Решение по дело №5960/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4417
Дата: 17 декември 2018 г.
Съдия: Таня Яворова Букова
Дело: 20185330105960
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 4417, 17.12.2018 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.

На 28.11.2018 г. в публично заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА

 

при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5960 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

 

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от п. му а. З .Ц., твърди, че „Теленор България” ЕАД /с предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД/ и Г.Л.Б. са сключили : Договор за мобилни услуги ****, съгласно който на последния, в качеството му на клиент е предоставен мобилен телефонен номер ****; Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги ****, съгласно което за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план и е предоставен м. т. а. „****; Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****., съгласно което за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план; Договор за мобилни услуги № ****съгласно който на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **** и мобилен апарат „****”; Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ****., съгласно който телефонни номера **** и **** се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки; Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****и Договор за лизинг от ****съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план и на основание клауза от споразумението между страните е сключен и договор за лизинг, който предвижда клиентът да получи мобилен апарат „****”, като общата цена на лизинговата вещ е 482,77 лв. с включен ДДС и за ползването й лизингополучателят се задължава да извършва ежемесечни вноски в размери от по 20,99 лв. с вкл. ДДС (17,49 лв. без ДДС) за периода 05.07.2015 г. - 05.05.2017 г., като е предвидено те да се фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги; Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****, съгласно което за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план. Твърди се още, че в срока на действие на последното по инициатива на ответника е

Продължение на решение по гр. д. № 5960/18 г. на РСПд – стр. 2/10

 

извършен пренос на ползваните от него номера **** и **** в мрежата на друг мобилен  о., поради което те са деактивирани от мрежата на „Теленор България” ЕАД, а допълнителното споразумение - предсрочно прекратено на 09.05.2016 г. Към датата на прекратяване на договора ответникът не е заплатил цените на предоставени му услуги и месечни абонаменти в общ размер на 10.06 лв. с включен ДДС. Съгласно раздел III, т. 4 от Допълнително споразумение № **** в случай на прекратяване на ползваните услуги, предоставяни от  о.а на п.я чрез мобилен № ****, през срока на действие на споразумението по вина или инициатива на п.я, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от датата на прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок. В съответствие с тази клауза за № **** дружеството е начислило за периода 09.05.2016 - 31.12.2017 г. неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 842.72 лева. Същевременно съобразно чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг на устройство – неразделна част от Договора за лизинг от ****., в случай на предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги/допълнително споразумение, месечните лизингови вноски стават предсрочно изискуеми, като с оглед на предсрочното прекратяване на Допълнително споразумение № **** по инициатива на ответника и поради обстоятелството, че ответникът не върнал лизинговата вещ след прекратяването на облигационните отношения, ищецът обявил за предсрочно изискуеми и оставащите по договора за лизинг тринадесет лизингови вноски за мобилно устройство **** в общ размер на 272.87 лв., като за тази сума, както и за дължимата по раздел ІІІ, т. 4 от Допълнително споразумение № **** договорна неустойка в размер на 842.72 лв. и за незаплатените цени на предоставените услуги в размер на 10.06 лв. е издадена фактура № ****на обща стойност 1125.65 лв. За тези вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2469 по описа на  Районен съд - Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е предявило настоящата искова молба, с която моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. г. д. № 2469/18 г. в съда – 12.02.2018 г., до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 във връзка с чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

Ответникът Г.Л.Б. с ЕГН **********,***, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подал отговор на исковата молба, като в първото по делото открито съдебно заседание пълномощникът му - а. Л.Т.К., е депозирала писмена защита, в която не оспорва сключването на договорите и на

 

Продължение на решение по гр. д. № 5960/18 г. на РСПд – стр. 3/10

 

допълнителните споразумения към тях, както и на сертификатите за пакетни услуги, но твърди, че : от събраните по делото доказателства не се установява прекратяване на договора от страна на м. о.; клаузата на раздел ІІІ, т. 4 от Допълнително споразумение № ****е неравноправна и като такива нищожна, тъй като не е индивидуално уговорена, а същевременно посредством нея се надхвърлят присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като мобилният  о. ще получи имуществена облага от п.я в размер, какъвто би получил, ако договорът не бе прекратен, без, обаче, да предоставя услуга, което противоречи на добросъвестността и създава основание за облагодетелстване на т.а за сметка на п.я, който е икономически по-слабата страна; липсват доказателства ищецът да е изпълнил задължението си за предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя, както и уведомление до последния за предсрочно прекратяване на договора за телефонни услуги; не се дължи и плащане на разговори, тъй като няма доказателства за предоставяне на услуги, за периода и за вида им, поради което моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :

Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 2469 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г. на 13.02.2018 г. е издадена Заповед № 1582 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Б. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД : сумата от 1125.65 лв., дължими по Договор за мобилни услуги ****, Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги ****, Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****., Договор за мобилни услуги № ****Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + ****., Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****и Договор за лизинг от ****., Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****, за които е издадена фактура № ****., включваща 9.92 лв. – разговори, данни, съобщания, 0.12 лв. – месечни и еднократни такси, които след приспадане на отстъпки са в размер на 10.06 лв.; 847.72 лв. – неустойка поради предсрочно прекратяване на договори по вина на п.я; 272.87 лв. – предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 12.02.2018 г., до окончателното изплащане на сумата и сумата от 385 лв. – разноски, в това число 25 лв. държавна такса и 360 лв. а.ско възнаграждение с включен ДДС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е подало настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.

 

 

Продължение на решение по гр. д. № 5960/18 г. на РСПд – стр. 4/10

 

Ответникът не оспорва, че е в облигационни правоотношения с „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ” ЕАД, чието наименование е променено на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, чиито източници са : Договор за мобилни услуги ****, съгласно който, в качеството му на клиент, му е предоставен мобилен телефонен номер ****, изменен с Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги ****, съгласно което за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план и му предоставен м. т. а. „****, изменен с Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****., съгласно което за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план; изменен с Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****., съгласно което за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план и на основание клауза от него между страните е сключен и Договор за лизинг на 05.06.2014 г.  за мобилен апарат „****”, чиято общата цена е 482,77 лв. с включен ДДС, като за ползването й лизингополучателят се задължава да извършва ежемесечни вноски в размер на 20,99 лв. с вкл. ДДС (17,49 лв. без ДДС) за периода 05.07.2015 г. - 05.05.2017 г., които се фактурират чрез сметките за ползвани мобилни услуги, а също и Допълнително споразумение по програма „Заедно” към Договор за мобилни/фиксирани услуги № ****, съгласно което за мобилен номер **** влиза в сила нов абонаментен план; Договор за мобилни услуги № ****съгласно който са му предоставени мобилен телефонен номер **** и мобилен апарат „****”; Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ****., съгласно който телефонни номера **** и **** се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки.

Съобразно постигнатите договорености в Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ****от 31.12.2015 г. : то влиза в сила на 31.12.2015 г. и срокът за ползване на услугите по него е до 31.12.2017 г. /раздел ІІІ, т. 2/; плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й /Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 31.12.2015 г./; в случай на прекратяване на ползване на услугите предоставяни от  о.а на п.я за посочения мобилен/фиксиран номер през срока на неговото действие по вина или по инициатива на п.я, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок /раздел ІІІ, т. 4/.

В унисон с твърденията на ищеца установява се от приложенията към исковата молба, че на 10.05.2016 г. той е издал фактура № ****, по която са начислени : 10.06 лв. - сбор от цени с включен ДДС на предоставени мобилни услуги и на месечен абонамент след приспадната отстъпка; 842.72 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги и 272.87 лв. –

 

Продължение на решение по гр. д. № 5960/18 г. на РСПд – стр. 5/10

 

вноска лизинг след 01/01/2014 г., със срок за плащане – 25.05.2016 г., за плащането на които по делото доказателства няма.

Въз основа на събраните по делото и коментирани в предходното изложение доказателства могат да се направят следните фактически и правни изводи :

Между страните са съществували облигационни правоотношения, чиито източници са сключени помежду им на 04.02.2011 г. и на 02.04.2014 г. два индивидуални договора при общи условия съгласно чл. 228, ал. 1 Закон за електронните съобщения /ЗЕС/, първият от които изменен с няколко допълнителни споразумения, последното от които от 31.12.2015 г., за предоставяне на мобилни услуги чрез мобилни номера съответно **** и ****. По силата на същите за страните са възникнали редица права и задължения, в това число и задължение за ответника, в качеството му на п., да плаща цените на потребените услуги в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.

До датата на приключване на съдебното дирене по делото ответникът не ангажира доказателствени средства за установяване на факта на плащане на уговорения по Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ****месечен абонамент и на потребените по него услуги за периода 10.04.2016 г. – 09.05.2016 г., поради което и тъй като срокът за плащането им е изтекъл на 25.05.2016 г., то настоящият състав намира, че е налице неизпълнение на тези договорни задължения, поради което установителният иск за същите като доказан по основание и размер следва да бъде уважен в претендирания в исковата молба размер от 10.06 лв.

