Решение по адм. дело №574/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Л. О. А., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323002638-091-001/24.11.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ Варна, потвърден с Решение № 8/26.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения, както следва: 1. за данък по чл. 48, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д. п./ 2020 г. в размер на 16 918,00 лева – главница, и 4 457,76 лева – лихва; 2. за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д.п.м.06.2020 г. в размер на 446,88 лева – главница, и 161,32 лева – лихва; за д.п.м.07.2020 г. в размер на 2 957,27 лева – главница, и 1 042,11 лева – лихва; за д.п.м.08.2020 г. в размер на 1 150,00 лева – главница, и 395,34 лева – лихва; за д.п.м.09.2020 г. в размер на 1 505,64 лева – главница, и 505,05 лева – лихва; за д.п.м.10.2020 г. в размер на 3 256,97 лева – главница, и 1 063,57 лева – лихва; за д.п.м.11.2020 г. в размер на 833,01 лева – главница, и 265,32 лева – лихва; 3. за ДОО за самоосигуряващи се за д.п.2020 г. в размер на 3 794,50 лева – главница, и 1 080,90 лева – лихва; 4. за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за д.п.2020 г. в размер на 1 281,93 лева – главница, и 365,17 лева – лихва; 5. за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за д.п.2020 г. в размер на 2 051,08 – главница, и 584,27 лева – лихва.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на ревизионния акт поради издаването му в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че при повторната ревизия не са изпълнени указанията, дадени от Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП в отменителното решение, вследствие на което не е доказано по несъмнен начин, че извършваната от жалбоподателя дейност през проверявания период е търговска, поради което издаденият РА е незаконосъобразен. Сочи се, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани доказателства, че получените от жалбоподателя чрез системата MoneyGram International LTD, England, и „Изипей“ АД парични суми са свързани с конкретни търговски сделки. Твърди се, че не е установено от фактическа страна изпращане чрез куриер или лично предаване на стоки от ревизираното лице, за което да е получен процесният доход, а са приобщени доказателства от предходната ревизия, от които е установено, че пратките са изпращани от О. Х., а не от ревизираното лице, при липса на доказателства за уговорки с получателите на пратките да платят на третото лице Л. А.. Оспорват се изводите на приходните органи, че търговската дейност е извършвана самостоятелно от жалбоподателя предвид липсата на доказателства за внасяне на изплатените от „Еконт Експрес“ ООД, „Изипей“ АД и MoneyGram International LTD на жалбоподателя парични средства в приход на „Брит Ком 1“ ЕООД, чийто управител е майката на жалбоподателя, и в което дружество А. работи. Счита се, че не са налице основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК. Изразява се несъгласие с начина на определяне на облагаемата данъчна основа и с нейния размер, тъй като не са приспаднати разходите за дейността и не е установен обичайният размер на разходите за живот и издръжка. Сочи се, че облагаемият доход по чл. 26 от ЗДДФЛ не е намален и с дължимите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, които са определени в ревизионния акт. Аргументира се, че при определянето на данъчната основа за облагане не е отчетена търговската надценка, което е довело до неправилно определяне на размера на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и на ЗОВ. Твърди се, че липсват доказателства за извършването на облагаеми доставки във връзка с осъществявана търговска дейност и формиращи облагаем оборот и оборот за задължителна регистрация по ЗДДС за периода, в който е достигнат оборотът за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съответно за периода, в който са отпаднали основанията за задължителна регистрация. Излагат се съображения за недължимост на ЗОВ, тъй като установените с РА доходи не са от трудова дейност и не представляват осигурителен доход. Отправя се искане за отмяна на ревизионния акт и за присъждане на сторените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата, като отправя искане до съда да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4180 лева.

Административен съд – Варна, след като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е повторно, във връзка с Решение № 58/28.04.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, и е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000323002638-020-001/04.05.2023 г. /л. 2/, издадена от С. А. П., на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна, съгласно която ревизията е с обхват установяване на задължения за: 1. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; 2. ДДС за периода от 22.06.2020 г. до 30.11.2020 г.; 2. ДОО – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; 4. ЗО – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; 5. Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 година. Посочено е, че ревизията следва да бъде извършена в срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 15.05.2023 година /л. 3/. Определен е ревизиращ екип в състав: И. Х. И. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и А. Д. П. – главен инспектор по приходите.

Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000323002638-020-002/ 09.08.2023 г. /л. 517/, издадена от С. А. П., на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна, е променен срокът за завършване на ревизията като съшият е определен до 13.10.2023 година. ЗИЗВР № Р-03000323002638-020-002/09.08.2023 г. е връчена на ревизирания данъчен субект по електронен път на 16.08.2023 година /л. 518/.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323002638-092-001/ 26.10.2023 г. /л. 522-541/, в който са обективирани фактическите констатации, установени при ревизията, и направените от органите по приходите правни изводи по приложението на материалния закон. Срещу РД не е подадено възражение.

Производството е финализирано с РА № Р-03000323002638-091-001/24.11.2023 г. /л. 551-556/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от възложителя и ръководителя на ревизията, с който на Л. О. А. са установени допълнителни задължения, както следва: 1. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д.п.2020 г. в размер на 16 918,00 лева – главница, и 4 457,76 лева – лихва; 2. за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2020 г. – д.п.11.2020 г. общо в размер на 10 149,77 лева – главница, и 3 432,71 лева – лихва; 3. за ДОО за самоосигуряващи се за д.п.2020 г. в размер на 3 794,50 лева – главница, и 1 080,90 лева – лихва; 4. за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за д.п.2020 г. в размер на 1 281,93 лева – главница, и 365,17 лева – лихва; 5. за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за д.п.2020 г. в размер на 2 051,08 – главница, и 584,27 лева – лихва.

Ревизионен акт № Р-03000323002638-091-001/24.11.2023 г. е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 8/26.02.2024 г. го е потвърдил изцяло.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

Установено е, че Л. О. А. е местно физическо лице на Република България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по чл. 3 от ЗДДФЛ за доходи, произхождащи от източници в България и в чужбина. Констатирано е, че лицето е в трудовоправни отношения с „Брит Ком 1“ ЕООД от 24.04.2020 г. до 01.02.2023 г. като заема длъжност „продавач-консултант“. За 2020 г. А. не е подал годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ.

По ЗДДФЛ:

През 2020 г. Л. О. А. получава парични средства по наложени платежи и получени пощенски парични преводи /ППП/ от изпратени пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД и парични преводи от физически лица чрез системата MoneyGram International LTD, England, и „Изипей“ АД.

От „Еконт Експрес“ ООД е представена информация за изпратени пратки, получени пратки, получени наложени платежи, снимки на документи, показващи изплащането в брой на парични преводи /л. 232-376/, писмени обяснения и справки във вид на електронни таблици /л. 405-412/, записани на цифров оптичен носител и подписани с електронен подпис, според които Л. О. А. е извършвал продажби на стоки /златни пендари, гривна, колие, златен пръстен, ланец, обеци, гривни и др./ през 2020 г. в общ размер на 41 477,40 лева. От органите по приходите е счетено, че сделките са извършвани системно, постоянно и основно с цел реализиране на печалба, поради което е прието, че за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. Л. О. А. извършва търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон ТЗ/ – електронна търговия със стоки /изделия от благородни метали/, доставяни на клиентите чрез „Еконт Експрес“ ООД и е получил доходи в размер на 41 477,40 лева.

Във връзка с получени суми от MoneyGram International LTD, England от това дружество е представен файл с наименование 2110BG5730 – EDIT.xlxs, съдържащ данни за държава на изпращане, изплатена сума, вид валута, държава на приемане, име и адрес на агента и др. данни.

От „В. ексчейндж“ ООД, „Сиф интернешънъл“ ООД и „П. 86“ ООД – агенти на „Фактор И.Н.“ АД, представител на MoneyGram International LTD, са представени формуляри за получаване на сумите, които съдържат данни за получател, изпращач, подпис на получател, дата, получена сума /л. 139-156, л. 161, л. 172 – л. 173-гръб, л. 415-417/. От анализа на данните е установено, че наредители на сумите в лева и евро са физически лица, а страните, от които са изпращани сумите, са Норвегия, Германия, Великобритания, Нидерландия, Испания, Австрия и Кипър. Всички изпратени суми са получени в гр. Варна от Л. О. А.. Получените през 2020 г. парични преводи са в общ размер на 30 026,45 лева, като същите са описани в табличен вид на стр. 10 от РД /л. 537-гръб/.

От „Изипей“ АД е предоставена справка в табличен вид с информация и данни за използвани от ревизираното лице платежни услуги, платежни документи – разписки, удостоверяващи изплатените суми чрез паричната система на дружеството /л. 423-452/. Съгласно предоставената информация през 2020 г. на Л. О. А. е изплатена сума в общ размер на 58 563,05 лева от физически лица от Нидерландия, Германия, Дания, Испания, Франция, Белгия и Швейцария, посочени по месеци в табличен вид на стр. 9 от РД /л. 537/.

От ревизираното лице не са представени доказателства относно произхода на получените суми, както и доказателства, че същите са необлагаеми по смисъла на ЗДДФЛ.

Извършена е съпоставка на данни по лица, направили преводите към Л. О. А., паричните суми по които са изплатени чрез системата на MoneyGram International LTD, England, и „Изипей“ АД, и лица, получили пратки от О. Х. съгласно предоставена справка от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, по държава на изпращане на пратките и преводите и по дата на изпращане на пратките и преводите. Установено е, че лицата, направили преводите от чужбина, фигурират в справката на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД за пратки, изпратени от името на О. Х. – баща на ревизираното лице, поради което е заключено, че получените преводи от физически лица на територията на Европейския съюз, Великобритания и Швейцария, изплатени от MoneyGram International LTD, England, и „Изипей“ АД на Л. О. А., също са във връзка с осъществяваната от него търговска дейност – доставка на стоки /изделия от благородни метали/.

