МОТИВИ по НОХД № 1640/2020 г. по
описа на Районен съд – Русе
Районна прокуратура
– Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с
който подсъдимата Н.А.Т. е обвинена за това, че в периода 01.01.2007 г. – 31.12.2011 г. в гр. Русе, в условията на
продължавано престъпление, на 58 пъти, в качеството си на длъжностно лице –
Председател на обществена организация – Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ при
РУ „Северен централен район“ – Плевен – Областна пощенска станция – гр. Русе,
присвоила чужди пари от внесен членски внос, поверени ѝ в това ѝ
качество да ги управлява, на обща стойност 6761,37 лева – престъпление по чл.
201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Наказателното производство на
съдебна фаза е проведено при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на
допуснатото съкратено съдебно следствие подсъдимата е признала фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се
събират доказателства за тези факти. По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е
приел, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства и с Протоколно определение от 17.03.2021 г. е
обявил, че ще ползва това самопризнание, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В проведеното съдебно заседание представителят
на държавното обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че
същата напълно кореспондира и се подкрепя от доказателствения материал по
делото и самопризнанието на подсъдимата Т., поради което последната следва да
бъде призната за виновна и да ѝ се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца, което след предвидената в чл. 373, ал. 2 от НПК във
вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК редукция следва да е в размер на една година, като
на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването му се отложи за срок от три
години. Счита, че доколкото подсъдимата не разполага с движимо и недвижимо имущество
и доколкото същата работи в чужбина не следва да ѝ се налага наказание
„Конфискация на имуществото“. Според представителя на обвинението на
подсъдимата не следва да се налага и наказание „Лишаване от права по чл. 37, т.
6 и т. 7 от НК“, доколкото подсъдимата живее в чужбина. Счита, че гражданският
иск следва да се уважи в пълен размер поради неговата основателност. Моли
направените в досъдебното производство разноски да се присъдят в тежест на
подсъдимата.
Гражданският ищец Синдикален
регионален съюз на КТ Подкрепа – Русе се представлява от повереника си адв. Е.Г.,
която моли предявеният граждански иск за причинените от подсъдимата имуществени
вреди да се уважи, доколкото същият е основателен и доказан. Претендира
направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
Подсъдимата Н.Т. се явява лично,
като връзката се осъществява чрез Скайп, и се представлява от адв. Е.М.,
упълномощен защитник от досъдебното производство. Адв. М. счита, че с оглед
диференцираната процедура, в която се развива настоящото производство, а именно
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, ал. 1, т. 2 от НПК, на
подсъдимата следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на
една година, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК размерът на същото се
редуцира до осем месеца. Смята, че при индивидуализацията на наказанието съдът
следва да съобрази процесуалното поведение на подсъдимата на досъдебна и
съдебна, че същата се намира в пенсионна възраст, чистото ѝ съдебно
минало и дългия период, през който се е водило настоящото наказателно
производство. По отношение на гражданската претенция, адв. М. счита, че същата
следва да се остави без разглеждане като недопустима, доколкото е предявена от
лице без надлежна представителна власт. В условията на алтернативност сочи, че,
разгледан по същество, искът следва да се остави без уважение, тъй като
претендираното вземане е погасено по давност.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, след като ги обсъди съобразно изискванията
на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид становищата и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимата Н.А.Т.
е родена на *** ***, понастоящем живее в гр. Ерфурт, ФР Германия. Същата е
българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана, работи в гр.
Ерфурт, ФР Германия на длъжност „оранжериен работник“, с ЕГН: **********.
С Протокол № 1/05.10.1993 г. подсъдимата
Н.Т. била избрана за председател на Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ при РУ
„Северен централен район“ - Плевен - Областна пощенска станция - гр. Русе и
изпълнявала тази длъжност до 19.01.2012 г. Задълженията ѝ като
председател били дефинирани в Правилник за организацията и дейността на
синдикална секция на КТ „Подкрепа“ (приет на 18.11.2003 г., изменен и допълнен
на 02.11.2007 г.). Съгласно чл. 13, ал. 6 от Правилника, председателят на
синдикалната организация носел отговорност за реда и начина на набиране,
разходване и отчитане на финансовите средства от членски внос на КТ „Подкрепа“.
Сумите за дължимия членски внос били
удържани от заплатите на членовете на Синдикалната секция и постъпвали по
банков път в разплащателната сметка на Секцията в Банка „ДСК“ ЕАД. Подсъдимата Т.
имала спесимен на подпис, а с него и правото да тегли суми в брой от банковата
сметка.
Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
за реда и начина на набиране, разходване и отчитане на финансовите средства от
членски внос (приета на 18.11.2003 г., изменена на 02.11.2007 г.), издадена на
основание разпоредбите на Устава на КТ „Подкрепа“, членският внос представлявал
0,7 % от чистото месечно трудово възнаграждение на всеки от индивидуалните
членове на КТ „Подкрепа“ и бил разпределян между Националния Синдикат и
Синдикалния Регионален Съюз с съотношение 55% : 45%. Съгласно чл. 10 от
Наредбата, парите трябвало да бъдат превеждани от упълномощеното лице (в
конкретния случай - подсъдимата Н.Т.) чрез пощенски запис, в брой на каса или
по банков път на съответните подразделения на съответните подразделения на
синдикатите.
Подсъдимата Т. имала нужда от парични
средства и решила да се сдобие с такива по неправомерен начин от събраните пари
от банковата сметка. За целта използвала следния начин на присвояване: след
изтегляне на определена сума от банковата сметка на Синдикалната секция в Банка
ДСК ЕАД, парите оставали на нейно разположение. С част от тях тя правела
плащания, за които били налични разходооправдателни документи, но другата част
присвоявала.
Така за периода 01.01.2007 г. -
31.12.2011 г. подсъдимата Т. е извършила следните деяния по описаната схема:
1.
На
23.01.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила в брой от разплащателната сметка в Банка
ДСК 200,00 лева, които присвоила.
2.
На
22.02.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лв.,
които присвоила. На 18.03.2007г. от тези присвоени до момента пари, тя платила
210,00 лв. за членски внос.
3.
На
22.03.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 250,00 лева,
които присвоила. Впоследствие тя направила плащания за общо 394,93 лева,
подробно описани в счетоводната експертиза, за които имало разходооправдателни
документи. Тя използвала наличните пари в брой, натрупани до момента, в размер
на 540,00 лева, след което на нейно разположения останали 145,07 лева.
4.
На
24.04.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила.
5.
На
12.06.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 250,00 лева,
които присвоила.
6.
На
21.06.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила.
7.
На
26.07.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила.
8.
На
27.08.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила. От присвоената до момента сума в размер на 1595,07 лева тя
платила 40,00 лева за тениски с разходооправдателен документ.
9.
На
24.09.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 200,00 лева,
които присвоила.
10.
На
24.10.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 150,00 лева,
които присвоила. От наличните пари в брой, които към момента били 1905,07 лева
тя платила 149,70 лева по фактура от фирма „Лазарета“ и два пъти по 10,00 лева
за командировка.
11.
На
20.12.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 170,00 лева,
които присвоила.
12.
На
28.12.2007 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 150,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 2055,37 лева тя
направила плащания в размер на общо 66,77 лева, подробно описани в счетоводната
експертиза, за които имало разходооправдателни документи.
13.
На
18.02.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка в ДСК 200,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 2209,47 лева, тя
направила плащания в размер на общо 379,25 лева, подробно описани в
експертизата, за които имало разходооправдателни документи.
14.
На
26.02.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 200,00 лева,
които присвоила. Впоследствие, от натрупаната до момента сума в размер на
2009,35 лева тя платила 350,00 лева на Х.И. Д. с РКО.
15.
На
09.05.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 450,00 лева,
които присвоила.
16.
На
23.05.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 200,00 лева, които
присвоила.
17.
На
25.06.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 200,00 лева,
които присвоила.
18.
На
30.07.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 250,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 2709,35 лева, тя
направила плащания в размер на общо 56,00 лева, подробно описани в счетоводната
експертиза, за които имало разходооправдателни документи.
19.
На
21.08.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 250,00 лева,
които присвоила.
20.
На
25.09.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 220,00 лева,
които присвоила.
21.
На
27.10.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 200,00 лева,
които присвоила.
22.
На
21.11.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила.
23.
На
23.12.2008 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 3761,55 лева тя
направила плащания в размер на общо 211,80 лева, подробно описани в
експертизата, за които имало разходооправдателни документи.
24.
На
11.02.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 250,00 лева,
които присвоила.
25.
На
26.02.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 4301,05 лева тя
платила 10,50 лева за канцеларски материали.
26.
На
20.03.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила.
27.
На
29.04.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 350,00 лева,
които присвоила.
28.
На
22.05.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 4723,19 лева, тя
направила плащания за общо 411,00 лева, подробно описани в експертизата, за
които имало разходооправдателни документи.
29.
На
25.06.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лв.,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 4873,19 лв., тя
платила на Р.К. 100,00 лева с РКО.
30.
На
31.08.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 350,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 3906,19 лева, тя
направила плащания за общо 1317,00 лева, подробно описани в експертизата, за
които имало разходооправдателни документи.
31.
На
29.09.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 250,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 3484,19 лв. тя
направила плащания в размер на общо 672,00 лева, подробно описани в експертизата, за които имало
разходооправдателни документи.
32.
На
21.10.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила.
33.
На
25.11.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лв., които присвоила. От натрупаната домомента сума в размер на 3944,09 лева, тя направила плащания в общ размер
на 562,10 лева, подробно описани в експертизата, за които имало разходооправдателни документи.
34.
На
19.12.2009 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила. Впоследствие, от натрупаната до момента сума в размер на
2922,09 лева, тя платила 900,00 лева на свидетеля
Й.Р. с РКО.
35.
На
20.01.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила.
36.
На
21.01.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 20,00 лева,
които присвоила.
37.
На
19.02.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила.
38.
На
19.03.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка в Банка ДСК
340,00 лева. Тя платила 60,00 лева за изкуствен венец, като използвала
натрупаната до момента сума в размер на 3822,09 лв.
39.
На
23.04.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 320,00 лева,
които присвоила.
40.
На
19.05.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 300,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 4416,59 лв. тя
платила общо 24,00 лева за минерална вода.
41.
На
24.06.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 280,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 4669,69 лв. тя
платила общо 26,64 лева за минерална вода.
42.
На
21.07.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 290,00 лева,
които присвоила.
43.
На
30.08.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 240,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 5199,69 лева тя
платила 50,00 лева на свидетелаката Й.Г. с РКО.
44.
На
21.09.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 200,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 5334,69 лева тя
платила 30,30 лева за минерална вода.
45.
На
20.10.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 240,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 5559,39 лева тя
платила 12,00 лева за минерална вода.
46.
На
22.11.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 250,00 лева,
които присвоила.
47.
На
20.12.2010 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 220,00 лева, които
присвоила.
48.
На
20.01.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 95,00 лева,
които присвоила.
49.
На
22.02.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 85,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 6185,39 лева тя
платила 12,00 лева за минерална вода.
50.
На
31.03.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 85,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 6270,39 лева тя
платила 12,00 лева за минерална вода.
51.
На
21.04.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 350,00 лева,
които присвоила.
52.
На
20.05.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 310,00 лева.
От натрупаната до момента сума в размер на 6874,39 лева тя платила 44,00 лева
за членски внос.
53.
На
27.06.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 305,00 лева,
които присвоила.
54.
На
26.07.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 305,00 лева,
които присвоила. От натрупаната до момента сума в размер на 7434,39 лева тя
платила 50,00 лева на свидетелката П.Б..
55.
На
26.08.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 265,00 лева,
които присвоила.
56.
На
21.09.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 245,00 лева,
които присвоила.
57.
На
25.10.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 250,00 лева,
които присвоила.
58.
На
25.11.2011 г. подсъдимата Т. изтеглила от разплащателната сметка 255,00 лева,
които присвоила.
През инкриминирания период подсъдимата Т.
предоставяла парични средства от събраните по сметката за подаръци на членовете
за различни поводи като пенсиониране, рожден ден и други или предоставяла
парични средства на членове за техни здравословни нужди. Така тя платила 50,00
лв. на свидетелката М. Т. С. на 15.12.2011г. и на неустановени дати (невписани
в разходооправдателните документи) още шест броя плащания, подробно посочени в
експертното заключение в общ размер на 1638,20 лв.
В изпълнение на Заповед № 1/13.01.2012
г. на Председателя на Синдикален Регионален Съюз на КТ „Подкрепа“, Контролна
комисия в състав: свидетелите Ц.С., Д. С. и М.Ц. извършила проверка на
финансово състояние и отчетността на синдикалната секция за периода от
01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. и съставила Констативен протокол № 1/25.07.2012 г. Видно от този протокол
имало редица нарушения при превеждането на сумите, както и липсваща сума.
В изготвената и приложена по делото
съдебно-счетоводна експертиза са отразени всчики липси и присвоени средства. Според
заключението по банковата сметка на подсъдимата били постъпили 14 790 лева,
като подсъдимата Т. превела по сметка на останалите синдикални подразделения и
направила разходи в общ размер на 8 028.63 лева. Като разход са отчетени всички
налични разходооправдателни документи по делото, макар и без дата, направени по
различни поводи на членовете на синдиката. Размерът на предмета на присвояването
- общо 6 761,37 лева се получава като разлика между изтеглената за периода сума
плюс началното салдо по банковата сметката и направените от подсъдимата Т.
плащания.
От изготвената и приложена съдебно
почеркова експертиза се установява, че подписите, положени в
разходооправдателни документи на част от лицата не са положени от тях. Въпреки
това всички суми по тези документи са приети като направен разход, предвид
изминалия дълъг период и тъй като видно от разпитите на част от лицата, които
категорично твърдят, че не са се подписвали в тях, при изготвяне на почерковата
експертиза, се доказва, че те са положили своите подписи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда
фактическа обстановка съдът изведе от самопризнанието на подсъдимата по чл.
371, т. 2 от НПК и от подкрепящите го по съдържание и насоченост показания на свидетелите
Д. С., Ц.С., Н.Б., К.Ч., Н.С., Б. К., Ц.А., Д.Ж., Д.Р., Ц.А., Й.Г., М. С., Р. Д.,
Н.В., Д.А., М. С., А.Н., Р.К., Х. Д., А.Б., В.К., Г. Д., И.Н., както и от
приетите по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – счетоводни документи
(РКО, фактури, фискални бонове и вносни бележки), писма, разпечатки от
регистри, медицински рецепти, амбулаторни листове, заключения по изготвени
съдебно-счетоводна, допълнителна съдебно-счетоводна и почеркова експертизи и
справка за съдимост.
Следва да се посочи, че след
произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил
становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимата с доказателствата и
доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да
извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по
обвинителния акт. Това следва от същностната характеристика на съкратеното
следствие и допустимото при него изключение на принципите на непосредственост и
устност. Тъй като съдът вече е решил въпроса за липсата на съмнение относно
годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателства, той прие за установени и залегналите в обвинителния акт
констатации за фактите и ги постави в основата на своите изводи без да ги
обсъжда заедно и поотделно, както би сторил в случай, че делото се разглежда по
общия ред.
Въпреки това за прецизност
следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства са еднопосочни, непротиворечиви,
взаимнодопълващи и във взаимовръзка помежду си следва да бъдат кредитирани в
цялост. Доказателствени източници, оборващи или разколебаващи обвинителната
теза, не са събрани.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената
фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и субективна страна Н.А.Т. е
осъществила състава на престъплението по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна в периода 01.01.2007 г. –
31.12.2011 г. в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на 58 пъти,
в качеството си на длъжностно лице – Председател на обществена организация –
Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ при РУ „Северен централен район“ – Плевен –
Областна пощенска станция – гр. Русе, присвоила чужди пари от внесен членски
внос, поверени ѝ в това ѝ качество да ги управлява, на обща
стойност 6761,37 лева.
Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено с действие, изразяващо се във вземане на парични
средства, които подсъдимата управлявала, като се разпоредила с тях като със
свои. В резултат на престъплението сумата в общ размер на 6761,37 лева е напуснала
патримониума на увреденото юридическо лице – Синдикален Регионален Съюз на КТ
„Подкрепа“ – Русе. В тази насока следва да се посочи, че без значение за
съставомерността на престъплението дали деецът противозаконно се е разпоредил с
повереното му имущество в свой личен интерес или в интерес на други лица, които
нямат право на това.
По смисъла на чл. 93, т. 1, б.
„б“ подсъдимата Т. има качеството на длъжностно лице, тъй като към момента на
инкриминираното деяния изпълнявала работа, свързана с управление на чуждо
имущество в обществена организация – Синдикална секция на КТ „Подкрепа“ при РУ „Северен централен район“ - Плевен - Областна пощенска станция - гр. Русе. Задълженията ѝ като председател били дефинирани в Правилник за организацията и
дейността на синдикална секция на КТ „Подкрепа“ (приет на 18.11.2003 г.,
изменен и допълнен на 02.11.2007 г.), като съгласно чл. 13, ал. 6 от Правилника, председателят на синдикалната организация носел
отговорност за реда и начина на набиране, разходване и отчитане на финансовите средства от членски
внос на КТ „Подкрепа“.
Налице е и форма на усложнена
престъпна дейност – продължавано престъпление. Това е така, защото множество
деяния /петдесет и осем/, осъществяват състава на едно и също престъпление, тъй
като деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл – подсъдимата съзнавала общественоопасния характер на
деянието, предвиждала е неговите последици и искала тяхното настъпване. Тя
съзнавала, че присвоените от нея пари не са нейни, а са чужди, но въпреки това
решила по установената по делото схема да ги прибере за себе си. Осъзнавала, че
парите били в нейно владение и че същите ѝ били поверени да ги управлява
поради естеството на службата ѝ председател
на обществена организация – Синдикална секция на КТ „Подкрепа“, но решила да ги
присвои.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимата Н.Т. е с чисто
съдебно минало и е трудово ангажирана, макар към настоящия момент да е
навършила пенсионна възраст. Съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство
и дългия период между довършване на престъплението и приключване на настоящото
наказателно производство, с отбелязването, че принос за това има както
наличието на обективни причини – настъпилата пандемична обстановка в световен
мащаб от март 2020 г. и големия брой дейсвия по разследването, които е следвало
да се извършат от разследващите органи, така и поведението на подсъдимата, във
връзка с което на досъдебна фаза производството е било спряно и същата е била
обявена за ОДИ, а в на съдебна фаза делото беше многократно отлагано вследствие
от поведението на подсъдимата. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчита упоритостта в умисъла, доколкото деянието е извършено в условията на
продължавано престъпление и невъзстановяването на присвоените средства. В тази насока съдът
счита, че е налице лек превес на смекчаващите вината обстоятелства, като на
обвиняемата следва да се наложи наказание в размер, ориентиран около минимума
на предвиденото в НК наказание. В разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от НК при доказана
вина на подсъдимото лице е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
до осем години, като законодателят е оставил на преценката на съда възможността
в условията на кумулативност да наложи и наказанията „Конфискация“ на 1/2 от
имуществото и „Лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК. По
изложените съображения съдът счита, че на подсъдимата следва да се наложи
единствено наказание „Лишаване на свобода“ в размер на една година и шест
месеца, доколкото разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от НК не предвидила минимален
размер, а съгласно чл. 39, ал. 1 от НК не може да се налага наказание „Лишаване
от свобода“ за срок по-малко от три месеца. На основание чл. 373, ал. 2 от НПК,
доколкото делото се гледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва при
определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление да
приложи разпоредбата на чл. 58а от НК. Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал.1
от НК, така определеното наказание „Лишаване на свобода“ в размер на една
година и шест месеца следва да се редуцира с една трета до размер на една
година. Доколкото подсъдимата не е личност с висока степен на обществена
опасност, същата е неосъждана, съдът счита, че в процесния случай следва да
намери приложение института на условното осъждане. Така на основание чл. 66 от НК изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване на свобода“ в размер на
една година следва да се отложи за изпитателен срок от три години, доколкото този
срок би бил достатъчен за преосмисляне на извършеното от подсъдимата и би
ѝ дало възможност да приведе поведението си съобразно изискванията на
закона. Съдът счита, че така определеното наказание осъществява целите на чл.
36 от НК и най-вече тези на личната превенция и същото съответства на тежестта
на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена
опасност, както и с ниската степен на обществена опасност на дееца.
Съдът счита, че на
подсъдимата не следва да се налага наказание „Конфискация“ на 1/2 от
имуществото ѝ, доколкото същата не разполага с имущество и работи в
чужбина от 2014 г., за да се издържа. Съдът счита, че на подсъдимата не следва
да се налага и наказание „Лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК,
доколкото същата е пенсионер и трайно се е установила във ФР Германия, където
работи като оранжеен работник.
Съдът не констатира
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да намери приложение, тоест
наказанието на подсъдимата не би могло да се индивидуализира съобразно
правилата на чл. 55 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Фактът, че
подсъдимата е осъществила престъплението, за което е ангажирана наказателната
ѝ отговорност, налага основателност на предявената гражданскоправна
претенция. В тази насока съдът счита, че искът с правно основание чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, предявен от Синдикален Регионален Съюз на КТ „Подкрепа“ – Русе, срещу Н.А.Т., с който
се иска подсъдимата А. да бъде осъдена да заплати на гражданския ищец сумата в
размер 6761,37 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 31.12.2011
г., до окончателното изплащане на сумата, се явява основателен и доказан.
Съдът счита за неоснователни
направените от защитата възражения касателно недопустимост и неоснователност на
така предявената гражданска претенция. От Удостоверение от 04.01.2021 г.,
издадено от Софийски градски съд, се установява, че КТ „Подкрепа“ е синдикална
организация, която е придобила статут на юридическо лице с нестопанска цел по
смисъла на ЗЮЛНЦ с вписването си в регистъра на Софийски градски съд. Съгласно
чл. 13 от Устава на КТ „Подкрепа“ Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ –
Русе се явява пълноправен член на КТ „Подкрепа“ и като такъв по силата на чл.
49, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 5 от Устава е придобило качеството на юридическо
лице с регистрирането си в КТ „Подкрепа“ с учредителен протокол от 17.01.1992
г. В тази насока съдът не споделя изложеното от защитата, че гражданският ищец
не е придобил статут на юридическо лице, доколкото не е спазена процедурата по
ЗЮЛНЦ и същият не е бил вписан в Окръжен съд – Русе и в Агенцията по
вписванията. Както вече се посочи, с разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от КТ
законодателят е въвел специален ред за придобиване на статут на юридическо лице
относно поделенията на синдикалните организациите, изключващ общия ред, уреден
в ЗЮЛНЦ, по силата на правилото Lex specialis derogate generali. Тоест с изпълнение на
предвиденото в устава на съответната синдикална организация, поделенията
придобиват статут на юридическо лице по силата на закона /ex lege/ - чл. 49, ал. 2 от КТ, като вписването не е въведено като част от правопораждащия фактически
състав. Видно от така изложеното процесуално легитимиран да заведе искова
претенция е само и единствено Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ –
Русе.
Следва да се посочи че Регионално
управление „Северен централен район“ Плевен и Синдикален регионален съюз на КТ
„Подкрепа“ са две напълно отделни юридически лица, като „Северен централен
район“ Плевен се явява работодателя, към когото е създадена Синдикален
регионален съюз на КТ „Подкрепа“ – Русе, в качеството на синдикално поделение,
защитаващо интересите на работещите там. В тази насока „Северен централен
район“ Плевен не разполага с процесуалната легитимация да води процесното исково
производство.
Съдът не споделя и направеното
възражение от защитата, че искът следва да се остави без уважение поради
изтекла погасителна давност. По делото не е налице спор, че престъплението е
било довършено с осъществяването на последното действие по присвояване, тоест към
25.11.2011 г., а исковата претенция е приета за съвместно разглеждане на 17.02.2021
г. Съгласно чл. 110 от ЗЗД вземанията за
непозволено увреждане се погасява с изтичане на общата пет годишна давност /чл.
110 от ЗЗД/, като давностния срок започва да тече от откриване на дееца /чл.
114, ал. 3 от ЗЗД/. Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 5 от
05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС въпросът за
откриването на деецът е фактически и се решава според всеки конкретен случай,
като тежестта на доказването е на пострадалия. В тази насока следва да се
посочи, че освен знание за деликвента, за да упражни правото си на иск, пострадалото
лице следва да има знание за налилието на вреда и за нейния размер /в тази
насока Решение № 58 от 08.06.2020 г., постановено по н.д. № 155/2020 г., I-во н.о. на ВКС/. Без посоченото претенцията на пострадалото
лице би била оставена без разглеждане или отхвърлена като неоснователна. Видно
от приложените материали по досъдебното производство, същото е било образувано
след подаден сигнал от председателя Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“,
в който като отговорен за констатираните липси е посочена подсъдимата Н.Т.,
като в подадения сигнал липсва сума в размер 6761,37 лева. Тоест към този
момент пострадалото лице не е било наясно какъв е бил точният размер на
присвоената от подсъдимата Т. сума, като посоченото е станало ясно едва с
привличането ѝ към наказателна отговорност на 30.07.2020 г. В тази връзка
съдът счита, че към 17.02.2021 г., когато е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявеният граждански иск от Синдикален регионален съюз
на КТ „Подкрепа“ не е бил погасен по давност.
По разноските:
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК,
когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото. В тази насока подсъдимата следва да заплати направените в
досъдебното производство разноски в размер на 1013,40 лева в полза на Държавата
по сметка на Районна прокуратура – Русе.
С оглед уважаване на предявения
от Синдикален регионален съюз на КТ „Подкрепа“ граждански иск, подсъдимата
Нинова следва заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – Русе
сумата в размер на 270,45 лева, представляваща държавна такса 4 % върху
уважения размер от гражданския иск. В хода на настоящото производство
гражданският ищец е бил представляван от адв. Е.Г., като видно от приложеното
по делото адвокатско пълномощно ѝ е заплатена в брой сумата в размер на
500 лева. Съобразно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на спора, искането за присъждане
на направените разноски за процесуално представителство от гражданския ищец
следва да бъде уважено като основателно.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: