Присъда по дело №1000/2015 на Софийски градски съд

МОТИВИ на присъда, постановена по НОХД № 1000/2015г. по описа на СГС, НО, 23 състав

 

СГП е внесла обвинителен акт срещу  подсъдимия В.П.Д. и същият е предаден на съд за това, че от 27.03.2012г. до 26.04.2012г. в условията на продължавано престъпление, като с две деяния е осъществил поотделно съставите на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като отделните деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по тежкия от тях, като се вземат предвид значението на деянията извършени при квалифициращи обстоятелства и на самите квалифициращи обстоятелства за цялостната престъпна дейност, отнел чужди движими вещи на обща стойност 1 116.00 (хиляда сто и шестнадесет ) лева от владението на различни граждани, като употребил за това сила:

-  на 27.03.2012г. около 19.00ч. в гр. С., на ул.”*****”№** на площадката на третия етаж в жилищна сграда е отнел чужди движими вещи - сумата от 150.00 лева (сто и петдесет) от владението на Д. Д.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като заварения на мястото на престъплението В.Д. е употребил сила, за да запази владението върху откраднатата вещ и грабежа на вещите е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трохантерния масив на лява бедрена кост, което е причинило на К. трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни от датата на травмата;

- на 26.04.2012г. около 16.30ч. в гр.С., на ул.”********”№83, на стълбище в жилищната сграда е отнел чужди движими вещи-два броя златни синджирчета - синджирче със златен кръст на стойност 504/петстотин и четири/лева и синджирче със златен медальон на стойност 462 /четиристотин шестдесет и два/ лева чужди с обща стойност на синджирчетата 966/деветстотин шестдесет и шест/лева от владението на Л. Х. К.. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това - издърпал от врата й златните синджирчета,

-  престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл. 198  вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.26, ал.3 вр. ал.1 от НК.

 

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа обвинението повдигнато срещу подсъдимия Д. и застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие е доказана категорично изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и са установени механизма и авторството на двете деяния, извършени в условията на продължавано престъпление от страна на подсъдимия. В тази насока се позовава на показанията на пострадалите, извършените разпознаване на привлеченото към наказателна отговорност лице, както и от другите събрани по делото доказателства. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда като признае подсъдимия Д. за виновен в извършване на престъплението, за което му е  повдигнато обвинение, като наложи на подс. Д. наказание при условията на чл.54 НК и в средния предвиден в закона размер от 10 ( десет) години лишаване от свобода, считайки че възрастта на жертвите и съдебното минало на дееца обуславят определянето на посочения размер.

            Служебно назначеният защитник на подс. Д. - адв. И.К. – излага становище за недоказаност на повдигнатото срещу подзащитния й обвинение и пледира за постановяване на оправдателна присъда по същото. В тази насока защитникът посочва, че по нито едно от инкриминираните посегателства не е налице свидетел – очевидец на деянието, а по делото са събрани единствено косвени доказателства, свидетели, които преразказват чутото от други лица. Посочва, че извършените разпознавания на подзащитния при престъплението с пострадала Д. К. са налице двама свидетели, разпознали подзащитния й, но адв. К. се позовава на коренно различното описание на дееца, които свидетелите са дали и което според защитата рефлектира върху доказаността на обвинението; защитникът изтъква и противоречието относно датата и часът на деянието, както в гласните доказателства, така и между тях и заключението на техническата експертиза, което обуславя възможността извършителят да е влязъл в един по –ранен момент на местопрестъплението. Защитникът обобщава, че по делото е установено единствено наличието на престъпление, но не и авторството му, поради което прави искане за постановяване на оправдателна присъда спрямо подс. Д..

            Подсъдимият Д.  се възползва от правото си да даде обяснение по повдигнатото му обвинение, като заявява, че никога в 19.00ч. не се е намирал в гр. С.; бил е в гр. Д., където живее, работи като общ работник и не се занимава с грабежи; сочи, че никога не е извършвал грабежи, като заявява, че в районното са го пребили до такава степен, че до преди седмица е имал оплаквания ( кръв в урината).

В последна дума подс. Д. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил инкриминираното престъпление.

 

            Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност  и съобразно вътрешното си убеждение намира за установено следното от:

 

                        ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият В.П.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, безработен, неженен, с адрес в гр. Р., обл. П., ул. „******” № **,  ЕГН **********, понастоящем търпи наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Бобов дол.

Същият е осъждан както следва:

1. по НОХД № 18903/2011г. по описа на СРС, с влязла в сила на 17.03.2012г. присъда за извършено на 14.09.2011г. престъпление по чл. 198, ал.1 от НК   на наказание лишаване от свобода за срок от 3 (три) години, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 ( пет) години;

2. по НОХД № 981/2012г. на СРС, с влязла в сила на 09.05.2012г. присъда, за извършено на 03.12.2011г. престъпление по чл. 198, ал.1 от НК на наказание 2 (две) години лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 ( пет) години;

3. по НОХД№ 22435/2011г. по описа на СРС, с влязла в сила на 21.12.2012г. присъда, за извършено на 10. и 13.09.2011г. престъпление по чл. 198, ал.1 вр. чл. 26, ал.2 вр. ал.1 от НК на наказание 2 (две) години лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 (четири) години;

4. по НОХД № 14 423/2013г. по описа на СРС, с влязло в сила на 04.10.2013г. определение, за извършено на 22.05.2013г. престъпление по чл. 213, ал.1 от НК  по което е осъден на 1 (една) година лишаване от свобода при първоначален строг режим, като на осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнението наказанието лишаване от свобода за срок от 3 (три) години, наложено му по НОХД № 18903/2011г. по описа на СРС при първоначален строг режим.

Пострадалият Д. Д.К. ( роден на ***г. , към момента на инкриминираното деяние на 94 –годишна възраст и починал в хода на д.п. на 06.04.2012г.) живеел сам към м. 03.2012г. в жилище, находящо се в  кооперация в гр. С.,  ул. „*****”№ **, на 3-я етаж.  Въпреки напредналата си възраст, същият се придвижвал самостоятелно, бил висок около 175см. и тежал около 85 кг. На партерния етаж на същата кооперация се намирала аптека „Румяна”, при която св. Л.С. работела като санитар – хигиенист и в задълженията й се включвало както да чисти както помещенията на заведението, така и пред нея ( входа на кооперацията). Също на партерния етаж, но със отделен вход, стопанисвал помещение златарски магазин „Bloom” ( „Блум”), където св. Я.Д. изпълнявал длъжността „салонен управител” и предвид естеството на развиваната дейност имало поставена охранителна видеокамера, в обхвата на която се включвал и участъка на улицата ( „*****”) пред витрините и входа на магазина.

На 27.03.2012г. около 19.00ч. подс. В.Д. се намирал в района на гр. С., ул. „*****” № **. Същият бил облечен като клошар ( с овехтели тъмни дрехи), бил не избръснат и със сплъстена коса, в ръцете си държал дървена летва с дължина 80 см. Същият бил възприет от работещия в златарския магазин св. Д., който видял как подс. Д. оставя летвата на оградата на тротоара и се насочил към входа на магазина, което провокирало свидетеля да застане на самия вход, като полуотворил вратата, за да разбере какви са намеренията му. Виждайки свидетеля Д., подс. Д. го попитал дали работи аптеката, на който въпрос Д. отговорил утвърдително.  След това подс. Д. влязъл във входа на кооперацията, където се намирала и аптека „Румяна” без да вземе оставената преди това от него дървената летва. На посочената дата и час пострадалият Д. К. се прибирал от пазар в дома си, като чакал асансьора, за да се изкачи на етажа, където било жилището му. Подс. Д. се приближил плътно до чакащия идването на подемното устройство пострадал и заедно с него се качил в асансьора. Това негово поведение било възприето от св. С., която тъкмо излизала с кофа вода от помещението на аптеката  с цел да измие входа на кооперацията. В асансьора подс. Д. попитал пострадалия К. на кой етаж живее и след отговора му натиснал бутона за 3-я етаж; в кабината на асансьора подс. Д. попитал пострадалия дали ще го покани на кафе в дома си. Пострадалият отговорил отрицателно. При спирането на асансьора на 3- етаж подсъдимият бръкнал с ръка в джоба на панталоните на К. и взел съдържащата се там сума от 150 лв. К. изразил недоволството си от поведението на подс. Д., поради което последният, на площадката пред машината, бутнал пострадалия по начин и със сила, в резултат на които К. паднал на твърдата повърхност, а подс. Д., неутрализирайки по този начин несъгласието на пострадалия, ползвайки стълбите  напуснал кооперацията, като на входа й бил отново възприет от св. С.. Виждайки свидетелката, подс. Д. извадил мобилен апарат и казал: „Аз съм пред аптеката”, след което бързешком се отдалечил по ул. „*****” по посока на Съдебната палата.

Пострадалият К. бил намерен в безпомощно състояние от работещи в кооперацията, които извикали „Спешна помощ”, органите на полицията и близки на К.. На мястото на случилото се дошли св. Р.К. – син на пострадалия и св. Г.Г. ( съсед, живущ на 6-я етаж на кооперацията), на които Д. К. разказал за случилото се и които помогнали на дошлия медицински екип на „Спешна помощ” да го качат на линейката и да бъде транспортиран до медицинско заведение ( ВМА) .

            В резултат от падането на Д. К. на стълбищната площадка, на същия била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване между трохантерния масив на лява бедрена кост, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни от датата на травмата, както и контузия с кръвонасядания в областта на седалището и ляво коляно.

            Д. К. починал на 06.04.2012г. във ВМА, като непосредствената причина за смъртта била остро настъпил, масивен кръвоизлив в стомашно чревния тракт на базата на ерозирал кръвоносен съд в дъното на стара калозна язва на дванадесетопръстника; от последвалото остро кървене и на фона на общо болестно променения терен на организма е настъпила непреодолима сърдечно – съдова недостатъчност; липсва пряка връзка между получените травматични увреждания и настъпването на смъртния изход.

            На 27.03.2012г. бил извършен оглед на местопроизшествие на тротоарната площ на ул. „*****” № **, при който бил иззета оставената от подс. Д. дървена летва ( и впоследствие изгубена според представените от началника на 01 РУ-СДВР 2 писма в хода на съдебното следствие). На 28.03.2012г. И.Д. предал за нуждите на разследването запис от охранителната камера на златарски магазин „Блум”, който бил предмет на техническо изследване, установило в кадрите „2012/03/27 18:02:05” лице от мъжки пол, с тъмна коса, държащо в дясната си ръка издължен предмет, облечено с дълги панталони, обувки, вероятно яке без ръкави, под което има блуза със светли дълги ръкави.

            На 22.05.2012г. подс. Д. бил задържан от органите на реда, като на същата дата ( последователно във времето) ,  в сградата на 01 РУП-СДВР  били извършени разпознавания на лице, при което св. Д. и св. С. категорично разпознали подс. Д. като лицето, което възприели на инкриминираната дата.

            Пострадалата Л. Х. К.. ( родена на ***г. , към момента на инкриминираното деяние на 85 –годишна възраст и починала в хода на д.п. на 13.05.2014г.)    живеела в гр. С., ул. „********”№ **. Същата на 30.04.2012г. заявила пред органите на реда ( началника на 01 РУП-СДВР) за извършено спрямо нея посегателство, като на св. С.Т. – неин син – разказала, че въпросния ден била на среща с бивши нейни колеги в хотел „Рила”, поради което поставила на врата си златни накити; след приключването на срещата, около 14.30- 15.00ч. стигнала до кооперацията, където живеела  и на входната врата лице от мъжки пол й казало, че идва да поправи покрива на сградата, поради което тя му осигурила достъп; след това тя започнала да се изкачва по стълбите ( кооперацията нямала асансьор), като на 2-я етаж непознатото лице от мъжки пол я нападнало и взело носените от нея две верижки и обеци от злато; тя се развикала за помощ, а непознатият избягал. Св. Т. твърди, че неговата майка не е запомнила извършителя „…Никога майка ми след това не ми е казвала да е виждала извършителя на посегателството. Тя казва, че е била толкова уплашена че в момента не можеше да го опише, така реално. Каза, че е млад човек, за нея млад човек….”.