До лицата, наредители на парични преводи, са изпратени искания за представяне на доказателства, сведения и писмени обяснения, като е получен отговор единствено от М. М. М., която заявява, че не познава лично Л. О. А., харесала е златен накит в страница във Фейсбук /1001 gold/, който е изпратен по пощата и платен чрез „Изипей“ АД.

След анализ на събраните доказателства е констатирано, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

С Уведомление № Р-03000323002638-113-001/ 31.07.2023 г. /л. 503-504/, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, Л. О. А. е уведомен, че данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г. и с ДДС по ЗДДС за периода 22.06.2020 г. – 30.11.2020 г., и осигурителният доход за установяване на задължения за ЗОВ за: Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.; ДОО – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и здравно осигуряване – за самоосигуряващи се, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г., ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. Определен е срок за представяне на доказателства и вземане на становище. От ревизираното лице не са представени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и не е взето становище. Връчено е и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК /л. 499-500/.

В резултат на извършен анализ на относимите доказателства по реда на чл. 122 от ДОПК е формирана данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Приходите в общ размер на 130 066,90 лева са определени на база извършени продажби, по които плащането е получено с наложен платеж и ППП чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД /41 477,40 лева/ и получени парични преводи от физически лица чрез системата MoneyGram International LTD, England /30 026,45 лева/, и „Изипей“ АД /58 563,05 лева/. Установен е размер на получените от Л. О. А. приходи от извършваната дейност през 2020 г. в размер на 119 917,13 лева /130 066,90 лева – ДДС в размер на 10 149,77 лева/.

За целите на облагането е прието, че разходите са в размер на 0,00 лева, тъй като от ревизираното лице не са представени доказателства, удостоверяващи придобиването, стойността и произхода на продадените стоки.

След приспадане на задължителните осигурителни вноски в размер на 7 127,51 лева е определена годишна данъчна основа за доходите от стопанска дейност на лицето за д.п.2020 г. в размер на 112 789,62 лева. Установен е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 16 948,00 лева, върху който, на основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, вр. чл. 175, ал. 1 от ДОПК, е начислена лихва в размер на 4 457,76 лева.

По ЗДДС:

Предвид констатациите за извършвана от ревизираното лице търговска дейност чрез осъществяване на сделки по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ е прието, че същото се явява данъчно задължено лице съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Установено е, че към 31.05.2020 г. Л. О. А. реализира облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 54 474,69 лева /описано в табличен вид на стр. 14-15 от РД/ и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 07.06.2020 г., което не е сторено. Извършените от ревизираното лице доставки са квалифицирани като облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. Прието е, че съобразно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането – при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. Предвид факта, че при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, е приложено правилото, че той е включен в договорената цена съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Констатирано е, че основанията за регистрация по ЗДДС за лицето не отпадат към 30.11.2020 година.

С оглед горното, на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 и ал. 4 вр. чл. 86 от ЗДДС, е определен дължим ДДС за д.п.м.06.2020 г. – д.п.м.11.2020 г. в общ размер на 10 149,77 лева и са начислени съответните закъснителни лихви.

По КСО:

Установено е, че през ревизирания период Л. О. А. няма регистрации като свободна професия, занаятчийска дейност, едноличен търговец /ЕТ/, съдружник в ООД или земеделски стопанин. Същият е осигуряван по чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, като за него са подавани декларации обр. 1 от работодател, начислявани са вноски за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване за периода от 24.04.2020 г. до 01.02.2023 г. от Брит Ком 1“ ЕООД.

Предвид констатациите за осъществявана от ревизираното лице търговска дейност е счетено, че А. подлежи на задължително осигуряване за получените от тази дейност доходи, като основата за облагане е формирана по реда и механизма, предвиден за едноличните търговци. Прието е, че като самоосигуряващо се лице Л. О. А. дължи месечни осигурителни вноски за фонд ДОО по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от КСО за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., както и авансови вноски в съответствие с нормата на чл. 6, ал. 8 от КСО, посочени по месеци в табличен вид на стр. 20 от РД /л. 532-гръб/, които за 2020 г. са в общ размер на 902,80 лева. Върху установения облагаем доход от извършвана през 2020 г. трудова дейност /продажби на стоки с наложен платеж по куриер/ в размер на 119 917,13 лева по реда на чл. 124а вр. чл. 122, ал. 1 от ДОПК е определен осигурителен доход в размер на 19 538,50 лева и дължима осигурителна вноска за фонд ДОО за довнасяне за 2020 г. в размер на 2 891,70 лева съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от КСО. Общият размер на задълженията за ДОО за самоосигуряващи се за 2020 г. е 3 794,50 лева /902,80 лева авансови вноски + 2 891,70 лева/, върху която сума е начислена лихва за забава.

Констатирано е, че като лице, родено след 31.12.1959 г., на основание чл. 127, ал. 1 от КСО, Л. О. А. подлежи на задължително допълнително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд /УПФ/, като на основание чл. 157, ал. 1, т. 1, ал. 5 и ал. 6 от КСО дължи авансови осигурителни вноски в приход на ДЗПО – УПФ в размер на 5 % върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО, в срока по чл. 7, ал. 4 от КСО. На основание чл. 124а от ДОПК задълженията за авансови осигурителни вноски за ДЗПО – УПФ са определени по месеци на стр. 20 от РД /л. 532-гръб/, като за 2020 г. същите са в общ размер на 305,00 лева. Окончателният размер на осигурителния доход е определен по реда на чл. 124а от ДОПК съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 9, като размерът на дължимите за довнасяне осигурителни вноски за фонд ДЗПО – УПФ за 2020 г., съобразно чл. 157, ал. 6 от КСО, е 976,93 лева. Общият размер на задълженията за ДЗПО – УПФ за самоосигуряващи се за 2020 г. е 1 281,93 лева /305,00 лева авансови вноски + 976,93 лева/, върху която сума е начислена лихва за забава.

По ЗЗО:

Установено е, че на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО Л. О. А. дължи авансови и окончателни осигурителни вноски върху доходите от дейността си. На основание чл. 124а от ДОПК, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО в размер на 610,00 лева за 2020 г., в табличен вид на стр. 21-22 от РД /л. 531/ са определени дължимите месечни авансови осигурителни вноски в общ размер на 488,00 лева. Предвид установения облагаем доход за извършвана от ревизираното лице търговска дейност, по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 124а от ДОПК е определен окончателен размер на осигурителния доход в размер на 19 538,50 лева и дължими здравноосигурителни вноски в размер на 1 563,08 лева. Общият размер на задълженията за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за 2020 г. е 2 051,08 лева /488,00 лева авансови вноски + 1 563,08 лева/, върху която сума е начислена лихва за забава.

При проведения задължителен административен контрол горестоящият административен орган /Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/ възприема фактическите установявания и достигнатите въз основа тях изводи от органите по приходите и потвърждава РА в неговата цялост. В Решение № 8/26.02.2024 г. са изложени мотиви за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, както и за установеност на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от ДОПК, представляващи основания за извършване на ревизията по особения ред за облагане. Счетено е, че върху установените доходи от осъществяваната от Л. О. А. търговска дейност правилно са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, след приспадане на размера на дължимите задължителни осигурителни вноски. За законосъобразни са приети изводите на приходните органи и в частта по ЗДДС, като е посочено, че във връзка с дейността си ревизираният данъчен субект осъществява доставки с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми на основание чл. 12 от ЗДДС, поради което за тези сделки се дължи ДДС независимо от липсата на регистрация по ЗДДС. Констатирано е, че съобразно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС задължението за регистрация е възникнало към 31.05.2020 г., когато облагаемият оборот е надхвърлил 50 хиляди лева, както и че правилно са определени размерите на дължимия ДДС за процесните данъчни периоди. Изложени са съображения за правилност на констатациите относно установените с РА допълнителни задължения за вноски за социално и здравно осигуряване.

В хода на настоящото съдебно производство, по искане на жалбоподателя, е допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, чието заключение е приложено на л. 213-227 от делото. От вещото лице К. К. – експерт ССЕ, са изготвени справки № 1, № 2 и № 3 – стр. 3-6 от заключението /л. 215-218 от делото/, съгласно които получените от жалбоподателя парични суми през 2020 г. са, както следва: от MoneyGram International LTD общо в размер на 30 026,43 лева; от „Изипей“ АД общо в размер на 58 563,05 лева и от „Еконт Експрес“ ООД общо в размер на 41 477,40 лева. Посочено е, че поради липса на представени товарителници за изпращане на процесните стоки, експертизата не може да изготви справка въз основа на наличните документи в административната преписка – разписки, товарителници и др. счетоводни документи, за изпратените от О. Х. стоки чрез „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД по вид и стойност и да направи съпоставка между изпратените от него пратки и получени приходи от Л. А. чрез наложени платежи и ПП от куриерските дружества. В табличен вид на стр. 13 от заключението /л. 225 от делото/ са посочени изчислените от вещото лице задължения за ДДС по месеци в периода 22.06.2020 г. – 30.11.2020 г., които са в общ размер на 10 149,76 лева. Експертът констатира, че оборотът за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е достигнат на 31.05.2020 г. и през ревизирания период не са отпаднали основанията за задължителна регистрация по ЗДДС. На стр. 14-15 от заключението /л. 226-227 от делото/ от вещото лице е изготвена справка за паричните потоци на жалбоподателя през ревизирания период – 2020 г., като резултатът към 31.12.2020 г. е салдо в размер на 7 133,79 лева парични средства, т.е. няма превишение на разходите над доходите. Дължимите осигурителни вноски върху установените от вещото лице доходи от трудова дейност на Л. О. А. при отчитане на декларираните и заплатени от него и от работодателя му осигурителни вноски, за 2020 г. са в следните размери: ДОО – 3 794,50 лева; ДЗПО – УПФ – 1 281,92 лева; ЗО – 2 051,08 лева; общо 7 127,50 лева. Експертът дава заключение, че данъчната основа за облагане с данък по ЗДДФЛ за 2020 г. е в размер на 112 789,63 лева, като дължимият върху нея данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е в размер на 16 918,00 лева и лихва в размер на 4 457,76 лева. Изготвен е и вариант с прилагане на надценка на продадените стоки в размер на 25 %, при който са определени данъчна основа за облагане в размер на 22 851,79 лева и дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 3 427,00 лева и лихва в размер на 902,99 лева.