Посочи се вече по-горе в настоящото изложение, че в Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ****страните са уговорили плащането на неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора, в случай на предсрочното му прекратяване по вина или по инициатива на п.я, като налице е спор относно дължимостта на начислената по процесната фактура неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 842.72 лв. с оглед на направеното от п. на ответника в първото по делото открито съдебно заседание възражение за нищожност на клаузата на раздел ІІІ, т. 4 от допълнителното споразумение.

Последното, макар и заявено след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, следва да бъде разгледано, тъй като се основава на твърдение за противоречие на договорна клауза с материалния закон, наличието на каквото съдът може и служебно да констатира, без да е сезиран от страните.

 Обществените отношения свързани с осъществяването на електронни съобщения се уреждат от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, цел на който е и подкрепа на интересите на гражданите, включително като се зачитат основните права и свободи на гражданите, гарантирани в общите принципи на

 

Продължение на решение по гр. д. № 5960/18 г. на РСПд – стр. 6/10

 

правото на Европейския съюз за достъпа и ползване на услуги и приложения, предоставяни чрез електронни съобщителни мрежи /чл. 1, ал. 1, чл. 4, ал. 1, т. 3, б. „ж”. Именно с оглед защитата на интересите на крайните п.и в глава ХІV на ЗЕС са предвидени редица изисквания към предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на крайни п.и, включително и към съдържанието на общите условия, които същите следва да изготвят и към предлаганите от тях индивидуални договори при общи условия.

Процесните два договора за мобилни услуги, включително и допълнителното споразумение от 31.12.2015 г., съставляват индивидуални договори при общи условия по смисъла на чл. 228, ал. 1 ЗЕС, като поради обстоятелството, че страни по тях са юридическо лице, което предоставя услуги като част от своята търговска дейност в частния сектор, поради което има качеството на „т.” по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за защита на п.ите /ЗЗП/, както и физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което има качеството на „п.” по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, то при уреждане на отношенията между страните е приложим и ЗЗП, цел на който е осигуряване на защита на някои от основните права на п.ите, в това число и на правото на защита на икономическите им интереси при неравноправни договорни условия.

А съгласно чл. 143 ЗЗП : „Неравноправна клауза в договор, сключен с п., е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на т.а или д.а и п.я, като:

1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на п., т.а или д.а, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на п.я, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на т.а или д.а;

2. изключва или ограничава правата на п.я, произтичащи от закон, по отношение на т.а или д.а или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към т.а или д.а с друго насрещно вземане, което има спрямо него;

3. поставя изпълнението на задълженията на т.а или д.а в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;

4. позволява на т.а или д.а да задържи заплатените от п.я суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на п.я да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на т.а или д.а;

5. задължава п.я при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;

 

Продължение на решение по гр. д. № 5960/18 г. на РСПд – стр. 7/10

 

6. позволява на т.а или д.а да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на п.я, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;

7. позволява на т.а или д.а да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;

8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на п.я;

8а. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако п.ят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;

9. налага на п.я приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;

10. позволява на т.а или д.а да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;

11. позволява на т.а или д.а да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;

12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на т.а или д.а да увеличава цената, без п.ят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;

13. дава право на т.а или д.а да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;

14. налага на п.я да изпълни своите задължения, дори и ако т.ът или д.ът не изпълни своите;

15. дава възможност на т.а или д.а без съгласието на п.я да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за п.я;

16. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на п.я за решаването на спора, включително задължава п.я да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които п.ят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;

17. ограничава обвързаността на т.а или д.а от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;

18. не позволява на п.я да прецени икономическите последици от сключването на договора;

 

Продължение на решение по гр. д. № 5960/18 г. на РСПд – стр. 8/10

 

19. поставя други подобни условия.”, като според чл. 146, ал. 1 ЗЗП : „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.”

Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ****макар и индивидуално, е при общи условия, т. е. то е изготвено предварително от  о.а, поради което при сключването му п.ят не е могъл да влияе на съдържанието му, включително и върху съдържанието на клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на п.я, като уговаря плащането на друг и в частност - по-нисък размер на дължимата неустойка. Със същото е предвидено т.ът да получи предварително и изцяло уговорената цена за оставащия срок на договора, независимо от това, че след прекратяването му вече не ще предоставя услуги, с оглед на което и тъй като в договора не е предвидено реципрочно право за п.я, то настоящият състав намира, че посредством тази клауза се надхвърлят обезщетителните функции на неустойката, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на т.а и п.я, както и неоснователно засяга имуществената сфера на п.я, като го задължава да плати обезщетение в необосновано висок размер, равен на дължимата цена по договора, без да получава услуга, с оглед на което същата изпълва фактическият състав на чл. 143, т. 5 ЗЗП, постановяващ, че уговорка в договор, задължаващ п.я при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка е неравноправна, следователно и нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение 1-во ЗЗД, тъй като противоречи на императивна правна норма. А щом тази клауза е нищожна, тя не е породила правно действие, поради което в правната сфера на ответника не е възникнало задължение да заплати неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ****Ето защо предявеният установителен иск за това вземане като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Не е налице спор, че на ****. страните са подписали и Договор за лизинг, имащ за предмет предоставяне от страна на „Теленор България” ЕАД, в качеството му на лизингодател, на Б., в качеството му на лизингополучател, за временно ползване - за срок от 23 месеца от датата на подписването на договора, на следното устройство марка - „****срещу плащане на лизингова цена в размер на 482,77 лв. с включен ДДС на 23 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 20.99 лв., първата от които с падеж на 05.07.2015 г., а последната – на 05.05.2017 г., като в чл. 4 от него е посочено следното : С подписването на настоящия договор лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектовано с цялата документация, включително гаранционна карта...”

 

Продължение на решение по гр. д. № 5960/18 г. на РСПд – стр. 9/10

 

В тази част договорът има характер на свидетелстващ документ, в който издателят му е удостоверил неизгодно за себе си обстоятелство, а именно, че е получил устройството, обект на договора, с оглед на което той се ползва с доказателствена сила за същото. Ето защо настоящият състав в разрез с твърдението на п. на ответника приема, че последният е получил в деня на сключване на договора за лизинг мобилния телефон.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, с оглед на което и предвид гореизложеното съдът приема, че с подписването на договора за лизинг в правната сфера на ответника, в качеството му на лизингополучател, е възникнало задължение да заплати уговорената лизингова цена под формата на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 20.99 лв. с включен ДДС, първата с падеж на 05.07.2015 г., а последната – с падеж на 05.05.2017 г. Към датата на приключване на съдебното дирене падежите на претендираните от ищеца 13 лизингови вноски за периода 05.05.2016 г. – 05.05.2017 г., възлизащи общо на 272.87 лв., са настъпили, поради което и предвид липсата на данни преди 05.05.2016 г. ответникът да е върнал предоставеното му за временно ползване устройство на дружеството, то същият дължи плащането им. Ето защо предявеният установителен иск за това вземане като доказан по основание и размер следва да бъде уважен в предявения с исковата молба размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 124.53 лв. разноски по производството съразмерно на уважените искове /125 лв. довнесена държавна такса по производството + 370.56 лв. а.ско възнаграждение с включен ДДС х 25.13 %/.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 598.96 лв. разноски по производството съразмерно на отхвърления иск /800 лв. а.ско възнаграждение х 74.87 %/.

На основание т. 12 Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 96.75 лв. разноски по заповедното производство съразмерно на уважените искове /25 лв. + 360 лв. а.ско възнаграждение с включен ДДС х 25.13 %/.

По изложените съображения съдът :

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Л.Б. с ЕГН **********,***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 : сумата от 10.06 лв., представляваща сбор от месечен абонамент и от цени на предоставени мобилни услуги за периода 10.04.2016 г. – 09.05.2016 г. по Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран

 

Продължение на решение по гр. д. № 5960/18 г. на РСПд – стр. 10/10

 

номер ****както и сумата от 272.87 лв., представляваща сбор от 13 непогасени лизингови вноски за периода 05.05.2016 г. до 05.05.2017 г. по Договор за лизинг от ****. за мобилен апарат марка „****за които е издадена фактура № ****., ведно със законната лихва върху всяка главница от 12.02.2018 г. до окончателното й изплащане, за които вземания дружеството се е снабдило със Заповед № 1582/13.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2469 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Г.Л.Б. с ЕГН **********,***, му дължи сумата от 847.72 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги по инициатива или по вина на п.я, дължима по раздел ІІІ, т. 4 от Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ****и по фактура № ****., за което вземане дружеството се е снабдило със Заповед № 1582/13.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2469 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.Л.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 : сумата от 124.53 лв. разноски по производството по гр. д. № 5960 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 96.75 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 2469 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2018 г. съразмерно на уважените искове.

ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, да заплати на Г.Л.Б. с ЕГН **********,***, сумата от 598.96 лв. разноски по производството съразмерно на отхвърления иск.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.

 

СЪДИЯ : /П/

ТАНЯ БУКОВА

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.