            На 22.05.2012г. подс. Д. бил задържан от органите на реда, като на същата дата  в сградата на 01 РУП-СДВР  било извършено разпознаване на лице, при което Л. К.. разпознала подс. Д. като „ лицето, което ми дръпна от врата двата златни ланеца” .

            Заключението на съдебно оценителната експертиза  (СОЕ) оценява златните накити на  сумата от 966.00 лева.

Според заключението на Комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза ( КППЕ), касаеща освидетелстването на подс. Д., същият е психически здрав; изоставането му в усвояването на основните училищни умения не е резултат на интелектуален дефицит, а е следствие от липсата на системен педагогически процес; липсват данни във времето на инкриминираното деяние  той да е бил в краткотрайно или продължително качествено разстройство на съзнанието; той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и постъпките си. Психичното му състояние не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и той има психична годност да дава достоверни отговори ( ако желае) на въпросите на следствието.

С определение на СРС, НО, от 25.05.2012г. спрямо подс. Д. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, продължила до 14.05.2013г., когато с определение на СРС, влязло в сила на посочената дата, е променена в „подписка”.

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подс. Д., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на св. Р.К., дадени в съдебно заседание и депозираните от него на д.п. /л. 104  от т.ІІ на д.п./, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК,  показанията на св. Л.С., дадени в съдебно заседание и депозираните от нея на д.п. / от 10.04.2012 на л.л. 38-39 от том І на д.п. и от 22.05.2012 г. на л. 46 от том І на д.п./, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК, показанията на св. Я.Д.,  дадени в съдебно заседание и депозираните от него на д.п. / от 28.03.2012 г.  на л.л.34-35 от том І на д.п. и от 22.05.2012 г. на л. 40 от том І на д.п./, приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК, показанията на св. С.Т., дадени в съдебно заседание, показанията на св. Г.Г., дадени в съдебно заседание и депозираните от него на д.п. /л. 36  от т.І на д.п./, приобщени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2,пр.2 от НПК, заключение на СОЕ /л.л.73-74 от т. І д.п./, потвърдено при разпита на експерта в с.з., заключение на КСППЕ, касаеща освидетелстването на подс.Д. / л.л.62-67 от т. І на д.п./, потвърдено при разпита на експертите в с.з., заключение на съдебно медицинска експертиза на труп по протокол № Т-22/ 2012г. / л.л. 55-59 от т. І д.п./, потвърдено и допълнено при разпита на експерта в с.з.,  заключение на техническа експертиза по протокол № 591/2012, потвърдено при разпита на експерта в с.з.,  протокол за оглед на местопроизшествие от 27.03.2012г. / л.л. 30-31 от т.І на д.п./, протокол за доброволно предаване от 28.03.2012г. / л. 25 от т.І на д.п./, 3 бр. протоколи за разпознаване на лице от 22.05.2012г. /л.л. 41, 47 от т.І на д.п. и л.24 от т.ІІ на д.п. с приложен албум с фотоснимки – л.л. 26-27 от т.ІІ на д.п./, акт за смърт на Д.К. и удостоверение за наследници на същия /л.л. 51-52 от т.ІІ на д.п./, акт за смърт и   удостоверение за наследници на Л. К..  /л.л. 151-152 от т.ІІ на д.п./, определения на СРС и  СГС / л.л. 16-  20, 63-71 и 100-102 от т.ІІ на д.п./, свидетелства за съдимост на подс. Д. / л.л. 87-90 от т.І на д.п., л.л. 162-164 от т.ІІ на д.п. и л.л. 19-20 от съд. дело/ , писма от началника на 01 РУ-СДВР относно вещественото доказателство по делото / л. 50 и л. 110 от  съд. дело/, компактдиск / л. 85 от т.ІІ на д.п./.

Преди да приеме така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в доказателствените средства.

Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото съгласно разпоредбата на чл.102,т.т.1-3 от НПК и значими за правилния изход на делото, съдът констатира съществени противоречия в събрания по делото доказателствен материал относно авторството на деянието от подс. Д. (по отношение на пункт І от обвинителния  акт – с пострадал Д. К.). Посоченото противоречие е между гласните доказателствени средства - обясненията на подсъдимия Д. от една страна и показанията на св.Д. и св. С. ( и извършените от тях разпознавания на подсъдимия) – от друга. Според информацията, съдържаща се в първата група източници, подсъдимият Д. не е посещавал територията на гр. С. и не е извършвал инкриминираното деяние. Противостоящи на изложената версия са съдържащите се в показанията на св. Д. и св. С. фактически данни – че подсъдимият е присъствал на инкриминираната дата и място  и  е автор на извършеното спрямо пострадалия Д. К. посегателство.

Пред скоби следва да бъде посочено фактическото усложнение в доказателствения процес по делото, свързано със смъртта и на двамата пострадали по делото ( Д. К. и Л. К..) и несъгласието на подс.Д. и неговия защитник за приобщаване показанията им, депозирани на д.п., което доведе до невъзможност за събирането на преки свидетелски показания относно механизма и на двете инкриминирани деяния. За това обстоятелство ( начинът на осъществяване на посегателствата) са налични косвени доказателства, тъй като самите пострадали са разказали на своите близки (  пострадалият К. – и на неговия съсед Г.) и въпреки че последните възпроизвеждат в процеса не собствените си възприятия, а  чутото от пострадалите, показанията им не се оборват от друго събрано по делото доказателство, поради което представляват годна доказателствена основа за формиране на фактически изводи за механизма на посегателствата. Така св. Т. възпроизвежда разказа на своята майка и пострадала Л. К.., че се прибирала вкъщи  от среща с бивши колеги, поради което събитие е носела златни накити и пред дома си на ул. „л. Каравелов” е била приближена от непознато лице от мъжки пол, което й е обяснило, че извършва ремонт на покрива на кооперацията, заради което  пострадалата му е осигурила достъп до вътрешността на сградата; на стълбите на 2-я етаж то я е нападнало и отнело носените от нея златни украшения, след което е избягало. Възрастта и социалното положение както на св. Т., така и на неговата майка Л. К.. не поставят под съмнение достоверността на споделеното от пострадалата със сина й, като е обективен факт също, че е наличен подаден сигнал от К.. за извършено спрямо нея посегателство. Предвид изложеното и съдът цени изцяло разказът на св. Т. за извършеното посегателство спрямо неговата майка, възпроизвеждащ  споделеното от самата пострадала.

По отношение на посегателството с пострадал Д. К. доказателствената маса обхваща освен споделеното от пострадалия с неговия син св. Р.К. и съсед св. Г.Г., така и заключението на СМЕ на труп по протокол № Т-22/2012г., констатациите в протокола за оглед на местопроизшествие от инкриминираната дата, заключението на техническата експертиза по протокол № 591/2012, както и показанията на св. Л. С.. В частност относно механизма на извършването на деянието и неговия непосредствен обект е налице пълен синхрон и застъпване на гласните доказателства с обективните находки ( каквито се явяват установените увреждания на пострадалия Д.К.), като пострадалият К. е разказал както на сина си ( по-подробно), така и пред неговия съсед св. Г., че е бил нападнат от непознато лице, което му е отнело сумата от 150 лв., като след взимането на сумата от него ( от джоба на панталона му),  го е повалило на земята ( на стълбищната площадка на ет.3) и което съприкосновение е довело именно до счупването на левия му долен крайник и другата установена контузия – с кръвонасядания в областта на седалището и ляво коляно, която според вещото лице ( при разпита му в о.с.з., проведено на 15.05.2015г.) е характерна именно при падане върху твърда повърхност ( „….Тази контузия с кръвонасяданията в областта на седалището е травмирането директно от терена… индиция от медицинска гледна точка за това, че при падане, са и тези кръвонасядания в областта на седалището…” – разпит на в.л. Ц. Г.), както и извършения оглед на местопроизшествие и показанията на св. С., възприела пострадалия непосредствено след деянието в добро ( съобразно възрастта му) здраве и самостоятелно придвижвайки се. Т.е. тук гласните доказателствени средства са подкрепени и от писмени доказателствени средства и медицинската интерпретация на обективно установените по делото находки, което прави разказът на св.Р.К. и св. Г. Г., възпроизвеждащ описанието на случая от самия пострадал, убедителен и съответстващ и на останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.

Обобщено, наличието на престъпления и механизмът на тяхното осъществяване, съдът прие за установено по изискуемия от закона ( чл. 303, ал.2  от НПК) начин, въпреки липсата на непосредствен разказ за интересуващите делото събития от  пострадалите К. и К...

Съдебното минало на подс. Д. се установява от приложените справки за съдимост, които оборват също несъмнено и категорично декларираното от подсъдимия в обясненията му неизвършване на престъпления „грабеж” по принцип, тъй като с влезли в сила присъди е установено, че Д. е извършил преди и след инкриминираните по настоящото дело общо 3 грабежа.

Спорно по делото е авторството на деянието на 27.03.2012г. с пострадал Д. К.. Както бе посочено, подс. Д. оспорва авторството си в извършването му и нещо повече – пребиваването си на територията на гр. С.. Съдът намери, че обясненията на подс.Д. са изолирани и се оборват от останалия по делото доказателствен материал, т.е. са недостоверни и представляват единствено израз на правото му на защита, поради което и не ги кредитира. Преки уличаващи подс. Д. в извършването на инкриминирания грабеж ( по описания по-горе начин) са показанията на св. Д. и най-вече на св. С. и извършените от тях разпознавания на подс. Д. именно като лицето, което е имало последен контакт с пострадалия Д. К. на инкриминираната дата.  Пред скоби следва да бъде посочено, че разпознаванията на подсъдимия Д.  на 22.05.2012г. от двамата свидетели  са  извършени при пълно съответствие с правилата визирани в гл. ХІV, раздел VІІ от НПК за това процесуално – следствено действие, установяващо се от наличните по делото протоколи, поради което и съпоставени с разказа на свидетелите и категоричната им убеденост за идентичност между наблюдаваното от тях лице и подс. Д., представляват преки уличаващи го доказателства в крайна сметка за авторството на деянието. Нещо повече, от показанията на св. Л.. С., по делото се установи, че подсъдимият е единствено лице, което на инкриминираната дата е ползвало асансьора на кооперацията, находяща се на ул. „*****” № 31 и непосредствено преди установяването на пострадалия Д К. в безпомощно състояние ( със счупен крак) на местопрестъплението. Св. С. е категорична във възприятията си, че подс.Д. и пострадалият К. са се качили в асансьора на кооперацията, а в съвсем кратък интервал след това Д., бързайки, е излязъл и се е отдалечил от местопрестъплението, а К. е станал жертва на престъпление. Съпоставяйки установените механизъм на осъществяване на деянието и мястото му на извършване, следва категоричен и несъмнен извод, че именно подс. Д. е лицето, което е отнело сумата от 150 лв. от владението на пострадалия К., след което посредством сила   е причинил средна телесна повреда на престарелия пострадал. Показанията на св. С. от своя страна се подкрепят от установеното от св. Д. присъствие на подс. Д. в района на местопрестъплението по идентично време, както и възприетото от свидетеля негово влизане във входа на кооперацията на посочения адрес. Показанията на св. Д. се подкрепят от констатациите в огледния протокол и установената при извършването на действието дървена летва, за която свидетелят разказва, както и от установените при техническото изследване кадри от охранителната камера на магазин „Блум”, в които се установява лице от мъжки пол, „държащо в дясната си ръка издължен предмет”. Т.е. разказът на двамата свидетели, подкрепящ се от обективните находки по делото, е напълно последователен и безпротиворечив и еднозначно, ясно, и последователно във времето установява присъствието на подс.Д. на местопрестъплението, а и с оглед на приетия механизъм на осъществяване на престъплението – и неговото авторство в извършването му.

