№ 4853
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Мила Г. Димова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100504155 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20075551/20.01.2023г., постановено по гр. д. № 23410/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 81 състав, поправено с решение № 20132227/13.11.2024г., са
частично уважени предявените положителни установителни искове от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Л. П. Л. по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.149 ЗЕ вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като е признато за установено, че ответникът дължи сумата от
33.87лв., представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.12.2017г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот – гараж № 24, гр.София, бул. ****, аб.№
204375, ведно със законната лихва от 20.01.2021г. до изплащане на вземането, сумата от
0.24лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 31.12.2020г., както и сумата от
19.93лв. цена на услуга дялово разпределение за периода от м.12.2017г. до м.04.2019г., ведно
със законната лихва от 20.01.2021г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена
заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК от 25.01.2021г. по ч.гр.д. №
2947/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като са отхвърлени исковете за главница за топлинна
енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 40.00лв., искът за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 7.13лв., както и изцяло искът за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 4.17лв. за периода от 31.01.2018г. до
31.12.2020г. С решението ответникът е осъден да плати разноски на ищеца в размер на
399лв. за исковото и 57лв. за заповедното, така и ищецът е осъден да плати разноски по
1
чл.38 ЗАдв на адв. Л. в размер на 240лв.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Л. Л., който обжалва
решението в частите, в които са уважени исковете, а именно в частта, в която е уважен
частично иска за топлинна енергия за сумата от 33.87лв., иска за мораторна лихва за 0.24лв.,
както и иска за дялово разпределение.
Твърди се, че оспорваното решение в атакуваните части е неправилно поради
нарушение на материалния закон и поради съществени процесуални нарушения. Изложени
са доводи, че по делото не е доказано наличието на облигационна връзка между страните,
защото процесният гараж принадлежал на лице, различно от ответника. Оспорва по делото
да е доказано, че ответникът притежава качеството на собственик на имота. Изложени са и
доводи, че с оглед чл.33 от ОУ изискуемостта на вземането настъпвало след публикуване на
фактурите на интернет страницата на ищеца, а доказателства за същото не били ангажирани,
поради което не била настъпила изискуемостта на претендираните вземания. Отделно от
това чл.33 от ОУ били нищожни. Оспорва се и основателността на главницата за ДР,
доколкото ищецът не бил страна по представения договор между ФДР и Етажната
собственост, съответно нямало ангажирани доказателства за плащане от ищцовото
дружество, за да може да се претендират регресни права от ищеца. Претендира за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София” ЕАД,
по реда на чл. 422 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.149 ЗЕ вр. 79, ал.1, пр.1
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да се признае за установено, че ответникът дължи суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2947/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
За да постанови решението си в обжалваната част, районният съд е приел, че е
ответникът е клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабдения
имот с оглед приетия по делото н.а. за продажба на недвижим имот от 15.07.1998г., така и с
оглед приетата по делото молба-декларация от 30.12.1998г., с която ответникът отправил
искане за откриване на индивидуална партида при ищеца за процесния гараж. По
отношение на потребената топлинна енергия е кредитирал заключението на допуснатата и
събрана пред първата инстанция СТЕ за сумата от 82,13лв, като е приел за частично
основателно възражението за давност, вкл. с оглед признаване изрично на част от вземането
с възражението по чл.414 ГПК е определил, че непогасено по давност (извън признатото) е
вземане за главница за ТЕ в размер на 33.87лв., до която сума е уважил иска. С оглед чл.33,
ал.2 от ОУ от 2016г. и с оглед частичната основателност на вземането за главница за ТЕ
2
(съответно с оглед чл.119 ЗЗД) приел за основателен акцесорния иск в размер на 0.24лв. по
чл.162 ГПК. С оглед чл.22 от ОУ и приетите писмени доказателства е приел за дължима
цената за ДР.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а разглеждано по
същество е ПРАВИЛНО, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
От приетата по делото молба-декларация се установява, че между въззивника
(ответник) и въззиваемия (ищец) е сключен договор за продажба на топлинна енергия,
конкретно за процесния гараж. След като топлопреносното предприятие е удовлетворило
молбата за откриване индивидуална партида на собственика (с оглед приетия по делото н.а.
от 15.07.1998г.), се доказва възникването на облигационни отношения по договора за
доставка на топлинна енергия, доколкото е постигнато изрично съгласие с ищцовото
дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на
топлинна енергия за процесния имот. Следователно с този изричен договор се доказва
качеството на клиент на топлинна енергия, поради което оплакванията във въззивната жалба
в обратния смисъл са неоснователни.
Неоснователни са доводите на въззивника в частта относно присъдените мораторни
лихви, доколкото с оглед приложимите ОУ /в сила от м. 08.2016г./ моментът на забавата в
случая се определя съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ, съгласно които клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на
чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от
чл. 33, ал. 2 от ОУ. Ето защо за разглеждания период не е необходимо отправянето на покана
или предприемането на други действия от страна на Топлофикация София ЕАД, за да се
поставят клиентите в забава. Оплакванията на въззивницата са неоснователни, доколкото се
позовават на правилата приложими при действието на чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, поради което е и неотносим доводът
за нищожността им. Размерът на мораторната лихва е правилно определен с оглед уважената
част от главницата по чл.162 ГПК.
Неоснователни са оплакванията срещу присъдената главница за дялово
разпределение, доколкото за основателността не е необходимо ангажиране на доказателства
за сключен договор за цесия между ищеца и ФДР. Това е така, защото съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се
извършва по система за дялово разпределение. По силата на чл.22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
3
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредбата
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на
тази наредба и приложението към нея. В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено,
че клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С оглед това
клиентът на топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за
услугата дялово разпределение по силата на чл.22, ал.2 от ОУ от 2016 г. Съгласно клаузата
на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на
партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. От
горното следва, че топлопреносното предприятие или доставчикът на ТЕ, които извършват
продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, възлагат извършването на
дяловото разпределение, без което не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в
режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а, ал.1 ЗЕ, избрано от
етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното предприятие дължи
цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата, като от своя
страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното
предприятие събира тази цена от потребителите - етажни собственици. Съвкупно и приетите
писмени доказателства (Договор между ФДР и ЕС; Протокола от ОС на ЕС за избор на ФДР;
както и договора по чл.139в ЗЕ между ищеца и ФДР, както и представените документи за
дялово разпределение л.91 и 92), и заключението на вещото лице по СТЕ се установява
извършване на дялово разпределение в Етажната собственост, а с оглед молбата–декларация
се установява, че процесният гараж е част от ЕС, присъединен към топлопреносната мрежа.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните
части.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е
претендирал разноски за юрк.възнаграждение, поради което следва да му се присъди такова
в размер на 100лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20075551/20.01.2023г., постановено по гр. д. №
23410/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 81 състав, в обжалваните части, в
които е признато за установено, че Л. П. Л., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 33.87лв., представляваща дължима главница за
потребена топлинна енергия за периода от м.12.2017г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот –
гараж № 24, гр.София, бул. ****, аб.№ 204375, ведно със законната лихва от 20.01.2021г. до
изплащане на вземането, сумата от 0.24лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
31.12.2020г., както и сумата от 19.93лв. цена на услуга дялово разпределение за периода от
м.12.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 20.01.2021г. до изплащане на
вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължени по
чл.410 ГПК от 25.01.2021г. по ч.гр.д. № 2947/2021г. по описа на СРС, 81 състав.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК Л. П. Л., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, разноски по делото пред
настоящата инстанция в размер на 100лв.
Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Техем сървисис“
ЕOOД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5