МОТИВИ: Производството по
чл.246 от НПК е образувано въз основа на
обвинителен акт внесен от ОП Пазарджик, в който правната квалификация на
деянието е по чл.343а ал.1
б.“Б“ вр. с чл. 343 ал.1 б.“В” вр. с чл.342 ал.1 от НК вр. с чл. 20 ал.1 и ал.2
от ЗДвП
Подсъдимият А.С.Т. *** го
обвиняват в това че, на 02.10.2015
г. в гр. Велинград
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ” модел „318“ с регистрационен №
РА *** ВК е нарушил правилата за движение:
чл. 20 ал.1 от ЗДвП– „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ /водачът Т. не е контролирал непрекъснато управлявания от
него автомобил/;
чл.20
ал.2 от ЗДвП– „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението” /водачът Т. не е предприел мерки да
намали скоростта на движение и да спре, когато обективно е могъл да възприеме
стъпването на пешеходката .Т. на пътното платно като възникнала опасност за
движението/
чл.21 ал.1 от ЗДвП- “При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория “В” в
населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.” /водачът Т. е управлявал автомобила
с 67.2 км/ч в населено място/, и по непредпазливост е причинил смъртта на А.К.Т.
ЕГН ********** от гр.Велинград /настъпила на 13.10.2015г./, като след деянието
е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата - престъпление по чл.343а ал.1 б.“Б“ вр. с чл. 343 ал.1 б.“В” вр. с чл.342 ал.1 от НК вр. с чл. 20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и с чл.21
ал.1 от ЗДвП.
На
основание чл.76 от НПК наследниците на
пострадалата К.П.Т./съпруг/И.К.Т./син/ и - М.К.Т./син/ / са конституирани като частни обвинители по
делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик подържа обвинението,пледира за осъдителна
присъда с приложение на института на условното осъждане спрямо наказанието
“лишаване от свобода”.,както и да бъде лишен от право да управлява МПС.
Повереникът
на частните обвинители ,пледира за
осъдителна присъда,като се приложи
разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода. както и да
бъде лишен от право да управлява МПС
Защитникът
на подсъдимият пледира за оправдателна
присъда, алтернативно за
приложение на института на условното осъждане спрямо наказанието “лишаване от
свобода”
Подсъдимият пледира за невиновност.
Подсъдимият се обявява за
невиновен за самата катастрофа не дава обяснения и се възползува от правото си
да мълчи съгласно чл.115 ал.4 от НПК.
Съдът
като обсъди и
прецени събраните по делото писмени , гласни и веществени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,съобразявайки закона
и по совободно вътрешно убеждение и в съответствие на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
А.С.Т. е правоспособен водач на моторни превозни
средства от категориите „В”, „СЕ“, „С“, „АМ“, „ТКТ“ и „ВЕ“. Спрямо същия са налице издадени
петнадесет наказателни постановления и осем броя фиша за извършени
административни нарушения на правилата за движение.
На 02.10.2015г. около 16.00 часа следобед подсъдимият А.С.Т. управлявал
лек автомобил марка „БМВ” модел „318“ с
регистрационен № РА *** ВК, сив
металик, собственост на съпругата му К.Х.Т., по
ул.“Индустриална“ в гр.Велинград, в пътния участък при
Централен гробищен парк /Нови гробища/-гр. Велинград, по който били разположени
две ленти за движение- източна с широчина 8.20 м и западна с широчина 5.20м,
разделени от осева непрекъсната линия/с шириниа 10см/. Непосредствено до
входа на гробищния парк било обособено уширение за паркиране на автомобили с
ширина 2.90м, разположено вдясно от източната
лента за движение, по която Т. управлявал
моторното превозно средство в посока от юг на север. Приближил входа на Централния
гробищен парк на разстояние 146.2м. Пътната настилка
била асфалтова и суха, без неравности и дупки. Видимостта
била добра, а пътният участък в района Централен гробищен парк – прав, без
наличие на напречен и надлъжен наклон. Подсъдимият
управлявал автомобила си със скорост 67.2 км/ч или 18.7 м/с, която се явявала неразрешена за
конкретния пътен участък, позволяващ движение в населено място до 50 км/ч. На предна дясна седалка в автомобила
се возел св.С.Т.- баща на подсъдимия.
По същото време пешеходката А.К.Т. ЕГН **********
от гр.Велинград предприела спокойно бягане със скорост 5.01 км/ч или 1.4 м/с в
посока от изток на запад, излизайки от входа на централния гробищен парк на
ул.“Индустриална“ в гр.Велинград, забързана към
паркиралия в близост на западното платно за движение пътнически бус, специално
ангажиран да извози гостите на организирано погребение в парка. Пешеходката .Т. предприела перпендикулярно пресичане на пътното
платно в посока от изток на запад, без да се огледа за приближаващи превозни
средства. В момент, когато стъпила на източната лента
за движение, по която се приближавал управлявания от подсъдимия автомобил,
последният отстоял на разстояние 81.9 метра. Въпреки че в този момент
възникнала опасността за движението за управляваното от подс.Т. моторното
превозно средство, последният не реагирал навреме. Въпреки обективната
възможност да възприеме стъпването и движението на пешеходката върху пътя /видимостта му не била намалена поради
метеорологични причини или ограничена от наличието на завой или препятствия/ и
да предприеме адекватни действия за избягване на възникналата опасност за
движението и да предотврати пътно
транспортното произшествие- да намали скоростта и да спре, тъй като пълният
спирачен път при избраната от него скорост за движение от 67.2 км/ч възлизал на
51.1 метра, подсъдимият Т. не сторил горепосоченото. Същият
не възприел своевременно стъпването и движението на пресичаща пешеходка върху
пътя поради субективни фактори, тъй като не наблюдавал всеобхватно и
непрекъснато пътната ситуация пред автомобила. Възприел
пешеходката на пътното платно със закъснение, когато автомобилът се намирал на
разстояние 38.40 метра от нея. Вследствие на горепосоченото и реагирал
със закъснение, като предприел аварийно спиране на автомобила, чийто спирачен
механизъм се задействал, когато превозното средство се намирало на 20.30 метра
от пресичащата пешеходка, и отклонил последния наляво в посока западната лента
за движение, за да избегне удара. Усилията му обаче на дали
резултат.
След като пресичащата пешеходката изминала за около
5.8 секунди разстояние от 8.2 метра напречно на платното на движение от
стъпването й на последното, последвал удар между управлявания от пoдс.Т. автомобил и пресичащата пътя А. .Т.,
който настъпил в дясната страна /преден десен калник и външното дясно
огледало/ на превозното средство и тялото на пешеходката и върху разделителната
непрекъсната линия с широчина 10 см между източната и западната ленти за
движение. Вследствие на сблъсъка
.Т. паднала по гръб на пътното платно. Ударила главата
си в земята. Автомобилът на подсъдимия продължил
аварийното си спиране, като навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил
в спрелия в западната лента микробус, като настъпили материали щети и за двете
превозни средства. От удара .Т. получила тежка
черепномозъчна травма. Въпреки това била в съзнание.
Повърнала стомашното си съдържание на пътя. Подсъдимият Т. слязъл от автомобила и оказал първа помощ на
пострадалата. Възпирал опитите й да стане до
пристигането на бърза помощ. Призовавал я да не мърда,
тъй като била наранила главата си. Своевременно
сигнализирал за случилото се от мобилния си апарат на телефон за спешни
повиквания 112, като помолил за линейка на мястото на ПТП.
На място пристигнали служители на РУ на
МВР-Велинград /между които и дежурен разследващ полицай, който впоследствие
извършил оглед на местопроизшествието/ и екип на Бърза помощ, който
транспортирал пострадалата .Т. до МБАЛ-Велинград, където след първична
обработка и преглед била откарана за оперативно лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. Пловдив. Въпреки оказаната й медицинска помощ,
пострадалата починала на 13.10.2016г., вследствие на
получената при ПТП на 02.10.2016г. тежка
черепномозъчна травма, довела до парализа и разрушаване на жизненоважни мозъчни
центрове.
В хода на разследването с протокол за
доброволно предаване от 02.10.2015г. подсъдимият предоставил на
водещия разследването полицай
следните движими вещи - автомобил марка
„БМВ” модел „318И“ с рег. № РА *** ВК с контактен ключ за него и
документи - свидетелство за регистрация на МПС част II с №****2, един брой
удостоверение за техническа изправност на ППС № 07578874, застрахователна
полица и контролен талон „Гражданска отговорност“ №
46662882.
С писма с рег. №
10585р-257/26.01.2016 г. и с рег. №
10585р-1924/08.20.2015г. Началникът на Районен център
112-Кърджали предоставил за нуждите на разследването два броя компакт диска,
съдържащи пет броя аудиозаписи и пет броя снимки на електронни картони на
приетите повиквания за ПТП.
Видно от изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза на труп №320/2015г. /л.117/ при
огледа и аутопсията на трупа на А.К.Т. е установено: състояние след оперативно
отваряне на черепа по повод на остър травматичен кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, оток на мозъка и кръвонасядания по кожата на горния ляв
крайник. Причината за смъртта на А. .Т. е тежка
черепномозъчна травма, довела до парализа и разрушаването на жизненоважни
мозъчни центрове. Настъпването на смъртта е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са възникнали към
момента на станалото ПТП-при блъскане от лекия автомобил с последващо падане и
удар върху пътното платно.
Видно от протокол № 994/05.10.2015г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръв и урина /л.110/, в изпратените за изследване проби кръв, взети
от А.Т., не се доказва наличие на етилов алкохол.
От изготвената автотехническа експертиза
/л.129-137/ става ясно, че кормилната и спирачната системи на автомобил БМВ
318И са работоспособни по време на ПТП, като на спирачната система
няма АБС и гумите отговарят на изискванията за големина на проектора /мин. 1.6
мм/. Мястото на конфликта се намира на разделителната линия
на платното за движение. Върху автомобила е в предната
дясна част-преден десен калник и външното дясно огледало. Лекият автомобил се движил в посока юг-север, а пешеходката –
изток-запад. Скоростта на движение на автомобила по намерените спирачни
следи е била 67.2 км/ч или 18.7 м/с, а скоростта на движение на пешеходката е
била 5.01 км/ч или 1.4 м/с – спокойно бягане. Дължината на опасната зона при
аварийно спиране на автомобила е 51.1 метра, времето за достигане на мястото на
конфликта е 3.68 секунди, а времето за преминаване на опасната зона е 4.58
секунди. Пешеходката е станала опасност за движението на автомобила, когато
стъпва на пътното платно, като разстоянието, което преминава и е опасност за
автомобила, е 8.20 метра –където е разделителната линия, а времето за достигане
на пешеходката до конфликтното място е 5.8 секунди. Когато пешеходката е
станала опасност за движението /когато е тръгнала да пресича пътя/, автомобилът
се е намирал на 81.9 метра. ПТП е предизвикано от
двамата участника. ПТП е предотвратимо при скорост на движение на
автомобила 51.8 км/ч или 14.4 м/с –при която скорост автомобилът ще спре до
мястото на конфликта и при ненавременното възприемане на движещата се пешеходка
и закъснялата реакция на водача /от изготвената скица към АТЕ става ясно, че
разстоянието, на което водачът е реагирал на движещата се пешеходка, е 38.40
метра/. Когато пешеходката е пресекла входа на гробищния
парк, спокойно тичайки, автомобилът се е намирал на 146.2 метра преди мястото
на конфликта.
Видно от изготвената техническа експертиза /л.143-145/ обектът на експертизата –оптичен
носител CD-R,марка ЕМТЕС с надпис върху него “рег. № 367р-8662
06.10.2015г. РУМВР Велинград представлява кръг с
диаметър 119 мм и надписи на лицевата страна. При
поставянето му в четящото устройство на компютър се установява, че върху него
има аудио записи на пет телефонни разговора с описаното в експертизата
съдържание.
Видно от писмо с изх. №
04.04/14 от 28.01.2016г. на Кмета на Община Велинград /л.85/ мястото на
ПТП попада в „Пътен участък при Централен гробищен парк /Нови
гробища/-гр.Велинград“, който попада в регулационните черти на гр. Велинград, означен като ул. „Индустриална“.
Скоростта на движение на автомобилите в участъка е визирана
чл.21 от ЗДвП.
Тази фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на,показанията
на св. М.К.Т., К. П.Т., И.А.Д., С.А.Т., Й.Д.Д., Ц.Б.Б. - разпитани
в съдебно заседание на 20.09.2016г,на И.К.Т. дадени на
21.10.2015г. намиращи се на лист № 163/21.10.2015г. от ДП и прочетени по реда
на чл. 281 ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 5
от НПК.на свидетелите -И.Т.И., Н.Г.К.,
К. Д.
И., Г. Д.А., М.
Д. Ш. – Г., А.Р.Р., Б. О.С.-разпитани
в съдебно заседание на 04.11.2016г,, заключението – Протокол № 4 от 18.01.2016г. на техническо
изследване в НТЛ находящо се в ДП № 573/15г., лист 143-145, изготвено от в.л. В.З.Б., заключението на химическа експертиза Протокол №
994/05.10.2015г. намиращо се в ДП №
573/15 г. на лист 110-112, изготвено от
в.л. Х.Л.А. , заключение на съдебно медицинска
експертиза, находяща се в ДП № 573/15 г. на лист 117-120 вкл прочетено по реда на чл.283 ал.3 от НПК, и заключението на
САТЕ, изпълнено от експерта В., фотоалбум ,от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
Доказатествената
пътека по делото безспорно сочи ,че подсъдимият
на 02.10.2015 г. в гр.Велинград при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка
„БМВ” модел „318“ с регистрационен № РА *** ВК е нарушил правилата за
движение: чл.21 ал.1 от ЗДвП - “При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория “В” в
населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.” /водачът Т. е
управлявал автомобила с 67.2 км/ч в
населено място/, и по непредпазливост е причинил смъртта на А.К.Т.
ЕГН ********** от гр.Велинград /настъпила на 13.10.2015г./, като след деянието
е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата .
От
обективна и субективна страна установеното по делото запълва законният състав
на престъплението по чл.343а ал.1 б.“Б“ вр. с чл. 343
ал.1 б.“В” вр. с чл.342 ал.1 от НК вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП
Поведението
на подсъдимия е в нарушение с правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП и именно това му поведение е в пряка
причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалият. В случая причината за произшествието е висока скорост на движение, която скорост е установено
безспорно, че е била над разрешената от ЗДвП за процесната категория МПС,
управлявано от подсъдимия, а ПТП е могло да бъде предотвратимо при скорост на движение на
автомобила 51.8 км/ч. От субективна страна, подсъдимият е действал
по непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият не би извършил престъплението по
транспорта ,ако не беше управлявал с превишена скорост..
Превишената
скорост винаги представлява /съдържа в себе си/ и несъобразена скорост. Определената в закона
максимално разрешена скорост за категорията МПС, управлявано от подсъдимия, не
е случайна. Счита се, че тя е и съобразената скорост
за тази категория МПС. При определяне на максимално
допустимата скорост законодателят е взел предвид препоръките на различни научни
дисциплини, опитните правила, законите на механиката и физиката и редица други
закономерности. Затова първото условие за движение със
съобразена скорост е спазването на максимално допустимата и разрешена скорост.
Надвишаването на максимално допустимата скорост всъщност е
движение и с несъобразена скорост, тъй като по силата на същите обективни
закони и закономерности, извън човешките възможности е ситуацията да бъде
овладяна и контролирана, т. е. неминуемо се стига до произшествие.
Обратното твърдение обаче не е вярно: несъобразената скорост не означава
непременно и превишена скорост. Първата се избира в
зависимост от конкретните условия, които се явяват допълнителни по отношение на
общоважащите, взети предвид от законодателя при определяне на максимално
възможната и разрешена скорост за движение. Ето защо,
скоростта до 50 км/ч за този вид МПС изначално се счита за съобразена въобще и
без наличие на допълнителни обстоятелства, които да се вземат предвид.
Вторият извод също е верен: превишаването на тази скорост от този вид МПС
винаги е в пряка причинна връзка с неблагоприятния резултат.
В съдебната практика ВС и ВКС е
прието, че нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП не се
поглъщат, а се намират в конкуренция помежду си и съответното нарушение може да
бъде квалифицирано по един от тези два текста. Разпоредбата
на чл. 21 ЗДвП се
явява специална спрямо нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Във всички случаи, обаче, се касае до еднородно нарушение,
доколкото превишената скорост е винаги и несъобразена с оглед житейски и научно
обоснованата максимално допустима /разрешена/ скорост за вида и техническите
качества на дадено пътно превозно средство поради неговите технически
особености, товар, структура, определящи и режима на скоростта за отделните
видове МПС. Тя е отразена в таблицата към чл. 21 ЗДвП. Превишавайки посочените стойности,
водачът на МПС винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира на
обстоятелствата, които са послужили житейски и експертно-научно обосновано за
налагане на ограничението в максималната скорост допустима за съответните
категории МПС-та. Закъснелите реакции имат само
субективно естество и и намират
отражение в анализа на причинния процес за настъпилото ПТП. Поради това и съдът
оправда подсъдимия по възведеното обвинение за нарушени
правила за движение, а именно по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Страните по делото
не спорят,че на
02.10.2015 г е станало ПТП /,че водач на МПС е подсъдимият,както и
че след ПТП,подсъдимият е оказал помощ
на пострадалия.В тази насока показанията на свидетелите са еднопосочни,и се
покрепят от заключението на Протокол № 4 от
18.01.2016г. на техническо изследване в НТЛ находящо се в ДП № 573/15г., лист
143-145, изготвено от в.л. В.З.Б. ,че в
разпечатката се съдържа телефона на подсъдимия по който се е обадил на тел.
112.
Всеки един от
свидетелите - К.П.Т./съпруг/И.К.Т./син/ и - М.К.Т./син съобщава как и при какви обстоятелства е узнал за
преждевремената смърт на пострадалата.
С показанията
си св.С.Т. -баща на подсъдимия се стреми да го подпомогне и да представи оневиняващи го
обстоятелства,като обрисува картина че е имало струпване на хора и паркирани
МПС-та пред гробищният парк,че синът му карал с около 40-45км/ч,намалил като
видял хората,пострадалата искочила от тълпата и започнала да бяга към
автобуса.Синът му предприел маневра и той му казал ,”има жена „И предприел манерва и ако го нямало автобуса
ударът щял да се избегне.Заявява, че мястото на произшествието било извън
града,че не знае дали имало пътни знаци.
Съдът не дава
вяра на показанията на св.Т.,те се опровергават от събраните по делото гасни доказателства,заключението на САТЕ,на
писменото доказателство- писмо с изх.
№ 04.04/14 от 28.01.2016г. на Кмета на Община
Велинград /л.85/ мястото на ПТП попада в „Пътен участък при Централен гробищен
парк /Нови гробища/-гр.Велинград“, който попада в регулационните черти на гр. Велинград, означен като ул. „Индустриална“.
Опровергават
се от заявеното при разпита на Г.Д.А. от 4.11.16г заявил “Аз минах през пътя на
централните гробища, имаше спрени автомобили от двете пътни ленти, но те бяха
паркирани в края на пътя и по никакъв
начин не ограничаваха видимостта, на мен не ми пречеха“,не коренспондират с
показанията на И.Т.И. от 4.11.16г. установил че „ с голяма скорост се движеше,
в десния калник я удари водача на МПС-то“
„страхотен удар получи. МПС-то продължи напред, 4,5-6 метра след удара“.
че “пострадалата жена вървеше бавно, като тя се по затича след като пресичаше
пътното платно“.Опровергават се от показанията на свид. Н. К. заявила на
4.11.16г. в съдебно заседание че „не беше много малка скоростта, около 70 км/ч,
видях как жената прелитна и падна на земята“. В показанията си пък И.А.Д./
шофьора, който е очаквал пристигащите от погребението, за да ги отведе в града/
сочи „чух и усетих силен удар отляво, като блъскане на две коли“. Свидетелите Й.Д.,Ц.Б.
в разпита си на 20.09.16 г сочат че са чули че удара е бил значително силен...Свидетелят.