Не без значение при преценка достоверността на обясненията на подс. Д. са и наличните данни за местоизвършването на престъпленията, за които е осъден с влезли в сила присъди, а те са в смисъл, че на 14.09.2011г. е извършил престъпление по чл. 198, ал.1 от НК в гр. С.; на 03.12.2011г. е извършил престъпление по чл. 198, ал.1 от НК в гр. С.; на 10 и 13.09.2011г. е извършил престъпление по чл. 198, ал.1 вр. чл. 26 от НК в гр. С. и на 22.05.2013г. е извършил престъпление по чл. 213, ал.1 от НК в гр. С., т.е. твърденията му, че не е пребивавал на територията на гр. С. се оборват категорично и еднозначно от влезлите в сила съдебни актове.

В този смисъл и съдът прие, че дадените от подс. Д. обяснения не са достоверни, в разрез са с от останалия събран по делото доказателствен материал, представляват израз на правото му на защита, поради което и не ги цени, а основава фактическите си изводи за авторството на посегателството от 27.03.2012г. на посочените по –горе доказателствени източници, съвкупният анализ на които води до несъмнения извод, че именно подс. Д. е автор на инкриминирания грабеж с пострадал Д. К..

Защитата оспорва извършеното от двамата свидетели ( Д. и С.) описание на извършителя, считайки го за съществено при извършване на преценка за достоверност на дадените от свидетелите показания. Този довод не се явява основателен, тъй като и двамата свидетели описват приблизително еднакво външността на възприетото от тях лице, като описанието им съответства на установени дрехи при изследвания запис на охранителна камера от магазина. Така св. С. заявява, че „…беше с коса около 4-5 см и беше щръкнала на горе, беше с гъста черна коса и беше с тъмно лице…” ( в хода на съдебното следствие) и „…беше на видима възраст около 25-30 години год., мъж от ромски произход, висок около 175-180 см., с нормално телосложение, с тъмен цвят на кожата,. Имаше брада и сякаш беше с груба кожа на лицето. Беше с коса черна на цвят, дълга около 4-5 см. Беше облечен с пролетно яке , черно на цвят със светли ръкави…” ( в д.п.), а св. Д. дава подобно описание „…той беше небръснат, с несресана коса, беше със захабени дрехи. Беше с нещо като кафяв панталон, с червен шарен пуловер, като на него имаше червено, като на червен фон…под сплескана дълга коса разбирам някъде към 4-5 см. Тя просто стърчеше на страни, нагоре….Извършителят беше с шарен пуловер. Това, което ми е останало в главата е че беше с някакъв джинсов, жълтекаво-кафяв панталон, като цвета на катедрата, а в пуловера имаше червено и някаква шарка червена, не е бил изцяло червен пуловера…”, а в д.п. „…Мъжът беше на около 30-35г., висок около 175 – 180 см. Лицето му имаше леко заострена брадичка и по- широки скули. Очите му бяха тъмни на цвят. Имаше силно набола брада. Кожата на лицето му беше груба и тъмна. Коса – къса, тъмна, сплъстена. Тъмна горна дреха с дължина до кръста, тъмен панталон, като впечатление ми направи, че са много захабени…”. 

Следва извод, че описанието, направено от двамата свидетели,  на лицето е сходно ( като по дефиниция при гласните доказателства със следващия субективизъм при възприятията е неправдоподобно да бъде идентично), налице са съвпадащи белези на външността му  и най- вече – съответства на обективно установеното негово облекло във визираните в техническата експертиза кадри, сочещи подобно облекло „ … облечено с дълги панталони, обувки, вероятно яке без ръкави, под което има блуза със светли дълги ръкави”. Предвид изложеното съдът не констатира съществени противоречия в показанията на свидетелите,  подставящи под съмнение достоверността на техния разказ.

От друга страна за убедителността на разпознаването най-вече е от значение категоричността на разпознаващия за идентичността на лицето и описанието на белезите, въз основа на които тя е формирана (даденото описание на дееца). В настоящия случай и двата признака са налице и при двамата свидетели – както св. Д., така и св. С.  са  дали правдиво описание на външността на подс. Д. и именно по обективираните преди извършването на процесуално-следственото действие негови белези и двамата свидетели изразиха несъмнената си убеденост, че подс. Д. е възприето от тях лице на процесната дата.

Защитата на следващо място оспорва датата и часът на деянието, твърдейки наличие на съществени противоречия за тези факти, рефлектиращи върху доказаността на обвинението. Това възражение също не е основателно. Относно датата на посегателството срещу пострадалия Д. К.  единственото противоречие е между показанията на св. Г. от д.п., където същият посочва  като дата 23.03.2012г., докато останалите свидетели – 27.03.2012г. Съдът намира, че посоченото противоречие е плод на техническа грешка или объркване на св. Г. ( т.е. не води до недостоверност на разказа му в неговата цялост), като протоколът за оглед на местопроизшествие, медицинските документи, свързани с постъпването на Д.К. в болнично заведение, протоколът за доброволно предаване, заключението на техническата експертиза и останалите гласни доказателства категорично установяват датата 27.03.2012г. като такава на деянието. Относно часа на посегателството свидетелските показания ( на св. Р. К., св. Л. С., св. Г. Г.) са еднопосочни, че посегателството се е случило около 19.00ч., докато кадрите, предмет на изследване на техническата експертиза носят час от 18:02:05ч. Посоченото несъответствие съдът не приема за съществено, тъй като часът на деянието е определен приблизително ( т.е. в известни времеви рамки, като периодът от по-малко от 60 минути е именно такъв); въпреки това кредитира свидетелските показания, тъй като три лица независимо един от друг посочват еднакъв час, докато липсват данни за съответствието на таймера на записващото устройство с реалното време и неговата точност.