Заключението по ССЕ е прието без оспорване от страните по делото и съдът го кредитира като компетентно и обосновано, отговарящо в пълнота на поставените задачи.

Към доказателствения материал по делото са приобщени представените от трето неучастващо по делото лице – „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, доказателства: справка от системата на „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД на оптичен носител – 1 брой компакт диск, и заверени копия на 38 броя товарителници, ведно с превод на български език за изпратени от О. Х. пратки до различни физически лица в различни градове и държави в Европа /л. 264-394 от делото/.

Като доказателства по делото са приети и приложени представените от трето неучастващо по делото лице – „Еконт Експрес“ ООД, писмени доказателства – електронни изявления за изпращане на пратки от Л. О. А. до различни физически лица и за приемо-предаване на парични суми между Л. О. А. и служители на „Еконт Експрес“ ООД /л. 406-548 и л. 562-883 от делото/.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от адресата на акта, при наличие на интерес от обжалване, поради което се налага извод за нейната допустимост.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Ревизията е възложена от С. А. П. – Началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП Варна, надлежно оправомощена да издава ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК със Заповед № Д-150/01.02.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията, в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани с валиден квалифициран електронен подпис /КЕП/ от лицата, посочени като техни издатели, видно от приложения по делото диск, на който в електронен вид са качени документите по данъчната преписка, подписни с КЕП. С оглед разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е неразделна част от него. От посочените в РА фактически и правни основания се изясняват юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Съдържанието на РА е в съответствие с изискванията на чл. 120, ал. 1 от ДОПК. С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения в предметния обхват на ревизията и за период, за който е възложена ревизията.

При извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание. Сроковете и процедурата по ДОПК във връзка с образуваното ревизионно производство са спазени от приходните органи. Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията и на същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения, както и доказателства за обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. До ревизираното лице, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, е изпратено уведомление във връзка с констатирани от органите по приходите обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от ДОПК.

Неоснователно е релевираното с жалбата възражение за неспазване от ревизиращите органи на дадените с отменителното решение на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП указания при провеждане на новата ревизия, вследствие на което се е стигнало до издаването на РА при неизяснена фактическа обстановка. Предвид липсата на възможност за повторно връщане на преписката за нова ревизия /аргумент от чл. 155, ал. 4 от ДОПК/ несъобразяването от органите по приходите, извършили повторната ревизия, с указанията на органа по чл. 152, ал. 2 от ДОПК не представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо самостоятелната отмяна на РА. Евентуално допуснати от ревизиращия екип пропуски в тази насока биха се отразили на материалната законосъобразност на издадения при условията на чл. 155, ал. 4 от ДОПК /при повторна ревизия/ ревизионен акт, доколкото недоказаността на релевантни за изясняване на случая факти и обстоятелства би довело до необоснованост на фактическите и правните изводи на органите по приходите, поради което същите следва да се преценяват при извършването на проверка за съответствието на РА с материалния закон.

При преценка относно съответствието на обжалваната част от ревизионния акт с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

1. Относно основанията за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК:

По делото не се спори, че ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК. По аргумент от въведената в чл. 124, ал. 2 от ДОПК оборима презумпция за вярност на фактическите констатации в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 от ДОПК. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са категорично установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

Доколкото в конкретния случай основание за преминаване към облагане на оспорващия с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и с ДДС по ЗДДС, както и за определяне на осигурителния доход за установяване на задължения за ЗОВ за социално и здравно осигуряване за самоосигуряващи се по особения ред за ревизираните периоди, е осъществявана от ревизирания данъчен субект търговска дейност /електронна търговия с изделия от благородни метали/, доходите от която не са декларирани, съдът намира, че едни и същи факти обосновават и преминаването към реда по чл. 122-124а от ДОПК, и определянето на данъчната основа, поради което, след извършен анализ и определяне на вида и характера на осъществяваната от Л. А. дейност, следва да се отговори на въпроса налице ли са обстоятелства за прилагане на особения ред и правилно ли са определени основите за облагане с данъци и ЗОВ, както и дължимите данъци и ЗОВ за социално и здравно осигуряване за самоосигуряващи се.

2. Относно определените задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ:

Между страните по делото не се спори, че през ревизираната 2020 година на Л. О. А. са изплатени парични суми по наложени платежи и получени пощенски парични преводи от изпратени пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД и парични преводи от физически лица чрез системата MoneyGram International LTD, England, и „Изипей“ АД, описани по месеци в табличен вид на стр. 8-10 от РД /л. 538-гръб – л. 537/. Твърдението на жалбоподателя е, че тези суми не представляват негов доход от самостоятелно осъществявана търговска дейност, а са приход на „Брит Ком 1“ ЕООД, чийто управител е майката на Л. А., и в което дружество оспорващият работи по трудово правоотношение. Органите по приходите приемат, че получените суми представляват доход от осъществявана по занятие търговска дейност – продажба на изделия от благородни метали, формиращ годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Въз основа на събраните доказателства: представените документи от трети неучастващи по делото лица – електронни изявления за изпращане на пратки и за приемо-предаване на парични суми, както и данни на електронен носител от „Еконт Експрес“ ООД; формуляри за получаване на суми, издадени от „В. ексчейндж“ ООД, „Сиф интернешънъл“ ООД и „П. 86“ ООД – агенти на „Фактор И.Н.“ АД, представител на MoneyGram International LTD; разписки от „Изипей“ АД за получаване на пари в брой, се установява, че в процесния ревизиран период Л. А. извършва търговска дейност по продажба на изделия от благородни метали по интернет /електронна търговия/. Представените от „Еконт Експрес“ ООД данни и доказателства на хартиен, както и на електронен носител, подписани с КЕП, безспорно доказват наличието на осъществени от ревизираното лице продажби на стоки /изделия от злато/, по които е получено възнаграждение, представляващо доход за него. С. А. в писмени обяснения /л. 173/ потвърждава обстоятелството, че е изпращал пратки и е получавал суми от продажбите и в предходни на ревизирания данъчен период, като дори твърди, че е декларирал доходите от дейността си. Тоест жалбоподателят потвърждава осъществяването на самостоятелна търговска дейност и в периодите непосредствено преди ревизирания. Именно ревизираното лице е посочено от куриера „Еконт Експрес“ ООД за извършените продажби чрез него, като са посочени конкретни данни за товарителници, дата на подаване на пратка, офис на подаване, име, адрес и телефон на подателя, вид и описание на пратката, размер на изплащаните суми по наложени платежи и копия на РКО. В ангажираните в хода на съдебното производство електронни изявления за изпращане на пратки и за приемо-предаване на парични суми Л. О. А. е посочен като изпращач на пратките, съответно като получател на сумите по наложените платежи/пощенските парични преводи. Истинността на представените от куриерското дружество частни документи не е оспорена нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство, като липсва твърдение, че наложените платежи/ППП не са получени от жалбоподателя.

По отношение на получените парични средства чрез системата MoneyGram International LTD, England и „Изипей“ правилно е прието от органите по приходите, че тези суми също представляват доход на А. от осъществяваната от него търговска дейност по продажба на различни изделия от злато. Преведените парични средства от физически лица от различни европейски държави са обвързани от органите по приходите с информацията, съдържаща се в предоставената в хода на ревизионното производство справка от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, по държава и по дата на изпращане на пратките и преводите. При извършена съпоставка е установена идентичност между лицата, направили паричните преводи към Л. А., и лицата, получили пратките от О. Х. – баща на ревизираното лице. Поради това с основание е счетено, че получените чрез системата MoneyGram International LTD, England и „Изипей“ от жалбоподателя парични суми са във връзка с осъществяваната от него търговска дейност.

Размерите на изплатените на жалбоподателя парични суми по наложени платежи и получени пощенски парични преводи от изпратени пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД и парични преводи от физически лица чрез системата MoneyGram International LTD, England, и „Изипей“ АД не се оспорват, като същите се потвърждават от заключението по ССЕ.

Дейността по продажба на изделия от благородни метали е осъществява от жалбоподателя системно и регулярно с цел придобиване на постоянен доход. Извършвани са многократно продажби чрез използване на куриерските услуги на „Еконт Експрес“ ООД и на системите за бързи разплащания, без да са документирани доставките, с което е допуснато нарушение на счетоводното и данъчното законодателство, като не са подавани и годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Предвид честотата на осъществяване на дейността и вида на стоките правилно е счетено от приходните органи, че Л. А. е действал като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Търговския закон. Поради това реализираният от тази дейност доход е облагаем по реда на чл. 26, ал. 1 – 6 от ЗДДФЛ независимо от липсата на регистрация на ревизираното лице като едноличен търговец – аргумент от чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. На основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ при плащане в брой, каквото безспорно представлява получаването на парични суми чрез наложени платежи и ППП, както и чрез системите за бързи разплащания, доходът се смята за придобит на датата на плащането. Всички плащания са извършени през 2020 година, от което следва, че доходът е реализиран именно през процесния данъчен период.

Предвид горното правилно ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Това е така, тъй като за ревизирания данъчен период от лицето няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които да са декларирани придобитите доходи от осъществяваната търговска дейност, както и не са представени документи, вкл. от счетоводството, каквото следва да води всеки търговец, от които да се установят относимите към облагането факти и обстоятелства. При това положение в тежест на оспорващия е да обори установените в хода на ревизията факти, тъй като при доказани основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното – аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК. С тази доказателствена задача в случая Л. А. не се е справил.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че получените от Л. А. парични суми не са от осъществявана от него търговска дейност, а представляват приход на „Брит Ком 1“ ЕООД – дружеството, в което работи и чийто управител е майката на жалбоподателя. Действително по време на ревизията е установено, че от 24.04.2020 г. А. работи в посоченото търговско дружество на длъжност „продавач-консултант“, но това обстоятелство само по себе си не доказва твърдението, че продажбите са осъществявани от името на юридическото лице. В представените от куриерското дружество доказателства като изпращач, съответно като получател на сумите е посочено ревизираното физическо лице, без да е упоменато, че същото действа като представител/служител на „Брит Ком 1“ ЕООД, т.е. от чуждо име и за чужда сметка. Такива данни не се съдържат и в документите, удостоверяващи получаване на суми чрез системите за бързи разплащания. Липсват първични счетоводни документи и счетоводни регистри, удостоверяващи че получените от А. суми са предадени на търговското дружество или са изразходвани за стопанската му дейност, за да се приемат същите за негови приходи. При това положение и предвид множеството кореспондиращи помежду си доказателства, че получател на паричните средства е именно жалбоподателят, правилно същите са счетени за негов доход от осъществявана по занятие търговска дейност.

Лишено от основание е възражението за приспадане от облагаемата данъчна основа на разходи във връзка с осъществяваната търговска дейност. Правилно от данъчните органи е прието, че разходите за придобиване на стоките са в размер на 0,00 лева, тъй като въпреки многократно отправените запитвания в хода на ревизионното производство от жалбоподателя не са представени доказателства, удостоверяващи придобиването, стойността и произхода на стоките. Поради това не следва да бъде кредитиран вторият вариант на отговора на въпрос № 6 от заключението по ССЕ, определящ данъчната основа и дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ след прилагане на търговска надценка на продадените стоки в размер на 25 %, тъй като същият е базиран на хипотетичен вариант на данъчната основа на доходите от търговска дейност по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, който не се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото. Доколкото в случая установените с РА данъчни задължения са във връзка с доход, реализиран от продажба на стоки по интернет, а не от установено превишение на разходите над приходите след извършена имуществена съпоставка на годишна база, установяването на обичайния размер на разходите за живот и издръжка е неотносимо към извършеното облагане.

Противно на твърденията в жалбата данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е определена след приспадане от установения доход от продажба на стоки на задължителните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване, определени в ревизионния акт. Това обстоятелство изрично е констатирано и от Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП в потвърждаващото РА решение.

Определеният с РА размер на данъчната основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, както и размерът на данъка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и на лихвата за забава, са определени правилно от приходните органи, което обстоятелство се потвърждава и от приетото без оспорване от страните по делото заключение на ССЕ.

С оглед горното РА в тази част е правилен и законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

3. Относно определените задължения за ДДС по ЗДДС:

Предвид констатациите за осъществявана от Л. А. търговска дейност, представляваща за него източник на постоянни доходи, същият се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства се установява, че към 31.05.2020 г. жалбоподателят е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в размер на 54 474,69 лева. До същия извод е достигнало и вещото лице в заключението по ССЕ. С оглед горното А. е следвало, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 07.06.2020 г., което не е сторено. Съгласно изискванията на чл. 125 от ЗДДС от месец юни 2020 г. ревизираното лице е имало задължението за всеки данъчен период да подава справка-декларация и отчетни регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС в срока по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, което също не е изпълнено от А.. Неподаването на СД по ЗДДС обуславя наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а оттам и законосъобразното извършване на ревизията по особения ред за облагане и в частта на установените задължения за ДДС по ЗДДС.

При това положение правилно от органите на приходната администрация е приложена нормата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, според която за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. В случая първият данъчен период, за който е дължим ДДС е д.п.м.06.2020 г. /облагаемият оборот за задължителна регистрация е достигнат от жалбоподателя към 31.05.2020 г./, като от събраните по делото доказателства, в т.ч. от неоспореното заключение по ССЕ, се установява, че основанията за регистрация не са отпаднали до края на ревизирания период – 30.11.2020 година.

Осъществените от жалбоподателя доставки на стоки /изделия от благородни метали/ правилно са квалифицирани от приходните органи като облагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС – същите са извършени от данъчно задължено лице и са с място на изпълнение на територията на страната. Доколкото в случая се касае за продажба на стоки по електронен път, основателно от органите на приходната администрация е прието, че съобразно специалната норма на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът /ревизираното лице/ получи плащането.

В табличен вид на стр. 13 от заключението /л. 225 от делото/ вещото лице К. е изчислила задълженията за ДДС по ЗДДС за всеки един от процесните данъчни периоди, като изчисленията на експерта напълно съвпадат с установените с РА задължения. Предвид горното съдът намира РА за правилен и законосъобразен и в частта на установените с него задължения за ДДС по ЗДДС.

4. Относно определените задължения за ЗОВ по КСО и по ЗЗО:

Правилно е прието от органите по приходите, че за придобитите през 2020 г. доходи от извършваната от него търговска дейност жалбоподателят подлежи на задължително социално и здравно осигуряване. В случая е установено, че ревизираното лице е извършвало професионалната си дейност /продажба на стоки/ на свой риск и за своя сметка, поради което има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. За Л. А., в качество на самоосигуряващо се лице във връзка с извършваната от него търговска дейност, не са подавани декларация обр. 1 и годишни декларации обр. 6. Следователно за получените доходи от търговската дейност на лицето /получени доходи във връзка с извършени продажби на изделия от злато/ не са начислявани и не са внасяни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за ДОО и ДЗПО – УПФ. При това положение, органите по приходите основателно установяват и начисляват задължения за задължителни осигурителни вноски върху осигурителния доход на жалбоподателя от дейност като ЕТ, и доходите от трудово правоотношение /през процесния период оспорващият работи по трудово правоотношение в „Брит Ком 1“ ЕООД/.

Неоснователно жалбоподателят възразява, че реализираният от него доход е такъв от неустановен източник, върху който не се дължат вноски по КСО и ЗЗО. Принципно правилни са разсъжденията в жалбата, че доходът от неустановен източник не следва автоматично да се приема за осигурителен доход на ревизираното лице, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО. В разглеждания случай, макар доходът на Л. А., да е определен по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, същият не е от неустановен източник, а от конкретно установен такъв – упражняване на търговска дейност /продажба на стоки чрез „Еконт Експрес“ ООД/, за която дейност същият попада в обхвата на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт по аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Като лице, родено след 31.12.1959 г., на основание чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО, за доходите си от търговска дейност жалбоподателят подлежи на допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО го определя като самоосигуряващо се лице, а размерът на осигурителните вноски е определен правилно от органите по приходите, съгласно чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, по подробно изложените на стр. 18-32 от РД /л. 533-гръб – л. 531/ съображения. Правилното определяне на размера на осигурителния доход и на задължителните осигурителни вноски по КСО и ЗЗО се потвърждава и от приетото без оспорване от страните по делото заключение на ССЕ, в отговора на въпрос № 5 от което вещото лице К. изчислява размери на задълженията за ЗОВ за ДОО, за ДЗПО – УПФ и за ЗО, идентични с тези по оспорения ревизионен акт.

Предвид изложените съображения съдът намира, че РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което жалбата следва изцяло да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане, в полза на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 179,29 лева, определени съобразно обжалвания материален интерес /44 116,09 лева/ и фактическата /наличие на множество доказателства/ и правна /определяне на задължения за данъци и ЗОВ по различни материални закони/ сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л. О. А., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, срещу Ревизионен акт № Р-03000323002638-091-001/24.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 8/26.02.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения, както следва: 1. за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д.п.2020 г. в размер на 16 918,00 лева – главница, и 4 457,76 лева – лихва; 2. за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2020 г. в размер на 446,88 лева – главница, и 161,32 лева – лихва; за д.п.м.07.2020 г. в размер на 2 957,27 лева – главница, и 1 042,11 лева – лихва; за д.п.м.08.2020 г. в размер на 1 150,00 лева – главница, и 395,34 лева – лихва; за д.п.м.09.2020 г. в размер на 1 505,64 лева – главница, и 505,05 лева – лихва; за д.п.м.10.2020 г. в размер на 3 256,97 лева – главница, и 1 063,57 лева – лихва; за д.п.м.11.2020 г. в размер на 833,01 лева – главница, и 265,32 лева – лихва; 3. за ДОО за самоосигуряващи се за д.п.2020 г. в размер на 3 794,50 лева – главница, и 1 080,90 лева – лихва; 4. за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за д.п.2020 г. в размер на 1 281,93 лева – главница, и 365,17 лева – лихва; 5. за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за д.п.2020 г. в размер на 2 051,08 – главница, и 584,27 лева – лихва.

ОСЪЖДА Л. О. А., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, сумата в размер на 4 179,29 лева /четири хиляди сто седемдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщенията на страните.