Р Е Ш Е Н И Е
№ 344
гр. П.***, 14.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - П.***, в открито заседание
на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: С. ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В. и
при участието на прокурор Б. К. от Окръжна прокуратура – П.***, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 287 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на С.Ю.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Българска агенция по безопасност на храните – гр. София. Ищецът, чрез
пълномощника си адв. Я.С. ***, е поискал да бъде постановено решение, с което
да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 300,00 лева, представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение и
направени съдебни разноски в производство по оспорване на Наказателно
постановление № 1/25.01.2019 г., издадено от директора на ОДБХ – гр. П.***,
което е отменено като незаконосъобразно след разглеждането му по съдебен ред в
производството по АНД № 367/2019 г. по описа на Районен съд – П.***, ведно със
законната лихва за забава върху същата сума от датата на подаване на исковата
молба – 15.04.2020 г., до окончателното изплащане на дължимото, както и
направените разноски в настоящото производство.
Ищцата обосновава
исковата си претенция с твърдения, че ответникът /чрез оправомощено длъжностно
лице – директор на ОДБХ – гр. П.***/ е издал спрямо него Наказателно
постановление № 1/25.01.2019 г., което е обжалвано по съдебен ред. В
образуваното производството по АНД № 367/2019 г. по описа на Районен съд – П.***
тя е била представляван от адвокат, комуто е заплатила адвокатско
възнаграждение от 300,00 лева. Тъй като наказателното постановление е отменено,
ищцата претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от 300,00 лв.
/триста лева/, представляващо платено адвокатско възнаграждение и направени
съдебни разноски пред съдебната инстанция.
В подкрепа на твърденията си ищцата прилага писмени доказателства по опис и
моли да бъде изискано и приобщено към делото АНД № 367/2019 г. по описа на
Районен съд – П.***.
В съдебно заседание
ищцата – редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Я.С., която
поддържа предявените искови претенции и моли съда да ги уважи като основателни
и доказани. Претендира направените по делото разноски в размер на 310,00 лв.,
от които: 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение, и 10,00
лв. /десет лева/ - внесена държавна такса. Прилага списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът Българска
агенция по безопасност на храните – гр. София, редовно призован, не изпраща
представител. Подробни съображения излага в представения отговор на исковата
молба, както и в представената молба по делото с вх. № 2312/10.08.2020 г.
Окръжна прокуратура П.***
- редовно призована, се представлява от прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура - П.***. Последният счита, че исковете са доказани по основание и
размер, поради което следва да бъдат уважени.
Административен съд
- П.***, като обсъди релевираните с исковата молба и отговора на исковата молба
твърдения, и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235
от ГПК, вр. чл.144
от АПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153
от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че директорът на ОДБХ – гр. П.***, е издал срещу ищцата С.Ю.Г. Наказателно постановление № 1/25.01.2019 г., с което й е наложила
административно наказание глоба. Същото е оспорено по съдебен ред, за което
пред Районен съд – П.*** е образувано АНД № 00367 по описа на съда за 2019 г. С
постановеното по делото Решение № 252/02.05.2019 г. наказателното постановление
е отменено. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
В производството
пред Районен съд – П.*** ищцата е ползвала адвокатска защита и е била
представлявана от адв.
К.С.***от АК - П.*** съгласно Пълномощно от 25.03.2019 г. и Договор за правна
защита и съдействие от същата дата в
който изрично е отбелязано, че е заплатила адвокатско възнаграждение в размер
на 300 /триста/ лева.
Тази фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени доказателства:
АНД № 00367/2019 г. по описа на Районен съд-П.***, съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № 1 от 25.00.2019 г. на директора на ОДБХ – гр. П.***;
Решение от № 252 от 02.05.2019 г., както и Договор за правна защита и съдействие,
сключен между С.Ю.Г. и адв. К.С.***на 25.03.2019 г.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е
именно ответникът по иска – Българска агенция по безопасност на храните – гр.
София, в качеството му на държавен орган, който чрез оправомощено длъжностно
лице е издал административен акт, чиято незаконосъобразност е установена по
съдебен ред.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
Конкретната искова
претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателно
постановление, което е отменено след протекло съдебно производство, за ищцата
са настъпили имуществени вреди, представляващи направени от нея разноски за платено
адвокатско възнаграждение. Тъй като имуществената отговорност по този
закон е обективна и безвиновна, вината не е елемент от фактическия
състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни
актове, действия и бездействия са причинени вредите /чл.7
от ЗОДОВ/. Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154,
ал.1 от ГПК, вр. чл.144
от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от
фактическия състав на предявения иск, а
за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ в процесния случай и с
оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:
- наличие на административен акт, издаден от
длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на административния
акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който и
да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът
намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № 1 от 25.00.2019 г. на директора на ОДБХ – гр. П.*** представлява
административен акт. Същият е издаден срещу ищцата С.Ю.Г. и оспорен от нея по
съдебен ред, за което е образувано АНД № 00367/2019 г. по описа на Районен съд
– П.***. С Решение № 252/02.05.2019 г. по делото съдът е отменил посоченото
наказателно постановление. Решението е влязло в сила. С оглед на изложеното,
отмененият в съдебното производство административен акт попада в хипотезата на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Едновременно с това е изпълнено и условието за допустимост
на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният акт да е отменен по
съответния ред - обжалване по административен и/или съдебен ред, във връзка с
което, лицето е ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между издадения
акт, който лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга страна, от
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от съдействие от 25.03.2019
г., а и от материалите по АНД № 00367/2019 г. на Районен съд - П.*** е видно, че
ищцата е била представлявана от адв. К.С.***и му е заплатила за това адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/. Вписването има
характер на разписка, поради което следва да се приеме, че разходът е направен
и доказан. Респективно, следва, че е налице вреда, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между нея и отменения като незаконосъобразен
административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на С.Ю.Г. е доказан не само по
основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите
на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и
репарира действително причинени на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство,
в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу нея административен акт.
С оглед на горния
извод следва, че е основателна и акцесорната претенция на ищцата за присъждане
на законната лихва за забава, считано от предявяване на исковата молба пред
съда – 15.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е направила разноски и в хода на
настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по чл.80
от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът е уважен изцяло, поради което и на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати направените разноски
– дължима държавна такса в размер на 10,00 лева, както и възнаграждението за
един адвокат, което според договора за правна защита и съдействие от 12.03.2020
г. е в размер на 300,00 лв. /триста лева/ и е платено в брой в момента на
подписването му.
Така мотивиран и на
основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд - П.***
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на
храните, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Пенчо Славейков“
№ 15А, да заплати на С.Ю.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение в производството по АНД № 367/2019 г.
по описа на Районен съд – П.***, с решението по което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 1/25.01.2019 г., издадено от директора на ОДБХ –
гр. П.***,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2020 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на
храните, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Пенчо Славейков“
№ 15А, да заплати на
С.Ю.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, направените по
делото разноски в размер на 310,00 лв. /триста и десет лава/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване чрез Административен съд П.*** пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/