По отношение на инкриминираното посегателство на 26.04.2012г. с пострадал Л. К..  събраният по делото доказателствен материал страна от непълноти, възпрепятстващи съда да приеме за несъмнено установени по делото конкретния обект на посегателство ( съответно паричната му равностойност), дата и авторството на деянието от страна на подс. Д..

Единственият годен процесуален източник за данни относно обекта на посегателство ( предвид спецификата, посочена по –горе и свързана със смъртта на пострадалата К..) се явяват показанията на св. С. Терзиев, в които липсва конкретика и яснота за това обстоятелство – така същият сочи, че „ …и й е изтеглил верижката, обеци, някакви две верижки са били с кръстчета…и тя тогава си слагаше пръстен, накити, когато ходи по пазар и другаде, тя не си слага накит. Даже същия ден тя беше ходила там на тази среща и на такива тържества си слага такива накити…. майка ми имаше много синджирчетата, да речем 5-6-7, аз не живеех постоянно с нея и не мога да кажа сега с кои точно бижута точно е била, но бижутата не са били с диаманти. Това са верижки с кръстчета, със св. Дева Мария например. Не зная с коя точно верижка е била тогава, но със сигурност бяха от злато, тя не носеше друго, но не мога да кажа конкретно с кое синджирче точно е била тогава, защото ние не живеехме заедно и не зная как точно е излязла…”. Така посочените показания със съдържание, отличаващо се с неяснота и липса на конкретност, прави невъзможно категоричното установяване на непосредствения обект на посегателство.

По отношение на авторството на деянието е наличен протокол за разпознаване на лице от 22.05.2012г., в който пострадалата Л. К..  разпознала подс. Д. като „ лицето, което ми дръпна от врата двата златни ланеца” – съгласно отразеното в самия протокол, като формално действието по разследването е  извършено при съответствие с правилата визирани в гл. ХІV, раздел VІІ от НПК, предвидени  за това процесуално – следствено действие. Извършеното от пострадалата К.. разпознаване на подс.Д. обаче не е в състояние да обоснове несъмнен и категоричен извод за авторството на деянието от привлеченото към наказателна отговорност лице, тъй като същността на  „разпознаването на лица” като способ за събиране и проверка на доказателства се изразява в регламентирана в НПК процесуална форма на идентификация от разпознаващия на особеностите (външните белези) на разпознатия, установяващо връзката на последния с определено събитие. Доколкото се касае до субективно възприемане и последваща дейност по „наслагване” на предходните възприети особености с белезите на съпоставеното лице с цел формиране на извод за идентичност, законодателят е предвидил строги правила, осигуряващи гаранции за правдивото и свободно формиране на волята на разпознаващия субект с цел осуетяването на грешки – разпита му за особеностите и обстоятелствата, при които ги е възприел; изискването за минимален брой представени за разпознаване лица и тяхна „сходност”; липса на контакт между разпознаващ и съпоставен субект и т.н. В този аспект извършването на процесуално – следственото действие „разпознаване” се явява вторично доказателствено средство, допълващо и конкретизиращо разказа на възприемащия  субект и внасящо в производството информация за участието на конкретно лице в извършването на конкретно посегателство; именно поради това допълващо показанията на свидетеля естество на процесуално – следственото действие „разпознаване” е необходима и проверка дали е имало  въздействие върху психиката и нагласата на жертвата, дали е била „насочена” към конкретно лице, имала ли е обективна възможност за възприеме и запамети черти на извършителя и  въз основа на какви особености е формирала извод за идентичност и т.н. В този смисъл непреодолимо препятствие за извършване на проверка за достоверността и обективността на извършеното от пострадалата Л. К.. разпознаване на подс. Д. се явява липсата на приобщаване на нейния разпит. Нещо повече, от показанията на сина й св. С.Т. ( лице без каквито и да било предхождащи инкриминираното деяние взаимоотношения с подс.Д. и в близки такива с жертвата, т.е. без интерес да излага благоприятстващи подсъдимия обстоятелства) се разколеба именно достоверността и обективността на извършеното от пострадалата К.. разпознаване, тъй като същата е заявила пред сина, че не е възприела извършителя на посегателството – „….Никога майка ми след това не ми е казвала да е виждала извършителя на посегателството. Тя казва, че е била толкова уплашена че в момента не можеше да го опише, така реално. Каза, че е млад човек, за нея млад човек….”. В този смисъл и доказателствената съвкупност не позволява категоричен доказателствен извод за идентичност между подс. Д. и извършителя на посегателството срещу Л. К...

По отношение на това обвинение на последно място не се установи твърдяната от обвинението дата на деянието (26.04.2012г.) предвид невъзможността да бъдат приобщени показанията на пострадалата К.. от д.п. и липсата на спомен у св. Т. за времевия  момент на извършеното срещу майка му посегателство.

Съдът цени в цялост заключението на КППЕ, установяващо наличието на психическа годност на подс. Д. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, заключението на СМЕ на труп, установяващо причинените на пострадалия Д. К. увреждания и тяхната медико-биологична характеристика, както и причините за смъртта му, на техническата експертиза, установяваща визуализацията на кадрите от охранителната камера на златарски магазин „Блум”, както и това на СОЕ.

Съдът цени в тяхната цялост приетите по делото писмени  доказателства по делото,  приемайки, че същите допълват и подкрепят установените от гласните доказателства  факти, включени в предмета на делото, включително и установяващи обстоятелствата на съдебно минало подсъдимия Д., както и периодът на задържането му.

 

          Приетата за установена въз основа на доказателствения материал фактическа обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от

 

                       

                        ПРАВНА СТРАНА:

 

          По пункт І от обвинителния акт:

Деянието на подсъдимия В.П.Д. по пункт І от обвинителния акт се субсумира под състава на чл.199, ал.1, т.3, пр.2  вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал.1 от НК.

На първо място, подсъдимият Д. е годен субект на наказателна отговорност. Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на престъплението, не е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и както тогава, така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Грабежът е сложно престъпление, включващо две прояви (принуда и противозаконно отнемане на чужда вещ ), всяка от които осъществяваща сама по себе си състав на престъпно деяние, като дадени в определена обективна и субективна връзка придобиват своеобразна обществена опасност. При това съставно престъпление съотнасянето и зависимостта между отделните престъпни актове се изразява в това, че принудата е средство, начин и условие за извършване на кражбата, поради което и същата предхожда или се извършва едновременно с отнемането на вещта, освен в хипотезата на чл.198, ал.3 от НК (грабежоподобната кражба), при която употребената принуда от заварения на мястото на неправомерното посегателство е насочена към запазване владението върху откраднатата вещ.

Последната очертава една особена форма на престъпна дейност, при която един вид престъпление - кражба, прераства в друг вид - грабеж, който поглъща кражбата, доколкото и двете престъпления са насочени към един и същ непосредствен обект на защита - условията за нормално и безпрепятствено упражняване правото на собственост върху конкретна движима вещ. Съставът на престъплението по чл. 198, ал.3 от НК изисква деецът вече да е извършил кражба ( която трябва да е довършена, т. е. предметът на посегателство да е преминал от фактическата власт на собственика или на друго лице  във фактическа власт на дееца, тъй като последният чрез упражнената принуда цели запазване владението върху откраднатата вещ, която вече притежава ) на чужда движима вещ, чието владение цели да запази именно чрез употребата на принуда, както и деецът да е заварен на местопрестъплението, а изпълнителното деяние се изразява само в употребата на сила или заплашване.

В случая са налице посочените по-горе кумулативно изискуеми признаци за приложение на хипотезата  на състава на чл. 198, ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като подс. Д. на 27.03.2012г. е отнел от владението на пострадалия Д. К. сумата от 150лв. , т.е. е прекъснал  фактическата власт на действителния собственик върху сумата пари и е установил своя такава върху движимостите. Установен по делото факт е също, че кражбата е извършена в присъствието на собственика на паричната сума ( извадена е от джоба на панталона на пострадалия), който въпреки напредналата си възраст ( на 94 години) е предприел поведение с насоченост най-малкото по изразяване на несъгласие с присвоителното престъпление именно на мястото на престъплението. Тогава подс. Д. е осъществил принуда под формата на сила с цел запазване владението върху откраднатата парична сума, блъскайки престарелия пострадал на площадката пред асансьора на ет.3 на кооперацията на ул. „*****” № ** в гр. С.. Осъществен е и квалифицирания състав на чл.199, ал.1, т.3, пр.2  от НК, тъй като последващата отнемането проявя  на упражнено насилие спрямо пострадалия Д. К. за запазване на откраднатото, причинили травми на жертвата с медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

От субективна страна подсъдимият Д. е действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои сумата пари, за да се разпореди с нея, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Същият е притежавал възможност да възприема правилно фактите от обективната действителност и какво е отражението им върху нея. В този смисъл подс. Д. е съзнавал обективните условия на извършеното от него деяние - това, че вещите не са негови, че ги отнема от чуждо владение и то без съгласието на владелеца им и с цел да установи върху тях свое владение. Подсъдимият е искал да настъпи този противообществен резултат, към който пряко се е стремял.  След извършването на кражбата, подс. Д. на мястото на престъплението и в присъствието на несъгласния с отнемането на паричната сума пострадал е упражнил принуда под формата на сила, блъскайки го с интензивност, която е нарушила равновесието му и в резултат на която последният е паднал на твърдата настилка, като в  съзнанието на подс. Д. са съществували и представи, че с оглед преклонната възраст на Д.К. е възможно да му  бъде причинена средна телесна повреда, въпреки че е не е целял или допускал настъпването й, но е бил длъжен и е могъл да предвиди и тази общественоопасна последица именно въз основа на обективния факт на видимата престаряла възраст на жертвата. Непредпазливостта като форма на вина на дееца, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.5 от НК по отношение на причинената средна телесна повреда на Д.К. е достатъчна да обуслови ангажирането на наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл. 199, ал.1,т.3,пр.2 от НК, тъй като посочената квалификация не изисква наличието на умисъл за осъществяване на състава на по-тежкото престъпление.

 

По пункт ІІ от обвинителния акт:

Подс. В.П.Д. не е осъществил инкриминираното му деяние по чл. 198, ал.1, пр.1 от НК, като на 26.04.2012г. около 16.30ч. в гр.С., на ул.”********”№ 83, на стълбище в жилищната сграда да е отнел чужди движими вещи - два броя златни синджирчета - синджирче със златен кръст на стойност 504 (петстотин и четири) лева и синджирче със златен медальон на стойност 462 (четиристотин шестдесет и два) лева с обща стойност на синджирчетата 966 (деветстотин шестдесет и шест) лева от владението на Л. Х. К.. с ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал от врата й златните синджирчета.

Както бе посочено по – горе обвинението за това престъпление е недоказано в неговите темпорални, обектни и субектни предели.

Събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на  обвинителния акт по категоричен и безспорен начин. Не се установи в хода на съдебното следствие датата на деянието, конкретният обект на посегателство и авторството на подсъдимия Д. в извършването на изпълнителното деяние  на престъплението грабеж, т.е. налице е обосновано съмнение по отношение главния факт по делото. Съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства не мотивира настоящия съдебен състав да направи извод за доказаност по изискуемия от чл.303,ал.2 НПК начин на обвинението срещу подс. Д. по пози пункт на обвинението.

            Предвид недоказаността на обективната страна на престъпния състав на престъплението по чл.198,ал.1, пр.1  от НК следва да бъде приложени  последиците, визирани в чл.304 от НПК Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство  бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно автора на престъплението и неговите обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл.303,ал.2 от НПК), което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия, респ. подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. Несъствомерността на деянието от обективна страна означава, че е невъзможно да са осъществени признаците на състава на престъплението от субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимия е безпредметно. Предвид изложеното и на основание чл.304 от НПК съдът оправда изцяло подсъдимия В.Д. по повдигнатото му обвинение по  пункт ІІ от обвинителния акт, а като последица от това – и по обвинението да е извършил престъплението по чл. 199, ал.1,т.3, пр.2 от НК в условията на продължавано престъпление, респ. по квалификацията за връзката с чл. 26, ал.3 вр. ал.1 от НК.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

За извършеното от подсъдимия В.Д. престъпление по чл.199, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и съдът, при определяне на наказанието, е обвързан с тези рамки.

При индивидуализацията на наказанието, съдът преценявайки наличието на смекчаващи обстоятелства, определи като такива  сравнително младата възраст на подсъдимия и  ниската стойност на предмета на посегателство. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете високата обществена опасност на деянието, тъй като подсъдимият е използвал по-тежката  форма на принуда от двете, предвидени в разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК, възрастта на жертвата ( 94г.), определящи я като  беззащитен член на обществото и съдебното минало на дееца ( същият, освен осъждан към момента на деянието, е с влязла в сила няколко дни присъда преди деянието по настоящото дело  – по НОХД № 18903/2011г. по описа на СРС присъдата е  влязла в сила на 17.03.2012г., а престъплението е извършено на 27.03.2012г.), в рамките на предходно условно осъждане за същото по вид престъпление..

При преценката на броя и относителната тежест на отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени, че следва да определи наказанието при условията на чл. 54, ал.1, от НК, тъй като не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, нито изключително такова, над минималния, но под средния предвиден в закона размер и счете за справедливо налагането на наказание от 7 (седем) години  лишаване от свобода. Това разрешение бе продиктувано от съзряната от съдебния състав необходимост върху личността на подсъдимия да се окаже интензивно поправително, възпитателно и предупредително въздействие, отнесено до целите на специалната превенция. От друга страна, зачитайки и целите на генералната превенция съдът прие, че наказание в този размер ще е годно да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.

            Наказанието лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като не е налице нито едно от условията, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК за отлагане на изпълнението му  и което подсъдимият следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Съдът не намери за необходимо да се възползва от разпоредбата на алинея първа на чл.199 от НК и да наложи предвиденото алтернативно наказание - “конфискация”, като в тази връзка съобрази установения по делото начин на живот на подс. Д. и  многогодишният му престой в местата за лишаване от свобода, обхващащ трудоспособната му възраст, а и по делото няма данни и за налично имущество, негова собственост.

На основание чл.59,ал.1 от НК съдът зачете и приспадна при изтърпяването на наказанието лишаване от свобода времето от 22.05.2012г. до 14.05.2013г., през което подсъдимият Д. е бил задържан по делото в неговата досъдебна фаза.

 

В настоящия случай  са налице предпоставките на чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание между това по настоящото делото и наложените на подс. Д. по НОХД № 981/2012г. на СРС, по което е осъден на 2 (две) години лишаване от свобода, по НОХД№ 22435/2011г. по описа на СРС, по което е осъден на 2 (две) години лишаване от свобода, по НОХД № 14 423/2013г. по описа на СРС, по което е осъден на 1 (една) година лишаване от свобода, тъй като деянието по настоящото дело подсъдимият е извършил преди да е бил осъден по което и да било от посочените НОХД, в който случай би се определило едно общо най-тежко наказание от 7 ( седем) години лишаване от свобода, т.е. това по настоящото дело и което би довело до спазване на  принципа за групиране на наказанията в най-благоприятно за дееца съотношение. Ето защо и съдът определи едно общо най-тежко наказание между това по настоящата присъда и тези по посочените НОХД, а именно това по НОХД № 1000/2015г. по описа на СГС, 23 с-в – 7 (седем) години  лишаване от свобода, при първоначален строг режим в затвор на основание чл. 60,  ал.1 вр чл.61, т.2 от ЗИНЗС, като постанови отделното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от свобода за срок от 3 (три) години наложено на  подс. Д., по НОХД № 18903/2011г. по описа на СРС, тъй като същото е приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК с определение по НОХД № 14 423/2013г. по описа на СРС и същевременно деянието на настоящото делото е извършено след влизане на присъдата в сила ( т.е. не са налице предпоставки за групирането му).

Съдът намери, че  не следва да приложи разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване на така определеното общо най-тежко наказание. Младата възраст на дееца се противопоставя на броя на извършените от него престъпления и тяхната насоченост (срещу собствеността), поради което определеното общо наказание равно на най-тежкото – 7 години  “лишаване от свобода”,  съответства на целите на наказанието, визирани в  чл.36, ал.1 от НК и най – вече да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления.

 На основание чл. 25, ал.2 от НК бе зачетено и приспаднато при изпълнението на така определеното общо наказание от 7 години лишаване от свобода времето, през което подс. Д. е търпял наказание лишаване от свобода по  НОХД № 14 423/2013г. по описа на СРС, както и задържането му по НОХД № 981/2012г. на СРС (  периодът е посочен в справката му за съдимост) и по НОХД № 1000/2015г. по описа на СГС.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189,ал.3 от НПК подс. В.Д. бе осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 63.10 лв. (шестдесет и три лева и 10 стотинки) – направени разноски в д.п. и по сметка на ВСС – сумата от 310 лв. ( триста и десет лева) – направени разноски в съдебното производство, както и сумата от 5 ( пет) лв. за служебно издаване на 1бр. изпълнителен лист.

 

            Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                                        СЪДИЯ в СГС: