си, той се грижел за тях, всичко си имали
в дома им. Децата не желаят да се виждат с майка си. Е. потърсила майка си,
когато искали да я оженят. Децата не могат да простят на майка си, че е избрала
съпруга си, а не тях. Майката им изплащала всеки месец по 32 лева на дете.,
като ги оставяла в магазина на св. Я. Ж. и от там те ги взимали.
От правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл.59 вр. с чл.142 вр.
с чл.143 от СК за разрешаване със съдебно решение на спорно правоотношение от
личен характер.
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 127,
ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл.59 вр. с чл.142 вр. с чл.143 от СК.
За основателността на иска по чл. 127, ал. 2 вр. с ал.1 вр. с чл.59 вр. с
чл.142 вр. с чл.143 от СК следва да е налице липса на съгласие между родителите
относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения,
местожителството на децата, издръжката им. Ищецът следва да докаже родителският
си капацитет, с оглед интересите на децата, че той е по-подходящият родител, на
когото да се предостави упражняването на родителските права и при когото да се
определи местожителството на децата, нуждите на детето и възможностите на
насрещната страна да заплаща претендираната издръжка за детето.
От
събраните по делото доказателства се установи, че между страните няма съгласие
относно упражняване на родителските права относно общите им деца Е. Д. и Д. Д.,
относно местожителството на децата, относно размера на издръжката и страната,
която следва да се заплаща. Според изготвеният социален доклад и събраните
гласни доказателства, включително обясненията на децата, съдът прави
заключението, че в интерес на децата е те да бъдат отглеждани от баща си, той
да упражнява родителските права спрямо тях, като на майката се определи
подходящ режим на лични отношения с децата, местожителството на децата да бъде
определено при бащата, майката да бъде осъдена да заплаща на децата месечна
издръжка. Децата Е. Д. и Д. Д. след раздялата на родителите си са останали да
живеят при баща си. Домът, в който те живеят има нужните хигиенно-битови
условия. Децата са развили силна емоционална близост с баща си и с баба си по
бащина линия, която живее на самостоятелен етаж в същата къща. От обясненията
на децата, се установява, че те искат да останат да живеят при баща си, като
следва да се отчете негативното влияние, което им е оказала раздялата между
родителите им, обстоятелството, че не са имали продължително време отношения с
майка си, че е прекъсната връзката между децата и майка им. Една промяна на
средата, в която живеят децата би ги разстроило и объркало още повече, че са
прекъснати нормалните отношения между майката и децата, че тя живее със съпруга
си, който има други деца, че Е. и Д. не харесват както съпруга на майка си,
така и децата му. Бащата на децата полага адекватни грижи за тях, има по-постоянни
трудови доходи от тези на майката, с които да задоволи нуждите им, подпомаган е
в грижите за тях от техните баба и дядо, които децата познават и на които се
доверяват. От друга страна майката няма постоянни трудови доходи, жилището, в
което живее, макар и да има нужните хигиенно-битови условия е нежелано
местожителство от децата. Следва да се отчете желанието на децата да останат да
живеят при баща си и интереса им, който съда трябва да защитава. Съдът намира,
че с оглед поведението на двамата родители спрямо децата, бащата е този, който
им дава сигурност и стабилност, от които децата се нуждаят и той е този, който
им е изградил семейна среда, в която те се чувстват добре. Майката е дала
приоритет на личните си отношения, а не на родителката грижа, което е нейно
право, но не може да не бъде отчетено от съда, а и този приоритет не е в
интерес на децата. Поради гореизложените съображения съдът намира, че
родителските права спрямо Е. и Д. Д.следва да се предоставят на бащата, като на
майката се определи подходящ режим на лични отношения със дъщерите ѝ, тъй
като децата следва да имат контакт с двамата си родители и да се възстанови
прекъснатата родителска връзка между децата и майка им. Съдът намира, че следа
да се определи следния режим на лични отношения, а именно: всяка втора и четвърта
седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване,
на 24 декември всяка година от 10.00 часа до 18.00 часа, на 31 декември от
10.00 часа до 18.00 часа всяка година, деня преди Велик ден всяка година от
10.00 часа до 18.00 часа, както и по 1
месец през лятото, когато бащата не е в годишен отпуск. Местоживеенето на
децата следва да се определи при бащата, тъй като той ще упражнява родителските
права върху двете деца на адреса, на който пребивава той - гр. Д., ул. ***.
Задължението за издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. От събраните по делото доказателства се установи, че бащата е
този, който полага непосредствени грижи за децата и те живеят при него. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. С разпоредбата на чл.
142, ал. 2 от Семеен кодекс е предвидено, че размера на определената издръжка е
недопустимо да бъде по-малък от 1/4 от минималната работна заплата (определена с ПМС
№ 22/26.01.2017 г. на 460 лева от 01.01.2017г., т.е. минималния размер на издръжка от 01.01.2017г. е 115 лева).
За определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на децата,
които са в училище, едното е на 17 години, а другото на 11 години, обуславящи повишени разходи за облекло, разходи за учебни пособия, храна. От
събраните по делото доказателства не се установи децата да имат по-различни
нужди от деца на същите години. Установи се, че и двамата родители имат
доходи от полаган труд. Въз основа на обсъдените по-горе приети по делото доказателства, възрастта и нуждите на правоимащите деца, както и с оглед социално -
икономическите условия в страната, съдът
намира, че непълнолетните Е. и Д. Д. имат нужда да получават, а двамата родители имат възможност да им осигуряват обща месечна издръжка в размер на 270 лв., за всяко едно от тях. Съобразно задължителните указания,
дадени към съдилищата с Постановление № 5 от
16.XI.1970г. на Пленума на ВС, семейните
добавки, които се получават в полза на детето следва да бъдат съобразени при
определяне на размера на издръжката. Съгласно събраните по делото гласни
доказателства, детските добавки, които се получават от майката и се предават на
децата са в размер на по 32 лева, за всяко едно от децата. Така остатъкът от
определения общ размер на необходимата за децата издръжка в размер на 238 лева
на всяко едно от тях следва да бъде разпределен между двамата родители,
съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и
материално състояние. От събраните по делото доказателства не се установи
точния размер на доходите и на двамата родители, поради което съда намира, че
майката следва да заплаща месечна издръжка на двете си деца в размер на по 120
лева, считано от подаване на исковата молба – 14.06.2016г., а бащата следва да
поеме остатъка от 118 лева.
С
оглед гореизложеното главният иск следа да се уважи, а насрещният да се
отхвърли.
Страните
не са направили искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
На
основание чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса по иска за издръжка по чл. 143 СК в общ размер на 345,60
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Д. П. Д., ЕГН ********** и Е. П. Д.,
ЕГН **********, на бащата П.Д.П., ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на децата Д.
П. Д., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН ********** в дома на баща им П.Д.П., ЕГН **********, на адрес ***, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката С.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес *** с децата
Д. П. Д., ЕГН ********** и Е.
П. Д., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване, на 24
декември всяка година от 10.00 часа до 18.00 часа, на 31 декември от 10.00 часа
до 18.00 часа всяка година, деня преди Велик ден всяка година от 10.00 часа до
18.00 часа, както и по 1 месец през
лятото, когато бащата не е в годишен отпуск, на основание чл.127 вр. с чл.59 СК.
ОСЪЖДА С.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща в
полза на децата Д. П. Д.,
ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН **********, чрез техният баща и законен
представител П.Д.П., ЕГН **********, издръжка
в размер на по 120 лв. /сто и двадесет лева/ месечно за всяко от тях, считано
от 14.06.2016г., с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка забавена вноска, до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване, на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.143 СК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** срещу П.Д.П., ЕГН **********,
с адрес *** насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2
вр. с ал.1 вр. с чл.59 вр. с чл.142 вр. с чл.143 от СК, за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права
по отношение децата Д.
П. Д., ЕГН ********** и Е. П. Д., ЕГН **********;
за определяне местоживеенето им при ищцата в гр. Д., ул. *** № 39; за определяне
режим на лични отношения между децата и бащата; за осъждане на бащата П.Д.П. да
заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева на децата Д. и Е. Д. чрез тяхната майка с начален момент от влизане в сила на
съдебното решение.
ОСЪЖДА
С.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд
държавна такса в размер на 345,60 лева, на осн. чл. 69, ал.
1, т. 6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Постановява
предварителнио изпълнение на решението относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………