А.Р.Р. разпитан пък в съдебно заседание на 4.11.16г. казва, „видях падналата жена и около нея имаше
струпани хора, казва, също че изключително широко е пътното платно пред
гробищния парк и след завоя има изключително добра видимост. Свидителят С.,заявява,че
„Това е път с две ленти за движение в
двете посоки по една лента. Видимо най-вероятно е така да са симетрични, това е
прав пътен участък, уширението е проектирано така да е в продължението на
„Гробищния парк“, а двете ленти са еднакви” К.И. на 4.11.16г.също
заяввява „чух удар, силен удар, сякаш се хвърля голяма тежест от височина, един
тъп звук“.
Правнорелевантните
обстоятелства по делото се изяснени по
експертен път.
Назначенета,
изготвена и приета от настоящият състав САТЕ експертиза,чието заключение съдът цени
като обективно и компетентно сочи ,че кормилната и спирачната системи на автомобил БМВ 318И са
работоспособни по време на ПТП, като на
спирачната система няма АБС и гумите отговарят на изискванията за големина на
проектора /мин. 1.6 мм/. Мястото на конфликта се намира на
разделителната линия на платното за движение. Върху
автомобила е в предната дясна част-преден десен калник и външното дясно
огледало. Лекият автомобил се движил в посока
юг-север, а пешеходката – изток-запад. Скоростта на движение на
автомобила по намерените спирачни следи е била 67.2 км/ч или 18.7 м/с, а
скоростта на движение на пешеходката е била 5.01 км/ч или 1.4 м/с – спокойно
бягане. Дължината на опасната зона при аварийно спиране на автомобила е 51.1
метра, времето за достигане на мястото на конфликта е 3.68 секунди, а времето
за преминаване на опасната зона е 4.58 секунди. Пешеходката е станала опасност
за движението на автомобила, когато стъпва на пътното платно, като
разстоянието, което преминава и е опасност за автомобила, е 8.20 метра –където
е разделителната линия, а времето за достигане на пешеходката до конфликтното
място е 5.8 секунди. Когато
пешеходката е станала опасност за движението /когато е тръгнала да пресича
пътя/, автомобилът се е намирал на 81.9 метра. ПТП е
предизвикано от двамата участника. ПТП е предотвратимо при скорост на
движение на автомобила 51.8 км/ч или 14.4 м/с –при която скорост автомобилът ще
спре до мястото на конфликта и при ненавременното възприемане на движещата се
пешеходка и закъснялата реакция на водача /от изготвената скица към АТЕ става
ясно, че разстоянието, на което водачът е реагирал на движещата се пешеходка, е
38.40 метра/. Когато пешеходката е пресекла входа на
гробищния парк, спокойно тичайки, автомобилът се е намирал на 146.2 метра преди
мястото на конфликта.
Изводът, който се
налага от анализа на посоченото по-горе експертно заключение е, че именно движението с превишена скорост от страна на водача се намира в причинна
връзка с настъпилия резултат - смъртта на пострадалата.
Разбира се
безспорно по делото е и обстоятелството за сериозното съпричиняване от страна
на пострадалата,/изразило се в
неправилно пресичане/.
Съдът изцяло
се довери на заключението на АТЕ изготвено от в.лице В.,тъй като коренсподира с обективните
факти по делото,с приложените по делото доказателства, сред които и огледен протокол,фотоалбум,веществени докателства.
В тази връзка
са неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че протокола за оглед е
некоректно направен, който сам свидетелства че е допусната грешка при
замерването, в предвид обстоятелството, че защитникът лично бил ходил на място
и че направил измерване, и следствен експеримент, и изготвил и експертиза.
Тези доводи са лишени от фактическо основание ,извършения
от органът на досъдебното производство оглед отговаря на изскването на чл.156
от НПК и той съдържа вярно отражение на обективната действителност.
Спрямо
подсъдимия са налице
всички законови основания за приложение на привилилигированата
разпоредба на чл. 343 а от НК,.Това
е така , защото в
конкретната ситуация, на пътя, , единственото, което е
могъл подсъдимият да направи е да провери състоянието на пострадалия, да му
окаже според възможностите си помощ, както и да
сигнализира за за случилото се от мобилния си апарат на телефон за спешни
повиквания 112, като помолил за линейка на мястото на ПТП.В случая следва да се
приеме,че помощта е била необходима и е била обективно и субективно насочена
към спасяването на живота на пострадалия.
Обвинението против
подсъдимият по по чл.343а ал.1 б.“Б“ вр. с чл. 343
ал.1 б.“В” вр. с чл.342 ал.1 от НК вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП се доказа по един
категоричен и безспорен начин.
При определяне на наказанието ,което
следва да се наложи на подсъдимият за
извършеното от него по непредпазливост престъпно деяние-причинената смърт съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и
чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
За извършеното
престъпление е предвидено наказание до четири години лишаване от свобода.
При
индвивидуализацията на наказанието, съдът съобрази от една страна обществената
опасност на деянието, която безспорно е висока, предвид настъпилия вредоносен
резултат, така и тази на дееца, за когото не съществуват данни да е личност със
завишена степен на обществена опасност, а от друга - наличието на смегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно – съпричиняване на съставомерния вредоносен резултат от
починалото лице /изразило се в неправилно пресичане- например свидетелят С. заявява”Има пешеходна
пътека, не си спомням точно на какви метри е било, имаше там пешеходна пътека,
но не съм обърнал внимание, жената където беше на место имаше кървава следа и
там където е паднала казаха, че там е станало, не мога да кажа на какви метри е
била пешеходната пътека, това което заварих сме го запазили.” /.като смекчаващи отговорнстта
обстоятелства се отчетоха и неговата възраст, чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни, че е женен има и дете за което следва да полга грижи,че
е трудово ангажиран,работи като шофьор, а като отекчаващо вината обстоятелство
съдът прецени допуснатите административни нарушения по ЗДвП,изхождайки от
наличната по делото информация от д.п./Справка картон на водача/.
С оглед изложеното, ПОС намери, че наказанието
на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, в размер под средния
такъв, предвиден в особената част на НК за този вид престъпления, а именно- една
година лишаване от свобода.
Съдът не намери
основание така наложеното на подсъдимия наказание да бъде изтърпявано
ефективно, като счете, че целите, предвидени в текстта на чл.
36 от НК, биха били постигнати и чрез прилагане института на условното
осъждане.
С тези съображения
и на основание чл.
66, ал. 1 от НК, ПОС отложи изпълнението на наказанието лишаване от
свобода за срок от три години считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът счете, че в конкретния случай не са налице
предпоставките за прилагане на чл.
55 от НК и за определяне на друг вид наказание, тъй като не са налице
нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък изключителни
такива..
Наред с това
ПОС счете, че на подсъдимия следва да
бъде наложено и кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
Настоящата
инстанция намира, че така определеното по размер наказание лишаване от
правоуправление на МПС в пълна степен би подействало на подсъдимия и възпиращо,
и поправително, при което в максимална степен би го мотивирало за в бъдеще
стриктно да съблюдава правилата за движение по пътищата, както и би му
попречило да извърши ново престъпление по транспорта .
Постанови се след
влизане на присъдата в сила веществените доказателства: Лек автомобил марка „БМВ“ модел „530“ с рег. № РА№ РА *** ВТ /находящ
се на съхранение в РУ на МВР – Велинград/ да се върне на К.Х.Т. от гр. Сърница
-Два броя
компакт диска, съдържащи пет броя аудиозаписи и пет броя снимки на електронни
картони на приетите повиквания за ПТП-то /на л. 33 и л. 77 от делото/, като
вещи без значителна стойност да бъдат унищожени;
-свидетелство за регистрация на МПС
част II с №*********, един брой
удостоверение за техническа изправност на ППС № 07578874, застрахователна
полица и контролен талон „Гражданска отговорност“ № 46662882 /в найлонов плик
на л.19 от делото да се върнат на да се върнат на К.Х.Т. от гр. Сърница
При този изход на
делото се осъжда подсъдимият да заплати
на частните обвинители по делото К.П.Т.,И.К.Т. и - М.К.Т. направените от тях разноски за
адвокатска защита в размер на по 1500 /хиляда и петстотин/ лева за всеки един
от тях,
а в полза на Окръжен съд – гр. Пазарджик – 145,40лв. /сто четирдесет и пет лева
40 ст./ , а в полза на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 426,58 лв./четиристотин
двадесет и шест лева и 58 ст./
По
изложените съображения съдът постанови присъдата и изготви мотивите към нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: